Образование от тълпата за тълпата

Доц. д-р Десислава Бошнакова

Резюме:

Новите социални технологии позволиха на хората да общуват помежду си по начин и със скорост, непознати досега. Логично те започнаха да споделят поежду си знания, опит, информация и идеи. Появата на термина “краудсорсинг” не само възпламени страстта на хората към взаимност и подпомагане, но създаде нови начини за образование и учене. В настоящата студия се търсят тенденциите, добрите примери и мястото на краудсорсинга в образованието.

Ако приемем, че медиите попаднаха в най-турболентната среда, в която някога са съществували след появата на Уеб 2.0 технологиите, то какво да кажем за образованието. За пръв път в историята на човечеството знанието не е в ръцете на образователните институции само, както и за пръв път в историята на човечеството децата знаят повече в определени сфери от възрастните – новите технологии. Може ли в тази среда, в която знанието е навсякъде около нас, образованието да остане непроменено и незасегнато от възможностите, които предлагат както новите технологии, така и краудсорсингът? Със сигурност може, но не би трябвало. Образованието е онова нещо, което днес ни дава знания да се справим с предизвикателствата на утрешния ден. Ако предположим, че утрешният ден е неизменно свързан с технологии, това не е предположение, а факт, то ако образованието остане свързано с миналото, как ще ни подготви за бъдещето? Всички проблеми пред държавите в сферата на образованието идват от бързите промени в света около нас и бавните промени в сферата на образованието. Не е случайно, че една от най-гледаните лекции в платформата TED, на която ще посветим последната глава тук, е свързана с образованието – “Училищата убиват креативността” [1]на сър Кен Робинсън. Oт сцената на същата конференция, носителят на наградата на TED за 2013 година Сугата Митра, споделя мечтата си да създаде училище в облака, в което “децата могат да изследват и да се учат едно от друго, използвайки ресурси и менторство през облачни услуги”. [2] Той създава проект, при който баби от Обединеното кралство през Skype преподават английски език на деца от отдалечени и бедни райони в Индия, посредством компютър и връзка с интернет. Звучи “облачно”, но е ясно и истинско, и трябва да ни покаже колко нови възможности се отварят пред нас.

Освен изучаването на английски език в облака има и други примери, споделени в платформата TED. Усман Риаз “се е научил да свири на китара, като гледа Джими Пейдж в YouTube”. [3] Със сигурност има и други истории на хора, които сами са се научили на нещо, гледайки видеа на свои кумири. Както и има толкова много видеа от потребителите (tutorials), които споделят знанията си с тълпата онлайн. И всеки, които иска, може да се възползва и да повиши уменията и знанията си. Аз самата постоянно го правя.

 Спомняте ли си колко пъти в живота си сте въвеждали думите в празното поле, за да докажете, че сте човек, а не машина? А би ли се намалила досадата ви, ако си дадете сметка, че всеки път, когато вкарвате дума, вие помагате за дигитализирането на библиотеките? Toва използване на тълпата едновременно за собствената й сигурност и за доброто на всички, които ще ползват дигитализираното съдържание, прави reCaptcha едно от сериозните доказателства за неограничените възможности на новите технологии и как те могат да бъдат иновативно прилагани. Значимостта на проекта кара Google да го закупи и да го интегрира към проектите си за дигитализация на съдържание. [4] На пръв поглед това може да е малко далеч от образованието, но дигитализирането на информацията е неотменна част от онлайн образованието и достъпността до знания на хората по света. Така че тази краудсорсинг задача, която има двойно предназначение е една от първите крачки в посоката, в която ще разглеждаме краудсорсинга в тази глава.

Как реагират образователните институции на тези промени и какви са предизвикателствата, възможност от която се възползват ли е или опасност, която може да застраши статуквото? Има и от двата типа реакции. Тук няма да говорим за онези, които в новите технологии и краудсорсинга виждат заплаха за образованието, а за тези, които го възприемат като възможност, която да отвори по-широко вратите на знанието към повече хора и да даде в ръцете на хората избора за тяхното образование, както и възможността да споделят с тълпата това, което те самите знаят.

И докато в някои държави власт и институции се чудят как да реформират образователните си системи, световна организация като ЮНЕСКО използва краудсорсинга за постигане на целите на своите образователни инициативи и не само. За движението “Образование за всички” ЮНЕСКО в партньорство с фондацията “Пакард” през 2011 година стартира краудсорсинг инициатива, която има за цел да намали броя на отпадащите от образователната система момичета в Етиопия и Танзания. [5] В края на 2011 и началото на 2012 година ЮНЕСКО провежда още една краудсорсинг инициатива в сферата на образованието – събиране на идеи как мобилните комуникации могат да подпомогнат постигането на целите на “Образование за всички” по отношение на грамотност, начално обучение, обучение на младежи, качество  и т.н. Партньори на организацията са Nokia и фондацията “Пиърсън”. И както повеляват правилата на краудсорсинга, за най-добрите идеи има отредени награди. [6] Има още много инициативи, в които силата и мъдростта на тълпата се използват за справяне с проблемите на образованието по света. Ако световна организация като ЮНЕСКО използва краудсорсинга, защо и другите да не го правят? Причините са много, но може би най-очевидната е страх от факта, че промяната води до промяна в средата, която от години не е променяна и в която работят хора, които се борят за запазване на статуквото с всички сили и средства.

Новата среда и новите свързани потребители нямат онова отминало отношение към знанията. За новите потребители знанията са за споделяне и за да бъдат в услуга на тези, които имат нужда от тях. Нещо, което е чувствително по-различно от възприятието на знанието като нещо, което трябва да пазим и да не споделяме с другите, защото имаме основание да смятаме, че то ще ни бъде откраднато. Днес знания се споделят навсякъде и този, който споделя, има най-голям шанс да получи знание от другите. Защото процесът на споделяне е взаимен и няма как да бъде еднопосочен.    Учителят Алекс Грод решава да създаде онлайн платформа на принципа на краудсорсинга, в която учители от цял свят могат да споделят своя опит за това, какво работи в класната стая. [7] Проектът BetterLesson стартира през 2009 година и в началото към платформата са се присъединявали по 250 учителя на ден. Според Ким Смит, съосновател и изпълнтелен директор на Bellwether Education Partners, “хората свикват все повече и повече със социалните медии и краудсорсинга в останалите сфери от живота, но вече започваме да виждаме тези краудсорсинг решения и в образованието. Пазарът е съвсем различен от досегашния.” [8]

Oт гледна точка на традиционното образование новите технологии и краудсорсинга водят до промени в три от основните стълбове на възприемането на образованието:

- фиксиран час - новите форми на онлайн обучение могат да бъдат достъпни по всяко време, въпреки че някои имат определени изисквания за онлайн присъствие в определен час, но това е по-скоро изключение.

- фиксирано място – училището и университетът вече могат да бъдат навсякъде, стига ученикът/студентът да има устройство с връзка към интернет.

- фиксирано темпо на обучението – всеки може да върви със своето темпо и да съобрази процеса на учене със собствените си възможности, време и сили.

Когато трите фактора, свързани с традиционното схващане за образование, се променят, няма как концепцията за целия процес да остане непроменена.

И като говорим за различията не бива да забравяме, че средата предразполага и към един нов вид потребители на образователни продукти и услуги. Има няколко насоки, в които можем да видим как образованието интегрира новите технологии: - онлайн обучение, смесено обучение и масивни отворени онлайн курсове (МООК = MOOC = Massive Open Online Course). Дори традиционният учебник днес има допълнителни материали онлайн, където учениците/студентите могат да ползват допълнителна информация, да гледат видео, да правят тестове и да обсъждат с други темата на урока. Още от създаването си училището е разчитало на факта, че човек учи по-добре, когато е с други хора и обменя информация и знания. Днес обмяната е неограничена и знанията са навсякъде около нас. Всеки, които иска да се образова и да образова, може да се възползва от новите възможности.

На конференция по проблемите на образование в Денвър, щата Колорадо, Келвин Томсън, Джон Океуол, Апосотолос Кутрополос и Ирене Нок представят виждането си за връзката между краудсорсинга и образованието. [9] В своя доклад на въпроса, защо образователната индустрия изостава в използването на краудсорсинга, те дават следните отговори:

- Учителите търся материали с доказано качество

- Учителите търсят прегледани материали

- Учителите търсят материали, отговарящи на програмата, не изобщо по темата

- Някои учители не одобряват общодостъпните материали

- Липса на промяна в нагласите на голяма част от учителите

- Липса на промени в политиките

Под една или друга форма тези причини са сходни по целия свят. Въпреки, че работещите в образованието би трябвало първи да изпробват новите неща, на практика се изправяме пред тотална съпротива за смяна на модела както от страна на създаващите политиките в сферата на образованието, така и сред тези, които преподават. По отношение на традиционната образователна система могат да се изведат насоки, в които краудсорсингът може да бъде не само полезен, но и адекватен инструмент за предлагане на по-добро и по-качествено образование. Чрез краудсорсинг може:

- да се набират текстове, най-подходящи за дадената тема и възраст

- да се обсъжда и подготвя програма, с участието на практици и други специалисти, освен учители

- да се търсят идеи за развитие на политиките в сферата на образованието

- да се споделя опит между хората, работещи в сферата на педагогиката

- да се оценяват работите на учениците, както от самите ученици, така и от външни хора, които отговарят на определени изисквания и притежават необходими знания

- да се създава мултикултурна среда за обучение.

На практика краудсорсингът дава на работещите в сферата на образованието едно изключително предимство по отношение на развитието на умения, свързани с работа в новата среда, в която всеки ученик/студент ще трябва да прилага наученото. Платформата UClass предоставя на преподавателите и администраторите в сферата на образованието място, където да споделят, оценяват и подобряват ефективността на учебните програми. Крис Йем от UClass.io извежда 11 основни принципа на краудсорсинга в образованието, [10] като основната му идея е, че краудсорсингът позволява на учителите, учениците и заинтересованите страни заедно да подобрят качеството на образованието.

Една от сферите в образованието, която изключително бързо възприе и се ориентира към новата среда, е изучаването на чужди езици. Водещата към момента платформа, която използва краудсорсинга и предлага на потребителите възможност да изучават чужд език, е  Duolingo. До 2014 година платформата има 10 милиона потребителя. [11] И там сякаш краудсорсингът работи и се прилага успешно. При това потребителите едновременно изучават чужд език и вършат преводачески услуги за клиенти. Един от съоснователите й е Джими Уейлс, основателят на Уикипедия. Чрез нея потребителите превеждат информация от Мрежата и съдържание за бизнес клиенти, докато изучават чужд език. Ползата за потребителите е, че услугата е безплатна и без реклами, нещо, което затормозява ползващите безплатни услуги онлайн. Друг важен елемент на предлагната услуга е, че елементи на игра са вкарани във всяка учебна задача. [12]

Изучаването на чужди езици може да бъде обвързано и с друга страст на хората по света – телевизионните предавания. Връзката между краудсорсинга, изучаването на чужд език и телевизията може да се види в платформата Viki. Името на платформата произлиза от видео (Vi) и Wiki (ki). На практика това е глобален ТВ сайт, в който милиони хора откриват, гледат и поставят субтитри на водещи световни телевизионни предавания на повече от 200 езика. [13]

При изучаването на език в подобна среда освен знания за езика, потребителите създават общност, опознават нови хора, създават познанства, докосват се до културата на народите и се забавляват. “Влизал съм над 2 милиона пъти. Привързах се силно не само към езика, но и към културата, зад този език и в това се крие нашият успех”, споделя Майк Елчик, съосновател на безплатната платформа за изучаване на чужди езици WeSpeke. [14] В тази платформа обаче, потребителите виждат реклама, свързана с темите, по които разговарят, като в скоро време ще се продава и съдържание, в превод на съответния език.

Със сигурност, докато този текст попадне в ръцете ви, ще има и нови платформи, които да ви помогнат лесно и забавно да научите чужд език. Можете да проверите и мобилните версии на тези платформи и останалите, които се предлагат. [15] Ученето на чужд език никога не е било по-лесно и достъпно, да не кажем и безплатно, защото освен устройство и връзка с интернет, всичко друго го получавате срещу усилията, които вложите.

Но краудсорсингът се насочва и прилага не само в сферата на чуждите езици. Имах уникалния (аз така го приемам) шанс да стисна ръката на създателя на академията Кан – Салман Кан, след една негова лекция в Бостън през 2014 година. Създадената от него “Кан академия” се превръща в глобална платформа за учене, след като отварят платформата си за доброволци от цял свят, които да превеждат уроците на родния си език. [16] За целта използват партньорство с Universal Subtitles, проект на фондацията  Participatory Culture, от чиито услуги се възползват и компании като Mozilla и Al-Jazeera.

Статистиката показва, че България е на 4-то място по превод на общия брой субтитри [17] и на 1-во място по превод на субтитри от основните уроци, т.е. тези, които са нужни, за да се пусне бета версия на академията Кан [18] на български език. Усилията на екипа доброволци от българска страна правят цялото знание от Академията достъпно за хората, които говорят български език.

Общото между всички организации, които използват краудсорсинг, е, че те споделят контрола върху продукта/резултата с потребителя. А това е толкова близо до същността на образованието – където и да учите, който и да ви учи, в крайна сметка вие трябва да се научите и да положите усилие. Освен чужди езици, можете да учите още толкова много неща, след като пред вас са отворени вратите на това, което някои наричат Образование 2.0.

Coursehero.com е образователна онлайн платформа, базирана на принципите на краудсорсинга. Тя дава достъп на студенти до материали за курсове, образователни видеа, флашкарти и съвети. Всички материали са качени от студенти. В основата на този проект седи нещо, което в аналоговата епоха всички сме правили помежду си – разменяхме си записки от лекциите. Днес това можем да го правим с целия свят и усилията ни са да помагаме на други студенти.

 Платформата Udemy.com също ви дава възможност да се учите или да учите другите. Създаденият от вас курс може да се предложи безплатно или срещу заплащане. Платформата предоставя инструменти за създаване на курс, неговото промотиране и при желание дори можете да спечелите пари от таксите на студентите. Има и много безплатни курсове, от които всеки може да се възползва.

Друг подобен проект е Sophia, който се подкрепя от университета “Капела”. Потребителите могат да създават уроци, използвайки всякаква медия, за да помогнат на потребителите да се учат. Уроците биват групирани, за да се създаде цял курс, по подобие на тези в университетите. Други потребители, включително и служители на платформата, преглеждат курсовете, оценяват ги и по този начин гарантират образователната им стойност.

Стъпвайки на готовността на онлайн потребителите да споделят, платформата mentormob.com предлага свой подход към онлайн ученето, който е много прост. Потребителите не създават образователно съдържание, а помагат на другите потребители да намерят най-полезното съдържание, като създават списъци от сайтове, статии, видео и други ресурси, които вече са в интернет.

Усилията да намерим подобни платформи за българските учители и ученици, не доведоха до успех. Платформата “Уча.се” предлага видео уроци на български, но не използва краудсорсинг. На адрес www.bulgarianhistory.org можем да открием един проект,  насочен основно към българската история. Тук участието на тълпата е по-ограничено за момента, но доброволци, които да се присъединят към екипа, са добре дошли.

Искрено се надяваме, че когато четете този текст, ще има повече български примери за приложението на краудсорсинга в образованието.

Колкото и примери да дадем няма как да представим всички платформи, затова ще се опитаме да очертаем основните компоненти за успеха им. Даръл Рорсело и Шери Хси, [19] извеждат четири важни компонента за успеха на образователни иницативи, базирани на принципите на отворените образователни ресурси (OER) по отношение на науката, технологиите, инженерството и математиката (STEM). Ако приложим тези компоненти към краудсорсинга в образованието като цяло, те биха придобили този вид:

Създаване на стандартизирани групи от термини, които да се използват от отдадени членове на онлайн общности за описание на дигитални ресурси, за създаване на колекция от онлайн ресурси по съответна тема.

Постигането на баланс между разбиранията за качество на експертите и онлайн общностите е ключов фактор за приемането на подобни образователни инициативи сериозно. Дори и онлайн енциклопедията Wikipedia има редактори, които следят за качеството на материалите и редактират и коригират неточности. Ако си припомни закона на Стърджън, ще видим, че по отношение на образованието трябва много внимателно да се отсяват 10-те процента, които могат да бъдат полезни. Затова и в повечето подобни сайтове има участие на експерти, много често доброволци, които преценяват образователните качества на създаденото от потребителите съдържание.

Приносът на общността може да оформи публичното лице на всяка подобна инициатива и да подобри ползваемостта на платформата. Несъмнено важна част от платформите е създаваното съдържание от потребителите, но също толкова ценен е и техният дигитален отпечатък – гледани страници, коментари, оценки, създадени списъци. Цялата тази информация може да подобри обучението и в онлайн среда тя е относително лесна за събиране, съхранение и анализ.  Друга стратегия за принос на общността е привличането на тълпата в усилието за описание на съдържанието и неговото категоризиране, както и предлагането на награди за оценяване на съдържание.

Оперативната съвместимост би позволила информацията в множеството сайтове да бъде достъпна чрез търсене от едно място. Ако всички образователни ресурси могат да бъдат описани и достъпни за всички в процеса на образование, това ще съкрати времето за намирането на полезната информация и ще осигури време за други дейности, често свързани с общуване между преподавател и ученик/студент.

 

В много от онлайн образователните платформи се използва отчасти и краудсорсинг, защото принципите му лесно могат да се вплетат в процеса на обучение – студентите гласуват, оценяват, дават идеи за подобрения, оценяват работи на други студенти и т.н. Освен натрупаните знания в процеса на учене, студентите придобиват и много нужните им умения и знания за работа и живот в новата дигитална среда.

В обширна статия по темата за краудсорсинга във висшето образование, Майкъл Андерсън [20] анализира предимствата и недостатъците на системата по отношение на различни подходи за приложение на краудсорсинга. Ще ги разгледаме, защото те ще ни дадат и отговор на въпроса защо все още има достатъчно много образователни институции, които не приемат обучаващия се да участва активно в процеса на обучението.

Таблица Подходи за краудсорсинг във висшето образвание – предимства и системни недостатъци

Подход

Предимства

за учещите се

Системни недостатъци

Съвместни проекти

Социализация в рамките на групата

Риск от липса на отчетност за работата на отделните участници

Допълнителни инструкции

Социализация в рамките на групата

Мигновено публикуване на съдържание в рамките на съответния контекст

По инициатива на потребителите, не е част от материалите на преподавателя

Oтворени образователни ресурси (OER)

Социализация в рамките на групата

Контрол от страна на потребителя

Липса на лични напътсвия

Публично съдържание

Възможност за размишления

Мотивация от участието

Липса на оценяване и обратна връзка

Оценяване от и на колеги

Мотивация от участието

Възможност за манипулация на съдържанието

Обучение, базирано на разрешаването на проблеми

Мотивация от участието Социализация в рамките на групата

Мигновено публикуване на съдържание в рамките на съответния контекст

Изисква участието на външни експерти

Сериозни игри

Мотивация от участието Социализация в рамките на групата

Мигновено публикуване на съдържание в рамките на съответния контекст Вътрешна мотивация за учащи и ментори

Скъпо за разработване

 

Както можем да видим предимствата, изведени от Андерсън, се фокусират върху умения, които повечето преподаватели се опитват да създават, но днес, при новите потребителите на образователния процес, тези умения са важни да могат не само да се създадат, а и да могат да се прилагат в новата среда. От тази гледна точка, можем да кажем, че предимствата на краудсорсинга са предимствата на по-доброто образование, а недостатъците на системата, са недостатъците, които можем да открием и при прилагането му във всяка бизнес инициатива. Истината е, че повечето студенти и ученици, които са израснали в новата социална среда създават свои онлайн пространства за споделяне на информация, свързана с образованието им. Ако самите образователни институции създадат условия за това, процесът на образование може да се разшири, като преподавателите могат да вземат участие в него и извън фиксираните час, място и темпо.

Образованието не прави изключение от останалите сфери на нашия живот по отношение на приложенията на груповото финансиране като форма на краудсорсинг. Образователното предаване "Reading Rainbow" с водещ актьорът Левар Бъртън в продължение на 20 години учи децата да четат, създава им навици и нагласи за четене. В днешната конкурентна медийна среда, парите за подобно предаване не са много. Така актьорът решава да използва платформата за групово финансиране Kickstarter и успява за по-малко от 12 часа да събере нужните един милион долара, за да може съдържанието на предаването да се качи онлайн и да бъде достъпно за мобилни устройства. [21] В интерес на истината инициативата събира близо 5 милиона и половина долара от общо 105 857 потребителя.

Учителите в САЩ могат да ползват и специализираната платформа за групово финансиране на образователни инициативи donorschoose.org, създадена през 2000 година. До момента са финансирани близо 600 проекта. [22] Платформата позволява на учителите да се обърнат директно към общността и да представят своя проект. Така новите реалности поставят образованието не само в ръцете на обучаващия се, но и в ръцете на обучаващия го. Все повече преподавателите се превръщат в ментори и куратори на образователния процес, защото самото знание е достъпно за онези, които искат да го намерят. Но образованието не е само достъп до информация. Образованието се случва в общности и под вещото менторство на онези, които познават принципите на образованието и педагогиката.

Както и при другите области, които разгледахме, и при образованието бъдещото приложение на краудсорсингът е неизбeжно. И не защото краудсорсингът е тема на този текст и защото самата аз съм преподавател. Причините се крият в променената среда, в променените изисквания към обучението, в необходимостта обучението да се случва през целия живот, в променените потребители на образователния продукт и в готовността и желанието на същите тези потребители да не бъдат пасивни консуматори, а активно да участват в създаването на продуктите и услугите, които ползват. Какви са предизвикателства? Можем да ги обобщим в няколко насоки:

- Създаването на качествено съвременно съдържание, което да бъде достъпно за тълпата онлайн. Това съдържание може да се създава и от самата тълпа, но са нужни механизми за оценка на качеството и полезността му. Както това се случва и в онлайн енциклопедията Wikipedia.

-  Създаването на систематизирани бази данни с дигитално съдържание по дадена образователна тема – потребителите вече го правят сами по блогове, в постове в социалните мрежи. Време е да се приложи системен подход, който да улесни ползването на информация онлайн за обучителни цели.

- Премахването на ограниченията като час, място и темпо, налага прилагането на по-индивидуализиран подход към образованието, за който говори и сър Кен Робинсън в книгата си “Елементът”.

- Промяната на нагласите към ролята на преподавателя няма да бъде нито бърза, нито лесна. Но днес през мобилния си телефон учениците имат достъп до информация. Учителят трябва да им даде нещо друго, което няма как да намерят в Google. И все повече преподаватели го осъзнават и го правят.

- Даването на по-голямо участие на обучаващия се в процеса на неговото обучение ще направи процеса по-ефективен. Но трябва да се случва при определени правила.

- Изполването на краудсорсинга за оценяване на ученици от ученици създава нови възможности за социализация, обучение и придобиване на нов вид умения.

Истината е, че като всеки друг метод, приложен правилно в подходящ контекст и краудсорсингът може да доведе до по-добро образование, по-индивидуализиран подход към всеки обучаващ се и по-адекватно към изискванията на средата обучение. И ако образователните институции се двоумят какво да правят, то специализираните и професионалните обучения все повече се възползват от предимствата на краудсорсинга и груповото финансиране. “Сам по себе си, краудсорсингът не може да достави най-доброто образователно преживяване, но е естествена рамка за учене.” [23]

Остана ни само да разгледаме един пример, в който концепцията за краудсорсинг може да се види като основна за културата, визията и мисията на организацията. Да се потопим в идеите, които си струва да бъдат споделяни с теб или с TED…

 

Бележки:

[1] The most popular talks of all time, https://www.ted.com/playlists/171/the_most_popular_talks_of_all, 28.07.2015

[2] Митра, Сугата, Да изградим училище в облаците, февруари 2013, https://www.ted.com/talks/sugata_mitra_build_a_school_in_the_cloud?language=bg, 28.07.2015

[3] Усман Риаз и Престън Рийд: Млад китарист срещa своя герой,

https://www.ted.com/talks/usman_riaz_and_preston_reed_a_young_guitarist_meets_his_hero?language=bg, 28.07.2015

[4] What is reCAPTCHA?, https://www.google.com/recaptcha/intro/index.html, 28.07.2015

[6] пак там

[7] Cohen, Deborah L., Can crowdsourcing shake up education?, http://www.reuters.com/article/2011/12/29/us-cohen-dec-idUSTRE7BR13V20111229, 28.07.2015

[8] пак там

[9] Thompson, Kelvin (University of Central Florida, USA), John Okewole (Yaba College of Technology, Nigeria), Apostolos Koutropoulos (University of Massachusets, USA) and Irene Knokh, Ms. (University of Michigan, USA), Crowdsourcing in Education: Opportunities and Quality Matters, http://olc.onlinelearningconsortium.org/conference/2014/blended/crowdsourcing-education-opportunities-and-quality-matters, 28.07.2015

[10] Yim, Chris, 11 Underlying Principles Of Crowdsourcing In Education, http://www.teachthought.com/technology/crowdsourced-curriculum-solutions-drive-student-outcomes/, 28.07.2015

[14] Seave, Ava, Crowdsourcing Drives Latest Disruptive Tech in Online Language Learning, Forbes, 3/24/2015, http://www.forbes.com/sites/avaseave/2015/03/24/crowd-sourcing-drives-latest-disruptive-tech-in-online-language-learning/, 28.07.2015

[15] Обзор на платформите и техните мобилни приложения към октомври 2014, Да научим английски в движение, http://pcworld.bg/23144_da_nauchim_anglijski_v_dvizhenie, 28.07.2015

[16] Roettgers, Janko, Khan Academy goes global with crowdsourced subtitles,  https://gigaom.com/2011/06/23/khan-academy-universal-subtitles/, 28.07.2015

[19] Porcello, Darrell and Sherry Hsi, Crowdsourcing and Curating Online Education Resources, Science magazine, October 16, 2013, http://portal.scienceintheclassroom.org/sites/default/files/post-files/science-2013-porcello-240-1.pdf, 28.07.2015

 

[20] Anderson, Michael, Crowdsourcing Higher Education: A Design Proposal for Distributed Learning, Merlot Journal of Online Learning and Teaching, Vol. 7, No.4, December 2011,http://jolt.merlot.org/vol7no4/anderson_1211.htm, 28.07.2015

[23] Weld,  Daniel S., Eytan Adar,  Lydia Chilton, Raphael Hoffmann,  Eric Horvitz, Mitchell Koch, James Landay, Christopher H. Lin, and Mausam, Personalized Online Education — A Crowdsourcing Challenge, Copyright c 2012, Association for the Advancement of Artificial Intelligence, http://homes.cs.washington.edu/~weld/papers/weld-hcomp12.pdf, 28.07.2015

 

 

обратно нагоре