Международна дейност

1.      Департамент „Масови комуникации” - съучредител на международна магистърска програма  

Департамент „Масови комуникации” в НБУ е съучредител на нова международна магистърска програма „Магистър по международни комуникации”

От 8 до 10 октомври 2008 г. в университета Ханзе в Хрьонинген, Холандия шест университета от Европа (от Литва, България, Унгария, Италия, Великобритания и Холандия), всички специализирани в областа на комуникациите и връзки с обществеността в международен контекст, обединиха усилията си за създаване на уникална съвместна програма, която предлага предимствата на колективния опит и международни мрежи от партньори.

Делегати от НБУ бяха ст.ас. д-р Десислава Бошнакова, ст.ас. д-р Стойко Петков и докторант Евелина Христова. Ръководителят на проекта от българска страна проф. Толя Стоицова не взе участие поради специализация в САЩ, но активно работеше по разработването на учредителните документи.

Беше създаден консорциум „Херт Хофстеде”, който до голяма степен е в резултат на успешното сътрудничество  по програма Еразъм  и на транс-европейското сътрудничество в областта на образованието.

Членове на консорциума, които взеха участие в срещата:

Будапеща Бизнес училище, Унгария

IULM, Италия

Университета в Лийдс, Великобритания

Нов български университет, България

Университета във Вилнюс ,  Литва

Университет Ханзе, Холандия

Резултати:

Бяха обсъдени и приети: работен проект на обща програма; работен проект на изпълнение на предстоящите задачи; план за действие.

Причина:

Ефективната комуникация между културите е от нарастващо значение като решаващ фактор за успех в обществения и частния сектор. Проучванията показват, че в Европа се игнорира културна интеграция и се подценява важността на стратегическите комуникации. Сътрудничество с цел развиване на европейския аспект в професионалната комуникация се възприема като много необходимо.

Основната програма ще бъде обявена от всички университети и всеки ще предложи (поне) две избираеми дисциплини, които да бъдат изучавани от студентите в чужбина (студентската мобилност през второто полугодие е задължително).

Завършилите междукултурната програма ще са компетентни специалисти по комуникации и ще могат да работят в глобален контекст. Те ще са в състояние да предвиждат промени и ще са способни да предлагат модели за устойчиво управление и иновативни решения на проблеми на висше управленско или консултантско ниво.

Обучението в програмата ще бъде на английски език и ще продължава три семестъра, като студентите се обучават през първия семестър в техния изпращащ университет, а втория в един от университетите партньори в консорциума. По време на третия семестър студентите продължават в един от двата избрани университета и пишат дисертация под ръководството на двама научни ръководители.

През есента на 2009 г. стартира пилотното обучение по програмата, като цялата група студенти започна в Милано, Италия.

2.  Милано (Италия), октомври 2009 г.  

В началото на обучението на първия випуск на магистърската програма „Международна комуникация” в Милано ст.ас. д-р Десислава Бошнакова представи пред студентите Нов български университет, ролята и мястото му  в развитието на висшето образование в България, департамент „Масови комуникации” и преподавателите, които ще бъдат част от екипа, работещ по новата международна магистърска програма.

3. Тулуз (Франция), юни 2009 г.

Доц. д-р Руси Маринов представи доклад на тема „Интерактивната технология в кризисните комуникации” в университет „Пол Сабатие”, Тулуза, Франция на Ecrea Workshop на тема „Стратегически и организационни комуникации във фирмите. Криза или възможност”.

4. Утрехт (Холандия), юни 2009 г.

През месец юни 2009 г. доц. Иванка Мавродиева и д-р Пламен Павлов представиха разработеният от тях курс „Разследваща жерналистика” във Факултета по журналистика в Университета в Утрехт, Холандия. 

Курсът има за предназначение да информира студентите и да изгради базови умения: репортерски умения, провеждане на интервюта, проучване и оценяване на различни източници; сравняване и верифициране на факти; анализиране на събраната информация; работа с различни архиви и бази данни; създаване на собствени архиви; писане на материали въз основа на осъществено журналистическо разследване. Курсът представя и набор от българска и чуждестранна литература; уебография; казуси и случаи на разследваща журналистика, които ще се представят на студентите за анализи и оценяване; добри практики в България.