ДЕПАРТАМЕНТ МАСОВИ КОМУНИКАЦИИ
НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ
 
 
 
Българинът по пътя към Европа – преди и сега, страхове и фантазии
Елена ЦОНЕВА
Докторант, Масови Комуникации
Нов български университет
 
 
 
 
 
За българинът желанието да се "огледа" в съпоставка с напредналия свят винаги е било някаква дълбоко заложена потребност, макар  донякъде – мазохистична, защото в сравнение с модерното, европейското рядко  сме имали причина да изпитваме превъзходство.
С усложняването на социалните и културните връзки между България и Европа, още през Възраждането, се интензифицира и процесът на мислено прокарване на границите на модерния свят, с който се сближаваме или противопоставяме. Така се появява и акцентирането върху знаците за приближаване и отдалечаване. Разбира се, тук не става въпрос за границата в държавно-териториален аспект, а за менталната граница, определена от етноспецифичните черти в мисловния свят на възрожденския, а и днешен българин. Докато ограничаването на държавното пространство чрез граници е нещо реално, културните са нещо по-относително и имагинерно. Ще се спра на границата като разделител на пространството на "отсам" и "отвъд", което сепарира различни качества на стил на живот или предпочитани ценности.
За никой не е тайна, че нашенецът е склонен, особено в неофициални разговори, да сравнява като цяло българския с европейския style of life. Склонни сме  да абсолютизираме опозицията богатство – бедност. Ние вече не се питаме дали французите, холандците или англичаните са богати, а направо си задаваме въпроса – "Защо са богати?". Подобна класификация най-често е мотивирана от усещането, че в сравнение с модерния и богат свят българинът се лута някак безсмислено. Заразени вече от западния утилитаризъм, често си признаваме, че и те, и ние работим, но те знаят как да го правят. Точно това как маркира граничната бразда между нашите, засега, двата свята.
Още през преходните възрожденски години има една специфична  затвореност, капсулираност, спрямо напредъка, новото. Това в голяма степен обяснява разбирането за България като за един свят, който, макар и на географски кръстопът, остава някак нецивилизован. Неумението ни да инвестираме също е фактор, отреждащ ни извъневропейски стандарт. Все още е популярен  наивитета от преди сто години, че чрез спестовност ще забогатеем – "Да знаяхме да пистим, то щехме да знаем и да пичелим, а да пичелим и пистим то е едно и също” – казват възрожденските българи.
И днес и преди темата за модерната Европа, от която ни дели дълбока и трудно преодолима икономическа бразда, отключва не само критични, но и донякъде самосъхранително-оптимистични съпоставки. Това става в случаите, когато се поставя въпросът за сметка на кого Европа е напреднала, откъде черпи своите ресурси за модернизация. Съвсем пристрастно през Възраждането, пък и днес, България се представя като енергоизточник на Запада, като терен, от който той всмуква част от своята мощ. В статиите си по икономически въпроси сътрудниците на Марко Балабанов неведнъж изтъкват ловкостта на европейските търговци да изкупуват евтини суровини от “безхитрените” българи и след майсторска преработка да връщат купеното по нашите земи, но на много по-високи европейски цени. А Раковски в "Дунавски лебед" направо поставя под съмнение ценностите на модерния свет, уличавайки мнимата му "разкошност", под която стоят "наши сурови производи", след като са били "поизгладени и пообработени".
Днес с разширяването на ЕС реалното положение  е подобно – различни анализи показват, че най-големи ползи ще имат старите-страни-членки, които са съседни на новоприетите членки. Това са най-вече Германия, Италия и Австрия. Основания за опасения могат да имат страни като Испания, Португалия и Гърция с високи трансферни плащания и страни, специализирани в производството на стоки с ниска стойност и ниски цени.
Но и самите Европейци , като чели избързаха и надцениха възможностите си. Въвеждането на еврото в новите страни-членки няма да е възможно преди 2010 година, поради което разширяването ще се отрази слабо върху стойността му. Подозрителна е политическата способност да функционира ЕС с толкова голям брой членове.
Страховете за това ще са основателни, ако се провали приемането на проекта за конституция на ЕС. Макар, че той предвижда ново равновесие на силите между институциите на ЕС и правителствата и поставя една сериозна рамка, в която функционирането на Съюза става по-ефективно.
Новите страни-членки имат също своите притеснения- На първо място е страхът от влошаване на икономическите показатели. Препоръките на експерти от Дрезднер Банк към балтийските страни например, всички те повече да изнасят, отколкото да внасят, е нещо което не може да си представи една България на този етап.
•    Прилагането на икономическите критерии ще доведе до фалита на много фирми. От една страна това е неизбежно. От друга страна управляващите имат голяма вина за неподготвеността на бизнеса да посрещне изисквания на ЕС.
•    Селскостопанският сектор е много уязвим. Производителите на селскостопански продукти се опасяват, че ще бъдат поставени в неравностойни условия.
•    Като следствие от това на трето място е безработицата. В новите страни-членки тя и без това е по-висока, отколкото средната безработица за ЕС. Полша е водеща с най-голяма безработица сред тези страни.
•    Очертава се намаляване на инвестициите след първоначалния бум, особено в страни като Унгария, Чехия и Полша. Новите инвестиции към всички подготвящи се за ЕС страни през 2001 г. бяха 45%, през 2003 г.-31%, през 2005 г се очакват да бъдат до 24%.
•    Оправдават се опасенията от нарастване на цените. Така например в Латвия са изчислили, че само за 2 години минималната сума за осигуряване на живота на един човек ще нарасне от 170 на 340 долара, а това ще удари по 97% от пенсионерите. В Словакия ромите се разбунтуваха, когато им намалиха социалните помощи. В Чехия очакват утежняване положението на малцинствата.
•    Нещо ново, което е и парадоксално, става в най-новите страни-членки на ЕС: изведнъж и тях ги обзема страхът от имигрантски потоци. Унгария и Чехия например се опасяват от притока на поляци и словаци и обмислят мерки.
Набират сили националистки и популистки партии, нараства евроскептицизмът.
Какво е положението в България и съседна Румъния:
•    Опасения, че няма да могат да приключат преговорите навреме и най-вече да изпълнят определените изисквания за да се спази срока за приемането им – 2007г.
•    Разочарования от мнението сред западноевропейската общественост, че не желае българите и румънците да влязат в ЕС (в някои страни- 36-38 %).
•    Очакванията, че новите 10 страни-членки могат да създадат проблеми, от които ЕС да си извлече съответните поуки и силно завиши изискванията си спрямо следващите кандидатки.
•    Неоптимистични прогнози, че биха могли да се справят с проблеми от дългосрочен характер за страните им.
•    Песимизмът, че им са необходими още минимум 30 години за да достигнат онзи жизнен стандарт, който имат старите страни-членки днес.
•    “Изтичането на мозъци” ще се отрази негативно на опитите да подобрят икономическото състояние и повишат БВП. От всички страни-кандидатки най-много желаещи да заминат и се устроят на Запада има в България и Румъния – над 10%.
•    Опасения от развитие на ЕС на различни скорости, което би ни обрекло  отново на периферия. Възможно е различията в интересите между богати и бедни да нараснат, а оттам и претенциите за помощи и преразпределяне на финансите.
От казаното до тук се уверяваме (за кой ли път?), че скептицизмът и недоверието, както преди, така и днес са в същността на българската природа. За сметка на това, обаче отношението ни към свободата във всякакъв аспект е достойно за уважение. Дълго ограничаваната при социализма възможност за изразяване на мнения прави изразяването на собствени позиции да бъде смятано от българите като една от най-значимите форми на свобода. Съвсем естествено от това произтича и голямата тежест, която хората в България отдават на свободата на пресата и другите медии. Тези представи за свобода са разпространени в най-голяма степен сред жителите на София и големите градове, което се обуславя от характерните на социалните общности в този тип населени места ценности и културни нагласи. В големите градове е съсредоточен основният дял на икономически активните субекти. Те имат нужда в много по-голяма степен да отстояват собствените си позиции и интереси. Затова са заинтересовани да получават обективна информация за случващото се. За тях свободата да изразяват и отстояват позициите си е част от собственото им себеутвърждаване.
След 1989 г. българинът се чувства много по-свободен, отколкото преди това. Единственото, което му липсва в настоящият момент е материалната обезпеченост. Всички останали свободи според пълнолетните българи са налични в много по-голяма степен след промените, отколкото са били преди това.
По данни на Алфа Рисърч  различна тежест придават българите на отделните форми на свобода, което се определя от редица социално-исторически особености на българското общество.
Свободата в представите на българина се свързва предимно с възможността за независимо изразяване на мнения (56%) и материалната обезпеченост (51%), която е условие да се преодолее страха за оцеляване. Малко по-назад се нареждат свободата на пресата и другите медии (39%), свободата на избор на управляващи (38%), свободата на духа (33%), свободата и суверенността на българската държава (31%), свободата на икономическата инициатива (29%), свободата на всички сънародници във и извън страната (28%). Една от свободите, които не са залегнали толкова дълбоко в представите на българина е възможността за неограничено пътуване. Едва 19% мислят свободата като свобода на движението.
И накрая, вместо заключение:  социологическа картина на мненията по въпроси, касаещи ЕС, на  пълнолетното българското население през последните 3-4 години:
 
Имате ли самочувствието на европеец?
Да.
2001 – 22%
2002 – 36%
2003 – 32%
Не.
2001 – 72%
2002 – 63%
2003 – 65%
Доколко важно е присъединяването към ЕС?
50% – В известна степен.
27% – Изключително важно.
21% – Не е важно.
Кое от следните мнения е по-близо до вашето?
Присъединяването  ни към ЕС носи повече ползи, отколкото ограничения?
2000 – 61 %
2001 – 57 %
2002 – 66 %
Присъединяването  ни към ЕС носи повече ограничения, отколкото ползи?
2000 – 27 %
2001 – 34 %
2002 – 24 %
Без мнение.
1999 – 12 %
2001 – 9 %
2002 – 10%
Случвало ли ви се е да потърсите  конкретна информация за ЕС?
Не, не ми се е случвало?
2002 – 88%
2003 – 85%
Да, и бързо намерих необходимата информация?
2002 – 5%
2003 – 8%
Да, но бързо намерих необходимата информация?
2002 – 2%
2003 – 3%
Да, но не можах да намеря необходимата информация?
2002 – 3%
2003 – 3%  
За вас какво би било важно да научите за ЕС?
Какви социални придобивки ползват гражданите на ЕС?
2003 – 37%
2002 – 57%
2000 – 45%
Как членството в съюза се отразява на данъчната политика?
2003 – 22%
2002 – 51%
2000 – 35%
Как потребителите са защитени от вредните  за здравето продукти?
2003 – 24%
2002 – 47%
2000 – 38%
Какви мерки за околната среда се прилагат в ЕС? (незаинтересованост).
2003 – 20%
2002 – 29%
2000 – 30%
Повече подробности за общата валутна единица?
2003 – 20%
2002 – 23%
2000 – 21%
Според Вас как се водят преговорите между България и ЕС по присъединяването?
ЕС се опитва да постави неприемливи условия.
2002 – 44%
2003 – 58%
България се опитва да постигне по-бърз резултат, без да е положила усилия.
2002 – 23%
2003 – 16%
Кога България ще бъде готова за членство в ЕС?
До 1-2 години.
2001 – 4%
2002 – 17%
2003 – 7%
До 5 години.
2001 – 19%
2002 – 49%
2003 – 25%
До 10 години.
2001 – 30%
2002 – 20%
2003 – 28%
Над 10 години.
2001 – 38%
2002 – 8%
2003 – 32%