Четвъртият вид журналистика

Интернет или  по-специално графичният му интерфейс е широко разпространен и възприет навсякъде по света. В тази статия ще говорим за  въздействията на глобалната система от мрежови компютри върху журналистиката. Тук се споменават  журналистически термини,  които се появяват в „първата генерация” от новини по глобалната мрежа (1993-2001) и техните характеристики – хипертекст, взаимодействия, мултимедия. Те предвиждат три специфични журналистически стратегии,  използвани за по-нататъшно повишаване потенциала на журналистиката онлайн: анотационен репортаж, отворена начална журналистика и хиперприбавящи се сайтове с новини.

Фокусът по-нататък ще е специално върху онлайн журналистиката: четвъртият вид журналистика, която  се различава по своите характеристики от традиционния тип журналистика. Онлайн журналистиката може да бъде разделена на други видове, в зависимост от  използваните  технологични компоненти.  При тях онлайн журналистът трябва да  реши  кои медийни формати най-добре ще предадат вярно историята му (мултимедиялност), ще има ли възможност аудиторията  да отговори, взаимодейства и  да предложи своите гледни точки (интерактивност) и ще  трябва да обмисли начини да свърже текста си с  други истории, източници и  архиви (хипертекстуалност).

Сайтове с информационна насоченост

Най-широко разпространена форма на информационна медийна продукция в Интернет са сайтовете, които обикновено предлагат  набор от редакторски материали (било то взети от друг източник или създадени специално за Мрежата) и малка част от материали, често модерирани от участниците в комуникациите. Примери за това са  сайтовете на CNN, BBC и MSNBC, повечето онлайн вестници, материалите за курсове на училища и департаменти на университети по журналистика, комбиниращи технологични знания (работа с даден софтуер, например научаването на XML или HTML) със специфични умения за писането на статии за Мрежата. Този вид сайтове за новини не се различават фундаментално от  журналистиката, каквато се практикува при печатните и медийни емисии.

Нова онлайн журналистика

Вторият вид журналистика е по-малко използвана в медийните организации, но често се свързва с някои търсачки (като Altavista и Yahoo), фирми за маркетинг (като Moreover) или агенции (Newsindex), и понякога дори с предприемчиви индивиди (Paperboy). Тук онлайн журналистите предлагат връзки към съществуващи информационни сайтове някъде из Мрежата, чиито линкове понякога са категоризирани и дори анотирани от редакторски екипи. Такива сайтове обикновено не предлагат много техен редакторски материали, но често предлагат места за чат или обмяна на новини, полезни съвети и връзки с аудиторията, като например поддръжката на информационно табло.  Доста известен пример е опцията, която предлагат сайтовете за търсене–добаване на сайтове, които след това ще бъдат проверени от редактори.

Представян понякога като „нова онлайн журналистика” е феноменът на блоговете. Те представляват личен  дневник на човек, който почти никога не е журналист, разказващ истории за свои преживявания и предлагащ на читателите връзки с коментари за съдържание, което са открили, докато са се ровили из Мрежата. Тези видове индивидуална журналистика (позната като “сайтове със съдържание, създадено от потребителите”) често предлагат ограничен достъп за участниците в комуникацията (обикновено е само един човек, който говори за неговата или нейната гледна точка за нещата), но предоставят достатъчно съдържание и коментари върху съдържанието.

Журналистика за журналистиката

Тази трета категория информационни сайтове са сайтове за новини за медиите и техните проблеми. Те  често  са създадени с идеята да са коректив. Редакторският материал обикновено се прави от група журналисти и главно дискутира друго съдържание, което е намерено някъде из Мрежата. Тази  „журналистика за журналистиката” или мета-журналистика истински разцъфтява онлайн. С възможностите и желанието публично да рефлектира върху себе си и да бъде самокритична, които са едни от основните определящи характеристики на професията, Интернет е спомогнал за по-нататъшното професионализиране на журналистиката като цяло.

Групово блогване

Основната разлика, която  се прави в този модел е между съдържание и свързване. Odlyzko (2001) в частност дискутира, че първата и главна причина за успеха на новите медийни технологии, като Интернет и Мрежата, е фактът, че хората искат да се свържат с други хора на неограничено глобално ниво. С други думи, това е просто комуникационна инфраструктура. Онлайн журналистиката като четвъртият тип журналистика  използва този потенциал на Интернет като създава платформи за обмяната на идеи и  истории. Понякога те са съсредоточени върху определена тема като световно антиглобално движение ( Независими медиини центрове, познати като Indymedia) или новини за компютри (Slashdot, който съдържа следния слогън: „Новини за кретени, неща от значение”). Няколко града са се опитали комерсиално да експлоатират тази нужда на обществото да се свързва, като организирали редактирани платформи за дискутирането на съдържание, което се намира другаде в Мрежата. Този вид онлайн журналистика е описано като „групово блогване”, предлагайки лични акаунти на неограничен брой хора за техните преживявания в Интернет. 

Ключови характеристики на мрежовата компютърна среда

Четирите вида онлайн журналистика обхващат до определена степен ключовите характеристики на мрежовата компютърна среда, в която оперират: хипертекст, мултимедия и интерактивност.

Хипертекст

Както пише един от основателите на хипертекста, Тед Нелсън, проблемът с хипертекста е, че създава: „система за предаване на самостоятелни затворени единици, система, която позволява само на поставените линкове да отвеждат читателя извън текста”. Това, което трябва да се разбере е, че текстовете, които са свързани чрез линкове – хиперлинкове – могат да бъдат насочени навътре (към други текстове в самия домейн на текста) или навън (към текстове, които са разположени другаде в Интернет). Става дума за два напълно различни типа хипертекст, тъй като единият отваря ново съдържание, а другият всъщност води до поредица от нови текстове. Ако сайтът отпраща само към документи, които могат да бъдат намерени на самия сайт, това всъщност следва да каже, че Интернет пространството не съществува и че трябва и могат да бъдат свързвани само локалните документи на този сайт. Ако някой разгледа как днешните новинарски сайтове прилагат тези концепции, то изводите биха били песимистични: всъщност малко са сайтовете, които поставят хиперлинкове и дори да го правят, те не интегрират информацията си с уеб пространството, а по-скоро препращат към други места вътре в самия сайт или дори в същия отворен прозорец. Но свързването и интегрирането на слоеве от външни източници, управление и отваряне на съдържание,  е проблем, заради нарушаването на собствеността и авторското право .

Мултимедия

Още през 1995 г. уеб дизайнерът Тим Гуай засяга темата за „подводните камъни” при прилагането на мултимедийно съдържание към уеб сайтовете: „Ако мултимедията се използва, без да се влага мисъл и без да се осъзнават причините за нейната употреба или ако има бедна структура или съдържание, то това може да доведе до безсмислено неестетично запълване на Интернет пространството”. Ако приемем за момент, че Интернет връзката и авторското право са все още два структуроопределящи фактора, които са причина за прогреса на иновативното мултимедийно съдържание, то тогава могат да се видят проблемите на медийните компании, които трябва да интегрират своите традиционни нюзрумове с уеб редакторския екип, оставяйки ги сами да търсят връзка и да интегрират съдържание (дори „виртуални” нюзрумове) с други доставчици на съдържание. Това може да бъде разбрано като се изтъкне мултимедийността в новинарските сайтове, която е резултат от събирането на медийните модалности. Мултимедията може да бъде видяна като сбор от различни медийни формати, където всички части на сайта са разработени от една мултимедийна начална точка, предлагаща на крайния потребител няколко начина за достигане в и до съдържанията на сайта.

Въпреки че всъщност малко сайтове използват мултимедия, повечето от новинарските сайтове, които го правят, ги създават  заради обща цел. (Си Ен Ен и Би Би Си са добри примери).  Няколко медийни критици изразиха съмнения относно навлизането на индустрията в медийното събиране, твърдейки че това може да бъде още един начин за производство на съдържание с по-малко журналисти или че изпълнителните продуценти на новини прегръщат новите технологии, но не и техните потенциално демократизиращи характеристики, като например използването на малки записващи устройства, които могат да запишат не само това, което традиционните камери и микрофони запечатват, но и гласове от различни клиенти извън общия поток. Това е отражение на почти дуалистичната природа на мултимедийното развитие: от една страна бързият технологичен напредък , от друга страна влиянието на тези технологии върху културата на (онлайн) журналистиката. Вероятно тези две мисловни нишки би следвало да се съберат, преди разделението да се превърне в реална възможност за новинарските сайтове.

Интерактивност

Интерактивните възможности на уеб сайтовете могат да бъдат разделени на три типа: навигационна интерактивност  (чрез бутона Следваща страница и Начало или чрез падащите менюта), функционална интерактивност (например, чрез директна поща към: линкове, бюлетини и дискусионни списъци с водещ) и  адаптираща се интерактивност (включваща чатове и персонализация чрез „умен уеб”). Наблюдавайки интерактивните възможности в новинарските сайтове, няколко учени забелязали техния очевиден недостатък или по-скоро факта, че повечето сайтове не развиват интерактивността отвъд функционалното и навигационно ниво. Гуай твърди, че най-сложната форма на интерактивността е приспособимостта, имайки предвид, че тя позволява на уеб сайта сам да се адаптира (в реално време) към поведението на сърфиращия в дадения уеб сайт. Наскоро проведеното изследване от Шиам Сундар (2000) за употребата на новите медии, разкрива, че колкото повече интерактивни възможности предоставят уеб сайтовете на потребителите, толкова по-въвлечени ще се чувстват потребителите в уеб сайта. Аутинг (2001) казва, че това ще работи дори когато сърфиращите не използват всички интерактивни „звънци и подсвирквания”. Това е четвъртото, най-високо ниво на интерактивност: възприетата  интерактивност на сайта.

Общуване чрез сайта, а не с него

Повечето новинарски сайтове изглежда работят върху вътрешната хипертекстуалност – предлагащи няколко линка, препращащи извън сайта – основно с навигационна интерактивност. Голяма част от новинарските сайтове дори не предлагат и-мейлите на репортерите, а само препратки към линкове и в много редки случаи предоставят събирателна мултимедия. Сайтовете за индексиране и търсачките от друга страна, разчитат почти само на външна хипертекстуалност, тъй като те събират индекси и категоризират редакторското съдържание, намерено другаде в Интернет. Тяхната интерактивност също е навигационна, което може да бъде обяснено (също както при новинарските сайтове) с факта, че те се концентрират по-скоро върху съдържанието, отколкото върху свързаността. Тези сайтове рядко прилагат мултимедия, освен ако нарочно не възнамеряват да индексират снимки (например специализираните търсачки предлагат jpeg или mpeg-търсене с редакторски бележки). Мета и коментаторските сайтове, също както останалите по-скоро не предлагат мултимедийно съдържание и разчитат на външните линкове. Тъй като тези сайтове принципно се правят от един или повече медийни критици или „вдъхновени” личности, както е случаят с блоговете, те несъмнено използват функционална интерактивност. Това би могло да се възприеме като някакъв вид отговорност, която може да бъде оспорена: дали трябва да се позволява на сърфиращия да дава обратна връзка, съвет или да предоставя съдържание директно на хората отговорни за метасайта. Тъй като тези сайтове са и нещо като обяснителна бележка на „външната” журналистика, хипертекстуалността е предимно външна.

Сайтовете за дискусии и форумите се базират предимно на писмени текстове. Freespeech TV е типично изключение, тъй като се базира на съдържание, недостъпно чрез установената медийна инфраструктура (разклоняваща се мултимедия). Сайтовете от тази категория се концентрират върху връзката с аудиторията, където публикациите, заплахите и отстъпчивостта стоят в основата на формирането на съдържанието на сайта. Това обикновено довежда до използването на различни нива на интерактивност, особено включването на адаптивни интерактивни опции (да вземем например възможностите на файловите секции, споделеният дневен ред и чат сесиите, предлагани от безплатни и-мейл сайтове като Yahoogroups, Topica, Listbo. Сайтовете от този тип могат да бъдат характеризирани с това, че хората използват марката на сайта, за да общуват чрез нея (помежду си), вместо да използват марката, за да общуват с нея (помежду си), какъвто е случаят с другите три сайта (виж например: Slashdot, Plastic, Backwash, а също и Indymedia, Drop и Kuro5hin.

Източник :

http://www.firstmonday.org/issues/issues6_10/denze - 26.04.2008

Превод от английски :

Калоян Иванов, F  37755, бакалавър “ Масови комуникации”

Слав Соколов, F38078, бакалавър “ Масови комуникации”

Сандра Пеев, F 27634, бакалавър “Масови комуникации”