Гл. ас. д-р Стойко Петков

Резюме:

Както в другите сектори на икономиката, така и в аудио-визията, благодарение на цифровизацията правилата на търсенето и предлагането се променят. В тази нова цифрова среда, фокусът е преместен от "продукта" към "потребителя". В следващите страници са разгледани някои аспекти от промените, наложени от цифровизацията конкретно във филморазпространението и показването на аудио-визуално съдържание.

Дигиталният запис не само опростява начина на заснемане и подобрява качеството на изображението, но и осигурява по-голяма свобода на творците при осъществяването на техните идеи. Разходите за консумативи и монтаж са многократно намалени, като в същото време възможностите за установяване на контакти и разпространение чрез интернет са многобройни.

В киното тази новост е предхождана и съпътствана от промени в средата за възприемане на продукта на екранното творчество. Като част от културната индустрия филмовият показ и разпространение се основават на познаването както на пазара, така и на предлагания продукт или услуга. Влияние оказват икономическите условия, конкурентните фирми и алтернативните дейности и занимания. Освен текстуалният аспект на посланията, предавани чрез движещи се изображения, киното като културна практика формира и нов вид театри и зрителски навици. Робърт Арнолд казва, че „разбирането за „ходенето на кино” като исторически детерминирана социална практика е необходимата отправна точка за теорията на възприемането на филма”. [1]

Съществуват изследвания, които проследяват променящите се връзки между филмовата форма, кинозалата и технологиите в киното. В тях се разглежда историческото развитие на никелодеоните, кино палатите, навлизането на звука в киното, автокиното и мултиплексите. Други изследователи, като Джанет Уаскоу, акцентират върху индустриалната структура, особено върху икономическите връзки между продукция, разпространение и показ [2].  Докато Робърт Алън подчертава необходимостта от разглеждането на кино-рецепцията като концепция, в която се срещат и си взаимодействат компоненти на индустриални форми (показ), социално-демографски характеристики (аудиторията) и контекста на прожекцията [3].

Именно поради факта, че дигитализацията премахна някои от невъзстановимите разходи [4], свързани с производство на филми, вече разпространението им може да се осъществи чрез нов микс от стари и нови техники за маркетинг, подпомагани от машините за търсене на информация в интернет.

Цифровият формат при доставка и кинопрожекция

Киноиндустрията се намира на нов, цифров кръстопът, създаден от две основни тенденции: от една страна е появата на нов пазар за аудио-визуални продукти (интернет, IPTV, цифрови устройства за възпроизвеждане, мобилни телефони), наричан още „пазар на дълга опашка“ [5], а от друга страна, появата на нов тип потребители, наречени от Дон Тапскот „Поколението на Мрежата“. [6]

Доставката на аудио-визуално съдържание влияе на начина, по който зрителите го използват. Много преди появата на компютърно базираната виртуална реалност, филмът заедно с други изобретения в края на 19.век като телефона и грамофона "виртуално" разшири човешките възприятия за събитие и място, извън техните физически и времеви граници. [7]

В исторически план, филмите са се е показвали първо в кината на големите градове, а след това в по-малките градове и села, докато се премине по цялата верига на показа. Първата "заплаха" за този модел идва от телевизията, след това са домашното видео, кабелна телевизия и DVD, но при тях всеки нов канал за разпространение се приобщава към разпространителската мрежа, създавайки допълнителни източници на приходи.

Благодарение на новите технологии, формите за доставка на цифровизираното аудио-визуално съдържание до киносалоните се промени съществено. Филмите все по-рядко се пренасят на рулони с кинолента, а на дискове, чрез интернет, или по сателитни връзки.

При сателитната доставка съдържанието първо се предава до спътник, а оттам се доставя на наземните приемници. Сателитното разпространение има предимство в сравнение с други методи, защото е възможно при едно изпращане по електронен път, да се получи от много получатели. Това значително улеснява и ускорява разпространението на филми.

Дигиталните филми се прожектират с цифров проектор. Въпреки, че имат някои сходства, цифровото кино е различно от телевизията с висока разделителна способност, като при него не се използват телевизионните или видео стандарти с висока разделителна способност или честота на кадрите. При цифровото кино, резолюциите обикновено са 2K (2048 × 1080 или 2.2 мега пиксела) или 4K (4096x2160 или 8,8 мега пиксела). За един филм може да са необходими от 80 до 300 или повече гигабайта в зависимост от това, дали съдържанието е 3D филм, 4K, 16K (Ultra High Definition) или IMAX филм. [8]

Като технология, цифровата кинопрожекция получава своето реално развитие в началото на 21.век, когато много от киносалоните в целия свят се преобразуват в цифрови. [9]

На 18 юни 1999 година е първата публична демонстрация на цифров проектор на DLP Cinema Texas Instrument, на два екрана в Северна Америка, съответно в Лос Анджелис и в Ню Йорк, за премиерата на Междузвездни войни: Епизод I - Невидима заплаха. [10]

В Европа, първата цифрова прожекция е на 2 февруари 2000 година в Париж. Демонстрацията е проведена от Филип Бино за премиерата на филма Играта на играчките 2, като отново се използва проектор на DLP Cinema Texas Instrument. [11]

На 14 октомври 2016 година, по време на Филмовия фестивал в Ню Йорк, в специално оборудвана зала се състоя премиерата на първия пълнометражен филм, показан на 3D, 4K и при 120 кадъра в секунда. Филмът Billy Lynn’s Long Halftime Walk (Дългата разходка на полувремето на Били Лин) e на режисьора Анг Лий и оператора Джон Тол.

Едновременна премиера

Доскоро разпространението на игрални филми до голяма степен беше организирано чрез бизнес моделите на аналогови технологии, които са базирани на фиксираните прозоречни системи (дистрибутивни прозорци) и изключителните права за разпространение от съответните дистрибуторски мрежи.

Етапът разпространение, който е в края на веригата за създаване на стойност, се състои от поредица от вертикално свързани дейности. Обикновено се започва с отварянето на първия дистрибутивен прозорец, който е показ в кинозали. "Задържащите периоди" са периоди от време, през които не се допуска друг вид разпространение на конкретния филм. Те са въведени, за да се гарантира, че каналите за разпространение няма да се конкурират помежду си. Продължителността на всеки задържащ период и дистрибутивен прозорец е относително стандартизирана. Обикновено "прозорецът за домашно видео" (т.е. DVD / Blu-ray) се отваря около 17 седмици след премиерата; 6 месеца след премиера филмът се предоставя за Pay-Per-View и видео абонамент (VOD); след 12 месеца е показван на абонатите на платена телевизия, а след 24 месеца за безплатно ефирно телевизионно излъчване. [12]

Един различен подход при разпространението, многократно улеснен от цифровата доставка, е т.нар. едновременна премиера. При него, по едно и същото време или с много малка разлика във времето, даден филм се показва по много канали (кино, DVD, интернет ...). Някои автори използват термина „day-and-date release schedule“, за да опишат стратегията, в която потребителите получават достъп до стрийминг на нови филми по същото време, когато е премиерата им в киносалоните. По този начин кинолюбителите могат да изберат, дали да дадат пари за билет за кино или да платят за възможността това същото аудио-визуално съдържание да им бъде доставено директно на техните устройства.

Едновременното разпространение носи предимства както за потребителите, които могат да избират средата, която най-добре отговаря на техните нужди, така и за филмовите студиа, които трябва да проведат само една обща маркетингова кампания за всички канали. Страничният ефект, обаче, е, че този метод за разпространение често се разглежда като експериментален и поради това не получава сериозни инвестиции или промоция.

През сравнително краткото си време на съществуване, стратегията на едновременната премиера има както положителни отзиви, които акцентират на свободата, която зрителите получават, така и неодобрение, че тя потенциално може да унищожи "магията" при „ходенето на кино“.

Сред първите филми с едновременна премиера са „Балон“ (2006) на режисьора Стивън Содърбърг и „Пътят към Гуантанамо“ (2006) на режисьорите Майкъл Уинтърботъм и Мат Уайткрос.

Филмът „Поле в Англия“ (A Field in England) на режисьора Бен Уитли излиза едновременно по кината в цяла Великобритания, на DVD, по телевизията и за видео абонамент (VOD) на 5 юли 2013 г.

"Това е фантастична възможност да подкрепим един уникален и вълнуващ модел за разпространение," споделя Кейти Елън от BFI Distribution Fund, „който за първи път ще предложи на всички аудитории в Обединеното кралство възможност да видят най-новия проект на Бен Уитли в деня на излизането му, без значение как те предпочитат да гледат филми - било то в кината, на DVD / Blu-Ray, по телевизията или чрез VoD." [13]

Според Кейти Елън всяка платформа предоставя различни бонуси на потребителите: кино зрителите, благодарение на сателитна връзка, са имали възможност да задават въпроси на режисьора Уитли и на част от актьорския състав; на DVD зрителите са предоставени различни допълнителни функции; телевизионният канал Film4 е излъчил филма заедно с представяне и интервю с режисьора; докато VoD зрителите са получили възможност да гледат „Поле в Англия“ в свободното си време.

Обобщение

Историята на филмовата индустрия е неразделна част от историята на развитието на свързаните с нея технологии. Първо е откриването на техническия метод за запис и възпроизвеждане на движещи се изображения. Следва добавянето на синхронизиран звук, след това e цветното кино, а малко по-късно и цифровизацията - все нови технологични открития, които са повратни точки при производството, разпространението и показа на филми.

По отношение на адаптирането и въвеждането на новите технологии, аудио-визуалната индустрия е в сравнително ранен етап на своето развитие. Основният въпрос, който е все още без отговор се отнася до икономическата жизнеспособност на новите модели за разпространение. Дали те ще осигурят по-добра финансова възвръщаемост на разпространителите, в сравнение с традиционните модели? Възможно ли е новите бизнес модели да са ефективни и за по-големи, независими филми или са те са най-подходящи за нишова продукция? Необходими са допълнителни изследвания и емпирични доказателства в подкрепа на констатациите, въпреки че достъпът до тази информация е силно ограничен.

Майкъл Габенс изтъква: „Много от най-интересните идеи, които обещават да трансформират киното, може просто да се окажат икономически неприложими… Следователно, ефектът на цифровизацията на киното ще бъде зависим от реалната политика на индустрията и икономическата среда; и все пак опитът на другите индустрии показва, че има неудържими промени в поведението на потребителите, на които ще трябва да се обърне внимание.“ [14]

Преходът към цифрова кинопрожекция в най-близко бъдеще ще бъде завършен, но осмислянето и разработването на пълния потенциал при показването в този формат предстои. Въвеждането на цифровото разпространение е обвързано с по-широк кръг от процеси, като въвеждането на цифрова прожекция от операторите на киносалони и създаването на цифрово съдържание от продуцентите. Цифровизацията на кинопоказа се противопоставя на установените бизнес модели във филмовата индустрия. Това не е местен или регионален въпрос, нито пък е ограничен само до една част от индустрията. Дигиталният формат внася глобална по размерите си промяна, а ние сме само в ранния й етап. Въпреки бързите темпове на навлизане на дигиталната прожекция в практиката, традиционните бизнес модели не са на изчезване и за сега запазват своята устойчивост и икономическа мощ.

Специалистите са убедени, че цифровизацията на киносалоните е необратим процес. От решаващо значение е да се съкрати времето за преход, като по този начин се сведат до минимум допълнителните разходи за едновременното поддържане на два метода за разпространение - на лента и на файл. Собствениците на киносалони вече предпочитат по-мащабни продукции или такива с много специални ефекти, където преживявания са запомнящи се и за които зрителите са склонни да платят по-висока цена. Сериозно перо при планирането на заетостта на залите в мултиплексите е т.нар. "алтернативно съдържание", т.е. излъчване на живо или на запис на концерти, спортни събития, корпоративни обучения и др.

Аспектите на промените при разпространението на аудио-визуално съдържание в киното, най-общо се отнасят до:

1. Дистрибутивните прозорци. Кино индустрията извличаше максимални приходи, чрез прозоречната система (дистрибутивни прозорци) в един подреден от големите компании пазар. Тази система е въведена в началото на 1980-те, като ответна реакция на пиратското разпространение на домашното видео, но в началото на 21.век цифровото разпространение сериозно наруши този модел. Сега въпросът е как да се въведат нови бизнес модели, които ще са успешни за бранша.

2. Пиратството. Въпросът за пиратството е сложен. От една страна се твърди, че цифровизацията е направила пиратството по-лесно, но от друга се отчита промяната в поведението на потребителите, които очакват да получат незабавно търсеното аудио-визуално съдържание. Много потребители са склонни да плащат за съдържание, но са разочаровани от посредниците, които затрудняват достъпа им до желания продукт.

3. Влиянието на ОТТ услугите. Уеб базираните видео стрийминг услуги заобикалят традиционното разпространение и стават все по-важно звено от показа на аудио-визуално съдържание. През последните години, заедно с платформите за онлайн разпространение на аудио-визуално съдържание на „големите“ езици, се появиха такива и за български филми, като http://www.netcinema.bg, http://www.neterra.tv и др.,. Свидетели сме на нов бизнес модел, при който макар да са все още малки по обем,  но се получават приходи от показ онлайн.

Търсенето на оптимален бизнес модел в този нов цифров пазар несъмнено ще продължи още известно време, тъй като пазарът се развива. Веригата на създаване на стойност във филмопроизводството осигурява ефективна рамка за фирмите да преразгледат своето тактическо и стратегическо планиране в динамичната бизнес среда. В този случай, тя действа като стимул за дефиниране на въздействието на новите цифрови технологии на разпространение. Разпространителите вече могат да развиват модели на алтернативно разпространение, като търсят най-подходящите за задоволяване на потребителското търсене.

Бележки:

обратно нагоре