Гл. ас. д-р Тодор Г. Панайотов

Резюме:

В изследването се проследява и анализира цялостното развитие на акционерно дружество „Стопанско развитие“, което над четвърт век е едно от най-големите вестникарски предприятия в България. Негови основатели, ръководители и собственици са представители на българския финансов и стопанския елит и на редица чужди банки, работещи в България. Акцентът на студията е върху метаморфозите и промените в дейността, собствеността и финансирането на акционерното дружество.

Първата световна война е най-голямото военно усилие в модерната българска история. Под знамената са свикани над един милион души, което представлява приблизително 20 процента от населението на страната. Жертвите по бойните полета са над 100 хиляди офицери, подофицери и войници, а ранените са 155 хиляди.¹ Сред мобилизираните и пострадалите от бойните действия са и стотици журналисти, печатари и издатели и това води до спирането на десетки вестници и списания в страната. Показателна е промяната в броя на периодичните издания по време на войната. Ако в нейното начало, през 1914 г., в България излизат общо 261 издания, то в нейния край, през 1918 г., са останали едва 66 вестници и списания.²

Краят на Първата световна война донася на България Втора национална катастрофа, узаконена през ноември 1919 г. с Ньойския договор. След тази катастрофа националният въпрос остава нерешен, политическият елит е дискредитиран, обществото е разделено, стопанството е разорено, територията на страната е намалена, а в България се заселват десетки хиляди бежанци. В тази обстановка настъпват и значителни промени в развитието на българската журналистика. На мястото на спрените по време на войната вестници и списания се появяват много нови издания, партийният печат губи позиции за сметка на масовата журналистика и във възход е „информационната и коментарната преса“ ³.

Сред новите издания се откроява всекидневният вестник „Слово“. За неговото издаване се създава специално акционерно дружество „Стопанско развитие“, което ще се превърне в едно от най-големите вестникарски предприятия в България. Досега в научната книжнина по журналистика няма самостоятелно и цялостно изследване посветено на това дружество. Затова настоящата работа е посветена на тази неразработвана тема. Изследването се базира върху невключени в научно обръщение архивни източници, материали от периодичния печат, мемоарна и научна литература.

***

На 27 октомври 1921 г. в помещението на Българска търговска банка, която е най-голямата българска частна финансова институция, се провежда учредително събрание на акционерно дружество (АД) „Стопанско развитие“. В него участват представители на българския финансов и стопанския елит и на редица чужди банки, работещи в България. Акционери основатели в новото АД стават 16 банки, сдружения и индустриални предприятия, както и девет физически лица. Основният капитал на дружеството е два милиона лева разпределен на две хиляди акции от по 1000 лева всяка.⁴

В новото дружество с най-много записани акции 250 е Съюзът на акционерните дружества в България, следва Сдружението на тютюневите експортьори с 235, а Франко – българска банка за международна търговия има 150 акции. По 135 акции притежават Софийска банка, Българска търговска банка и Българско акционерно дружество за търговия и промишленост „Бяло море“. С по 100 записани акции са Българско акционерно дружество „Гранитоид“, Българско акционерно минно дружество „Бъдеще“ и Банкерска къща „Майер и Афталион“. По 85 акции имат Съединени тютюневи фабрики, Балканска банка, Българска генерална банка, Италианска и българска банка и Кредитна банка. Собственици на по 50 акции са Банка за народен кредит и Акционерно дружество за текстилна индустрия и търговия с текстилни материали „Св. Георги“. С най-малко записани акции по 15 са девет физически лица, които са избрани и за членове на Управителния съвет (УС).⁵

Това са: Георги Губиделников, Петър Г. Петрович, Ст. Милошев, Асен Иванов, Леополдо Волпи, Атанас Д. Буров, Марко Рясков, Александър Греков и Оскар Барт. Всички те са ръководители или водещи акционери на банките, сдруженията и индустриалните предприятия, които притежават акции в новото дружество „Стопанско развитие“. Типичен пример са Георги Губиделников и Атанас Д. Буров. Георги Губиделников е ръководна фигура в четири от горепосочените фирми акционери, включително и на първите две по записан капитал. Той е председател на Съюза на акционерните дружества в България, подпредседател и главен директор на Българска търговска банка и в продължение на 15 години е несменяем председател на УС на „Стопанско развитие“. Политикът и банкерът Атанас Д. Буров е в управителните съвети на пет от предприятията акционери на новото дружество и логично има и ключова роля в него.⁶

Още в деня на учредителното събрание, 27 октомври 1921 г., членовете на УС на „Стопанско развитие“ подават заявление до Софийския окръжен съд с искане то да бъде регистрирано в търговския регистър. Мотивите си те излагат в седем точки, от които е видно, че са спазени всички изисквания на Търговския закон и са приложени необходимите документи. В тях пълното име на новото дружество е „Българско акционерно дружество „Стопанско развитие“. На 7 ноември 1921 г. с определение на Софийския окръжен съд под № 21/1921, том 17 е зарегистрирано новото дружество, но под името „Акционерно книгоиздателско дружество „Стопанско развитие“. ⁷ Определението на съда е обнародвано в брой 205 на Държавен вестник от 10 декември 1921 г. С това приключват всички дейности по основаването, регистрирането и законното функциониране на новото дружество.

Появата на АД „Стопанско развитие“ се дължи на огромните политически промени в България след Първата световна война и настъплението на левите сили. През 1920 г. земеделците печелят изборите и съставят самостоятелно правителство, а комунистите стават втора политическа сила в Народното събрание. Стопанската политика на земеделските управници пряко засяга интересите на българския икономически елит. Отговорът на едрия бизнес е проекта „Стопанско развитие“. Чрез него ядрото на българския капитализъм „публично декларира своята решителност да отбранява накърнените си интереси“ ⁸. Това е потвърдено черно на бяло и от страниците на авторитетния всекидневник „Мир“ в статията „Към сплотяване и организуване“.⁹ Затова „Стопанско развитие“ не е поредното бизнес начинание на едрия капитал в страната, а откровен политически проект.¹⁰ И това ясно личи от партийната обвързаност на основните акционери в новото дружество. Те са видни членове на Демократическата партия и на бившите Народна и Прогресивнолиберална партия, които в края на 1920 г. се сливат в Обединена народнопрогресивна партия.¹¹

За характера на АД „Стопанско развитие“ може да се съди и по неговия устав. В член 2 е записано: „Целта на дружеството е да защитава стопанските интереси на страната, да отстоява нейната финансова и икономическа независимост и да пропагандира здрави съвременни схващания и идеи по политико-обществените, стопанските и финансовите проблеми чрез издаването на печатни произведения (вестници, списания, разни книги и пр.)“.¹² Това определено са общодържавни задачи неприсъщи за една частна фирма.

Дружеството се ръководи от УС, състоящ се от 7 до 12 души акционери, избрани от Общото събрание (ОС), с мандат от три години и с възможност да бъдат преизбрани. За да може да заседава Съвета, трябва да присъстват или да бъдат представени повече от половината му членове. Решенията се взимат с обикновено мнозинство. Членовете на УС получават за всяко заседание по 25 лева, а съшо и тантиеми в размер на 10% от чистата печалба. Всяка година след ОС на акционерите, членовете на УС избират помежду си председател и подпредседател. Членовете на УС имат правото да увеличат дружествения капитал до 5 милиона лева, когато и както намерят за добре. За изпълнение решенията на Съвета и извършване на текущите работи, УС назначава директор на дружеството. Той е пряк началник на всички дружествени чиновници и работници. ¹³

През първата половина на всяка календарна година, в София, се свиква редовното ОС. Законно съставено то преставлява всички акционери и решенията му са задължителни за тях. По искане на акционерите, които представляват 20% от капитала, могат да бъдат свикани и извънредни ОС. Събранието изслушва, разисква и взема рещение по доклада на УС, одобрява сметките на дружеството, определя дивидента, избира членовете на УС и на Проверителния съвет, увеличава или намалява дружествения капитал и решава дали да ликвидира дружеството.¹⁴

Срокът на съществуване на дружеството е неограничен и за неговата дейност ще бъдат закупени или построени собствена сграда, помещения за печатницата и редакцията и други помещения. Печалбата на дружеството се образува от дохода на неговите операции. Чистата печалба се разпределя както следва: за Запасен фонд поне 10%, за Амортизационен фонд минимум 5%, за УС 10% и остатъка се разпределя за дивидент на акционерите и за образуване на други фондове при дружеството.¹⁵

На 17 март 1922 г. двама от членовете на УС на АД „Стопанско развитие“ Петър Г. Петрович и Александър Греков подават заявление до председателя на Софийския окръжен съд. В него те заявяват, че в близките дни дружеството ще започне да издава „един политико-информационен и стопански вестник, който да носи названието „Свободна реч“ ¹⁶. Точно две седмици по-късно отново Александър Греков и още един член на УС известяват председателя на Софийския окръжен съд, че се отказват от името „Свободна реч“, „понеже със същото име излиза един руски лист и решихме щото всекидневният вестник, който ще почнем да издаваме да носи названието „Слово“¹⁷.

Всекидневникът за политика, стопанство и културен живот „Слово“ започва да излиза на 10 април 1922 г. ¹⁸ За негов главен редактор и директор е определен известният дипломат и член на УС на АД „Стопанско развитие“ Александър Греков. Като основател той дава името на вестника. Освен това е „душата на вестника, главният експонент на идеите във вестника“¹⁹. В редакцията на новото издание още са Никола Милев, Петко Стайнов, Георги Кулишев и Тодор Кожухаров. ²⁰ Като постоянни сътрудници са привлечени Асен Златаров, Йордан Бадев, Сирак Скитник и редица професори от Университета. ²¹

Още от първите си броеве „Слово“ става трибуна на най-отявлените критици на правителството и затова провежда пропагандна кампания против земеделското управление. Сред неговите изявени автори е Атанас Д. Буров, един от ръководителите на АД „Стопанско развитие. Неговата статия „Задачите на българската буржоазия“ излиза в един от първите броеве на вестник „Слово“ и се счита за програмна. В тази статия той изтъква, че българската буржоазия трябва „да влезне решително в ролята на ръководна класа в живота на страната“ и да осъзнае „историческата отговорност, която носи пред народа си като съсловие“. ²² Чрез страниците на всекидневника се разпространяват идеите на политическата организация Народен сговор. Тя е създадена през октомври 1921 г. и нейни ръководители са Александър Греков и проф. Александър Цанков. Последният в пет последователни публикации разяснява програмата на Народния сговор. На 21 май 1922 г. заради статия във вестника е убит основателят на изданието Александър Греков. За нов директор на „Слово“ е назначен Никола Милев, който продължава същата редакционна политика. Затова изданието е спряно от правителството на 8 май1923 г.

В такава обстановка на 30 май 1923 г. е свикано Първото общо годишно събрание на АД „Стопанско развитие“. То се провежда в помещението на дружеството на булевард „Дондуков № 35. В неговата работа вземат участие почти всички акционери, които депозират 1670 акции. От доклада на УС става ясно, че дружеството приключва първата си сметка към 31 декември 1922 г. със загуба от почти 568 хиляди лева. Общите разходи са 2 милиона 269 хиляди лева, а приходите от абонаменти, реклами и продажба на вестник „Слово“ са 1 милион и 701 хиляди лева. ²³  Тази финансова загуба и спирането на вестника, убеждават членовете на УС, че дружеството трябва да се обяви в ликвидация. Всички присъствали на събранието акционери единодушно решават дружеството да се ликвидира, а УС да престане да действа.²⁴

На 9 юни 1923 г. обаче е извършен държавен преврат и земеделското правителството е свалено от власт. Новият кабинет е оглавен от водача на Народния сговор и постоянен автор на „Слово“ проф. Александър Цанков. Новите управници премахват забраната за излизането на „Слово“ и още на 11 юни изданието отново е на вестникарския пазар. На 14 юни се провежда Извънредно общо събрание на АД „Стопанско развитие“. В неговата работа вземат участие всички акционери, които единодушно отменят решението си от 30 май за ликвидация на дружеството и възстановяват всички права и функции на УС. Мотивите им са следните: „запрещението на администрацията за издаването на вестник „Слово“, единственото дружествено предприятие, е премахнато“; с издаването на „Слово“, не само ще се удовлетвори една морална необходимост, но, че само по този начин дружеството може да си възвърне и използува най-добре вложените пласации; положението на дружеството, съгласно резултатните сметки на 31 декември 1922 г. приключени с една загуба от 567 984 лева не представлява една съществена причина, за да се обяви дружеството в ликвидация, но, че напротив, за да се закрепят и оползотворят вложените вече капитали акционерите са готови да понесат нови материални жертви и да прибегнат до едно увеличение на капитала“. ²⁵

Само две седмици по-късно, на 29 юни 1923 г., е свикано ново Извънредно общо събрание на АД „Стопанско развитие“. Акционерите избират нов УС и единодушно решават да се увеличи капитала на дружеството от 2 милиона лева на 3 и половина милиона лева. За целта трябва да се издадат нови 1500 акции по 1000 лева номинални, платими в брой при подписката. Самата подписка е предвидена да се проведе на два етапа. Първият - на 1юли от 14 до 16 часа за 1 милион лева, а вторият – от 1 до 31 август за останалите 500 хиляди лева. На практика първият етап се осъществява два дена по-рано, на 29 юли1923 г, а вторият не се провежда. В подписката за 1 милион лева участват, както акционери основатели, така и нови компании. Сред последните се открояват трите най-големи застрахователни дружества в страната. Това са „България“, „Балкан“ и „Орел“, които придобиват акции на обща стойност от 275 хиляди лева.²⁶

Веднага след преврата на 9 юни и разгрома на Земеделския съюз, новото правителство започва работа по консолидиране на политическите сили, които го подкрепят. Така на 10 август 1923 г. е образувана нова партия под името Демократически сговор. В него влизат Народният сговор , Обединената народнопрогресивна партия, Демократическата партия и Радикалната партия. ²⁷ Партийни членове в новата партия стават и редица основатели на АД „Стопанско развитие“.

През септември 1923 г. правителството разгромява въстанието на комунистите, обявява военно положение в цялата страна и печели проведените на 18 ноември парламентарни избори. ²⁸ Редакцията на вестник „Слово“ изцяло подкрепя политиката на правителството и даже се опитва да я насочва. Това личи от редица материали и най-вече от уводните статии. Една от тях е със заглавие „Първият въпрос“. В нея се изтъква: „Едно правителство, което не би имало ясен поглед за комбинациите които биха се създали в даден парламент, не е на мястото си; едно правителство, вън от всякакви спорове по известни въпроси или събития, може безразборно, още в първите заседания да бъде поставено в мъчнотии, целящи постигането на лични сметки и амбиции, и то от хора, избрани под неговата програма и с неговия морален и политически престиж – такова правителство не би било на мястото си. Камарата ще дойде такава каквато народа я избере.” ²⁹ Освен „Слово“, печатни издания свързани с новите управляващи среди са и всекидневниците „Свободна реч“ и „Сговор“. За официален партиен орган и официоз на правителството е обявен всекидневника „Демократически сговор“, който започва да излиза на 1 октомври 1923 г.³⁰

На 20 март 1924 г. се провежда Второто общо годишно събрание на акционерите на АД „Стопанско развитие“. От сметката Печалби и загуби става ясно, че към 31 декември 1923 г. дружеството регистрира загуба от 848 хиляди лева.³¹ Според членовете на УС тази загуба се дължи на преломните политически събития в страната през 1923 г., спирането на вестник „Слово“ и задължението да се подържа персонал през това време, както и на недостатъчното оборудване на печатницата.³² В специална резолюция акционерите потвърждават увеличението на капитала на дружеството от 2 милиона на 3 милиона лева.

В началото на 1924 г. във вестник „Слово“ излизат редица публикации, в които се изтъква, че той е и идеен вестник. По случай началото на третата година от излизането на вестника на уводно място е посочена каква е ролята на изданието: „Преди всичко „Слово“ е една идея. […] „Слово“ и като идея и като идеен орган е свързан с борбата за заздравяването на политическия живот у нас.“³³

През 1924 г. властите със специален Закон за защита на държавата забраняват Комунистическата партия, както и нейните поделения и конфискуват имуществото им. В страната цари атмосфера на страх и несигурност, защото политическите убийства стават всекидневие. В тази обстановка хората на вестник „Слово“ подкрепят политиката на управляващите среди и това личи по материалите публикувани във вестника. Ето една характерна уводна статия озаглавена „Мир и здрава ръка“, публикувана в брой 633 от 5 юли 1924 г. В нея пише: „Недавнашната интерпелация по убийството на П. Петков стана причина в камарата да се вземе едно ясно, недвусмислено становище спрямо “единния фронт” на дружбаши и комунисти. Едно грамадно болшинство, което обемаше в себе си представители на всички политически партии, освен дружбашокомунисти и широки социалисти заяви пред цял народ, че в решителния момент ще се обедини в борбата срещу ония, които биха се опитали в единен фронт да дигнат наново ръка срещу държавата. [...] Единодушието, което камарата прояви в грамадното си болшинство в гласуването при интерпелацията е било първият студен душ върху тия разгорещени фантазии. [...] Но то не е още достатъчно. Последните няколко инцидента с разбойнически чети в някои околии създават още известни тревоги сред засегнатото население.[...]

Като анализираме смисъла на онова обединяване около идеята за борба срещу разрушителните сили, което обединяване оказа такова благотворно влияние върху цялата страна, ние оставаме с впечатлението, че със същото единодушие и доверие биха се посрещнали от тия същите среди и от цялото общество всички други решителни мерки на правителството за борба срещу разбойниците под каквато и форма и фирма да се явяват те, за борба срещу онези елементи, които за плячка или по нареждане отвън тревожат със своите похождения, насилия, заплашвания, убийства и обири на населението, което е уморено от междуособици, от насъсквания и иска само мир, мир и мир.

Тоя мир ще наложи, обаче, само здравата и непоколебима ръка на държавната власт и камарата преди да се разпусне трябва да й даде, макар и само за временно използуване, ония средства и оная възможност, които единствено биха й позволили с успех да завърши тая изключителна борба“.

През 1925 г. гражданската война в страната е в разгара си. През февруари е убит и вторият директор на „Слово“ Никола Милев, който е и председател на Дружеството на столичните журналисти и председател на Дома на изкуствата и печата.³⁴ За нов ръководител на изданието е определен Петко Стайнов.³⁵ В средата на април терористичните акции организирани от опозицията достигат своя връх. Най-напред е извършено покушение срещу държавният глава, но цар Борис III съумява да избегне смъртта. Часове по-късно, в центъра на столицата, е убит запасния генерал Константин Георгиев, който е правителствен депутат и е един от водачите на Военния съюз. Опелото му се провежда на 16 април в черквата „Св. Неделя“ и на него присъстват представители на политическия и военния елит. По време на службата мощна експлозия срутва централния купол. Убити са над 150 души и близо 500 са ранени. В страната веднага е въведено военно положени, арестувани са хиляди, а стотици са избити без съд и присъда.³⁶

В такава извънредна ситуация, на 2 май 1925 г., се провежда Третото общо годишно събрание на АД „Стопанско развитие“. От доклада на УС става ясно, че към 31 декември 1924 г. печатницата на дружеството реализира печалба от над 494 хиляди лева, а загубата от издаването на вестник „Слово“ възлиза над 249 хиляди лева. ³⁷ Ръководството на дружеството е недоволно от този трети пореден дефицит на вестника и затова изисква обяснение от главния редактор Петко Стайнов

През май 1925 г. Петко Стайнов пише специално писмо до председателя на Управителния съвет на дружество „Стопанско развитие“. В него се казва: „... не мислим да се допуща, че един вестник, сериозен и независим и който излиза на 4 страници, при персонал, който да съставлява авторитетна и компетентна редакция, би могъл сам да си покрива тъй лесно разноските. Може би, ако почнем да гоним сензациите и да поместваме статии и антрефилета срещу заплащане (например “Дневник”) бихме реализирали по-големи приходи, но това не би отговаряло вече на идеята нито на духа на “Стопанско развитие”, нито на идеята да се създаде от “Слово” сериозен, независим, авторитетен орган в европейския смисъл на думата. Ние следователно смятаме, че вестника трябва да продължава да следва досегашния път на стремеж да върви само напред в защита на здравите буржоазни и държавни идеи. Ние не мислиме, че е възможно да се иска от „Слово“ сам да покрива още сега разходите по своето издаване. Това не става с никой вестник от рода на „Слово“ ³⁸.

В писмото си Стайнов настоява издателите на “Слово” да отпуснат сумата от 40 хиляди лева за заплати на редовия персонал. Той настоява за още 12 хиляди лева месечно за хонорари на външни сътрудници и кореспонденти и за абонамент и командировъчни. Тези пари са необходими за издръжката на редакцията и администрацията на изданието. По това време редакцията се състои от 10 човека, от които трима са редактори и четирима репортери, а администрацията е от 7 човека, трима от които са експедитори.³⁹

Като опитен журналист Петко Стайнов добре разбира, че „Слово“ ще продължи да трупа загуби заради начина по който се списва. Подобно на „Слово“ и другите издания на управляващия Демократически сговор са на загуба и само субсидиите на издателите ги спасяват от фалит. В архива на Стайнов има запазени сметки, които показват, че дневните загуби на всекидневника „Демократически сговор“ са 1500 лева, а подобно е положението и при „Свободна реч“.⁴⁰

Явно членовете на УС на АД „Стопанско развитие“ отказват нови разходи за вестник „Слово“. Те остават недоволни от обясненията, които дава главният редактор, и затова Стайнов напуска вестника. За нов директор на изданието е назначен Георги Кулишев. Въпреки смяната в ръководството на вестника, само няколко месеца по-късно, шефовете на дружеството решават въобще да приключат взаимоотношенията си с губещото издание. На 13 ноември 1925 г., те подават заявление до Софийския окръжен съд с искане в Търговския регистър да се впише, „че начиная от 16 ноември 1925 г. Дружеството ни престава да издава и да бъде собственик на в. „Слово“ и освобождава името“ ⁴¹. За нов собственик-издател е посочен директорът Георги Кулишев. С определение от 19 декември 1925 г. на Софийския окръжен съд се оставя без последствие искането на ръководството на „Стопанско развитие“, „защото не подлежат на регистрация такива факти“ ⁴².

На 12 март 1926 г. се провежда Четвъртото общо годишно събрание на акционерите на дружество „Стопанско развитие“. От сметката Печалби и загуби е видно, че загубата от издаването на вестник „Слово“ към края на 1925 г. е повече от 392 хиляди лева. ⁴³ В доклада на УС изрично се подчертава, че „УС, през отчетната година, се занимава няколко пъти с дружественото издание – в. „Слово“. Предвид на това, че в. „Слово“ не застъпваше достатъчно разглеждането на стопанските и икономическите въпроси, с каквато цел бе започнато издаването на този вестник и предвид невъзможността да се намери подходящо лице за вакантното място Директор на вестника, УС реши да спре издаването на в. „Слово“ ⁴⁴. Така след 1925 г. дружество „Стопанско развитие“ престава да е издател на всекидневника и претърпява своята първа голяма метаморфоза. До края на своето съществуване обаче изданието продължава да се отпечатва в печатницата на дружеството и нейното ръководство „не притиска много администрацията на вестника, като позакъснее в плащането“ ⁴⁵. Освен това дружеството публикува свои обяви и реклами във вестника и така го подпомага финансово.

Вестник „Слово“ продължава да излиза до 9 септември 1944 г. и запазва позициите си на един от големите ежедневници в Царство България. От 1926 г. до края на съществуването му негов директор е Тодор Кожухаров, а близо 15 години негов главен редактор е Йордан Мечкаров⁴⁶. Изданието продължава да разпространява разбиранията на политическите среди оглавявани от проф. Александър Цанков. Това признава самият Цанков, които изтъква в мемоарите си: „Слово“ беше меродавният и сериозен официоз не само на групата „Народен сговор“, но и на мен лично“⁴⁷. Проф. Цанков в началото на 1926 г. престава да бъде шеф на правителството, но остава част от политическия елит, защото през периода 1926 - 1930 г. на два пъти е председател на Народното събрание, през 1930 – 1931 г. е министър, а след това е шеф на партия и депутат. ⁴⁸

От 1926 г. акционерите на АД „Стопанско развитие“ изграждат и налагат своята печатница като една от най-големите и печеливши в страната. До 1944 г. в нея се отпечатват близо 150 периодични печатни издания и стотици книги. ⁴⁹ Дружеството само за една година успява да намали милионната остатъчна загуба до малко над 300 хиляди лева. Още на втората година, след като спира да издава вестник „Слово“, дружеството излиза за първи път на печалба и веднага УС приема решение за попълване машинния инвентар на печатницата. От чужбина са внесени две печатарски машини на обща стойност 676 хиляди лева. За тази голяма инвестиция в брой са платени близо 257 хиляди лева, а за останалата сума са издадени полици платими до 1929 г. ⁵⁰

През 1928 г. печатницата увеличава машинния си парк с още една голямоформатна „плоска двутурова печатарска машина“ закупена от фабриката „Кьонинг&Бауер“ – Вюрцбург (Германия) на стойност 786389 лева. ⁵¹ Така печатницата вече разполага с 11 печатарски машини, които могат да отпечатат и „най-фините цветни работи“ ⁵². Към този огромен машинен парк на АД „Стопанско развитие“ се числят и редица спомагателни машини и затова за нуждите на печатницата е наето ново здание. Въпреки тези огромни инвестиции към 31 декември 1928 г. дружеството приключва с печалба от близо 24 хиляди лева. ⁵³

И през следващите три години дружеството се развива възходящо и отчита значителни печалби. Започва обаче световната икономическа криза, наречена "Великата депресия", която нанася тежки поражения на стопанствата в повечето държави. В България кризата съществено променя развитието на стопанския и обществено-политическия живот. Затова акционерите решават да засилят различните фондовете на дружеството, а не да си гласуват дивиденти. Така цялата печалба за 1929, 1930 и 1931г., която е на обща стойност над 1 милион и 813 хиляди лева, е вложена в Амортизационния фонд, Резервния фонд и новосъздадения фонд Предвидливост. ⁵⁴

През 1932 г.за първи път акционерите решават да си раздадат дивиденти в размер на 150 хиляди лева или по 50 лева на акция от печалбата , която е над 516 хиляди лева.⁵⁵ Възнаграждението на УС и Проверителния съвет е над 30 хиляди лева, а цялата останала печалба е предвидена отново за усилване на фондовете. През следващите две отчетни години АД „Стопанско развитие“ отново приключва с печалба. През 1933 г. тя е над 318 хиляди лева, а през 1934 г. е почти 350 хиляди лева. През 1934 г. ръководството осигурява средства и за закупуването на собствено здание на дружеството. И през тези две години акционерите получават дивиденти в размер на 120 хиляди лева или по 40 лева на акция.⁵⁶  От Равносметката публикувана в Държавен вестник се вижда , че към 31 декември 1934 г. при капитал от 3 милиона лева дружеството разполага със следните суми в своите фондове: Резервен с почти 315 хиляди лева, в Амортизационния фонд има над 3 милиона и 135 хиляди лева, а фонд Предвидливост е с 300 хиляди лева. ⁵⁷

На 19 май 1934 г. в България е извършен нов преврат. Цар Борис III е принуден да легитимира свалянето на правителството на Народния блок, дошло на власт по законен път, и да даде властта на превратаджиите от Тайния военен съюз и Политическия кръг "Звено". Парадоксалното в случая е, че всички ключови фактори от царя, през водещите министри до част от шефовете на партиите знаят за подготвяния преврат и въпреки това никой не взема мерки за предотвратяването му. ⁵⁸ Този факт недвусмислено говори за разложението на партийния режим, за пълен разпад на политическата система и за фалита на демокрацията в България. Превратаджиите забраняват партиите, техните имоти са конфискувани, спрени са печатните им издания, а върху останалата преса е наложена строга цензура. Парламентарното управление е ликвидирано, прекратено е действието на Конституцията в най-важните и части, разпуснато е Народното събрание.

Разбира се, тези огромни промени в цялостния живот в България рефлектират и върху дейността на АД „Стопанско развитие“. От печалбата за отчетната 1935 г, която е в размер на почти 300 хиляди лева, ръководството на дружеството дава над 265 хиляди за покриване на несъбираеми вземания от разни забранени партии и организации. Затова и не се изплаща дивидент на акционерите. Явно това решение не се харесва на редица акционери и четирима от членовете на УС си подават оставките. Това са несменяемият председател Георги Губиделников и водещи български банкери като Иван Д. Буров, Марко Рясков и Стоян Бочев. Техните оставки са гласувани на 12 октомври 1936 г. от Третото извънредно събрание на акционерите, които избират и нов УС. ⁵⁹

Тази промяна в ръководството на дружеството може да се тълкува и като преврат, защото още на 24 декември 1936 г., членовете на новия УС решават да увеличат дружествения капитал от три милиона на пет милиона лева. По този начин се цели гласовете на старите акционери основатели да не е определящ при вземането на решения за развитието на дружеството. Новото ръководство дори не изчаква редовното събрание и само след 10 дни, още на 4 януари 1937 г., провежда Четвърто извънредно събрание на акционерите. Тогава те одобряват вдигането на капитала чрез издаването на нови 2000 акции по 1000 лева номинални едната. ⁶⁰ Подписката за новите акции е оповестена чрез брой 26 от 6 февруари 1937 г на Държавен вестник Тя се провежда на 12 февруари 1937 г. от 10 до 12 часа, когато Витали Нахмияс закупува 1000 акции, а собственици на по 500 акции стават д-р Борис Петков и Балкантабак ООД. ⁶¹ Реално тези нови акционери са представители на бизнесмена Жак Асеов, който е истинският собственик на новите акции. За това свидетелства проф. Александър Цанков. В своите мемоари той пише: „ Печатницата „Стопанско развитие“, в която се печаташе вестникът, не зная по какъв начин бе преминала в ръцете на Жак Асеов, той собствено имаше болшинството от акциите на предприятието“ ⁶².

На 10 март 1937 г. се провежда 15 Редовно годишно събрание на АД „Стопанско развитие“. То се ръководи от д-р Борис Петков и се провежда в кантората му във Феникс палас в София. В доклада на УС се посочва, че през отчетната 1936 г. дружеството е закупило четири магазина разположени непосредствено до машинното отделение и целта на покупката е разширяване дейността на предприятието. Печалбата за 1936 г. е в размер на над 329 хиляди лева, но акционерите отново не получават дивидент, а от печалбата са отчислени за несъбираеми вземания над 36 хиляди лева. ⁶³

На 8 февруари 1938 г. се провежда 16 Редовно годишно събрание на дружеството, на което присъстват 11 акционери или техни представители с общо 3925 акции. Най-много акции е депозирал д-р Борис Петков 1150, след него е Витали Нахмиас с 900, а трети е Нарцис Арие с 400 акции. ⁶⁴ Участниците в събранието единодушно приемат решение за изменение на 13 члена от Устава на дружеството. Най-важните промени в Устава са свързани с целта и управлението на дружеството и със заплащането на членовете на УС. В член втори е уточнено, че целта на дружеството вече е печатарство, издателство и търговия с хартия. С изменението на член 10 се намалява наполовина броя на членовете на УС, а с промените в член 12 се увеличава четири пъти тяхното възнаграждение за всяко заседание. Така с промените в Устава приключва овладяването на АД „Стопанско развитие“ от новия главен акционер Жак Асеов.

През следващите три години дружеството се развива по нов модел. Правят се огромни инвестиции в движимо и недвижимо имущество и се наемат нови работници в печатницата, като техния брой се увеличава от 80 на 95 човека. Въпреки големите печалби не се изплащат дивиденти на акционерите, а членовете на УС получават както тантиеми, така и възнаграждения за участия в заседания. Всичко това е видно от докладите на УС до Редовните общи годишни събрания. През отчетната 1937 г. са закупени нови машини и е надстроен един етаж на дружественото здание. През следващата 1938 г. е закупена една плоска двутурова печатарска машина и един магазин в съседство на дружествените помещения. През отчетната 1939 г. е закупена най-модерната за времето си техника за офсетов печат. Въпреки тези разходи общата печалба през тези три години е близо 2 милиона и 211 хиляди лева. От нея на ръководството за тантиеми и възнаграждения са изплатени почти 504 хиляди лева. ⁶⁵

В началото на Втората световна война настъпват големи промени в развитието и управлението на АД „Стопанско развитие“. Заради военновременните условия дружеството не продължава възходящото си развитие и ръководството не инвестира вече средства в машинно оборудване и имоти, въпреки че общата печалба за 1940 и 1941 г. е 900 хиляди лева. ⁶⁶ С изменение на член 1 на устава се променя името на дружеството и от „Акционерно книгоиздателско дружество „Стопанско развитие“ то става „Печатарско акционерно дружество „Стопанско развитие“. Заради негативното отношение на властите към лицата от еврейски произход, Жак Асеов сменя досегашните свои представители в УС. Новият УС се състои само от трима души. Това са Димо Казасов, Димитър Провадалиев и директора на дружеството Никола Ничев. През януари 1941 г. влиза в сила Закон за защита на нацията. Съгласно член 27 на този закон лицата от еврейски произход не могат да бъдат собственици, акционери и участници с капитал под каквато и да е форма в предприятия за печатни произведения и затова техните акции стават собственост на държавата.⁶⁷ По това време Жак Асеов е собственик на 2587 акции, което е повече от половината капитал на дружеството.

След отнемането на тези акции в полза на държавата, се сменя характера на собствеността на дружеството и от изцяло частна тя става преобладаващо държавна. Това е поредната метаморфоза в развитието на изследваното предприятие.Така в разгара на Втората световна война държавата има ключова роля в управлението на дружеството и това ясно личи от документите приети на общите годишни събрания. В тях представителят на Финансовото министерство прокарва решения за нов УС и за драстично увеличаване на сумата отделяна за дивиденти, като целта е тези средства да постъпят в сметките на държавата.

През отчетната 1942 г. дивидента е на стойност 300 хиляди лева или по 60 лева на акция, а през отчетната 1943 г. дивидента е двойно увеличен и е 600 хиляди лева, която сума е равна на 12% от капитала на дружеството или по 120 лева на акция. През тези две години брутната печалба на АД „Стопанско развитие“ е над 3 милиона и 51 хиляди лева. ⁶⁸ През 1943 г. печатницата извършва работа в размер на почти 11 милиона и 233 хиляди лева срещу 8 милиона и 443 хиляди лева през 1942 г. ⁶⁹ През тези години голяма е ролята на оперативното ръководство на дружеството в лицето на дългогодишния административен директор Н. Ничев и на техническия директор Г. Дошек. Затова двамата са отличени с парична награда. Техните допълнителни плащания са в размер на тримесечните им заплати. Така за отчетната 1942 г. Ничев получава 43500 лева, на следващата година неговата премия е увеличена на 50 хиляди лева, а общо за тези две години Дошек е стимулиран с 68 хиляди лева.⁷⁰ В доклада на УС до 21 Редовно общо годишно събрание се подчертава и ролята на бившите главни акционери. В този документ пише: „ УС счита за потребно да констатира, че затрудненията, през които предприятието мина, през последните 6-7 години, можеха да бъдат преодолени, колкото с усилията на ръководния му персонал, така и с жертвите на големите му акционери: Балкантабак ООД, г. Ж. Асеов и В. Нахмиас, които през цялото това време, не само не получиха какъвто и да било дивидент за своите, възлизащи на 80% от капитала акции, но и с лични средства и с гаранции възлизащи на няколко милиона лева, улесниха дружеството за излизане от затрудненията, в които то бе изпаднало“ ⁷¹.

През 1943 г. и 1944 г. София и други населени места в страната са бомбардирани от англо-американската авиация. Засегнати и разрушени са редица редакции и печатници, което води до спирането на много вестници. Сред тях е и печатницата на АД „Стопанско развитие“. На 30 март 1944 г., по време на голямата бомбардировка над столицата, е унищожено книговезкото отделение, а частично са разрушени и други сгради на дружеството. Министерството на финансите разрешава на ръководството да евакуира в провинцията оцелелите машини. Най-голямата част от тях, цели 10 вагона, са пренесени в село Рупци – Луковитско. Ротационната машина с необходимия инвентар е инсталирана в село Владая и на нея продължава да се отпечатва вестник „Дъга“. В Горубляне е пренесено офсетовото отделение, където започва печатането на държавни ценни книжа. За отпечатването на Държавен вестник властите изземват две линотипни машини, които са монтирани в Своге. В резултат на всичко това драстично спада обема на извършената работа и дружеството приключва 1944 г. със загуба в размер на 122372 лева. ⁷²

На 9 септември 1944 г. е извършен нов държавен преврат. За българското общество и държава „започват дълбоки и всеобхватни промени“⁷³, защото „органите на старата власт - полиция, жандармерия, войска, администрация, са неутрализирани, разгромени или отстранени“⁷⁴. С идването на власт на правителството на Отечествения фронт „в България се поставя началото на налагане на нов съветски тип обществено-политическа система“⁷⁵.

Разбира се, тези промени оказват влияние и върху развитието на АД „Стопанско развитие“. Новите власти възстановяват отнетите акции на Жак Асеов. Той придобива и нови и през 1945 г. вече е собственик на 3016 дружествени акции. ⁷⁶ Това му дава възможност да назначи нов УС и да взема еднолично решения за развитието на фирмата. През периода 1945 - 1947 г. ръководството успява да възстанови част от разрушените сгради, да върне, монтира и пусне в действие печатарското оборудване, да наеме на работа около 70 работници и да изведе дружеството на печалба. През отчетната 1945 г. тя е близо 466 хиляди лева и е внесена изцяло в Резервния фонд. ⁷⁷ Рекордна за фирмата е печалбата през отчетната 1946 г. Тя е в размер на 3 милиона и 286 хиляди лева. От нея за възнаграждения на УС, Проверителния съвет и административното ръководство са отделени 350 хиляди лева, а за дивидент са предвидени 10% от капитала равни на половин милион лева или по 100 лева на акция.⁷⁸

В края на 1947 г. обаче е приет Закона за национализация на частните индустриални и минни предприятия. ⁷⁹ Съгласно неговите разпоредби „Печатарско акционерно дружество „Стопанско развитие“ е национализирано и преминава в собственост на държавата. В следващите години дружеството функционира като държавна печатница. В нея се отпечатват учебници за техникумите, техническа литература, вестник „Техническо дело“ и списанията „Техника“, „Здравно дело“, „Изкуство“, „Сердика“ и други периодични издания. През 1954 г. властите налагат окрупняване на полиграфическата промишленост. Така „Стопанско развитие“ престава да съществува като самостоятелно предприятие и става филиал на една от най-големите печатници в страната. ⁸⁰

***

В над тридесет годишното си съществуване АД „Стопанско развитие“ претърпява редица промени и метаморфози. През 1921 г. дружеството е създадено, като политически проект на едрия капитал в България. Чрез тази фирма представители на българския финансов и стопанския елит и на редица чужди банки, работещи в България, се стремят да защитават накърнените си интереси по време на управлението на БЗНС. Като дружествено предприятие през 1922 г. започва да излиза вестник „Слово“. Първите години от излизането на вестника са едни от най-трудните времена и за страната и за изданието. Това са години на остро политическо противопоставяне, на държавен преврат и гражданска война, в която хората на „Стопанско развитие“ са от едната страна на барикадата. Затова през периода 1922 - 1925 г. „Слово“ трупа огромни загуби, спиран е от властите, а първите му двама директори са убити.

В края на 1925 г., заради загубите на всекидневника, акционерите решават да се откажат да издават и да бъдат собственици на в. „Слово“. В следващите години те развиват само печатницата на дружеството. Смяната на дейността на фирмата е първата метаморфоза в развитието на „Стопанско развитие“. От финансова гледна точка това е успешен ход, защото в следващите две десетилетия акционерното дружество приключва отчетните години на печалба. Втората метаморфоза е свързана със собствеността на дружеството. През 1936 г. контролният пакет акции преминава в ръцете на предприемача Жак Асеов, който не е сред акционерите основатели. През 1941 г. обаче неговите акции са иззети в полза на държавата съгласно Закона за защита на нацията.

След преврата от 9 септември 1944 г. на Асеов са върнати акциите. Той отново е мажоритарен собственик, но за кратко. През 1947 г. е приет Закона за национализация на частните индустриални и минни предприятия и АД „Стопанско развитие“ вече изцяло е държавна фирма. Така цялото движимо и недвижимо имущество, банковите сметки и други активи на едно от най-големите вестникарски предприятия в България, стават държавна собственост. Краят на самата фирма настъпва през 1954 г., когато става част от друга печатница.

Бележки:

1. Българската армия в Първата световна война 1915-1918. София: Военно издателство, 2015, с. 8.

2. Конева, Румяна. Голямата среща на българския народ. Културата и предизвикателствата на войните 1912-1918г. София: Академично издателство Проф. Марин Дринов, 1995, с. 194-196.

3. Петров, Милко. Концептуализмът – дефицит или излишество в българската журналистика на XX век. – В: Българската журналистика 160 години. Минало - настояще - перспективи. София: Университетско издателство Св. Климент Охридски, 2006, с. 26-27.

4. ДА – София, ф. 3 к , оп. 7, а. е. 546, л. 5

5. Пак там.

6. Панайотов, Тодор. Политикът и банкерът Атанас Буров като издател и публицист. – Минало, 2013, № 2, с. 80.

7. ДА – София, ф. 3 к , оп. 7, а. е. 546, л. 8.

8. Иванов, Мартин. Мрежовият капитализъм: Българска търговска банка и нейните сродни дружества 1890 – 1914. София: Гутенберг, 2010, с. 458.

9. Мир, № 6465, 20 декември 1921.

10.   Иванов, Мартин, Георги Ганев. Бизнес елитите на България 1912 - 1947, 1989 - 2005. София: Изток-Запад, 2009, с. 57; Панайотов, Тодор. Български издатели и журналисти. София: ПАН, 2013, с. 55.

11.   Георгиев, Величко. Народният сговор 1921 – 1923. Към началната история на фашизма в България. София: Университетско издателство Св. Климент Охридски, 1989, с. 53-56.

12.   ДА – София, ф. 3 к , оп. 7, а. е. 546, л. 2.

13.   Пак там, л. 2, 3.

14.   Пак там.

15.   Пак там.

16.   Пак там, л. 14.

17.   Пак там, л. 13.

18.   Слово, № 1, 10 април 1922.

19.   Цанков, Александър. Моето време. Мемоари. София: Прозорец, б. г., с. 161, 283.

20.   Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател. Съставител Димитър Иванчев. Т. 2. София: Наука и изкуство, 1966, с. 316.

21.   Панайотов, Филип. Печатът. – В: България 20. век. Алманах. София: Труд, 1999, с. 844.

22.   Слово, № 8, 19 април, 1922.

23.   ДА – София, ф. 3 к , оп. 7, а. е. 546, л. 31.

24.   Пак там, л. 30, 33, 34.

25.   Пак там, л. 25.

26.   Пак там, л. 38, 62.

27.   История на България през погледа на историците Иван Божилов, Вера Мутафчиева, Константин Косев, Андрей Пантев, Стойчо Грънчаров. София: Христо Ботев, 1993, с. 589.

28.   История на България. Т. 9. София: ТАНГРА ТанНакРа, 2012 с. 204-205.

29.   Слово, № 436, 23 октомври 1923.

30.   Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател. Съставител Димитър Иванчев. Т. 1. София: Наука и изкуство, 1962, с. 237.

31.   Държавен вестник, № 276, 10 март 1924.

32.   ДА – София, ф. 3 к , оп. 7, а. е. 546, л. 46.

33.   Слово, № 567, 10 април 1924.

34.   Кулишев, Георги. Проф. Никола Милев (8 май 1881 – 13 февруари 1925). - В: Общ годишник на България 1926-1929, № 3. Издание на Дружеството на столичните журналисти. София: Печатница на Армейския военно-издателски фонд, 1928, с. 598-599.

35.   Панайотов, Тодор. Журналистическата дейност на политика и юриста Петко Стоянов Стайнов. – Архивен преглед, 2013, № 1, с. 151.

36.   История на българите. Т. 3. От Освобождението (1878) до края на Студената война (1989). София: Труд, Знание, 2009, с. 219-220.

37.   ДА – София, ф. 3 к , оп. 7, а. е. 546, л. 80, 81.

38.   НА БАН, ф. 71, оп. 1, а.е. 218, л. 2.

39.   Пак там, л. 2-4.

40.   Пак там, л. 1, 10.

41.   ДА – София, ф. 3 к , оп. 7, а. е. 546, л. 93.

42.   Пак там, л. 94.

43.   Държавен вестник, № 267, 25 февруари 1926.

44.   ДА – София, ф. 3 к , оп. 7, а. е. 547, л. 2.

45.   Цанков, Александър. Цит. съч., с. 283-284.

46.   Златеният алманах на България. Издание на Съюза на провинциалните професионални журналисти в България. б. м., б. г., с. 629-630.

47.   Цанков, Александър. Цит. съч., с. 284.

48.   Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. Енциклопедичен справочник. София: Академично издателство Проф. Марин Дринов, Издателство на Министерство на отбраната Св. Георги Победоносец, 1999, с. 500-501.

49.   Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател. Съставител Димитър Иванчев. Т. 3. София: Наука и изкуство, 1969, с. 442.

50.   ДА – София, ф. 3 к , оп. 7, а. е. 547, л. 21, 37.

51.   Пак там, л. 47.

52.   Пак там.

53.   Държавен вестник, № 251, 7 февруари 1929.

54.   ДА – София, ф. 3 к , оп. 7, а. е. 547, л. 58, 65, 77.

55.   Пак там, л. 87.

56.   Пак там, а. е. 547, л. 96, 97; а. е. 548, л. 8.

57.   Държавен вестник, № 39, 20 февруари 1935.

58.   Стателова, Елена, Стойчо Грънчаров. История на нова България 1878-1944. Т. 3. София: Анубис, 1999, с. 508.

59.   ДА – София, ф. 3 к , оп. 7, а. е. 548, л. 23, 33.

60.   Пак там, л. 46, 47.

61.   Пак там, л. 67.

62.   Цанков, Александър. Цит. съч., с. 283.

63.   ДА – София, ф. 3 к , оп. 7, а. е. 548, л. 59.

64.   Пак там, л. 70.

65.   Пак там, л. 73, 89, 101.

66.   Пак там, а. е. 548, л. 5, 18.

67.   Държавен вестник, № 16, 23 януари 1941.

68.   ДА – София, ф. 3 к , оп. 7, а. е. 549, л. 25, 32.

69.   Пак там, л. 26.

70.   Пак там, л. 25, 31.

71.   Пак там, л. 32.

72.   Пак там, л. 39, 40, 42.

73.   Калинова, Евгения., Искра Баева. Българските преходи 1944 - 1999. София: Тилиа, 2000, с. 13.

74.   Симеонов, Стефан. Полицията в България (1879 - 1944). Политически, правни и управленски аспекти. София: Албатрос, 2003, с. 152.

75.   Саздов, Димитър, Радослав Попов, Людмил Спасов. История на България (681 - 1944). Т. 2. София:

СОФИ-Р, 2003, с. 856.

76.   ДА – София, ф. 3 к , оп. 7, а. е. 549, л. 50.

77.   Пак там, л. 61.

78.   Пак там, л. 73.

79.   Държавен вестник, № 302, 27 декември 1947.

80.   Енциклопедия България. Т. 6. София: БАН, 1988, с. 479.

****

Съкращения

АД – Акционерно дружество

БЗНС – Български земеделски народен съюз

ДА – Държавен архив

ОС – Общо събрание

НА БАН – Научен архив на Българска академия на науките

УС – Управителен съвет

ф. - фонд

оп. - опис

а. е. - архивна единица

л. - лист

обратно нагоре