WEB 2.0 ПРЕКРОЯВА КОМУНИКАЦИЯТА



Д-р Пламен Павлов



Една от най-съкровените мечти на човека от векове е била да надскочи себе си. Надделяването над природата е само първата стъпка в доминирането. Да се постигне повече от това, което е вече създадено, е най-голямото предизвикателство. Тогава, когато физическите ограничения на организма или средата надделяват, homo sapiens създава нещо ново и различно, което му осигурява победата.
Комуникацията е една от областите, където човекът може да претендира за най-високата титла. Той не усеща магнитното поле като птиците. Не може да общува посредством миризми като насекомите. Няма емпатната чувствителност на кучетата. Но той има нещо много повече. Желанието и възможността да създава изкуствени средства за протезиране на своите природни ограничения. От рисунките с гуано в пещерите, през изсечените в камък древни послания – та чак до днес, човекът непрекъснато е добавял по нещичко към своите природни възможности за общуване. Създаването на писаното слово, възможността за тиражиране на единичното послание, технологиите за запис и пренасяне на звук и видео, са все малки победи над ограниченията на средата. Човешката дейност и по-специално технологията все се борят за протезиране на способностите на обикновения биологичен организъм. Една огромна част от дейността на цивилизацията е насочена към осигуряване на допълнения към обикновената речева комуникация. Тези допълнения имат няколко основни насоки.
От една страна, те са насочени към намиране на способи за запазване на съобщенията. От папируса до днешните онлайн сървъри можем да проследим дългия и определено креативен път на човечеството в търсене на ултимативния метод за архивиране на познанието. И, ако някога Александрийската библиотека е била едно от чудесата на света, то днес феноменът Wikipedia е част от всекидневието, която е толкова банална, че не учудва никого.
От друга страна, налице са дейности за преодоляване на времевите и пространствените ограничения. Времето на кралския бързоходец отдавна е отминало. Ако някога на Английския двор му е трябвало повече от месец да разбере, че е загубил война в Америка, то днес обикновеният зрител с отегчение наблюдава директно излитането на совалката от Кейп Канаверал и дори бързо сменя канала, защото това вече го е виждал. В древността епичните творби на Омир преразказвали случилото се с различни гласове и вариации на първоначално произтеклото. Днес телевизията ни показва живи кадри, а форумите на Интернет бързо предоставят очевидци или директни участници.
И, ако твърдим, че човекът е на върха на комуникационната пирамида, то върхът на средствата в тази пирамида е зает от онова, което най-общо се нарича нова интерактивна медия. Най-популярното название на тази медия всъщност е Интернет, но това е по-скоро вид синекдоха, защото Интернет е само част от проявленията на новата медия.
Най-модерният термин за означаването на състоянието на тази медия е синтезиран в понятието WEB 2.0. В медия света това е супер гореща дума. От къде обаче идва тя? Какво означава? Променя ли нещо? И дали наистина води към нов статус на нашето съществуване?
Концепцията за WEB 2.0 идва от занимаващия се Интернет бизнесмен Тим О’Райли. Той и неговите колеги изковават фразата през 2003 година, а нейната поява на бял свят е през 2004 година на първата WEB 2.0 конференция в света.
Като още в самото начало трябва да се каже, че WEB 2.0 не е стандарт, не се отнася към никакво технологично обновяване (ъпдейт) или състояние на мрежата, няма отношение към определени спецификации на Интернет. По-скоро WEB 2.0 се отнася към това как се третира web-платформата и основно промененото поведение на крайния потребител. Какво обаче е новото и кое предизвиква нуждата от това понятие?
Идеята за WEB 2.0 започва с избухването на така наречения сапунен мехур „точка-ком” (dot.com), който е последван от колапс на NASDAQ през март 2000. Много хора тогава разбират, че технологичният отрасъл, свързан с Интернет, леко е бил надценяван. Много малки играчи се оттеглят от надпреварата, а гиганти като Google, Yahoo и Amazon стават още по-големи и стабилни. Произтичащото е сигнал, че нещо трябва да се случи на пазара, свързан с високите комуникационни технологии.
Това ново нещо идва на прословутата конференция, където се прави сесия на мозъчна атака (брейнсторминг сесия) за определяне на текущото състояние на мрежата и разликите със старата, условно наречена WEB 1.0 комуникация. Участниците не излизат с дефиниция, стандарт или изявление, каквото е битуващото мнение. Те просто публикуват резултатите от дискусията в таблица, показваща различията. Това е оригиналната таблица от конференцията и придружаващата я схема на отношенията в WEB 2.0: [1]

WEB 1.0

->

WEB 2.0

DoubleClick

->

Google AdSense

Ofoto

->

Flickr

Akamai

->

BitTorrent

Mp3.com

->

Napster

Britanica Online

->

Wikipedia

Personal websites

->

Wikipedia

Evite

->

Upcoming.org and EVDB

Domain name speculation

->

Search engine optimization

Page views

->

Cost per click

Screen scraping

->

Web services

Publishing

->

Participation

Content management

->

Wikis

Directories (“taxonomy”)

->

Tagging (“folksonomy”)

Stickiness

->

Syndication




Таблицата показва преориентирането на вниманието от едни към други видове сайтове и типове интерактивна комуникация. Като цяло от нея и от графиката [2], която е създадена с основни понятия от Интернет и няма особен смисъл да бъде превеждана, могат да се направят три основни извода:
Първо: Мрежата се третира като платформа. Основната идея е, че мрежата вече не се смята за място, където броузерите показват данни, а платформа, позволяващата на потребителите да извършват необходимите действия за постигане на дадена цел. Това се отразява в такива проявления като например, заменяне на платените и инсталирани софтуери за писане, таблици, презентации и фото-редакция с техни онлайн аналози, които не изискват инсталация, заплащане и са независими от операционните системи. По същата аналогия – вече не е необходимо да притежаваме нашата любима музика, филми и шоута, защото те са достъпни онлайн. Вече не е необходимо да имаме, а да бъдем. Почти по Ерих Фром...
Вторият извод: Впрягане на колективното познание. Една от идеите за бъдещия независим изкуствен интелект показва приликите между свързаните в мрежа неврони на мозъка и отделните компютри, образуващи WEB [3]. Мрежата не е само свързаност на индивиди и индивидуални компютри. Тя е общност, която е в състояние не само да предава, но и да генерира колективно познание. Голяма част от интереса към WEB 2.0 е фокусиран върху аспектите на социалното взаимодействие под формата на споделяне на таланти, създаване на нови връзки в My Space, генериране на диалози и конференции в системата на блогинга, споделяне на тагове и букмаркинг в сайтове като Del.icio.us или просто създаване и редактиране на колективното познание във феномена Wikipedia. Въпреки сериозните социални дебати относно достоверността на публикуваното в Wikipedia и забраната за научно цитиране, това е най-бързо развиващият се научен форум на съвремието, който има собствен живот и темп на самонарастване, саморегулация и саморедактиране.
Третият извод е свързан с богатството на усещанията на потребителя при досега му с WEB 2.0 приложенията. Всъщност тук е разликата. WEB 2.0 отразява промяната в нагласата на потребителя спрямо мрежата. Той не търси в нея. Той очаква от нея. Новите технологии като например, AJAX, позволяват използването на онлайн приложенията като приложения, директно инсталирани на конкретен компютър, но с тази разлика, че вече са платформено и машинно независими. Преодолява се още едно от ограниченията на средата – географското. И ако WEB 1.0 позволяваше чрез един компютър достъп до която и да е точка на мрежата, то WEB 2.0 позволява достъп от който и да компютър, до която и да е точка, услуга или информация, налични в мрежата.
Доколко ново обаче е всичко това? Прословутият AJAX е наследник на JAVA и не дава принципна разлика в начина на работа. Социалните мрежи и личните сайтове не са възникнали в деня на WEB 2.0 конференцията. Оптимизацията на сайтовете за по-добро търсене не е само днешен проблем. Нов е обаче начинът, по който се организира цялото това нещо.
Например, абонаментът за вестници и списания съществува откакто има пощи и преса, но феноменът RSS прави понятията разпространение, тираж и абонамент безвъзвратно остарели. Защото RSS доставките на онлайн съдържание са следващата врътка на спиралата в комуникационния процес. В миналото са правили абонамент за вестник като единствена врата за информация. Впоследствие се появяват технологичните медии, които изискват хардуер за комуникация. Това са радиото и телевизията. По-късно се появява кабелната телевизия, изискваща абонамент, но предоставяща множество канали и честоти. Интернет прави нещата още по-пъстри. Появяват се безброй сайтове, посветени на интересуващите ни теми. Потребителите на WEB 1.0 имат възможност да разглеждат огромен паноптикум от места в мрежата, които имат всекидневно обновяване и изискват време за оглеждане и анализ. Във времето на WEB 2.0 се появява RSS и пак обръща процеса. Вече информацията не трябва да се търси всеки ден. Крайният потребител е „абониран” за нея, но по нов начин. Всичко, което го интересува, идва в нещо като сайт или програма като целият поток е организиран тематично и предварително филтриран по конкретни, предварително зададени критерии.
В същото време трябва да сме наясно, че това е медия, която все още е в развитие. Ето какво казват кръстниците на WEB 2.0 на своята страница по повод традиционната вече пета среща за новостите в мрежата [4]: „Комерсиалната мрежа сега е тийнейджър – минаха петнадесет кратки години откакто Марк Андерсен пусна Мозаик броузера. За да видим нещата в перспектива, телевизията като вид комерсиална медия достига петнадесетия си рожден ден през 1956 година – когато Елвис Пресли прави първото си появяване по националната телевизия. Националните новинарски емисии по онова време са в своята детска възраст. Петнадесет години след раждането на телевизията, контурите на новата медия едва започват да се оформят. Идеята, че се ражда революционно нов феномен, който ще промени формата на самата тъкан на обществото, е все още немислима.”
Участниците в петата WEB 2.0 среща смятат, че мрежата може да започне да се отплаща за инвестираното в нея. От събрания колективен интелект като сърцевина на социалните движения в мрежата може да се научи много. Като особено ценно е това в условията на глобалната криза във финансите, екологията и отношенията. Затова и адресатите на новата среща са лидери в областите на здравеопазването, генетиката, световните финанси и бизнес и дори политиката.
Новото мислене, повлияно от тенденциите в мрежата прекроява устоите на създаването и разпространяването на информационните потоци. Обърнати и разместени са местата на експерти, източници на информация и потребители. Дори и такива „евангелисти на новинарството” [5] като BBC се опитват да преформулират своя уеб-базиран модел на разпространение така, че да прегърнат създаденото от потребители и читатели съдържание. Новите възможности на WEB 2.0 реформатират мисленето и психологията на възприятието.
Както казва анализаторът Г. Оливър в своя блог: „Това, което WEB 2.0 направи е, че даде на фирмите инструментите, с които да взривят вратите на създаването на ценности и да поканят клиенти, партньори, експерти и желаещи да участват сами в процеса.” [6]
Независимо дали сме блогери, маркетинг специалисти, журналисти или обикновени потребители на мрежата, ние имаме еднакво право на съучастие в създаването и експлоатирането на функционалността и полезността на всичко онова, което генерира всяка секунда мрежата. Всеки път, когато отваряме Google профила си, ние сме в очакване да видим звездичката „new”, която индикира нов вид услуга, разширена функционалност или друг тип „екстри”. Всеки път, когато комуникираме в услуги на мрежата като Exploit, Flicker, YouTube, MySpace или Wikipedia, ние променяме мрежата, допринасяме за колективното познание и в някаква степен прекрояваме света – такъв, какъвто го познаваме.


Използвани източници:

[1] Terry, Burrows. Your life online – making the most of web 2.0 – the next generation of internet. – London, 2007, p. 17.

[3] Pagels, Heinz R. The Dreams for reason - the computer and the rise of the sciences of complexity. - NY : Bantam books,1989.

[5] http://www.davidleeking.com/2006/04/26/bbc-is-heading-towards-web-20/20.01.2009

[6] http://blog.strategicheading.com/2009/01/20/web-20-represents-a-fundamental-rethinking-of-business-and-the-theory-of-the-firm/20.01.2009