ДЕПАРТАМЕНТ МАСОВИ КОМУНИКАЦИИ
НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ
 
 
 
Развитие на човешките ресурси и заетост в ЕС –
равнопоставеност между мъжете и жените
Десислава ИВАНОВА
Докторант
Нов български университет
 
 
 
 
 
Европейската социална политика играе важна роля в изграждането на икономическата сила на ЕС чрез развитието на уникален социален модел, който доказа своята гъвкавост и динамичност при реагирането на бързите промени в икономиката и обществото на Европа през последните десетилетия. В миналото социалната политика е дала възможност на Европейския съюз да управлява структурната промяна, като същевременно негативните социални последици са били свеждани до минимум. Усъвършенстването на европейския социален модел и инвестирането в хората е важно за съхраняването на европейските социални ценности на солидарност и справедливост при същевременно подобрение на икономическите достижения.
Двойствената природа на населението – като производител и потребител на материални и духовни блага и услуги, заема важно място в различните теории за макроикономическо развитие. Необходимостта от отчитане на тази двойственост, на спецификата му отличава изследването на трудовите фактори от останалите фактори на икономическия растеж. По принцип колкото по-силно е ограничението на икономическите системи по отношение на населението и неговата трудоспособна част и колкото по-високо е равнището на икономическия потенциал на нацията, толкова е по-голяма потребността от отчитане спецификата на човешкия фактор като производител и потребител на материални и духовни блага и услуги.
Равно третиране на жените и мъжете.
Стандартите на Общността на равнопоставеност на половете за първи път се появява през 1957 г. Първият юридически акт, който въвежда необходимостта от равни права на жените и мъжете, е Договорът от Рим.  
Договорът от Амстердам добавя равенството между жените и мъжете към списъка на целите на Общността и изтъква, че във всички свои дейности Общността трябва да се стреми да премахва неравенството и да насърчава равенството между жените и мъжете. Новият чл. 141 на Договора за ЕО оказва силна подкрепа за равното третиране на жените и мъжете и за равни възможности за тях. Една от основните цели на Европейския съюз (ЕС) е политиката на равнопоставеност на половете да бъде инкорпорирана във всичките му дейности.
Практическото приложение на принципа за равните възможности на жените и мъжете във всички области на обществената дейност е формулирано в Рамковата стратегия на Общността за равенството между жените и мъжете (2001-2005 г.).
Равнопоставеността на половете е включена в дейността на Общността чрез Програма за действие на Общността (Community Action Programs). Досега ЕС е изпълнил 4 програми за равнопоставеност на мъжете и жените. През 2001 г. бе инициирана Пета Програма за действие на Общността за равните възможности на жените и мъжете (2001-2005). Основа на тази програма е Рамковата стратегия на Общността за равнопоставеност на половете (2001-2005). Целта е да се създаде рамка за действие, чрез която всички дейности на Общността да могат да допринесат за премахване на неравенството и за подкрепяне на равнопоставеността между жените и мъжете.
Законодателство на Европейския съюз.
Равнопоставеността на жените и мъжете в заетостта и в социалната сфера е един от фундаменталните на законодателството и политиката на Общността. Още договорът от Рим отстоява принципа, че жените и мъжете трябва да получават равно заплащане за един и същ труд. Договорът от Амстердам поставя изрично равенството между жените и мъжете като една от задачите и дейностите, с които трябва да се заеме Общността.
От 1975 г. насам са приети редица директиви за изясняване и развиване на този основен принцип в законодателството на Общността. Първата директива е въведена през 1975 г., двадесет години след като принципът на равното заплащане на жените и мъжете е записан в Договора от Рим.
Директива на Съвета 75/117/ЕИО от 10 февруари 1975 г. относно прилагането на принципа за равенството в заплащането на труда на мъжете и жените. Първата директива за равнопоставеността на жените и мъжете разширява принципа за равното заплащане, записан в чл. 119 на договора от Рим, който става чл. 141, постановява, че равното заплащане трябва да е правило не само при еднакъв труд, но и при еднаква стойност.
Директива на Съвета 76/207/ЕИО от 9 февруари 1976 г., за прилагането на принципа за равенство в третирането на мъжете и жените по отношение на заетостта, професионалното обучение и развитие и условията на труд; тази директива постановява, че принципът на еднакво отношение означава нещо повече от липса на дискриминация в заетостта. Забранява се каквато и да било дискриминация основана на пол, пряко или непряко. Дискриминацията на основание пол е прага, когато към даден човек се отнасят по-малко благосклонно поради неговия или нейния пол.
Директива на Съвета за нормативни професионални социалноосигурителни схеми за прилагането на принципа за равенство в третирането на мъжете и жените (79/7/ЕЕС от 19 декември 1978 г. и 86/378/ЕЕС от 24 юли 1986 г.)  Въвежда се принципа  за рано третиране в сферата на социалното осигуряване, сфера, която е повлияна силно от традицията и традиционната представа за мъжа като глава на семейството, който като такъв има право на по-високи обезщетения
Директива  86/613/ЕИО от 11 декември 1986 г. относно прилагането на принципа за равно третиране на мъжете и жените, които осъществяват дейност като самонаети, включително и земеделието, и относно закрилата на самонаетите жени по време на бременност и майчинство.
Директива 92/85/ЕИО от 19 октомври 1992 г. за въвеждане на мерки за насърчаване на подобрения в областта на безопасните и здравословни условия на труд на бременни работнички, на работнички родилки или кърмачки. Тази Директива защитава бременните жени от рисковете при някои видове работа. Задълженията на въпросните работници трябва да бъдат оценени от работодателя или от отдела за превенции, създаден специално за тази цел. Ако при анализа се установи заплаха за безопасността или здравето на бременната работничка, работодателят трябва да й осигури друга работа или временно да я освободи от работа.
Директива 96/34/ЕО от юни 1996 г. относно рамковото споразумение за родителски отпуск, сключено от Съюза на индустриалните федерации от Европейската общност, Европейския център на държавните предприятия и Европейската конфедерация на профсъюзите. Тя дава правото на платен отпуск от минимум три месеца на работниците, независимо дали са мъже или жени, при раждане и осиновяване на дете.
Директива 97/80/ЕО, регламентираща тежестта на доказване в случаите на дискриминация, основана на пол; Основният принцип, според който тежестта на доказателството пада върху страната, която е подала жалба (например, жена, която чувства, че е уволнена, защото е бременна), обикновено поражда непреодолими проблеми по отношение на доказването. Най-често съответното доказателство е в ръцете на работодателя и е трудно да се докаже дискриминация. Директивата от 1997 г. сменя доказателствената тежест без в действителност да я обърне. Директивата изисква от страните членки да вземат необходимите мерки да гарантират, че когато някой заявява, че е понесъл вреда в резултат на неспазване на принципа на равното третиране и предявява пред съда или друг компетентен орган факти, които правят възможна презумпцията за пряка или непряка дискриминация, е задължение на обвинената страна да докаже, че няма нарушение на принципа на еднаквото третиране.
Директива 2000/78/ЕО, създаваща основна рамка за равно третиране при заетостта и професията;
Директива 2000/43/ЕО, въвеждаща принципа за еднакво отношение между хората, независимо от техния расов или етнически произход
Трудова заетост.
Законодателството на Общността, известно още като acquit communautaire, в областта на равното третиране на жените и мъжете е съсредоточено главно върху проблемите на заетостта и социалното осигуряване. От самото си възникване като икономически орган през 1957 г., ЕС анализира влиянието на принципа на равното заплащане на мъжете и жените върху отношенията и условията на работното място.
Разделът за заетостта, включен в Амстердамския договор, маркира нов жалон в постъпателното развитие на Европейската социална политика. С него се създават конкретни ангажименти в сферата на интегрирания пазар на труда, които са отворени за ратификация от страните-членки.
Социалната политика на Европейския съюз има за цел да смекчава най-съществените различия в националните схеми и програми, да улеснява свободното движение на работниците, да създава предпоставки за повишаване на заетостта и подобряване на условията на труд, да усъвършенства равнището на професионалното образование и да подпомага преквалификацията и реинтеграцията на лицата, които са загубили работа поради структурни промени в икономиката или други социалнозначими причини.
Основните цели, свързани със заетостта, са определени през март 2000 г. по време на Европейския съвет в Лисабон. На този Съвет ЕС поставя пред себе си нова стратегическа цел за следващото десетилетие: да стане най-конкурентната и динамична икономика на научна основа, позволяваща устойчив икономически растеж с повече и по-добри работни места и по-голямо социално сближаване. Стратегията е създадена, за да даде възможност на съюза да възстанови условията за пълна заетост и да засили социалното сближаване до 2010 г.
Мястото на България.
Развитие на пазара на труда в България.
През последните десет години развитието на пазара на труда в страната следва основните тенденции и процеси в развитието на икономиката на страната - преструктуриране на отрасли и производства, приватизация, ликвидация на неефективни производства и дейности, разкриване на нови дейности.
Преходът към пазарно стопанство се характеризира с чувствително намаление на търсенето на работна сила, което все още не може да бъде преодоляно.
На трудовия пазар все още най-много места се заявяват за безработни без специалност (69.4%), което е негативен момент в развитието на пазара на труда, но се дължи на сезонната заетост, ниските възнаграждения и използването на ръчен и нискоквалифициран труд в определени отрасли. Същевременно най-много места са заети отново от безработни без специалност (70.4%), поради голямото предлагане на работна сила без професия и с ниско образование. Наред с това недостигът на работни места принуждава и по-високо квалифицирани безработни да приемат такава работа.
Източници на информация за безработицата в страната са административната статистика на Агенция по заетостта и Наблюдението на работната сила на НСИ. Макар тези два източника да покриват едни и същи показатели, те не са идентични, а взаимно се допълват:
Агенцията по заетостта отчита лицата в трудоспособна възраст, регистрирани в бюрата по труда, които декларират, че са безработни, търсят активно работа и са на разположение да започнат подходяща работа или да бъдат включени в курс за професионална квалификация;
Политика по заетостта през 2003 г.
Република България е извършила съответната подготовка по отношение транспониране достиженията на правото на ЕС. Основополагащ документ на политиката по заетостта в краткосрочен и средносрочен план са насоките на Европейската стратегия по заетостта и директивите на ЕС по въпросите на равното третиране, професионалното обучение и други области, свързани със заетостта.
Основна цел на политиката на пазара на труда в България, съгласно програмата на Правителството, е осигуряване на добре функциониращ пазар на труда, гарантиращ по-висока степен на заетост на трудоспособното население.
За постигане на тази цел, основните приоритети на политиката на пазара на труда през 2003 г. са:
•    Увеличаване на заетостта чрез повишаване на пригодността за заетост на работната сила.
•    Осигуряване на условия за пълноценна социално-икономическа интеграция на рискови групи на пазара на труда.
•    Насърчаване на предприемачеството и стартирането на самостоятелна стопанска дейност.
Реализацията на политиката се осъществява посредством следните подцели:
•    Изграждане на капацитет на централно и регионално равнище за ефективно използване на предприсъединителните инструменти на ЕС с цел неутрализирането на негативните ефекти от преструктурирането на икономиката върху пазара на труда.
•    Увеличаване гъвкавостта на пазара на труда и на заетостта.
•    Намаляване и превенция на безработицата и социалната изолация.
•    Поддържане и подобряване на качеството на човешките ресурси и тяхната трудова реализация.
•    Подобряване качеството на живот.
Трудово право.
За да хармонизира някои аспекти на трудовото право на централно ниво, ЕС е издал директиви в следните области: колективно освобождаване от длъжност, закрила на правото на заетост в случай на промяна на собственика на предприятието, задължение на работодателя да информира служителите си за условията, при които може да бъде сключен техният трудов договор, гаранция за служителите в случай на неплатежоспособност на работодателя, длъжностна характеристика на работниците и организация на работното време.
С влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда от 31.03.2001 г. са решени въпроси, отнасящи се до социалния диалог, тристранното сътрудничество, въвеждане на нови форми на гъвкаво работно време, ограничаване сключването на верижни срочни трудови договори, право на информация на работниците и служителите при масово уволнение, въвеждане на ново основание за прекратяване на трудови договори срещу заплащане на обезщетение и други. Работи се по проект на закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда с цел хармонизирането на българското трудово законодателство с директивите на ЕС, конвенциите на Международната организация на труда и Европейската социална харта (ревизирана), ратифицирани от България. Работната група е с широко представителство на социалните партньори и други министерства и ведомства.
През месец март 2001 г. е приет Закон за индивидуалното договаряне на КТ (ДВ, бр. 25 от 16 март 2001 г.) за първи път регламентира понятието “непряка дискриминация”, като дава и легална дефиниция; въвежда се принципът за равно заплащане на жените и мъжете за равен или равностоен труд; беше премахната възможността за уволнение на бременна работничка на каквото и де е основание, с изключение на закриване на предприятието.
Разработен е проект на закон, който съчетава комплексен подход към решаването на въпросите на равенството между половете. С него подробно се регламентират правата на работниците и служителите, свързани с равните възможности на жените и мъжете при упражняването на правото на труд, както и в областта на образованието.
В българското законодателство съществуват антидискриминационни разпоредби в Кодекса на труда, в Закона за насърчаване на заетостта, Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, Закона за държавния служител и др., които не са достатъчно ефективни. За първи път с този законопроект изчерпателно, точно и систематизирано е подредена уредбата на обществените отношения, свързани с предотвратяване на дискриминацията, както и органите и средствата за защита при дискриминация. Проектът на Закон за предотвратяването на дискриминацията цели да се предостави всеобхватна защита от дискриминация и равни възможности за участие в обществения живот на Република България, като се доразвива гаранцията за недискриминация, съдържаща се в чл. 6 от Конституцията, и се създават конкретни механизми за защита от дискриминация по отношение на различните признаци. Списъкът на признаците, по които се забранява дискриминацията, е изчерпателен и включва пол, раса, цвят на кожата, етническа принадлежност, гражданство, политически или други убеждения, религия или вяра, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение или произход.
В проекта се дефинират пряката и непряка дискриминация, преследването (виктимизация), подбуждането към дискриминация, тормозът, сексуалният тормоз и расовата сегрегация. Предвидени са редица изключения, при които различното третиране на лица не се счита за дискриминация. Не се считат за дискриминация и специалните мерки в полза на лица или групи на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, необходими за изравняване на възможностите им с цел насърчаване на пълно и ефективно равенство, докато тези мерки са необходими. Не се считат за дискриминация и мерките в областта на образованието и обучението за осигуряване на балансирано участие на жените и мъжете, както и на участие на лицата, принадлежащи към етнически малцинства. Специално внимание се отделя на сферите на трудовата заетост, образованието и предоставянето на стоки и услуги. По този начин съществуващото законодателство в тези области на обществения живот ще бъде допълнено и доразвито от гледна точка на предотвратяването на дискриминацията.
В началото на 2003 г. в Министерството на труда и социалната политика (МТСП) е създадена Консултативна комисия за равни възможности към националния съвет за насърчаване на заетостта. Тя дава предложения и препоръки при разработване и прилагане на Националния план за равни възможности на мъжете и жените. Ръководи се от министъра на труда и социалната политика. След приемането на Закона за защита срещу дискриминацията, наименованието и предмета на дейност на Консултативната комисия включват и “неравнопоставените групи в трудовата сфера”.
Законът предвижда създаване на комисия за защита на дискриминацията като “независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминацията, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите”, разписва производството за защита от дискриминация, както и принудителните административни мерки и административно наказателни разпоредби. Комисията се състои от девет души, като председателят й определя ”постоянни състави, които се специализират в материята по дискриминация”, в т.ч. ”на основата на пол”.
Права и задължения на гражданите.
С поетите ангажименти се очаква през следващите години да се постигне значително подобрение на състоянието на пазара на труда; да се увеличи капацитетът на министерството и службите по заетостта и да се създадат условия за управление на проекти със смесено финансиране, от една страна, и от друга - реализиране на действия за прилагане достиженията на правото на ЕО; разширяване на схемите за увеличаване на заетостта и повишаване качествената характеристика на работната сила; подобряване на координацията, контрола и диалога между всички отговорни институции и социални партньори; развитие и усъвършенстване на връзките между правителството, неправителствените организации и социалните партньори; усъвършенствуване на управленските решения и повишаване ефективността от действието на програмите и мерките на пазара на труда. Министерството на труда и социалната политика разработи Национална програма “От социални помощи към осигуряване на заетост”.
 
Използвана литература:
1.    Европейски модел в социалната дейност и законодателство, Програма Темпус, СУ Св. Климент Охридски, Парадигма, с., 2001 г.
2.    Жените в Европа, фондация ”Джендър проект в България”, Тип-топ прес, С., 2004 г.
3.    Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Коментар. Авторски колектив – Ч.Христов, Ст.Сербезова, Ем.Банова. Издание на КНСБ.
4.    Фондация ”Фридрих Еберт”, 2001 г.
5.    Тристранно партньорство. Дистанционен курс за специализация по индустриални отношения, кн. 2, Авторски колектив – Д.Каменов, В.Мръчков и др. Институт по индустриални отношения и мениджмънт “ОКОМ”, Пловдивски университет “П.Хилендарски”, 1996 г.
6.    проф. В.Мръчков “Трудово право – специална част”, изд. СИБИ, 1997, С., 2001 г.
7.    “Годишни доклади на ЕК за напредъка на България в процеса на присъединяване”, 1999 г., 2000 г., 2001 г.
8.    Владимирова, К.,На пазара на труда в България. Безработицата и алтернативите за трудова заетост. С., 1999 г.
9.    Владимирова, К., Икономика на труда, С., 1999 г.