Още от зората на своето съществуване човекът е осъзнал, че растенията  могат да бъдат полезни за него и да го лекуват от различни заболявания. От Древна Асирия и Египет са запазени керамични плочки папируси, в които се описват над 400 заболявания и растителни видове и смеси, които са били използвани за тяхното лечение. Хипократ описва около 200 вида лечебни растения, а малко по-късно Аристотел прави пълна класификация на около 500 вида растения.

Първото подробно описание на лечебните растения датира от I век след Христа, когато гръцкият лекар Педаниус Диокорид, описва в 5 тома на книгата си “De materia medica” голяма част от лечебните растения. Неговят труд е превеждан на много езици и е използван активно повече от 15 века. Диоскорид е роден в Гърция (днешна Турция), която по това време е под римско владичество и получава образованието си в Александрия (Египет). Като военен лекар на римските легиони по време на военните походи изучава и описва всички характерни за дадения район растения, които проявяват лечебен ефект. В своята книга той е описал над 600 растения, които проявявали около 5 000 лечебни ефекта. Именно поради тази причина се счита, че Диоскорид е баща на фармакологията и е направил първият опит за изготвяне на Фармакопея (референтна книга за спецификациите на лекарствата - идентифициране на веществата, които те съдържат, техните количества и упътвания за приготвяне и начина на смесване на отделните съставки).

 

Фиг. 1  Книгата „Материя медика” на  Диоскорид – ръкопис на арабски език от XIII век

 

 

Фиг. 2 Книгата “Материя медика” на  Диоскорид - ръкопис на латински език от XV век

Съдържанието на книгата на Диоскорид, преведена на съвременен английски език обхваща няколко раздела: Раздел 1 - Ароматни вещества – масла, гуми и плодове,  Раздел 2  - Мазнини, Зърнени култури, Зеленчуци, и Билки с остър вкус Раздел 3 – Корени, Раздел 4 – Други билки и корени, Раздел 5 -  Лози и вина и отделно е оформени глави Метало-съдържащи скали, Латинизирани гръцки названия и  Отровни материали.

Original dedication

Introduction

The botanical illustrations

Bibliography

Printed books

Gazeteer of Dioscoride’s book

Book I: Aromatics

Oils

Ointment

Gums from trees

Fruit from trees

Fruit trees

Book II: Living creatures

Fats

Frumentaceae: Cereals

Lachana: Vegetables

Herbs with a sharp quality

Book III: Roots

Roots of Akanthoda or Prickly plants

Book IV: Other herbs and roots

Book V: Vines and Wines

Wines

Other Wines

Metallic stones

Indexes

Alternate names

Illustrations

Latinised Greek names

Medicinal uses

Plant materials

Poisonous material

 

През мрачните времена на Средновековието подобно на всички останали науки и науката за лечебните свойства  на растенията е в пълен застой. Едва по времето на Ренесанса се появяват книги на подобна тематика.

 

 

Фиг. 3  „Книга за билките” от Леонард Фукс (1543 г), на немски език

 

Фиг. 4 Книга за билките “Tabermоntanus” на Якоб Теодорус (1588 г.), на немски език

Разцветът на фитотерапията в Европа настъпва през XIX век, когато се развиват методите за химичен анализ на химичните съединения и в частност на активните вещества.

Първите опити в тази насока прави шведският аптекар Карл Шеле, а първото вещество, получено от растение е алкалоидът морфин. То е извлечено от мак през 1806 г. от германеца Фридрих Сертюрнер (1783-1841) и е наречено в чест на гръцкия бог на съня – Морфей поради неговите болкоуспокояващи качества.

Разцветът на фитотерапията в Европа настъпва през XIX век, когато се развиват методите за анализ на химичните съединения и в частност на биологично - активните вещества.

В настоящия момент броят на лечебните растения на нашата планета е между 700 и 800, като към най-често използваните спадат едва около 300 вида.  

 В лечебните растения се съдържат голям брой биологично-активни вещества - алкалоиди, гликозиди, сапонини, феноли, етерични масла, терпени, феноли, органични и неорганични киселини и  баластни вещества. Всички тези съставки оказват мощно влияние върху метаболитните процеси при човека. По- голяма част от синтетичните лекарства са синтезирани в  лабораторна среда аналози на природни биологично активни вещества, открити в растенията.

 

В днешно време, особено през последното десетилетие медицината все по-често се обръща към лечебните растения за третиране на най-различни заболявания. Това се налага поради доказаните странични ефекти на синтетичните и полусинтетичните лекарствени субтанции.

 

Таксономично, лечебните растения спадат към 68 семейства. Най-голяма част от тях спадат към сем. Asteraceae – сложноцветни и към сем. Rosaceae (Розоцветни). Една значителна част от лечебните растения се причисляват към сем. Labiaceae.

 

В нашата страна лечебните растения са предимно от групата на тревистите растения. В зависимост от лечебните цели от различните растения се използват различни техни органи:

- корени

- коренища

- грудки

- листа

- стръкове

- цветове

- плодове

- кори

- семена.

 

Лечебното действие на растенията в преобладаващата част от случаите се дължи на етеричните масла, които те съдържат. Годишно  в световен мащаб производство на етерични масла достига до 5 000 тона.

 

Индустриално етеричните масла се получават посредством няколко метода:

-         Дестилация

-         Дестилация във вакуум

-         Екстракция (мацерация)

-         Пресоване

 

Най-широко използваният метод за получаване на етерични масла е дестилацията. При него етеричното масло се извлича с помощта на водни пари, след което сместа се охлажда със студена вода и се втечнява. Полученото масло лесно се разделя от водата, тъй като образува монослой на нейната повърхност. Етеричните масла се изпаряват много бързо и това налага бързина при прилагането на този метод.

 

Дестилацията  във вакуум е метод, подобен на обикновената дестилация, но е значително по-щадящ и се използва при извличане на специфичи етерични масла при по-ниски температури.

 

При екстракцията (мацерацията) извличането на маслата става с помощта на мазнини, чийто мирис не оказва влияние върху аромата на извличаното масло. Процесът започва с подгряване, което води до увеличаване на добивите.

 

Розовото и жасминовото масло са с най-висока цена, което е в зависимост това колко килограма суровина е необходима за получаването на 1 кг етерично масло. Например от 100 кг суровина се получават: 16 мл розово масло, валерианово – 950 мл, розмариново – 1.5 л, евкалиптово - 3 л, лавандулово масло - 3 л.

 

Най-често използваните в България растения с лечебно действие са следните:

 

1.     Бабини зъби (Tribulus terrestris)

 Растението «Бабини зъби» е едногодишно тревисто растение. Листатата му са покрити с власинки, което му придава мъхест вид. То се среща в райони с  каменисти почви в Южна България и по крайбрежието на Черно море. Лечебните свойства на билката се дължат на  съдържащите се в него сапонини, стероли, флавоноиди и алкалоиди.

Бабините зъби  е билка, известна със стимулиращото си действие върху половата система при човека. Това действие се обяснява с факта, че билката стимулира повишена секреция на лутеинизиращия хормон, от който зависи синтезата на основния мъжки хормон – тестостерона.

2.     Беладона (Atropa belladonna)

Беладоната (Atropa belladonna), е многогодишно храстовидно растение. В народния фолклор е позната още като «лудо биле». Названието й е с гръцки произход и тя е наречена на една от богините на съдбата – Атропа, която определя последните години от живота на човека. Беладоната е влаголюбиво растение, обитава варовикови почви и на височина достига до 1 метър. Лечебните свойства на беладоната се дължат на алкалоида атропин, който в по-високи дози е силно токсичен. Всички органи на растението – коренът, плодовете и листата съдържат атропин.

Атропинът проявява силно изразено спазмолитично действие. В медицината той се използва още като средство за анализ на очното здраве, благодарение на способността му силно да разширява зеницата.

 

Фиг. 5 Структурна формула на атропина

Емперичната формула на атропина е: C₁₇H₂₃NO₃, а молекулната му маса - 289.36.

 

3.     Босилек (Ocimum basilicum)

Босилекът е едногодишно тревисто растение, известно още като „царско биле“ (от гръцки - basilicum - царски). Той е пренесен от Азия и Африка на Европейския континент и е бил широко използван при балсамиращите процедури  в Древен Египет.

Стъблото на босилека е с ръбести краища и на височина достига до 50 см. Листата му са с овална форма, заострени в края. Босилекът се употребява широко както с лечебна цел, така и като подправка. За тези цели се използват листата му. Лечебните му свойства се дължат на етерични масла, гликозиди, танини, органични киселини. Босилекът се характеризира  с високо съдържание на минерални соли.

Медицинското значение на босилека се дължи на неговото антиспазмолитично и болкоуспокояващо действие. Доказана е и противовъзпалителна активност на босилека Едновременно с това той проявява и лек възбуждащ ефект.

Босилекът се използва главно при възпалителни процеси на дихателната и половата системи, но когато се прилага във високи дози може да прояви и токсично действие. Босилекът е  ефикасно природно средство срещу трудно заздравяващи рани. Поради приятния си аромат той намира широко приложение в хранителната индустрия като подправка.

4.     Бучиниш (Conium maculatum)

Бучинишът  (Conium maculatum) е едногодишно тревисто растение  с подчертано токсично действие. Най-често се среща върху торищата и издава неприятна миризма. Предполага се, че Сократ се е отровил с бучиниш. Растението съдържа множество алкалоиди, най-важен от които е кониинът. С течение на времето натрупаните в листата алкалоиди преминават и в плодовете. Дори приемането само на няколко листа, в които се съдържат около 100 мг кониин може да доведе до летален изход за човека.

Откривател на кониина е хайделбергският фармацевт Филип Лоренц Гайгер, а през 1886 г. е осъществена и неговата химическата синтеза от Алберт Ладенбург.

 

Фиг. 6 Структурна формула на кониина

Емперичната формула на кониина е C₈H₁₈N⁺ , а неговата молекулна маса - 128.24.

 

5.     Бъз (Sambucus nigra)

Черният и червеният бъз са храстовидни растения, много богати на витамин С. Тяхното силно имуномодулаторно действие се дължи именно на високото съдържание на витамин С. Доказано е, че при грипоподобни състояния  приемането на бъз води до два пъти по-бързо възстановяване. За лечебни цели се прилагат само цветовете. В екстракт от цвят на бъз са установени флавоноиди и антоциани. Флавоноидите укрепват имунната система, а антоцианите оказват противовъзпалително действие.

 

6.     Бял равнец (Achillea millefolium)

Белият равнец е тревисто растение, което обитава Северното полукълбо. Той е известен още и като “хилядолистник”, поради специфичната форма на неговите листа, които изглеждат съставени от многобройни малки листенца. Латинското му название идва от името на Ахил, тъй като според легендата той е лекувал раните си с него. В цветовете и семената на равнеца се съдържа голямо количество етерично масло, което има тъмно-зелен до син цвят, а сред  съставките му са сложни етери, салицилова киселина, мравчена киселина, изовалерианова  киселина и камфор.

Равнецът намира широко приложение в медицината като кръвоспиращо средство, при стомашни болки и възпаления, язва, възпалителни процеси на пикочната система и камъни в бъбреците. Той проявява доказана бактерицидна активност. Прилага се успешно при астма като вътрешен прием, а при външно приложение е ефективен срещу екзема.

7.     Бяла върба (Salix alba)

Бялата върба е дървесен вид, чието название се дължи на белия цвят от обратната страна на листата му. Лечебното действие на растението е описано още в V. век преди Христа от Хипократ. Той описва бял прах с лечебни свойства, извлечен от бялата върба, който бързо облекчава болки и помага при простуда.

Освен от Хипократ  лечебните качества на бялата върба се споменават и в трудове от времето на Древния Египет, Шумер и Асирия. По-късно, през 1763 г. англичанинът Едмунд Стоун подробно описва действието на върбата при лечението на простудна треска.

До 1828 г. не било ясно кое вещество е причина за лечебните свойства на върбата, когато френският фармацевт Анри Леру изолира активната съставка салицин в кристално състояние.

 

Фиг. 7 Структурна формула на салицина

Емперичната формула на салицина е: C₁₃H₁₈O_7, а неговата молекулна маса -286.28.

Малко по-късно, италианският химик Рафаел Пиря успява да раздели салициловата киселина като чисто (отделно) вещество. По своята структура салициловата киселина представлява производно на салицина.

 

 

Фиг. 8 Структурна формула на салициловата киселина

Емперичната формула на салициловата киселина е: C₇H₆O_3, а  молекуланата й маса - 138.12.

 

8.     Дива мащерка (Thymus serpillum)

Дивата мащерка е изпитано средство в народната медицина за усилване на половата сила. Тя се прилага и много успешно при лекуване на кашлица и възпаление на дихателните пътища.

За това растение са характерни тритерпеновите киселини – урзолиева и олеанолова киселина

 

 

 (А) (Б)

 

Фиг. 9 Структурни формули  на триптерпенови киселини  - Урзолиева киселина  (А), и Олеанолова киселина (Б); Емперична формула C₃₀H₄₈O_3, Молекулна маса - 456.70.

Друга важна биологично–активна съставка при дивата мащерка са кафеената киселина, флавоноидът лутеолин и тритерпеновите сапонини.

В дивата мащерка се съдържат високо количество – от 20 до 70 % растителни феноли като тимол и неговият изомер – карвакрол.

 

Фиг. 10 Структурна формула на тимола

Емперична формула: C₁₀H₁₄O_, Молекулна маса - 150.22.

 

9.     Ехинацея (Echinacea purpurea)

Ехинацеята е представена чрез няколко вида: E. purpurea, E. аngustifolia и  E. palida. За лечебни цели от растението се използват всички негови органи: кореновата част, листа и цветове. Най-популярното приложение на ехинацеята е като мощен имуностимулатор и се приема главно с профилактични цели. Ехинацеята е ефективна при настинки и вирусни инфекции, само когато бъде приета веднага след проявата на първите симптоми. Във фаза развитие на заболяването тя не е ефективна.

Няколко са групите вещества, които способстват противоъзпалителното действие на ехинацеята:

-          полизахариди

-          алкиламиди

-          цикориева киселина.

Установено е , че цикориевата киселина стимулира “in vivo” и “in vitro” фагоцито-Зата (поглъщане и разграждане на микроорганизмите от човешките фагоцити). Освен това тя предпазва колагена от разпадане, което става под въздействие на кислородните радикали.

 

 

 

 

Фиг. 11 Структурна формула на цикориевата киселина

Емперична формула:C₂₂H₁₈O_12, Молекулна маса - 474.37.

 

10.  Жълт кантарион (Hypericum perforatum)

Жълтият кантарион е известен още като билката на Свети Йоан. Той се прилага при стомашни болки и възпаления и при лечение на депресивни състояния.

Активното вещество в жълтия кантарион е химичната субстанция хиперфорин.

 

 

 

Фиг. 12 Структурна формула на хиперфорина

Емперичната формула на хиперфорина е C₃₅H₅₂O_{4 ,} а молекулната му маса - 536.79.

Доказано е, че хиперфоринът има антибактериално действие и е ефикасен предимно срещу Грам-отрицателни бактерии.

 

11.  Лавандула (Lavandula angustifolia)

Лавандулата е едно от най-често употребяваните в  медицината растения. Широката й употреба се дължи на етеричното лавандулово  масло, което съдържа голям брой съставки с лечебно действие – гераниол, борнеол, камфор, кумарин, пинен. Тя се се произвежда не само с медицинска цел, но и за нуждите на ароматерапията и парфюмерийната индустрия.

 

Фиг. 13 Структурна формула на борнеола

Емперичната формула на борнеола е: C₁₀H₁₈O, а неговата малекулна маса - 154.25.

 

Камфорът е кетон на борнеола.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Фиг. 14 Структурна формула на камфора

Емперичната формула на камфора е : C₁₀H₁₆O, а неговата молекулна маса - 152.23.

 

 

Фиг. 15 Структурна формула на кумарина

Емперичната формула на кумарина е: C₉H₆O_2, а неговата молекулна маса - 146.14.

 

Пиненът е  етерично масло с боров аромат.

 

 

Фиг. 16 Структурна формула на пинена

Емперичната формула на пинена е: C₁₀H₁₄O, а неговата молекулна маса – 150.22.

Етеричното масло на лавандулата притежава антисептично и антибактериално действие. Мирисът на лавандула подобрява съня и премахва главоболието. Лавандулата има способност да пропъжда насекомите и в частност – молците.

 

12.  Лайка (Matricaria recutita)

От растението лайка, главно нейните цветове и съдържащото се в тях етерично масло се използват за лечебни цели. Етеричното масло на лайката има синьо-зелен цвят, който се дължи на намиращите се в него азулени.

Азулените са ненаситени въглеводороди, производни на нафталина.

 

Фиг. 17 Структурна формула на азулена

Емперичната формула на азулена е: C₁₀H₈, а неговата молекулна маса - 128.17.

 

Лайката съдържа активни вещества като бизаболол, фарнезол, сескитерпени, глюкозиди и флавоноиди. Тя проявява противовъзпалително действие  и често се прилага под формата на инхалации при заболявания на дихателнитепътища. Използва се и за дезинфекция на очите, като се прави промивка с отвара от лайка.

 

13. Невен (Callendula officinalis)

Невенът е използван с лечебна цел още от древността и се развива предимно в каменисти почви. Той има благоприятно действие при заболявания на черния дроб. Невенът проявява успокояващо действие върху кожата и се прилага при лечението на дерматити. При хора, изложени на йонизираща радиация се появява радиационен дерматит и кремове на основата на невен са с доказан лечебен ефект при такъв род заболявания. Доказано е неговото анти-вирусно и противовъзпалително действие, както и анти-генотоксичният му ефект.

Листата и поленът на невена съдържат тритерпенови естери и каротеноидите фловоксантин и ороксантин, които имат антиоксидантно действие и придават жълто-оранжевия цвят на листата.

 

Фиг. 18 Структурна формула на флавоксантина

Емперичната формула на азулена е: C₄₀H₅₆O₃, а неговата молекулна маса - 584.87.

 

Листата и стъблото съдържат други каротеноиди, зелени на цвят, от които – лутеин (до 80 %), зеексантин (5 %), както и минимални количества бета-каротен. Екстрактът от невен съдържа флавонови гликозиди, тритерпени,  сапонини, гуми и етерични масла, които му придават висока медицинска стойност. Напоследък интензивно се провеждат изследвания върху потенциалното антитумурно действие на невена.

 

14.  Обикновен здравец (Geranium macrorrhizum)

Здравецът действа успокояващо действие на нервната система и понижава кръвното налягане. Той е известен със свойството си да подобрява съня. Видовото разнообразие при здравеца е голямо  като познати са около 400 вида. Активната съставка на здравеца е гераниолът. Той има алифатна структура.

 

 

Фиг. 19 Структурна формула на гераниола

Емперичната формула на гераниола е: C₁₀H₁₈O, а неговата молекулна маса - 154.25.

 

15.  Риган (Origanum vulgare)

Риганът има подчертани антиоксидантни свойства, които се дължат на високо съдържание на феноли и флавоноиди. Той съдържа и значителни количества витамин С. Установено е, че риганът проявява антимикробно действие срещу патогенния микроорганизъм, развиващ се в много хранителни продукти – Listeria monocitogenes. Риганът е бил използван още от Хипократ като лечебно средство при заболявание на храносмилателната и дихателната системи. Той намира масово приложение в кулинарията поради приятния си аромат.

Основната съставка на ригановото етерично масло е производното на фенола - карвакролът, като неговото количество достига до 70 %.

 

 

Фиг. 20 Структурна формула на карвакрола

Емперичната формула на карвакрола  е C₁₀H₁₄O, а неговата молекулна маса - 150.22.

 

16.  Розмарин (Rosmarinius officinalis)

Названието на розмарина произлиза от латински и означава “морска роса”. Това лечебно растение е свързано с древногръцката легенда за раждането на Афродита от морската пяна,  а самата морска пяна се появила от семенната течност на Уран, Богът на небето.

От древни времена розмаринът е известен с благотворното си действие върху паметта и се използва като синоним на паметта. В този смисъл билката е и спомената в две от най-значимите световни литературни постижения – “Дон Кихот” и “Хамлет”. Предполага се, че това действие на розмарина се дължи на съдържащата се в него карнозиева киселина. Именно тя способства за отстраняване на свободните радикали от мозъка и предотвратява възникването на болестта на Алцхаймер.

 

Фиг. 21 Структурна формула на карнозиевата киселина

Емперичната формула на карнозиевата киселина е: C₂₀H₂₈O_4, а  нейната молекулна маса  - 332.43.

Розмариновото етерично масло съдържа  над 45 активни съставки, някои от които  - борнеол, пинен, цинеол, камфор, смола, сапонини и горчиви вещества.

 

17.  Смрадлика (Cotinus corrygria)

Смрадликата проявява силно антисептично и противовъзпалително действие. В народната медицина тя се употребява при лечение на стомашно-чревни заболявания. Прилага се както външно – под формата на лапи, така и вътрешно  - най-често срещу дизентерия.

Листата на смрадликата сърържат жълто-оранжево багрило, наречено физетин, който се използва като природно средство за оцветяване на тъкани, а в корените има друго багрило -  червено на цвят.

Листата на смрадликата са богати на танини – до 30 %, като тяхното количество е максимално при маскимално слънцегреене през м. Юни-м. Юли. Именно танините придават антисептично и противовъзпалително действие на растението.

 

Фиг. 22 Структурна формула на галотанин

Високото съдържание на танини в смрадликата е довело и до нейното приложение при обработката на различни видове кожи.

 

 

Фиг. 23 Структурна формула на Витамин С.

 

През късната пролет и ранното лятото количеството на Витамин С  в смардликата рязко се увеличава.

Заключение

 

В заключение би могло да се обобщи, че лечебните растения са съпътствали човека от неговата поява до днешни дни. Те се използват в последните години с нарастващ интерес, както в лечебната медицина, така и за профилактични цели. Част от профилактиката се изразява в интензивното използване на етеричните масла на някои от лечебните растения за ароматерапия.

 Предвид световната тенденция за налагане на все повече «Био» продукти в нашия живот изучаването на лечебните растение и техните ефекти върху здравето на човека е от важно значение.

Запознаването на широката читателска аудитория със специфичните за всеки един вид характеристики и с новостите при изследване на лечебните им свойства е полезно с цел по-рационалното използване на лечебните растения и избягване на нежелани въздействия върху здравето на българската популация.

 

 

 

 

 

 

Литературни източници:

1. Биотехнологии и биотехнологични постижения, (2007), Мария Маркова.Изд.  ИП България

2. Етерични масла и приложението им в медицината и промишлеността, (2005), Светослав Петровски, Ставри Стоянов. Изд. PSSE, София.

3. Екология с основи на биогеографията и опазване на околната среда, (2004),  Иван Матев, Диана Ганева, Добромир Ганев. Изд. Пенсофт.

4. http://www.sciencemuseum.org.uk/broughttolife/people/friedrichserturner.asp

5. Национален център по Биотехнологична информация, САЩ;  NCBI –USA.