Поглед към радиото днес

Калин Калчев

 

Резюме:

Времето минава и бавно, и неусетно се носим по течението, което в сферата на радиоиндустрията, би трябвало да ни отведе към 2020 година, до един нов етап на технологичното му развитие. До етапа, в който освен много музика, ще сме свидетели и на публицистично разнообразие, на автори и журналисти, с които да се гордеем и които да познаваме. Днес почивката като забавление тотално е обсебило уморения от труд средностатистически човек, за когото радиото още значи нещо. Там сега се намира само музика и много малко място за публицистика. Сравнението е между процента музикално-информационни радиостанции с национално и регионално покритие и обществените радиостанции.

 

Кога се нуждаем от радио? Как ни кара да се чувстваме? Предоставя ли ни достатъчно възможности? След трансформациите, които оказа досега рекламният пазар върху радиото, какво остана от него? Какъв е натискът на обществото за продължаване на съществуването на обществените медии у нас? Търговските радиостанции станаха едно джубокс радио, а технологиите едно забавление. Ще се забавляваме значи до смърт. Бързо, лесно и по вкуса на младите днес! Защо се стигна дотук? Няма ли да има развитие или някакви алтернативи?

“Няма общество. Обществената медия е предназначена за всички граждани на националното общество. Поне не в смисъла, залегнал във философията на европейското радио от средата на 20[-те] и началото на 30[-те] години на ХХ век. Днес колективните и групови източници на смисъл са се разпаднали. Волята на медията да скрепява гражданите на държавата е лишена от от обект, защото същите тези граждани са членове на наднационални формирования и слабо се вълнуват от държавата. В ситуация на силна атомизация няма нужда изкуствено да се поддържат полета на всеобщ интерес. При съвременния процес на деструктуриране на обществото този тип медии вече се превръщат в тежест за съзнанието на гражданите. Защото изискват напрежението да участваш в светове, различни от собствения ти. А днес усилията не се изплащат и “хората са привлечени от пътя на най-малкото съпротивление”[1], а в условията преход, финансов недоимък, неуспешни политически реформи (най-наболели, от които са пенсионната и здравната) и засилена сива икономика, поставят гражданите “на ръба” на съществуването. Единственото, което им остава е времето за почивка, а технологиите предлагат неограничени възможности за “бягство” от реалността в електронните медии, софтуерните приложения в мобилните смарт устройства и интернет. Единствено от потребителя зависи как ще подреди пъзела на “почивката” си.

Различните поколения днес се забавляват по различен начин, едни чрез света на книгата, други използвайки предимно телевизията и интернет, трети с приятели сред природата, далеч от чудесата на технологиите. В миналото и радиото е било начин на забавление за цялото семейство. “За един малък период от време радиото адресира, без още да звучи чрез “тежка мебел от орех или палисандър, поставена в средата на семейния салон” (образ на Ерве Бурж), транслира, без да е завладяно от музикалната индустрия, и се слуша, без да е вградено в живота до степен на невидимост[2].

Доколко то е “невидимо” днес? В днешни дни радиопрограма може да бъде приемана “напълно невидимо“ [3]при прием:

·    чрез конвенционален аналогов приемник (настолен или портативен);

·    чрез сателитен приемник;

·    чрез кабелен оператор с помощта на телевизионния тунер;

·    чрез мобилен телефон (с набиране на телефонен номер [4]);

·    чрез вграден (хардуерно) тунер на не-смарт мобилни телефони за прием на конвенционално аналогово радио;

·    чрез вграден (хардуерен) тунер на повечето смарт мобилни телефони за прием на конвенционално аналогово радио;

“Частично видимо”  [5]:

·    чрез конвенционален дигитален приемник (настолен или портативен);

·    чрез специализирано приложение, ползващо интернет (създадено по поръчка за определена радиостанция; създадено като базисно приложение от операционната система или предоставено от друг разработчик) за достъп до дадена радиопрограма или предоставяща достъп до национални и местни радиопрограми;

·    чрез приложения за достъп до музикални плейлисти и онлайн музика, предоставена от дадената операционната система – iOS, Google play за AndroidOS, Windows mobile OS и други;

·    чрез софтуерни приложения в таблети;

·    чрез софтуерни приложения и/или хардуерни аксесоари за настолни и мобилни компютри;

·    чрез софтуерни приложения в смарт телевизорите, използващи интернет;

·    чрез вграден (хардуерно) тунер на повечето смарт мобилни телефони за прием на конвенционално аналогово радио с добавена допълнителна информация чрез интернет [6].

Свободният достъп до разпространена радиопрограма видимо не е ограничен от технологиите. У нас с активното използване на интернет в началото на XXI[-ви]век, първи търговските радиостанции използваха аудио стрийминг в интернет страниците си, а някои от тях и видео стримийнг.

Ограничение има и с времето, което човек може да отдели за слушане на радио, гледане на телевизия и “сърфиране” в интернет. Друго “ограничение” може да е задължителното плащане на такса за ползване [7] или чрез друг начин на събиране на таксите за издържане на електронните медии [8]. Относително свободен остава приемът на радио и телевизионни програми онлайн с помощта на различни сайтове (безплатно - predavatel.com, bul-tv.com, tvmaniabg.com или чрез заплащане за аудио-визуалната медийна услуга по заявка като voyo и други), софтуерни приложения (direct-pctv, Satellite Direct и други) и платени или безплатни специализирани софтуерни приложения за достъп до радиопрограма [9].

Ограничения има и човешкото око, което нито през деня, нито през нощта може да види радиовълните, на които се слуша радио и така е открай време. Не ги вижда, но знае, че ги има или че поне има радио. Масово не го виждаме и визуално на смарт телефоните си, в смисъла на картина от радио студиото в реално време и/или допълнителна информация, свързана с излъчваната програма. Един интересен експеримент, в който можем да видим трептенията на дадени честоти с помощта на вода и вибрации от аудио колона [10] е т.н. resonant frequency modal phenomenon.

В миналото е имало опити за “налагане” на “визуално радио”  [11], но не ги виждаме днес у нас. От една страна, защото технологията за цифров пренос на радио и допълнинтелна информация, изобразявана на дисплея на радиоапарата, не е широко разпространена у нас. В България цифрово радио се излъчва от обществения оператор БНР от 2010г., но развитието на цифровата технология за радио и налагането й тепърва предстои.

Има страхове, че с камера в радиостудиото, то ще заприлича на телевизионно радио. В борбата за аудитория и надпреварата с привлекателността на интернет,много радиостанции у нас сложиха камери, излъчващи картина от студиото. През 2012г. стартира интернет радио “БиНаР” на Българското национално радио, ползващо камера в студиото и едновременно поддържаща интерактивност чрез чат в сайта на радиото. Бинар бе пълнофункционална мултимедийна платформа на БНР, но с наложените промени от ръководството на БНР, някои от функционалностите и възможностите за богатство на програмата бяха съкратени. Интересен е въпросът - има ли нещо интересно, което радиостудиото да покаже на слушателите си? Има, доколкото задоволява любопитството да видиш кой с кого говори, кои са гостите или ако има гост музикант, или ди-джей да се види на живо. В България много от големите радиовериги изоставиха идеята за излъчване на картина от студиото. Друг интересен въпрос е - ако сложим камери във всички студия на едно радио, не го ли приравняваме с телевизията, т.е. да стане телевизионно радио?

Оставаме с радиото такова, каквото си го знаем, но не го виждаме, както не са го виждали и в началото на 30-те години на 20[-ти ]век (чрез движещи се картини, а не благодарение на фантазията) - тогава, но и днес.

През октомври 2003г. мобилният производител Nokia (съвместно с Hewlett Packard) представи софтуерно приложение Visual radio за мобилните си телефони,с помощта на което е възможно да се приема едновременно радио (при вграден тунер в мобилното устройство) и информация както за музикалното изпълнение или програма, така и съпътстваща информация (прогноза за времето, трафик информация, новини [12]) и други интерактивни възможности. Основният партньор в кампанията по налагане на Visual radio във Великобритания бе Virgin radio [13].

Визуалното радио не намира масов прием като софтуерно приложение при други производители на мобилни телефони и софтуерни разработчици за основните мобилни платформи. Идеята не е чужда на дигиталната платформа за радио и бива “осиновена” и продължена като проект от Euroradio. Европейски съюз по радиоразпръскване (The European Broadcasting Union) през 2014г. по време на Европейското първенство по атлетика в Цюрих съвместно с организатора на първенството [14] използваха разработката на EBU Euroradio “Visual radio”, предлагайки допълнително съдържание, свързано с първенството по атлетика.

Цифровото радио в пълната му функционалност и покритие е факт в няколко държави (UK, Denmark, Norway, Switzeland and Australia), но не и у нас. Австралия в последно време е разколебана в намерението си да закрие конвенционалния метод на разпространение на радио програма. Последното решение е цифровото радио да е допълнение на конвенционалното.  [15]

Европейският съюз по радиоразпръскване (EBU) обеща WorldDMB да съдейства за убеждаването на националните правителства за прехода им към DAB. EBU промотира и многостандартен чип за радиоприем, който ще включва DAB/DAB+ и FM, но не й DRM+, поне засега. Въпреки това, производителите на смартфони и мобилни приемници все още не са показали никакъв интерес за включване на този чип в своите устройства. [16]

Много автори говорят и пишат за развитието на технологиите, за развитие на радио индустрията, за дигитализиране, но доколко го усещаме в реалността.

Има ли накъде още?

От изследването на International Data Corporation (фиг.1), обхващащо периода на 2011г. до 2015г. се вижда нарастване на производството на смарт мобилни телефони. Следователно няма да намалеят и разработчиците на приложения както за информиране, така и за забавление.

 

ttps://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/cb/MobileOS_market_share_till_2014_Q2.png

Фигура 1

На пазара за радиоприложения възможностите не са използвани в максимална степен. Няколко са популярните приложения [17], включващи плейлисти от музикални произведения, подредени по различни критерии и онлайн радиостанции - TuneIn, Spotify Music, Pandora, Deezer Music, Applemusic, Google Play Music и други. Специфичните приложения,предлагащи само стрийминг на радиостанции в световен мащаб са много и зависят от бюджетите на радио станциите за създаване на собствено приложение за смарт мобилни телефони и устройства.

Цифровото радиоразпръскване предстои да се случи и в България, някакъв старт даде БНР, но рано или късно и търговските радиооператори ще се наложи да се включат, затова е добре да започне и у нас обсъждане за избор на система на излъчване.

Проф. д-р Кирил Конов и доц. д-р Лилия Райчева в XII[-][ти] раздел на “Радиосреда 2001-2010” разглеждат развитието на стандартите и изясняването на перспективните системи за цифрово радиоразпръскване.

Системата DAB+ има предимства пред T-DAB и редица европейски страни предвиждат преминаване към нея. Всеобщо е мнението, че в III телевизионен обхват ще се използва системата DAB+, като се очаква това да ускори прехода към цифрово разпространяване на радиопрограми.

Системата DRM+ е разработена последна и тя съчетава предимствата на всички предходни системи. Тя реализира икономия на честотен спектър в сравнение с УКВ-ЧМ[18] предавателите, което е съществено за прехода. Освен това може да работи съвместно със съществуващите УКВ-ЧМ предаватели, което облекчава прехода от аналогово към цифрово разпространение. Много вероятно е системата DRM+ да стане лидер в цифровото радиоразпръскване. Съществуват предположения, че DRM+ ще се използва и в III телевизионен обхват, но няма такива решения на международни организации и е много трудно да се правят прогнози.

Вече е ясно, че съществуващите прогнози, съгласно които преходът от аналогово към цифрово разпространяване ще се извърши в периода до 2015 г., практически не могат да се осъществят. Обнадеждаващо е, че дългият застой и неясните перспективи за прехода от аналогово към цифрово радиоразпръскване са преминали и с появата на системите DAB+ и DRM+ има реален шанс за преминаване към реално цифрово радиоразпръскване. Понастоящем се счита, че окончателният преход ще стане не по-рано от 2025 г.

Верoятният сценарий за прехода е:

– в обхвата 87,5–108 MHz аналоговите програми ще се заменят с цифрови по стандарта DRM+ при запазване на характера и зоните на покритие на ЧМ предаватели;

– в III телевизионен обхват системата T-DAB ще се замени със системата DAB+ и ще се използва както за локално, така и за регионално покритие с радиопрограми.

Опитът от всички области на техниката показва, че цифровите технологии с неоспоримите си предимства и възможности навсякъде изместват аналоговата техника. Това неминуемо ще се случи и в радиоразпръскването”. [19]

Изследователят проф. д-р Вл. Михайлов д.н. забелязва че “не е възможно да се пренебрегват с лека ръка променените потребителски навици на информационния пазар. Освен това, дори и най-големите медийни организации не могат вече да се справят с огромния масив от информация, който ги залива отвсякъде. Не е трудно да се забележи, че съвременните компютъризирани хора все повече си търсят сами тези новини, които в действителност ги интересуват. В най-удобното за тях време и в най-удобния формат. Новинарски агрегатори[20] съставят новини [21], а готови приложения за смарт телефони ни предлагат плейлисти с предварително подредена музика, по предварително избрани от потребителя критерии.

Най-удобният формат в момента е феномена на ключовите думи. Бързо, лесно, удобно – написваш ключовата дума и търсачката ти изсипва всичко подбрано, подчертавам подбрано по темата. Пълната автоматизация на Google News има и това предимство, че позволява на новинарския агрегатор да общува с аудиторията не само без редакторско пресяване и скъпа техника, но и да осигури попадане в новинарския поток на новини както от утвърдени информационни агенции, така и от всеки блогър. Стига съдържанието на новината да заслужава внимание”.  [22]

Не на последно място, една от основните цели на една електронна медия, е потребителите й да имат доверие в нея. Доверие, особено в онези моменти на кризи и бедствени ситуации.

Дигиталният способ на пренос на радио дава възможност в аварийни ситуации обществото да бъде информирано моментално в дадения регион на възникналата криза, прекъсвайки програмата на всички радиа едновременно и излъчването на животоспасяващата информация за кризисната ситуация и/или да се даде сигнал за бедствие в даден регион.

Фигура 2

Бъдещето е в дигиталните технологии, друг въпрос е колко това не ни се иска да е факт и доколко търговските радиостанции ще бавят трансформацията на излъчването на програмата си от конвенционална в дигитална. Европейският съюз по радиоразпръскване (EBU) обеща WorldDMB да съдейства за убеждаването на националните правителства за прехода им към DAB, сега е ред на нашето общество, заинтересовани организации, държавните институции и бизнеса да се договорят какво е реално според тях да се случи. Препоръчителните крайни срокове 2020г. или 2025г. не са чак толкова далечни, с оглед на темповете, с които се развиват действията по цифровизация на радио сигнала у нас.

 

Бележки:

[1]   Ангелова, Вяра. Към края на общественото радио. Изд. СУ, С. 2008 стр. 41-2

[2]  Попова, Снежана. Viva Vox. Преди масовизацията, индустриализацията, банализацията. С. 2008, стр.278

[3]  няма картинни изображения, свързани със съдържанието на избраната радиостанция, хиперлинкове или друга допълнителна информация на дисплея на радиоприемника или мобилното устройство изпратена от радиостанцията в реално време. Изключение при мобилните телефони и приемниците в автомобилите е визуализирането на името на радиостанцията, името на песента и/или телефонен номер на радиостанцията.

[4]  http://www.unmultimedia.org/audio_by_phone.html

[5]  визуализирането на радиостанцията, става чрез изображения, графичното лого на станцията, името на песента и/или телефонен номер на радиостанцията, хипертекст, хиперлинк и/или друга допълнителна информарция свързана с излъчваната програма.

[6]  Съществуват софтуерни разработки едновременно ползващи ефирна/конвенционална радиочестота и интернет база данни, за да предоставят допълнителна информация свързана с излъчваната програма - информация за музикалните изпълнители, хипертекст хиперлинк и/или друга допълнителна информарция свързана с излъчваната програма.

[7]  Ползването се осигурява след заплащане на абонаментната такса.

[8]  Например - събиране на абонаментната такса със сметката за ток.

[9]   специализирано приложение ползващо интернет (създадено по поръчка за определена радиостанция; създадено като базисно приложение от операционната система или предоставено от друг разработчик) за достъп до дадена радиопрограма или предоставяща достъп до международни, национални и местни радиопрограми;

[10]  видеоклипа се намира на следния адрес https://youtu.be/uENITui5_jU - Amazing Water & Sound Experiment посетен на 03.05.2015г.

[11]  Visual Radio e запазена търговска марка на финландския производител на мобилни устройства NOKIA.

[12]http://www.networkworld.com/article/2332016/network-security/hp--nokia-team-up-on-visual-radio.html

[13] http://www.radioandtelly.co.uk/visualradio.html

[14]  The European Athletic Association

[15] Digital Radio Report, Reviews under section 215B of the Broadcasting Services Act 1992 and section 313B of the Radiocommunications Act 1992. July 2015

[16] Hederström, Christer. Community Radio: FM and Digitalization, Media Advisor, page 10

[17] достъпни за всеки потребител ползващ мобилно смарт устройство, независимо от географското му положение.

[18] UHF – ЧМ (ултра къси вълни - честотна модулация)

[19] Пешева, Маргарита, Райчева Лилия, Петров Милко, Радиосреда 2001-2010. София, Фабер, 2011, стр 374-5

[20]  Владимир Михайлов дава енциклопедичното определение, че новинарския агрегатор е: „Компютърна програма, която интегрира новините от множество новинарски източници в интернет” в статията “Доверие на потребителите към себе си”.

[21] Михайлов, Владимир. Доверие на потребителите към себе си // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС, Алма комуникация., 2011, № 8

[22] пак там

 

 

 

 

обратно нагоре