Доц. д-р Райна Николова

Резюме:

Държавата, основана на върховенството на закона, може да се защити срещу възраждането на комунистическата тоталитарна заплаха, тъй като тя разполага с достатъчно средства, които не противоречат на правата на човека и на върховенството на закона и са основани на използването на наказателно съдопроизводство и административни мерки. Гражданското общество разполага с друг силен инструмент, за да установи истината за своето минало – близко и далечно. Това са филми, новини, репортажи на медиите, които наред с историците-изследователи са призвани да участват в проучването на архивите, за да съхранят националната памет.

Увод

Историко-правният анализ за комунистическия период е изключително важен. Той отразява политическото виждане на съвременната държава за отминалото управление. Още по-важен е медийният разказ за това време и оценката му за посттоталитарната българска действителност. Защото медиите формират общественото мнение. Радио- и телевизионните организации правят това в най-голяма степен. Доставчиците на медийни услуги са тези, които днес са в състояние да обяснят чрез документалистиката и други жанрове социално-културните процеси, да припомнят отделни истории и да съставят цяла национална доктрина по определен проблем. За близкото минало това важи с особена сила, тъй като свободните медии не са обременени или поне не би трябвало да са обременени от идеологическите догми на цензурата, властвала през комунистическия период. Настоящото изследване има за задача да разкрие правната основа, на базата на която може да се извърши политическата оценка на близкото минало, както и кои са най-често отразяваните факти от близкото минало, за които разказват доставчиците на медийни услуги, и в рамките на какви видове медийни жанрове се случва това.

1. Международни актове

В областта на международното публично право са приети няколко документа, които отразяват позицията на Съвета на Европа и Европейския съюз относно тоталитарното минало на Централна и Източна Европа, а и не само на тази част от континента. Те имат политически характер, но сами по себе си са изключително силно послание и носят мощен, обществено значим заряд.

а) Резолюция 1096 (1996) на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа за мерките за разрушаване наследството на бившите комунистически тоталитарни системи

Резолюцията съдържа план за действие, като препоръчва на страните-членки на Съвета на Европа да разрушат наследството на бившите комунистически тоталитарни режими, като преструктурират старите правни и институционални системи. Този процес трябва да включва трансформация на манталитета (трансформация на сърцата и умовете), чиято главна цел трябва да бъде елиминирането на страха от поемане на отговорност и да елиминира, също така, незачитането на различието, екстремния национализъм, нетърпимостта, расизма и ксенофобията, които са част от наследството на старите режими. Всички те трябва да бъдат заменени от демократични ценности като търпимост, уважение към различието, субсидиарност и отговорност за собствените действия (§6).

Съветът на Европа приветства отварянето на архивите на секретните служби за публична проверка в някои бивши комунистически тоталитарни страни. Тя съветва всички страни, за които става дума, да дадат възможност на засегнатите лица да проверяват, при молба от тяхна страна, досиетата, които бившите секретни служби са водили за тях (§9).

Собствеността, включително и тази на църквите, която е била незаконно или несправедливо заграбена от държавата, национализирана, конфискувана или по друг начин експроприирана по време на властта на комунистическо-тоталитарните системи да бъде по принцип реституирана на своите първоначални собственици изцяло, ако е възможно, без да се нарушават правата на настоящите собственици, които добросъвестно са придобили собствеността и без да се вреди на напредъка на демократичните реформи. В случаи, когато това не е възможно, следва да се даде само парична компенсация. Искове и спорове свързани с отделни случаи на реституция на собственост следва да се решават от съда (§10).

Като положителен знак се приема създаването на лустрационни закони. Целта на тези мерки е да бъдат изключени лицата от изпълняване на управленска власт, ако не може да им се има доверие, че ще я изпълняват в съответствие с демократичните принципи, тъй като не са показали никаква ангажираност или вяра в тях в миналото и нямат интерес или мотивация да направят преход към тях сега (§11).

Асамблеята предлага да се гарантира, че лустрационните закони и подобни административни мерки отговарят на изискванията за държава, основана на върховенството на закона и са насочени срещу заплахите към основните права на човека и процеса на демократизация (§ 13). В този смисъл са изработени специални “Насоки за гарантиране, че лустрационните закони и подобни административни мерки отговарят на изискванията за държава, основана на върховенството на закона”. За да бъдат съвместими с принципите на правовата държава, лустрационните закони трябва да отговарят на определени изисквания. Преди всичко, фокусът на лустрацията трябва да бъде насочен към заплахата за основните права на човека и процеса на демократизация; отмъщението никога не може да бъде цел на подобни закони, нито същите трябва да допускат политическа или социална злоупотребав резултат на проведената лустрация. Целта на лустрацията не е да наказва хората, които се предполага, че са виновни – това е задача на прокурорите, използващи наказателното право, а за защита на новопоявилата се демокрация.

б) Резюлюция 14 (2006) на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа относно необходимост от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими

Според Съвета на Европа тоталитарните комунистически режими, които са управлявали в Централна и Източна Европа през последното столетие, и които все още са на власт в няколко страни по света, са се характеризирали, без изключение, с тежки нарушения на човешките права. Нарушенията са варирали в зависимост от културата, страната и историческия период и са включвали индивидуални и колективни убийства и екзекуции, смърт в концентрационни лагери, умиране от глад, депортации, изтезания, робски труд и други форми на масов физически терор, преследвания на етническа и религиозна основа, нарушения на свободата на съвестта, мисълта и изразяването, на свободата на пресата, а също липса на политически плурализъм.

Престъпленията са били оправдавани в името на теорията на класовата борба и принципа на диктатурата на пролетариата. Интерпретацията на тези два принципа е узаконявала “елиминирането” на хора, които са били смятани за вредни за построяването на ново общество и, като такива, за врагове на тоталитарните комунистически режими. Огромен брой от жертвите във всяка страна са били самите нейни граждани. Такъв е бил случаят специално с народите от бившия Съветски съюз, които далеч превишават другите народи по брой на жертвите (§3).

      Падането на тоталитарните комунистически режими в Централна и Източна Европа не е било последвано във всички случаи от международно разследване на извършените от тях престъпления. Освен това извършителите на тези престъпления не са били дадени под съд от международната общност, какъвто беше случаят с ужасните престъпления, извършени от националсоциализма (нацизма). Вследствие на това познанието на обществото за престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими, е много слабо. Комунистическите партии са легални и активни в някои страни, дори в някои случаи не са се дистанцирали от престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими в миналото.

      Познаването на историята е едно от предварителните условия за избягване на подобни престъпления в бъдеще. Още повече, че моралната оценка и осъждането на извършените престъпления играят важна роля за възпитаването на младите поколения. Ясната позиция на международната общност за миналото може да бъде ориентир за бъдещите им действия. (§7). Жертвите на престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими, които са още живи, или семействата им, заслужават съчувствие, разбиране и признание за техните страдания (§8).

Парламентарната асамблея остро осъжда тежките нарушения на човешките права, извършени от тоталитарните комунистически режими, и изразява съчувствие, разбиране и признание към жертвите на тези режими (§12). Освен това тя призовава всички комунистически и посткомунистически партии в страните-членки, които досега не са преоценили историята на комунизма и своето минало, да се дистанцират ясно от престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими, и недвусмислено да ги осъдят (§13). Тя насърчава историците по света да продължават изследванията, насочени към обективното установяване на случилото се (§14).

в) Резолюция на Европейския парламент от 2 април 2009 г. относно Европейската съвест и тоталитаризма [1]

В Резолюцията на Европейския парламент относно Европейската съвест и тоталитаризма Европейският съюз:

1.   Изразява почит към всички жертви на тоталитарните и недемократични режими в Европа и отдава уважение на всички, които са водили борба срещу тиранията и подтисничеството;

...

3.   Подчертава значението на поддържането на спомените за миналото живи, тъй като не може да има помирение без истина и памет; отново потвърждава своята решителна единна позиция срещу всяка форма на тоталитарно управление, независимо от идеологическия контекст;

...

5.   Подчертава, че за да бъде повишена осведомеността в Европа относно престъпленията, извършени от тоталитарни и недемократични режими, трябва да бъде подпомагано документирането и разказите на очевидци за изпълненото с неволи минало на Европа, тъй като без памет не може да има помирение;

6.   Изразява съжаление, че двадесет години след рухването на комунистическите диктатури в Централна и Източна Европа достъпът до документи от личен характер или за целите на научни изследвания е все още необосновано ограничен в някои държави-членки; призовава за полагане на истински усилия във всички държави-членки за отваряне на архивите, включително тези на бившите служби за сигурност, тайната полиция и разузнавателните ведомства, въпреки че трябва да се предприемат мерки, за да се гарантира, че с този процес не се злоупотребява за политически цели;

...

13.  Призовава за създаването на Платформа за европейска памет и съвест [2], която да предоставя подкрепа за работата в мрежа и сътрудничеството между националните изследователски институти в областта на тоталитарните режими, както и за създаването на пан-европейски документален център или мемориал на жертвите на всички тоталитарни режими;

...

15.  Призовава за обявяване на 23 август за общоевропейски ден за почитане на паметта на жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими, който да бъде отбелязан с достойнство и безпристрастност;

16.  Изразява убеждение, че крайната цел на разкриването и оценката на престъпленията на комунистическите тоталитарни режими е помирение, което може да се постигне с поемане на отговорност, молба за прошка и насърчаване на морално възраждане.

г) Резолюция на Парламентарната Асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа от 3 юли 2009 г.

Международният акт припомня, че познаването на историята помага за предотвратяване на повторното проявяване на подобни престъпления в бъдеще, както и че честен и задълбочен диалог по въпросите на историята ще улесни помирение, основано на истината и историческата памет.

Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа настоява държавите-участнички:

а. да продължат да изучават и да повишават информираността на обществеността за тоталиталното наследство;

б. да разработват и усъвършенстват, най-вече за по-младите поколения, учебни средства, програми и дейности, свързани с тоталитарната история, човешкото достойнство, човешките права и основни свободи, плурализма, демокрацията и толерантността;

в. да насърчават и подкрепят дейности на неправителствени организации, ангажирани с научни изследвания и с повишаване на информираността на обществеността за престъпленията, извършени от тоталитарните режими (т. 11).

Призовава отново всички държави-участнички да отворят историческите и политическите си архиви (т. 16).

Изразява дълбока загриженост от прославянето на тоталитарни режими, включително от провеждането на публични демонстрации, прославящи нацисткото или сталинисткото минало, както и от възможното разпространение и укрепване на различни екстремистки движения и групи, включително неонацисти и скинари (т. 17).

2. Национална правна уредба

Конституцията на Република България в чл. 41, ал. 2 провъзгласява свободата на информация: „Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.” В този смисъл българската общественост има правото да познава и да оценява фактите от близкото минало.

Националната правна уредба предвижда няколко нормативни акта, които осъждат комунизма и тоталитарния режим в България, и имат отношение към отразяване на близкото минало от доставчиците на медийни услуги.

а) Наказателен кодекс

Разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от Наказателния кодекс предвижда наказателна отговорност за този, който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология (ислямски радикализъм, например [3]). Наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. Тази норма не е прилагана по отношение на медии. Има случай на присъда за издаване на книга, подкрепяща националсоциализма [4].

б) Законът за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен [5]

Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция. Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална катастрофа.

Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за:

1. целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация;

2. съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи;

3. безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения "Народен съд" [6];

4. моралния и икономическия упадък на държавата;

5. установяването на централизирано директивно управление на икономиката, довело я до разруха;

6. погазването и отмяната на традиционни принципи на правото на собственост;

7. рушенето на моралните ценности на народа и посегателството срещу религиозните му свободи;

8. провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата на управление и срещу цели групи от населението;

9. злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели, включително мотивиране и оправдаване на изброените по-горе действия;

10. безогледното унищожаване на природата.

Комунистическият режим е отговорен за това, че:

1. отнемаше на гражданите всяка възможност за свободна изява на политическата воля, като ги принуждаваше да крият своята преценка за положението в страната и ги принуждаваше да изразяват публично съгласие за факти и обстоятелства с пълното съзнание за тяхната невярност и дори това, че те представляват престъпления; това то постигаше чрез преследване и заплахи от преследване към отделната личност, нейното семейство и близки;

2. системно нарушаваше основните човешки права, като потискаше и цели групи от населението, обособени по политически, социален, религиозен или етнически признак, въпреки че Народна република България още през 1970 г. се присъедини към международни актове по правата на човека;

3. нарушаваше основните принципи на демократичната и правова държава, международните договори и действащите закони, като с това поставяше интересите на комунистическата партия и нейните представители над закона;

4. при преследванията срещу гражданите използваше всички възможности на властта, като:

а) екзекуции, нечовешки затворнически режим, лагери за принудителен труд, мъчения, подлагане на жестоки насилия;

б) освидетелстване или настаняване в психиатрични заведения, като средство за политически репресии;

в) лишаване от право на собственост;

г) възпрепятстване и забрана за получаване на образование и упражняване на професия;

д) възпрепятстване на свободното движение във и извън страната;

е) лишаване от гражданство;

5. безнаказано се извършваха престъпления и се предоставяха незаконни предимства на лица, които вземаха участие в престъпления и преследвания на други лица;

6. подчиняваше интересите на страната на чужда държава до степен на обезличаване на националното достойнство и практическа загуба на държавен суверенитет.

Посочените обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен. Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система. Всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология, са справедливи, морално оправдани и достойни за почит.

Законът не задължава да се създадат лустрационни текстове в други нормативни актове. Съдържа политическа оценка за периода 9.09.1944 г. – 10.11.1989 г. Той е единствен по рода си нормативен акт с подобно декларативно значение.

в) Закон за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица

Законът за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица е приет през 1991 г. [7] С него се обявява политическа и гражданска реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. и ако са:

1. осъдени по наказателни дела с изключение на осъдените от Народния съд 1944 - 1945 г., освен ако са реабилитирани по съдебен ред, деянията им са амнистирани или присъдите им са отменени по реда на надзора, или ако са осъдени от Трети тринадесетчленен състав на Народния съд по наказателно дело № 3/1945 г.;

2. незаконно задържани в поделенията на Министерството на вътрешните работи и други места;

3. въдворявани в трудововъзпитателни общежития, лагери и други подобни места, както и принудително трудово мобилизирани;

4. интернирани, изселвани и заселвани по административен ред или са били нелегални;

5. осъдени по наказателни дела за неиздължени държавни доставки;

6. изключени студенти и ученици;

7. репресирани във връзка с насилствената промяна на имената;

8. безследно изчезнали;

9. български граждани, насилствено изселени в Съветския съюз;

10. убити на обществени места, в жилища или при опит за бягство;

11. осъдени за приготовление за бягство, опит за бягство или бягство през границата, или убити при опит за бягство през границата при обстоятелства, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания;

12. загинали в затвори, трудововъзпитателни общежития, арести и други подобни места, както и при обстоятелства, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания;

13. с висше или полувисше образование, освободени от работа и заставени да работят в общината, в която живеят, по строителни обекти, в системата на чистотата или в селското стопанство;

14. лишени от право на пенсия;

15. осъдени от Върховния съд, Трето наказателно отделение, по наказателно дело № 452/1952 г. [8];

16. осъдени от Софийския областен съд по наказателни дела № 248/1949 г. и № 1166/1949 г.

г) Закон за достъп до досиетата

Законът за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия казва, че всеки има право на достъп до документите на бившата Държавна сигурност за научноизследователска, публицистична и проучвателна дейност по реда на Закона за достъп до обществена информация (чл. 31, ал. 1, т. 3).

2. Отразяване на близкото минало от доставчиците на медийни услуги

Описаната правна рамка показва обхвата на журналистическите проучвания при отразяването на събитията от близкото ни минало. Юридическите предпоставки за това са гарантирани чрез осигуряване на правото на информация и достъпа до такава информация в общите архиви и тези на Държавна сигурност.    Какво съдържа медийният разказ за близкото минало?

а) Фактите от близкото минало, които най-често отразяват доставчиците на медийни услуги

Най-често обсъжданите факти от близкото минало в програмите на доставчиците на медийни услуги са две дати. Това са 9 септември 1944 г. – денят на държавния преврат [9], с който се установява комунистическия режим в България, и по повод на 1 февруари 1945 г. [10] – денят, в който са произнесени смъртните присъди и разстреляни регентите на малолетния български цар Симеон ІІ – княз Кирил Преславски (братът на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов (бивш министър-председател) и генерал Никола Михов, 22 министри [11],  9 секретари към двореца, 67 депутати [12], издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници, обявен за ден, в който се почитат жертвите на комунизма.

Управлението на Тодор Живков и оценката за този период са друга тема, която доставчиците на медийни услуги представят в предаванията си по повод рождената му дата – 7 септември или Априлския пленум на ЦК на БКП, провел се от 2 до 6 април 1956 г.

„Лагерите на смъртта” в Белене, на остров Персин, Богданов дол, Куциян, Ножарево, Скравена, „Слънчев бряг” край Ловеч е друг сюжет, отразяван от доставчиците на медийни услуги през изминалия четвърт век. През последните 5 години все по-рядко е коментиран. Това се случва в периода 21 – 24 март всяка година, когато се почитат жертвите на комунизма от лагера край Ловеч.

„Възродителният процес” – смяната на имената на българските граждани от турски произход в периода 1986 – 1990 г. е обект на отразяване от страна на доставчиците на медийни услуги чрез средствата на документалистиката или при отбелязване на дати, свързани с репресии по отношение на българските граждани – мюсюлмани.

б) Журналистически жанрове, с помощта на които се отразява близкото минало

Почти невъзможно е да се проследи огромният фонд, създаден от доставчиците на медийни услуги през последните 25 години, който съдържа материали, посветени на близкото минало. В общ план могат да се направи следната класификация&

1.     Информационни емисии

Новинарските емисии при честване на възпоменателни церемонии кратко и дистанцирано, по-скоро формално, представят исторически факти от най-новата българска история.

В сутрешния блок на БНТ „Денят започва” се излъчва рубриката „Ретро новини” през 2009 г., която представя с архивни материали случилото се в България на определена дата.

2.     Документалистика

Документалните филми оставят ярка следа в съхраняването на националната памет. Сред тях особено място заема болезнена и изстрадана от българското общество рана. През 2008 г. bTV представя филма на журналистката Канна Рачева „България: следите на терора" – "Възродителният процес”. „Темата на Нова” по Нова телевизия излъчва филм, озаглавен „Образцов дом”, по същата тема.

На 10 ноември 2011 г. bTV излъчва документалния филм на Тодор Пройчев "Последният лов". Произведението е продуцирано от разследващата журналистка Радостина Константинова и показва последните дни от управлението на Тодор Живков, включително и срещите му с Франц Йозеф-Щраус – министър-председател на провинция Бавария на Федерална република Германия.

3.     Публицистични предавания

В рубриката „Всяка неделя” по „Ефир 2” на Българската национална телевизия с водещ Стойчо Керев е разпространено интервю с Тодор Живков преди неговата смърт.

Водещи медии отразяват изявите на Костадин Чакъров – сътрудник на Тодор Живков, който оценява положително комунистическия период по бТВ (публицистичното предаване „Лице в лице”), по Нова телевизия (коментарното предаване „Дикoff”), ТВ7 (публицистично предаване „Фронтова линия”), неколкократно в ТВ7 (сутрешния блок „Добро утро, България”) и др.

В предаването „Карбовски: директно” през 15.04.2013 г. по Нова телевизия сблъскват своите позиции Костадин Чакъров – сътрудник на Тодор Живков и Петър Москов – представител на „Синята коалиция” по повод провеждането на конференция в СУ „Св. Климент Охридски” във връзка с честване на 70 години от рождението на Людмила Живкова. Становището на Петър Москов е, че организирането на подобна проява противоречи на българското законодателство, защото така се възхвалява комунистическият режим, обявен за престъпен.

Предаването „Отечествен фронт” на 29.12.2013 г. по Нова телевизия показва интервю-разказ с Григор Стоичков – заместник-председател на Министерския съвет на Народна република България, представен от водещия като „един от тези, които в друга страна и при други нации щяха да са част от „Съвета на мъдреците”.

"Ужасът Възродителен процес", епизод от предаването „Фронтова линия” с водещ Мартин Карбовски, излъчен на 9.02.2015 г. по ТВ7, представя историята с преименуването на българските граждани от турски произход.

Заключение

Близкото минало не е наситено с така търсената от медиите сензационност. Затова този сюжет не е толкова популярен сред журналистите. Крайно недостатъчен е броят на тези от тях, които се занимават с въпросната тематика. Още по-малко са тези, които проучват професионално въпроса, правят го постоянно, задълбочено, сериозно. Журналистите се насочват към идеята за близкото минало, подсетени от някоя отбелязвана в миналото дата и продължаващия в обществото спор за оценката й. Но в представянето й не пристъпват линията на излагането на двете противоположни гледни точки. Не накланят везните в полза на едната или другата теза, не се ангажират, не влагат емоция, не споделят собствената си позиция. В повечето случаи те използват най-лесния подход – да оставят номенклатурния кадър или партиен функционер от комунистическия период да разкаже за себе си, за онази отминала епоха. Вместо да изследват и анализират фактите, да проучат архивите и да изобличават и демаскират демагогията за „прекрасното” минало. Дават думата на главните действащи лица от същото това минало и лишават младите поколения от реална представа за случилото тогава.

За съжаление, в медийния разказ чуваме гласа на оцелелите комунистически функционери, които манипулират фактите и се опитват да наложат „монопол” над историческата истина, и не толкова този на жертвите на терора. Все още твърде повърхностно и несериозно, поради непознаване на историческите факти, съвременните журналисти се уповават на създадената от комунистическата пропаганда клиширана представа за времето на тоталитарния режим в България. Те плахо пристъпват към описанието на комунистическото управление и ни поднасят сладникаво-носталгична информация за личния живот на представителите на комунистическата номенклатура и техните семейства, без да разследват в детайли трагични събития от новата българска история, предизвикани или в които са участвали същите тези партийни функционери. Естествено, категорично заклеймявайки ги.

Бележки:

обратно нагоре