Постобективност
Професорът по социология, антропология и музика в университета Кеймбридж Джорджина Борн представя резултатите от проучванията си, направени на територията на Би Би Си по време на лекция озаглавена: „Постобективността: Би Би Си журналистиката и Интернет”, в рамките на семинар, посветен на публичното обслужване и Интернет, провел се в университета на град Берген .
Би Би Си се придвижва към нов журналистически модел. Постобективността или „радикалната обективност”, както говорителите предпочитат да я наричат, измества досегашния модел на непредубеденост. Джорджина Борн казва, че влиянията, въздействащи на развитието на Би Би Си са няколко: от една страна външният политически натиск, от друга - решенията на топ мениджмънта на медията и не на последно място голямата промяна в начина, по който самите журналисти възприемат работата и ролята си.
Джорджина Борн идентифицира четири политически динамики, предхождащи промяната на Би Би Си и новата журналистическа действителност, започнала през 80-те години на миналия век.
Първо, започва да се упражнява политически натиск от страна на правителството, оглавявано от Маргарет Тачър, което контролира журналистиката на Би Би Си.
Второ, политическите журналисти са изправени пред набиращия скорост нов политически маркетинг и новинарски мениджмънт.
Трето, започват да се налагат наказания на „неолибералните” политики на говорене.
И на последно - четвърто място, генералният директор на програмата от 1992 до 2000 г. Джон Бърт започва промени, с които прокарва вътрешни политики, базирани на новите принципи на публичния мениджмънт.
От средата на 90-те години Би Би Си прави завой към по-агресивното брандиране, изграждане на нови формати и маркетинг, както на новините си, така и на предстоящите си работни проекти. Демонстрират се нови, „комерсиални” формати и канали като ВВС World и News24, радиото Five Live, както и уеб сайтът BBC News Online. Целта е да се увеличи достъпността до публиката. За някои журналисти това често е означавало да бъдат на разположение на много и различни програми всеки ден. Според Борн, по това време един международен кореспондент трябвало да участва в осемнадесет различни предавания в рамките на работното си време, което намалявало все повече и повече сроковете за изготвянето на репортажи, направени „от мястото на събитието”.
Джон Бърт въвежда стриктно проучване на сценариите и строго йерархичен редакторски контрол. По същото време, обаче, започват да се появяват и значими (културни) промени сред журналистите, намиращи се на „по-долни” нива. Преди това те са наричани „наивни емпирици”. Постепенно журналистите започват да се информират по-подробно за критичните медияпроучвания и литература, и се обединяват около вярването, че журналистиката е интерпретативна. Борн нарича това „спонтанен реализъм”.
В периодът, в който Грег Дайк работи като генерален директор (2000-2004), журналистиката, която се практикува в Би Би Си започва да става по-смела, по-оригинална и провокативна, отбелязва Борн. Дайк назначава журналисти с опит, натрупан от печатни издания и укрепва разследващата журналистика. Тогава обаче се появява неочакван ефект, който авторката нарича „опасна депресия”. ВВС все по-често се сблъсква с партията New Labour. Започва и аферата Кели, след която Дайк подава своята оставка. След неговото напускане Джорджина Борн характеризира Би Би Си като „изискано дисциплинирана машина”.
В рамките на семинара Джорджина Борн представя и свои проучвания, фокусирани върху това, как се използва и по какъв начин влияе Интернет върху журналистиката, (изследванията са направени на територията на Би Би Си). Тя откроява четири „интерактивни ефекта”.
• “i - свидетелско” събиране на новини. При него хората участват със снимки, информация и лични преживявания. Когато на 7 юли 2005 стават експлозиите в лондонското метро, Би Би Си получава 300 снимки на случилото се от свои зрители. Половин година след изгарянето на Херфордширското хранилище за горива, в редакцията на Би Би Си се получават 15 000 снимки от инцидента. Този тип ангажираност на публиката е обект на обичайната редакторска проверка.
• Интерактивна обратна връзка с публиката. Би Би Си получава от 10 до 20 000 имейла всеки ден. Около 15 000 от тях изразяват гледните точки на зрители по даден проблем. Те помагат за по-цялостното обрисуване на картината, показваща обратната връзка със зрителите.
• Онлайн коментарите. Възможността всеки потребител да коментира онлайн увеличава разнообразието от гледни точки и представя крайни и екстремистки мнения, които медията не може да си позволи да излъчи. Би Би Си коментира това поведение на зрителите си като: действие на „автономна и упълномощена публика”.
• Право на отговор на аудиторията. Хората участват със свидетелски разкази и личен опит. Според Би Би Си този ефект от връзката между Интернета и журналистиката, обогатява новинарското всекидневие и тон.
Източник:
Превод от английски:
Ангела Ангелова, F31338, бакалавър „Масови комуникации”
Биляна Константинова, F23174, магистър „Управление на масовите комуникации и
връзки с обществеността”
2009 (c) Нов Български Университет