Гл. ас. д-р Стойко Петков

Резюме:

Цифровизацията на аудио-визуалното съдържание, освен, че подобри значително качеството на продукта и улесни неговото легално разпространение, предостави на различни ъндърграунд групи в онлайн пространството възможност за пиратско тиражиране. Акцентът на студията е не толкова върху битката на корпорациите за дефинирането, криминализирането и преследването на пиратската практика, колкото върху намирането на решения за независимите автори и творчески колективи, които имат уникалния шанс да общуват директно със своите публики.

В дигиталната епоха, много от характеристиките на индустрията за забавление се видоизмениха. При филмопроизводството, една от промените е във формата за съхранение и възпроизвеждане на аудио-визуално съдържание - вместо филм (кинолента) имаме файл. Киноиндустрията се намира на нов, цифров кръстопът, създаден от две основни тенденции: от едната страна е появата на нов пазар за аудио-визуални продукти (интернет, IPTV, цифрови устройства за възпроизвеждане, мобилни телефони), а от другата страна, са новия тип потребители, наречени от Дон Тапскот „поколението на мрежата“ [1].

Интернет предоставя възможност за радикален обрат на дългогодишната практика за разпространение на аудио-визуално съдържание. Това е първата медийна среда, която разширява обхвата си чрез децентрализиране, както на капиталовата структура на производството, така и на разпространението на информация. Днес с право говорим за „залеза на посредниците“ или по-скоро за залеза на традиционната форма на посредничество при доставянето на аудио-визуално съдържание.

През последните десетилетия, наблюдаваме как големите компании в развлекателната индустрия се стремят да опазят своите печалби, а Интернет, като една качествено нова среда, им отнема тази възможност свързвайки творците директно с техните потребители. Тоест, свидетели сме на процес на разграждане на утвърждавания с десетилетия бизнес модел. Контролът над доставката на съдържанието, упражняван и чрез авторското право и сродните му права, не може да бъде осъществен в онлайн пространството или поне не по същия начин и не в такава степен. Странното е, че големите и опитни продуценти не са достатъчно гъвкави спрямо новите реалности на пазара, а независимите или стремящи се към независимост автори не съумяват да организират по нов начин предлагането на своята продукция. От това „състояние на безтегловност“ печелят най-много пиратите, а в някаква степен и нежелаещите или неможещите да плащат за оригинално съдържание.

1.   Източници и методи за пиратско споделяне на аудио-визуално съдържание

Терминът споделяне на файлове, може да се отнася и за разпространението в Интернет на защитено с авторски права съдържание, без да се уточнява как то се разпространява в онлайн пространството. "За нас понятието "споделяне на файлове" е друга дума за кражба", заявява пред медиите Агнете Холанд, президент на Международната федерация на актьорите. [2]

Под дигитално пиратство разбираме непозволено разпространение на съдържание със защитени авторски права, като обикновено съдържанието се продава на значително по-ниски цени на "черния" пазар или се предоставя в Интернет безплатно, но доставчиците печелят от реклами. Рам Гопал и екип, изследват пиратските практики в музикалната индустрия и за целта на своето проучване дефинират дигиталното пиратството като „незаконно копиране на цифрови стоки, софтуер, електронни документи, цифрово аудио (включително музика и глас) и цифрово видео, по каквато и да е причина, освен за резервно копие, без изричното разрешение от притежателя на авторските права.“ [3]

Разкодираното съдържание на аудио-визуални продукти в Интернет, главно се осигурява от нелегалната мрежа Сцената (The Scene). Това е ъндърграунд общност или групи от пиратски компютърни мрежи, които са специализирани в разбиването на защитите на нови филми, музика и игри. Пиратските копия често се появяват в Мрежата, дори преди официална премиера на продукта.

Хората, които са част от така наречените Уерз (Warez) и Рилийз (Release) групи, всъщност не са директно отговорни за разпространението на „отключените“ от тях филми, музика и софтуер. Те само ги привеждат във вид позволяващ свободното им използване. Уерз групите премахват защита срещу копиране, като по този начин правят цифровото съдържание общодостъпно и този „отключен“ продукт се качва на анонимен интернет сървър.

Според изследване на The Digital Entertainment Group, продажбите на DVD и Blu-ray дискове в САЩ за 2014 година бележат спад от 10,9% (спрямо спада от 8,1% през 2013 г.). Приходите от дискове под наем са намалели с 27.1% (в сравнение с -21,4% за 2013). [4]

Порталът Tru Optik публикува данните за пиратско разпространение за 2014 година, които ясно показват, че сериалът Breaking Bad ("В обувките на Сатаната") губи близо 4.3 млрд. долара от нерегламентирано сваляне. На второ място попада Game of Thrones ("Игра на тронове") с близо 1.5 млрд. долара пропуснати ползи. На трето е The Walking Dead ("Живите мъртви") с близо 1 млрд. долара загуби. [5]

Според мненията на хора с опит в споделянето на файлове, публикувани в различни форуми, както и според изследователите на тази материя Пол Крейг и Рон Хоник [6], в зависимост от източниците, е възможно да се разграничат пет основни вида издания (рилийзи) на пиратски аудио-визуални продукти — скрийнър, телесинк; TVRip; VHSRip и DVDRip. Това не е изчерпателен списък, а по-скоро са изброени доминиращите източници за съзаване на нелегално копие, с цел онлайн разпространение.

Скрийнърът (Screener (SCR) ) се появява преди официалната премиера на филма. Обикновено се записва от копие, което се разпраща на филмови критици, членове на фестивални журита, журналисти и др. Качеството е като на нормалното пазарно видео, с изключение на това, че по време на филма може да се появяват съобщения за запазени права или да има воден знак на кадрите. Изходният носител може да бъде VHS или DVD.

В тази категория можем да включим и Работното копие (Workprint (WP)), което е вариант на още незавършен филм. Тук може да липсват сцени, или музика и качеството варира от отлично до много лошо. Някои от тези копия съществено се различават от окончателната версия на филма.

Телесинкът (Telesync (TS)) e копие, направено след премиерата на филма и когато вече имаме официален показ. Това е рилийз, записан в киносалон, но обикновено с качествена видеокамера, а звукът е получен от различен източник (така че публиката да не се чува).

КАМ (CAM) е вариант на телесинк, но е записан с нисък клас видеокамера, по време на прожекция в киносалон и има допълнителни шумове от публиката. Някои поставят в тази категория и Телекиното Telecine (TC), което обединява няколко начина за заснемане от кинолентата. Най-разпространеният начин е като се включи устройство към киномашината, което сваля продукцията на VHS лента, но има и такива устройства, които генерират изходните данни в цифров формат и след това ги зареждат в компютър.

TVRip или Digital stream rip са телевизионни предавания, записани по време на излъчването. Качеството по принцип е много добро, макар че понякога има смущения. Много е вероятно аудио-визуалното съдържание, излъчено по телевизията или в поточно видео, да няма кино премиера, затова към този вид се числят и т.нар. Направо на видео (Straight to Video (STV).

VHSRip имаме при по-старите филми, които не са издавани на DVD или Blu-ray. Копието е свалено от VHS носител и качеството е сравнително ниско. Прехвърлянето от аналогов в цифров формат, само по себе си не подобрява качеството, освен ако за целта не се използва специализирана апаратура.

DVDRip са копията на филм от DVD или Blu-ray носители, които обикновено са с отлично качество.

Най-общо разграничаваме три основни методи за онлайн изтегляне на аудио-визуално съдържание:

-   от свободни зони и сървъри,

-   чрез торент системи и

-   чрез мрежа с равноправен достъп или „пиър то пиър”(от англ. „peer-to-peer”) мрежа.

Свободни или частни зони и сървъри

Това са компютърни системи, които предоставят свободно сървърно пространство за качване на информация от страна на потребителите. Обикновено към тях има форуми, където се публикува информация за наскоро качен филм, а потребителите си помагат взаимно при търсенето на конкретно заглавие. Примери за подобни свободни зони са PrimeWire, Movie4K, Megavideomovies и др.

Торент система

Така нареченият „торент“ е технология за файлово споделяне. При нея, вместо централизирания метод за обмен на цифрово съдържание, изискващ съхраняване на големи масиви от данни върху конкретен сървър или група сървъри. Имаме торенти, които позволяват на всеки притежател на дигитално съдържание, без значение дали е придобито законно или незаконно, да го сподели с всички останали потребители (пиъри).

Системата е малко по-различна от стандартното изтегляне (download), тъй като тук не се използват HTTP или FTP протоколите за директно „сваляне“ от даден сайт, а се използва програма наречена торент клиент. Има централен сървър, наречен тракер (tracker), който координира действията на пиърите, без да запазва информация за съдържанието на файловете или за тяхното местоположение. Информацията е под формата на торент файлове (с разширение .torrent). Потребителите (пиърите) са 2 вида: тези, които получават информация са лийчъри (leachers), а които изпращат информацията сийдъри (seeders).

Най-големите англоезични торент тракери са The Pirate Bay (неколкократно спиран, но действащ и в момента), Аhashare, Torrentreactor и др., а от българските можем да споменем zamunda, arena, p2pbg, filmi-wb, bt.wrzru и т.н. Като примери за торент клиенти можем да посочим BitTorrent, BitComet, BitSpirit, Azureus, µTorrent и др.

Мрежа с равноправен достъп (P2P мрежа)

P2P мрежата използва децентрализиран модел, при който всеки хост, наричан също и пиър, едновременно изпълнява ролята на клиент и сървър. Това се дължи на функционалността, която притежава всеки пиър – едновременно да изпраща и да отговаря на съобщенията на другите машини в мрежата. P2P системата е създадена именно на базата на мрежи с потребителски компютри, а не на определен брой сървъри с информация. Като цяло P2P мрежите са мултифункционални и могат да се използват за обмен на файлове, за комуникация и др. По-големи P2P мрежи са Gnutella, Gnutella2, Kademlia, eDonkey2K, Freenet, Kad network и други.

2.   Защо интернет пиратството стана толкова популярно?

Очевидно получаването на безплатен продукт е сериозна примамка за много от потребителите. Анонимността и фактът, че още много други хора го правят със сигурност са фактори, които насърчават пиратството. Не без значение са технически средства, като високоскоростен широколентов достъп до интернет и лесен за използване софтуер за peer2peer мрежи, които позволяват нелегалното използване да стане лесно. Един последен основен фактор, който насърчава пиратството навсякъде, освен в Америка е забавената премиера по кината. В много части на света, филмите са достъпни онлайн, преди да бъдат излъчени по киносалоните в съответния географски район.

"Ако не можете да защитите това, което притежавате, вие не притежавате нищо.", твърди бившия президент на MPAA [7], Джак Валенти.

Незаконното изтегляне или стрийминг на аудио-визуално съдържание се превърна в явление, което драстично промени пазара. Неконтролираният достъп до безплатно съдържание има силата да унищожи икономическа стойност на аудио-визуалната продукция.

Интересна теза поддържа Доминик Уелс [8], който твърди, че хората използват изтеглените филми като начин за проверка на качеството на продукцията; т.е. след като се запознаят с филма е възможно да отидат на кино, за да видят друг филм на същия режисьор или да закупят легално копие на филма, който са изтеглили. Според него, това със сигурност е икономически много по-ефективен начин за потребителя да намери филм, който иска да притежават или за който да плати, за да го гледа на киноекран.

Необходимо е да подчертаем, че не е направено достатъчно за осигуряването на възможности за легално изтегляне на филми. Основният дебат е дали филмите да бъдат платени (макар и на ниски цени) или да са безплатни. Някои препоръчват модели, които да предлагат възможност безплатно гледане на аудио-визуални продукти онлайн, но да няма възможност да се изтегля съдържанието. Това предполага излъчването на реклами, следователно можем да очакваме модел подобен на телевизионните организации.

3.   Ремиксът – творчество, пиратство или и двете?

В началото на 21. век се роди един нов тип потребление на културни продукти. Лорънс Лесиг [9] нарече това ново поведение на потребителските публики Култура на ремикса. Става въпрос за добавяне, промяна, въздействие и взаимодействие с вече съществуващо съдържание. Лесиг нарича това култура тип четене/писане (Read/Write (RW) за разлика от предходния тип само четене (Read/Only (RO), характерен за аналоговата епоха.

Ремиксът може да бъде определен като "нова творческа дейност, казва Лесиг, съчетаваща слоеве от познати (и често със защитени авторски права) медийни съдържания по един нов, уникален и непостигнат от оригиналните автори начин. Ремиксът надгражда това, което вече съществува и се използва, за да се създават нови значения и да се изразяват нови идеи. При разработването на един ремикс, създателят на първо място трябва да знае как оригиналния източник е свързан с новия контекст, защото именно оригиналния източник притежава ключа, чрез който тълкуваме и преосмисляме, новосъздадените истории.“ [10]

Най-големият проблем, според защитниците на ремикс културата, е законодателството в областта на авторските права и по-скоро правата за повторно използване. Шепърд Феърли е американски художник постмодернист, който получи две годишна условна присъда в САЩ за нарушаване на авторските права [11]. Едно от неговите произведения е ремикс на снимка от първата кандидатпрезидентска кампания на Барак Обама. Снимката е направена от Мани Гарсия и е собственост на Асошиейтед прес и именно за този ремикс Шепърд Феърли беше осъден за плагиатство.

Има различни субкултурни групи, които участват в ремикса на съдържание, защото им харесва този специфичен стил на производство, независимо дали става въпрос за смесване на музика или за редактиране на видеоклипове или за аматьорски скечове. Тези любителски продукции са съставени от множество източници и илюстрират практиката на ремиксиране, като форма на участие. Споменатите групи, от предимно младежка аудитория, имат онлайн пространства, където участниците споделят и доразвиват идеите на другите.

ccMixter [12] е един от сайтовете, който служи за платформа за публикуване на произведения лицензирани под Creative Commons [13], което означава, че те могат законно да се използват, като се спазват условията на авторите. В някои от случаите създателите на ремикси нямат право да използват своите нови творби за комерсиални цели (т.е. да продават ремикса), а в други това е възможно, но е задължително да се посочи оригиналния източник.

Видинг (Vidding) се нарича една от практиките на фенове, които създават музикални видеоклипове от кадри на един или повече визуални медийни източника. Създателите могат да използват само един символ или участник, или да изградят романтична или друга връзка между повече герои; да критикуват или да подкрепят оригиналния текст, телевизионно шоу или филм. Създателите наричат себе си видъри (Vidders), своите продукти видс (Vids), фенвидс (Fanvids) или сонгвидс (Songvids).

"Read My Lips" е поредица на Йохан Сьодерберг за шведската компания Атмо, в която видео материали с известни личности са монтирани и синхронизирани с музика или думи на други хора. В един от проектите на Сьодерберг е смесено видео от реч на Хитлер с песента "Born To Be Alive", което е довело и до съдебно дело. Друг негов проект е любовна песен с Тони Блеър и Джордж Буш, като използваната песен е на Лайнъл Ричи "Endless Love" [14].

Машъп (Mashup) е вид ремикс, който включва най-малко два различни източника и от тяхното наслагване се създава нещо ново.

Критиките към Културата на ремикса не са само от защитниците на авторските правата. Андрю Кийн предизвика много коментари и спорове с книгата си "Култът към аматьора" [15], която представя в негативна светлина ефекта — културен, икономически, обществен и политически — от цунамито от съдържание, създавано в интернет от всеки с достъп до световната мрежа. Кийн твърди, че без някакви "стандарти", или "институции", които да "филтрират" доброто от лошото, истината от лъжата, аматьорите в интернет ще ни унищожат.

4.   Големият дебат около закононарушението

Съществува напрежение около прилагането на законовите разпоредби за авторското право в онлайн средата, като технологични компании и активистите, които ги поддържат твърдят, че всеки опит за блокиране на пиратски сайтове ще "разруши интернет".

Но, едно е да се чувстваш в правото си да вземеш нещо чуждо, а съвсем друго е да ти е дадено правото за свободно ползване. Някои от тези интернет активисти са откровени левичари, водещи своята битка с едрия капитал на едно ново поле.

Според специалиста по авторско право Атанас Костов, потребителите на торент тракерите нарушават авторското право. Той твърди, че “…заинтересовани „специалисти” в областта на интернет комуникациите се опитват да рационализират или оправдаят нелегалното поведение на тракерите с твърдението, че те имат изкуствено преувеличена полза от незаконните сделки с възпроизвеждане на записи на артисти от звукозаписната индустрия например. Това становище е опит за защита на нелегалните интернет практики, които са сърцевината на концепцията „пиър ту пиър”. В същия контекст е и аргументът, че авторскоправното увреждане, вследствие на използването на „пиър то пиър” технологията, всъщност не уврежда авторите, а напротив - спомага за генериране на нов интерес по отношение на техните произведения. Авторскоправното законодателство обаче оставя тази преценка на самия автор.“ [16]

Адвокат Костов смята, че “използването на „пиър ту пиър”(P2P) мрежите за копиране или разпространение на авторски творби, без разрешение на автора е нарушение и всеки носител на авторскоправни правомощия има правото да защити същите чрез сезиране на правоприлагащите органи - съответно съда или прокуратурата.“ [17]

Марк Ериксън твърди, че ролята на държавата не е само да ограничи пиратството, но “в същото време трябва да бъдат поощрени собствениците на търговските права, да намерят начин да предлагат своите продукти по-бързо и по-евтино. Трябва да се разбере, че консуматорите понякога се затрудняват да намерят това, което търсят в интернет по законен начин. Аз съм сигурен, че ако се открие точната цена за продуктите, то българите ще започнат да избират легалната алтернатива, твърди в интервю за Медиапул, адвокат Ериксън. Много хора не биха желали да се ангажират с притежаването на незаконно съдържание. Те биха предпочели легалната алтернатива, ако цената е по възможностите им.“ [18]

5.   Може ли аудио-визуалната индустрия да има полза от пиратството?

Пиратите запълват една пазарна ниша, която е създадена от високите цени на легалното аудио-визуално съдържание. Друг фактор е липсата на гъвкавост в предлагането. Потребителите желаят да имат свободата да гледат филма, когато и където искат, но филмовите компании настояват да контролират показа.

Ако създавате трудности на хората да видят филма ви, докато други го улесняват, вие ще отблъснете потенциалните си публики, без значение какви са технологиите или законодателството. Когато някой иска да види филма ви и това не е лесно и няма законен достъп, то потребителите ще намерят начин да го получат. От тази гледна точка е по-добре самите автори да разпространяват своето съдържание, като се опитат да изградят канали за приход.

Сравнително малко участници в традиционния развлекателния бизнес отчитат следните два основни факта: 

-   споделянето на файлове може да се използва за безплатно пазарно проучване, което да ни даде много точна картина на това, което хората търсят и

-   най-добрият начин да се победи пиратското разпространение е като се предложи по-добър продукт.

Много е важно на потребителите да се предлагат алтернативи. Ако се осигури евтин и бърз достъп до продуктите, това ще е в полза на легалната алтернатива, защото търсенето очевидно го има. Хората искат достъп до съдържание и ако те не могат да получат този достъп лесно и евтино, то веднага започват да правят това незаконно.

Вместо да се борят с пиратството, творците могат да се конкурират с него. Вместо да губят време в притеснения за поредното незаконно копиране, може би трябва да помислят за паралелното съдържание, което да създават онлайн (туитове, блогове, постове във форуми, статии и т.н.), като "диалог" с аудиторията.

Ако филмовите студия дават възможност за легален стрийм или сваляне на нови филми у дома, много потребители с удоволствие ще плащат. Това повече се отнася към начина и стила на живот на младото поколение и по-малко е свързано с разходите.

Тук имаме най-евтините и най-ефективните инструменти за разпространение на съдържание. Споделянето на вашия филм с лиценза на Creative Commons дава ясен сигнал за правото на споделяне на вашето съдържание.

Безплатното споделяне може да отвори толкова много възможности за бизнес, вместо да се затваряме само в продажба на билети и DVD-та, които са най-скъпите начини за разпространение на филми и най-лошите дистрибуторски канали.

Ако за пиратите този модел е работещ, то за авторите би трябвало да бъде още по-добре, защото като източник на съдържанието, ще бъдат класирани на първо място в търсачките и ще могат директно да продават.

Всъщност, най-естествената защитата от интернет пиратството е нов, иновативен подход при разпространението. Например киносалоните, предлагащи 3D прожекции, който е трудно да възпроизведем в домашни условия. Собствениците на кинозали инвестират в подобряване на звука и картината, така че зрителите да са удовлетворени от качеството на закупения продукт.

Заключение

Големите участници в бизнеса с аудио-визуално съдържание вече не са кинопоказа или линейната телевизия, а интернет средата със социалните медии и техните многоканални мрежи (MCNs), стрийминг платформите и т.н. За съжаление, филмовата индустрия се отнася към Световната мрежа, като към промоционален канал или място, където могат да се продадат още няколко копия от DVD-то.

Създателите на аудио-визуално съдържание се нуждаят от функциониращ пазар за своята продукция. Традиционно, този пазар е регулиран от нормативни актове свързани с авторски права, но тези закони, с настоящите си текстове не могат да бъдат ефективно прилагани в онлайн пространството. Законът за авторското право и сродните му права и свързаните с него нормативни актове, трябва да бъдат актуализирани за дигиталната епоха. Един истински пазар не може да се гради на дарения, а законите няма да имат никакво значение, ако не могат да бъдат прилагани.

Ангъс Фини твърди, че "всички предишни права и звена в разпространението и показа, включително DVD, домашно видео, платена телевизия, безплатна телевизия и т.н., има вероятност да бъдат събрани в един набор от права за използване - VOD чрез Интернет, което от своя страна ще означава, че в рамките на едно домакинство (или на един потребителски профил) ще може да се сваля съответното съдържание, като се гледа на телевизионен или друг екран.” [19]

Един радикален подход за решаване на проблема с пиратското разпространение е, да се спре показа по всички други канали и да остане само Интернет. Без разпространение чрез телевизия, киносалони и DVD. Ако световна премиера е в интернет, то по едно и също време съдържанието да стане достъпно за всички. И ако към него се добавят функции, които не могат да са част от пиратските копия (например интерактивно съдържание) потребителите със сигурност ще предпочетат легалният източник. И въпреки, че никога няма да има пълно разрешаване на проблема с пиратството в интернет и винаги ще има нелегално разпространение на продукти, ние можем да го ограничим с механизмите, които пазара и цифровата среда ни предлагат.

Бележки:

обратно нагоре