АВТОРСКОПРАВНА ЗАКРИЛА НА ПРОИЗВЕДЕНИЯТА НА НАУКАТА

 



Доц. д-р Емил Лозев



Развитие на проблема в исторически аспект
Както произведенията на литературата и изкуството са интелектуален резултат от творческа художествена дейност, така и произведенията на науката са интелектуален резултат от творческа научна дейност. На това основание и трите вида произведения се ползват с авторскоправна закрила стига да са изразени ”по какъвто и да е начини в каквато и да е обективна форма” (чл.3 ал.1 от ЗАПСП). Що се отнася до разграничителната линия между тези категории произведения, Г. Щрикер основателно подчертава, че произведенията на науката са насочени предимно към интелекта на човека, а не към неговите емоции или естетически чувства. [1]
Ако се върнем към зората на авторското право ще установим, че първият авторскоправен закон в Англия от 1709 г. закриля недиференцирано отделните видове произведения, а тяхното материално въплъщение под формата на първите печатни книги. Едва по-късно, следващите авторскоправни закони например, тези във Франция от края на 18. в., диференцират вече произведенията на литературата и изкуството като обекти на авторски права. До авторскоправна закрила на произведенията на науката и включването им като самостоятелно обособена категория в авторското право се стига още по-късно, когато се изясняват най-вече границите между тях и обектите на индустриалната собственост (откритията, изобретенията, промишлените образци, полезните модели и т.н.), с чиято закрила се заема една не по-малко развита система на правно регулиране.
Наличието обаче на допирни точки между произведенията от художествената и научната сфера е повдигало не без основание и не от вчера въпроси, свързани както със спецификата на взаимопроникването им, така и с разграначаването им, с оглед на правната им закрила. Така още преди повече от 150 години Льоконт дьо Лил отбелязва, че „изкуството и науката, разделяни дълго време в резултат на различаващи се разбирания, трябва да се стремят да се обединят, ако не да се слеят. Едното е примитивно разкриване на идеала, съдържащ се в обкръжаващата ни природа, а другото е разумно изследване и просветлено излагане на този идеал”. [2 ] Тази философско-естетическа констатация и съдържащият се в нея призив отразяват духа на времето, свързан с начеващия бурен научно-технически прогрес от средата на 18 в. Всъщност отдавна произведенията на архитектурата например, са привличали вниманието с двойнствената си природа на ”синтезни” произведения на изкуството и техниката. Въпросителни са възниквали първоначално и към произведенията на науката, облечени в писмена форма – дали да бъдат отнесени към литературните или научните? Както обикновено по-късно се оказва, чe истината в такива “кръстопътни случаи е някъде по средата!
Произведенията на науката в различните авторскоправни закони
Ако се върнем към мястото на произведенията на науката в различните авторскоправни законодателства, един техен сравнителен анализ показва, че както в двете основни авторскоправни конвенции – Бернската (чл.2) и Универсалната (чл.1), така и в повечето авторскоправни закони, тези произведения са посочени изрично. В не малко случаи обаче, тяхното присъствие е имплицитно. [3 ] Мълчанието на законодателите в тези случаи може да се тълкува като подразбиращо закрилата и на този вид произведения, стига да са, по общия принцип, обективиран резултат на творческа дейност в областта на науката. Този извод се налага особено в случаите на авторскоправни закони, където вместо литературните, са посочени като закриляни писмените произведения, което презумира и научните произведения, обективирани в такава форма. Като добавим, че често подобни системи на класификация се допълват от отделно посочени пластични, графични и пр. произведения от най-различни области на науката, днес с пълно основание може да се приеме, че произведенията на науката еднакво се закрилят заедно с останалите произведения на литературното и художественото творчество.
Произведенията на науката в чуждестранната съдебна практика
По признание на редица автори, съдебната практика в европейските страни (Франция и Германия например) е твърде противоречива относно закрилата на произведенията на науката. [4 ]
Например френските съдилища още преди повече от един век признават такава закрила на курсовете и учебниците по право. [5 ] В по-ново време се закрилят: докторска дисертация, [6] наръчник за обучение по качество в предприятията, [7 ] речници [8 ] и т.н. Поддържа се, че и експозе на математически проблем може да разчита на закрила. [9 ]
В същото време е отказана закрила на: каталог, възпроизвеждащ индустриални изделия, придружени с текстове, имащи необходим описателен характер; [ 10] на бюлетините на Дирекцията по Национална метеорология „поради липса на всякаква следа от оригиналност“. [11]
Не по-различно е положението и при карти, планове и пр. от сферата на науката, макар и често съдилищата да се проявяват при тях като “по-отстъпчиви”. [ 12] Така, от една страна, са признати права върху карта на пътищата Мишлен, [13 ] карта на вината във Франция, [14 ] план на град. [15 ] От друга страна, са отказани такива върху план за урбанизация, [16 ] топографски план [17 ] и т.н.
Подобна разноречива е и практиката на германските съдилища, но в съдебните им решения се среща определена теоретично-практическа аргументация, която с нейната взискателност заслужава внимание. Така при оценката за закрила на произведенията на науката в някои решения, засягащи например програма Инкасо, [ 18] тържни книжа, [19 ] система за управление на предприятие, [20 ] указания за употреба [21] се застъпва изискването за една достатъчна степен на „своеобразност” (hinreichend schopferisches Eigentumlichkeitsgrad) в сравнение със предшестващи ги образци дотогава. Ако при нея се установят творчески признаци, то те се сравняват (съпоставят) със създадени вече произведения на средно равнище (Durchschnittgestalters). Едва при наличието на съответно значително различие (erhebliche Abstand) започва долната граница на закрилата, която изисква едно значимо надвишаване равнището на творческата дейност спрямо обичайното средно равнище “на можене” (Durchschnittskonnen). [22]
От друга страна обаче, има цял ред висши съдебни решения, при които и дума не става за посочените повишени изисквания. Напротив, в тях се приема, че дадено произведение от конкретен вид, като например дипломна работа, [23] адвокатска писмена защита, [24] тематичен каталог, [25] представлява израз на творческа изява. А това означава,че при определени обстоятелства е достатъчна и една по-ограничена мяра за оценка на интелектуалното творчество. [26]
Произведенията на науката в ЗАПСП
Ако се обърнем към ЗАПСП (чл.1-3) не можем да не установим, че произведенията на науката равноценно и равнопоставено се закрилят наред с произведенията на литературата и изкуството. Наред с това, чл.3 (1) т.1 от ЗАПСП разкрива една първа особеност, чрез която се проявяват някои произведения на науката. А тя е смесването на два критерия: от една страна, на изразни (знакови) средства, характерни за литературата и от друга, на съдържание от научно, (”нехудожествено”) естество, характерно за науката. Това смесване на тези два критерия води до съвместяването в един обект на произведение на науката и литературата. [27]
Така се появяват произведенията на научната литература, категория, която очевидно не съвпада изцяло с произведенията на науката, тъй като изразява и обхваща само една нейна част.
Наред с тези “хетерогенни произведения на науката, съществуват и други – “хомогенни, които са посочени в чл.3(1) т.8 от ЗАПСП – проекти, карти, схеми, планове, макети и други, отнасящи се до всякакви сфери от науката. Разбира се, че и само този вид произведения не изчерпват произведенията на науката, които в последна сметка се оказват събирателна категория, обхващаща произведенията на научната литература и научните произведения в тесния смисъл на думата.
Определения на произведенията на науката
Не особено сполучлив опит за определение на произведенията на науката предлага “Речникът на СОИС на термините в авторското право и сродните им права”, според който, “научно произведение е произведение, в което проблемите се разглеждат в съответствие с изискванията за научен подход”. [28] Както се вижда, определението акцентира вярно, но едностранчиво единствено върху подхода, без да разкрива нищо от характеристиките на произведението.
Твърде отвлечено ни изглежда и определението на арменския автор А. Гарибян, който разглежда научното произведение като ”интелектуален резултат, плод на рационално-теоретично и абстрактнологическо мислене”. [29] И тук акцентът, макар и верен, отново едностранчиво е насочен, този път единствено към начина на мислене, свързан със създаването на този вид произведения.
Съвсем ексцентрично звучи и определението, поддържано от някои представители на по-старата чехословашка авторскоправна доктрина, които предлагат вместо термина научни произведения – „произведения на специалисти”, [30] с което допринасят само за допълнителна неяснота в терминологията.
Най-сполучливо от съдържателна гледна точка ни изглежда определението на А. П. Сергеев, който поддържа, че произведения на науката са „всякакви произведения, основното съдържание на които се изразява в изработването и систематизацията на обективни знания за действителността, включително и произведенията на научната литература. [31]
Едно любопитно германско съдебно решение допълва с още един елемент –социалните функции – в определението на произведенията на науката. Според него към тях спада „всяко произведение, което по оформление, форма и съдържание и присъщата му духовна същност служи за развитието на науката чрез разпространението на знания и поука”. [32]
Това определение предоставя повод за отграничаване на научно-популярните произведения, които не са предназначени за развитие на самата наука, [33] а имат за цел разпространението на знания по достъпен начин за широка част от населението. По своята форма на представяне на научните факти, тези произведения като литературни,  са подчинени на изискването за една всеобща разбираемост (Allgemeinverstandlichkeit), която обаче не противоречи на научността им. [34] Подобни произведения могат да представляват и научнопопулярни радио- или телевизионни предавания стига опосредяването и представянето на научни знания да определят формата и съдържанието им.
Специфика на произведенията на науката
Втората и особено съществена особеност при произведенията на науката засяга противоположното естество на творческия принос (оригиналността), изразен в крайния интелектуален резултат от научното творчество. Докато при произведенията на литературата и изкуството решаващо значение за закрилата им като носещи творческия, индивидуален отпечатък на техния автор има формата на изразяването им, то при произведенията на науката е тъкмо обратното – решаващо значение има съдържанието им.
Както е известно, основен принцип в авторското право е, че закрилата обхваща формата, докато съдържанието е общодостъпно и може свободно да се използва. Очевидно принципът е съобразен напълно с художествените произведения, при които един и същ сюжет може да е в основата на няколко самостоятелни произведения. При научните произведения обаче, основната интелектуална ценност е научният резултат, откритите зависимости и факти, научната конструкция, аргументацията, анализът.
Образуващите съдържанието на научното произведение елементи, като постановка на научния проблем, метод на научното изследване, научни факти, тълкуване, систематизация, хипотези, теории и пр., нямат самостоятелно правно значение и не са закриляни сами по себе си, извън определена форма [35]. Научното откритие, съставляващо елемент от съдържанието на научното произведение и не получаващо в качеството на такъв елемент правна закрила, е отделено като самостоятелен обект на гражданското право. Ако откритието получаваше достатъчна правна закрила по авторското право, то в такъв случай не би било необходимо създаването на самостоятелен правен институт, какъвто е правото на откритие. [36]
Що се отнася до закриляните, т.е. правно релевантните (значимите) елементи на произведенията на науката, към тях спадат:
  • външната форма, т.е. неговият език, включваща особени научни знаци и символи и
  • вътрешната форма (композицията), която се образува от възприетата от автора последователност на излагане на научните понятия, логиката, систематиката на разкриване на научните идеи и разполагането на материала. [37]
Обхват на закрилата на елементите на произведенията на науката
След като авторското право закриля горните форми на изразяване, заслужава да се установи кои елементи на произведението на науката се отнасят към формата и кои – към съдържанието му.
  • Както вече бе посочено по-горе, съдържанието на произведението включва идеите, мислите на автора, а както сполучливо отбелязва Б. Мартинов, ”авторското право не познава някакво особено право върху идея, мисъл на дадено произведение”. [38] Така към съдържанието на произведението на науката се отнасят:
- На първо място, установените факти, логически връзки, зависимости, правила, [39] заключения.
- На второ място, намирането и постановката на научния проблем, независимо от това, че в редица случаи творческият процес се заключава в достигането именно до този резултат, а самото решение е плод на приложение на познати методи и обичайни (рутинни) средства.
- На трето място, споменатите методи на изследване също са елемент на съдържанието. Следва да се изтъкне, че понякога методът е самостоятелен продукт на научно мислене (например, метод за провеждане на физически експерименти, метод за изследване на условни рефлекси и т.н.) който може да се използва при решаването на различни задачи, съответно да бъде заимстван от други автори при създаването на други произведения. [40] Но това не означава, че заимстването на чужд метод – даже без цитиране – е нарушение на авторското право на създателя му, ако го е изразил в произведение. В тази връзка, противоположната теза на А. Гарибян ни изглежда непоследователна. Специфичните правила относно цитирането (което се извършва без съгласието на автора) се отнасят до конкретни незначителни пасажи от едно произведение. Цитирането на автора на научно мисловно благо, заимствувано от друго произведение е морално задължение и се отнася към етиката на научния работник. [41]
Когато произведението на науката представлява описание на метода, използуването на самия метод в практическата дейност или в друго произведение е свободно. Друг въпрос е, че заимстването на един метод (на обучение, например) може да бъде акт на нелоялна конкуренция. [42]
- На последно място, всички посочени елементи могат да бъдат обединени в научна хипотеза, теория или откритие. Въпреки че тези елементи имат самостоятелно съществуване и евентуално биха могли да бъдат защитени в специфична система за закрила (например откритията) от гледна точка на авторското право, те са общодостъпни и могат да се използуват свободно, включително и в различни произведения на различни автори.
Такава теза вероятно търпи известни отклонения, поне в сферата на хуманитарните науки. Докато френската съдебна практика приема, че историческите факти – даже открити от някой автор – не се закрилят (а същото се отнася и до конструираните хипотези и теории), показателно е едно съдебно решение, което постановява, че „в областта на археологията всеки учен е в състояние да конструира хипотези, обяснения..., които са лично негово постижение... Тези умствени конструкции са единствената валидна основа на интелектуална собственост в дадена област, тъй като творбата се състои в оригиналното сглобяване на тези материали и умствени елементи, а не в литературната, графичната или пластичната форма, която им се придава”. [43]
По-иначе изглеждат обаче нещата в сферата на точните науки. Например върху теорията на относителността са писани стотици произведения, в част от които авторите се задоволяват да я преразкажат и онагледят във вид на научнопопулярно произведение. Ако върху тази теория (като елемент от научния труд на Айнщайн във вид на публикация) съществуваше авторско право, авторът й би могъл да забрани описването й от всеки друг. Следователно, следва да се приеме, че съдържанието на произведението на науката включва научната идея, познанието, теорията, закона и в последна сметка решаването на научната задача. В това отношение те не могат да бъдат оригинални в случаите на безспорната им повторяемост. Случаят е аналогичен със сюжета на художествено произведение, който безспорно не се закриля.
  • Авторскоправната закрила обхваща само оригиналното оформяване на съдържанието – индивидуалният начин на изразяване на автора.
Погрешно е да се приема, че формата включва само конкретния подбор на думи, графично оформяне на таблица или диаграма и т.н. Това би означавало, че преработката със синонимен речник на литературно произведение или замяната на квадратчета с триъгълници в една диаграма представляват отделни произведения. Закрилата обхваща богатството от знания, изобилието на доказателства, разнообразието от рационални връзки – всички те заедно представляват израз на автора. [44] Тя включва посочената вече не само външна форма, но и вътрешната форма, наричана от някои автори композиция. Последната се свежда най-общо до организацията на съдържанието, подбора и подреждането на елементите, съобразно личното виждане на автора. Към тях някои автори добавят още и градацията на аргументите или твърденията и композиционната цялост. [45] Следователно, вътрешната форма съответства на структурата на произведението. Тя обаче не бива да се смесва с логическото развитие на съдържанието, с пътя на доказването, или с изграждането на научната теория. Композицията се покрива със структурата на изложението (ако е оформено оригинално), а не със структурата на съдържанието. От тук следват два важни извода:
1. Композицията сама по себе си (например, съдържанието на научен труд, посочвано в началото или в края на книгата) не е обект на авторско право, а става такъв само като конструкция на оригинално произведение. Това означава, че закрилата на произведението обхваща и неговата структура. По тази причина не е нарушение изготвянето на библиографски справочници, възпроизвеждащи и съдържанието (в посочения смисъл) на съответните публикации. Не е нарушение също така и изготвянето на резюмета, при положение, че излагат само структурата на произведението и не представляват съкратено предаване на същността му.
2. Предопределеността на подреждането на изложението от развитието на идеите (например, описанието на математическо доказателство) показва, че липсва оригиналност на вътрешната форма, поради липса на (или съвсем ограничени), възможности за избор на структуриране на изложението.
Практически проблеми на закрилата на произведенията на науката
Един от често възникващите въпроси на практика, особено характерни за научното творчество е:
  • Налице ли е произведение на науката при изразяване в неоригинална (рутинна) форма на ново научно съдържание? Към тази хипотеза попада и случаят на форма предопределена от неоригинално (рутинно) съдържание.
Изложеното по-горе относно оригиналността, води до заключението, че съчетанието на нови идеи и неоригинална форма не се закриля от авторското право. Обратното разрешение би означавало, че авторското право закриля идеите, тъй като само те в случая имат творчески характер. Неприемливостта на тази теза изпъква още по-ясно, когато едно лице достига до научния резултат, а друго го излага в неоригинална форма – например като научнопопулярна статия в печата за извършено научно откритие. Кой би следвало тогава да бъде автор на научното произведение? Нито първото лице, тъй като очевидно това би означавало да се закриля идеята, нито второто, тъй като то пък изобщо няма творчески принос! Разглежданият случай съвсем не е само хипотетичен. Често изследователи публикуват научни съобщения за работата си, представляващи математически зависимости, химически формули, данни от експерименти и други подобни. Разбира се, може да се възрази, че научното произведение е само изразената в конкретна форма идея, съответно, че идеята се закриля само в комбинация с дадената форма. Това обаче означава, че всяко друго неоригинално (рутинно) изразяване на същото съдържание би било произведение –нещо, което е немислимо – или най-малкото не е нарушение на авторското право върху първото произведение, което обезсмисля закрилата, свеждайки я само до защита срещу буквално възпроизвеждане. Ако пък се допусне, че само последващото оригинално оформяне на същата идея е произведение, то всяко друго неоригинално изразяване би било нарушение, т.е. свободата на изразяване би се ограничила само до творческо изразяване.
Един пример, който най-ясно би илюстрирал изтъкнатите съображения: какви са авторските права на автора на математически метод за изчисляване на конструкции, изразил го във вид на решение на система от уравнения?
Ако това съчетание от ново решение и неоригинална(рутинна) форма (математическият език почти не дава възможност за избор при изразяване на математическо решение) е произведение, то всеки, който извършва изчисления по дадения метод, извършва нарушение, тъй като по необходимост възпроизвежда решението в същия вид. Ако ли пък замяната на символите с други (без промяна на решението) не е нарушение, закрилата се оказва илюзорна.
Следователно, съчетаването между нова идея и неоригинална (рутинна) форма не е произведение. Заимстването на същата идея и излагането й в същата или друга неоригинална (рутинна) форма не е плагиатство, но не е и произведение! Оригиналното оформяне на идея (нова или заимствана) е произведение!
Практическите последици от това заключение са следните, що се отнася до типичните научни произведения:
1. Първо, научното откритие като идея безспорно не се закриля. Както сполучливо изяснява А. Гарибян, докато откритието е установяване на зависимости, свойства и пр., то крайният интелектуален резултат е творба! [46] Но и неоригиналното (рутинното) изразяване (например във вид на формула, математическо доказателство и пр.) на тази идея не може да бъде произведение. Поддържа се, че няма значение дали откритието е изразено във вид на формула или на научен труд – във всички случаи обективираният резултат е произведение. [47] Може обаче да се възрази, че обект на авторското право не е идеята, а нейното описание, при условие, че е оригинално. Ето защо за авторското право е релевантен начинът, по който е изразена идеята. Именно защото авторското право не е предназначено да закриля научните постижения, в законодателството може да съществува специална закрила за откритията, напълно обособена от авторско – и изобретателско правната закрила.
2. Подобен извод се отнася и за описанията на технически решения (например описание на изобретение, техническа документация и пр.) И тук определяща е оригиналността на описанието, личният начин на представяне на техническата идея. В практиката често се срещат отбелязвания върху техническа документация, чертежи, инструкции за използуване на прибори и други подобни, че те са защитени от авторското право и че се забранява възпроизвеждането им. Такива декларации са без всякакво правно значение – единствено съдът може да прецени дали е налице оригинално произведение. Случаят с чертежи, схеми, таблици с данни е особено характерен, тъй като изразните средства са дотолкова конвенционални, че не позволяват проявата на индивидуалност при изразяване на техническото решение. Както сполучливо отбелязва О. Улмер, „няма авторскоправна закрила там, където материалът не позволява индивидуално представяне”. [48]
Естествено, възможни са изключения, при които авторът на чертеж, схема,  диаграма, (но не непременно на решението, което се онагледява) е намерил оригинален начин за представяне и тогава е налице произведение. [49] Но в общия случай обективирането на решението без пояснения, коментар и пр. е лишено от индивидуален отпечатък. В това отношение, аналогия би могла да се направи с обективирането на същото решение в материален вид. От гледна точка на авторското право е безразлично дали винт, болт и пр. са изразени в чертеж или са представени като обработени детайли. На различно становище е Г. Смирнов, който поддържа, че техническо решение, обективирано в конструкция е произведение. [50] Следователно, при обективиране на научни постижения, технически решения и други, авторскоправна закрила възниква само когато описанието (представянето на идеята) е оригинално. Несъмнено това положение не удовлетворява творците на нови теории, доказателства, идеи т.н. Но недостатъкът не е в авторскоправното законодателство. Правата върху научни и други постижения не могат и е недопустимо да се включват в авторскоправната система, която почива на принципи, неприложими към тях.
  • Композицията на произведенията на научната литература също повдига някои специфични въпроси.
- На първо място, те засягат т. нар. сборни и съставни (компилационни) произведения посочени в чл.3 (2) т.3 и чл.10 и 11 от ЗАПСП. Това са различни сборници от научни трудове, годишници на висши учебни заведения, антологии с научни статии, речници, енциклопедии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали. И при тях е налице общият принцип, че подборът или подреждането на елементите (произведения или материали) трябва да е оригинално, да бъде резултат на личен избор, вкус, концепция. Поради това не всички сборници, проспекти, указатели на научна литература и пр. представляват произведения.
И в това отношение европейската съдебната практика не винаги е особено последователна и често противоречива. Например, според решение № 3858/67 г. на Букурещкия градски съд (IV колегия) поради неоригиналният (рутинният) характер на подбора и подреждането на материалите, съставителят на сборник резултати от научни изследвания на научен институт не е признат за авторски. Но пък едно решение на Дюселдорфския съд признава за произведение – сборник от счетоводни примери, подредени по азбучен ред. [51] Интересно е решението на австрийския Върховен съд от 7.3.1978 г. във връзка с индекс във вид на съвкупност от ключови думи на анотирано издание на законодателен акт. Съдът е приел, че изготвянето на индекса не е ограничено от автоматичното класиране по азбучен ред на отделни думи, а напротив – налице е подходящ избор на ключови думи (съобразен с подготовката на читателя –лаик), който е следствие от задълбочен анализ на акта, на проявена компетентност, на ориентиране на помагалото към практиката [52]. Проблемът е особено актуален поради широкото разпространение на реферативни бюлетини, указатели с анотирана литература и пр. В тази насока заслужава да се обърне внимание на два основни момента:
1. Първо, оригиналното подреждане не трябва да се смесва с изнамерения нов метод на подреждане, който е мисловно благо, и както бе посочено по-горе, не се закриля. Все пак е разумно да се приеме, че простата подмяна на едни данни с други (например в указател, таблица) е нарушение на авторското право.
2. През последното десетилетие като особена интелектуална и пазарна ценност се развиха базите данниогромни масиви от информация, подредени по начин, позволяващ обработката й с изчислителна техника и поднасянето й на потребителя в различни разрези и обем (например информационна система за цените на стоките на световния пазар, за научни публикации и т.н.) При тях колкото и подреждането да е неоригинално, толкова пък закрилата им е оправдана от гледна точка на огромния труд и средства, вложени за съставянето им.
- На второ място, композицията като структура на научното произведение твърде често е предопределена от логическото развитие на съдържанието (доказването, описвания метод или закономерности и т.н.) или е представена по неоригинален (рутинен) начин. По тази причина поне европейската съдебна практика не приема като произведения указатели за самолетни полети, железопътни разписания, телефонни указатели и т.н. [53]
- На трето място, някои автори основателно поддържат, че все пак обосноваването на авторскоправна закрила за произведения с оригинална композиция служи в известна степен за закрила на съдържанието, [54] че в последна сметка по този път със закрила се ползват „различните оригинални елементи..., чието съчетание е следствие от дадена интелектуална конструкция”. [55] Всъщност структурирането на идеите отразява концепцията на автора – т.е., една идея. След като подмяната на данни при използуването на чуждо подреждане е плагиатство, то неминуемо закрилата обхваща донякъде и метода на подреждане – не в принципния, а в разгърнатия му вид. Следователно, „установявайки връзка на правна приемственост между дадена форма и последователните ? трансформации, авторското право е въвлечено в закрилата на творческата идея сама по себе си”. [56] Това означава известен „пробив” в принципа за незащитимост на идеите – било поради значението на определени категории творби, било заради спорната им оригиналност. [57]
Закрила на произведенията на техническото творчество
ЗАПСП изрично закриля произведенията на техническото творчество както под формата на произведенията на техническата литература(чл.3 ал.1 т.1), така и под други форми на технически произведения, от която и да е сфера на техниката (чл.3 ал.1 т.8) В това отношение изложеното по-горе относно изискванията за творческо проявление (оригиналност) при създаването им, както и за всички останали предвидени от закона признаци за признаването им за обекти на авторско право, посочени при произведенията на науката, важат и при тях. В частност, разработките по създаването на нова техника могат да бъдат отнесени към сферата на научната дейност, така че техническото творчество следва да се смята за разновидност на научното творчество, а техническите резултати – научни резултати. [58] Поради това въвеждането в авторското право на особено понятие „техническо творчество” едва ли е оправдано. Заради това всички произведения, разкриващи съдържание на технически решения до квалификацията им в качество на изобретения или други обекти на патентното право, следва да се ползват с авторскоправна закрила като произведения на науката. [59]
От направения анализ на обхвата на закрилата на научните произведения се вижда, че редица от тях (и най-вече технически или инженерни проекти, указатели, сборници, модели или скици от научно-техническо естество) се закрилят често въз основа на пренебрегване на признака оригиналност или въз основа на изкуствено разширително тълкуване на понятието „форма” на произведението. Това евентуално налага в бъдеще законодателното преосмисляне, категоризирането (в чл.3 алинея 1 на ЗАПСП) и отделното обособяване на произведенията на науката, техниката, компютърните програми, базите данни и мултимедийните произведения в самостоятелни  категории, както поради спецификата им, така и на основание на вече съществуващи в закона отделни точки (произведения на науката и техниката), глави (компютърните програми), раздели (базите данни), които потвърждават изложената необходимост и от гледна точка на  системност, яснота и прегледност.
Използвана литература и бележки

[1] Schricker, G. Urheberrecht, Kommentar. – M?nchen, Rdnr. 32, 1987.

[2] De Lisle, L. Pr?face des Po?mes antiques. – Paris, 1852.

[3] Не посочват произведенията на науката - ЗАП на Англия, Швеция, Норвегия, Финландия, Холандия, Австрия, Турция, Латвия, Ирландия, Гватемала, Хондурас, Нова Зеландия.

[4 ] Lucas, A., H.-J., Traite de la propri?t? litt?raire & artistique, Litec, Paris, 1994, p. 119-120; From/Nordemann. Urheberrecht /Kommentar/ - Stuttgart, 9 Auflage, 1998, s. 45.

[5 ] T.civ.Seine, 9.12.1893; T.civ. Seine, 17.3.1905;

[6] CA Paris, 4e ch., 17.5.1975;

[ 7] CA Lyon, 1re ch.,28.1.1991.

[8 ] CA Paris, 4e ch., 20.2.1985; TGI Paris 3e ch., 30.3.1987; CA Paris,4e ch., 21.3.1989.

[9 ] Koumantos, G., Le droit d’auteur sur les solutions des probl?mes et exercices math?matiques, Droit d’auteur 1969, p.137.

[ 10] CA Paris ,4e ch., 8.11.1977.

[11 ] CA Paris, 1re ch., 18.3.1993.

[12 ] Lucas, A., H.-J., Оp.cit., p. 116.

[13 ] CA Paris,4e ch.A.,7.1.1991.

[ 14] CA Paris,4e ch., 26.3.1991.

[15 ] CA Paris,4e ch., 24.11.1988.

[16 ] Cass.crim., 13.2.1969.

[17 ] Cass.crim., 18.6.1969.

[18 ] BGHZ, s. 94, 276, 286.

[19 ] BGH GRUR, 1984, s. 659,661.

[20 ] BGHZ, s. 112, 264, 274.

[21 ] BGH GRUR 1993, s.34-35.

[22 ] Fromm/Nordemann, op.cit., s.65.

[23 ] BGH GRUR 1981, s. 352-353.

[24 ] BGH GRUR,1986, s. 739-740.

[25 ] BGH GRUR 1991, s. 130,132.

[26 ] Fromm/Nordemann, Оp. cit., Ibidem.

[27 ] Макагонова, Н. В. Авторское право. - Москва, 1999, с. 53.

[28 ] WIPO Glossary of terms of the law of copyright and neighboring rights. - Geneve, 1981, № 231.

[29 ] Гарибян, А. Авторское право на произведения науки. – Ереван, 1975, с. 30.

[30 ] Luby, S. Autorske pravo. - Bratislava,1962, p. 78; Knap K., Smluvni vztahy v avtorskem pravu. - Praha, 1968, p.18-19.

[31 ] Сергеев, А. П. Право интеллектуальной собствености в Российской Федерации. - Москва, 1999, с.125.

[32 ] LG Berlin GRUR. 1962, с. 207,209.

[33 ] Интересни изключения представляват някои научно-фантастични произведения с прогностичен характер: А. Кларк, Ст. Лем, И. Ефремов и др., които надхвърлят развлекателните и популяризаторските им цели и са допринесли действително за обогатяването на човешките знания и на нови научни открития. Вж в този смисъл Макагонова, Н. В. Цит.съч., с. 52-53.

[34 ] v. Gamm. Urheberrechtsgesetz /Kommentar/. – M?nchen, 1968, Bem. 9; M?hring-Nicolini. Urheberrechtgesetz /Kommentar/ - Berlin ; Frankfurt, 1970. Bem.6 c.

[35 ] Ионас В. Я. Произведения творчества в гражданском праве. - Москва, 1963, с. 87.

[36 ] Гаврилов, Е. П. Советское авторское право. - Москва, 1984, с. 90.

[37 ] Сергеев, А. П. Цит.съч., с. 119.

[38 ] Мартынов, Б. Права авторства в СССР // Уч.труды ВИЮН, 1974, № 9.

[39 ] Вж Важното от принципна гледна точка решение още преди 100 години на Trib. civ. Nancy, 24.1.1904, че граматическите правила са научни принципи, т.е. общодостъпни.

[40 ] Гарибян, А. Цит.съч., с. 45.

[41 ] Urheberrecht der DDR. – Berlin, 1971, s. 93-94.

[42 ] Desbois, H. Le droit d’auteur en France. – Toulouse, 1966, p. 21 посочва интересно съдебно решение, касаещо заимстването на метод за нотиране чрез герои от приказки, за по лесно изучаване на солфеж от децата. Съдът е приел, че системата представлява метод за обучение и заимстването му може да бъде само акт на нелоялна конкуренция.

[43 ] Lucas, A. La protection des cr?ations industrielles abstraites. – Paris, 1975, p. 166.

[44 ] Ulmer, E. Urheber- und Verlagsrecht. - Hamburg, 1967, s. 77.

[45 ] Kopff, A. Co chronimy w dzielach naukowich. // Panstvo i pravo,1978, № 6, s. 123.

[46 ] Гарибян, А. Цит. съч., с. 23.

[47 ] Пак там, с. 22.

[48 ] Ulmer E., Оp. cit., s. 9.

[49 ] Вж Интересни примери от съдебната практика у Dietz, A. Letter de la RFA. Le droit d’auteur. 1974, p. 92-93.

[50 ] Смирнов, Г. К вопросу об изобретательских правоотношениях. // Вопросы изобретательства, 1977, № 4, с. 7.

[51 ] Dietz, A. Оp.cit., p. 81.

[52 ] ?sterreichische Blatt, 1978, s. 107.

[53 ] From/Nordemann. Op.cit., s. 89, 102.

[54 ] Dupertuis, P., Le droit d’auteur dans le domaine de la publicit? commerciale. - Lausanne, 1964, p. 57.

[55 ] Le Tarnec, A. Manuel de la propri?t? litt?raire et artistique. – Paris, 1966, p. 177-178.

[56 ] Sidjanski, D., S. Castanos. Droit d’auteur ou copyright. – Lausanne, 1954, p. 22-23; Franceschelli, R. Le id?e come oggetto di rapporti guiridici. // Rivista di diritto industriale, 1961, p. 42.

[57 ] Вж например решението на швейцарския Федерален съд /BGF 64/1938, t. 2, p. 164, което с таблица от математически и технически формули е призната за произведение.

[58 ] Гаврилов, Е. П. Коментарий к закону РФ „Об авторском праве и смежных правах”. - Москва, 2002, с. 42.

[59 ] Сергеев, А. П. Цит. съч., с. 126.