Темата “блог” се появи във фокуса на общественото внимание в България тъкмо през последната половин година. Това е обусловено от тласъка в развитието на човешките взаимоотношения. След ерата на алианацията и първоначално лишената от емоциите на традиционното устно и писмено общуване електронна комуникация, на свой ред се появяват признаци на инкорпорация, приобщаване, обединяване по интереси, мнения, емоции, ценностни признаци. Това личи например от самото съдържание на блоговете – on-line дневници, написани в първо лице единствено число, чиито цели са най-различни. Те обаче, могат да се обобщят така:

• стремеж за получаване на информация от първа ръка, максимално необременена с мнения или стремеж за манипулация;

• бързина при набавяне на информацията;

• възможност за бърза обратна връзка при комуникацията – отворена, динамична и диалогична;

• ПР при заинтересовани групи Интернет ползватели като политици, мениджъри и др.

Но какво представляват блоговете? Според определението на Инвестор БГ АД “Блогът наподобява онлайн дневник, създаден и поддържан от определен потребител (блогър), който пише и публикува статии, коментари и други материали по избрана от него тема. Блогът се превръща в предпочитано средство за всекидневно публикуване на информация както от отделни хора, така и от компании и мултинационални корпорации като Yahoo, Google и General Motors.” Блоговете са безплатни и заради това много популярни. От тях лесно можем да се информираме бързо по дадена тема. Интересно би било да проследим някои политически блогове. Те са от първостепенна важност, тъй като в тях важни политици публикуват информация от първа ръка и още информация, неизкривена и неподправена, от първостепенна важност и значение. Да вземем за пример македонският блог с антибългарско съдържание, заради който македонският сървър <blog.com.mk> бе блокиран. За важността и влиянието им говори и още един пример – Китайското правителство оповести, че има намерение да контролира политическите блогове.
В Българското Интернет пространство се наблюдават блогове които се делят на най-четени, най-популярни, най-активни, най-нови. Има и друга класификация, която е по категории и от която е видно, че най-голям брой блогъри са се ориентирали към категорията забавление (3546) и лични дневници (2478), а по-малък брой към бизнеса (610), новините (439) и още по-малко към политиката (290). Тази статистика на дела на политическите блогове в България не е учудваща, тъй като погледнато реално, процентният дял на политиците е относително малък спрямо населението на страната. Затова пък посетителите на един от тях – например този на Александър Божков – е 92 276 . Повечето от блоговете водят началото си от средата на 2006 година – Юлиян Попов , Алексанкър Божков. Активизирането е в края на 2006 г., когато се появяват и блоговете на известни действащи политици като Ивайло Калфин , Петър Стоянов , Николай Камов .
Политическите блогове съдържат заглавие, което може поименно да посочи съдържателя на блога чрез съществителни собствени – Петър Стоянов, Николай Камов, Марин Димитров, Александър Божков, Юлиян Попов и др. или например изписани на методиевица думи или акроними като например: “коментари”. При политическите блогове още в заглавието става ясно от кои среди е даден политик. Няма акроними като например “ееnк” –с помощта на който код може да се намери най-четеният блог в България – в него дневно влизат около 1000 души . Информацията в заглавието понякога е на английски език (Ивайло Калфин) макар, че притежателите, преимуществено използват български език. Използването и на чужди езици – в случая английски език, показва естествения стремеж на българската блогосфера да се откъсне от своята локализираност, дължаща се от една страна на по-ограничената употреба на българския език, от друга – на по-ограничения брой потребители на Интернет в България (около 30% към момента) и от трета на все още зародишното явление “политически блог” в България, и да се приобщи и хареса на публики, които са неограничени по произход или територия. Изненадващото е, че комуникация в българските блогове сега има не само на български и на английски език, а и на гръцки и френски език. В никакъв случай не трябва да забравяме, че процесът блогиране започва своето развитие през 2003 година в България, а комуникацията в блоговете е изцяло на английски език под влияние на англоезичния произход на самите блогове. За това говорят блогове като Eenk.com.
Както повечето журналистически материали в on-line вестниците, блоговете имат сектор “Архив”, където текстовете на блогърите са поместени класифицирани по месеци. Често блоговете в България са не по-стари от една година. За сравнение първите блогове в САЩ се появяват преди шест години. Това обяснява изключителната оскъдност на българските блогове от страна на такива материали.
Темите в политическите блогове засягат въпроси като: споделени мисли по повод получени награди, подкрепа на правителството за подписване на споразумения, отношенията с Република Македония, изборите и др. В блоговете се чува истинският глас на политиците. Не, че се изземва правото на журналиста да представя своите мисли. Журналистите имат “дома”, от където да съставят и представят, по начина, по който те желаят, материалите по повод дадено събитие – това са студиото или редакцията на вестника. Там за представянето на едно събитие работят голям брой хора.
Алтернатива в този смисъл са блоговете. Тук в подкрепа на мислите си ще цитираме заглавие от авторитетното българско списание “Тема”, което гласи „Намериха ли си майстора вестниците, списанията и телевизията.” И пак там: “Факт е ..., че вестниците списанията и телевизиите често подхващат теми от блоговете.” Хубавото при блоговете е това, че без да е нужен цял екип от специалисти, дадено събитие може да се представи от гледната точка на главното действащо лице – съдържателя на блога. Но наистина ли в политическите блогове няма намеса на професионални PR специалисти? Ето как непринудено се изказват блогърите: “Много хора, включително в моя блог се занимават с Македония. С риск да разсърдя едни или да разочаровам други ще кажа, че в основни линии мисля следното: ...” Това изказване е направено в първо лице единствено число – лично и непринудено. Ето това ще наречем истински индивидуален PR. Нека да е направен от професионалисти. Нека да е манипулативен и неясен за блогърите. Направен е по правилата на PR-а, който не е самоцел, а е направен заради обществото. И съвсем успешно. Та кой не би повярвал на личните мисли на министъра. Дистанцията е скъсена, доверието по-голямо, защото изказът е твърде личен и буди доверие. А като прибавим към това и Форумът нещата изглеждат съвсем прозрачни и достоверни. Негативното тук е, че информацията често се представя едностранчиво.
Днес, когато всеки пазарен дял е подчинен на нуждата да се увеличава печалбата, а политиката превръща самите държави в печеливши финансови корпорации, не бива да има никакво съмнение, че в корпоративните блогове или блоговете на известни политици дейно участие ще вземат и цели ПР екипи. И тогава тяхното значение ще нарасне още повече. Дори ще бъде много по-голямо от това да споделят мислите си пред един професионален журналист. А пък за журналистическите функции ще кажем, че те тук се покриват от непрофесионалисти – читателската аудитория – тя води диалога, тя прави коментарите, а изводите също са нейни.
В този смисъл секторът “Мнения”, който при онлайн вестниците наричаме “Форум”, често служи за баланс. В него оставят своите мисли всякакви хора с всякакви мнения. Публиката безупречно хваща пулса на изказа и без да има причина за подвеждащо или манипулативно изказване, най-добре отбелязва като лакмус, истинността на дадено твърдение. Участниците са най-вече българи, живеещи в други страни, в страни от Европейския съюз или са граждани от съседни нам държави. В блогът на външният ни министър – Ивайло Калфин, например, може да се прочете следното в раздел “Мнения”: “Радващо е, че българските политици осъзнават силата на интернет и блоговете.”
   В някои блогове има сектор “Блогрол” – целта му е по един скрит начин да се рекламират блогове, които даден блогър следи. Техният брой рядко надхвърля двадесет. Интересното е, че рекламата тук е напълно безплатна. Не трябва да забравяме нито за миг, че цената на компанията-майка ИНВЕСТОР АД. на един вертикален банер до 20 Kb тип коментарен при 27 000 дневни импресии е 8.50. Това обяснява защо десетина блогъри се рекламират взаимно. Но въпросът за този вид реклами е доста дълъг и изисква да бъде предмет на отделна разработка.
Видно е, че комуникацията във формата Блог изпреварва журналистиката по темата дискурс. Надграждащите нива на граматиката се развиват изключително заради Рекламата, PR-а, Интернет. До сега стилистичните похвати подпомагат  изключително писмения текст. Но както знаем от Теорията на текста текстът бива и устен. При употребата му за нуждите на гореизброените дисциплини възниква нуждата от и причината за развитието на прагматиката, семиотиката, невербалната комуникация (в електронния текст се използват акроними, емотикони, подпомага се прозодията – интонация, ударение, акцент) и др.
До тук става ясно, че в блоговете в известна степен можем да открием изява, силно наподобяваща медийната. Тук обаче, професионализмът не е налице, поради което и качеството на “мутиралата” журналистика е влошено. Напротив, при средствата на PR-а се наблюдава намесата на професионалисти и това създава изключително приятно впечатление за релация от нов тип между ползватели и съдържатели. Журналистическият успех често се корени в репортажа, коментара, достоверното отразяване на някакво събитие. В блоговете съвсем не откриваме такива рубрики. Ако откриваме, то това е от типа “гражданска журналистика” – информацията е от първа ръка по подобие на подканата на bTV за изпращане на материали в рубриката “Аз, репортерът” за събития, които силно вълнуват обществото, но които само го маркират. В случая привидно няма поставена цел да се изгради позитивен или негативен имидж на някой политик или на някоя организация.
Причината е тази, че няма кой да плати за подобни прояви. Все пак блогърството едва ли е финансово оправдан разход на някоя партия или министерство. Това е нов вид PR, който вече нарекохме индивидуален или микро PR. Този скрит подход може би ще действа докато стане по-популярен и по-прозрачен. Нека отбележим тук, че към момента в България няма достатъчно изследвания в тази посока.
Индивидуалните блогове са добър PR на притежателите им, защото дадена организация има допълнителен позитивен, силен и сигурен модел, като разполага със свое персонално и поименно пространство в мрежата и то безплатно. Това е една стопроцентова позитивна PR кампания. За да организират блогърите  своя блог добре, зависи от индивидуалния им вкус. Не може никой да влияе прекалено на този процес. Предимно от потребителя и същевременно от притежателя на блог зависи как ще бъде позициониран в общественото пространство имиджа на даден политик. Без да преекспонираме значението на блоговете, за да сме обективни, ще кажем, че не е без значение какво е удобно да бъде написано в даден блог по отношение на някое събитие. Значението на политическите блогове ще нараства. За това може да помогне и екип от професионални PR и IT специалисти. А единствената цел ще бъде моделиране на имиджа на дадена известна личност в позитивна посока.
Какво следва от казаното до тук? Изводите клонят на там, че в блоговете се наблюдава не толкова медийна, колкото PR изява на ползвателите. Това нарекохме индивидуален PR. Блоговете са интровертни, а не екстровертни и точно поради това малко по-затворени и дори в известна степен резервирани, което им помага за повишаване качеството на продукта. Крайната цел е индивида да направи своя имидж позитивен. Друго преимущество е, че в замяна срещу позитивен индивидуален PR не е нужно да се заплаща за скъпи реклами, а чрез това да се страда от определена зависимост.

Библиография:

1. Александър Божков – Разни мисли по разни въпроси < http://albosh.blog.bg/>, 05.07.2007 г.;

2. Блог на Петър Стоянов – Лидер на СДС и президент на Република България 1997 – 2002 г. < http://www.petarstoyanov.com/ >, 05.07.2007 г.;

3. Блогът на Юлиана Николова <http://www.juliananikolova.com/>, 05.07.2007 г.;

4. Даниела Горчева, Dilmana <http://dilmana.web-log.nl/ >, 05.07.2007 г.;

5. Николай Камов, Председател на ПД Социалдемократи, Народен представител <http://www.nikolaikamov.com/>, 05.07.2007 г.;

6. Ivailo Kalfin, The Blog of the Foreign Minister of the Republic of Bulgaria < http://www.kalfin.eu/?cat=3 >, 05.07.2007 г.;

7. Нели Огнянова, Медийно право <http://nellyo.wordpress.com/>, 05.07.2007 г.;

8. Julian Popov, Събитията такива, каквито искам да бъдат <http://www.julianpopov.com/main_page.html>, 05.07.2007 г.;

9. <http://www.ibg.bg/blog.html>, 05.07.2007 г.;

10. Сп. Тема, бр. 7, 19-25 февруари 2007 г.