ДЕПАРТАМЕНТ МАСОВИ КОМУНИКАЦИИ
НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ
 
 
 
Електронното правителство в България
Милена ИЛИЕВА
журналист в ProMedia
 
 
 
Стратегия за електронно  правителство – български и европейски опит
1. Обща цел на проекта:
•    Предоставяне по електронен път на качествени, икономически ефективни и леснодостъпни административни услуги на гражданите и на бизнеса.
•    Разширяване на технологичните възможности на гражданите и на бизнеса за участие в държавното управление.
•    Създаване на организационна, комуникационна и информационна среда за ефективно и прозрачно функциониране на държавната администрация в съответствие с принципите, нормите и най-добрите практики на Европейския съюз.
Дефиниране на общите понятия.
Определение на базисен модел на обслужване на "едно гише” - организационният принцип “едно гише” може да се определи като създаване на едно място на достъп до услуга, но чрез различни канали за достъп.
Двете основни форми, чрез които се осъществява принципът, са:
•    Едно място за достъп в една административна структура.
•    Едно място за достъп до няколко “хоризонтални” администрации.
Целта на този модел е да се използва за усъвършенстване на услугите, посредством която и да е от тези форми на "едно гише". Реализирането на втората форма крие повече трудности и рискове.
Работният план “е-Европа+” цели да ускори реформата и модернизацията на икономиките на страните-кандидатки, да окуражи институционалното изграждане и засилване на административния капацитет и да подобри общата конкурентност като включва дейности, които да са насочени към специфичната ситуация в страните-кандидатки.
 
 
 
Що е електронно правителство?
Електронно или ‘е’-правителство означава да се направят всички услуги, осигурявани на гражданите от правителствени служби и техните подразделения достъпни по електронен път.
 Става въпрос също и за използването на новите технологии от правителствените служби с цел подобряване на ефективността им в доставката на услуги и извършването на техните основни дейности.
‘Е’-правителство означава, че обществеността трябва да е в състояние да получава информация и да извършва сделки (транзакции) със службите по електронен път, например при подаване на данъчна декларация, подават молба за паспорт, получат информация за свободни работни места и да потърсят здравна информация и съвет.
Тези технологии могат да обслужват множество различни крайни резултати: по-добро предлагане на административни услуги на гражданите, подобрено взаимодействие с бизнеса и индустрията и по-големи права на гражданите чрез достъп до информация и по-ефективно управление.
2. Комуникационни цели:
•    Да се създадат точни и интегрирани комуникационни модели, които ще бъдат ориентирани към различните групи български граждани.
•    Да са изгради диалог с обществеността чрез определени медийни и интерактивни (Интернет) средства.
•    Да се приближи българското общество към е-правителствата на страните от самия Европейски Съюз и техните стратегии.
3. Информационни цели:
•    Взаимодействие с медиите, с цел своевременно, разбираемо и точно запознаване на аудиторията с целите на е-правителството.
•    Да се популяризират положителните страни при създаването на е-правителството.
Понятието стратегия е въведено в употреба 400 години пр. н. е. в древна Гърция и означавало “наука и изкуство за управление на военна сила”. За гърците думата стратегия се свързвала още с действие, предназначено да изненада противника.
През 20 век стратегията започва активно да се използва за целите на политиката, икономиката, мениджмънта, комуникациите и в частност Public Relations. Институции и организации, които разполагат с компетентно формулирани стратегии по Public Relations имат шансовете не само да се адаптират към променящата се среда, но и разполагат с огромни предимства за налагане на определени управленски и комуникационни стандарти, които впоследствие се превръщат в еталон за подражание от страна на останалите. Стратегията се определя като изкуство и наука за планиране и организиране на широко мащабни действия и операции. Стратегията е сбор от принципи, убеждения и определена политика, които в действителност показват какво представлява институцията и какво се стреми да постигне. Стратегията е целенасочен стремеж към определен идеал за управление и спада към нематериалните активи на институцията като същевременно определя нейното текущо и бъдещо състояние. При това положение се изисква от специалистите по ПР да бъдат внимателни при издигане на хипотези и да не създават свръх очаквания у аудиторията, и това може да се превърне в основен принцип на стратегическия Пъблик Рилейшънс.
Подготовката на една стратегия  е творчески процес, но изисква и много задълбочени изследвания на ситуацията както и незабавна готовност за промяна. Абрахам Линкълн е казал: “Догмите от спокойното минало не ще работят в бурното бъдеще. Щом сме се захванали с нещо ново сме задължени да мислим и действаме по друг начин”.  
На 19 декември 2002 г. на заседание на Министерския съвет са приети Стратегия за електронно правителство на Република България, Концепция за подобряване на административното обслужване в контекста на принципа на “едно гише”, Базисен модел на обслужване на “едно гише” и Решение за участие на България в програмата на Европейската общност Обмен на данни между администрациите.
Стратегията за електронно правителство е разработена от работна група, координирана от Координационния център по информационни, комуникационни и управленски технологии, като основен елемент от цялостната реформа на българската държавна администрация и се основава на приетите вече: Стратегия за модернизиране на държавната администрация, Стратегия за обучение на служителите в администрацията, Управленска програма на правителството, Национална програма за интегрирано административно обслужване, Национална стратегия за противодействие на корупцията, Програма за прилагане на съвременни информационни технологии в администрацията и други правителствени документи.
Главната цел на приемането на стратегията е да се организира и да се подкрепи на най-високо държавно равнище дългосрочният процес на изграждане на електронно правителство.
Стратегията е разработена от работна група на представители на държавната администрация с участие на множество неправителствени организации и други стопански асоциации и представители на частния бизнес. Окончателният вариант на проекта на Стратегия за електронно правителство беше представен за широко обсъждане и приемане на 2 октомври 2002 г. пред 85 експерти от държавната администрация,неправителствени организации,международни фирми, български ИТ фирми, медии, БАН и университети. Разработването и внедряването на системите на е-правителство се е ръководи от Междуведомствен съвет.
Тази стратегия трябва да осигури предлагането на по-качествени, икономически ефективни и лесно достъпни публично-административни услуги на гражданите, гражданските организации и стопанските субекти в България, което да ускори икономическото и обществено развитие на страната.
В стратегията терминът "електронно правителство" се дефинира като предоставяне на услуги на гражданите и бизнеса от страна на държавната администрация по електронен път и чрез използване на технологии с цел стимулиране участието в демократичния процес, улесняване живота на гражданите и опростяване на бизнес-средата.
Електронното правителство засяга всички публични и частни субекти в държавата. То е нов начин на изпълнение на функциите на държавната администрация. Чрез него се прави преход от чисто административен подход на управление към предлагане на публично-административни услуги на различните обществени групи в България. За разлика от традиционния модел за управление на държавата, където дейностите и услугите се предлагат според компетентността на отделната административна единица, електронните публично-административни услуги ще се предлагат комплексно и достъпно според специфичните нужди на обществото. Това означава, че отделният субект ще се обръща само веднъж към държавната администрация, а всички проверки, регистрирания, промени в статуса и други процеси се извършват вътре в информационната система на Електронното правителство.
Електронното правителство обхваща четири основни направления:
•    “Администрация – Граждани” – за комуникацията между гражданите и гражданските организации с администрацията.
•    “Администрация – Бизнес" – за ефективна и надеждна електронна комуникация между администрацията и различните пазарни субекти.
•    “Администрация – Администрация” – за организиране и оптимизиране на комуникацията между отделните административни структури.
•    "Вътрешноструктурна ефективност и ефикасност", която определя вътрешноорганизационната комуникация в администрацията.
Принципите и изискванията, от които се ръководят авторите на стратегията за електронно правителство, се основават на опита и достиженията в развитите страни:
•    Електронното правителство е фокусирано върху гражданите, а не върху администрацията.
•    Електронното правителство е ориентирано към конкретни резултати.
•    Електронното правителство е пазарно ориентирано, като се придава голямо значение на иновативния подход.
•    Предлагане на услугите на езика на гражданите и на бизнеса, следващи житейските им нужди (в персонифициран стил “епизоди от живота”) и бизнес процеси.
•    Еднократно въвеждане на персоналните данни в някоя от държавните институции и последващото им използване от всички останали за нуждите на обслужването, без да се налага гражданите и фирмите многократно да попълват различни формуляри.
•    Разширяване на обхвата на предлаганите от държавата електронни услуги от чисто административни към такива, които подпомагат живота и бизнеса като цяло с презумпцията, че технологиите разширяват възможностите. В случая няма пряка печалба и държавата ще се погрижи за използването им с цел улесняването на цялото общество.
•    Предоставяне на електронните услуги за гражданите с увреждания.
•    Засилващо се сътрудничество с неправителствените организации, включване на електронните общности в целевите групи за комуникация от страна на държавните институции.
•    Използване на нови технологии – интерактивна телевизия, мобилни комуникации, географски информационни системи и др.
•    Осигуряване на публични терминали за гражданите, които не разполагат с лични средства, за да използват електронните услуги.
•    Сътрудничество с компаниите в ИТ бранша за реализиране на образователни програми, действия по насърчаване на електронната търговия и услуги.
•    Реорганизация на самите административни структури и звена, за да могат по-ефективно да използват възможностите и предизвикателствата на електронното правителство и да бъдат по-близо до нуждите на гражданите и бизнеса.
В България вече е поставено началото на нормативната уредба за функциониране на електронното правителство.
Например:
•    Приети са Законът за електронния подпис и електронния документ и Законът за защита на личните данни.
•    В Закона за достъп до обществена информация се допуска запитване за достъп до обществена информация по електронен път. - Съгласно Закона за счетоводството е възможно използването на електронен документ като счетоводен документ.
•    В Закона за митниците, Закона за корпоративното подоходно облагане и Данъчния процесуален кодекс се урежда възможността за деклариране по електронен път.
•    БНБ е приела Наредбата за плащания с електронни карти, терминът "електронно съобщение" е уреден и в Наредбата за плащанията на БНБ. Има множество нормативни актове, с които са уредени използването на специализирани електронни регистри и свързаните с тях електронни услуги.
В технологично отношение страната също има своите достижения в областта на предлагането на административни услуги по електронен път, като до този момент се предлагат предимно информационни услуги на гражданите и бизнеса.
 
Достиженията на електронното правителство към средата на 2002 г. включват:
•    Изградена е високоскоростна надеждна оптична мрежа за обмен на информация между министерства и администрации на територията на град София. В рамките на тази мрежа са построени институционални LANs (Local Area Network) и междуведомствени виртуални мрежи като до момента е изградена оптична свързаност на над 96 сгради на държавната администрация Засега са обхванати само столицата и областните центрове. Изготвени са проекти за създаване на редица нови информационни системи и регистри за нуждите на държавната администрация.
•    Реализирани са online системи на различни държавни институции. В повечето случаи те са изградени по различни инициативи и проекти, което не позволява ползването им като една единна система, но са едно добро начало за изграждането на електронно правителство. Интернет страниците на институциите, включително на общини, са около 150 на брой.
•    Интернет свързаността в държавната администрация варира от 80-100% за областните администрации, през 70-80% в министерствата до по-малко от 20% в местните администрации. Средното ниво е 20% свързаност на компютрите към Интернет
•    През септември 2001 г. "Информационно обслужване" АД представя система за издаване на удостоверения за електронен подпис, като основа за е-правителство.
Според доклад, озаглавен "Глобално изследване на електронното правителство 2001" , България е поставена на 40 място от общо 169 страни. Тази позиция е едно добро начало за координирана работа по създаването на електронно правителство в страната.
Защо ‘е’-правителството е важно за доставката на услуги и ефективността на службите?
‘Е’-правителството има много потенциални ползи, които включват:
•    По-голям избор: Осигуряване гражданите с по-голям обем услуги и канали за разпространение, като Интернет, центрове за обаждания, и лични контакти, което посреща нуждите им по-добър начин.
•    По-добра достъпност: даване на гражданите достъп до набор от услуги, доставяни от службите, чрез осигуряването на по-добра, и лесна за използване информация за он-лайн услуги в токата на доставяне.
•    Повече удобство: осигуряване на услуги по начин, които най-добре пасва на нуждите на гражданите и фирмите, чрез осигуряването на услуги он-лайн, 24 в денонощието през цялата седмица, което позволява на хората да получават информация и извършват сделки (транзакции) със службите във време, удобно за тях.
•    По-бърза доставка: осигуряване на по-бързи и прецизни услуги: например он-лайн услугите които позволяват на гражданите да получават информация по-бързо, отколкото по пощата, или отколкото при посещаването на правителствена сграда. Друг пример е обмена на електронни данни, който позволява на фирмите да предават големи количества данни до правителствените служби по-бързо и по-лесно.
•    Подобрена ефективност: заменянето на ръчната обработка на рутинна обемна работа със ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИЧНИ системи трябва да намали изискванията за численост на персонала, да доведе до финансови спестявания или да позволи персонала да бъде пренасочен към други дейности.
Рискове.
•    Забавянето на внедряването на нови технологии поставя доставянето на услуги в рисково положение. Ако новите технологии не се внедряват или внедряването им се забави, тогава подобрението в доставянето на услуги не може да бъде осъществено и правителствените служби няма да реализират печалби от повишена ефективност –напр. от даването на възможност на доставчиците да участват в публичен търг по електронен начин. Служителите в правителствените служби нямат необходимите умения и опит за използване на нови технологии.
 За да се осъществи успешно един проект в областта на информационните технологии, е нужен набор от умения – умения за бизнес разработка за да е сигурно, че точно са оценени ползите, разходите и рисковете, технически поддръжка, когато системата навлезе в процес на действие , както и проектен и мениджмънт и мениджмънт на промяната за внедряването на информационните технологии и въвеждането им в действие.
 Недостига на умения в службите може да доведе до забавяния, неустойчива разработка на информационни системи, допълнителни разходи, и в крайна сметка до некачествени услуги, например ако персонала не е обучен да се справя с огромни количества жалби, подадени електронно, системата ще остане в голяма степен базирана на хартия, и потенциалната възможност за подобряване на ефективността изчезва.
Службите не се възползват от възможностите, предлагани от новите технологии, за да подобрят услугите.
Ако службите не възприемат организационните, културните и техническите промени, нужни за оползотворят възможностите на съвременните технологии, подобренията в работната практика няма да се осъществят.
 Например, ако службите не инвестират в разработката на уеб-страници, те ще се окажат извън съвременните бизнес методи, техните услуги няма да съвпаднат с очакванията на гражданите и ще загубят пари на данъкоплатците поради това, че продължават да използват остарели форми на доставка на услуги.
Възможностите за присъединяване се изпускат.    Службите разработват ИТ системи независимо, което прави по-трудно за тях да споделят информация и осигуряват свързани услуги и да се възползват от възможностите, предлагани от отчитането на ресурси и разработването на бюджети, както и от тяхната обща покупателна сила, и да реализират спестявания от доставката по електронен начин.
•    Търсенето на услуги значително се различава значително от това, което очакват службите.
Търсенето на услуги не съвпада с прогнозите, използвани в бизнес-анализите, използвани при внедряването на ИТ. Като резултат услугите са или преизползвани или недоизползвани, което може да доведе до закъснение в доставката на услуги, или търсенето на услуги не може да бъде удовлетворено, от където и потенциалните ползи от проекти, свързани с е-правителството са надценени, което, от своя страна, води до лошо разпределение на ресурси.
•    Загуба поради лош дизайн, управление и внедряване на проекта.
Дизайнът на проекта, касаещ службите, неговото управление и внедряване продължават да бъдат слаби, тъй като те не прилагат добрата практика, предложена от Комисията за Обществени Сметки и докладите на Кабинета за внедряването на ИТ проекти. Това води до пропуснати възможности за подобряването на услугите.
•    Липса на подходящи измерители на успеха и измерители за следене и оценяване влиянието на нови технологии.
   ИТ проектите не са свързани със цели, обвързани с договор за обществени услуги, и в резултат на това приоритетите се насочват към области, които са лесни за внедряване вместо към такива, които предлагат най-голяма полза.
•    Липсата на контролна информация за това как съвременните технологии допринасят за по-добри услуги и по-висока ефективност води до лош избор на бъдещи проекти и ситуацията “повторно откриване на колелото”.
Потенциални потребители на електронното правителство са изключват от процеса.
При планирането и проектирането на нови форми на доставка на електронни услуги не се обръща достатъчно внимание на приобщаването на всички потребители, за които потенциално е достъпна услугата-не се обръща внимание на факта, че някои от тях може да нямат достъп до нужните технологии или че те може и да не желаят да ползват услугата електронно.
Там, където гражданите предпочитат традиционните печатни форми, тази възможност следва да остане достъпна за тях.
Въвеждането на услугите на електронното правителство ще става постепенно, в съответствие с изискванията на план “е-Europe+”, като в рамките на петгодишен период се предвижда предлаганите от държавата електронни услуги да се използват от повече от половината от гражданите над 18-годишна възраст и от бизнеса, разполагащ с компютри и достъп до Интернет Неколкократно трябва да намалят времето и средствата, необходими за извършване на ключови за гражданите и бизнеса процедури, особено такива, които изискват действия от няколко институции. Успехът на това начинание ще зависи до голяма степен от обществената подкрепа за дейността на администрацията, за инициативите на електронното правителство и за използването на информационните технологии като цяло.
Цели  на “е-Европа+”.
Необходими са положителни действия, базиращи се на сериозен политически ангажимент, за да се гарантира, че страните-кандидатки за членство в ЕС използват пълния капацитет на информационното общество и за избягване на цифровата пропаст с ЕС. Прилагането само на законодателството не е достатъчно. Модернизацията на икономиката, промените в бизнес процесите, функционирането на правителствата и променящите се отношения между гражданите, различните видове бизнес и правителствата изисква по-широк политически подход, който да оцени потенциала на това развитие, по-специално за страните-кандидатки, в подкрепа на развитието на техните икономики, което ще им донесе просперитет и нови възможности на техните граждани.
Тази дейност ще позволи също така страните-кандидатки да работят съвместно със страните-членките на ЕС, за да се гарантира, че цяла Европа ще стане “най-конкурентно способната и динамична, базирана на науката, икономика в света”, а не само една част от нея.
Такава паралелна дейност ще позволи на членовете на ЕС и на страните-кандидатки да се кооперират, да обменят опит и информация за най-добрите практически резултати като по този начин те ще помогнат на ефективната интеграция на Европа.
За да се улесни сравнението и обмена на информация не само между страните-кандидатки, но също така и със страните-членки на ЕС, дейностите са разпределени около същите три главни цели, а индикаторите, които са избрани от 15-те членки на ЕС, са възприети за целите на мониторинга и процеса на сравняването. Но страните-кандидатки оцениха, че ако трябва да се постигне максимална полза от дейностите, то е необходимо понататъшно ускорение на процеса на ефективно прилагане и функциониране на законодателството на ЕС в областта на информационното общество.
Това доведе до включването на една допълнителна нова цел, която цели да помогне при поставянето на фундаментални градивни блокове на информационното общество.     Понататъшното постигане на целите на “е-Европа+” може да бъде значително засилено и ускорено чрез транс-гранично и международно сътрудничество.
Изводи.
Осигуряването на информационната сигурност е голямото предизвикателство към информационните технологии на 21-ия век. За решаването на проблемите е необходимо:
•    пълен анализ;
•    избор на цялостно решение;
•    Изводи и препоръки  за стратегията на е-правителството.
Проектирането и изграждането на интегрирана Интернет базирана система за предоставяне на административни услуги, като се ползват ведомствени, междуведомствени и национални информационни системи е ключов проект за осигуряване на взаимодействието между информационните системи в държавната администрация.
Трябва да се осигурят нормативни и организационни възможности за ефективен обмен и лесно актуализиране на съдържащата се в системите информация. Следва да се обсъди възможността за модернизиране на нормативната рамка в тази област или създаване на отделен закон за регистрите.
Трябва да се създаде работещ механизъм за експлоатация и управление на общата мрежа, обединяваща НАМДА (Национална мрежа на държавната администрация) и мрежата за пренос на данни на Министерство на финансите, включително за решаване на въпросите за разходите за осигуряване на резервно захранване на основните комуникационни центрове и поддръжка на климатизаторите; разходите за осигуряване на междуселищни наети линии или изграждане на собствени и др., интеграция на предоставяните услуги.
Електронното правителство изисква висококвалифицирани човешки ресурси. Необходимо е доразвиване на учебната програма за обучение на служителите в тази област както и фокусирани действия за развитие на лидерски и управленски умения.
Необходимо е разработването и/или съгласуване на дългосрочни инвестиционни програми за развитието на основните информационни и комуникационни инфраструктури в държавната администрация, за да се осигури развитие на общата технологична инфраструктура на администрацията на територията на страната и областните градове, чрез изграждане на високоскоростни комуникации между централната и териториалните администрации.
Във връзка с промените в технологичната инфраструктура и използването на нови технологии в работата на отделните звена е необходимо извършване на анализ и преструктуриране на работните процеси в държавната администрация. Стимулирането на инвестиции в регионалните и общински информационни системи е неотложна задача, която би осигурила развитието на услугите на електронното правителство по региони.
За най-ефективно използване на възможностите от предстоящото присъединяване на България към програма IDA за участие на България в програмата на Европейската общност за обмен на данни между администрациите, трябва да се създаде организационна структура и план за работа след присъединяването. Необходимо е да се създадат условия за допълнително стимулиране на директните връзки и насърчаване на сътрудничеството между различните центрове на компетентност, за да се осигури широка база на компетентност при въвеждане на услугите на електронното правителство.
 За функционирането на електронното правителство са необходими нормативни  промени в следните направления:
•    Нормативно да се въведе задължението институциите да си обменят информация по електронен път.
•    В отношенията между институциите и гражданите следва да се предвидят изменения в законите, които ги регламентират, така че обменът на информация по електронен път да бъде реална алтернатива на другите методи.
•    Да се подготвят изменения в действащите закони и подзаконови нормативни актове, регламентиращи събирането и обмена на информация.
•    За управление на процеса по въвеждане на електронното правителство трябва да се създаде програмна структура и да се организира хоризонтална комуникация между ръководителите на ИТ звената в държавната администрация.
•    По администрации трябва да се промени статута и функциите на звената отговарящи за информационните технологии от оперативно поддържане на софтуер и хардуер към стратегическо управление на информационните ресурси и възлагане на обслужващите дейности на външни изпълнители. Необходимо е издигане на статута на тези звена и активното им участие в планирането на работните процеси.
Следва да се разработят методики за:
•    Управление на проекти (национални, междуведомствени, ведомствени).
•    Методология за управление на договори за доставка и услуги.
•    Политика за информационна сигурност.
•    Правила и процедури за междуведомствен информационен обмен.
•    Архитектури и изисквания за информационните системи в държавната.
Организация и управление.
Електронното правителство предоставя нов начин за извършване на дейностите в публичния сектор като цяло и на държавната администрация в частност. То ще осигури ефективно управление на промяната във всички аспекти на администрацията – нормативни, организационни, управленски, технологични, културни и други – насочени към постигане на дефинираните в стратегията цели.
Стратегията за електронно правителство е по същество стратегия за управление на прехода от традиционен административен модел към предоставяне на интегрирани административни услуги на гражданите и бизнеса и към рационално управление със средствата на информационните технологии.
Стратегията за изграждане на електронно правителство след първоначалното й приемане от Министерския съвет подлежи на развитие. Всеки проект за промяна се подлага на широко обществено обсъждане, като новата версия следва да стане достояние на заинтересуваните ведомства и организационни структури на държавната администрация, бизнеса и неправителствените организации.
Електронното правителство има общодържавен характер - управлението на процеса на реализирането му предполага взаимодействие на законодателната, съдебната и изпълнителната власт в тясно сътрудничество с гражданите и бизнеса. Решаващ фактор за успешното реализиране на стратегията за електронно правителство в България е волята на политиците и на ръководителите в администрацията за прилагане на нов начин на административно управление.
Ключови фактори за ефективно управление при реализиране на стратегията за електронно правителство са:
•    Осигуряване активното участие на гражданите и бизнеса. Участието на гражданите и бизнеса в управлението на процеса по неговото изграждане е надежден инструмент за обратна връзка и превантивно решаване на потенциални конфликти.
•    Политическа и държавна поддръжка на най-високо ниво. Ангажираност и отговорност на висшите ръководители в изпълнителната власт на всички етапи на процеса – от формулирането на визията до реализирането на конкретните проекти. Високопоставените ръководители от изпълнителната власт участват в управленските органи в целия процес по реализацията на електронното правителство и носят отговорност за взетите решения.
•    Екипност и проектен принцип на оперативно управление. Оперативното управление се осъществява на проектен принцип от мултидисциплинарни екипи. Изпълнението на задачите по реализацията на електронното правителство изисква ангажирането на експерти в областта на информационните, комуникационните и управленските технологии, които отлично познават процесите в държавната администрация.
•    Непрекъсната координация и обратна връзка на всички етапи на реализация. Ефектите от електронното правителство се проявяват в дългосрочен период, а реализирането му изисква големи ресурси - човешки и финансови. Използването на ефективни инструменти за текуща оценка и въздействие намалява риска от загуби на време и средства.
•    Силна методическа поддръжка. Методическата поддръжка има за цел да гарантира съвместимост на различните информационни и комуникационни системи, прозрачност и ефективност на управлението и икономичност при изразходване на финансовите ресурси. На стратегическо ниво тя се осъществява от методически работни групи, а на оперативно ниво - от специализирани методически екипи към различните ведомства.
•    Анализ на риска и въздействие върху рисковите фактори.
•    Планиране и осъществяване на управление на промяната.
•    Осигуряване прозрачност на работата на публичните администрации.
Моето мнение за е-правителството.
В Стратегията за e-government, приета преди няколко седмици, е записано: „Електронното правителство в България е елемент от прехода от индустриално към информационно общество...“ На българска територия обаче все още могат да бъдат открити достатъчно примери и от първата вълна. Ако един софийски тийнейджър си поръчва книги и игри по Интернет с дебитната/кредитната карта на баща си и никога не е виждал на живо пощальон, то неговата баба в някое планинско село може да ползва телефон само ако хване автобуса до най-близкия град. Нейният черно-бял телевизор рядко лови първа програма, за да разбере, че някъде през 2004 г. България трябва да си има „електронно правителство“. Е-government е проект, за който не може да се твърди, че ще е в услуга на всички български граждани, поне не през следващите десетина години. Ако обаче стратегията за изграждането му бъде бързо и качествено изпълнена, тя ще улесни работата на хиляди хора и фирми и ще спести на бизнеса време и пари. Очаква се повишаване на събираемостта на данъци и такси и намаляване на корупцията, т.е. би последвал забележим икономически растеж и нищо чудно от първата вълна част от обществото да скочи направо в третата. Образно казано, от подписа с кръстче към няколко кликвания с мишката.
Въпреки че понятието електронно правителство се върти поне от година в публичното пространство, въпросът какво точно се крие зад английския израз e-government рядко намира правилния си отговор. Създаването на електронно правителство не означава виртуален „Дондуков“ 1, което в представата на повечето избиратели е нещо като заседание на кабинета в мрежата. Нещо като Симеон Сакскобургготски да свиква министрите си в стая „Правителство“ на някой чат канал, където те влизат с nicknames според ресорите си – Tzarjat, Ikonomistat, Finansistat, Kulturniat, Obrazovatelniat, Transportniat и т.н. и започват да обсъждат държавните дела. Място, където могат да си включат аудио и видеовръзка, получават законопроектите по имейл и когато искат да се усмихват, си разменят символа “:)”. Или визия за Симеон, хванал ръкавиците на Джон Андертън в „Специален доклад“, да намества виртуални постановления на МС на органичен екран.
Всичко, казано дотук, няма нищо общо с концепцията за e-government. Идеята за електронното правителство не е да лиши министрите от традиционните им срещи на живо, а да улесни гражданите в достъпа и ползването на всякакви административни услуги. Както и да ги спаси от прекия сблъсък с чиновниците.
Българското (off-line) правителство последва модерните политически тенденции и в края на миналата година прие стратегия за електронното правителство и концепция за подобряване на административното обслужване на принципа „едно гише“. По проекти за е-администрация от години работят десетки държави, но появата на българска стратегия през 2003 г. не е old-fashioned, защото изграждането на e-government e продължителен и сложен процес, който ще е актуален и след няколко сезона. Следвайки модната терминология, проблемът е, че българският пазар още не е готов за електронно прет-а-порте на административни услуги. В момента ще могат да си ги позволят малко повече хора, отколкото биха пазарували в бутик на Versace в София, за който от години се говори, че ще бъде открит. Тук хората масово се обличат във фалшив Pier Carden и Gap. Така, докато няма необходимия стандарт на нетлайфстайл, опасността е, че ще се появи е-government менте – някакви услуги on-line, но не точно тези, които трябва.
Министрите са оптимисти, че има шанс част от електронните услуги да се предлагат още от тази година. Планира се да бъдат открити и първите офиси тип „едно гише“ в София и Русе (родният град на министъра на държавната администрация Димитър Калчев, който отговаря за проектите). Според авторите на стратегията най-бързо ще могат да се предложат: подаване на данъчни, митнически и декларации към Националния осигурителен институт, справки за фирми, свидетелства за съдимост... Очакванията обаче са преувеличени, като се има предвид, че в много страни отдавна се работи по проекти за e-government, но за момента няма изцяло функциониращо е-правителствено решение.
Министрите са оптимисти, че има шанс част от електронните услуги да се предлагат още от тази година. Планира се да бъдат открити и първите офиси тип „едно гише“ в София и Русе (родният град на министъра на държавната администрация Димитър Калчев, който отговаря за проектите). Според авторите на стратегията най-бързо ще могат да се предложат: подаване на данъчни, митнически и декларации към Националния осигурителен институт, справки за фирми, свидетелства за съдимост... Очакванията обаче са преувеличени, като се има предвид, че в много страни отдавна се работи по проекти за e-government, но за момента няма изцяло функциониращо е-правителствено решение.
Що е то електронно правителство?
Понятието e-government все още не е влязло в тълковните речници, но най-често се превежда като „начин правителството да използва новите технологии, за да осигури на хората по-удобен достъп до информация и услуги, да повиши качеството им и да предостави възможности за участие в демократичните институции и процеси“. Най-лесно обаче е то да бъде представено с пример:
2003 г. Необходимо ви е актуално състояние на дружеството, което притежавате. Отивате във фирмено отделение на Софийския градски съд, нареждате се на опашка, чакате, плащате такса. Отивате на друга опашка, чакате, пишете молба в свободен стил, че искате актуално състояние. Подавате я. След три дни идвате отново, пак чакате, получавате удостоверението и ако няма сгрешени данни, сте щастлив. Ако нещо е объркано, чакате още ден-два и още веднъж на опашка...
2004 г. (пожелателно). Сядате пред компютъра, влизате в уебстраницата на фирмено отделение на съда и си поръчвате актуално състояние на дружеството. Получавате го до минути...
Със сигурност от проекта за електронно правителство недоволни ще са чиновниците, голяма част от които ще загубят работата си, а други ще трябва да се специализират (ще се появи ново поколение – е-чиновници), за да поддържат информацията в мрежата. Ще се скъси и списъкът с услуги, за които адвокатите вземат пари, защото директно по Интернет ще могат да се регистрират фирми. Може да се прогнозира, че когато основна част от замислените услуги станат достъпни в мрежата, ще се увеличат продажбите на компютри и търсенето на IT специалисти.
Дебютът на електронното правителство ще раздели обществото на компютърно грамотни и компютърно неграмотни. Тези, които притежават компютри с достъп до Интернет, ще са привилегировани, а останалите ще разчитат все още на традиционното обслужване. Затова в комплект със стратегията се придвижва концепцията за „едно гише“. Идеята „едно гише“ (от английското one-stop-shop) трябва да компенсира именно разликата при хората, които нямат достъп или просто не искат да ползват компютри за административни услуги.
Начин на употреба.
Ето няколко примера за това как може да се ползва едно съществуващо e-government решение.
А: Баба в провинцията. Тя може да отиде в местната община, където на „едно гише“ обучен служител извършва всичките административни нужди от нейно име.
Б: Компютърно грамотни сте, но нямате достъп до Интернет Отивате в е-центъра на местната община, където чрез въведено име, парола и ЕГН може да се идентифицирате на общинския сървър. Чрез този електронен сертификат (или електронен подпис) имате достъп до административни услуги.
В: (Тази система вече функционира в Естония). Като всеки друг гражданин имате лична карта. Тя съдържа чип, а всеки публичен компютър е снабден с четец за него. Достъпът се осигурява, като прекарате картата си през четеца (подобно на банкомат). Можете да се идентифицирате всякак. Офлайн – чрез добре познатите снимка и име, отпечатани на картата. И онлайн – с електронен подпис, който се прочита от компютъра.
Всички тези предимства обаче могат да предизвикат проблеми. Едно от най-важните изисквания за добре функциониращо електронно правителство е широко разпространение на Интернет и висока компютърна култура на гражданите. В България процентът на имащите достъп до Интернет все още е почти четири пъти по-нисък от минималния необходим, за да има функциониращо e-government (7% срещу поне 25%. За сравнение: средното ниво на Интернет достъпа за ЕС е 37%, за държава като Словения е 34%). Така опашките от институциите вероятно ще се преместят в Интернет центровете.
Антикорупционното действие на електронното правителство също е дискусионен въпрос. Представете си каква власт би имал един системен администратор. При добро желание той може да „обработи“ личните данни на много хора, както и да извършва промени по някои от параметрите.
Въпреки че едно от най-често повтаряните в стратегията предимства е именно антикорупционният ефект, по пътя към създаването на е-government има много възможности за злоупотреби. Особено когато става ясно, че проектът е на стойност около 50 милиона евро. Сума, която отваря много апетити. Те могат да се засилят от факта, че цената на едно софтуерно решение най-често се определя по много сложен начин.
Освен това опитът на страни с напреднали електронни правителства показва, че на някои места интересът на гражданите е бил надценен. В обзорния брой на „Икономичен“ за 2002 г. в статия под заглавието „Благодаря, предпочитаме да пазаруваме“ са публикувани данни на компанията за стратегически и технологични консултации Booz Allen Hamilton. Според тях най-големи фенове на електронното правителство са канадците, почти 50% от които се възползват от предимствата му. Веднага след тях се нареждат американците (САЩ е страната с най-голямо компютърно население - 140 млн. потребители). Любопитно е, че почти всички италианци, които имат домашен достъп до мрежата, се възползват от e-gover­nment решенията (сигурно за да им остава повече време за любов и спагети). Съседите им от Франция също кликат, за да си свършат голяма част от административната работа през Интернет
Едва 10% от населението на Великобритания обаче се възползва от услугите на местното електронно правителство. За сравнение трябва да се отбележи, че над 50% от британците имат Интернет връзка в къщи, а процентът на административните услуги, достъпни on-line, се увеличава непрекъснато. Според Стийв Маршъл от организацията отговорна за проекта UK on-line потреблението на е-услуги не само не се е повишило през последните две години, но за някои дори спада. Затова пък пазаруването в мрежата реализира милиони приходи. Анализаторите отхвърлят тезата, че единствено „здравословният британски скептицизъм“ е причина за слабия интерес. Част от проблемите са, че услугите са пръснати в стотици страници, някои от тях с лош дизайн, остаряла информация и недостатъчна надеждност.
Затова, преди да се поддадат на увлечението по e-government модата, българските министри трябва да пресметнат внимателно плюсовете и минусите на 50-милионния проект - спестяване на време, усилия и пари (+), по-добра информираност (+), недостатъчно потребители (-), съмненията за сигурност на информацията и недобронамерената й употреба (-)... И да изчислят кога е най-подходящият момент да предложат е-gover­nment на местния пазар.
Медиа анализ на темата.
Е-Правителство в България – електронни и печатни медии. Това е количествен и качествен анализ на основните публикации в областта на проекта за е-правителство в България, както и на най-актуалните новини, коментари, интервюта и публицистични предавания в електронните медии.
Медийното отразяване на проекта за е-правителство на българското правителство може да се разграничи основно на три подразделения.
Медии отразяващи предимно информативно развитието на проекта и новите инициативи, свързани с неговото внедряване в държавната администрация. Отразяване което цели предимно да запознае българското общество със силните и слабите страни на този проект. – в-к. Капитал, Дневник, Сега, Монитор, БНТ.
Следващата група медии са такива които се занимават предимно с това да представят проекта в негативна светлина и да изтъкват неговите недостатъци, премълчавайки положителните му страни – в-к. Труд.
Третия начин на отразяване е специализиран т.е. представят се ИТ чрез които става възможно въвеждането на е-правителството в информационното пространство в България – предимно издания и уеб- сайтове занимаващи се с информационни технологии – PS week, Info week.
Основното е че във всички издания се потвърждават опасенията от провала на е-правителството в България, поради ниската компютърна грамотност на голяма част от обществото. От съпротивата на средно изпълнителско ниво – страха да не се намали броя на работещите в държавната администрация. Последния общ пункт в медийното отразяване е достъпа до Интернет или по-конкретно малкия процент хора които ползват Интернет и още по-малкия процент хора които ползват Интернет от дома си.
Основните тенденции които се наблюдават в медийното пространство са свързани със спецификата на проекта за електронно правителство. Именно това че проекта се разработва не цялостно в тестовата си фаза в която се намира в момента, а по скоро се “работи на парче”, отчита се и важността на това, че проекта не е конкретна задача, която може да се върши еднократно или кампанийно, и че това е безкраен процес на доусъвършенстване на държавния апарат. В цялостното отразяване обаче се представят целите на проекта и услугите които предоставят в момента и които ще бъдат достъпни за гражданите в бъдеще. Отразява се и важността която представлява този проект и ангажиментите които българското правителство е поело за въвеждане на е-правителството по присъединяването ни в ЕС.
Едно от най-мащабните отразявания на темата за е-правителство бе направено от БНТ предаването “Законът и ние” посветено на въвеждането на е-услугите на регионално ниво по конкретно в четири общини. Бяха представени услугите които за момента се предоставят на гражданите от е-правителството, а именно справки за здравното осигуряване и за осигуряването на гражданите в НОИ, ДЕЛ ФИ – съдебен регистър на фирмите, ГРАО – данъчна система. БНТ стартира програма с излъчване на информационни клипове  с цел популяризиране на е-правителството.
Анализ на медийното отразяване.
За целта на проекта съм избрала да анализирам медийното отразяване на темата за Приемането на България в Европейския съюз във всекидневниците “Дневен Труд” и “Монитор”. “Дневен Труд” е най-влиятелният всекидневник в България, който излиза в тираж 170 хил. броя. “Монитор” се нарежда на трето място с тираж 60 хил. броя.
Анализът е за периода 1-17 декември. Този срок е умишлено подбран. Той  обхваща дванайсет дни преди историческата среща на върха в Копенхаген, на  която страната ни получи пътна карта за присъединяването си към европейските структури през 2007 г. и четири дни след форума.
Цел на анализа: Посредством анализ на публикациите във двата вестника да се покаже отношението на изданията към разглежданата тема.
За периода 1-17 декември в “Дневен Труд” са регистрирани 34 медийни импресии на тема “Присъединяването на България към ЕС” и 38 във вестник “Монитор”.
При вестник “Монитор” се наблюдава тенденция към рязко увеличаване на обема и броя на материалите, свързани с анализираната тема, в дните преди 13 декември, както и в дните след срещата в Копенхаген. За разлика от “Монитор” при “Труд” това историческо за България събитие почти не се е отразило в подхода на редакторите на вестника към темата.
Изводи.
Като цяло вестник Дневен Труд има негативно отношение към Присъединяването на България към Европейския съюз.  В повечето  от материалите проблемите около интегрирането на България в европейските структури са представени едностранчиво, манипулативно и популистко. Налице е подценяване на темата от страна на вестника.
Вестник “Монитор”.
Във вестник “Монитор” темата за присъединяване на България към Европейския съюз присъства основно по две линии – проблемите около бъдещото затваряне на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй” и коментари на световните медии по повод предстоящото разширяване на ЕС и бъдещето присъединяване на България към него. Четиринайсет от общо трийсет и осемте медийни импресии, които са регистрирани за периода 1-17 декември са посветени на тези теми. Те са разделени по равно – седем коментара на чужди журналисти и медии и още седем статии за проблемите около АЕЦ Козлодуй и развитието на ядрената ни енергетика. Вестникът отделя голямо място и за собствени коментари и кореспонденции, които третират основно вероятността да бъдем поканени за членство в Европейския съюз през 2007 г.
Изводи.
Вестникът има положително отношение към процеса по присъединяването на България към ЕС. Изданието отделя достатъчно място на тази тема. Като изразител на общественото мнение, “Монитор”, както и “Труд” има силно негативно отношение към преждевременното затваряне на АЕЦ “Козлодуй”.
Положителното отношение на вестник “Монитор” към Присъединяването на България към ЕС трябва да бъде използвано по-пълноценно за увеличаване на мотивацията сред населението по този въпрос.
Резюме на по интересните статии свързани с е-правителството Е-правителство или „Е, правителство?“. Съпротива на ниско и средно чиновническо ниво спъва въвеждането на електронни административни услуги.
IBM: е-правителството да заложи на on-demand IBM е готова да предостави на държавата цялостни решения за електронно правителство - с това послание стартира конференцията "Vision to reality", която се проведе миналата седмица в Шератън.
По време на конференцията IBM представи своята стратегия "e-business on demand". Концепцията, която е базирана на теорията за неразривната връзка между развитието на технологиите и бизнеса, подкрепя схващането, че ИТ могат да позволят на всяка "компания да отговаря с еднаква скорост на клиентските заявки, пазарните възможности и външните заплахи".
Е-подпис вече се използва в МТС Министерството на транспорта и съобщенията вече използва система за обмен на съобщения, подписани с електронен подпис. Около 100 цифрови сертификата функционират в рамките на ведомството, като чрез тях се подписват обменяните между служителите съобщения. Стоте сертификата са дадени на висши служители на МТС - директори на дирекции. Електронните подписи се признават само вътре в рамките на ведомството.
Е-правителството дори предвижда наводнения Компютърната система от години е част от администрациите на Европа. Ползата и ефективността на е-управлението бяха онагледени на семинар от правителството на Бавария.Според баварците е-управлението е задължително за страни като България, запътили се към Европейския съюз.
Е-волюцията на правителството. Българското (off-line) правителство последва модерните политически тенденции и в края на миналата година прие стратегия за електронното правителство и концепция за подобряване на административното обслужване на принципа „едно гише“. По проекти за е-администрация от години работят десетки държави, но появата на българска стратегия през 2003 г. не е old-fashioned, защото изграждането на e-government e продължителен и сложен процес, който ще е актуален и след няколко сезона. Автори: Велислава Попова, Еленко Еленков.
Е- управлението ни спасява от тежката бюрокрация. Електронно правителство само след месеци ще завземе администрацията на София. Е-управлението ще събере всички услуги, извършвани от администрацията на едно място, уверяват експерти от координационния център за информационни, комуникационни и управленски технологии. Е-правителството дори предвижда наводнения. Компютърната система от години е част от администрациите на Европа. Ползата и ефективността на е-управлението бяха онагледени на семинар от правителството на Бавария.Според баварците е-управлението е задължително за страни като България, запътили се към Европейския съюз.
Електронният подпис.
Електронният подпис е ключов въпрос и средство за създаване на сигурност и доверие в електронната търговия, в електронния обмен на данни и в откритите мрежи изобщо. Съгласно българския Закон за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП), влязъл в сила през октомври 2001 г., електронен подпис (ЕП) е всяка информация, свързана с електронното изявление (документ) по достатъчно сигурен с оглед нуждите на оборота начин, който:
•    разкрива самоличността на автора;
•    разкрива съгласието на автора с електронното изявление;
•    защитава съдържанието на електронното изявление от последващи промени.
Състояние на инициативите за електронно правителство към 2002 година (кратък преглед).
През 2002 година в световен мащаб се наблюдава напредък в реализацията на електронно правителство. Много страни отбелязват значителен прогрес в предоставянето на online достъп до публикации, формуляри и бази данни. Административните служби се убеждават в ефективността на достъпа до документи по Интернет, вместо посещаване на съответната служба или обаждане по телефона.
Не всички страни обаче са отбелязали такъв прогрес в електронизирането на административните услуги. Степента, в която гражданите могат да ползват услуги на правителството чрез Интернет, варира значително по страни и региони. Средно в световен мащаб 88% от правителствата не предлагат on-line услуги.
По отношение на предлагането на информация на чужд език, страните от Азия и Европа имат повече документи преведени на английски в сравнение със страните от Африка и Южна Америка. Забелязва се тенденция в развиващите се страни административните web-sites да са ориентирани повече към чуждестранните посетители и потенциални инвеститори и по-малко към гражданството на страната. Показателен е фактът, че в такива страни web-sites посветени на туризма и външните работи са много по-добре разработени от тези ориентирани към вътрешни клиенти.
Много от web-sites не съдържат достатъчно елементи свързани със защита на информацията, достоверност на информацията, защита на авторски права и други правни въпроси. Рисковете от хакерски атаки и нарушаване на сигурността съществуват и необходимостта от напредък в тези области остава.
В добавка, web-sites на публичната администрация изостават в сравнение с частния сектор в използването на пълните възможности на Интернет за подобряване на живота на гражданите и повишаване на ефективността на администрацията. Като цяло, правителствените web-sites не се възползват от възможностите за двустранна комуникация в Интернет.
Районите в света с най-голям прогрес в изграждането на електронно правителство са Северна Америка, Азия и Европа. В съответствие с ценностите на тези райони, администрацията в тези страни използва по-развити технологии и предоставя повече информация on-line. Почти всички страни обаче имат нужда от още работа по подобряване и стандартизиране на дизайна и навигацията, за улесняване на гражданите в ползването на административните web-sites.