Nevereno vliz

";} ?>

Поколение 3.0

Ралица Филипова, докторант

„Новият медиен и ПР потребител”

Реших да променя темата си, защото си дадох сметка, че първият ден от конференцията ние търсихме „в мъглата” ( проф. Михайлов) чертите на образа на потребител 2.0, опитвахме се да изясним той потребител ли е, т.е. консуматор или  ползвател (Росен Стоянов), без да си дадем сметка, че бъдещият потребител се изгражда пред очите ни, играе по катерушките наоколо и колко е  важно да си дадем сметка, че той ще бъде такъв – какъвто си го създадат медиите, а медиите ще бъдат такива, от каквито той ще има нужда. С една дума – само след няколко години ще се задейства ефектът на бумеранга и дали той няма да е разрушителен за самата медия, си зависи от самата нея, защото потребител 3.0 ще има такива очаквания към своята медия, каквито се създадат у него сега. Както знаем, първите седем години са изключително важни за възпитанието на детето, а това с не по-малка сила важи и за формирането на медийни ценности и нагласи у децата.

Отдавна вече класическата клетка на обществото (семейството) е приела медиите за законен трети родител. Самият факт, че другата още по-консервативна институция – църквата, в лицето на  папа Бенедикт XVI признава официално влиянието на медиите върху възпитанието на децата ( папско слово „ Влияние на медиите върху възпитанието на децата”), достатъчно красноречиво говори за това, колко силно е отражението им върху формирането на бъдещите личности.

Като начало нека разделим бъдещите потребители на медиите на две категории – пасивни и активни потребители. Децата до 6 - 8 годишна възраст спадат към първите, а тези от 8 и нагоре към активните. Какво имам предвид – от самото наименование „пасивни” става ясно, че те „поглъщат” всичко, защото от една страна те все още не са се научили много добре да действат с дистанционното и мишката,  а от друга, защото все още нямат изградена ценностна система и дори след усвояването на възможността за боравене с двата уреда те продължават да са пасивни.

В изследване, приключило през 2008 г., водено от  Езекил Емануел от Националния институт по здравеопазването, се твърди, че „има силна зависимост между излагането на медийно влияние и здравните проблеми при децата“. Изследването се основава на най-добрите проучвания от последните 28 години, общо 173 на брой. Според същия екип хлапаците прекарват 45 часа седмично пред телевизора, 17 часа с родителите си и 30 часа в училище. Все още не е изследван ефектът на дигиталните медии върху децата. Изследването проучва влиянието на медиите върху седем нежелани ефекта: тютюнопушене, ранна сексуална активност, детско затлъстяване, неспособност за концентрация, нисък учебен успех, употреба на алкохол и употреба на наркотици.

Тогава съвсем естествено идва въпросът: Какво гледат децата по телевизията днес в България? Според СЕМ в момента в нашата страна се произвеждат и разпространяват по ефир, кабел или сателит над двеста лицензирани или регистрирани телевизионни програми. Към тях трябва да се причислят и многобройните чуждестранни програми, предлагани от стотици кабелни тв мрежи. Предаванията за деца съставят само около 3% от общото програмно време: 14,133 от общо 498,091 часа. Лицензионните изисквания за детски и младежки предавания седмично не са високи, но и те трудно се изпълняват. Детската тематика е непривлекателна за рекламодателите, а оттам – и за телевизионните оператори. Комерсиализацията на програмирането и ограничената възможност за добър избор измежду множество, но с невисоко качество програми води до ощетяване на интелектуалното и личностното израстване, до превръщането на детската аудитория в консуматор. Ето защо децата в най-ранна детска възраст нямат много голям избор – или да гледат до припадък анимационни филмчета, или ситкомите и риалититата, които заливат екрана и са привлекателни за рекламодателите. Оттам идва и другата огромна заплаха – влиянието на рекламите върху децата. Проучванията в тази област сочат, че колкото повече детето пораства, толкова намалява количеството на гледаната от него телевизионна реклама, но до 9 годишна възраст рекламният блок се гледа от началото до края от 44.8 % от децата, докато на 18 години те са вече само 15.9 %.

            В един от форум  майка споделя: ”Налага ми се непрекъснато да обяснявам, че Бетовен не е куче, а Моцарт  не са бонбони, че Always не значи превръзка и т.н.” Все по-често специалистите алармират за вредното влияние на рекламите и върху самото физическо здраве на децата. Може да ви прозвучи крайно, но се смята, че тревожният ръст на заболявания като диабет и затлъстяване се дължи в голяма степен на рекламата на нездравословни газирани напитки, пълни с консерванти, подсладители и ароматизатори. От друга страна, рекламата безспорно е част от съвременния живот и детето, израснало умишлено изолирано от нея, може като резултат да получи далеч по-сериозни психологически проблеми от дете, у което още в ранното детство се изработва имунитет към рекламните въздействия. Ето защо  трябва да знаем как реагира детето на света, създаден от рекламата. Като изхождаме от факта, че то възприема всичко без условности и буквално, вероятно и героите от рекламите за него са реални персонажи. Детското съзнание трансформира техния начин на живот, вкус, пристрастия и изказвания в еталон и пример за подражание. Какъв модел за подражание би си изградил един малък човек от рекламите, които непрекъснато гледа. Нашият рекламен герой винаги ще се храни невъздържано, като обикновено физиономията  му ще е омазана с любимия продукт, а дрехите му ще са непрекъснато мръсни и с упорити петна. Винаги ще е зает с това да дъвчи дъвка, да маца навсякъде и да разхвърлят. А майка му  основно ще е ангажирана с това как да придобие бяла техника, козметика против бръчки и миещи препарати, за да изчисти всички познати и непознати микроби, с които е пълен семейния дом. Тя храни вечно лакомото семейство най-вече с бульони и супи на прах, и от време на време щастието им се усмихва във вид на кренвирши с месо. Проблемите с намирането на надеждно средство против изпотяване и превръзки, които да попиват повече, я занимават толкова много, че човек наистина може да се замисли за психичното здраве на тази жена. Когато поотрасне малко бъдещият потребител ще се превърне в комплексиран тип с телешки поглед, който постоянно ще страда от кариес и лош дъх, пърхот, кашлица, неприятна хрема и юнашки киселини. Но това съвсем не бива да ни учудва, като се има предвид, че консумира основно чипс, супа в пакетчета, сандвичи с маргарин, кроасани, вафли, шоколад, бира и гроздова. Портретът, който се получава, предизвиква лично у мен ужас.

        За съжаление обаче този герой не е само на екрана. Постепенно той става реалност и ще бъде утрешния потребител на още по – пошлите медийни продукти, защото неговата ценностна система е формирана от това, което е видял в ранната си детска възраст. Това, което ме безпокои, е че в този парад на вещите и емоциите наречен „рекламен блок” често се принизяват и етичните категории. Любовта, щастието, мечтите, с една дума всичко, което изисква душевни и нравствени усилия, се оказва просто и достъпно, разбира се ако си купиш това или онова. Много специалисти са на мнение, че тази информационно-рекламна преса пречи на развитието на умствените способности у децата. Детското съзнание, убеждават те, постепенно започва да изпълнява ролята на хранилище на щампи, шаблони и стереотипи.

Природата е мъдра. Тя е предвидила много неща, но не и съвременната индустрия на масовата реклама. Затова, ако искаме бъдещият потребител 3.0 да не прилича  на съществото, което описах по-горе, медиите трябва да се замислят каква бомба със закъснител си залагат. Възможно ли е да я обезвредят, да отложат избухването или да я премахнат – все още нямам отговор. За сега само светвам червената лампа за „внимание!”.