Посланията на облеклото в политическите комуникации

Теодора Зафирова

 

 

Резюме: 

Ролята на облеклото в обществото и невербалните послания и техният съществен принос  от въздействието им при воденето на официални срещи. Разкрива се съдържанието на термините, свързани с облеклото в дипломатическия протокол. Видовете аксесоари, атрибути и тяхната функция за изграждането на имиджа на известни политици. Предаването на невербалните послания  в комуникационния канал в процеса на общуване между политици, дипломати, слушатели и наблюдатели.

 

Във всички общества облеклото е и ще продължава да бъде израз на обществено положение на човека. Това се отнася за вида на дрехата, използваната материя, атрибутите към нея. Само по него може да се разпознаят различните категории хора.[1]

Иван Хаджийски отбелязва, че „С преминаване към класовите общества като главна функция на облеклото става различаване на хората по пол, класова принадлежност, духовна и светска власт, ранг в служебната йерархия, съсловие богатство и трудова заетост. С това то служи и като средство за показ и маска“.[2] Към това могат да се добавят наблюденията на американката /магистър по философия и социология/ Лилиан Глас: изостаналост от времето или бедност, самооценката, отношението към модата, стремежа към привличане на внимание, компенсиране на комплекси, състояние на моментната емоционалност и душевна настройка към работата, естетическата нагласа.[3]

Правилата на дипломатическия протокол, се налагат на основата на правилата на поведение във висшето общество, което от своя страна утвърждава група правила, взети от правилата на поведение в една общност, за да се отличава от простолюдието включва строги и неизменни правила за облеклото. Те са единни навсякъде по света и частично варират в съответствие с местната практика (напр., при връчването на акредитивни писма в едни държави новоназначеният ръководител на дипломатическо представителство трябва да е облечен във фрак – Великобритания, Индонезия или в обикновеното официално облекло – тъмен костюм – САЩ, Русия, Индия, Замбия и др.).

Правилата за облеклото в протокола едни автори отнасят към групата правила за церемониала[4], други – към правилата за приемите.[5] В първата класификация се обръща по голямо внимание на задължителния характер на формата на облеклото, която е съобразена с правилата на международната учтивост. Във втората се налага необходимостта от съобразяването на формата на облеклото с конкретната обстановка и придава по-голяма практическа стойност на избора на облекло. Съчетанието на тези две изисквания, както и развитието на обществените взаимоотношения в съвременния свят налагат правилата за облеклото да бъдат изведени като самостоятелна група правила, особено в светлината на невербалната комуникация, както е в най-новите издания на тази тема.[6]

За по-голяма леснота е необходимо да се разкрие съдържанието на термините, свързани с облеклото, които се използват в дипломатическия протокол:

·     Формено облекло.[7] Проф. Михайл Геновски отбелязва, че „според практиката и повече или по малко, от утвърдените правила в отделните страни могат да се извлекът и формулират няколко принципа за носене на формено облекло на официални и тържествени случай и в дипломатическата практика:[8]

·     При всички церемониални мероприятия носенето на формено облекло е задължително;

Всяка страна за себе си определя форменото облекло, чието носене е задължително при тържествени случай при официални мероприятия за нейните служебни лица и специално за служебните лица с дипломатически и консулски правомощия. В тази област обаче съществува най-голямо разнообразие.

·     Във всяка страна за всяко конкретно церемониално мероприятие протоколната служба на министерството на външните работи на съответната страна определя облеклото, което трябва да носят дипломатите, поканени да вземат участие в това мероприятие, освен ако сътрудниците на дипломатическото представителство на някоя държава имат строго определено свое официално формено облекло, или вместо такова – национално облекло.

·     Дипломатите са задължени да носят парадна униформа при участие в официален церемониал, на който присъства  държавен глава и винаги, когато самата покана е отбелязана „парадна униформа“.

За сътрудниците на дипломатическите представителства според френската практика, която се прилага широко, е задължително облекло (когато то не е указано в поканата) за дневна, за дневни официални визити, траурно облекло, вечерно облекло и вечерно по-официално облекло.

·     Националното облекло, обявено от съответната държава за официална форма или за парадна форма на сътрудниците на дипломатическите представителства, винаги се приема като задължително за нейните представители.

·     Във всяка страна е меродавно съгласуването на облеклото за съответното мероприятие на протоколните служби на заинтересованите страни.

• Форменото облекло (парадната форма)[9] представлява специален модел дрехи, изработени от определен вид, плат, с определена кройка, аксесоари, обувки, ръкавици, шапки, вратовръзки или папийонки. В държавите, в които носенето му е задължително, съществуват строги правила, които регламентират формата и случаите за обличането му. Форменото облекло замества всички други видове облекло. То е задължително при всички церемониални мероприятия. Всяка а държава определя за себе си форменото облекло носенето, на което е задължително при тържествени случай и официални мероприятия за нейните официални лица и лицата с дипломатически и консулски правомощия.

Парадната форма на дипломатическите агенти на много държави се шие от сукно, украсява се с бродерия и се носи при официални церемонии. Тя е задължителна за дипломатическите агенти, които присъстват на мероприятия с участието на държавния глава. Вечерната форма на облеклото означава смокинг или фрак в дипломацията.

• Обикновеното официално облекло (ежедневно облекло – фр. – tenue de ville, англ. – casual) на дипломатическите агенти се състои от спенсер (България не се използва) или от тъмен костюм, бяла риза и вратовръзка. Обувките, палтото и шапката също са тъмни.

• Към специалното облекло на дипломатическите агенти може да се отнесе това облекло, в което са наложени особености, съобразени с географските и климатичните условия на съответната държава. Към специалното облекло се отнася и националното облекло. С националното облекло се представят официалните лица на държавите в Индийския подконтинент – Индия, Пакистан, Бангладеш, Шри Ланка, Непал, Бутан, на Нигерия и други азиатски и африкански държави на пребиваване. То не е задължително за тях и на официални мероприятия не може да се изисква те да го използват, даже в случаите, когато по религиозни съображения жените трябва да скриват лицето си.

Така например, формено облекло има въведено във Великобритания, Русия, Франция и други държави. Във Франция се предвиждат четири вида формено облекло: парадна форма от бродирано сукно, вечерна форма, която се носи в страни, в които е прието, обикновена форма, специална форма за горещо време или за държави с тропически климат. Тя замества парадната и вечерната форма. Във Великобритания са въведени два вида мундири (сини и за тропически страни - бели), които са разпределени стриктно по класове - пет класа според ранга на дипломатическите агенти. Освен това е определено и вечерно облекло, което се носи само в чужбина - фрак от синьо сукно. За руските ръководители на дипломатически представителства от първи и втори клас са предвидени черни вълнени костюми, чиито сака са със златна обшивка по яката и по маншетите. Ризата е бяла, вратовръзката - сива, копринена. Към костюма има черна вълнена фуражка с лачена козирка, емблема и златист галон, опасваш периферията. Ръкавиците са бели. За държави с топъл климат се предвижда костюмите да бъдат в светли тонове. Предвидени са и отличителни знаци – правоъгълни зелени петлици със златист кант. На петлиците е извезан руският герб, над който са кръстосани палмови клонки. Посланиците първи клас носят три звезди, а втори клас –две.

Когато на поканата не е указано друго, при официални церемонии облеклото е следното:

·     Облекло за дневна визита (от 9.00 до 19.00 часа): черно сако и раиран панталон, риза бяла с подгъната яка, вратовръзка – сива или черна, ръкавици – велурени сиви или бели, шапка мека, обувки – мерни, палто – черно, вместо ордени – лентички в петлиците (на гърдите);

·     Облекло за дневна официална визита – същото или мерен жакет;

·     Траурно облекло - като горното, но с черни ръкавици;

·     Вечерно облекло - смокинг;

·     Вечерно по-официално облекло – фрак.

За жените е възприето правилното до обед да носят рокли с нормална дължина, след обед – костюми, вечер – дълги рокли или дълги поли с блузи.

На приеми и събирания по тържествени поводи мъжете да са с тъмни костюми или черни костюми със светла жилетка; жените обличат т. нар. рокли за коктейл – къси или дълги елегантни костюми (да скрива колената при седнало положение). На чаша чай, чаша вино, коктейл, обяд жената обича рокля с нормална дължина (в наши дни дължината е прието да бъде до или малко под коляното) или костюм.

Дамските рокли са строго скроени, затворени с малки деколтета и с дълъг ръкав (до  три четвърти, а през лятото – къс, но никога без ръкави). Изключение правят вечерните приеми, на които жената може да се появи с дълга, по открита рокля – по-дълбоко деколте, в някой случай – открит гръб, без ръкави. Но винаги с шал или наметало за такъв вид рокля.

Дамските обувки са в тон с роклята от естествена кожа, с тънки подметки, задължително затворени (и на пръстите, и на петите, независимо от сезона) и със средни токчета (без ток и три сантиметров ток, както и девет-единадесетсантиметров токчета са неприемливи), идеално чисти, не износени, желателно – маркови (в бизнеса – задължително маркови).[10]

На бал, театрална премиера, концерт, банкет е желателно мъжът да е облечен със смокинг, бяла риза (ако не е официален бал, може вместо папийонка да се носи вратовръзка), черни обувки с тънки подметки; жената облича вечерна къса или дълга рокля, може и костюм (ако балът не е дворцов).

• Най-официалния костюм е фракът. То е черен или в т. нар. нощтносин вят. Панталонът е с тяхна кройка, широк колан и копринени двойни галони (лампази). Отпред жакетът е къс до талията, а отзад стига почти до свивката на коленете във вид на лястовича опашка. Жакетът се носи незакопчан, ризата е колосана и има сиви ъгълчета на яката, която е права. Жилетката е бяла, от пике. Тя е едно-или двуреда, също колосана. Папийонката е бяла. Копчетата на ризата и на жилетката са от седеф или пери, или скъпоценни камъни; ръкавиците са кожени, бели; шапката е цилиндър; палтото – черно с копринена яка или пелерина; ордените са носят в петлиците или на ревера.

• Класическия смокинг се състои от тъмен, т.е. черен или нощносин панталон без маншети и със зашити отгоре единични копринени галони. Към панталона се носи подходящ на цвят жакет с копринена яка или копринени ревери. Ризата е бяла, колосана или специална мека, яката е прегърната или права. Ако жакет е еднороден, към него се носи жилетка или пояс. Папийонката е черна, ризата – богато украсена с басти, дантели. Шапката е черна, мека; обувките – лачени; палтото – черно с копринена яка; вместо ордени – лентички петлиците.

Когато на поканата е написано „черна папийонка“ (на фр. ез. „cravatte noire“, на англ. ез. -„black tie”) трябва да се облече смокинг. Когато на поканата е написано „бяла папийонка“ (на фр. ез. –„cravatte blanche” ; на англ. ез. „White tie“) трябва да се облече фрак. Коприненият пояс вместо жилетка към смокинга е широк пояс от нагъната коприна и по цвят отговаря на папийонката. Произлиза от индийската дума (на хинди) камербанд.

Появата на смокинга (от англ. – smoking – пушене) е свързана с играта на карти и пушенето. Смята се е, че пепелта от цигарите пада по-лесно от гладките ревери. За първи път официално смокингът е използван през 1880 г. в Монте Карло. Въведен е в употреба от французите и германците. Англичаните го наричат динър жакет (dinner-jacket – обеден костюм), а американците так-сидоу (tuxedo) по името на един елитен  клуб или на жаргон „май-мунски костюм“ (monkey- suit). Панталонът е тъмен ризата – бяла, вратовръзката – тъмна. Вече почти не се използва. Правят се и цветни сака от този тип за различни специални случай.

•Спесерът (от англ. - spenser)е по малко официално облекло от смокинга и фрака: сакото е вталено около пояса, след копчетата леко се разширява и стига до бедрата, има раздалечени ъгли на предницата; ризата е бяла, колосана с подгъната яка, панталонът е черен или тъмносив, раиран, без галони; вратовръзката е сива; обувките – черни, ръкавиците – кожени тъмносиви или бели; жилетката – черна или сива; шапката цилиндър. При черна жилетка цилиндърът е също черен, копринен; при сива жилетка цилиндърът е сив. Може да се носи с вратовръзка и копринен пояс. Спенсърът е известен още и под името жакет (англ. - morning ,фр. - jaquette), което в българския език, възприел редица чуждици, леко обърква нещата – как може да се каже напр., „под сакото на жакета се носи жакет, който…“. Поради тази причина по-добре да се казва спенсър вместо жакет. Той спада към обикновеното официално облекло и се използва при официални посещения и траур.

•Щреземанът се състои от едноредно черно сако, сива жилетка, бяла риза, сребърно-сива вратовръзка с игла, панталон в сиво-мерно райе. Фракът, смокингът, спесерът и щреземанът се шият от камгарен плат (дълговлакнеста вълна, обработена със специални предачни машини, които не позволяват накъсването на вълнените влакна на руното).[11]

Домакинята винаги трябва да е по-скромно, но по-официално облечена от гостенките си. Когато мъжът е облечен в ежедневен костюм жена му трябва да носи следобедни дрехи и никога вечерна рокля. Семейното отиване на гости или на официална вечеря, прием, коктейл изисква подходящо и хармонично обличане на двамата съпрузи.

Неразделна част от облеклото при официални случаи са дамските чорапи. Те са задължителни в дипломацията при всички поводи и сезони, като не трябва да бъдат бели, блестящи, с фигури и кант по прасеца. Смята се, че идеалният цвят е този на тялото и само през зимата малко по-тъмни; черните са единствено при траурни случаи и то в зависимост от близостта към покойника (или желанието да се покаже близост).[12]

При по-малко официални случаи като вид предобеден прием (кафе, закуска, чашка шампанско), служебен юбилей, конференция, конгрес, обществен празник, даже изпит в университет в Западна Европа мъжът трябва да облече тъмен костюм, светла риза и черни обувки, като само вратовръзката му може да бъде по-ярка. Жената облича елегантен костюм, рокля с жакет и с три-четвърти или дълъг ръкав, или само рокля; допустимо е костюмът да бъде с панталон.[13]

 

Аксесоари (видове и функции)

Пълният състав на облеклото е описан по-горе. Някои основни части обаче редица автори отнасят към аксесоарите – обувки, чорапи, ръкавици, вратовръзки, дамски чанти, шалове и други, а това налага едно по-пълно обяснение на нещата. По протокол – и за „държавните мъже“, и за дипломатическите агенти – тези елементи на облеклото, които съставляват части от официалното облекло, са задължителни. Например фракът е немислимо да не бъде с папийонка, а с вратовръзка, или дамската чанта да бъде по-голяма от 25 х 25 см., част от облеклото да е изработена от изкуствена материя или да съдържа такива елементи, като найлоново коланче и пр.

В телевизионно обръщение от 13 април 2004 г. президентът Джордж Буш използва вратовръзката, изключително подходяща за един маг. Тя е с „хипнотични действие“ и създава илюзия за движение. Нещо като жива змия на сини и бели точки на врата на президента, която като че ли всеки миг буквално ще изскочи от екрана. Според Джим Хил, преподавател по журналистика в университета Нортридж и бивш кореспондент на Си Ен Ен, това е „аматьорска грешка“ на Джордж Буш и щаба му. „Ефектът на вратовръзката“, самоцелно привлеченото внимание не позволява на аудиторията да се съсредоточи върху проблематиката на речта, която сама по себе си е важна. Това вероятно е една от основните причини да не бъде добре приета, което се потвърждава и от анкета, проведена сред зрителите, наблюдавали произнасянето на речта по телевизията. Джордж Буш им се вижда несигурен и нестабилен. Младежкият десен на вратовръзката не подхожда нито на възрастта, нито на белите му коси, поради която изглежда дори малко инфантилно.[14] В този смисъл вратовръзката има характер на невербален аргумент, който в случая има превес срещу вербалните и така не се допуска речта да постигне желания ефект. Създава се усещане за противоречивост на аргументите, въпреки че на вербално равнище не се наблюдава подобно нещо.

Президента Буш също вижда във вратовръзката възможност за сериозни невербални послания. Поради това почти изключено е да се приеме за случайност факта на пълното съвпадение на цветовете на вратовръзката му с цветовете на израелското знаме по време на срещата му с министър-председателя на Израел Ариел Шарон в Белия дом. Вероятно това е израз на добра воля, на приятелско и добронамерено отношение, на уважение към държавността на Израел.[15]

Приема се, че Джордж Буш налага „синята мода“ при вратовръзките. И не просто синьото, и тъмно-синьото, отдавна използвано при политиците, а лазурното, бебешкото синьо. Дотам, че Тони Блеър, Арнолд Шварценегер, китайският премиер и дори опонентът му от първата президентска кампания, демократът Ал Гор и мн. др. са се ориентирали към синия цвят.

Очевидно английската поговорка „Джентълменът може да има един-единствен костюм, но е длъжен да има дузина вратовръзки“ работи много в публични и делови ситуации. Едуард Кузмин съобщава за дипломатически гаф на равнище вратовръзка. Един от младите сътрудници в протокола в съветското посолство получил покана за посланика, в която срещу „форма на облекло“ било написано black tie, т.е. смокинг. Това било разчетено като черна вратовръзка, което е буквален превод на black tie. Дипломатите се шегували: „Кой от нас е дошъл да погребва съветския посланик?“.[16]

 

Политиката на брошката.

Аксесоарите често са играели определена роля в изграждането на имиджа на известни политици и в предаването от тях невербални послания на други политици, на слушатели, на врагове.

Не случайно всички богове носят характерни за тях атрибути, с които човек ги е надарил, за да покаже част от тяхната същност, такава каквато той я осмислял. Атрибутите на боговете са невербални послания към наблюдаващите техните изображения.

Ордените, медалите, различните наградни знаци при мъжете (а и при жените) играят подобна роля. В протокола са утвърдени определени правила за носенето на отличителни знаци: ордените и отличията се подреждат по старшинство съгласно статута си; първо се подреждат националните и след това – чуждестранните; спазват се указанията на поканата за официалното мероприятие – с ордени или лентички; с фрак се носят в пълен размер (и ордена и лентата през гърдите, ако има такава, и значката на шията); при покана за прием в чуждестранно дипломатическо представителство награденият е с орден на държавата на това представителство за случая (но само за него) поставя ордена пред националните в знак на уважение; всяка държава определя кои официални лица и дипломатически агенти нямат право или имат право и в кои случаи да получават чуждестранни ордени и медали.[17]

В ежедневието обаче нещата са по-различни. Например у нас цивилните, които носят лентички (даже на самите ордени и медали), са възприемани от обществото като възгордели се или самонадеяни хора. Не така стоят нещата в Русия – човек с лентичка винаги е уважаван и почитан, винаги му се отстъпва място. Вероятно поради тази стара руска традиция Леонид Брежнев (а и Йосиф Бр. Тито в бившата СФРЮ) е изпитвал патологична страст към ордените.

Американските президенти Форд и Картър специално поискали да бъде прикачен президентски печат към катедрите за дебат по телевизията със своите опоненти (за Форд – Картър, за Картър – Роналд Рейгън).[18]

Невил Чембърлейн (1869 – 1940), премиер на Великобритания в периода 1937-1940 г., известен с подписването на Мюнхенското споразумение от 1938 г. и отговорен за провала на Московските преговори между бившата СССР, Великобритания и Франция през 1939 г за подписването на пакт за взаимопомощ, е известен в историята с неизменната бяла носна кърпичка, подаваща се от малкото предно джобче на сакото му. Така е запечатан и на архивната кинолента при завръщането си на лондонското летище от Мюнхен. Какво е символизирал белият цвят на носната му кърпа – желанието му – траен мир, но траен само до 1 септември 1939 г.

Маделин Олбрайт, която е държавен секретар на САЩ (23.01.1997г. – 20.01.2001г.) акцентира на брошките, за разлика от свои колеги, които често слагат кърпички в бутониерката. Брошките са задължителен атрибут към всеки неин тоалет и част от невербалната комуникация в дипломатическото общуване. При Олбрайт посланията са разнопосочни и конкретни като в същото време са дипломатични. Някои от колегите й дори се шегуват, че по брошките й съдят в какво настроение е. Така, сам по себе си един второстепенен детайл от облеклото каквито са носната кърпа и брошката започва да се изпълнява важна комуникативна функция.

Като представител на САЩ в ООН Маделин Олбрайт остро критикува Ирак за това, че не се съобразява с предписанията на ООН. След войната в залива през 1991 г. Саддам Хюсеин я нарича змия. Това й звучи ласкателно, така като „желязната лейди“ на Маргарет Тачър.

По-късно на срещата с иракския външен министър Тарик Азис, тя носи брошка, изобразяваща змия. С това тя поставя началото на т.нар. „дипломация на брошката“. От този момент нататък брошките на Олбрайт започват да изпращат послания – за позиция или емоционална нагласа. Когато й задават подобни въпроси, стандартният отговор е: „Вижте брошката ми!“

На срещата си с френския външен министър Юбер Ведрин тя носи брошка купидон и според собствените й твърдения изразява херувим, символизиращ чувствата – „на ангелска доброта и невинност“. Всъщност целта й е да изрази одобрението си на френската външна политика. В Русия демонстрира американски мускули с голяма брошка орел, комбинирана с популярната „шапка на Чичо Сам“ в червено синьо и бяло, което дори „Ню Йорк Таймс“ определя като недотам деликатно.[19]

При обръщение към републиканците тя носи „ Капитолия“. Когато участва във форуми, посветени на Близкия Изток – голям златен гълъб, символизиращ стремеж към мира, подарен й от Леа Рабин, вдовицата на убития израелски министър-председател Ицхак Рабин. Първоначално не са успели да дешифрират често носената от нея брошка – рояк пчели или мухи.[20] Пчелите всъщност символизират гняв, а пеперудите, за разлика от тях, щастие и доволство. Големият бръмбар е израз на явен сарказъм по време на срещата с руски дипломат. Напомня за откритото руско подслушвателно устройство в централата на ООН в Ню Йорк.[21] Зоопосланията си оставят голяма страст на М. Олбрайт. При визитата й в Казахстан брошка рак символизира изоставането на демократичните реформи в страната.[22] „Паякът“ символизира лошо настроение, брошката „балон“ – приповдигнато. На руско-американска среща, посветена на обсъждането ма споразумение за ограничаване използването на междуконтинентални балистични ракети, Маделин Олбрайт носи брошка с формата на стрела. Руският външен министър Игор Иванов, който познава езика на брошките на Олбрайт, я пита: „Това една от вашите ракети прихващачи ли е?“, на което тя отговаря: „ Да и знаем как да ги правим много малки“. Маделин Олбрайт планира да напише книга за брошките си и тяхното значение, която по-късно публикува.[23]

Любопитна еволюция претърпява брошката „Орел на свободата“ – златен орел с глава, обърната настрани, и рубинено око, кацнал върху перлена сфера. Изработена е от джорджтаунската бижутерка Ан Хенд, съпруга на завеждащия протокола при администрацията на Джонсън Лълойд Хенд. Първоначално символизира демократическата власт. В качеството си на брошка при Олбрайт тя демонстрира силата на демократическата власт в САЩ в условията на световен глобализъм. Олбрайт подарява такава брошка на губернаторката на щата Мериленд Катлийн Кенеди Таузенд.

Впоследствие брошката получава названието „Иглата на Хилъри“ (Клинтън). Първата дама я носи, когато оповестява „широка десностранна конспирация“ в Дневното  шоу на Ен Би Си през 1998 г. Бившата отговорничка за връзките с обществеността от администрацията на Клинтън Ан Люис в статия в „Милуоки Джърнъл Сентинел“ от февруари 1998 г. обяснява, че по време на президентската кампания от 1996 г. тази брошка се превръща в „символ на жените, които подкрепят президента“. Тази брошка е и на костюма на президентската секретарка Бети Кюри, когато свидетелства пред голямото жури по време на сексскандала с Моника Люински. Така с брошката се декларира солидарност с първата дама Хилари Родъм Клинтън.

Тръгнала от демократическата партия, постепенно брошката се превръща в символ на подкрепата и солидарността на вярната съпруга към нейния съпруг политик. Така например се обяснява и появата й на ревера на съпругата на републиканеца, сенатор на Аризона, Джон Мак Кейн при неговата победа в предварителната надпревара за президентските избори в Ню Хемпшир, оповестява списание „Инсайт“.[24]

Съблюдаването и съобразяването с традициите и порядките на едно общество в никакъв случай обаче, не трябва да се тълкува като лишаване или отказ на човека от неговата индивидуалност. Познаването и спазването на възприетите норми на поведение по-скоро е скрития ключ, паролата за неограничен достъп и развитие в това общество. Тук е мястото да се отбележи, че правилата, които по презумпция означават забрана, ограничение на нещо, всъщност са жизнено необходими за социума. Те са условностите, без които съжителството, общуването и взаимодействието между хората не би било възможно. И в този смисъл правилата на етикета са рамките, в които се разпростира и случва даден комуникативен акт. Те не са догма и както вече стана дума имат ситуативен характер. От една страна са универсални, от друга - специфични, а понякога може дори да изглежда, че си противоречат . Освен това, търпят развитие във времето - отличителна черта, която заслужава да бъде проследена.

 

Бележки:

1. Борозина Г., „Психологии делового общения“, М., 1999, стр.20

2. Хаджийски И., „Оптимистична история на нашия народ“, С., 1996 г., стр. 287

3. Глас Лилиан, „Знам какво си мислиш. Умеете ли да разпознавате хората по речта, гласа, тялото и лицето им?“, изд. „Сиела“, С., 2003, стр.169-171

4. Геновски М., „ Лекции по дипломатическо и консулско право и дипломатически протокол ”, С, 1971 г., стр. 467

5. Кожухаров Й., „Дипломация и протокол” Сф., 2002 г., стр.108 – 113.

6. Романов Д., „Държавен и дипломатически протокол. Церемониал. Кореспонденция. Бизнес етикет. ” Пловдив, 2011 г., стр. 104; Андреев Еленко, „Дипломатически протокол и церемониал. Административен и бизнес етикет“, Изд. „Сиела“, С., 2013, стр. 260 -268

7. Сатоу Е.,  „Руководство по дипломатической практике”, М.,1963 г.,  стр. 254-255.; Вуд Джон и Серре Жан, Дипломатический церемониал и протокол, М., 1974 г. , стр. 78-82

8. Геновски М., Цит. съч., стр. 467-470.

9. Романов Д., Цит. съч., стр.382-386

10. Андреев Ел., „Дипломатически протокол и церемониал. Административен и бизнес етикет, „Сиела“, С., 2013, стр 264; Романов Д., Цит. съч., стр.392; Кожухаров Й., „Етикет и протокол“, „Труд“, С., 2001 г.  стр. 108 

11. Кожухаров Й., „Етикет и протокол“, Цит. съч., стр. 124 и 127

12. Кожухаров Й., „Етикет и протокол“,Цит. съч.., стр. 124 и 127

13. Романов Д., Цит. съч., стр.386

14. Bush tie not looking good by Joel Ryan, 14 April 2004 htpp://www.eonline.com

15. Earth Wide Moth A double jump in Prezrhet htpp://www.earthwidwmoth.com

16. Вж. Лядов, П. Ф., „История российского протокола.“,  М., 2004, стр.135

17. Геновски М., цит.съч., стр.456-457; Э. Сатоу, „ Руководство по дипломатической практике“, М., 1963г., стр.256-260; Романов Д, Цит. съч., стр.105-107

18. Bosworth Alex, Presidential Debates, HNN Scrapbook, http:/hnn.us/articles/7569,html  

19. Руменчев В., ,,Невербална комуникация в публичната реч и деловото общуване”, УИ "Св.Кл.Охридски", Сф. ,2006 г., стр.312

20. А Diplomat who says: “Read my pins” by Steven Erlanger New York Times, May 24,1998, Page 2, Column

21. Albright’s Secret: Brooch Diplomacy Washington Whispers (11/14/05),  http://www.USNews.com

22. Kazakhstan Daily Report http://www.eurasianet.org

23. Albright’s Secret: Brooch Diplomacy Washington Whispers (11/14/05), http://www.USNews.com .Вж. по този въпрос и Олбрайт, М., „Госпожа министър“

24. Руменчев В., пак там, стр.314

 

 

 

 

 

обратно нагоре