"Разговори" в смарт пространството

Проф. Руси Маринов, д.н.

 

Резюме:

В студията се проследяват развитието, принципите и моделите за работа на смарт системите, теориите на разговора и модификациите им в съвременна среда. Обект на анализ са и новите форми за комуникация от типа на M2M и  IoT. Посочени са някои от проблемите, характерни за „разговорите“ между интелигентни устройства и хората, като в последната част са описани  възможностите на платформи от типа на Google now, Siri, Cortana и Cleverbot.

 

Смарт обектите и съпътстващите ги Интернет технологии формират напоследък ново пространство, което обединява в едно цяло хора и интелигентни машини, като общуването между отделните структури е с помощта на гласови команди или разговорът в това своеобразно „смарт пространство“ започва да играе съществена роля. Прогнозите показват, че към 2020г. 75 млрд. вещи ще бъдат свързани в Интернет мрежата. В момента възникват условията за поява на „нова ера“, където ще се срещнат физическия и  дигитален свят, които винаги са били разделени помежду си и това ще става по пътя на конвергенцията,  сблъсъка и партньорство между двете реалности. Технологията вдъхва живот на бездушни обекти. Сензорите могат да трансформират една вещ в  интелигентно устройство. Това се очаква да стане не  в далечното, а в обозримо бъдеще.  В момента изследователите[1] говорят за  "смарт революция" и поява на нови тип бизнес структури  и практики. Основната цел е изграждане на по-интелигентен "умен" свят с помощта на- смарт продукти,  смарт места, смарт мрежи, смарт услуги и  смарт решения.

Три основни технологии влияят на появилите се тенденции и това са:  комуникация "машина-машина"(M2M); дигитални сензори; и Интернет на "вещите" (IoT). Интернет на вещите има отношение към изграждане на мрежи от взаимосвързани обекти.  В същото време M2M комуникацията е ориентирана към разговор между машините. Като резултат от двата типа комуникация е появата на смарт обекти. M2M технологията е  комуникация от типа "машина-машина", осигуряваща връзката между различни устройства, превръщайки данните в значима информация, която може да бъде анализирана и след това използвана за практически цели.  Днес все повече изследователи смятат, че термина "изкуствен интелект" не отразява изцяло съвременните реалности и завишава очакванията на хората  към машините, тоест по- целесъобразно е да се използват понятия като "смарт технологии", "смарт обекти" или "смарт машини".

Използването на потенциала на всички приложения на IoT ще изисква нови иновативни технологии и бизнес модели, както и инвестиции в  създаване на таланти и изграждане на способности. Действията и политики, които насърчават безопасността на мрежата, защитават правата на хората и собствеността ще спомогнат технологията 'Интернет на вещите" да развие своя потенциал, при условие, че лидерите започнат да вземат решения, базирани на данни.

Според прогнозите на института "МакКинзи"[2] технологията Интернет на вещите има потенциал да осигури икономически ефекти, от порядъка на  4 до 11 трилиона долара на година през 2015г. или това се равнява на около 11% от световната икономика към този период. Подобни технологии първоначално ще намерят по-голямо приложение  в индустриалното машиностроене, нефтената промишленост и медицината/ особено в областта на хроничните болести/. IoT -Интернет на "нещата" е мрежа от  разнообразни обекти свързани в Интернет, като тези наречени още смарт устройства са интегрирани в битова техника, превозни средства, в магазини и офиси. Очаква се към 2020г. M2M да се превърне в глобален бизнес, равняващ се на 950 млрд. долара. На Интернет бяха необходими около 10 години, за да достигне  критична маса от потребители ,  докато за мобилната комуникация това време беше съкратено до 5 години. При светът на смарт технологиите липсва необходимост от одобрение на "масите", тъй като вече са разработени ключовите технологии, които гарантират появата на   смарт обектите. През 2022г. ,според "Сиско" технологията "Интернет на всичко" ще генерира  ценности на стойност около 14, 4 трилиона долара.

Смарт  технологията засилва възможностите на човека за влияние върху средата по следните начини:

  •      участие в специални, дигитални сесии, базирани на сензорни

дисплей;

  •      създаване и структуриране на съдържание;
  •      манипулиране на съдържанието, с помощта на жестове;
  •      пълно включване на участниците в изследване на средата;
  •      споделяне на резултати от проведени конференции.

Например системата за "смарт офиси" на Майкрософт SMART Room System for Microsoft, Lync притежава следните характеристики:

• бизнес интерактивни дисплеи;

• видео камери, с висока разделителна способност;

• осигуряване на конферентна връзка;

• конзола за администриране на процесите;

• интегрирани приложения за компютри.

Няколко интелигентни подхода за вземане на "SMART“ решения в бизнеса или това е акроним от ключови термини, свързани със специфичен модел за анализ на ситуации и решения и означава- Specific; Measurable; Actionable; Realistic; Time-bound. Тоест решенията да бъдат:

С-специфични-дефиниране на потребности;

М-измеримост на успеха;

А-ориентирани към действия и дефиниране на

проблеми;

Р-реалистични: решаване на проблема в зависимост от реалностите, времето и очакваните разходи;

Т-дефиниране на времева рамка-кога трябва да бъде осигурено решението.

В една публикация на списанието "Харвард бизнес ревю"[3] се твърди, че лидерството означава разговор. Всеки разговор с хората изисква от лидерите да им осигурят знания за основните стратегически принципи на организацията, а не само да ги информират- като целта  в случая е постигане на съгласие, а не налагане на команди. В този нов модел лидерите разговарят със служителите, относно визията на компанията и логиката на взетите решения. Като резултат хората на всички нива получават поглед за голямата картина, относно мястото на бизнеса в конкурентната среда. “Смарт” лидерите търсят начини да използват разговора, за да управляват потока от информация по един честен и открит начин. Традиционните съобщения в съвременния свят  нямат почти никакъв ефект. Хората обръщат внимание на онова общуване което е персонално, интерактивно, включващо в действие и целево. За отбелязване е, че в българската "комуникационна" практика, въпреки прекаленото много агенции, фирми, специалисти които предлагат подобни услуги разговорът почти не се включва в различни кампании или програми, дори понякога се игнорира като такъв, всичко опира до публикации, постинги, ликове, коментари и други доста неефективни средства.

Теориите, имащи отношения към смарт системите са следните: проф. Алън Тюринг/тест на Тюринг/предполага, че машините ще бъдат в състояние да имитират човешко поведение и хората няма да могат  да установят с точност, дали взаимодействат с машина или човек. Д-р Рей Карзуел  смята че един ден компютърните системи ще станат по-умни от човека. Примери за това са- компютърът на IBM  Deep Blue/1997/ побеждава Гари Каспаров на шах. През 2011г. друга машина на IBM Watson, спечелва  ТВ играта Jeopardy, при състезание с хора. Подобни теории се развиват от Норберт Винер за „Кибер системи и комуникация“ и  Гордън Паск/теория на разговора/.  В частност основни идеи на Винер се свеждат до следните постановки:

·  интегриране на обратната връзка във външната среда;

·  негативната връзка поддържа наложилата се структура в  средата, като противодейства на всяка промяна в средата;

·  позитивната връзка често пъти води до разрушаване на системата;

·  целта на кибернетиката е да развива език и техники, които позволяват на  хората да решават проблеми, с помощта на контрол и комуникация. Тази технология  още позволява да се комбинират и класифицират идеи и техники, водещи до организиране на средата. Основна функция на комуникацията е да предава информация и контролира средата, в която живеем.

Теорията на разговора на Паск води началото си от кибернетичните системи и техните характеристики. Опитва се да обясни поведението както на живите   организми, така и на машините.  Фундаментална идея на теорията е,  че ученето се осъществява в хода на разговора, относно даден обект, което позволява да се направи знанието явно. Разговорите могат да се водят на различни равнища:

o естествен език/разговор на общи теми/;

o обективен език/дискусия за съществото на нещата;

o и метаезици/говорене за самото учене и език/.

За да се подпомогне ученето Паск казва,  че обектът трябва да се представи  под формата на сложни структури,  които да показват, какво да бъде научено. Тези структури могат да бъдат предадени като концепции или като аналогии. В случая се използват две стратегии:

§  показване на детайлизираните етапи на развитие на явлението, под формата на  епизоди; 

§  и холистични- ориентирани към изясняване на взаимоотношенията между отделните обекти.

Теорията на разговора[4] на Паск е свързана с дизайн на схеми за оценка на ученето подпомагано от технологии. Теорията обяснява възникване на знанието с помощта на многостепенни споразумения, базирани на разговори между участниците, подпомагани още от специални модели, устойчива комуникация и съответните действия.

Гордън Паск[5] предполага че знанието което е налично може да се развива в  процеса на ориентирани към действие разговори. Теорията стартира с дефинирането на основен проблем  за несъответствията между желаното и реално състояние на всяка система. Най-елементарния подход при решаване на проблеми е да се използва метода на случая и "оператори", базирани на грешката, като се променя модела на  системата, докато се разреши проблема. Теорията се развива интерактивно с помощта на поредица от експерименти с нови идеи, адаптивни машини за обучение и компютърно изградени среди за учене.

Теорията на разговора е интердисциплинарна конструкция, в която се включват елементи от кибернетика, автоматика, теория за контрол на автоматични средства, формална лингвистика, компютърни науки, различни теореми и системи за  обозначение и индексация. В теорията намира място и теоремата на Джон фон Нойман/създател на архитектурата на  компютърните системи/ за само възпроизвеждащи се "автоматични машини". Във всеки "автомат", според Нойман има заложени две основни функции: продуктивен автоматичен процес и генетичен, миметичен план, базиран на код за самовъзпроизвеждане. На базата на тази теория Паск допуска, че p-индивидуалностите винаги притежават две функционални нива: L0- процедури за решаване на проблеми и L1- мета процеси за  учене или планове- програми, за подпомагане  избора на вземане на решение при преодоляване на проблеми.

Базови хипотези[6] в теорията:

o реалният процес по създаване и генериране на знание може успешно да бъде моделиран като многопластов разговор между участниците, взаимодействащи  с помощта на симулации и модели;

o появата на различни равнища и мета нива на команди и контрол, както и използване  на специален език Ln, типичен за кибернетиката;

o концепциите, спомените, участниците и моделите могат да бъдат представени с помощта на програми, чийто изпълнение води до комбинация от биологични и физически паралелни процеси, реализирани с помощта на компютри, наречени M-индивидуалности.

В теорията разговорът се описва като паралелна и синхронизирана интеракция между P-индивидуалностите. Участниците могат и често го правят да подържат разговора, като използват едновременно  паралелни канали- невронни, вербални, визуални и кинестатични. Едно от практическото приложения на теорията е развиване на техниките за дистанционно, електронно обучение. Друго приложение е управление  и контрол  на различни интелигентни устройства и изграждане на компютъризирани модели  за образование и решаване на проблеми, симулиране на биологични процеси от типа на  фотосинтеза. На практическо ниво са разработени  и  различни стилове  за учене, наречени- холистични, серийни, универсални. Напоследък теорията се използва за  изграждане на интерактивни градски среди, където участниците, със своето поведение и реакции могат да променят цветовете, музикалното и звуково оформление на средата  и заобикалящия ги контекст в града.

Теорията на разговора, освен това, намира приложение както за комуникация със смарт обекти, така  и в медицината за точна диагностика на болестите.   Популярна фундаментална теория, която променя из основа  електронните комуникации е теорията на Теодор Нелсън[7]  за хипертекста и съдържа следните основни  компоненти:

o непрекъснати връзки (links);

o защита и запазване на авторските права-цитирането става по определена методика и с разрешение на автора;

o оригинални връзки между документите – всички цитати и извадки да са свързани с оригинала;

o двустранни линкове – всеки има право да публикува коментар към отделните страници;

o сравнение между отделните версии и оригинала на съдържанието;

o дълбочинна преработка – документът може да се променя, но всяка версия е налична.

Проектът XANADU[8], е  практическо приложение на теорията на Нелсън като включва следните по-важни елементи: опростяване на авторското право за ползване на документи, с помощта на софтуер: чрез специално разрешение и методи се позволяват цитати във всякакъв размер, които могат да бъдат използвани от всеки и могат да се смесват без конфликти; оригинална връзка: всички цитати и извлечения остават свързани с техните оригинали; непрекъснато сравнение между свързаните помежду си документи – позволяват се двустранни връзки, различие между версиите, оригинален контекст, лесна работа; управление на дълбочинно свързани документи: документите могат да се променят постъпателно (всяка версия остава налична); версиите могат да се класифицират и разполагат в клонове; авторите имат възможност лесно да откриват и виждат точната разлика между версиите.

Английският учен Теодор Зелдин разработва своеобразна теория на разговора, където технологичния елемент  се разглежда само като допълващ. Той смята, че технологията сама по себе си не е в състояние да подобри разговорите, общуването или поведението на хората. Основната му теза е, че през 21 век трябва да се постави нова задача или да се развие не просто говоренето, а изкуството на разговора, което е в състояние наистина да промени  обществото.

Смарт обектите от технологична гледна точка са средства разполагащи със сензори и "актуатори", фини микропроцесори, комуникационно устройство, и източник на енергия. Сензорите и изпълнителните механизми предават на подобни обекти възможности за взаимодействие със физически свят. Другите имена на тези обекти са: Интернет на вещите, мрежа  от обекти, мрежа от "неща", коопериращи се обекти. Комуникационните устройства позволяват на обектите  да общуват със сензори, разположение във външния свят и да получават данни от други подобни обекти.

Смарт обектите[9] встъпват още в интеракция с физическия свят като получават информация  от различни сензори и въздействат на реалността с помощта на актуатори. Тези обекти могат да общуват помежду си и обменят данни и информация. Комуникацията е важна част от тяхното поведение, затова често пъти изследователите  използват термина "мрежи от смарт обекти". В момента, през 21 век., ставаме  свидетели на нов тип дигитална революция или появата на смарт обекти като част от новата мрежа наречена "Интернет на нещата",  като се осигурява връзка между физическия и дигитален свят. Смарт обектите включват следните основни елементи: вградени системи; мобилна телефония; телеметрия; безжични сензорни мрежи; мобилни изчислителни ресурси; компютърни мрежи.

Традиционен пример за вградена система е система за контрол на физически процеси в реално време. Предизвикателствата за развитие на подобни технологии са както  от технически, така и от нетехнически характер. Техническите предизвикателства имат отношение към изграждане дизайна на  мрежите, въвеждане на протоколи за комуникация и механизмите свързани  със смарт обектите. Другите предизвикателства са от етичен характер и осъзнаване ролята на технологиите в съвременния свят.

Създаден е вече и специален Алианс  за Интернет протоколи на смарт обекти, наречен (IPSO). Другият проблем е свързан със стандартизация на смарт обектите или това е един от критичните фактори за развитие на технологията. Тоест сега смарт системите се характеризират с огромен брой устройства, приложения, множество производствени компании, с различни специализации. С помощта на стандартизацията на производителите и системното оборудване трябва да се  изгради една  нова Интернет система. Колкото по-стандартизирана е  една технология толкова по-голяма вероятност съществува за нейното  успешно използване в практиката  и приемане от бизнеса.

Днес IPv6 протокола  е най-подходящ за изграждане на мрежа от  смарт обекти и развиване на модела 'Интернет на вещите". Този нов протокол  позволява още да се възприемат по-лесно основните принципи на Интернет архитектурата, зададени през 70-те години.

·  Интернет комуникацията трябва да бъде устойчива, въпреки загубата на определени мрежи или входни точки;

·  Интернет да поддържа разнообразни типове от комуникационни услуги;

·  Интернет архитектурата да включва многообразие от мрежи;

·   Да позволява разпределено управление на ресурсите;

·  Да бъде ефективна от гледна точка на разходи;

·  Ресурсите, използвани в интернет архитектурата трябва да бъдат лесно проверявани и да се подават на изчисление.

Всеки смарт обект си има свой идентификационен номер в Интернет. Мрежата от IP смарт обекти може да бъде свързана с публични Интернет мрежи или да сработва автономно, когато става въпрос за специални обекти  от типа на ядрени централи. Например при "Интернет на вещите", мрежата от смарт обекти е част от интернет пространството като всяка друга мрежа. Налице са приложения, които не са по-различни от електронната поща и други уеб услуги, и те трябва да бъдат достъпни до Интернет общността. Всеки потребител има достъп до информация осигурена  от смарт обекти като например теле метрични данни, като достъпът е директен или чрез поредица от  сървъри на междинно ниво. Смарт градовете, например,  ще бъдат изградени на базата на хиляди сензори и актуатори  за контрол на фактори, въздействащи на външната среда.

Един от моделите за управление на данни  е  всички те да се събират в специализирани центрове за данни, след което се обработват, интерпретират и насочват за изпълнение на команди от различни задвижващи устройства. Смарт обектът се състои от: средство за комуникация; микро-контролер и микропроцесор; мрежи от сензори и актуатори-позволяват на смарт обекта да взаимодейства с  физическия свят и да го променя; източник на енергия. Архитектурата на смарт пространството за разговори  включва елементи от теориите, разработени през 90-те години относно разговора между човек и машина.  В тази структура е интегрирана и допълнена реалност/AR/, където хората се движат разговаряйки в пространството и  едновременно взаимодействат  с различни обекти и процеси. AR технологията осигурява на участниците  различни устройства от типа на очила, като това позволява да се  обработва допълнителна информация извличана от средата, в случая разговора играе важна роля. Схемата за подобна архитектура е предложена от проф. Тояки Нишида[10] и включва: а/ отворен тип пространство за разговори; б/имерсивни среди; в/ облачни, компютърни центрове; г/споделени пространства за  общуване.

Съществуват и поредица от проблеми за да функционира подобна схема, свързани с  изискванията за структуриране на физическия свят, разположението на отделните ползватели на системата, така че да  се осигурява коректна информация.  Необходимо е и въвеждане на специални методи  за улавяне на поведението на човека в отворените пространства за разговори, както   и техники за изграждане на подобни имерсивни среди.

Днес приложение в практиката намира един клон на информатиката, занимаващ се  с изучаване на разговорите в информационния домейн. Дизайнът на подобна архитектура изисква 3D технологии за  изграждане на среди и кинетични сензори, масово използвани напоследък в различни  компютърни игри. В практиката вече са въведени в експлоатация подобни системи от типа на  DEAL/Distributed Elemental Application Linker/  разработена от  японския изследовател Йошимаса Омото през 2013г. В архитектурата са включени различни кинетични сензори, камери, модули за  обработка на данни, система за обучение, модул за улавяне на движение и анализ на поведение, и "блекбоард мениджър".

В сайта  на talkwalker[11] през месец април 2015г. се дискутират проблеми как да се премине от традиционните мрежи на "големите данни" към мрежа от "смарт данни". Посочват се пет основни стъпки, от практическа гледна точка,  за тази трансформация: търсене и изследване на информация от всички  възможни ресурси: филтриране на данните и намиране на перфектният резултат; важното в случая е приложимост на данните за практически цели; анализиране на информацията и използване на аналитични инструменти; оценяване на данните и вникване в ежедневните потребности; съвкупността от данни да води до по-добри решения: получаване на данни от други източници и вземане на правилното решение, или данните от социалните сайтове да се комбинират с данни получени от консуматорите.

Фейсбук(www.wired.com) през 2015г. започна тестове с нова услуга, наречена 'M'. По същество представлява персонален дигитален помощник, интегриран в "месенджера" на сайта, предназначен да изпълнява определени операции и открива информация от името на потребителя. Програмата е усилена с интелигентни ресурси, обучавана  и контролирана от хората. 'М' може да решава самостоятелно задачи при зададени критерии. На практика е в състояние да пазарува онлайн, да доставя подаръци на наши приятели,  да запазва места в ресторанти, да организира пътувания, да определя реални срещи. Позволява още на клиентите, използващи услугите на Messenger,  да извършват различни операции като подобрява начина им на живот.

Смарт системите и "Интернет на нещата"[12] се  развиват благодарение на комбинацията от  а)сензори: за температура, сила, налягане, електричество, позиция, светлина, атмосфера, движение, разположение, поток, акустика, вибрации, звуци, скорост, разположение, налягане/; б) свързаност/връзка осъществявана с помощта на- bluetooth, QR, NFC, Zwave, RFID, UWB, WiFi, WIMAX, 2G, 3G, 4G, GPS, 5G/; PAN/персонални, локални-LAN,  и глобални мрежи-WAN; в/ хора и процеси: съвременните мрежи интегрират в себе си  данни, информация за хора и системи, предлагат модели за вземане на решения. Технологията свързваща хората е от типа на средства за локация и проследяване, аналитични и облачни ресурси, финансови операции, конфигурация на системи, актуализация, мониторинг.

В процесите още се включват -поддръжка, контрол и автоматизация, вериги за доставки на продукти и мениджмънт, безопасност/енергия и мобилни устройства и приложения. Интеракцията между всички тези елементи формира нови типове от смарт приложения и услуги. Сфери за използване на смарт устройствата и обекти са: интелигентни къщи; транспорт; здравеопазване; строителство и инфраструктура, градове и индустрии.

Интелигентната платформа на  Ай Би Ем "Tone Analyzer"[13] е специална услуга, предлагаща лингвистичен анализ на писмената онлайн комуникация, така че хората да могат да оценят и  подобрят стила и тона на електронната кореспонденция. Целта на услугата е подобряване на ефективността на  комуникацията и по-добро представяне на бизнеса  в онлайн пространството. Платформата е базирана на софтуера на  компютъра "Уотсън“/ един от най-мощните компютри в света/, използван за целите на телевизионна игра. Уеб приложението подпомага хората по-добре да оценят и редактират тона на електронните си писма, така че да се представят по най-добрия начин пред своите партньори. За целта се използва технологията "компютърен лингвистичен анализ", като се засичат по специален алгоритъм три компонента на онлайн текстовете: а/емоционалност/негативни или позитивни изрази/; б/социалната ценност на е-съобщенията/откритост, допустимост, доброжелателност/; в/писмен стил/аналитичност, увереност, ориентираност/.

Услугата помага на участниците в онлайн процесите да усетят тоновете и ефектите от различни лингвистични сигнали. Тук разговорът е директен между човек и  смарт платформа, но общуването е с помощта на писмени текстове. Използвайки подобни смарт технологии авторите на текстове могат да подобряват стила на писане, така че да бъде подходящ за съответната аудитория, преди да бъде да бъде изпратено  съобщението по мрежата. Друга цел е да се избегне на един по-късен етап съжаление за нещо, което не е трябвало да бъде включено в  текста или появата на потенциални комуникационни конфликти. Всички, които активно използват електронна кореспонденция са изпитвали понякога съжаление, че са натиснали бутона "изпращам", без достатъчно да обработят текста. Консултантът по ИТ Стив Уорсуик[14] създава специална компютърна програма за имитиране на човешки разговори, наречена "Митсуку", която надхвърля възможностите на "Сири" за организиране на диалог с хората. По същество представлява онлайн версия на "чатбот". Първата програма от този тип е разработена в института "Масачузет" в далечната 1960г, наречена “Елиза". Елиза, например, успешно се справя с въпроси, зададени от психотерапевт. "Митсуку" е подобрена съвременна версия, изпълнява разнообразни задачи, като минaлата година заема второ място на състезанието за наградата на Лебнер, разновидност на тестовете на Тюринг. Рамерът на наградата е 100 000 долара. През 2016г. нагарада е спечелена от "Chatbot Rose". Програмата се самообучава като  разполага с описанието на хиляди обекти и използва данните на всички проведени досега разговори от машината.

Може да се отбележи, че повечето от тези разговори, са синтетични или изкуствени и не надвишават възможностите на компютърната програма и използваните база данни. През 1984г. изследователите Роджър Шанк и Питър Чайлдърс в книгата си "Когнитивният компютър" анализират основните проблеми/актуални и до днес/,  свързани с равнището на разбиране на зададените въпроси от страна на машината, като смятат че трябва да се въведе определен енциклопедичен формат за една машина, за да може да пише и да разбира. Авторите посочват още, че това което е очевидно за човека като съдържание и разказ, за компютъра се изискват допълнителни пояснения, в противен случай програмата зацикля на определена задача и не може да излезе от нея.

Cleverbot[15] е уеб приложение, което  използва специален, усъвършенстван алгоритъм за провеждане на разговори с хора. Програмата е създадена от британския учен Ролло Карпентер.  Приложението се учи от хората,  запомня думи и ситуации, и може да организира импровизирани разговори,  като броя на проведените разговори досега е около  150 милиона. Разработени са и мобилни приложения за устройства на "Епъл" и "Андроид". Програмата е спечелила няколко международни награди и покрила на 45% теста на Тюринг. Няколко примера за генерирани разговори, с помощта на смарт програмата:

<<" Кажете  нещо за Интернет"

...." Интернет е технология, която свързва хората

 по света"

<<"Какво представлява Интернет на вещите"

....какво за интернет, кой каза нещо за интернет....

<<"Дайте пример за смарт технология"

.......“Един човек може да обича да рисува, докато друг може да

изпитва радост от спорта"...

<<„Какво е времето в Лондон "

.......Не знам, не живея в Лондон. Вие трябва да попитате някой, който живее там“>>

<< Me: The smart technologies may transform the business.

Clev: Technology is more than what?

Clev: Technology is incredibly advanced in today's age.

That is what I meant. >>

Друг пример за разговор с програмата, генериран автоматично, с помощта на електронна поща:

" Какво е Тюринг тест?

Clev.Тестът, който вие не сте преминали>

"Можете ли да търсите? Clev: Да търся какво?

"С помощта на Интернет? Clev: Интернет е хаотичен!"

На базата на проведени разговори между машината и хората, досега са запаметени  около 100 милиона различни версии. Една от функциите на платформата е, че почти е невъзможно да се предскаже какъв ще бъде отговора на зададен въпрос. Cleverscript /www.cleverscript.com/ е една от модерните версии на системата, която не само разпознава ключови думи, но разбира и значението им. Използва  се и създадения контекст, като това предполага огромно разнообразие на отговорите. В една статия[16], публикувана в професионалния сайт "Екзитър“ се обяснява същността на работата на алгоритъма, в случая се прибягва до паралелна обработка на  информацията. Платформата може да сравнява отделни текстове, въведени под формата на "стрингове" в база данни от 170 млн. разговора. В случая вече не говорим само за данни,  а за  "големи данни". Опитите да се търси смисъл в толкова огромен запас от думи, като се използват традиционни техники за обработка данни води само до загуба на време и  използване на допълнителна памет. Затова  се преминава към паралелно програмиране и техники за извличане на информация от големи данни. Тоест всяка задача е зададена под формата на въпрос, с цел търсенето на информация да се  раздели на подзадачи, като се  използват и специални индекси за сортиране на данните. Програмата позволява и дълбочинен  анализ на данни. Контекстът е ключов фактор, за да работи  Cleverbot/www.cleverbot.com/me/rusicom/. На практика при разговора с машината, се анализира същността не само на последното нещо, което сме казали, но и се проследяват резултатите от цялата история на разговора. Следващият етап от развитието на тази технология е разработване на нови алгоритми и въвеждане на функциите за семантичен анализ на разговори и  същевременно преминаване към машинно учене. При мобилните версии за провеждане на разговор може да се избира между две опции: изписване на въпросите или гласова версия-изговарянето им. Изискването е да бъдем онлайн, за да се организира разговора, като приложението взаимодейства с отделните сървъри и  търси най-оригиналния отговор на нашето търсене.

Смарт технологиите и базираната на тях „комуникация“ пораждат поредица от проблеми и поява на нови заплахи за хората, включително от етично естество, само че този път провокирани от страна на интелигентните машини. В студията основната теза е, че "умни" са хората, а не машините и от уменията на всяка една личност зависи равнището на приложение на смарт комуникацията. Подобен род технологии са дотолкова "интелигентни" до каквато степен са програмирани и замислени от човека.

 

Бележки:

[1] Christina "CK" Kerley.  From Smartphones to Smart Everything: Welcome to the 'Smart' Revolution (Part 1 of 2), 2013.

http://www.marketingprofs.com/articles/2013/12210/from-smartphones-to-smart-everything-welcome-to-the-smart-revolution-part-1-of-2

[2] McKinsey Global Institute(2015). Unlocking the potential of the Internet of Things, June 2015.

http://www.mckinsey.com/insights/business_technology/the_internet_of_things_the_value_of_digitizing_the_physical_world)

[3] Groysberg Boris, Michael Slind. Harward Business Review. "Leadership Is a Conversation"

https://hbr.org/2012/06/leadership-is-a-conversation, June 2012 Issue.

[4]  Boyd, Gary McIntyre . Conversation Theory,Concordia University Canada

http://www.aect.org/edtech/08.pdf

[5] Handbook of Research on Educational Communications and Technology.Edited by David H. Jonassen

Second edition

Taylor&Francis e-library, 2008.

http://bit.ly/1JQoapj

[6] Ibid, pp.185-186

[7] Маринов, Р. Интерактивни стратегически комуникации, изд. НБУ 2012. с.71.

[8]  Пак там. с.72

[9] Jean-Philippe Vasseur, Adam Dunkels. Interconnecting Smart Objects with IP: The Next Internet. 2010. Elsevier Inc.USA

http://ow.ly/Oh6tq

[10] Nishida Toyoaki, Nakazawa Atsushi , Yoshimasa Ohmoto,

Yasser Mohammad. Smart Conversation Space.Springer.

2014, pp 131-152.

http://goo.gl/wGpf4E

[11] http://blog.talkwalker.com/en/5-steps-data-love-big-

data-smart-data/

Последно посещение на 22.08.2015г.

[12] Internet of things. http://www.visualcapitalist.com/what-is-internet-things/

Последно посещение на 14.09.2015.

[13]http://www.ibm.com/smarterplanet/us/en/ibmwatson/developercloud/doc/tone-analyzer/overview.shtml)

Последно посещение на 15.09.2015.

[14]Intelligent Machines: Chatting with the bots

by Jane Wakefield.

http://goo.gl/EYoIoA. Последно посещение на 23.09.2016.

[15] http://www.cleverbot.com/linkingin

[16] Deep Context through Parallel Processing

http://www.existor.com/en/news-parallel.html

Последно посещение на 16.09.2015г.

 

 

 

обратно нагоре