Резюме:

 

Какво правят някои от европейските културни музикални институти, за да привлекат нови публики? Като добър пример цитирам интересни инициативи на страни от Европеската общност. Европейската експертна мрежа за култура (European Expert Network on Culture EENC) анализира проблемите и дава препоръки за необходимостта от изграждане на нови публики. Площади, пешеходни зони, пазари за цветя, гари в европейските градове стават част от моментни музикални сцени и минувачите са предизвикателно изненадани с флашмоб импровизации. Вече е нормално да има екран на открито, където може да се следи даден спектакъл в реално време. Оказва се, че и в България не е по-различно от инициативите в Европа. Ако погледнем в сайта на програма „Публики“ на Националния фонд „Култура“ се вижда, че подкрепяните досега проекти са онези, чийто идеи съдържат привличане на активност и насърчение да си съавтор – освободените идеи, с които можеш да привлечеш публика, но и да култивираш артист-любител. Дали в публичното пространство на страната ни не се е получила вълна от нови образователни практики, които ще дадат резултат и ще стават все по-популярни сред аудиторията за класическа музика, особено на големите градове?

 

 

 

В доклад на Европейската експертна мрежа за култура (European Expert Network on Culture EENC) [1] се анализират проблемите и се дават препоръки за необходимостта от изграждане на нови публики Докладът е в контекста на програма Творческа Европа (Creative Europe 2014-2020) на Европейската общност, която замести Култура 2007-2013 за следващия период. Включени са примери от 12 страни, членки на ЕС, на базата на които се предлагат препоръки към Европейските институции как да насърчават изграждането на нови публики на европейско ниво. Изграждането на нови публики е в обсега на вниманието на Европейската общност. Културната индустрия отчита всекидневно негативните последици от движението и промените в състава на аудиториите.

 

Какво правят някои от европейските културни музикални институти, за да привлекат нови публики? Като добър пример ще цитирам интересни инициативи на оперните театри по време на Европейските оперни дни (9-10 май 2013):

-   Бърно – публиката търси съкровище и, докато го открие, трябва да премине през редица срещи с оперни герои, да преодолее конфликтни ситуации, познати от класически оперни сюжети.

-   Гьотеборг – за да се преодолее „трудният” жанр, се печелят нови почитатели чрез събитието „Опера за лаици”: пред аудиторията деликатно, но атрактивно се обясняват особеностите на музикално-сценичното изкуство.

-   Уелс – предлагат виртуално пътешествие в историята на операта като публиката може да се включи в спектаклите заедно с професионалните артисти.

-   Ротердам – Ботаническата градина е естествен декор на пасторален концерт,

Навсякъде в европейските градове – площади, пешеходни зони, пазари за цветя, гари и пр. стават част от моментни оперни сцени и минувачите са предизвикателно изненадани с флашмоб оперни импровизации. Оперните театри предоставят на интересуващата се част от публиките си аудитории на открити репетиции. Т.е. оперите или отварят широко вратите си за поглед в кухнята на оперното изкуство, или операта излиза навън, за да предизвика публиката чрез действия на открито. Но има и още по-екстравагантни проекти като:

-   Оперно караоке – възможност да се почувстваш като оперна звезда.

-   Опера и кулинария – вероятно бъдещ проект на Европейската оперна общност.

Вече е нормално да има екран на открито, където може да се следи оперния спектакъл в реално време. А в Байройт имат и специален справочник(Videoguide), с който се прави виртуално пътешествие във Festspielhaus, за да се проследят репетиции, работни срещи, да се погледне зад кулисите на оперния Вагнеров театър. Навсякъде се правят новаторски проекти: пряка транслация на спектаклите в интернет, видеозаписи, спектакли за деца. Опера Европа напомня и за новите възможности на социалните платформи: публиката може да избира и да следи спектаклите безплатно (на живо) в интернет.

 

Препоръката на австрийското правителство към екипа на Виенската държавна опера (Wiener Staatsoper[2]) е да сведе разходите си за следващия сезон до 10 млн. евро. Публичните средства, които са предоставени на Операта през 2012, са 56,4 млн. евро, но през 2013 те са с 18% по-малко. Музикалният директор Велзер-Мьост изтъква контрадоводи, че промяната на финансовите разчети няма да бъде лесна, тъй като съставите на института са сред най-ангажираните в Европа. Музикалният афиш ежегодно се състои от около 60 заглавия, които се изпълняват повече от 200 пъти. Директорът твърди [3], че управляваният от него институт е един от най-печелившите театри. През 2012 са продадени билети на обща стойност повече от 30 милиона евро. За сравнение, Мюнхенската държавна опера(Bayerische Staatsoper in München [4]) внася в държавния бюджет за същия период – 20 млн. евро, Берлинската опера (Staatsoper Unter den Linden [5]) – 10 млн. евро.

Сравнено с България, по данни от сайта на Министерство на културата, за 2011 година приходите на Националната опера и балет са били 1 488 965 лв., на Русенска опера – 279 692 лв., на Пловдивска опера – 252 139 лв., на Старозагорска опера – 160 909 лв.

Местата в салона на Виенската опера са 1709 седящи и 567 правостоящи. Салонът е пълен средно 98% при цени на билетите от 4 до 240 евро. Освен от билети, театърът печели и от туристически визити, организиране на матинета и изложби, отдаване на някои зали под наем. Милиони евро идват и от ежегодните виенски балове. И все пак по-голямата част от бюджета за 2012 – 56,4 млн. евро (равняващ се на целият бюджет за култура у нас за 2012 [6]) – идва от държавата. Планирано бе Виенската опера през 2013 година сама да си изработи останалите 35 млн., както се е случвало в предишни години. Нито една друга оперна институция няма толкова висок процент на самофинансиране.

За сравнение, оперните сцени в Берлин са три и печелят добре, но също основно са на държавна издръжка – общо 154 млн. евро за Дойче опер (DeutscheOper), Щатсопер (Staatsoper) и Комише опер (Komische Oper) [7]. В Комише опер, където единствено се поставят и оперети, са продадени билети за 3,5 млн. евро през 2012, при цени от 14 до 120 евро. Годишната субсидия на трите опери за сезон 2013 бе 154 млн. евро. Парите се разпределят от фондация „Опера“ – фондациите имат право да набират крупни дарения. Дали законът за дарителството ще увеличи меценатите у нас, предстои да се види.

Елена Драгостинова споделя: „Голяма част от проектите, които целят устойчивост в създаването на нови публики, изисква от аудиторията активност по време на конкретното събитие. А по-далечната цел е: активност на зрителя по отношение на собствената му информираност и избор в търсенето на културния продукт“ [8]. Драгостинова реализира няколко сезона Съботно-неделен форум за образование (между 13 и 18 ч.), който подготвя като възпитава и води нова публика към следващите предизвикателства – концертни зали, оперни театри, посещения на високо майсторство в най-големите културни места в столицата и дори извън страната ни.

Оказва се, че и в България не е по-различно от инициативите в Средна Европа. Ако погледнем в сайта на програма „Публики“ на Националния фонд „Култура“ се вижда, че подкрепяните досега проекти са онези, чийто идеи съдържат привличане на активност и насърчение да си съавтор – освободените идеи, с които можеш да привлечеш публика, но и да култивираш артист-любител.

 

ДЕТСКА И МЛАДЕЖКА ПУБЛИКА

Добра практика са откритите часове по музика, където избрани паралелки провеждат занятия с тематична насоченост, например, „Представители на романтизма“ или „Виенски класици“, под ръководството на своите преподаватели по музика и с участието на солисти, балетисти и инструменталисти. Младата аудитория може да чуе и види откъси от изучавани произведения в изпълнение на живо, както и да посети сцената зад кулисите и ателиетата на Операта. Да се докосне до реквизита и да пробват костюми от различни спектакли.

Проблем се явява липсата на интерес у подрастващите като цяло към музикално-сценичните изкуства. Това е пропуск на общата целенасочена образователна дейност от началото на 90-те години.

Какви възможни решения има [9]:

-   Срещи с директорите на училищата и учителите по музика с цел организиране на събития, които да предизвикват интереса на младите хора към изкуството.

-   Осъществяването на образователни концерти на място (доколкото е възможно) с цел запознаване с музикалните жанрове и инструменти.

-   Практика за провеждане на „семейни“ концерти и спектакли.

-   Сегментиране на младата публика по възрастови групи с цел представяне на подходящ репертоар от спектакли: мюзикъли-приказки за най-малките; концерти с популярни версии на класически произведения за тийнейджъри; операта „Порги и Бес“, мюзикъла „Уестсайдска история“ или концертите в смесени стилове поп-класика и рок-класика за най-големите.

-   Създаване на детска опера и детски балет с деца в ролята на участници. Чрез преработване на популярни заглавия в областта на операта за изпълнение от деца и чрез създаване на нови такива с популярна тематика, да се привлича най-младата част от обществото към изкуството. Минимален процент от тях биха могли в своето бъдеще да ориентират живота си към операта, но по-важното е, че в повечето от тях ще бъде изградено отношение към това изкуство, с което би могло да се гарантира и бъдещата публика.

-   Дори образователни спектакли от типа „Така се прави опера“, които са 45-60 минутни камерни представления от няколко певци, които се подготвят за ролята си, гримират се и изнасят кратко шоу  пред младата аудитория.

-   Концерти от типа на „Фортисимо фест“ [10], „Фортисимо фамилия“, „Фортисимо в час“, проектите на „Модо“ [11], Концерти на възглавници и още много други удачни решения, които са разгледани в друга публикация със съответните конкретности и факти. [12]

 

НОВИ МУЗИКАЛНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ РЕАЛНОСТИ

В написаните по-долу редове е отразен част от опита в България за търсене на нови, активни и атрактивни начини за привличане на публика, желанието за работа с млади хора и за търсене на нови и модерни стратегии в областта на образованието и изкуството. В последните години бяха направени проекти, които имат иновативен характер и са интересен експеримент в търсене на различни пътища, с които да се привличат публики. Те са едновременно образователни практики и начин в процеса на обучение да се намери максимална интензивност на изпълнителските участия на младите виртуози в културната среда на страната ни.

Изпълнителството е двустранен процес – процес между свирещ и слушащ, между публика и артист. Трябва да се получи този мост на откровение и споделяне, който търси всеки прекрачващ прага на музикалното възприятие – било той обикновен човек или маестро-виртуоз. Всеки е необходим на другия.

 

ОБРАЗОВАТЕНИ ПРАКТИКИ ИЗВЪН НБУ

Някои от успешните практики през последните години са свързани с Нов български университет и с екипа от преподаватели, които са в областта на музикалното и танцово изкуство там. Всички тези инициативи са подкрепени максимално от ръководството на университета – финансово и морално, а повечето от тях са подкрепени – на проектен принцип – и от държавни и общински институции и фондове. Т.е. това са проекти с бъдещи възможности, които е възможно да продължат да се развиват, дори могат да се мултиплицират, за да се получи ефект, който да е достатъчно мащабен и да даде резултат в цялата страна – по отношение на публиките и привличането на нови интересуващи се младежи от изкуство и висока, качествена музика.

 

Първият такъв голям и мащабен проект бе ОТВОРЕНО ОБРАЗОВАНИЕ, реализиран в сезон 2010-2011. По съвместна инициатива със Софийска филхармония, заедно с Явор Димитров, бе направена една нова образователна програма. Проектът бе предназначен предимно за ученици от водещите немузикални училища в столицата – Италиански лицей, Математическата гимназия, Природо-математическата гимпазия, Немската гимназия, 31-во училище, 22-ро училище и др. Музикалната програма на проекта бе част от цяла поредица концерти-представяния върху различни теми, които пилотно стартираха през сезон 2010-2011 и бяха проведени в Камерната зала и студио „Музика“ на концертен комплекс „България“ във формат – петъчни срещи с младежка публика на различни теми [13]. Софийска фирхармония бе с желанието да предостави безвъзмезно залите, за да се осъществи начинанието. За жалост, по време на проекта Министерство на културата въведе нов подход за финансиране на музикалните институции и от януари 2011 заработи системата на делегирани бюджети, свързани пряко с продадените билети, което наруши първоначалните планове и намали посещаемостта на предвидените събития. Идеята на този проект бе с минимум средства, с помощта на млади и завладяващи артисти да се привлече нова пубика, която да се възпита в по-различни стилове. „Отворено образование“ бе една амбициозна програма, започната с будителски ентусиазъм. Оказа се непосилна за такъв малък колектив, какъвто са само няколкото преподаватели в НБУ, и за ограничения бюджет. Независимо от това, тя показа своя потенциал за развитие. Разнообразието на програмите, използването на гостуващи лектори от чужбина (по програма Еразъм и в кооперация с Американското посолство), както и студенти от други университети, подходящото представяне на темите – по лек и привлекателен начин, а не теоретично и тежко, дадоха възможност този начин на образование с неподготвена публика да покаже ефикасността си.

Възможностите на проекта „Отворено образование“ са очевидни. Това е начин да се възроди системата на образователни концерти на съвременно ниво – с добри кадри и с една професионална обратна връзка за смисъла на тази дейност. Самият начин на работа – с модерни средства и интернет – доближава до нови публики, които определено са други – това са млади хора, които имат много информация – често разпокъсана и неточна (консултирана предимно в интернет и от масовата улична култура), и които имат нужда от професионална намеса в областта на музикалната, а и не само такава култура. Но намесата е необходимо да е изключително прецизна и мека, за да не се получи обратният ефект на тоталното отхвърляне на предложеното. Основна цел е предизвикването на интерес, който да се поддържа буден и който да води до нови потребности от музикални знания и впечатления. Разбира се, това е нелесен процес, изискващ апарат от професионалисти. Но стъпка по стъпка може да се започне и мултиплицира в цялата страна.

 

Втори опит от подобен характер е проектът: МУЗИКАЛЕН УНИВЕРСИТЕТ В ДВИЖЕНИЕ. ИНТЕРАКТИВНО ОБРАЗОВАТЕЛНО АТЕЛИЕ за МУЗИКА. Той се проведе в сезон 2011-2012, през декември. В кратък срок – само няколко дни, бе направен опит за интерактивност при представянето на една движеща се атрактивна програма от три класически концерти в изпълнение на Академичния оркестър „Орфеус“ на НБУ. Оркестърът представи висококачествен музикален продукт пред нова за него публика. Концертите бяха в Пловдив (27.12.2011), в София (28.12.2011) и във Варна (29.12.2011). Проектът също бе съчетание на образование, творчество и социална активност като желанието отново бе привличане на млада аудитория към музикалния живот на България. В концертната програма имаше образователни елементи с възпитание и приобщаване към качествени и високоефективни културни творби – интерактивни художествени събития. В съчетаването на класическа музика за камерен оркестър, вокални изпълнения, балет, чрез една култура на съучастието, се потърси привличане и активност у младите слушатели като усилията бяха насочени към ученици и студенти не само от София.

Овациите на публиката и препълнените салони на практика доказаха бъдещето на подобни качествени проекти в образователната стратегия на страната ни. Вероятно и периодът на провеждане на събитията (между Коледа и Нова година) допринесе за голямата посещаемост на концертите. Определено стана ясно, че при подходящо представяне на качествена класическа музикална продукция от виртуози (изтъкнати изпълнители) в съчетание с млади, прохождащи артисти – студенти от университета, е възможно да се направи вълнуваща програма, която да привлече максимално аудиторията. В резултат на този успех, в следващите две години, по същото време през декември – в края на 2012 и 2013 бяха реализирани още два подобни УНИВЕРСИТЕТА В ДВИЖЕНИЕ (в същите градове като програмите и участниците в трите години прилагаме като допълнение [14]). И трите проекта бяха с финансовата подкрепа на Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ.

В последните няколко концертни сезона – не само в София, в България, но и из Европа, се наложи името на Академичен оркестър „Орфеус“ на НБУ с артистичен ръководител и инициатор на дейността му – виртуоза-цигулар Марио Хосен. Младите студенти и алумни (завършили в НБУ), естествено с подкрепата на музиканти-професионалисти от високо качество, доказаха своето ниво и заявиха убедено, че са най-добър камерен оркестър в България и тази част на Европа. Не напразно съставът е канен да концертира редовно в Австрия (Виена), Гърция, Турция, Сърбия, Хърватия, а през 2013-та дори и в далечна Япония, където заслужено отстоя музикалните принципи не само на България. Солисти на оркестъра редовно са отличните студенти на НБУ.

 

През концертен сезон 2012-2013 се реализира и третият проект: ИНТЕРАКТИВНО ОБРАЗОВАТЕЛНО АТЕЛИЕ за МУЗИКА И ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО в галерия „УНИАРТ“ на НБУ. Той бе подкрепен финансово от Национален фонд „Култура“ и от Централен фонд за стратегическо развитие на НБУ. Тук отново бяха съчетани образователни елементи, иновативно творчество и социална активност. В месеците октомври и ноември 2012 година се осъществи атрактивна програма в изпълнение на студенти и преподаватели от НБУ. С изпълненията и семинарите на видни инструменталисти и виртуози от Европа – Жерар Пуле от Франция (професор в Парижката консерватория), Антон Никулеску от Румъния (професор в Музикалната академия в Букурещ) и Волфганг Клос от Австрия (професор в Университет за изпълнителски изкуства – Виена) програмата носеше европейски характер. Образователните и възпитателни елементи си кореспондираха със сериозното изпълнителско майсторство на виртуозите на сцената и с невероятната обстановка на Галерия УниАрт. Пространството на художествената галерия по времето на проекта придоби един нов облик – качествена зала с чудесна акустика за концерти, която вече придоби една постоянна нова публика от района (Овча купел), а с тези невероятни събития привлече и публика от центъра на София. Това е работещ проект, който даде реален резултат.Проведените събития от департамент „Музика“ в рамките на проекта Интерактивно образователно ателие за музика и изобразително изкуство в галерия УниАртна НБУ са шест – 3 концерта и 3 семинара [15]. Това бе пилотно издание на музикалното ателие. Поради постигнатия успех на форума, той продължи с поредицапърформанси, импровизации, форум-сцени, арт-инсталации и интегриращи най-новите технологии изяви. Информация за последващите събития е в сайта на НБУ (www.nbu.bg [16]). Идеята е този начин на представяния да стане постоянен форум за културно образование и усещане за изкуство, което да приобщава нови пластове от обществото към традициите на духовност. При реализиране на поредицата от събития в Галерия УниАрт на НБУ определено се обособи нов кръг от културни прояви, който смело можем да назовем ОТВОРЕН УНИВЕРСИТЕТ ЗА КУЛТУРА в тази част на София, защото възможностите за съприкосновение и с изобразително изкуство станаха ярки празници и манифест на модерния интерактивен и младежки дух в НБУ.

 

Поради големия интерес и отправени нови покани към професори-виртуози от Европа, проектът Интерактивно образователно ателие за музика и изобразително изкуство бе продължен до края на концертен сезон 2012-2013. Възпитаването на нова публика бе разширено с още 17 събития и прояви в пространството на галерия УниАрт. Тези музикално-образователни събития със своето качество, иновативност и  интердисциплинарност наистина допринесоха София да има облик на културна столица на Европа. Възможността и за една кратка, но съдържателна и интересна беседа в областта на изобразителното или музикално изкуство, която да допълни впечатлението и да подобри усещането и удовлетворението от съприкосновение с изкуството е още едно предимство в представения мащабен проект. [17]

 

Успехът на проекта Интерактивно ателие за музика и изобразително изкуство инспирира през учебната 2013-2014 година да стартира неговото продължение, което бе наречено СЕМИНАРИ ЗА ИЗПЪЛНИТЕЛСКО МАЙСТОРСТВО И КОНЦЕРТИ КЪМ ТЯХ в НБУ, в който са включени 20 събития в галерия УниАрт и други зали в София за целия сезон. Подробна информация за проектите и събитията може да се намери в сайта на НБУ (www.nbu.bg) и наhttp://www.nbu.academyorpheus.org/ [18].

 

ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПРАКТИКИ ИЗВЪН НБУ

Освен споменатите дотук практики в университетска среда ще представя и няколко много популярни напоследък проекти или програми, които имат широкобществен отзвук и добър, положителен резултат при изграждането, разпространението и утвърждаването на музикалната култура в България. Естествено, че те са на базата и на извънбългарски опит, но в това няма нищо лошо. Важното е, че въпросните дейности вече дават мащабен резултат и сами по себе си са една платформа за развитие и възпитание на музикална култура у аудиторията в страната. За тези проекти се говори сред родителите, коментират се по телевизии и радиа. Някои от дейностите в проектите са спечелили награди в България (Музикант на годината на предаването „Алегро виваче“, награда за най-добър мениджмънт, за чудесен ПР, и др.). Общото впечатление е, че сме свидетели на нови процеси в културната стратегия на страната ни. Тези процеси не са диктувани от държавата, напротив, те са инициирани от групи хора, които желаят нещо да се промени и отново в България да има средна класа, с разбирания, с отношение към качественото изкуство, особено към музиката. Това е един продължителен процес, който предполага търпение, постоянство, непрекъснато търсене на интересното, активно отношение към темата, много работа, много емоция и най-вече много любов към музиката. Но особеното е, че веднага се забелязва положителната тенденция и раздвижването на културните пластове. Младите екипи на проектите успяха да задвижат една музикална образователна вълна, която набира скорост и се надяваме в скоро време у нас да има нова и подготвена публика, търсеща, интересуваща се и най-вече посещаваща високата ни музикална продукция.

 

ФОРТИСИМО [19] е едно от най-популярните напоследък музикални движения в българското общество. Само за няколко години (сезон 2013-2014 е петият сезон), но и със сериозна финансова подкрепа, проектът успя да направи чудеса със средната класа немузиканти у нас. Съчетаването на концерти и уроци в трите самостоятелни програми – Фортисимо Фест, Фортисимо Клас и Фортисимо Фамилия, които „пресъздават високи образци на класическата музика с искрен ентусиазъм и щура емоция… защото благодарение на музиката ние сме щастливи, добри, заедно“ е реален факт и безспорен успех. „Фортисимо e музикално семейство, което носи модерния дух на класическата музика и разказва живописно нейната великолепна история.“  [20] Екипът, който реализира тази мащабна образователна инвазия в класическата музика е ръководен от братята Максим Ешкенази, (създател на Фортисимо) и Хари Ешкенази (програмен директор наФортисимо).

 

 

ФОРТИСИМО ФЕСТ (Fortissimo Fest) [21] е фестивал за класическа музика, която се изпълнява на открито (OPEN AIR Сoncerts) и е безплатна за слушателите си. Форумът е основан през 2010 от Максим Ешкенази с финансовата подкрепата на фондация „Америка за България“. Философията на фестивала допринася да се срещнат на сцената различни стилове музика на принципа за преодоляване на границата между елитарното изкуство и широката публика. Целта на неговата дългосрочна програма е да доближи класическата музика и съвременното симфонично изкуство до възможно най-много българи. Защото музиката прави хората щастливи. Музиката общува без предразсъдъци, тя разширява хоризонта на културен интерес и благоприятства обмяната на идеи, опит и знания. За постигане на своите цели Fortissimo Fest привлича млади и успешни творци и представя класическата музика по нетрадиционен, модерен и завладяващ начин, които поднасят на българската публика световноизвестни музикални произведения, но заедно с това и премиерни заглавия, изпълнени от утвърдени български и американски музиканти, бъдещи звезди и вече изградени творци в национален и световен мащаб. В началото (2010) концертите Празниците на музиката под звездите са само в три града, а през 2013 се реализира национално турне вече в шест български градове – Русе, Велико Търново, Бургас, Варна, Пловдив и София.В концертите се свири и пее различни в стилово отношение музика – джаз, класика, бийтбокс, фолклор, филмова музика, дори композирана специално за събитието.

 

Продължение на идеята на „Фортисимо фест“ е ФОРТИСИМО КЛАС [22] – което доразвива започнатото от безплатните концерти на открито и всъщност „възражда интереса и вкуса на младите хора към изкуството на симфоничната музика“. Това е „образователна програма, фокусирана към средните училища“, където чрез „модерен и занимателен начин на децата са представени деветте основни инструмента, съставляващи един симфоничен оркестър“. Това е новаторска програма за обучение по музика, насочена към вниманието на учениците. В традиционните учебни часове по музика има допълнение, което всъщност е съвременен начин да се представят на децата инструментите oт състава на симфоничния оркестър – неговото устройство, историята и най-характерните му особености, както и приложението му в различните музикални жанрове – класически и съвременни. Всичко това гарнирано с творческото въображение на всяко дете и активното му участие в часа по музика, развлекателните игри, оформя музикален вкус и приобщава младите към високото изкуство. Идеята лектори да са млади музиканти-ентусиасти, които с любов и отдаденост правят музика, спомага за положителното отношение към проекта и за трепетното очакване на финалния симфоничен концерт в края на учебната година, на който присъстват всички деца, взели участие в програмата, техните учители, преподавателите от училище и, много важно, родителите.

В сайта на „Фортисимо“ пише: „Основен вдъхновител на „Фортисимо Клас“ е диригентът Максим Ешкенази, който по подобие на инициативите, чрез които се обучават над 20 000 деца годишно в Калифорния, пренася тук дългогодишния си опит от САЩ в образователните програми със стремеж да възроди интереса на младата аудитория към класическата музика чрез по-нетрадиционни преподавателски методи“. Оттук и изводът за привнесени идеи. Но няма нищо лошо да купим добър и даващ резултат опит. За осъществяване на образователната програма Фортисимо Клас разшири своите рамки и отиде и в други градове в България. За целта на сайта има публикувано Ръководство на учителя, което е в помощ на преподавателя в часовете по музика за предварителна подготовка.

 

Радващите резултати и отзвука в общественото пространство на двата проекта за „новаторство в образователните концерти и вдъхновението за оформяне на вкус към музиката“ води естествено до програмата ФОРТИСИМО ФАМИЛИЯ [23]. Какво правят авторите на чудесната концепция – присъединяват към детската аудитория и техните родители. Основната цел на програма Фортисимо Фамилия е музикално-образователни семейни концерти, които да провокират децата и техните родители и да възпитат вкус и интерес към класическите инструменти и класическата музика. Програмата стартира през октомври 2012 и до днес е запознала аудиторията от деца и родители с много музикални инструменти от състава на симфоничния оркестър – всички представени по интересен начин с „приказки“ – със солист, актьор и диригент. Всичко е поднесено по достъпен, забавен начин, съобразен с етапите на детското развитие. От съществуването на музикалното изкуство е ясно, че музикалното образование влияе благотворно не само на умственото и психоемоционалното развитие на децата, но и на социалните и когнитивните им умения. Общуването им с музика от ранна детска възраст стимулира общата интелигентност. Сезон 2013-2014 бе втори. Машината е в пълен ход… Свидетели сме как голямата зала „България“ се пълни като с магическа пръчка. Но по-важното е, че това започва да се случва и в други градове из страната.

Заради актуалността си и постигнатите в кратък срок резултати, програма Фортисимо Фамилия печели престижната награда Музикален проект на годинатав класацията на предаването Алегро Виваче по Българското национално радио, за което в сайта на „Фортисимо“ пише: „Благодарим ви, че ни харесахте и гласувахте за нас, че виждаме всеки месец усмихнатите ви лица в зала „България“, че ни подкрепяте в това да покажем на децата по различен начин какво е класиката“. За мащабна дейност и за подпомагане на музикалното образование в България, Дарик Радио класира Максим Ешкенази (създателят на Фортисимо Фамилия, Фортисимо фест и Фортисимо в клас) в следващите 40 млади лидери на България [24].

 

Друга програма, с подобна идея – разгласа на класическа музика, нов начин на обучение, възпитание на любов към музиката – е работата на екипа на Модо България [25]. Как привлече вниманието ми проектът Модо? Не е лесно в препълнената със събития столица да се откроиш. Но… в обикновен редови пощенски офис…  погледът ми спря на интересна брошура, която бе изрисувана с ноти и ключове, и с тях бе направен опит да се пише слово. Оригиналността на дизайна ме накара да взема и отворя рекламната книга с програмата на Модо. Тя звучеше интригуващо и обещаващо. Младата, оригинална и идейна създателка и артистичен директор на Модо е пианистката Венета Нейнска. Завършила обучението си в чужбина, активна и иновативна, тя привлича партньори и спонсори, и съумява да съчетае по чудесен начин красивото, приятното и полезното в едно. Тя „иска да промени отношението на хората към музиката и твърди, че с по-малко правила и с повече усилия класическите произведения могат да са достъпни за всички“ [26].

МОДО [27] „е културна организация с отношение към класическата музика, която осъществява различни иновативни идеи, за да се доближи максимално до хората“ пише в сайта им. Там е написано: „Спонсорството не е дарение. То е взаимноизгодно сътрудничество.“ От това изречение личи философията, която движи проектите им: ФЕСТИВАЛ ЗА КЛАСИЧЕСКА МУЗИКА СЪС СУБТИТРИ, РОЯЛ В ПАРКА, ДЕКОРИРАНИ ПИАНА НА УЛИЦАТА, КОНЦЕРТИ НА ВЪЗГЛАВНИЦИ.

SM&RT 2012 (МУЗИКА СЪС СУБТИТРИ И ИЗКУСТВО) е 11-дневен Фестивал за класическа музика, в програмата на който са включени ежедневни класически концерти със субтитри, концерти на възглавници, пред-концертни разговори, арт работилници за деца, музикантски срещи и паркова инсталация със стари пиана, оригинално опаковани от млади български артисти. Този нов начин на представяне на изкуството в София бе посрещнат и по нов начин от публиката. Някои с насмешка, други с ненавист, трети говореха – „жал ми е за инструментите под дъжда, независимо че са доста стари…“ Но всъщност важното е, че това предизвикателство чрез изкуство доведе до разговори, спорове, привличане на публика и най-важното – доведе трайно до образователната програма КОНЦЕРТИ НА ВЪЗГЛАВНИЦИ (Деца, родители, възглавници и музика). Това е най-атрактивната част от проекта, което и времето доказа, защото бе продължен със събития през следващите години. Първият в България цикъл от камерни концерти за малки деца. След многото успешно проведени концерти, реализаторите със сигурност твърдят, че: „най-добрият начин да слушате класическа музика със семейството си е седейки на възглавници.“ Авторите казват: „Това са камерни концерти с класическа музика за семейства с бебета и малки деца, които са тематично посветени на различни музикални инструменти, стилове и композитори. За нас свирят млади, утвърдени музиканти, предимно работещи в чужбина. Нашата публика е разположена на възглавници като по този начин децата и цялото семейство се чувстват свободно и комфортно. Основната ни цел е да представяме класическата музика по нестандартен и атрактивен начин и да възпитаваме траен вкус към нея у малките деца. … Децата не спират да подскачат, когато слушат виртуозни пиеси. Те усещат енергията на музикантите, бързите фрази, ритъма, движението на инструментите, еуфорията на аплодисментите. Всеки следващ музикант започва да свири нещо още по-интересно и невероятно.“ Но кой ще спечели сърцето на публиката завинаги? Търси се все в следващия предстоящ концерт…

 

Авторите на проекта имат все нови и нови идеи. Те реализират цикъл от ПРАЗНИЧНИ „КОНЦЕРТИ НА ВЪЗГЛАВНИЦИ“ 2012, където специален коледен подарък са трите неделни празнични концерта. Спонсори правят възможно над 500 семейства да слушат красива музика, изпълнена от приказни герои вBulgaria Mall, а пред сцената са поставени…150 меки възглавници. Публиката може да види (и да посвири) на инструментите....

 

 

През пролетта на 2013 продължават идеите с RESM&RT: КЛАРИНЕТЕН КОНЦЕРТ (7 април) с „вечеря за душата с класическа музика и двуезични субтитри“ като текстът по традиция е писан от самите музиканти, прожектира се върху екран и разказва за композиторите и основните идеи, заложени в музикалните произведения. Кое е интересното и завладяващото – преди концерта публиката има възможност да се срещне с главните герои-изпълнители и да поговори с тях! Преди концерта, а не след него, което е сериозно предизвикателство и за всеки изпълнител.

Серията „Възглавници…“ продължава с нови изненади: РАБОТИЛНИЦА НА ВЪЗГЛАВНИЦИ, МУЗИКАЛЕН УРОК НА ВЪЗГЛАВНИЦИ (от 12:00 ч.). И така нататък… Този нов начин на поднасяне на класическа музика и класическо музикално образование не спира дотук. Идеите продължават с:

ГАЛЕРИЯ МОДО, която развива дейност като домакин на изложби на съвременни български артисти и повече от 30 камерни концерта с вход по желание, което ѝ създава предана публика.

MUSIC LESSONS или Никога не е късно да започнеш да се занимаваш с музика. Това са музикални уроци за възрастни, които привличат повече от 100 ученика в продължение на две години. Предлагат се уроци по пиано, флейта, саксофон, цигулка, китара, акордеон и пеене. Специално са поръчани учебни материали на английски език, честите възможности за изява и двата качествени рояла за уроци са гарант за висок стандарт в непрофесионалното музикално образование в България до този момент. Като за целта има и on-line магазин за ноти и учебници.

РОЯЛ В ПАРКА – истински акустичен роял на открито, с който на 1 октомври 2011 в Южен парк (София) е отпразнуван Международния ден на музиката – прекрасно музикално преживяване за хора от всички възрасти.

Модо обявява стипендия Джон Пери [28] за майсторски клас в Германия (през 2013 е връчена на младата пианистка Марина Симеонова). Ново в стратегията е и конкурсът за програма на Концерти на възглавници. Идеята е да се мотивират студенти по музика или професионални музиканти да съставят солови или камерни концертни програми за деца и родители, а три от тях ще бъдат осъществени през новия сезон. Продължават с допълнители хрумвания като ваучери-подаръци, с които „можете да зарадвате приятелско семейство с малки деца с едно приятно, забавно и образователно преживяване“. Информация за събитията има в интернет. [29]

Те допълват историята на концертите с възгловници с историята на възглавковците – това са девет малки герои, които обичат класическата музика. Имат образователна книжка за оцветяване Възглавковците и музикалните инструменти и истории, които публикуват всяка седмица в сайта си. Разширяват и правят опити да затворят целия цикъл от образователни действия. Това убедено говори, че проектът е повече от успешен.

 

Подобни на описаните проекти реализират и в Софийска опера и балет с програма от специално подбрани мини спектакли за приобщаване на децата и музикалното им възпитаване с мелодична оперна музика. В статията Софийската опера изнася концерти за бебета [30] се разказва, как на 18 януари 2013 Софийската опера е готова да изнесе първото по рода си представление – КОНЦЕРТ ЗА БЕБОЦИ, насочено към невръстната публика – бебета от 0 до 3 години. Тази инициатива е съвместно с фондация Искам бебе, а билетите за първите две представления са изчерпани още преди операта да е обявила програмата. За малките зрители залата е специално подготвена с меки възглавнички, „ще бъде почиствана редовно след всяко представление, а придружителите на бебетата ще носят еднократни калцуни, за да не се пренасят зарази отвън“. Тази инициатива се превръща в традиция и всяка събота и неделя в 11 ч. Софийската опера посреща най-малките си почитатели.

Въвеждането в света на музиката е от особено значение за изграждането на детето като личност. Педагози и редица лекари съветват млади майки да запознават бъдещето си дете с музиката още докато е в утробата им. След раждането си новородените реагират на познатите звуци позитивно и се успокояват. Според други теории слухът на бебето се оформя след петия месец от бременността и тогава майката е добре да слуша класическа музика, която влияе положително, а в по-късен етап е и ключов фактор за интелектуалното развитие на детето.

 

Отворено образование ДЕТСКИ СВЯТ на Софийска филхармония [31] също е цикъл концерти с образователна цел, подходящи за деца над 4 години.Първият концерт е на 10 ноември 2012 (събота, от 11:00 ч.) в Камерна зала „България“. Нелеката задача е поверена на квартет СОФИЯ и актрисата Диана Герова, които разказват интересни и различни истории за плюшеното мече Фил. Помага им и младият артист и певец Павел Терзийски – студент по музика в НБУ. В програмата са включени различни приказки за мечето: „МEЧЕТО И ДРУГИТЕ ЖИВОТНИ“, „МЕЧЕТО ФИЛ И КНИГИТЕ“, „МЕЧЕТО ФИЛ НА ПИКНИК“ и т.н. а историята е [32]: …продължават музикалните приключения на Мечето ФИЛхармония! Какво ли го очаква? Разбира се Мечо Фил отново ще попадне в приключение... Какво ще преживее този път? Със сигурност ще е музикален момент в рисувани звукови картини...“

 

Подобен нов проект, но в Пловдив, разбира се, не за деца, но пък наистина получил одобрението на аудиторията и набрал скорост в публичното пространство, е международният фестивал ДНИ НА МУЗИКАТА В БАЛАБАНОВАТА КЪЩА [33]. Още със самото си встъпване в културния живот на града той заявява своята неповторима самоличност. През 2010 Балабанова къща в старинен Пловдив отваря врати и става домакин на съдържателен музикален фестивал. Какво събира под покрива на един стар възрожденски дом изявени музиканти от страната и чужбина? Мила Павлова – инициатор и организатор, мениджър на фестивала, казва: „Идеята е да се възроди една интелигентска градска традиция – на някогашните „домашни концерти“, в строените сякаш за семейно музициране възрожденски къщи, с просторни салони, със забележителна акустика под резбованите тавани“. Но това е само началото. Оказва се, че салоните са тесни за набралият сила и авторитет музикален форум. Мила Павлова е музикант-флейтист, но с будителски ентусиазъм разработва този интересен, уж „семейно“, замислен цикъл от събития. За работата си през 2012 тя е удостоена с наградата Музикален мениджър на годината в класацията Музикант на годината на Българското национално радио. А през 2011 Международният фестивал Дни на музиката в Балабановата къща е носител и на наградата Музикален проект на 2011 в същата класация на БНР. Европейският телевизионен канал EURONEWS отличи фестивала като едно от най-значимите културни събития в Пловдив. Той направи филм за него, излъчен на 10 езика в цял свят.

Интересен е подходът на мениджъра на замисленото като камерен форум творение, за да преодолее ограниченията на малките зали (поради големия интерес на обществеността в града). Тя предприема излъчването на концертите и на видеостени на открито. Така успява да запази характера и стила на замисъла, но и да стигне до по-голяма и разнообразна аудитория. Използва максимално новите начини за разгласа, свързани със социалните медии – Фейсбук, работа в интернет. За три години фестивалът печели имидж на един от най-оригиналните и елитни музикални фестивали в България. Видно е как един форум, замислен като малък градски празник на качествената музика, може да стане водещ фестивал в града и да добие международен престиж. Едва ли в началото на тези празници, авторката е имала идея да привлича нова публика или пък да прави образователна насоченост. Но с ентусиазъм, с постоянство и много любов към музиката, тя всъщност е направила един интелектуален център в град Пловдив и чрез новите технологии елегантно е постигнала много повече от това, което години наред се опитват учителите по музика.

 

В последните години вълна от образователни концерти е заляла музикалните институции в страната ни. Положителен факт, който неминуемо по-нататък ще даде резултат. Най-добрите музиканти и хора на изкуството, радио-водещи, диригенти, лектори и т.н. работят, за да може подрастващите да се доближат до качествена продукция: Операта стяга нов цикъл от образователни концерти в Русе“ [34] – осем нови детски образователни концерта ще направи през новия творчески сезон трупата на Русенска опера [35]. Образователни програми на Опера Варна [36] – целта е децата да чуят на живо част от произведенията, изучавани в часовете по музика; да се предизвика интересът им към симфоничното, оперното и балетното изкуство, с участието на лектори, които по подходящ начин представят съдържанието на програмата.). Образователни концерти на Плевенската филхармония – как ученици се учат да харесват класическата музика [37]. С успех продължават образователните концерти на Радиооркестъра на БНР [38]. Образователни концерти по селата [39] – Фолклорен ансамбъл „Тунджа“ продължава традицията за изнасяне на образователни концерти във всички училища на територията на община Тунджа. Мутата предприе образователни джаз-концерти по школата [40] – джаз-концерт на бенда на известния хасковски музикант Димитър Русев-Мутата в залата на езиковата гимназия „Иван Богоров“ в Димитровград, който е част от серията образователни концерти, които джазменът е предприел. И т.н. още редица подобни информационни обяви в сайтове на радиа, телевизии, училища, вестници могат да се прочетат в интернет. Личи голямото разнообразие и желанието за достъпност, иновативност и оригиналност.

 

От направения кратък преглед на новите дейности и стратегии в областта на музикалното образование в България, определено е видно, че в публичното пространство се е получила вълна от нови образователни практики, които дават резултат и стават все по-популярни сред аудиторията за класическа музика, особено на големите градове в България. Неминуемо това ще даде резултат и след няколко години концертните зали вече ще са пълни с много и образована публика. И организаторите, и изпълнителите, а и слушателите – т.е. новата публика, тази която се опитваме да привлечем, да възпитаме и запазим в залите, ще се научат да творят този музикално-образователен процес все по-добре и по-качествено. Независимо от държавната политика на рестрикции спрямо музикалната ни култура, личи една активност на музикантите, търсене на нови идеи, на оригиналност, на предизвикателства, които стават популярни и допринасят за развитието на музикалното изкуство на всички нива. Младите музиканти са отворени за идеи. Вземат и пречупват положително чуждия опит. Правят собствени концепции. Когато се вижда, че определен проект е работещ и наистина дава резултат, както и че екипът и институцията, застанали зад него, са активни и реални, е чудесно да се дава възможност дейностите да станат традиционни, за да продължи процесът на разрастване. Само така в страната ни ще може да се прави култура, да се привличат млади хора в качествени дейности, да се запази българското музикално ноу-хау от суверенни събития, с които да сме част от Обединена Европа. Защото това, което трябва да се прави в България за изкуството е да му се създават условия за УСТОЙЧИВОСТ И ПОСТОЯНСТВО.

 

Бележки: