Резюме

Студията търси очертанията на ливанската шиитска организация Хизбула, както и нейния портрет в българските медии една година след атентата в Сарафово, който уби петима израелски туристи и българския шофьор, мюсюлманин по вероизповедание.

Първата част от студията е посветена на същността и дейността на организацията. Под името Хизбула се обединяват войскова част, политическа партия, която участва на избори и участва със свои представители в правителството на Ливан, както и мрежа от социални организации. Проблемите възникват, защото всички те имат общо ръководство, а въоръженото крило на Хизбула беше признато за терористична организация от Европейския съюз през юли 2013 г. Авторите търсят отговор на въпроси като: Как става финансирането на Хизбула? Дали организацията се е отказала от терористичните актове? Въоръженото й крило представлява ли професионално обучена войскова част?

Интерпретацията на резултатите от изследването във втората част на студията очертава медийния облик на Хизбула у нас. Анализирани са публикациите в три български вестника – всекидневниците „Труд“ и „Дневник“, както и седмичника „Капитал“, за период от един месец преди отбелязването на годишнината от терористичния акт. Проучването използва специализирана методика, апробирана в други наши изследвания на отразяването на тероризма в пресата в междукултурен план.

  Защо ни интересува Хизбула? Най-малкото поради три причини. Първата е, че България официално обвини Хизбула за атентата в Бургас [1] на 19 юли 2012 г. като по този начин удовлетвори очакванията на САЩ и Израел. Втората причина, естествено е, че терористичният акт се извърши на българска територия, в един от пристанищните градове на България, излаз по вода и въздух към останалия свят. Формиращият се мит, че България е защитена територия от международен терор бе разбит. И трето, не по-маловажно, в Европейския съюз се взе решение да се изработи единна позиция по отношение на това Хизбула или поне военното му крило да бъде или да не бъде включено в списъка на съвременните терористични организации, които се преследват от обединените демократични сили в света. Изработването на подобна позиция се оказа много трудна задача, защото освен милитаристичната част, оказа се, че политическите виждания на държави и партии, вътре в тях са много разединени. Чак лятото на 2013 г. ЕС взе решение само военното крило на Хизбула да бъде обявено официално за терористична организация. Между другото, точно по-същия начин стои днес въпросът за това да се намеси ли демократичната общност с военна сила в размирната Сирия, за да накаже използването на химическо оръжие от страна на режима или не. Не, че демократичните сили са разединени или не им се занимава с всеки конкретен случай. Просто тези въпроси наистина са особено сложни и тяхното еднозначно решение се намира доста трудно. 

  Целта на нашето изследване е да проследим накратко историята и характера на организацията Хизбула, която не е съвсем позната за нашето общество като изключим експертите. Решихме и да се опитаме да подкрепим изводите си за същността на тази, според нас терористична организация, както и възможните влияния на пресата по отношение формирането у читателите на представа за същността на тази организация, с данни от статии от българската официална преса. За целта правим контент анализ на статии от 3 български вестника за период от 1 месец – фактически до отбелязването на тъжната годишнина от Бургаския атентат през юли 2012 г., в който загинаха петима израелци и един българин. Не можем да пренебрегнем и политическия аспект, след като България участва като равноправен член на ЕС в изработването на единна позиция за Хизбула. Изследването стъпва на методика, изработена и приложена от международен екип изследователи за описване на терористичните събитията от 11 септември 2011 г. в Ню Йорк и Вашингтон [2]. 

Бомбеният атентат на летище Сарафово, Бургас, 2012 г. (в. Дневник, 19.07. 2013)

Кой стои зад Хизбула?

Едно отдавнашно заглавие на доклад на ООН гласи: „Хизбула има много лица и ръце“ [3]. Това изречение продължава да в сила и днес. В началото – вероятно 1982 г. всичко започва с въоръжен отряд, който се създава по време на Гражданската война в Ливан (1975-1989 г.).

Днес под името Хизбулла (на арабски означава Партия на Аллах) се обединяват три отделни структури с общо ръководство – политическа партия, въоръжено крило и мрежа от социални организации. Размитият силует на организацията води до куп неизвестните параметри. Дори годината на раждането е предмет на спорове – между 1978 и 1982 г.  Основни проблеми и неясноти за анализаторите са например няколкото схеми на нейната структура; липсата на официална информация за въоръжените, обучени бойци (всъщност професионалисти), за техните тренировъчни лагери и инструктори, както и за военния арсенал, с който те разполагат. Тази тайнственост се поддържа от лидери и  членове на организацията и е характерна за всички терористични организации по света. Различното е наличието на явна страна – политическа партия и много социални организации.

Журналистите от медии по цял свят разказват за мистериозни пътувания с черни превръзки на очите и задължителна смяна на коли, когато в редките случаи успяват да се срещнат очи в очи с някой от шефовете на Хизбула за интервю [4]. Генералният секретар шейх Сайед Хасан Насрала дава обикновено изявления не пряко, а по телевизия ал-Манар, собственост на организацията, а приживе религиозният лидер шейх Мохамед Фадлала непрекъснато отрича принадлежността си към организацията.

Реч на генералния секретар на Хизбула шейх Хасан Насрала на 16.02.2013 г., предавана по телевизия Ал-Манар, http://www.timesofisrael.com/syrian-rebels-take-fight-to-hezbollah-in-lebanon/(21.10.2013)

    Всъщност официалният религиозен лидер е върховният водач на Иран – аятолах Али Хаменей и съществуват определени различия между доктрините на иранското духовно ръководство и Фадлала. Той твърди, че религиозните учени не трябва да участват в световното управление и че трябва да работят чрез много, свързани по между си институции, а не чрез една единствена. Така той застава на далечна позиция от тази на Хомейни относно концепцията велайат-е факих (системата от правни принципи, която предоставя контрол на духовенството). Хизбулла приема концепцията и всъщност религиозният водач е аятолахът, избран за Върховен лидер на Ислямската шиитска република Иран – днес Али Хаменей.

За анализаторите основният въпрос е как Хизбула успява да съчетае ислямистката доктрина (т.е. че държавата трябва да се управлява по нормите на шариата, в шиитската версия на исляма) и същевременно да съществува и действа като политическа партия в демократичната, макар и сложна и несигурна конфесионална политическа система на Ливан. Т.е., система, която предполага участие в избори и управление на мнозинството. Гъвкавата позицията на организацията за бъдещото управление на Ливан се оформя през годините и се заключава в тезата, че ислямът представлява съвършената форма на управление, но това трябва да става последователно в страна, където има голямо християнско общество.

Идентичността на Хизбула се опира на три основни компонента – религиозна идеология, политическа идеология и политическа програма. Според експертите организацията представлява джихадско (радикално) движение [5], което преминава през три етапа на развитие:

1.Период на пропагандиране само на религиозна идеология с три опорни точки – шиитска версия на исляма, ръководство от духовенството и джихад, определян  като борба в името на Аллах (вероятно от 1982 г. до 1985 г.).

2.Създаване и акцентиране на политическа идеология въз основа на религиозната през периода 1985 – 1990 г., т.е. издаване на различни политически документи.

3.Практична политическа програма и партия, която участва в обществения живот на страната, както и създаване на мрежа от социални структури след  1990 г.

Митинг в Бейрут в подкрепа на Хизбула

  http://www.inminds.com/article.php?id=44 (21.10.2013)

Преминаването на Хизбула към политически форми на участие в обществения живот не означава, че тя се отказва от въоръжената борба (радикалните действия). През 1991 г. ливанското правителство официално декларира разоръжаване на всички въоръжени отряди, които са участвали от различни страни в Гражданската война (1975-1990 г.). Крайният срок за милициите да предадат оръжията си и да затворят военните обучителни центрове е април същата година. Хизбулла е единствената организация, която отказва да го стори с обяснението, че те са съпротивително движение срещу Израел, а не просто въоръжен отряд (претенциите на Хизбулла към териториите на фермите Шебаа ще бъдат анализирани по-долу в текста). Правителството на страната не взима решителни мерки с опасението, че това би довело отново до Гражданска война [6].

Какво все пак се знае за Хизбулла въпреки търсената тайнственост? Къде е нейното място според световната общност? Преобладава ли терористичната дейност над политическата? Отговорите на тези и други, свързани с тях въпроси, гражданите търсят чрез медиите, които се опитват да представят цялата палитра от противоречиви възгледи и гледни точки.

Името и символите

От години Хизбула е в списъка на терористичните организации за САЩ, Канада, Австралия, Израел и Съвета на страните от Залива. Холандия и Великобритания отделят само военното крило като терористично, а Европейският съюз дълго се колеба в оценката си и както вече споменахме след интензивни дебати накрая постави военното крило в списъка с терористични организации това лято. Практически поставянето в списъка на терористични организации има силни финансови последствия – блокират се влогове и се забраняват дейности, като например събирането на помощи, които са съществени финанси за издръжката на организацията. Затова атентатът в България има огромно значение – той е една от причините, ЕС да постави военното крило в списъка на терористичните организации и да блокира притокът на пари.

    Официалното лого на Хизбула   Логото на една от социалните организации

http://en.wikipedia.org/wiki/File:Hezbollah_Flag.jpg (21.10.2013)

http://almashriq.hiof.no/lebanon/300/320/324/324.2/hizballah/emdad/images/emdad-logo-384.html (21.10.2013)

Трудността обаче започва с общото име. За много по-крайни анализатори фактът, че името остава общо и за партията, е воал, под който да се скрие терористичната дейност на Хизбула и да се обърква международната общност. Защото, ако въоръженото крило е в списъка за тероризъм, то за всеки лидер на Хизбула например, трябва за де доказва дали е към въоръженото крило или към партията, ако трябва да се водят официални разговори с него. Някои експерти определят организацията като най-добрият терористичен отряд в света (“The best guerilla force in the world”) [7]. По-умереният експерт по борба с тероризма Даниел Баймън пък я характеризира като  „неоспорим микс от различни аспекти на властта” [8]. Още се помни сравнението на американския заместник държавен секретар Ричард Армитидж, че тя е „А отбора на терористите[9], който притежава глобален обсег на действие“. След намесата в конфликта в Сирия все по-често в материали в арабската преса я наричат Хизб-а-Шейтан [10]. Играта на думи е с втората част от името, което в този вариант означава партия на дявола.

Не само дейностите, но и символите на Хизбула са противоположни. Те изобразяват насилие и милосърдие в различните варианти. Официалното лого, което Хизбулла използва е автомат за стрелба в юмрука на вдигната ръка. Когато обаче събира социални помощи използва съвсем различен символ – касичка за пари в две умолително свити нежни ръце [11]. Затова и привържениците на Хизбула я обявяват за патриотична и героистична организация [12].

Произход и причини за създаване

Има няколко фактора с почти еднаква тежест, които водят до създаването на Хизбула и това са: тежкото положение на шиитите в Ливан, конституцията на страната, която им отрежда задно място в управлението, избухналата Гражданска война, продължила около 15 години (1975-1989 г.). В тази война се противопоставят религиозните малцинства с оръжие и има много цивилни жертви, намесата на палестинските федаини и влиянието (включително въоръжена намеса) на съседните страни – Сирия и Израел.

Обобщено можем да кажем, че положението в Ливан се характеризира и досега със силна политическа нестабилност, слаба държавност и голяма зависимост от събитията в съседна Сирия. Това са основните елементи в неясната картина, в която изплува силуетът на Хизбула. Колкото и размита да е фигурата, трябва да се подчертае, че тя взе определена страна във въоръжения конфликт в Сирия на страната на Башар Асад, с което въвлече Ливан в размириците и го изправи на ръба на войната. Открито Хизбулла призна участието си с оръжие на страната на редовната армия на Сирия с реч на Хасан Насрала в края на май (отново телевизионно излъчена). Но в началото Сирия оказва само логистична подкрепа. Ислямската република на шиитски Иран е активната външна държава, която създава Хизбулла. Най-вероятно Хизбулла се създава около 1982 г. под ръководството на инструктори от Републиканската гвардия на Иран. Първоначално е военна организация, в която се обединяват различни малки поделения от шиитски бойци, чието поле на действие са южните територии.

Парад на въоръженото крило през 2012 г.

http://islamsyiah.files.wordpress.com/2012/12/hizbullah12.jpg (21.10.2013)

Много причини обуславят появата на Хизбула – след създаването на Ислямската република Иран през 1979 г. се засилва влиянието на шиитите и в приоритетите на Иран е износът на революция. Така шиитските райони на Ливан се оказват естествен приемник на амбициите на Иран и инструктори на Републиканската гвардия на Ислямската република обучават бойците на Хизбула.

Сред обясненията за желязната дисциплина на бойците е принципът за задължителната тайна, характерен за шиитската версия на исляма, а друго е – широко разпространената племенна организация, в която не се предполага разказ за дейностите на мъжете от семейството. За да се засили желанието на отделните бойци да рискуват живота си, се създава например  „Институт на мъчениците“ с офис в Техеран, чиято цел е да осигури пари за прехраната и таксите за образованието на членовете на семействата на бойците, които загиват [13].

Международната общност многократно призовава за разпускане на въоръжените отряди в Ливан. Например текстът на резолюция 1559 на СС на ООН от 2 септември 2004 г. порицава сирийската намеса във вътрешните работи на Ливан. Резолюцията пледира за разпускане и разоръжаване на всички ливански и неливански въоръжени отряди (милиции), което директно се отнася за Хизбула, защото това е единствената организация, която продължава да притежава оръжие. Хизбулла отговаря, че държи да запази оръжията, докато Израел не престане да окупира фермите Шебаа на Голанските възвишения, територия около 22 кв.км. Както е известно тази земя Израел анексира след войната през 1967 г. Според ООН оспорваните територии принадлежат на Сирия [14]. Сирия не взима участие в спора за териториите и остава безмълвна по въпроса.

Другото лице на Хизбулла – нейната политическа партия Хизбула, се появява след примирието. Тогава се създават и множеството фондации за благотворителни цели. Днес Хизбула притежава болници, клиники, мощен телевизионен канал, радио и различни други институции.

Програма и структура

На своя електронен сайт членовете на Хизбула се самоопределят като социални радикали [15]. Всъщност можем да кажем, че този израз включва, както признание за приемането на насилието като метод, така и изключително важната социална дейност на организацията. Тази дихотомия е особено характерна за Хизбула като цялостна организация. А по отношение на политическата партия там се обяснява, че: „В началните години след появата на политическото движение в Ливан, то беше бурно и противоречиво, но Партията на Аллах се оформи като важна и  основна сила в политиката на Близкия изток и за ливанското общество особено[16].“ Текстът продължава: „Хизбулла извършва филантропични и търговски дейности, като управлява болници, медицински центрове, училища, сиропиталища, рехабилитационни центрове за инвалиди, супермаркети, бензиностанции, строителни компании, радио (Нур) и обществената телевизия Ал Манар.“

Кои са основните цели на организацията? В началото те са три [17] според един от съществуващите манифести, публикуван през  1985 г., като ислямското управление (по нормите на шариата) е поставено на последно място: „Да се прогонят американците, французите и техните съюзници, като се прекрати всяка колониална институция на нашата страна. Да се предадат фалангистите (въоръжените отряди на християнската общност) на справедлив съд. Да се позволи на народа да определя своето бъдеще, като ние  призоваваме за ислямско управление, което единствено гарантира справедливост и свобода.“ В последствие целите се променят само в изказа, но не и в съдържанието им.

Има публикувани различни схеми на структури на Хизбулла. Наим Касем например,  в интервю за западна медия [18] обяснява: "Всички политически, социални и джихадски дейности се подчиняват на решенията на едно ръководство. Едно и също ръководство управлява парламентарната и правителствената дейност, а също и джихадските операции срещу Израел.“ Няма различие според него в ръководството на  политическото (с членове на парламента и правителството) и въоръженото крило на Хизбула. Той отхвърля напълно твърденията на Вашингтон, че Хизбула извършва операции в чужбина, макар че за някои от тях Хизбула поема отговорност официално и не отговаря на въпроси за текущите военни възможности. Неговото твърдение тогава е,че Хизбула няма да се намесва във вътрешните работи на Сирия и Иран, страните които подпомагат организацията. Това твърдение не издържа във времето. В ключова реч на 25 май 2013 г., лидерът Хасан Насрала признава [19], че бойци на Партията на Аллах са ангажирани в боевете в Сирия. Той обяснява факта, като борба срещу водените от „Ал Кайда" „джихадисти", които се опитват да дестабилизират и разрушат Сирия. Ще припомним, че благодарение на професионалните бойци на Хизбулла, войските на Башар Асад превземат сирийския град Кусайр [20].

Военното крило

За него се предполага, че включва няколко хиляди бойци – между 1000 и 10000. Те са добре обучени и всъщност представляват професионална войскова част, която разполага с най-съвременно оръжие включително ракети Фажр 3 и 5. Смята се, че се базират в малки селца и подземни бункери в южната част на Ливан и в квартали на Южен Бейрут, т.е. територии напълно контролирани от организацията, където никой на може да влезе незабелязан. И двете области са населени с шиитско население, което гледа със симпатия на Хизбула и я приема за техен единствен защитник.

Част от въоръжението на Хизбула http://www.arabamericannews.com/news/index.php?mod=article&cat=Lebanon&article=887 (21.10.2013)

В исторически план на сайта на Хизбула с гордост се говори за атентатите срещу американските и френски морски пехотинци – общо повече от 300 от тях загиват при врязване на камион с експлозивно вещество в спалните им помещения през 1983 г. Мнозина експерти смятат за трагичен факта за първия в света самоубийствен атентат [21].

По-късно Хизбула е автор на много атентати в различни краища на света като в нейния почерк е да се връща на местата, на които вече има извършен терористичен акт.

Самоубийствени атентатори на Хизбула

http://thespeechatimeforchoosing.files.wordpress.com/2013/02/hezbollah_suicide_bombers.jpg (21.10.2013)

Жените воини на Хизбула

http://teaandpolitics.wordpress.com/category/hizbullah/ (21.10.2013)

Дълго време Хизбула не признава, че участва в битките с бунтовниците в Сирия и обяснява, че защитава местното население, когато то моли за протекция [22]. Намесата на Хизбула открито в Сирия освен, че й донесе негативен образ сред преобладаващото сунитско население в мюсюлманките страни, доведе и до решения, които изненадват със своята категоричност. Например, Бахрейн включи шиитската организация в списъка с терористични организации, а Саудитска Арабия експулсира всички ливански граждани, които работят в петролната й индустрия.

Намесата на Хизбула в Сирия, без съмнение под диктовката на Иран, довежда Европейския съюз до решението да включи въоръженото й крило в списъка с терористичните организации.

Политическата партия

Нека споменем накратко и историята на организацията като политическа партия. През 1985 г. Хизбула издава т.нар. Отворено писмо. Това е политически манифест, в който за първи път публично се прави заявка за участие в политическия живот на страната, където вече няколко години въоръженото крило участва в операции. Както по-горе бе казано, през периода от 1985-1990 г. Хизбула се оформя и като социално движение, и по-точно „създава широка мрежа от организации, структура и идеология, които имат за цел социална промяна и социална справедливост.“ [23]

Компонентите на политическата идеология на Хизбула са: потискани срещу потискащи, ислямско управление, отношения с ливанските християни, отричане на Израел, единство на мюсюлманите, позиция срещу Западния свят, джихад и мъченичество. Това са опорните точки, върху които Хизбула измества ударението на своята идеология от религиозна в политическа [24]. Партията участва в избори (парламентарни и местни) и влиза в различни коалиционни правителства. Развитата впоследствие политическа програма се основава на изброените по-горе опорни точки с някои допълнения: потискащи и потискани, бъдещето на ислямската държава, диалог с ливанските християни, юридически обосновки за парламентарна, общинска и правителствена дейност, социално-икономическа програма – неправителствени организации и граждански формирования, ливанизация и отваряне, отношения със Сирия и Иран, отричане на Израел, джихад и мъченици [25].

Политиката на партията се влияе особено силно от външни източници – Сирия и Иран. А във вътрешен план в момента тя е съюзник в просирийски настроени сунитски политици [26].

Социални дейности

Като че ли като вид застраховка срещу схващането на организацията като терористична, Хизбула развива и определена социална дейност. Така, на сайта на Хизбула четем: „В момента организацията управлява 4 болници, 12 клиники, 12 училища и два селско стопански центъра, които предоставят техническа помощ и обучение на фермери. Ние имаме също и отдел за околната среда, както и широка програма за социални дейности. Предлаганите от нас медицински услуги са по-евтини отколкото са в повечето частни болници в страната и са безплатни за членовете на Хизбула[27]“.

Сред най-важните социални организации например е Центърът Имдад за ислямска благотворителност. Той е НПО за социална дейност, чиято „цел е да се подпомогне част от населението в южните предимно селски райони на страната, засегнато при военни действия на Гражданската война или от войните с Израел“ [28].  

От публикувания отчетен доклад за десетгодишен период с дата 31 март 1997 г. разбираме, че центърът е създал 9 клона, 5 училища и два центъра за подпомагане на деца инвалиди. Основно подпомага семейства без приходи. По дефиниция „това са семейства, в които бащата е умрял, задържан е, изчезнал, или страда от хронично заболяване и семейства със социални проблеми – разведени или временно нетрудоспособни“. Центърът предоставя финансова помощ както и дарения за деца, здравна помощ, образование и др. Екипът се състои от специализирани работници и голям брой доброволци. Финансовата помощ е малка по размер, но се предоставя всеки месец. Даренията за деца се правят 3-4 пъти годишно, но може да включват битова техника, дрехи, лекарства, килими, одеяла, матраци, учебници и т.н. Приблизително 50 000 семейства получават помощ от центъра, а предоставените суми са на стойност около 10 милиона долара.

Други организации, свързани в една или друга степен със социалните дейности, които присъстват на сайта на Хизбула, са:

·  Социална асоциация ал-Шахид – предоставя помощ на семействата на самоубийствените атентатори (няма достъп на линка до нея)

·  Асоциация за подпомагане на ислямската съпротива (няма достъп на линка за нея).

·  Телевизията ал-Манар.

·  Асоциация ал-Джарха – за помощ на ранените в битки бойци и

·  Джехад ал-Бенаа – асоциация за строителство и възстановяване.

Последната асоциация се създава за построяване на болници, училища, културни центрове и обществени клиники. В предмета и на дейност са още и водни кладенци, водопровод и канализация, сиропиталища, помощ на фермери, електрификация на отделени селища и др. Средствата се набавят от членски внос, правителствена помощ, благотворителност и завещания, сътрудничество с различни неправителствени организации и международни [29].

Финансиране и санкции

Съвсем наскоро на двама, членове на Хизбула, бяха приложени санкциите, т.е. бяха им замразени средствата в американски банки и бяха забранени сделките им с американци. Потърпевшите се намират в Южна Африка [30] и анализът на експертите показва, че мрежата за събиране на средства за Хизбулла се разпростира по целия свят.

Колко точно пари получава Хизбула от дотации – не е съвсем ясно.

Според задълженията от шериата, всеки, който може да си го позволи, трябва да дари около 2,5 % от доходите си за бедните и нуждаещите се. Освен това ливанските шиити оставят лепта след молитва редовно, обикновено дребни пари в консервната кутия, обвита в двете ръце на Хизбула [31]. Според анализаторите Хизбула получава значителна помощ от Сирия и Иран – обикновено се цитира сумата от около 100 милиона долара годишно.

Трябва да подчертаем, че Хизбула извършва и много незаконни дейности, за да осигури финансите си. Сред тях експертите изброяват – черна борса, трафик на наркотици, пране на пари в особено големи размери [32]. Нейната мрежа по света е много разпространена и се опира на многото емигранти, които напускат страната поради различни причини като икономически, но основно през периода на Гражданската война. Южна Америка става привлекателна за много емигранти от Ливан преди две десетилетия отчасти поради засилване на административните изисквания за емигриране в Австралия и Съединените щати. Силната ливанска шиитска общност на този континент дава своята милосърдна лепта за Хизбула по решение на аятолах Хаменей.

Областта в Южна Америка популярна като „Tri-Border Area“ (Тристранна гранична зона), където се пресичат границите на трите страни (Парагвай, Аржентина и Бразилия), се характеризира със силна незаконна търговия. В изследване на Федералния отдел за разследване на Библиотеката на конгреса на САЩ и Центъра за наркотици и престъпления на ЦРУ през 2003 г. пише: „Хизбула е получила стотици милиони долари от трафик на наркотици и оръжие и други незаконни дейности в областта Tri-Border Area“.  Арестувани са няколко бизнесмени от ливански произход за търговия с наркотици и пране на пари [33]. Пак според същия доклад от 2003 г. много правозащитни организации още преди две десетилетия предупреждават за засилване на търговията с наркотици и оръжие и за пране на пари, които се свързват с членове на Хизбулла в Северна Америка и Западна Европа [34].

Хизбула: един шрих от българската преса

  Както уточнихме в началото на студията, по случай първата годишнина от атентата в Бургас, за който сериозно е заподозряно военното крило на Хизбула, решихме да изследваме някои от българските официални вестници, за да видим как историята и същността  на Хизбула, както и нейните действия, се отразяват от нашата преса. Чрез прилагането на вече апробирана методика, целим да проучим начина на представяне на Хизбула и възможностите на българските медии, в случая – пресата, да формират определено мнение у читателите относно същността на дебатираната от нас организация.

  Задачите, които си поставихме, бе да прегледаме всекидневниците в. “Труд” и в. “Дневник”, както и седмичника в. “Капитал”, известен не само със задълбочените си материали в бизнеса, но и с експертните си анализи на значими политически събития от международен интерес. Защото не е тайна, че бизнесът и политиката взаимно си влияят.

Избрахме анализът ни да включва посочените вестници, излезли 1 месец преди годишнината от Бургаския атентат – от 19 юни до 19 юли 2013 г. Изборът ни не е случаен. От предишни наши изследвания се доказва, че развитието в отразяването и интерпретирането на едно събитие в медиите са в началото – естествено непосредствено след възникване на самото събитие, след това следва спад – по-рязък или по-плавен в зависимост от значимостта на събитието, и след това нов пик в медийното отразяване се появява във връзка с годишнината от съответното събитие.

Методиката, която сме публикували на български и на английски език в набор от статии и една монография [35] включва следните компоненти:

1.Брой на материали в официалните вестници и патерн (модел) на разпределението им за даден изучаван период;

2.Литературен стил и специфичен характер на статиите;

3.Фигуративен език – области от изпъкващи (salient) метафори;

4.Обобщена структура на темите, отразяващи същността на терористичното събитие и

5.Брой и същност на използваните исторически препратки в журналистическите материали.

Брой и характер на материалите за Хизбула в електронните издания на вестниците:”Дневник”, “Труд” и “Капитал”

Количественият анализ на статиите в избраните вестници, засягащи Хизбула, беше лесно осъществим, поради факта, донякъде изненадващ за нас, че статиите не бяха нито много на брой, нито особено обширни. Защо се изненадахме? Защото очакванията ни, че след като на наша територия е извършен терористичен  акт, то медиите ще го отразят много сериозно, не се оправдаха. В таблица 1 са представени количествени данни за всички материали от анализираните вестници, в които се споменава Хизбула, не само тези, които изцяло са посветени на тази организация.

Таблица 1. Разпределение на материалите за Хизбула според източника (вестник) и според съдържанието на статиите (19.06.2013 – 19.07.2013)

Какви изводи можем да направим само от този скромен количествен анализ? Първо, с приближаване до годишнината от извършения у нас атентат на летище Сарафово край Бургас очаквано нараства и броят на материалите, свързани с информация от различен характер за терористичната организация, стояща зад този акт на насилие. Само за месец, материалите в двата всекидневника са се увеличили повече от два пъти. В известен смисъл, в. Капитал е изключение – в него статиите са равен брой за юни и юли, защото вестникът е седмичник и в него новинарските рубрики отстъпват място на аналитичните статии. Това личи от разпределението на материалите според съдържанието им. Те саte sa почти по равно – или посветени изцяло на дейността на Хизбула, или по близка тема, в която отново се засяга ролята на Хизбула.

Интерес представлява и резултатът, че в двата всекидневника, 2/3 от материалите са изцяло посветени на проблеми, свързани с Хизбула – 14 от общо 21 материала във в. Дневник, и 14 от 19 във в. Труд. Или, явно тези два всекидневника се опитват да запознаят българските читатели с повече факти за политическата организация и военното крило на Хизбула, тъй като организацията не е много популярна у нас. Или, поне до атентата на Бургаското летище през 2012 г. малко хора у нас се интересуваха от дейността на Хизбула.

Вторият извод, който се налага, отново свързан с всекидневниците е, че не малко материали се фокусират и върху друг, важен за момента проблем като правят препратки към Хизбула и то, защото самият проблем е свързан с терористичната организация. В повечето информации става въпрос за „кървавите размирици“, да използваме журналистическо клише,  в Сирия.

  Без да пренебрегваме значимостта на количествения анализ, преимущество има качественият контент анализ. Благодарение на него можем да достигнем до определени възгледи за това как се възприема у нас ливанската и про иранска групировка Хизбула в зависимост от нейното медийно представяне.

Литературен стил и специфичен характер на статиите

По отношение характера на статиите, или вторият елемент от нашата методика, те могат да се разграничат на 3 типа [36]: рефлективни, предписващи и дескриптивни.

Рефлективните статии „показват тенденция за ориентация към миналото и типично засягат въпроса за възможностите да се концептуализира случилото се в термините на значими национални ценности. Рефлективните статии са философски, ориентирани към наблюдение и разказвателни по своята същност.Рефлективността може да се опише и като ретроспективност, която препраща най-общо към минали събития и исторически факти, или показва тенденция за обвързване с анализи и оценки на случващото се в момента, в настоящето.

Дефиницията на предписващите статии обикновено включва един или няколко аргумента, засягащи какво трябва и какво не трябва да се прави в отговор на терористичен акт, в нашия случай това е атентатът в Бургас, или стратегия за справяне с терористича организация или групировка и др.

Третият тип материали, дескриптивните статии, беше въведен от българската част на международния екип, създал методиката. Дескриптивните публикации имат за цел относително неутрално и беземоционално да опишат определени аспекти от тематизираното събитие. Формата е наративна, стилистиката е изчистена от емоционални конотации и специфични вербални риторични похвати като поставяне на акценти, хиперболизиране, етикетиране, омаловажаване. Стремежът е, да се създаде максимално обективна представа за случващото се и да се открои информиращия характер на журналистическия материал [37].

Като пример за рефлективен тип, можем да цитираме два параграфа от статия от в. Дневник [38]:

Свещички ще блестят в шествието в четвъртък вечер (18 юли). Група протестиращи разпространяват покана всеки, който иска да се включи в почитането на паметта на жертвите от атентата в Бургас, случил се точно преди година, да премине и през паметника на жертвите от холокоста и да дари 1 лев за подпомагане на семейството на български шофьор, който загина.

На 18 юли 2012 г. малко преди 17.30 часа на паркинга на летище Сарафово избухва бомба в непосредствена близост до автобус, в който се качват туристи от Израел. Ранени са 35 души, жертвите са седем (петима израелски туристи, шофьорът и атентаторът). Това е първият атентат на българска територия, насочен срещу чужда държава. Нито една организация не поема отговорност официално.

Много добър пример за това, че от една страна трябва да се предприемат стъпки от международната общност за спиране на терористичните действия на Хизбула, и от друга – че не е лесно споразумението за начина, по който е необходимо да се действа срещу военното крило на Хизбула, предлага една от статиите във в. Дневник, озаглавена „Джерусалем пост": Вътрешни спорове в ЕС пречат на вкарването на "Хизбула" в черния списък. Ето и три параграфа, характерни за предписващия тип материали от пресата:

„Отказът на някои страни в Европейския съюз да включат въоръженото крило на ливанското движение "Хизбула" в терористичния списък се дължи повече на вътрешни политики на ЕС, отколкото на принципната опозиция срещу решението, коментират европейски и израелски дипломати, цитирани от "Джерусалем пост".

……

Един от източниците заяви, че страните от ЕС, които най-силно са настоявали за включването на военното крило на групата в списъка - Великобритания, Холандия, Франция и Германия, са си разделели работата по убеждаването на останалите държави да подкрепят стъпката. Великобритания и Франция например са се фокусирали върху смекчаването на ирландската съпротива. Едно от опасенията на Ирландия е, че нейният голям контингент UNIFIL (Временни сили на ООН в Ливан) ще стане мишена за отплата, ако подкрепи подобно решение.

Холандците са се опитвали да убедят поляците, чехите и словаците. Според източник част от съпротивата е била свързана с това дали България има достатъчни доказателства, за да се свърже "Хизбула" с миналогодишния атентат.“

в. Дневник, 25.06.2013

Пример за предписващ тип журналистически материал може да се даде и от в. Труд:

„Мерките за сигурност на бургаското летище вече са драконовски. Чартърите с израелски туристи кацат 2 пъти седмично, като часовете на полетите се пазят в пълна тайна. Всяка пристигаща група се движи в отделен коридор. През цялото време за тях се грижат полицаи, охранители, вкл. и хора от тайните служби на Израел.“

в. Труд, 17,07.2013

И в този анализ, както и при сравнението на журналистическите материали в международната преса от предишното наше изследване, в българските вестници преобладават дескриптивните публикации, или тези, които са преди всичко информативни – използват повече факти, по-малко емоции и дават възможност на читателите да сами да достигнат до изводи, свързани с представените събития.

  Един от многобройните примери за такъв журналистически материал във всекиденевниците „Труд“ и „Дневник“, е статията от в. „Труд“, озаглавена „Мощна експлозия разтресе “Хизбула” от 09.07.2013.

„Мощна експлозия на кола бомба в доминираните от "Хизбула" южни  квартали на ливанската столица рани поне 53-ма души във вторник, предаде АФП.

Адската машина се задейства по обяд на първия ден от свещения месец Рамазан пред бизнесцентър, а инцидентът бе определен като най-сериозния след началото на гражданската война в съседна Сирия преди 27 месеца.

До късно във вторник никой не пое отговорност за атентата. Но се предполага, че той е дело на сирийски бунтовници заради подкрепата на "Хизбула" за режима на Башар ал Асад. Бойци на радикалното движение разпръснаха с изстрели във въздуха гневни шиити, нахвърлили се върху пристигналия на мястото на трагедията вътрешен министър Маруан Шарбел.“

„Мощна експлозия разтресе Хизбула“ (заглавие във в.Труд, 09.07.2013)

От в. Дневник ще дадем пример за дескриптивен тип информация, свързана с отбелязването на годишнината от атентата в Бургас:

„Прозвучава еврейска реч, последвана от превод на български. Гостите са помолени да изключат телефоните си и малко след това да станат за едноминутно мълчание в памет на загиналите. Под горещото и парещо слънце в предимно черни костюми официални лица и гости тихо свеждат глави. Така започва двучасовата церемония по повод отбелязването на една година от първия терористичен атентат в България, насочен срещу израелски граждани, за чиято вина на няколко пъти съвсем директно се назовава името "Хизбула".

…. Роднините и близките на жертвите застанаха срещу фигурата, а кметът на Бургас и посланикът на Израел Раз получиха ножици и след секунди покривалото падна.

Под него се появиха шест каменни колони на около три метра височина.“

в. Дневник, 19.07.2013

Възпоменателна церемония (в. Дневник, 19.07.2013)

Какви изводи можем да направим по отношение на характера на журналистическите материали? Първият и според нас най-фрапантният е, че въпреки че има извършен атентат на наша територия, повечето на брой материали от пресата не се задълбочават в сериозни анализи на структурата и дейността на Хизбула, а само засягат, споменават терористичната организация. Не малка част от материалите са посветени на последвалите събития в Сирия, в които Хизбула се споменава без връзка с терористичния акт у нас.

Втори извод, до някъде очакван от нас е, че най-много на брой статии са от дескриптивен характер, следвани от тези от рефлективен тип. Най-малко са материалите с предписващ характер. Или, ако излезем от терминологията на методиката, българските журналисти се занимават с описание на това какво се е случило и почти не търсят информация за това, какво следва от случилото се – какви мерки е добре да се предприемат, за да се овладее ситуацията.

Подобна критика към България в дипломатичен вид се съдържа в изявления на западноевропейски представители при обсъжданията в ЕС дали да се обяви военното крило на Хизбула в терористичния списък. Или, дебатира се, че България официално се колебае да заяви, че атентатът в Бургас е дело на Хизбула. Например, във в. Дневник от 20.06., четем изявление на българския външен министър Кристиан Вегенин, че „България няма да пречи на опитите за включване на въоръженото крило на "Хизбула" в "черния списък" на Европейския съюз на терористичните организации, защото новото правителство, след като се разколеба по въпроса, сега реши да се присъедини към линията на партньорите си от ЕС, заявиха дипломати, цитирани от "Ройтерс". Или се изтъква, че нашата страна няма достатъчно доказателства за това, че Хизбула стои зад терористичния акт. Например, „Според източник част от съпротивата е била свързана с това дали България има достатъчни доказателства, за да се свърже "Хизбула" с миналогодишния атентат.“ [39].

Колебливостта на България за стабилна собствена позиция проличава и от това, че правителството ни търси „колективна“ отговорност: "България е готова да се присъедини към консенсусно решение на ЕС. Отговорността да се изработи стабилно основание за него е колективна" И по-надолу в статията се цитира анонимен източник: "Новото правителство на иска да дразни руснаците като показва активна позиция за "Хизбула" [40]. Може би, най-силното изказване за това, че колебливостта на България в отношението й към Хизбула играе съществена роля за вземането на консенсусно решение за Хизбула в ЕС, е това на един европейски дипломат, който твърди: „Противоречивите изявления от страна на България по отношения на атентата в Бургас "бяха сред главните аргументи на противопоставящите се на забраната и бяха споменати на няколко пъти" по време на четиричасовото заседание, каза дипломатът. [41]

Фигуративен език

По отношение на третата основна стъпка в методиката ни, особен интерес представлява анализа на фигуративния език, или „изпъкващите метафори“ – фрази и клишета, използвани в материалите, засягащи дейността на Хизбула. Те обрисуват съответни образи на Хизбула, които влияят за отношението на хората към организацията.

Интересно е, че анализираните вестници не се различават в това отношение. Характерни и за трите вестника е определението ливанската шиитска групировка "Хизбула", което придобива характера на клише от многократната му употреба. Това определение съдържа в себе си националния и етнически произход на организацията със скрита препратка и към религиозната й същност. Към него, в. Труд прибавя още два подобни етикета: ливанската радикална групировка "Хизбула" и ливанската групировка "Хизбула". Първият етикет веднага ни води до асоциацията радикален ислямизъм и международен тероризъм[42]. Или, показва ни нещо съшностно за дейността на организацията. Вторият етикет е изцяло неутрален – в смисъл, показва само националната идентичност на организацията.

Нека подчертаем, че Труд е вестникът с най-честа употреба на „изпъкнали метафори“, които всъщност описват Хизбула и дейността на организацията, като свързана с тероризма: мощна експлозия; адската машина; разкъсан на парчета от адската бомба; избухнала бомба; тероризъм; атентат; ужасяващия атентат; тероризмът няма оправдание и др.

В. Дневник следва в. Труд в стремежа си да опише фигуративнo Хизбула като организация: бомбен атентат; черен списък; военно крило;терористично престъпление в България; подходящи мерки; сигурността на неговите граждани (става въпрос за ЕС) ще е още по-застрашена в бъдеще; по-високо политическо равнище; престъпна, а не терористична организация;правна помощ; отвлечен от Хизбула; „съпротивата" (използваното от привържениците на "Хизбула" име – бел.ред.); щабквартирата на "Хизбула“ и др.

По отношение на в. Капитал, можем да кажем, че авторите на неговите статии, свързани с Хизбула се придържат по-скоро към фактология, отколкото към анализи, особено от емоционален тип. Това е естествено. Произтича от характера на вестника, който е седмичник и преди всичко е ориентиран към бизнес новини.

Структура на темите, отразяваща терористичното събитие и контекста около него

Анализът на материалите от трите вестника за указания период от един месец, води до определянето на 6 генерални теми, всяка от която се специфицира в по няколко под теми:

1.Водеща тема: Обявяването на Хизбула от ЕС за терористична организация – фигурира и в трите всекидневника. Подтемите засягат различни аспекти и детайли по темата:

·  Компромис – Обявяване само на военното крило на Хизбула за терористична организация.

·  Няколко държави, накрая само 3 (Австрия, Чехия и Италия), очакват официална информация от страна на България за атентата в Бургас, за да определят отношението си към Хизбула

·  Определянето на „колеблива позиция на България“, въпреки опитите на външния министър Вегенин в изявленията си да казва, че позицията на България не е променена.

·  Мощен еврейски натиск ЕС да обяви “Хизбула” за терористи (заглавие, 18.07, в. Труд)

2.„Хизбула води борба за оцеляване“ – заглавие – тема във в. Капитал (17.07.2013)

·  Участие на Хизбула в събитията в Сирия (в. Дневник и в. Труд)

3.„Новите фронтове на Хизбула“ – заглавие – тема във в. Капитал (27.07.2013)

·  Също участие на Хизбула в събитията в Сирия  "Ще останем в Сирия докрай. Тази битка е наша и ви обещавам победа." Това заяви лидерът на "Хизбула" Хасан Насрала в телевизионна реч (в. Капитал от 27.07.2013)

·  Преди доста време Иран, Сирия, "Хизбула" и "Хамас" заедно с по-малки организации образуват "Фронт на съпротивата", чиято цел е главно опълчване срещу Израел. Знак за проблемите пред "Хизбула" днес е разривът, който тя претърпя с бившия си съюзник "Хамас". (в. Капитал)

·  Сега "Хизбула" е изцяло в нова фаза на съществуването й. Ако преди фокусът на групировката бе противопоставянето на Израел, сега вече тя насочва оръжие срещу други мюсюлмани. (в. Капитал)

Проблемите на Хизбула в самия Ливан също не са малко – непрекъснато избухват крайпътни експлозиви на територията, на която се намира щабквартирата на организацията (в. Капитал)

4.Разследване на атентата в Сарафово (в. Труд)

·  Документите менте за бомбата в Бургас били от “Хизбула” (21.06) Открити са нови доказателства за "Хизбула" (израелски източник – TheJewish Journal)

·  Министър Цветелин Йовчев няколкократно информира за това, че е „получена нова информация“ (Труд, 17.07) и, че има „ясни следи, които казват, че Хизбула  стои зад атентата в Бургас“ (Труд.18.07)

·  Едногодишно мълчание – все не стигат доказателствата в разследването

5.„Тероризмът няма оправдание“ – думи на министър-председателя на България по време на церемонията – 1 година от атентата в Бургас (в. Труд, 18.07) Т.е. тероризмът е над национално явление. Тази теза се подкрепя изцяло и от Соломон Паси „Атентатът в Бургас не е нападение срещу България, а срещу НАТО и Европа“ (заглавие, 18.07)

6.Почитане паметта на жертвите – темата е засегната и в трите вестника, но най-детайлно, това се прави във в. Дневник)

·  Церемония във връзка с годишнина от атентата в Сарафово, Бургас

·  Символите на мемориала в памет на загиналите

„Шест каменни колони – чест символа срещу тероризма 

на летище Бургас“ (в. Дневник, 19.07.2013)

Независимо, че темите са 6 на брой, 2 са най-често обсъждани: Едната е обявяването на Хизбула за терористична организация, а другата – церемонията по отбелязване на годишнината от атентата на летище Сарафово край Бургас.

Първата тема, не ни изненадва, че е „на дневен ред“. Изненадата е, че България води не последователна политика, въпреки, че външния ни министър Вегенин твърди обратното. Дали поради факта, че се смениха две правителства (едното – служебно) и трето дойде на власт в едногодишния период след атентата в Бургас, дали по други причини, но и международната общност няколкократно отбеляза колебанията на България по отношение на това кой стои зад терористичния акт на летището в Сарафово. От изнесеното и в трите вестници, които проучихме, ние сме склони да приемем, че днешното българско правителство предпочита колективното решение на ЕС, към което да се присъедини, отколкото предварително да има стабилна собствена позиция. Вече споменахме, че три държави-членки на ЕС изчакваха официалната информация от страна на България относно извършителя на атентата в Бургас, за да вземат решение за съдбата на Хизбула.

Друг съществен момент във връзка с проблема за обявяването или неприемането на Хизбула за терористична организация, е компромисното предложение на ЕС да обяви само военното крило, а не цялостната политическа групировка Хизбула за терористична организация. Това като че ли удовлетвори различните нюанси на разбиране за същността на Хизбула, и в крайна сметка това решение се взе официално в ЕС: Военното крило на Хизбула бе обявено за терористична организация. Решението е важно не само по себе си, а защото от него следват сериозни последици за преследването на терористите от Хизбула в международен план.

Втората тема е повече от очаквана – отразяването в пресата на официалната церемония по отбелязване на годишнината от атентата в Сараево, при който загинаха 6 души: 5-има туристи от Израел и българския шофьор на автобуса, мюсюлманин по вероизповедание. В тази тема се открояват два съществени момента: Първият е присъствието на високопоставени официални лица на церемонията – Премиера на Република България, настоящи и бивши членове на правителството, бизнесмени, Посланика на Израел у нас, Председателя на организацията на евреите в България, „ШАЛОМ“, кмета на Бургас и други. Това присъствие показва както уважението към загиналите, така и сериозността на извършеното терористично нападение.

Вторият съществен момент безспорно е откриването на паметника, посветен на жертвите на атентата: Шестте колони, пет с еврейската звезда и една с полумесеца, символизират уважението на българите и българската държава към смъртта на загиналите нищо неподозиращи цивилни граждани от Израел и България. Можем да отбележим също така, че и паметникът освен уважение е и знак за сериозността на проблема с тероризма в нашето съвремие.

Не бива да се пренебрегват и другите теми. За две от тях използваме директно заглавия от в. Капитал. Темите са: 1. „Хизбула води борба за оцеляване“, тема засгната не само от в. Капитал, но и от двата всекидневника – в.Труд и в. Дневник и 2. „Новите фронтове на Хизбула“. Тези теми засягат развитието на насочеността в дейността на Хизбула като организация. Показателно е например, че фокусът на групировката от противопоставянето на Израел, се премества към насочване на оръжие срещу други мюсюлмани, което безспорно променя имиджа на организацията като го прави по-непривлекателен за собствените й привърженици. И още, с „борбта за оцеляване“ се свързва активното включване на групировката в Сирийските размирици, при това на страната на правителствената армия, а не в защита на бунтовниците.

Темата за разследването на атентата е най-очаквана. Въпреки това, особено показателно е, че всъщност никакви данни от разследването, на което сътрудничат и чужди експерти, не се изнасят в българската преса почти през цялата година. Оправданието е, че публикуваните информации биха попречили на разследването. След около година се съобщават детайли, които не са основната причина да се приеме, че зад атентата на летище Сарафово, стои Хизбула. Като пример за детайли, е намерената сим карта на мобиле телефон, която се предполага, че е на атентатора; или, документите „менте“, кото са копирани на принтер, който по всяка вероятност принадлежи на оргнизацията на Хизбула и т.н.  В нито един от журналистическите материали обачре, не се представя цялостна хипотеза или система от доказателства, които водят до Хизбула като извълщител на атентата.  

И накрая, нека не пренебрегваме темата за глобалния характер на тероризма, който не може да бъде оправдан от никаква гледна точка. Най-ясно този тема, свързана с глобализацията на тероризма, присъства в изказване на Соломон Паси, който смята, че терористичният акт у нас е нападение не само срещу България, но и срещу цяла Европа. Фразата на премиера Пламен Орешарски, произнесена по време на церемонията по откриване на паметника за почитане на жертвите от атентата, че „Тероризмът няма оправдание“, допълва същността на анализираната тема.

В заключение, по отношение на тематичната структура на журналистическите материали могат да се направят два обобщаващи извода. Първият е, че се засягат значими теми, свързани с тероризма изобщо, с дейността на Хизбула, с процеса на разследване на конкретния терористичен акт, извършен на българска територия, както и с отбелязването на годишнината от атентата и почитане на паметта на жертвите с откриването на специален паметник. Вторият извод, който се налага, е, че по нито една от темите не се навлиза в дълбочина, което пък ни накара в първата част от студията да представим по-задълбочено същността и дейността на Хизбула, чието военно крило в крайна сметка бе включено в списъка на терористичните организации с решение на ЕС.

Използвани исторически препратки

Обикновено историческите препратки се използват, за да се  задълбочи разбирането за същността на съвременното събитие в конкретна култура. Препращането към отминали национално значими събития очертава традициите в дадена култура по отношение на социалните ценности, които служат за оценка на съществените факти от историята на съответното общество [43].

Искаме да посочим и единствената историческа препратка – последен елемент в нашата методика за анализ,  в трите български вестника, с която премиерът Пламен Орешарски завърши словото си по време на церемонията. Изказвайки благодарност за сътрудничеството на други страни, оказано в процеса на следствените дейности по атентата, премиерът цитира безспорния национален герой на България Васил Левски, чието рождение преди 176 г. съвпадна с дата на церемонията: „Братство всекиго, без да гледаме вяра и народност“. [44]

Заключение

Нека подчертаем нещо важно: след разрастване на въоръжените действия в Сирия, Хизбула не просто се включи в тях, а открито взе страна във войната в подкрепа на държавната власт на Башар Асад. Така въоръженото крило на организацията мобилизира голям брой привърженици и неговите военни акции вече преобладават над политическите действия и социалните мерки на организацията. Стана ясно, че то прилича по структура и управление по-скоро на редовно подразделение на Ислямската републиканска армия на Иран, отколкото на паравоенна структура. 

Това още повече мобилизира арабския свят, който като цяло подкрепи бунтовниците. Задълбочаването на конфликта и издълбаването на пропаст между шиити и сунити продължава и мостовете между тях изгарят, не без намесата на Хизбула.

За перспективата на развитието на този конфликт можем да съдим по последствията от включването на Хизбула във войната в Сирия. А те са главно в две посоки – външна и вътрешна. От една страна, деликатното равновесие между общностите в Ливан бе нарушено и страната се изправи пред лицето на нова Гражданска война, а не само пред опасността от голяма хуманитарна криза, поради големия брой бежанци от Сирия. Ливан продължава да стои на ръба на войната, и ако тя обхване и нейната територия, това би направило и без това трудния и продължителен конфликт в Близкия изток много по-мащабен и още по-трудно разрешим.

Българската преса се опитва да информира обществеността за значимите събития в национален и международен план, свързани с тероризма. От друга страна, като че ли е объркана от изявленията на политиците и поради това избягва задълбочени коментари по тях. Примерът с Хизбула и атентата на българска земя е доста показателен в това отношение. Ние смятаме за неслучайно отсъствието на високопоставени служители от посолствата и най-вече политици от Израел, например, на церемонията в Бургас по случай годишнината от терористичния акт и откриването на паметник за почитане на жертвите. Този знак, надяваме се, че политиците у нас отчетоха.

Хизбула – и не по-малко опасните други терористични групировки, са надвесили своя смътен силует, който се проектира върху картата на света, превръщайки я в чернобяла снимка. Силует, който сякаш се отпечатва върху картата не само на Близкия изток, но на целия свят. Затова и изследователите сме длъжни да положим усилия в изучаването на тероризма и присъствието му в медиите, за да допринесем макар и малко за запазване жизнеността и цветовете на света, в който живеем.

Бележки