ДЕПАРТАМЕНТ МАСОВИ КОМУНИКАЦИИ
НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ
 
 
 
Медийният образ на България в страните от ЕС – митове и реалност
Севдалина Филева-МАВРОДИЕВА
Докторант, Масови комуникации
Нов български университет
 
 
 
 
 
Разработеният от мен казус е в основата на симулационната игра, която е част от проекта “Граждански измерения на Европейската интеграция” на Политологичен център –София, осъществяващ се с финансовата подкрепа на Европейската комисия по Програма “Европа 2002”.
МЕДИЙНИЯТ ОБРАЗ НА БЪЛГАРИЯ В СТРАНИТЕ ОТ ЕС: МИТОВЕ И РЕАЛНОСТ
В наши дни никой не би могъл да даде точно определение на медийния образ на България. Но може да се каже, че визията на страната е твърде неадекватна на реалността, липсва актуалност на имиджа, водеща до изграждане на негативен образ като цяло – обстоятелство, което само по себе си говори достатъчно за начина, по който държавата ни се възприема в глобален аспект. Реално липсва в световното медийно пространство адекватната българска реакция на черния ПР, с който си служат някои западни медии по адрес на страната ни. Липсата на противодействие от българска страна се дължи може би на не достатъчна компетентност в тази сфера, а и на неизползване на потенциалния ресурс в научните среди.
Липсва управление на новините за България – обстоятелство, водещо да създаването на негативен имидж на държавата. Защото България не се приема като “новина” в европейското медийно пространство, а все още се възприема като част от “източния блок”, бивш сателит на СССР, където все още не са забравени “добрите години” на комунизма.
Другите две характеристики – негативност и нереалност на образа на България – сочат тиражираните в световното медийно пространство и влияещи на общественото мнение в глобален аспект митове на пропагандата, като следните например:
•    “Нацията използвала първа бойни самолети във война” – става въпрос за Първата световна война, когато България първа използва своята авиация за военни цели. За първи път в човешката история се използва въздушното пространство за бойни действия- от българските самолети, се пускат бомби, достигащи определените предварително цели.    
•    “Родината на подпалвача на Райхстага” – въпреки блестящата защита и оправдателната присъда, българинът Георги Димитров все още се счита за отговорен за пожара на германската “светая светих”.
•    “Българските евреи” – първите опити в тази насока бяха поставени за съжаление не от българска страна, а от италиански автор, разказващ за “българския Шиндлер”. Кампанията поде и бившият президент Петър Стоянов, който подчертаваше в своите, речи подвига на българските държавни мъже, спасили 50 000 български евреи. Но и в този случай възникна проблем, който влезе в световните новинарски емисии. Като знак на почит, уважение и благодарност българските евреи в Израел решиха да създадат парк на името на България с паметна плоча, разказваща за героизма на държавните мъже от българското Народно събрание, спасили своята еврейска общност. Но се започна кампания срещу страната ни, защото тя не била спасила 10 000 евреи, намиращи се на територията на днешна Република Македония. Стигна се до там, че паметникът бе демонтиран и изпратен на столичния кмет Софиянски по негово желание, за да го постави на видно място в София. Този неуспешен ПР за България омаловажи извършения героичен акт от страна на българската нация.
•    “Българският чадър” – след убийството на Георги Марков, това определение се превръща в световноизвестен израз, символ на политическите репресии и страха, както и мит за силата и властта на българските и съветските служби за сигурност.
•    “Осквернители на гроба на Чаплин” – фактът, че един от крадците на тленните останки на великия актьор Чарлс (Чарли) Чаплин е българин, свързва за винаги името на България с това криминално деяние. Въпреки обстоятелството, че медиите съобщават, че тялото е върнато на близките, без за това да е получен откуп и че не е установен точния произход на “българския крадец”, този престъпен акт се свързва със страната ни.  
•    “Българската следа” – през 1981 година след атентата срещу папата много от престижните европейски и американски издания лансират версията, че заместник-директора на представителството на “Балкан” в Италия е главен съучастник на Али Агджа. В подкрепа на тази версия се изказват дори такива световноизвестни политически фигури като Хенри Кисинджър и Збигнев Бжежински.
•    “Възродителният процес” – за световната преса страната ни погазва всякакви човешки права и стига до политически крайности при разрешаването на етнически проблем. Фактът, че днес ДПС участва в изпълнителната власт и България не премина през етнически конфликти като Косово и Македония, донякъде помага за промяна на установената негативна представа, но не напълно. Защото към днешна дата страните от ЕС смятат, че в България ромското население е дискриминирано
•    “Автокрадци, търговци на плът, бели робини, наркоканали, балканската оръжейна мафия, финансовите пирамиди, нелегални емигранти, корупция и пране на пари” – това са клишетата, представящи отношението на голяма част от гражданите на Западна Европа, след отпадането на България от “Шенгенския списък”. Този негативен образ на страната се тиражира от актуалните репортажи на големите медии в Холандия, Норвегия, Испания, Италия, Германия и Франция.
•    “Евтино място за почивка” – такъв е имиджът на България в туристическата сфера, защото ниските цени са примамливи най-вече за социално слабия европейски турист, който предпочита българското Черноморие или зимните ни курорти. В тази връзка, британските електронни и печатни медии не пропуснаха да споменат случаят с кравите, които утоляват жаждата си в басейна на популярно българско ваканционно селище в разгара на туристическия сезон. Независимо от пропагандата, има и информирани гости, които предпочитат България поради красивата природа и историческите й забележителности.
•    “Български продукти” – имиджът на българските стоки обикновено се ограничава до определенията  “евтин” и “не много качествен”. Това е една от причините българското саламурено сирене да се продава на Запад като гръцко – тип “Фета”. Един от продуктите, който предизвиква национална гордост, поради своята конкурентноспособност е българското вино. Но има и случаи, в които и то неволно допринася за дооформянето на негативния имидж на страната. През 2001 година една реклама на българско вино предизвиква силни вълнения в британското общество. Излъчваните реклами съдържат провокативни твърдения като “Исус е роден в обор… Бентли се произвеждат в дълбоката провинция… Бащата на Одри Хепбърн е бил фашист… Българският Blueridge: има ли значение откъде е?”.
•    “Българското кисело мляко” – продуктът с който България е известна в цял свят. Българското кисело мляко се приема като гаранция за качество. В тази връзка шокиращ е случаят с френска реклама на Данон, чиито слоуган гласи: “Отидохме в България, за да научим българите как се прави кисело мляко” – без коментар… Същото се отнася и до българския “йогурт”…
•    “Българската роза” – България бе страната на розите в миналото. Днес този образ не е актуален, тъй като “българската роза”, във вид на малки есенции, не се продава дори и на туристите. Българското розово масло е една от многото съставки, като суровина за парфюмерийната индустрия на Франция например, но от него страната ни не печели. А може! Нужна е само реклама на прочутото “българско розово масло”, което е било конвертируема стока още от времето на Бай Ганьо.
•    “Четвърта футболна сила в света” – този мит от незабравимото “американско лято” не е актуален много преди незадоволителното представяне на Националния отбор на България на Европейското първенство. Той не е актуален и защото най-известният българин в света, Христо Стоичков, се отказа от своята родина и западните спортни медии изцяло отразиха конфликта на интереси – държавни и частни. Фактът, че “българската звезда” предпочете друга страна за “дом” на децата си определено не допринесе за добрия имидж на България.
•    “Българската АЕЦ” – в последно време България се свързва с този “европейски казус”. В европейските медии излизат регулярно съобщения на псевдо експерти за ненадеждността на “българската АЕЦ”, за липсата на добра воля от страна на България да затвори напълно електроцентралата и то в кратки срокове и пр. Във Франция дори започна цяла кампания за разясняване на последиците от бъдеща авария в българската АЕЦ, които се сравняват с тези от “Чернобил”. Без значение е обстоятелството, че Франция също разполага и то не само с една атомна централа и че са известни нейните бизнес интереси в енергийния сектор и добрите й икономически отношения на тази база с Румъния.      
•    “Българските хакери” – оказа се, че българите и в тази област са най-добрите, лошото е, че използват интелектуалните си способности за “бърза печалба”. Дори ФБР стъпи на българска земя за да разкрие кои тийнейджъри от Варна са се превърнали в най-издирваните в е-пространството. Българинът е най-добър и в разработването на компютърни вируси – факт, който редовно бива отразяван в западните медии. Но в техните емисии България твърде често бива споменавана и като “донор на мозъци” за високо развитите демокрации.
•    За съжаление това е една малка част от медийните митове, формиращи образа на България. Бих могла да добавя и последните “скандали” около “корумпирания член на Олимпийския комитет от България”, “българските медици, обвинени в заразяването на либийски деца с НІV вируса”, и пр. Оттук и европейското гражданство в някои държави си създава тенденциозно лошо отношение към българите. В Холандия открито един кандидат политик изрази враждебното си отношение към България. Публична тайна е резервираното отношение на Франция към страната ни.. Великобритания спря издаването на работни визи за българите, защото се оказа, че по незаконен начин се легализира емиграцията в Кралството. От Белгия масово се депортират просещи български граждани, с ромско етническо самосъзнание. В Италия и Испания има български нелегални емигранти, повечето от ромски произход, които с криминалните си прояви затвърждават отрицателния образ на България.
•    Гръцките власти се борят с нелегалния трафик на деца за осиновяване, главно от български ромски семейства. Преди 1989 година това е държавна отговорност, по-късно се оказва, че поради липса на средства нещата трябва да се прехвърлят в ръцете на частната инициатива. По този начин медийния образ на България започва постепенно да се разпада на съставни елементи. Нужно е някой да подреди “пъзела”. В последно време държавата поема основната част от отговорността за своята визия. В комуникационната стратегия за присъединяване към Европейския съюз и работните програми за 2002 и 2003 година са предвидени редица действия, които да запознаят гражданите на страните членки на Европейския съюз с България. Ако България рискува и започне активна кампания в западните медии, то това ще е успешна стратегия, която би донесла само дивиденти.
 
МЕТОДИКА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА СИМУЛАЦИОННАТА ИГРА
1. Същност: Симулационната игра е сравнително нов интерактивен метод на обучение, чиято цел е участниците, влизайки в определени роли, да бъдат въвлечени в ситуация, свързана с разрешаване на даден проблем. За определен период от време участникът трябва да забрави кой е и да се вживее в ролята си на представител на европейското или българското гражданство, на Европейската комисия или на правителството на България и пр. Играейки ролята си, участникът в симулационната игра трябва да пресъздаде светогледа на лицето, чиято роля изпълнява в създадената ситуация.
2. Модератор: За успешното провеждане на симулационната игра ключово значение имат модераторите. За да изпълни нелеката си задача, модераторът трябва да притежава добри комуникативни умения, познаване на проблематиката, с която са свързани симулационните игри, да има опит в работата с младите хора, да притежава определени педагогически умения и не на последно място да е харизматичен и да умее да провокира и задържа вниманието на участниците по време на обучението.
3. Цели: Симулационната игра е средство, чрез което се цели:
•    придобиване на способности за справяне с определена проблемна ситуация;
•    развиване на умение за защитаване и отстояване на собствена позиция (защитавайки собствената си теза и разумно оборвайки аргументите на останалите участници);
•    придобиване на умения за водене на конструктивен диалог – с изслушване на отсрещната страна и зачитане на правото на различна позиция;
•    изграждане на умения за бързо реагиране и вземане на решения в определена проблемна ситуация;
•    формиране на комуникационни умения.
4. Организация: Участниците са 20-30 души. Продължителността на играта допълнително се уточнява. Тя протича в две фази:
•    представяне на участниците, модератор и гост-лектор, раздаване на помощните материали, представяне на метода на обучение и теоретично запознаване с проблематиката;
•    самата симулационна игра – разпределение и разучаване на ролите, изясняване на ситуацията, представяне на различните участници.
Участниците заемат местата си, модераторът се представя. Преди разиграването на играта и разрешаването на казуса участниците се запознават с темата и спецификата на проблема, на който е посветена играта. Началните реплики постепенно и максимално ясно въвеждат в проблема. Обемът на първоначалната информация, е съобразен с вниманието на аудиторията, като се избягва прекалена обстоятелственост и наративност.
5. Етапи:
•    Запознаване със съдържанието на казуса и въвеждане на формални правила за протичане на играта: Модераторът представя пред участниците съдържанието на казуса и проблемната ситуация, която следва да бъде разрешена и определя формалните правила, по които ще протече ролевата игра – последователност и продължителност на играта, основни позиции в групите, в които ще бъдат разделени участниците, продължителността и регламента на работата им, начина на излъчване на говорител, представящ позицията на групата, начина, по който ще протече финалната дискусия.
•    Разделяне на участниците: Казусът по дефиниция включва различни страни, които отстояват и защитават различни позиции. Участниците се разделят на приблизително равен брой във всяка една група, представляваща определена страна. В зависимост от вида на казуса, групите могат и да се различават по числеността си. Модераторът трябва да подреди участниците така, че да могат да общуват свободно по между си- разположени в кръг или един срещу друг. Идеята е всички заедно да изработят концепция, да защитават едно общо, единно становище.
•    Обсъждане на казуса: Участниците, вече разделени по групи, преминават към работа по същество. Те следва да се превъплътят в определените им роли и от новата за тях позиция да се стремят да извлекат максимална полза (т.е. техните аргументи да звучат достатъчно убедително и обосновано).
•    Намеса на модератора при обсъждането: Модераторът би трябвало да отдели време за самостоятелна работа с всяка от групите. Да задава въпроси, да подхвърля идеи. Модераторът може да окаже помощ на всеки един етап от обсъждане на казуса. Няма пречка той да подпомогне неколкократно една от групите или да работи повече време с един от участниците, ако усети необходимостта от това. Но за предпочитане е той да не влияе на формирането на тезите на участниците в симулационната игра.
•    Подготовка за участие в дебата: След изтичане на времето, определено за размисъл, участниците трябва да са определили основните си тези по групи, да са изписали идеите и въпросите, върху които ще дискутират при дебата. Добре е всеки от групата да участва активно и да се постигне консенсус. Още веднъж трябва да им се посочи, че са отделен екип, и че трябва да работят като такъв.
•    Отговор на въпроси и последни разяснения.
 
Казус: “МЕДИЙНИЯТ ОБРАЗ НА БЪЛГАРИЯ В СТРАНИТЕ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ”.
Събитието: Предстои най-голямото разширяване на Европейския съюз. Този процес води до значими промени, които ще окажат влияние върху живота на европейските граждани. Съществува открита тенденция на неодобрение от страна на отделни граждански формирования на определени страни-членки на ЕС, според които разширяването ще донесе на западноевропейците най-вече негативи. Конкретно се фиксира високият процент безработица в страните кандидатки и застрашителният размер на организираната престъпност – явления, които ще рефлектират върху живота на гражданите на ЕС. Подобен имидж е неблагоприятен за бъдещите страни-членки на Съюза.
Изграждането на определен образ на дадена държава е сложен процес, който е и твърде продължителен във времето. Практиката показва, че една страна може неволно да си създаде неблагоприятен образ пред останалия свят. В тази връзка, в последните петдесет години – със стремглавото развитие на комуникациите и глобализацията в международните отношения – се открои потребността от целенасочено изграждане на определени представи за дадени географски региони. Държавите, кандидатки за членство в Европейския съюз, са особено заинтересовани от алтернативата да променят представите на гражданите на Съюза за тяхната визия.    
Европейската интеграция на България е основен приоритет на българското правителство. През месец януари 2002 година Министерски съвет изготви “Комуникационна стратегия за членство на България в Европейския съюз”. Практическата реализация на стратегията включва както осведомяване на българските граждани за същността на интеграционните процеси, така и повишаване на знанията на европейските граждани за България. Защото страната ни ще стане пълноправен член на Съюза, след като договора за присъединяване бъде одобрен не само от Европейския парламент, но и от парламентите на всички страни-членки.
Проблем: Да се създаде благоприятен медиен образ на България в страните от Европейския съюз.
Първа група: “Европейската комисия”.
Вие сте представител на “Европейската комисия”. През месец май 2000 година Комисията прие “Комуникационна стратегия на Европейския съюз по разширяването”. Основната цел на стратегията е да разясни на населението на настоящите и бъдещи страни-членки, защо Европейския съюз се готви да извърши най-голямото и амбициозно разширяване в своята история и какви ще бъдат последствията от него.
Според годишните доклади на Комисията, България е фактор на мира и стабилността в региона на Югоизточна Европа. Тя е изпълнила политическите критерии за членство – утвърждаване на демократичните институции, върховенство на закона и спазване на човешките права. И най-важната констатация на Европейската комисия – България вече има функционираща пазарна икономика.
В тази връзка, каква информация допълнително бихте предоставили за България, която би довела до промяна на негативното обществено мнение в страните от ЕС и би спомогнала за подобряване имиджа на държавата.
Задачи:
•    изпишете вашите тези, които ще застъпвате, като обясните преимуществата за европейските граждани, когато България стана пълноправен член;
•    акцентирайте върху предимствата на страната;
•    подгответе въпроси, по които ще дискутирате;
•    апелирайте към толерантност и търпимост от страна на гражданите на ЕС и към по-високо самочувствие и по-добри резултати към гражданите на България;
•    разработете примерна кампания, която бихте тиражирали в европейските медии;
•    подгответе се за неудобни въпроси;
•    излъчете ваш представител.
 
Втора група: “Българското правителство”.
Вие сте представител на българското правителство. Във връзка с подобряване на образа на България в страните от ЕС, българското правителство провежда няколко кампании и конкурси. По популярните инициативи са “Европейски месец на културата” (Пловдив 1999 г.), “Европалия 2002” (Брюксел), “Европа за мен” (2003-2004 г.), а съвместните дейности са конкурса “Аспекти и възможности за приближаване на българската икономика към Европейския съюз” (Световната банка в София, Институт за икономическа политика, Делегация на Европейската комисия за България, Посолството на Кралство Холандия, 1999-2003 г.) и кампанията “Запазена марка България” (Британски съвет, 2001-2003 г.).
Докажете, че правителството е спомогнало за популяризиране на България в страните от Европейския съюз и със своите инициативи е подобрило образа на страната. И помислете какво още българското правителство може да направи.
Задачи:
•    изпишете вашите тези, които ще застъпвате, като обясните приоритетите на българското правителство, във връзка с изграждането на благоприятен образ на България в страните от ЕС;
•    помислете върху предимствата на страната, които могат да бъдат акцент в бъдеща медийна кампания в ЕС;
•    подгответе се за неудобни въпроси;
•    апелирайте към българските граждани за съвместни инициативи и към гражданите на Европейския съюз за разбиране и уважение;
•    помислете какво бихте включили в един рекламен клип на тема “Образът на България”;
•    подгответе си въпроси, които ще задавате на вашите опоненти;
•    излъчете ваш представител.
Трета група: “Европейските граждани”.
Вие сте гражданин на страна член на Европейския съюз. Чували сте за България най-вече от медиите и нямате добро мнение за тази страна. Какво знаете всъщност за нея?… Да, това е страната, която в “източния блок” наричаха преди “шестнадесетата република на СССР”. Това е родината на подпалвача на Райхстага - българинът Георги Димитров. Нацията успяла да спаси 50 000 български евреи, но не и 10 000 евреи от днешна Македония. Страната, изобретила “българският чадър”, убил писателят Георги Марков. Това е страната, в която в продължение на години Ройтерс, Дойче Веле, Свободна Европа, Ей Би Си разследваха “българската следа” в атентата срещу папата.
Там имаше “възродителен процес” – бяха погазени човешките права на българските турци, а днес онеправдани и живеещи в нищета са българските роми. Българските продукти са също евтини и най-вече със съмнително качество- с изключение на виното, киселото мляко и розовото масло. България е родината на Христо Стоичков, но той не живее там. Това е страната, която не желае да затвори старата си АЕЦ. И още, това е страната на хакерите и изобретателите на компютърни вируси. Страната с висококвалифицирана, а евтина работна ръка – “донор на мозъци”… и т.н.
От всичко казано по-горе по адрес на България, хубавото е незначително. Помислете каква информация би ви убедила, че образа на страната не са тези медийни клишета и, че той се променя и развива непрекъснато към по добро. Кажете защо европейският гражданин вярва на подобни “митове” за България.
Задачи:
•    аргументирайте вашите тези, които ще застъпвате, като обясните мотивите си за негативното отношения към България;
•    помислете как ще рефлектира върху европейските граждани присъединяването на България към страните от ЕС;
•    подгответе се за неудобни въпроси;
•    апелирайте към българските граждани да направят нужното за да подобрят имиджа на страната си.
•    помислете какво от това което знаете за България бихте искали да видите променено;
•    подгответе си въпроси, които ще задавате на вашите опоненти;
•    излъчете ваш представител.
Четвърта група: “Българските граждани”.
Вие сте гражданин на България. Според европейските институции има какво още да направи страната в тази насока за да отговори напълно на критериите за пълноправен член. Вие знаете, че от друга страна европейското гражданство в някои държави има тенденциозно лошо отношение към българите.
За отношението може да се съди и от френската реклама на Данон, чиито слоуган гласи “Отидохме в България, за да научим българите как се прави кисело мляко”. В Италия и Испания има български нелегални емигранти, повечето от ромски произход, които с криминалните си прояви затвърждават отрицателния образ на България. Помислете върху националното самочувствие на българите и ролята на медиите за изграждането на публичния образ на страната.  
Задачи:
•    аргументирайте вашите тези, които ще защитавате, като обясните фактите и обстоятелствата свързани с образа на България;
•    помислете как ще се отрази върху българските граждани пълноправното членство на България в ЕС, ако все още има лош имидж страната;
•    подгответе се за спорни въпроси;
•    апелирайте към европейските граждани да се поставят на мястото на българските граждани;
•    помислете какво от това което вие знаете за България, европейските граждани не знаят, а трябва да научат;
•    подгответе си въпроси, които да зададете;
•    излъчете ваш представител.