Вътрешни публики на организациите - нови медийни потребители

Евелина Христова, докторант

„Новият медиен и ПР потребител”

Когато говорим за вътрешно организационни комуникации, ключова дума преди всичко е организация – какви са организациите, тяхната форма, цели и резултати. В света, в който живеем е пълно с промени – и от техническо, и от социално естество. Комуникационният процес винаги е логичен процес, базиран на адекватна преценка на публиките и техните интереси.

Новите форми на вътрешния ПР предполагат съобразяване със ситуацията:

Нови технологии – технологичният прогрес непрекъснато въвежда нови технологии, които способстват комуникационните процеси.

Гражданско общество - когато говорим за изграждане на гражданска позиция, това в еднаква степен е валидно и важно както за мултинационалните организации – гиганти, така и за малките частни фирми. За всяка една от тях е от значение къде се е позиционирала по отношение на гражданските си позиции и как цялата организация ще успее да установи и защити тази позиция.

Глобализационни процеси - тези промени понякога идват една след друга лавинообразно, а понякога се застъпват и преплитат. Със сигурност обаче може да се твърди, че в момента тече процес на глобализация, започнал преди много време.

Човешките взаимоотношения вървят от локално към глобално и обратно към локално и това е една от основните идеи за обяснение на комуникационните процеси в организациите и техните функции, на които ще се спрем днес.

Вътрешните публики заемат две много важни позиции в комуникационния процес – те са едновременно целева публика, но и пренасят информация към клиентите и обкръжаващата среда на компанията. Но каква е тази среда днес?

През 17. век глобализацията се превръща в бизнес явление – създава се Dutch East India company – смятана за първата мултинационална компания. Заради високия риск, асоцииран с международната търговия, тази фирма е първата в света, която споделя рисковете и предлага споделена собственост на фирми, като пуска акции – един от важните елементи на глобализацията.  

Някои определят глобализацията като състояща се от 5 фактора – Култура, Общество, Политика, Икономика и Обкръжаваща среда.

Икономическата глобализация може да се измерва по различни начини, един от които е съсредоточен върху 4-те основни икономически характеристики на процеса.

• Стоки и услуги – например внос и износ в съотношение с националните приходи или приходите на глава от населението.
• Работна сила/хора – например, ниво на миграцията, емиграция и имиграция.
• Капитали – инвестиции от и в страната в съотношение с  националния приход или на глава от населението.
• Технологии – международни проекти за проучване и развитие; използване на някои технически изобретения от населението – като телефон, автомобил, мобилен телефон, телевизия и т.н.   

KOF Globalization Index – списък на държави, сортирани по нивото на тяхната глобализация – глобална връзка, интеграция и независимост на икономиката, социални, технологични, културни, политически и екологични показатели.

• Според данните от 2005 г., изнесени през 2008 г. в списъка от 122 държави, България е на 44-то място (на 36-то миналата година).
• Белгия, Австрия, Швеция, Швейцария, Дания ......
• .......Централна Африканска Република, Руанда, Мианмар, Бурунди, Саудитска Арабия
• България – 36-та в списъка с показател от 65,51 за 2007г.

• Информационна глобализация – повишаване на информационния поток между географски отдалечени места. Това се счита за технологична промяна, дължаща се на напредъка на фибро-оптичните комуникации, сателитите и повишената достъпност до телефон и Интернет, като на тези технологични тенденции не се гледа като на свързани с глобализма и глобалистичната идеология.
• Културна глобализация – растеж на междукултурните контакти; свързана с новите категории на осъзнаване и идентификация – като глобализъм -  който обединява културна дифузия, желанието да се потребяват чужди продукти и идеи, да се въвежда употребата на нови технологии и практики, да се участва в т.нар. „световна култура”.   
• Глокализация - Терминът „glocal” се отнася до човек, група, подразделение, отдел, организация или общност, която има желание и може да „мисли глобално и да действа локално”. Терминът се използва  и за да покаже човешката способност да възприема и преодолява мащабите на света – от локално до глобално и да подпомогне преодоляването на ограниченото мислене.
•  'glocals' често се използва, за да се опише новата социална класа – мениджъри, които пътуват много, често сменят дома си и поради това са и глобални и локални.
• Установяване на локални организационни структури, работещи с местните култура и нужди, докато бизнесът на организацията прераства от национален към мултинационален или глобален. Така са направили множество организации, като IBM, Starbucks, McDonalds, The Body Shop…
• Има редица организации, работещи на мултинационално ниво, а действащи съобразно местните нужди. Това е най-лесно забележимо при масовите продукти – множество от тях имат друго име или променен дизайн, или функции. Пример – прах за пране Персил, който в Гърция се казва по друг начин.
• Всъщност това, което остава невидимо за външните хора са промените и адаптациите вътре в организациите.
• В света на компютрите термините интернационализация и локалицазия  i18n and L10n  обозначават средства за адаптиране на компютърен софтуеър на различни езици и регионални различия.
• Интернационализация е процесът на подготовка на софтуеъра така, че да може да се адаптира на различни езици и към различни региони, без да се налагат технически промени.
• Локализация е процесът на адаптиране на софтуеъра за специфичен регион или език, чрез добавяне на специфични за региона компоненти и преводи на текст.  

• Език

          – Компютърно кодирани текстове

• Азбуки/ шрифтове; Най-новите системи използват Unicode стандарт
• Различни цифрови системи
• Посока на писане – от ляво на дясно и от дясно на ляво в арабския, иврит и персийски 
• Различни варианти на изписване в различни държави, които ползват един език – localization (en-US, en-CA, en-GB-oed) vs. localisation  (en-GB, en-AU)
• Различни текстови характеристики – главни букви, структура на текста
• Графично предстаняне на текста – печатни материали, графични представяния на текст, online образи, съдържащи текст  

          –  Говорим език/ Аудио материали  

          – Субтитри на филми и видео материали  

• Култура

          – Образи и цветове: свързани с разбирането на смисъла и с културните уместности – черно и бяло при траур

          – Имена, звания, титли  

          – Държавни номера и идентификации - Social Security number в САЩ, National Insurance number в UK, Isikukood в Естония, ЕГН) и паспорти

          –  Телефонни номера, адреси и международни пощенски кодове  

          –  Валута (символи, отличителни белези, котировки)

          –  Мерки за тежест и разстояние  

          –   Размери на хартията

• Правила за писане

          –  Формат за дата и час, включително различни календари

          –   Часови зони (UTC Координираното универсално време)

          –   Форматиране на числа и цифри (десетични запетаи, разделители)

• Разликата между интернационализацията и локализацията е минимална, но много важна. Интернационализацията е адаптирането на продуктите, услугите и организационните практики за потенциална употреба на всяко възможно място по света. Локализацията е добавянето на специфични особености за използване в специфични, точно определени зони.
• Интернационализацията се прави веднъж за всеки продукт, услуга или организация, докато локализацията по веднъж за всяка комбинация от  продукт, услуга, организация и всяка нова локация. Процесите са допълващи се и трябва да се комбинират, за да доведат до система, която работи ефективно на практика в глобални условия.

Вътрешните комуникации имат за цел:

• Да предават факти (знание)
• Да съобщават информация за същината на организацията (самопознание)
• Да внедряват мотивация (съвместни цели)
• Да придават чувството за принадлежност (да си важен и високо оценен)
• Да вдъхновяват нововъведенията и подобряването на работата (отборна работа, отборен дух)