Българите вече се интегрират. Натиснете F 1

Галина ХРИСТОВА

магистър по масови комуникации

Нов български университет

 

 

 

 

 

Българите вече се интегрират. И то отдавна. Роднините на Азис са окупирали Испания. Ванко 1 си създал мрежа за проституция в почти цяла Европа. Самоковеца е убит, пазарувайки диаманти в Холандия. Странно. Уж не сме лоши хора, пък все с лошо ни споменават. На първите страници на чуждестранната преса сме в „черната” хроника. Измами с кредитни карти, търговия с оръжие, наркотици, проституция, фалшифициране на документи, на банкноти, кражба на коли, черни печати, нелегално пребиваване, легално пребиване, злоупотреба с къде каквото може, цар премиер.

Вървели хановете, онези гордите и в меховете си носели мляко. Аз винаги съм мислела, че предпочитат вино. Яздили те, търсили нови земи, а млякото се друскало, жега му било и се пресякло. Не, не станало на извара. А на йогурт. На чист български йогурт, със жива закваска. Без всякаква логика. Като виц.

Ей така ни е всичко. Като анекдот. Като някакъв брутален филм, който никога няма да свърши. Ако не бях българка здравата щях да се посмея.

Искам да си имам тунел. И по пътя да не срещам никого. Да не виждам мизерията. Да не чувам плача. Да не усещам отчаянието. Да не настръхвам от злобата. Да не надушвам мърсотията. Да си пътувам сама от една точка до друга. Да не ми пука и да съм спокойна.

В България с транспорта е трудно. Хващаш такси. Таксиметровият шофьор, наричан още бакшиш и стотинкаджия, понякога е крайно неприятен субект. Поне аз все такива целя. Захапал папирос с победоносното име „Шипка” на мястото, където едно време се е намирал левият му кучешки зъб победоносно те трови с миризмата, чалгата и течението, предизвикано от всичките отворени прозорци. Климатик не пускаме, много газ харчи. Заобиколен си от ДНК на минали преди теб клиенти. Мазни петна по стъклата, пърхот, епидермис, брокат от гърдите на някоя пищна мадама. Не знаеш до какво ще се допреш просто. Естествено бързаш, щото иначе и пеша ще си вървиш. Естествено има задръствания, щото народ беден – но коли бол. А и твоето такси все го хваща червената вълна. Все прави предимство на другите и ей такива дребни номерца. Стотинкаджийски. Шофьорът винаги те заговаря, точно, когато си скъсал с половинката и искаш да виеш до припадък. Или не си спал 18 часа. Или просто искаш тишина. И не ти пука за здравната каса, братът на Велчев, увеличението на митото и новият закон за такситата, който ще складира всички бракми.

Маршрутките са друг вариант. Там се плащаш, за да се гърбиш. За да се обърне не дай си Боже колата. В София има маршрутно рали. Прецакай колега се казва. Надпреварват се бусчетата. Газ-спирачка. Напред, назад. Чупиш нокът, после крак. Някой те настъпва. Друг те скубе в опита да се задържи прав, защото ако падне всички после ще му се смеят. А той мрази. Да му се смеят. Като слизаш си приведен на четири, а шофьора нетайно се радва на задните ти части. И спрете на ъгъла. Защото на мен ми е удобно там. На мен.

Метрото. Мирис на машинно масло. Ледена струя по средата. Никакъв фон, освен унилите лица на хората, около теб. И няколко рекламки. Бързо, но имаш чувството, че пътуваш цяла вечност. Отхвърля се.

Градският транспорт. Ужасът на всеки нормален човек. Некъпани, нелюбезни, яростни хора, закусвали чесън и пиещи минерална вода от „Халите”.

Много миришем ние българите. Хич не обичаме да се къпем. И да се обезкосмяваме. Като горили сме обрасли. Жените и мъжете имат мустаци, само че на мъжете им излизат от носа. Останала ни е соц-ком програмата за неделното къпане. Само в неделя. Точка.  

Какво е лицето на България за мен? Ами леко страховито.

Лятото ни спират топлата вода. Имам кабелен Интернет, но съм принудена да се поливам с канче. Или да викам по брат ми, имал неблагоразумието да се изкъпе преди мен и да изхаби цялата вода в бойлера. У нас всички се къпем. Редовно. А когато съм в блока на баба чакам 17 минути топлата вода да се качи до нас. До 5 етаж.

После ни спират водата изобщо. После тока.

После някакви хора преживяват със 100 лв. Или 60. Какво ядете бе хора. Как сте живи. Вие сте герои. Наистина.

Иначе заведения всякакви. И здравни и психиатрични. И за забавления. Те са в изобилие. Каквото си поискаш. Лъскави коли. Лъскави жени. Недоказани доходи. Неплатени данъци. Много кокаин и по-малко хероин.

15 години затвор за притежание на марихуана. Билбордове, рекламни спотове и камиончета на водка Marry Jane. Welcome to the planet.

Тоалетна, струваща 40 стотинки. И хляб – 65. Знаете ли колко човека на ден излизат тихомълком от залесените площи на НДК. От Националният Дворец на Културата. Обилно наторен. На който никой не е съобразил, че тези плочки отпред стават за ходене само, когато е сухо. Иначе си мъртъв. Падаш, ставаш, ситниш крачки като гейша и голяма култура става.

Отиваш на плажа и семейство Харалампиеви обядват до теб. Те си носят термос с кафе, термос с чай, хладилна чанта, техен си чадър, краве масло,вместо плажно. Вадят домашната краставица, с домашните домати, домашният лук, домашната гроздова и пари за обяд не дават ей. И викат. Много викат. Отпадъците заравят в пясъка.

А като са в тях – ги хвърлят през балкона. Бам. Обелка кашкавал. Бам. Памперс. Бам. Целия боклук. Тряс върху главата ти. Тряс едни в муцуната на Харалампиев. Тряс десния ти бъбрек с палката на кварталния. Ти що правиш проблеми във входа, а?

Тук се усмихнах. А ми се плаче.

В България всичко е съсредоточено в големите градове. И то в няколко. В тях има пари. Има работа. Навсякъде отстрани – мизерия. Един друг свят, в който няма информация, няма интереси, няма нищо. Само полета и сухи ръце. Сухи очи. Или пияни погледи.

Абсурди всякакви. Колкото искаш.

Няма да споменавам за плюсовете. Тях рядко някой ги забелязва. Явно доста ярост съм насъбрала. Но надежда не губя. Иначе отдавна да съм си тръгнала. Все си мисля, че другите ни виждат като диваци. И им настръхват косите от нас. Че винаги ще сме чужди. На еврото освен латински има и гръцки език. Никога български. Никога. Като малка се чудех защо трябва да уча английски. Не може ли просто всички да научат моя език. Трудно е да си роден в държава аутсайдер, когато ти не си. Трудно е да гледаш как хората заминават. Как псуват държавата, комшията и всичко българско.

Това есе е черногледо. Едно такова отвратено. Основната идея всъщност беше да намеря статистика. Онази черната. Но трудно ли се намира, аз ли не мога да търся. Не знам

И все пак пооткрих нещо. Сухи данни.

„Обществата, намиращи се в период на икономически и социален преход, се съпътстват от един общ характерен признак - всички те страдат от засилване на социалните проблеми, които много често имат негативен оттенък и се проявяват в случаи на алкохолизъм, наркомании, самоубийства, проституция, извършване на различни видове престъпления. Много от тези явления остават неизвестни, скрити за органите на реда, но не може да се отрече, че те оказват влияние върху обществото като цяло и дават отражение върху поведението на отделния човек.

През 2003 г. броят на осъдените лица с влезли в сила присъди е 28 617, като спрямо 2002 г. се наблюдава увеличение с 3%, а при наказаните престъпления увеличението е с 1.3%.

В извършване на престъпления през 2003 г. са обвинени 33 646 лица, което е с 4.2% повече в сравнение с 2002 година. Ефективна осъдителна присъда са получили 16 831 лица, или 50%, което е с 1.1 пункта повече в сравнение с 2002 година. Условно осъдени са 11 786 лица, или 35%, като техният дял намалява с 2.1 пункта в сравнение с предходната година. Оправдателна присъда са получили 934 обвиняеми лица и на 82 лица делата са били прекратени. От наказателна отговорност са освободени 4 013 лица (11.9 % при 10.6% през 2002 г.).

По-голяма част от наказаните престъпления са извършени през 2001 и предходните години - 52.3%, 28.1% от престъпленията са извършени през 2002 г. и само 19.6% – през 2003 година.

През 2003 г. коефициентът на криминална активност на осъдените лица (осъдените лица на 100 хил. души от наказателноотговорното население1) е 421 и е по-висок в сравнение с 2002 г. (408). С най-висок коефициент на криминална активност са осъдените лица на възраст 18-24 години (1 280 осъдени лица на 100 хил. души от същата възраст при 1 237 през 2002 г.). Криминалната активност на осъдените непълнолетни лица (14-17 години) е 883, следвана от тази при осъдените лица на възраст 25-29 години – 825, и от криминалната активност на осъдените лица на възраст 30-39 години – 544 на 100 хил. души от населението на съответната възраст.

Наказаните престъпления и осъдените лица за незаконно производство, притежаване, търгуване, използване, продаване или държане на взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси се увеличават съответно с 1.6 и 3.5% спрямо 2002 година.

Значително нараства броят на наказаните престъпления, свързани с наркотични вещества (контрабанда с наркотици, изготвяне, придобиване, държане, превозване, пренасяне и склоняване към употреба на наркотици) – от 287 през 2002 г. на 505 през 2003 г., или със 76%. Осъдени са 525 лица, като увеличението е със 79.2% спрямо 2002 година. За контрабанда с наркотици с осъждане за приключили 10 дела и са осъдени 9 лица (при 10 дела и 14 лица през 2002 г.).

„Бяхме в България…Курортът се казва Слънчев бряг. Там сте заобиколени от току-що фалирали предприемачи с три фалита в три различни бранша. От машинописки, които са изкарали курсове за преквалификация и сега вече са консултантки по софтуер за бизнес консултантство. И, разбира се, от украинци по импортно-експортните сделки, които на пет световни езика могат да ви кажат: “Абе днеска ми е направо скофтено, ще знаеш.”. Екскурзоводката ни обясни: “В политически аспект българите правят разлика между времена на големи кризи с революция и времена на средни кризи без революция, когато има само оставки на президенти.” Исторически погледнато България е забележителна страна, защото нито царизмът или фашизмът, нито социализмът или капитализмът са успели да постигнат поне някакъв половинчат успех. Какво ли не опитвали - всуе. Навярно трябва да възникне отделна обществена система - “българизъм”. Красивата природа няма да ни оправи. Нито красивите жени. Не знам какво, а много ми е иска. Да стане чудо. И хоп да сме равни. Дотогава  F1. Клавишът за помощ.