Златина Иванова

Резюме:

Най-характерната особеност на парламентарните избори през 2009г. беше „феноменът на месията”, който за втори път беляза българския преход. И ако първия път през 2001г. решаваща роля затова изиграха историческото ни минало и политическите обстоятелства по това време, през 2009г. основният фактор и катализатор бяха родните медийни канали.

Парламентарните избори, които се проведоха през юли 2009 г. показаха до известна степен неочаквана гражданска мобилизация на обществото пред изборните урни. Преди всичко те се отличиха с относително високо участие, което достигна 61%, въпреки летния сезон и европейските избори от преди месец. Въпреки очакванията за по-ниска активност поради двата последователни национални избора, избирателите поднесоха изненада на анализаторите. Тя се оказа преди всичко в полза на ГЕРБ.   От прогнозни очаквания за 1,1 млн. избиратели, техните листи бяха предпочетени от близо 1,7 млн. граждани. Социологическите сондажи и този път бяха оказали своето влияние и „увличащият” ефект по Ноел-Нойман помогна на очертаващия се победител да избегне до колкото е възможно трудното формиране на правителствено мнозинство, така както след изборите през 2005 г. Политическа мобилизация се наблюдаваше също при „Атака”  и ДПС.

Тенденцията, която се очертава, е полическа ремобилизация, когато се появи партия, отличаваща се с популистка реторика и силен лидер – както през 2001 и 2009. Обратно, отчита се демобилизация, когато изборите спечели „традиционна партия”.

В крайна сметка изборите не са нищо друго освен ожесточена конкуренция за гласовете на избирателите. Всяка партия, която  участва в кампанията трябва да подготви възможно най-атрактивен продукт, за да бъде той предпочетен и разпознат от маскимален брой гласоподаватели. Още преди десетилетия известният изследовател на политическите партии Ото Кирххаймер предупреждава:

“Ако партията е организация, която нито предлага защита за определени социални позиции, нито е котва за интелектуални намерения и не притежава визия за формиране на бъдещето, а вместо това се превръща в машина за краткосрочни и спорадично появяващи се политически алтернативи, тогава тя се излага на рисковете, с които се сблъскват всички производители на потребителски стоки – конкуренцията ражда същия продукт, но в още по-добра опаковка.” [1]

Според германския изследовател Герд Щромайер предизборните усилия трябва да бъдат концентрирани в три основни елемента, които всъщност оформят самия продукт:

партия, теми и кандидати. Необходимо е всички те да бъдат добре балансирани, добре съвместими, изчистени от възможни вътрешни противоречия. Елементът партия се определя сам по себе си чрез два основни компонента – партиен имидж и предизборна платформа. От своя страна партийният имидж съдържа три компонента – идеологически имидж, имидж на компетентност и структурен имидж.

С изключение на БСП, нито една от останалите партии, участващи на тези избори, не успя да изгради и да използва ефективно и трите компонента. Същото се отнася и за представянето на предизборните теми и кандидати. Огромен процент от партиите реагираха „в движение” на динамичните промени в извънредната ситуация.   Вероятно подари липса на достатъчно политически и комуникационен опит, а може би и на въображение, масово партиите и коалициите не изградиха конкретна мисловна представа за обещанията, идеите и лицата си в съзнанието на избирателите. Въпреки това, този толкова значим фактор не стана предопределящ за техните резултати. Както историята е показала, българският избирател твърде често гласува по своя собствена и трудно проследима логика. Липсата на идентичност или променената идентичност на даден политически субект, очевидното отсъствие на сериозна подготовка и политически опит в претендентите като че ли не означават нищо у нас. Изборите през 2009г. станаха вторите след ’89-та, на които родният електорат категорично избра партия и лица – без идеологически имидж, без доказателство за необходимата компетентност, без да познава добре дори направените обещания и политически ценности. Изобщо без да познава никого и нищо. Освен лидера й.

Парламентарните избори през 2009г. като цяло преминаха с малко повече ентусиазъм, динамика, нови надежди и без комуникационни стратегии. В съзнанието на избирателите те останаха преди всичко с високопарни обещания за силна ръка, която ще раздаде справедливост, с размахване на брадви по предизборните клипове и с обичайните междуличностни нападки, обвинения и крамоли. Поради творческо безсилие или друго, негативните кампании и черният ПР се превърнаха в крайъгълен камък на тези избори.

За никого не е тайна, че политиката се случва в медиите. Поради тази причина са въведени и термините медиатизиране на политиката, но също и политизиране на медиите. Всъщност това са два паралелни процеса, тясно взаимодействащи помежду си, които ни позволяват да разглеждаме комуникационните канали и политическото битие като хомогенно медийно-политическо пространство.

Ако разгледаме политическите функции, които медиите изпълняват, ще се убедим в това  – днес средствата за масова информация провеждат избори, допитвания, дебати, преброявания, дори „референдуми”, в които политици защитават своите тези и убеждения. Без оглед на жанра на предаването, водещите често споделят собствените си възгледи по значими  социални и политически въпроси. Често се поръчват, а след това и обявяват собствените електорални изследвания, провеждат се гласувания, анкети, проучвания, а някои медии дори намират начини да изнасят предварителни резултати от изборите и така да им влияят. Политическите функции на медиите обаче се оказват нерядко примесени с музика, шоу, забавление, метафори, скечове, сатира. Всичко това оформя една амалгама от смисленото и популярното, от сериозното и забавното, така че зрителите рядко се ориентират, вместо това - твърде често демотивират.

Важна характерна особеност на комуникационните канали е, че  те персонализират политиката като съзнателно пренасочват вниманието от обществени въпроси, конфликти, програми и ценности  към фигурите на политиците. Подчинени на комерсиалната и финансовата логика, медиите не търсят просто политик, а притегателен и харизматичен образ, който е фотогеничен и може да играе медийните роли, които му се отреждат. Освен всичко останало, такъв образ произвежда и новини. Разбира се, всичко това подчинява политиката на правилата на средствата за масова информация. Българските политици и техните ПР съветници, а и тези по света, са принудени да се подчиняват на тези изисквания.

ГЕРБ - 39.72%

Герб изгря на политическия небосклон благодарение на звездата на Бойко Борисов. От своя страна той се наложи с популистка реторика, която включваше ангажименти и обещания за здрава ръка, морал и ред, антикорупционни мерки, но преди всичко търсене на отговорност за делата на досегашните управляващи.

Неизменно впечатление правеше, че стратегията на ГЕРБ беше доста семпла, но ясна и в крайна сметка успешна. Бойко Борисов беше не просто лидер на партията, той я олицетворяваше. По това време за другия идеолог на ГЕРБ – Цветан Цветанов, се знаеше малко. Ето защо и цялата кампания, всички агитационни материали и реклами имаха един и същ общ център и едно общо послание – генералът и неговата здрава ръка. Нещо повече – по време на тази предизборна кампания инвестицията в мащабни рекламни кампании се оказа контрапродуктивно – често те дразнеха избирателите вместо да ги привличат. Показателен пример са телевизионните реклами. Между 8 юни и 4 юли основният опонент на ГЕРБ – Коалиция за България излъчва 768 реклами. „Лидер” от своя страна разпространява 525, а Синята коалиция – 469. Това са трите партии, при които се наблюдава драматично разминаване между инвестиции, очаквания и резултати. За сравнение – ГЕРБ осигурява едва 65 рекламни послания, което прави около 12 пъти по-малко от БСП. Обяснението е просто – централният лайтмотив на ГЕРБ бяха корупционните практики и обвиненията в присвояване на средства и ресурси от страна на тройната коалиция. Интерпретацията на избирателите, а и подтекста на посланията, разбира се, беше, че мащабната рекламна кампания се осъществява именно с отклонените парични потоци. Това доведе и до ситуацията, в която рекламата уби рекламата. Допълнителен фактор се оказа и кризата, която би трябвало да предполага по-икономични действия и кампании. Може би най-сериозната причина за ниския резултат на Коалиция за България, обаче се оказва съдържателната страна на рекламата, но затова ще стане дума малко по-късно. Дебатите за смисъла и посланията на кампанията предизвикаха такова медийно внимание, че до голяма степен изместиха съдържателната политическа дискусия. 

ГЕРБ залага изключително на синия цвят, при това без следа от притеснение, че синьото е запазения белег на СДС и всичките му производни формации. Нещо повече – когато автентичното дясно в България е започнало своето бавно и мъчително, но категорично спускане надолу, посланието на синьото би могло да има няколко интерпретации. Най-ценната от тях е, че дясното се възражда и има ново лице – при това сурово и безпощадно. Лицето, разбира се, е Бойко Борисов. А неговото най-гръмко и превърнало се в мантра обещание, е ангажиментът да противостои на „триглавата ламя” (по Искра Фидосова) и да осигури справедливост. В съзнанието на повечето избиратели именно това е и най-важното очакване към дясното – да възстанови равновесието, след като то е било нарушено от безсъвестното управление на лявото.

По отношение количеството на външната реклама ГЕРБ отново са превъзхождани от опонентите си. В столицата дълго време отсъстват билбордове на партията. Що се отнася до плакатите – те дори липсват на кампанията за евроизборите и се появяват умерено малко преди парламентарния вот. В контекста на гореизложеното – залага се изключително на образа на генерала и на синия цвят. Долната половина на плакатите представлява син фон с въздушен ефект, за който дизайн неотдавна стана ясно, че е дословно плагиатстван от Ейпъл. Върху въпросната основа са отпечатани портретите на кандидатите. Отново там се разполага в непрекъснати редове лозунгът на партията: „Да докажем, че България може!” Всъщност посланието не е променено, тъй като и на Евроизборите призивът е същия. Горната половина е винаги една и съща – категорична и стимулна – тя е посветена на въпросното лице. Фронталната позиция на тялото му излъчва сила, спокойствие, увереност, но преди всичко обещание за ред и справедливост. Посланието смислово и логично допълва вербалните изяви на Борисов, което има съществено значение при достигането на съзнанието на избирателите.    

Необходимостта да бъде обърнато внимание на външната предизборна агитация произтича от факта, че тя присъства до голяма степен и в рекламните спотове в медиите – печатни и електронни. Те представляваха грубо монтирани кадри на моменти от предизборната обиколка, преди всичко на все още изпълняващия длъжността кмет на София. Обект на сериозно внимание, обаче представлява появата на главния предизборен клип на въпросната партия. В него няколко души (от народа) заявяват, че „България може”. При това оказва се, доста неща. „Как” и „защо”, обаче, не се споменава. Най-обсъжданият и интерпретираният сегмент на клипа представлява младеж с внушителна физика, който бодро цепи дърва с брадва и заедно с това обещава: „България може да пребори корупцията”. Наивно-натуралистичната сценка се стреми да отправи две основни послания – ГЕРБ, в частност Бойко Борисов (образът на младежа представлява негов нарочен аналог) разполага с мускулите – буквално и преносно, за да се справи с корупцията (и не само с нея) веднъж завинаги. Брадвата и категоричния удар с нея символизират второто послание – решителността на генерала да го направи непосредствено след като встъпи в длъжност като премиер. Цялостното внушение и емоционален заряд на клипа са в пълен синхрон с излъчването и публичните заявки на лидера Борисов. Някой би помислил дори, че лично той е създателят на фабулата. Което не е изключено с оглед на обстановката в родната политическа комуникация. Въпреки наивитета си, въпросното предизборно видео, с обещанията за магистралите, земята и корупцията, представлява по-уместния вариант, тъй като всяка претенция за интелектуалност щеше да бъде възприета като лицемерна проява и дори като подмяна на обещанието за твърда ръка. Почеркът на Бойко Борисов на практика маркира всяка стъпка от предизборната кампания на ГЕРБ. И това беше логичният и успешен подход. Това вероятно стана и причина електоратът да подмине общите недостатъците на предизборните клипове - от една страна графичното им оформление изглежда набързо произведено, с доста опростен и грубоват сюжет, а от друга - самият обем на медийната реклама е относително малък. Друга партия с подобна стратегия би постигнала печални резултати. Но не и ГЕРБ.

Очевидното отсъствие на (творческо) усилие, креативност и отношение към медийната кампания води най-малко до два извода. Очевидният е, че класическата медийна кампания не играе (решаваща) роля при вота. Не толкова добре видимият е, че истинското усилие и въображение се концентрират в дискредитирането на опонентите.

Може би това е и едно от обясненията за отсъствието на адекватна и разгърната медийна кампания. Нещо повече – лидерът Борисов имаше тежка контузия и това възпрепятства не само срещите му с електората, но и медийните му участия. Въпреки това резултатите и от двата вота са показателни. Редно е да се отбележи, че претендентът с пагони все пак присъстваше в медиите достатъчно отчетливо със своите колоритни реплики, насочени преди всичко срещу вече бившия министър-председател:

Борисов: Дебат, но с Доган, началника на Станишев;

Борисов: Бихме ги и този път;

Борисов:  Популизмът на Станишев вече няма ефект;

Борисов: В Турция се отварят 124 секции за парламентарните избори;

Борисов: Станишев ме имитира и се пъчи;

Борисов: Пълното ни болшинство не е самоцел, а необходимост.

Лидерът на ГЕРБ всъщност до голяма степен вършеше работата на пресцентър и медийни съветници, тъй като самият той с натуралния си, атрактивен стил, се превърна в своеобразна реклама.

Поради благоприятните социологически прогнози и обществени очаквания, разбираемо генералът до последно опитваше да избегне телевизионен дебат с опонента си. Този вид публичност представлява оправдан риск само за изоставащия в предизборното състезание претендент. Въпреки това Борисов в крайна сметка отстъпи, тъй като един евентуален отказ би могъл да бъде разтълкуван като бягство или слабост. Преди всичко освен това, той автоматично се превръща в силен аргумент, който опонентът използва при всеки удобен случай. Това предопредели организирането и провеждането на публичен дебат, излъчен по Българската национална телевизия.

Както едно от родните медийни лица се изрази: „Без публика!”.

Нери Терзиева прави любопитен паралел между предизборния дебат в България и този в САЩ между Обама и Макейн.

„Няма място за семейството на миньора и шивачката в телевизионните дебати на българските политици. За разлика от водопроводчика Джо, чиято съдба се разположи в центъра на дебата Обама-Макейн и даде името си на икономическа програма, участта на нашенци не успя да развълнува ни Бойко, нито Сергей. Това отдавна е така. Българският политически цирк и основното му гала-представление – телевизионният дебат, изключват участието на гражданска публика. Няма "електорат" – нито в залата, нито в мислите, нито в плановете на дебатиращите. Важното е режисьорът в задкулисието да ръкопляска на главния герой. И някоя партийна Йотова да изпълни поддържаща роля. И щабовете да са доволни. И PR-ите да похвалят питомците си. И обратното. И социолозите да доставят добри данни. И политолозите да направят правилни коментари. И медиите да публикуват точно тях.

Ето така: в къса хранителна верига тече българската демокрация. Политически лидер - предизборни пари – щаб – тренинг екип – дебат в медия – социолог – политолог – власт – пари прим.”

Въпреки категоричното и крайно мнение, редовете говорят за конкретни взаимовръзки, както и за посоката на концентрация на усилия и ресурси. Всъщност тук прозира и индиректното послание, че спазването на правилата и стремежът към качество и смисъл при провеждането на предизборните кампании в медиите рядко имат значение и ефект. Единствените истински значими фактори са Кой, Как и Къде разпространява подходящите послания. Дали зад това стои съдържание и реално обещание, представлява ирелевантен въпрос – както за политиците, така и за избирателите. Впечатлението е много по-лесно и ковко и всяка една от двете категории хора се възползва от функционалността му.  

Ако се върнем на отзвука от дебата, може да се допълни, че в мненията за съдържанието и смисъла му и на други медийни експерти и наблюдатели преобладават негативните оценки. Той е определян като безполезен, скучен и неубедителен. Коментарът за него на Иван Кръстев обаче би могъл да важи и за цялата предизборната кампания.

„Това беше един мъчителен, скучен и потискащо безполезен дебат. Никой не разбра нито защо той се проведе сега, нито защо се проведе в този предизборен формат, нито защо въобще се проведе. Зрителите не научиха нищо, а политиците не постигнаха нищо.

Това звучи напълно в унисон с изводите от по-горе, тук само че по отношение и на самите кандидати и идеи. Те всички звучат и изглеждат сериозни, смислени и важни, но подготовката, експертността и реализацията им се разполагат на срещуположния полюс. С други думи, съдържанието отново отсъства. Следващите четири години го и потвърдиха.

Медийното отключващо събитие, отличило се с най-висок коефициент на полезно действие в кампанията на ГЕРБ, представлява събитие на друга, дълго време обявявана за неприятелска, дори вражеска партия, на която ще й бъде потърсена отговорност.

Речта на Ахмед Доган на 18-ти юли в с. Кочан е предадена от представители на ГЕРБ в регионална телевизия, оттам ретранслирана и разпространена от всички видове медии. Буквално навсякъде и по всяко време можеше да бъде гледан и чут Ахмед Доган, който казва:

"Властта е в моите ръце - това искам да разберете... Аз съм инструментът на властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата...". 

Това изказване, както можеше и да се очаква, взриви предизборната обстановка и преди всичко оказа много сериозно влияние върху вота на колебаещите се емоционални избиратели. Основната причина затова е линията, по която се формира морала у нас – тази на национализма и псевдопатриотизма. Общочовешки ценности и морал липсват. Затова е и трудно да се прецени кое мобилизира повече българския електорат – етническата принадлежност на Доган и на повечето от съпартийците му или корупционните практики, в които често са подозирани. Така или иначе (нарочно) предизвиканата приливна вълна от гласове беше в полза на ГЕРБ. Резултатите им в изборната нощ бяха показателни. Едва тогава се изказаха предположения, че подобни послания, особено при Ахмед Доган, вероятно са били добре осмислени и преценени. Рязкото смекчаване на тона, а също и действията или по-скоро отсъствието на действия при ГЕРБ по отношение на ДПС и обръчите му след формиране на правителството, безрезервната подкрепа на медиите от Нова българска медийна група, функциониращи под прекия контрол на депутата от ДПС Делян Пеевски, до известна степен потвърдиха съмненията относно целите на скандалното изказване на Сокола. Така от една страна брутално-откровеното послание на Доган в навечерието на изборите сплоти ядрото на твърдите му избиратели, а от друга - високо мотивира колебаещият се емоционален електорат да подкрепи най-решителният (по това време) неприятел на ДПС -  ГЕБР. От всичко това, разбира се, най-много загуби верният съюзник на Движението за права и свободи  – БСП.

БСП - 17.70%

„БСП избра погрешен подход в предизборната кампания и тя се разви като лидерска, а изборите бяха парламентарни - не президентски. (...)

Кампанията беше подчинена на изграждане на образа на лидера Сергей Станишев и така пропуснахме да афишираме предимствата и различията си с ГЕРБ. (...)

Много силен беше контрастът между образа на Станишев - добре подготвен професионален политик и слабо обмислени и стратегически несъстоятелни елементи в негативната част на кампанията. Управляващи трудно водят негативна кампания - негативите обикновено са при тях." [2]

Това е извадка от доклада на столичната организация, анализирал изборните резултати на БСП от 2009г, довели Столетницата почти до състояние на безпомощност – с два пъти по-малко народни представителите спрямо предишния парламент.

Изборната стратегия на БСП е развита и приложена в действие от американско-израелската консултантска компания Greenberg Carville Shrum, която още в началото на годината започва да работи с партията след покана на Сергей Станишев. 

Като друга грешка БСП - София отчита и "прекалено агресивната, негативна и с излишна показност кампания". По същото време председателят на групата общински съветници на БСП Жельо Бойчев критикува кризисният щаб за дезорганизация и погрешно възприета тактика за защита на несъстоятелни тези.

От своя страна бившият ръководител на пресцентъра на БСП Илиана Йотова също вижда сериозни недостатъци в медийната кампания на партията и държи отговори за тях основните й ръководители – Антон Кутев, Корнелия Нинова и Жанет Пашалиева:

"През ум не ми е минавало, че може да върнем командния стил в отношенията си с медиите, че можем да се опитваме да нареждаме на една или друга редакция какво да напише, че се появиха отново забранителните списъци кои хора могат да участват в медиите и кои не. (...)

Острите изказвания и разочарованието сред иначе сплотените и опитни редици на партията-майка са разбираеми и вероятно оправдани. По-важното е обаче, че те представляват значим показател за насоките на действията и цялостната концепция на предизборната кампания на БСП.

Впечатление прави, че социалистите добре разпознават допуснатите слабостите и ги отчитат – на първо място това е негативната кампания, а на второ – агресивният подход към медиите и използвания команден стил на работа с тях. Очевидно някои добре познати практики от миналото, превърнали се уж в атавизми, са възкресени за преките цели на предизборната кампания през 2009г. По много и разнообразни причини, обаче, те не сработват. Въпреки впечатляващите 768 излъчени рекламни спота.

В стремежа си да направи мащабна и многопластова предизборна кампания, щабът на БСП не концентрира усилията си в една посока, а ги разпределя. По този начин се размива фокусът на кампанията и избирателите се дезориентират в това какво точно им се предлага. Отсъствието на единна цел и послание към електората представлява вероятно най-сериозната слабост в стратегията на БСП. Настойчивите опити да се постави ударение върху постигнатото и успешните проекти по-скоро бяха възприети като проява на цинизъм и лош вкус. Именно обаче това е начинът, по който започва основният предизборен клип на червената партия. Ако посланията и видеата на ГЕРБ не се отличават с особена оригиналност и креативност, то тези на БСП са направо безлични. Обещанията, които анонимен глас зад кадър изстрелва едно след друго – като на бърз каданс, са вероятно най-старата политическа мантра – при това тя със сигурност не е създадена от БСП.

„Ще увеличим доходите, ще открием 100 000 нови работни места, ще осигурим 900млн. лева кредите за малкия и средния бизнес и ще продължим да работим за енергийната независимост на страната.”

Трудно е човек да си представи по-нелогични и сериозни обещания, когато световната икономическа криза тъкмо е почукала на вратата ти. Нещо повече – при условие, че в съзнанието на голяма част от обществото управлението ти се асоциира с редица скандали и подозрения в корупция, е самоубийствено да обещаеш, че ще продължиш да правиш това, което и досега. Това е по отношение на контента. Що се отнася до емоционалния заряд на клипа, то такъв изобщо отсъства – този клип не просто не е насочен към колебаещите се избиратели, той не може да достигне дори и твърдите – по-вероятно е да ги разколебае. Избирателят нито може да почувства някакво емоционално послание, нито може да разпознае себе си някъде, за да повярва в крайна сметка, че „Ние сме на ваша страна!”

 Въпреки целия ресурс на тази партия, въпреки целият й опит на политическата сцена, медийните й експерти са избрали да продуцират посредствен, безличен и преди всичко неефективен клип, който да се излъчи около 700 пъти по всички възможни медии.      

Едно от по-малко излъчваните видеа е това с участието на Сергей Станишев и стремежът му да изпрати емоционално послание до избиратели. Разкриването на подробности от  личния живот на лидера на БСП и свеждането им до знанието на обикновения човек, усилието му да звучи трогателно и откровено, обаче, също не произведоха желания резултат.

Втората ос на предизборната кампания на БСП беше разработена от т.нар. „млади” в партията и тяхното включване в червените листи. Кампанията се казваше „Презареждане” и спомогна допълнително за размиването на посланията. Вероятно поради честите критики, че Столетницата не се обновява и едни същи лица са абонирани за депутатските банки, ръководството на предизборния щаб решава, че моментът и ситуацията са уместни за представянето на нови и млади лица в редиците, които от своя страна да привлекат младежката част от електората, сред която не са особено популярни. Идеята е смислена от гледна точка на последния факт. Реализацията й обаче отново не удовлетворява очакванията. Причината затова е идентична с гореспоменатата – младият човек трудно може да се асоциира с класически политически практики и поемане на отговорност. При създаването на продукт, чийто таргет са младите, най-важно е да бъде стъпено в техните обувки – да бъдат промотирани техните ценности и интереси, които са много по-различни от тези на възрастните избиратели. Едва когато те се разпознаят в предлаганата концепция или изобразявана ситуация, едва тогава биха възприели и отправените послания. „Презареждане” не се справя с тази задача – ето защо по-скоро се нуждае от преинсталиране на стратегията.  

Поради липса на ярко, солидно и ефективно позитивно послание към избирателите, в основен акцент и основна асоциация на предизборната кампания на БСП се превръща най-силното емоционално внушение, което обаче е с отрицателен знак. Така тази кампания  минава под сянката на черния ПР .

Целите на негативните кампании не са само привличане на избиратели – собствени, на опозицията или ненаправили още избора си (колебаещи се), но също така и популяризиране, по-добро позициониране и легитимиране на конкретни политически програми. Несъмнено тяхна задача е и осигуряване на отрицателно влияние върху самочувствието на противниците, тяхната душевна и рационална стабилност, изместване на фокуса на кампаниите им към неразумни емоции, лични обиди и хистерични реакции, които от своя страна отслабват стратегическите способности и уменията за задълбочени сериозни и целенасочени преговори като предпоставка за успех. По този начин тези послания „свидетелстват“ за неуравновесеност, лабилност, неспособност за адекватна ответна реакция и следване на предварително подготвен план, както и неумение да се изведат логични, убедителни и фактологично обосновани контрааргументи.

Важно е да се обърне достатъчно внимание и на факта, че негативните кампании могат да бъдат възприемани като мощно, ефикасно, модерно и силно въздействащо на избирателите политическо оръжие, само когато зад тях стоят стойностни, стратегически, основни и неотложни за изпълнение цели, а не пълното унищожаване на противника, кампанията и партията му, за да не се изгуби шанса за спечелване на доверието, интереса, симпатиите и гласовете на избирателите. Дори и отчитането на този факт обаче, не представлява сериозна гаранция за предотвратяване на някои негативни ефекти от използваните техники. Съществуват три основни проблематични следствия:

Принципът на бумеранга [3], при който хвърлен предмет се връща обратно с помощта на аеродинамични сили, ясно и картинно описва този трик в политическата негативна реклама, който нанася повече вреди на агресора отколкото на личността или партията, към които са насочени отрицателните действия, отблъсква гласоподавателите и ги подтиква да потърсят по-уравновесени улегнали и балансирани кандидати за вота си.

Синдромът на жертвата от своя страна буди у гласоподавателите съчувствие към опонента, към когото са били отправени необосновани нападки или се подчертават само неуспехите и отрицателните му качества, и по този начин се оставя впечатление за нечестни преговори и манипулативни и подмолни действия, което от своя страна буди симпатии и позитивно отношение към нападнатата страна, водещи към контра продуктивност за поръчителя и дивиденти за конкуренцията.

Ефекта на двойната вреда се характеризира с успех на негативната кампания, в резултат на което към опонента се проектират отрицателни емоции, предоставената информация се възприема и асимилира охотно от гласоподавателите и постига бързо и ефективно предназначението си, но в същото време предизвиква същото отношение към адресанта, навреждайки едновременно и на двете страни като по този начин отклонява желаните гласове към трета страна, профитираща случайно от създалата се конфликтна ситуация.

От трите изброени ефекта, принципът на бумеранга е този, който се реализира като следствие от добре познатия предизборен клип, по-известен като „клипа с брадвата”. В него спекулативно се показва видеозапис на Иван Костов, в който той заявява, че ще наложи данък върху земята, като не се споменава при какви обстоятелства. Следва драматичен трясък от удар на брадва и разбира се, появата на самата брадва. На заден план излиза самолет, който би следвало да поражда асоциация за скандалната според редица хора продажба на авиокомпания „Балкан”. Някак неестествено на лявото рамо на Костов се появява главата на Бойко Борисов и прозвучава заплашителното: „Борисов е неговият път (на Иван Костов) обратно към властта. Само ти можеш да спреш Борисов и Костов.” Трудно подобна заплаха би могла да уплаши някого и да предизвика отлив на гласове от ГЕРБ. Явно този продукт е насочен към голяма част от традиционния твърд електорат на БСП и към тези, в чието съзнание образът на Костов е успешно демонизиран.

Атакуването на харизматичния и високорейтингов политик Борисов чрез далеч по-противоречивата и една от най-мразените фигури на прехода – Иван Костов, представлява класически похват в негативните кампании. Формата на разпространение обаче се оказа удачна и видеото за кратко време обиколи традиционните и новите комуникационни канали. От друга страна толкова много черен ПР неизбежно носи със себе си и реклама за самия Костов. В крайна сметка „Капитал”, който е собственик на интервюто с Командира и Мартин Димитров, предяви претенции за авторски права към щаба на БСП, тъй като се оказа, че от там не са искали разрешение за употребата му, още повече за подобни цели.  Ефектът от самия клип пък може да бъде оценен на база изборните резултати.

В контраст с този негативизъм, стратегията на БСП в онлайн медиите се отличава с  изключително позитивен подход. Вероятно лидерът и неговите министри направиха опит да компенсират отрицателния ефект с редица позитивни послания в мрежата, които често се открояват и с наивен популизъм:

Станишев: Докато съм премиер няма да режа социалните разходи;

Калфин: Целта е “Коалиция за България” да има най-добър резултат;

Петков: Нямаме неизпълнен ангажимент;

Масларова : Всички родители трябва да получават детски надбавки;

Така основните негативи от управлението на тройната коалиция 2005г.-2009г. бяха обрани от БСП, а предизборната й кампания не успя да тушира акумулираното недоволство, нито да убеди избирателите, че основният й опонент няма да се справи с управлението на държавата.

Основният дебат в медиите протече между главните политически опоненти Борисов и Станишев, а честата им размяна на реплики им осигури висока честота на медийно отразяване. Тази неизбежна ситуация, създала се при сблъсъка на двама силни и ярки противници води неминуемо до по-ограничено количество медийно внимание към останалите участници в изборите. Ето защо е от изключително значение всеки от тях да определи с максимална точност къде се позиционира в съзнанието на електората и така да прецени шансовете си за успех.

ДПС - 14.45%

Според собствените си следизборни анализи Движението за права и свободи разработва и прилага нови маркетингови концепции, съобразени със ситуацията на парламентарни избори 2009. Според мнението на вътрешните си експерти това е причината ДПС да прибави повече от 140 000 нови гласа в актива си, в сравнение с парламентарните избори през 2005.

Ако разгледаме комуникационната кампания на движението в печатните издания, а и тези в онлайн медиите, като основен агитационен материал ще се открои самият афиш, директно заимстван от външната реклама. Както и при ГЕРБ, и тук липсва особено старание в създаването на предизборна стратегия, специално насочена към избирателите, които ще гласуват за парламент. Това, което представлява споменатия афиш, е всъщност един лозунг, разположен на три реда, оцветени в жълто, като визуално доминира абревиатурата на движението. Под него се разполага отметнато квадратче с номера на бюлетината, с която трябва да гласуват избирателите. В най-ниската част на плаката е припомнено къде и кога трябва да се гласува с номер 4 – на „Парламентарни избори 2009, 5 юли” – в случай, че някой  забрави. Фонът на това произведение е тъмно син, а средата му е пресечена с трибагрена лентичка. И това е всичко.  

Лозунгът на кампанията „Гласувай Доверие, намери Подкрепа и Сигурност”, както уточнихме, води началото си от изборите за Европарламент. Апелът звучи лично, а адресатът е предварително известен. Посланието също е ясно, достъпно и конкретно  -  гласуването на доверие (с бюлетини) от страна на електората, ще му осигури подкрепа (работа, заетост) и сигурност (защита). Тъй като по правило избирателите на ДПС представляват компактна маса, която населява няколко конкретни региона в страната, лозунгът има за цел отново да ги консолидира и активира за целите на кампанията. От своя страна трите думи доверие, подкрепа, сигурност, обединени в едно, успяват да създадат асоциативна връзка помежду си.

В пресата присъстват и други изображения – някои от известните лица на движението, изникващи от същия лозунг или пък изявлението на лидера Ахмед Доган. Фонът отново е син, а фотографията на Сокола излъчва смирение и увереност, далеч от типичната за него арогантност. Посланието от своя страна, е призив към избирателите, оформен като молба. Идеята на този афиш е да представи другата страна на всемогъщия лидер – тази, която обещава „подкрепа и сигурност” за избирателите си, които по подразбиране се превръщат и в „свои хора”. Лозунгът на цялата кампания (който присъства и тук) смислово и логично допълва внушението на плаката. Въпреки учудващо семплото излъчване на агитационните си материали в пресата и в интернет, Движението за права и свободи всъщност залага на послания, които лесно и естествено да бъдат възприети от таргетирания електорат. Чрез няколко взаимнодопълващи се графики с повтарящи се елементи, притежавайки смислова цялост, графичните изображения са в синхрон с текстовото внушение и като цяло се стремят да го докажат.

В националните електронни медии щабът на ДПС често се задоволява с излъчването на непретенциозна компилация от изказванията и събитийните мероприятия на лидерите и останалите кандидати в предизборната обиколка. Преследваната цел не е по-различна от гореспоменатата – да бъде достигната конкретна аудитория.

По отношение на онлайн медиите – преобладаващите в тях новини са свързани с началото на предизборната кампания и ключовите събития в нея. Въпреки това кампанията на ДПС, заедно с тази на БСП е най-пространно отразената във виртуалното пространство.

Повратната точка в кампанията на Движението, разбира се, беше изявлението на Ахмед Доган от срещата в с. Кочан, спомената по-горе. Ако в общественото пространство и сред избиратели тази проява предизвика вълна от възмущение (дори и лицемерно), то в редиците на партията постигна своята основна цел - обедини и сплоти твърдото ядро. Всъщност арогантното и на моменти цинично поведение на Сокола е традиционно за него, при това от години. Още през 2008г. той публично заявяваше, че би си купил и летяща чиния, защото това е неговата философия за живота – да вземе от него всичко, което би могъл. Съвсем друг е въпросът, че електоратът му или не счита за възмутителни подобни изказвания или просто така и не разбира за тях. Резултатите от изборите обаче всеки път показват, че това поведение очевидно се толерира, тъй като остава безнаказано, било то и по време на кампания: 

Доган към избиратели: “Върнете ми това, което съм ви дал”;

Доган: Мога да управлявам тези, които управляват;

Доган: Вотът показа, че тройната коалиция няма алтернатива;

Скандално видео с Доган - Аз съм властта! ;

Ахмед Доган: Имахме 34 депутати, а сега се надявам, че ще минем 40.

Атака - 9.36%

Партия Атака – най-големият враг в политическата реторика и най-важният съюзник в консолидацията на електората на ДПС.

За разлика от повечето участници в предизборната надпревара, които не се бяха погрижили да изпратят до избирателите ясни, категорични и емоционални послания и заложиха на шаблони и клишета, партия Атака беше подготвила директни, точни и преди всичко за много хора емоционално наситени внушения. Основният лайтмотив на тяхната кампания беше „да спрат турцизирането на страната”. Първата основна стъпка към това беше преустановяването на новините на турски език по Българската национална телевизия – един дълго припяван рефрен, употребен толкова пъти и в крайна сметка излязъл от употреба – поне до следващия удобен момент.

Кампанията на Атака за изборите за Европейски парламент беше относително вяла. Активността за парламентарната надпревара се покачи с няколко пункта, но не чувствително. Външната рекламна кампания, пренесена след това в печатните и онлайн медиите, беше пъстра и разнообразна, но не в положителния смисъл. Повечето от кандидатите имаха афиш със своя собствена визия, различна от всички останали. Единствения обединяващ елемент, който идентифицираше партията беше нейният герб. Дори лозунгите при различните кандидати бяха различни. Един от най-популярните и разпространявани призиви беше този на Волен Сидеров – „Подкрепи Атака, спаси България!”

Като партия, с крайно дясно реторика (и крайно ляво поведение), щабът на Атака много умело позиционира посланията си и таргетира избирателите си. Има няколко основни мантри, повтаряни от лидера на партията, които винаги определят Турция за враг и ислямизирането на страната за опасност номер едно, а Атака - като единствения възможен спасител. В това отношение Волен Сидеров и сподвижниците му са последователни и това прави възможен особено важния “one voice” на националистическата организация. Като неин основен приоритет се отличават  публичните мероприятия, митингите, срещите с твърдото ядро избиратели. Бърз преглед показва, че партия Атака не концентрира много усилия в медийни изяви. Те са по-скоро спорадични и инцидентни и най-често лидерът на организацията е замесен в тях. В унисон с това твърдение е и една тенденция, която може да се наблюдава почти през всички месеци на отразяването кампанията на Атака – реципрочната липса на интерес и от страна на медиите. Долните примери показват, че ако партията изобщо присъства, то контекстът е или негативен, или ироничен:     

“Атака” опорочи тържеството на връх Вола;

Лидерът на “Атака”: Има купуване на гласове;

Волен Сидеров вече е с висше образование;

“Атака” остана без парламентарна група.

От друга страна е важно да бъде споменато, че единствено програмата на партия Атака за парламентарните избори от 2009г. е качена в електронен вариант и може да бъде открита на сайта им. Тя започва с принципите на организацията и засяга четири елемента на вътрешната политика, които според нея са приоритетни – икономика, демография и здраве, пенсии, осигуряване на вътрешен ред и сигурност. Програмата завършва, разбира се, с призив - „Не на ислямизацията на България!”, съчетан с редица мерки, които обясняват как партията ще се справи с тази надвиснала заплаха. Документът в рамките на шест страници простичко обяснява конкретните мерки и ангажименти, които поема Атака. Сред тях преобладават заявките за приемането на закон почти по всеки въпрос в държавата, ревизията на всяка сфера от вътрешната политика,  както и на действията на предишните правителства. Тонът е популистки, стигащ до наивност, реториката – крайна и цветуща, съдържанието – крайно ляво. Това е само едно от гръмките обещания на Волен Сидеров и съпартийците му:

Основен акцент в предизборната ни програма за 2009 г. е категоричното ни намерение за справяне с организираната престъпност – тази част от програмата ние наричаме операция „Хайка”. С тази операция АТАКА ще обезглави и ликвидира бандитските групировки чрез специален антиразбойнически закон и безмилостни действия на властта.

Въпреки опитите на Атака да разпространи програмата си в някои от медийните канали, сериозен успех в тази посока не беше постигнат. Въпреки това, без особено усилие, партията и нейният лидер получиха 100 000 гласа повече доверие, отколкото на предишните избори през 2005г.   

Синята коалиция - 6.76%

Синята коалиция беше един от политически субекти с най-съкрушителни резултати на изборите през 2009г. и със сигурност най-губещата коалиция. Гласовете, които получи формацията, представляваха самостоятелният резултат от изборите през 2005г. на всяка от двете партии – участнички в нея.

Въпреки колосалните усилия, вложени в онлайн кампания и комуникационната стратегия, някои външни фактори изиграха по-значима роля. Един от тях беше опитът на Пламен Юруков да регистрира самостоятелно СДС за евровота, въпреки вече направените споразумения за коалиция с ДСБ. Парадоксално това осигури завидно  внимание към синята формация от страна на медиите, но за нейно съжаление – само в негативен контекст. Конфликтната сага остана водеща до средата на юни и превърна коалицията в един от най-споменаваните политически участници на изборите наред с ГЕРБ и БСП. За сметка на това нейните предизборни инициативи и послания останаха в сянка и малко от тях достигнаха избирателите. Вътрешно-партийните недоразумения на тези избори се превърнаха в основната асоциация за Синята коалиция:

Юруков заличава СДС от Синята коалиция

Синята коалиция иска Първанов да отстрани членове на ЦИК

ВАС отхвърли поредна жалба на Юруков срещу Синята коалиция

Инспекторатът на ВСС се захваща с регистрацията на СДС

ЦИК отказа да регистрира Юруков

Искат оставката на Мартин.

Това е твърде неприятна равносметка за обединените усилия на ДСБ и СДС, които освен всичко инвестираха и забележителен ресурс за своята кампания. По данни на  GFK Audience Research Bulgaria (GARB) за периода от 8 юни до 4 юли 2009 Синята коалиция е излъчила 469 предизборни клипа, което я нарежда на трето място по брой излъчени видеа и на трето място по рекламно време. Преди нея са само БСП със 768 клипа и Лидер – с 579. Във въпросната компания ГЕРБ излъчва скромните 65 клипа – цели дванайсет пъти по-малко от БСП и седем пъти по-малко от Синята коалиция. За сметка на това сините са на второ място по разходи за рекламно време – със 764 588лв. – само БСП е преди тях с 1 073 660лв. Иронично, но съотношението между количество реклама и постигнат ефект е обратнопропорционален.

Парадоксално автентичните съперници БСП и СДС/ДСБ на тази кампания използваха доста сходни прийоми и агитационни похвати. И двата политически субекти заложиха на носталгията по отминалите години на възход и успехи. Опитите на сините да възкресят революционния дух и масовата еуфория от 97-ма, обаче останаха по-скоро безрезултатни. И докато червените заложиха на визуални препратки към миналото, щабът на коалицията не се задоволи с добре известните (и силно противоречиви) заподозрени и отново върна старите рефрени с „времето”:

„Време е!”

„Време е за добрите (решения) !”

„Време е – бий им шута!”

Около 70% от изпратените послания излъчваха  негативни внушения срещу БСП. На тези избори сините глави не осъзнаха, че техният основен конкурент не са вечните им врагове – комунистите. А ГЕРБ. Формацията (из)хвърли огромно време и ресурси да убеждава избирателите, че БСП не трябва повече да управлява – чрез специално подготвени клипове, разпространявани по всички комуникационни канали, чрез афиши, които също бяха препечатвани и поствани и не на последно място чрез политическа реторика. Една стратегия – колкото трудоемка, толкова и безполезна. Социологическите проучвания достатъчно ясно показваха настроенията сред избирателите – повечето от тях така или иначе нямаше да гласуват за БСП. Най-важният извод, който обаче от синия щаб са пропуснали, е следният: дори и да успееш да убедиш хората, че БСП трябва да си тръгнат от властта (нещо абсолютно излишно с оглед на ситуацията и прогнозите), това не означава непременно, че от двата добре най-добре позиционирани субекта в дясно, те ще изберат по-слабия, по-неубедителния и по-противоречивия претендент, при това раздиран от вътрешни конфликти и междуличностни сблъсъци. Всъщност означава, че ще бъде възпроизведен точно обратния на търсения ефект.

Синята коалиция не успя да се позиционира и да изгради образ на силен играч, който убедително да заяви, че ГЕРБ не е алтернатива на БСП, а нейна модификация, удобно избрала дясното и че единственото автентично дясно е тя. Приблизително такава трябваше да бъде концепцията на злополучната формация, но тя не само, че не посочи ГЕРБ за свой съперник, но и го припозна като евентуален коалиционен партньор, незабавно щом й бъде предложено. Това самоубийствено от стратегическа гледна точка действие, още веднъж чувствително намали подкрепата за отбора на сините.

По отношение на излъчваните предизборни клипове би могло да се каже, че те също не изпъкват с креативност и оригиналност. Единият изрежда до болка познатите шаблонни обещания за просперитет и светло бъдеще при гласуване на доверие, а другият – просто ги визуализира.   

В онлайн пространството Синята формация има доста отчетливо присъствие и събира голяма подкрепа. Нейният профил е този с най-много получени харесвания, включително този на ГЕРБ.

Личната кампания на Иван Костов заслужава малко повече внимание. На тези избори той беше един от политиците, който освен на традиционни предизборни срещи и митинги, разчиташе и на предварително създадена и активирана виртуална предизборна платформа. Навярно това е и причината неговата интернет кампания да е една от най-адекватните и ефективни виртуални проекти. изказванията на дългогодишния политик преди всичко се намират в центъра на водената от него интернет-кампания. В месеците преди самите избори той присъства с изявленията си в над 80% от интернет-медиите. Честотата, с която е отразяван, очаквано е различна навсякъде, но като цяло всички водещи информационни портали и сайтове на печатни издания публикуват негови изказвания и пространни интервюта, в които той целенасочено и последователно отстоява политическите си виждания за управлението на страната. В интернет кампанията на синия лидер обаче имаше нещо съвсем оригинално и иновативно за българската политическа действителност. Нещо, което за първи път създаде на практика осезаема, трайна връзка между български политик и неговите потенциални избиратели. Това нещо се казва otgovori.eu и не е нищо друго освен добре познатите на запад подкастове - в конкретния случай аудио-видео отговори на предварително зададени от избиратели въпроси. Любопитен е фактът, че въпросите, на които отговаря Иван Костов, са както от професионално, така и от лично естество. Именно този личен подход, повече от всички други техники и тактики, го прави по-достъпен, разбираем и интересен за аудиторията му.

От друга страна поради дългогодишния си политически опит и битие Иван Костов, както и всеки друг на негово място, е получил добре познатата професионална деформация на човек живял в различни условия, която се изразява преди всичко в допълнителна дистанция, загуба на обективна преценка за реалността и  прекъсване на връзката с обикновения гражданин. Това е една по характер почти неизбежна тенденция при политици с дълъг парламентарен опит и въпреки усилията на пр-те и целия екип лидерът на ДСБ да изглежда по-отворен към хората, усещането за отдалеченост и недостъпност не може да бъде преодоляно.

В заключение, въпреки забележителните усилия на комуникационните експерти на Синята коалиция в онлайн пространството, фактът, че процентът на интернет потребителите в България все още не е достатъчно висок, оказа своята решаващо влияние.

РЗС – 4.13%

Ред, законност и справедливост е един от примерите за политически субект в историята на българския преход, който за необичайно кратко време изгрява на политическия небосклон, по неведоми пътища получава публична подкрепа и дори гласовете, за да прескочи 4-процентната бариера и да влезе в Народното събрание. И след това да залезе.

С оглед на ресурсите и обстоятелствата РЗС постигна основните си цели на тези парламентарни избори. Въпреки че беше напълно нов и току-що прохождащ протагонист на политическата сцена, партията успя да извоюва място на генератор на новини и преди всичко - на сензации и скандали. Почти всички публични мероприятия се провеждаха шумно и представляваха събития за медиите, на които те с готовност присъстваха и отразяваха. Месец юни беше един от най-успешните за медийния щаб на РЗС, тъй като партията и нейният лидер присъстваха в осемнадесет от дните на месеца. В онлайн пространството дните са седемнадесет. За сравнение Бойко Борисов и Сергей Станишев присъстват в комуникационните канали средно в около двадесет и пет от дните. Относително високата честота на медийното внимание към РЗС и Яне Янев има своето логично обяснение в комуникационната стратегия на формацията.

Историите, свързани с партията и нейният лидер, винаги следват принципа, по който се създава сензация – започват внезапно, задължително с много шум, гарантират изненада, продължават кратко и завършват с неочакван обрат. Целта винаги е една и съща – включване в новинарските емисии, покани и участие в дискусионни студиа, ерго - настаняване в съзнанието на избирателите. Всичко това остави впечатлението в някои от анализаторите, че Ред, законност и справедливост е преди всичко медиен продукт. До голяма степен без реално съдържание. Ето и някои примери от гореспоменатите сензации:    

Яне Янев - заплашван и следен?;

Яне Янев се насочва и към съдебния съвет;

Ексшеф на МОСАД организира охраната на Яне Янев;

Янев: РЗС ще блокира границата при Свиленград;

Протест срещу “доганизацията” организира утре РЗС;

РЗС блокира за около час външно министерство;

РЗС блокира централата на Доган.

Разбира се, в предизборната кампания на Яне Янев имаше и някои по-семпли мероприятия и изказвания, но вече  създаденият скандален имидж на опортюнист беше гарант и за тяхното отразяване.

РЗС: Етническият модел на Доган е прикритие за мафията;

РЗС показали само 20% от потенциала си;

РЗС извади Илия Илиев срещу Румен Петков.

Това на моменти необяснимо медийно внимание (не само към РЗС) стана причина средствата за масова комуникация да бъдат заподозрени в политическа употреба. Нещо повече - 2009-та беше годината, в която активно започна да се говори за медийни групировки със сериозни корпоративни интереси и нулев морал. Всъщност именно за една от тях (Нова медийна група на Ирена Кръстева) имаше подозрения, че обслужва и медийните интереси на РЗС и й проправя път към властта. Тези подозрения, разбира се, останаха далеч от съзнанието на избиратели и 175 000 от тях гласуваха доверие на новоизгрялата звезда.

Основните лайтмотиви на комуникационната кампания на РЗС бяха два – „спиране на корупцията” и предприемане на крути мерки срещу „доганизацията”. Промени в конституцията бяха червената нишка, която минаваше през цялата кампания. Това са и основните теми, с които Янев и партията му присъстваха в средствата за масова информация.

Предизборният клип на РЗС „Спри корупцията” също не се отличаваше с особена оригиналност. Откровено популистки, той експлоатира без особено въображение една от болните теми на обществото ни. Усилието на лидера да излъчи категорично послание и да заяви решителност е запомнящо се, но не и толкова въздействащо. По една проста причина. Призивът корупцията да бъде спряна е достатъчно ясен и нищо повече. Отникъде не става ясно нито как корупцията ще бъде спряна, нито кой точно ще я спре. Кух призив, без никаква информационна стойност, който не насочва към никого и нищо. При това положение в страна, в която избирателите всеки път получават едни и същи празни обещания за вдигане на заплати и спиране на корупция, 175 000 гласа доверие са истинско чудо.  

Така въпреки относително високият личен рейтинг и стратегията one man show, която следва лидерът на РЗС Яне Янев с публичните си разкрития и изявления, намиращи се на границата със сензацията и скандала, медийната кампания на партията премина без особено да се открои от останалите.

Най-характерната особеност на парламентарните избори през 2009г. беше „феноменът на месията”, който за втори път беляза българския преход. И ако първия път през 2001г. решаваща роля затова изиграха историческото ни минало и политическите обстоятелства по това време, през 2009г. основният фактор и катализатор бяха родните медийни канали. Образът на лидера с твърда ръка беше създаден и грижливо формиран от тях в продължение на години. Така че победата му на изборите беше закономерна и очаквана. От своя страна това отново доведе до сливане на партия и личност в едно, така че избирателите гласуваха не за конкретни лица, а за личния избор на Борисов кои да бъдат тези лица. Отделен въпрос е защо медиите не обърнаха внимание на този достатъчно съществен факт. Така за втори път българите гласуваха за партия, още непроходила на политическия небосклон, непознавайки нито нейната програма, нито нейните членове, доверявайки се единствено на един от най-старите образи - имиджи – „човек от народа”. Преценката на българския електорат до голяма степен предопредели и качеството на медийните кампании, подготвени от партиите, които взеха участие в надпреварата.

Най-отличителната страна на тези кампании беше концентрацията на усилия и ресурси в изграждането публичния образ на лидерите на партиите. На практика други политически фигури и членове на партиите в публичното пространство почти не присъстваха. Това до голяма степен определи и качеството на предлагания политически продукт. На тези избори редица категории и граници се размиха – сериозното и сензационното, публичното и частното, дясното и лявото, моралното и неморалното. Медиите говориха за абсолютно всичко, без оглед на имиджа и качеството, за които претендират – от отразяване на всички колоритни изявления на главните претенденти, през физическите им характеристики и лични предпочитания до обещанията им за незабавен просперитет, който може да бъде създаден единствено от тях.

Програмите и намеренията на политиците винаги бяха представяни в бъдеще време, като форматът им непременно беше шаблонен и клиширан. Най-сериозният недостатък в тях обаче си остава отсъствието на истински значимите отговори: кой, как, защо и за какъв период от време ще реализира всичко обещано. Още един повод за равносметка е, че голяма част от журналистите също не ги зададоха.

Бележки:

1. http://library.fes.de/pdf-files/bueros/sofia/09688.pdf

2. http://www.capital.bg/vestnikut/kapital_prim/2009/03/25/694834_eksperti_komentirat_za_kapital_diskusiiata_mejdu/

3. http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/07/20/758541_bsp_-_sofiia_predizbornata_kampaniia_beshe_pogreshna_-/

4. http://www.capital.bg/vestnikut/kapital_prim/2009/07/02/748103_bsp_ni_otkradna_klipa_no_se_izvini/

5. http://www.youtube.com/watch?v=JoACsTWOypE

Цитирана литература:

обратно нагоре