Мултимедийното произведение като обект на авторското право

Доц. д-р Емил Лозев

 

Дигиталната революция и нейните последици

Светът навлезе в третото хилядолетие под знака на “дигиталната революция”. Техническият прогрес направи възможно преобразуването на всякакъв вид информация в цифрова форма и “свиването“ на така получените данни, за да могат да се съхраняват и разпространяват. Homo sapiens се превърна в homo numericus.

В резултат на цифровизацията настъпиха три основни групи последици, които имат определено отношение към авторското право и сродните му права:

От една страна цифровите технологии позволяват неограничено, в териториален и темпорален аспект, разпространение на произведенията на изкуството, науката и литературата от единия край на света до другия, превръщайки го действително в едно “глобално село”, както предвиждаше Маршал Мак Люън.

От друга страна, с помощта на същите технологии се осигури и възможността за смешно ниски разноски, буквално за “жълти стотинки” да се получават напълно идентични копия с оригинала, както в изобразително, така и в звуково отношение, правейки по този начин достъпни достиженията на световната култура до всекиго.

В резултат на тази възможност настъпи обаче, неизбежно в териториално и темпорално отношение, все по-трудно контролируемо, както “разединяване”, “раздалечаване” между обектите и субектите на авторските и сродните им права, така и “разчленяване” на тези правомощия между множество техни носители, което води до сериозно застрашаване на ефективното им управление една от чийто последици е незаконното използуване на интелектуалния труд, т.е. интелектуалното пиратство.

Втората група последици се проявява главно в две насоки:

Най-напред технологичният прогрес в сферата на цифровизацията доведе до конвергенция между технологии и медии. Откакто е възможно да се цифровизират както текстове, така и изображения и звуци, съответствуващата информация да се съхранява върху едни и същи носители, да се използуват едни и същи комуникационни магистрали и да бъдат достъпни едни и същи терминали, границите между информация, комуникации, издателска и продуцентска дейност и аудиовизуална техника все повече се размиват.

Това “размиване” се засилва все повече от усилията в световен мащаб по “сближаване”, (”обединяване”) между оператори от различен вид, които от своя страна, естествено се стремят към най-облекчения правен режим на регламентация на взаимоотношенията им с културните индустрии, свързани, в частност, с интелектуалното творчество.

В резултат на конвергенцията, в областта на интелектуалната собственост, това ново развитие също доведе до размиване на някои граници, например, между някои обекти на авторски и сродни права, както това ясно личи от появата на нови “конвергентни” продукти.

Третата група последици – интерактивността измени в дълбочина пейзажа на интелектуалната собственост, налагайки преоглеждането и преосмислянето на редица основни взаимоотношения в авторските и сродните им права, едно от които е отношението между произведения и информация.

В новото информационно общество широко битува мнението, че авторското право и сродните му права следва да се занимават не с произведения, изпълнения и записи, а с “байтове” от информацията им. Появиха се и не малко деконструктивистки теории, които обявиха края на авторското право и сродните му права и липсата на всякаква необходимост от тях. Цялата тази нелепост произтича от недиференцираното разглеждане на данните (информацията), отговаряща на текстове, звуци и изображения (фиксирани или не), което поставя под въпрос самия принцип за категориите произведения.

Едва ли някой ще оспори, че в обществото онова, което интересува ползвателя на интелектуални ценности е произведението в неговия аналогов вид. Авторът не създава “байтове” и публиката не купува електрически импулси. Онова, което я интересува е произведението или изпълнението, която тя ще използува. Едно цифровизирано музикално произведение си остава музикално произведение, така както и литературното произведение, изразено с езика на стенографията не престава да бъде такова. Следователно няма място за нова категория цифровизирани произведения, както предлагат някои. Има само една цифрова форма за произведенията от различните жанрове.

Авторското право и сродните му права се занимават с произведенията, изпълненията и записите, а не с информация. При това не всички информации са произведения и само един прекалено редукционен подход може да сведе произведение до информация. Конвергенцията на технологиите с медиите не изменя нищо от природата на интелектуалните продукти. Отказът от това разбиране може да доведе до опасни последици.

Така, както Айфеловата кула е произведение на архитектурата преди да е съвкупност от метални частици, така и едно цифровизирано аудиовизуално произведение си остава аудиовизуално произведение, а не поредица от нули и единици. Нима можем да разглеждаме 9-та симфония на Бетовен, романа ”Дон Кихот”, драмата “Хамлет”, картините на Салвадор Дали като информация?

Всички тези разгледани до тук последици, в една или друга степен, са свързани с появата на мултимедийните произведения и могат да служат като изходно начало за изясняването на същността им.

 

Що е мултимедийно произведение?

Едва ли определението на някое друго произведение на литературата, изкуството и науката е предизвикало по-ожесточена полемика. Най-напред, трудностите в определяне на понятието “мултимедия” доведоха до опити за заместването му с още по-неясни определения като “unimedia”, “monomedia” (1) “plurimedia” u “hypermedia” (2). Но съпротивата на Декартовите привърженици е такава, че не допусна нито един от тези термини-“заместители”, колкото и удобни и интересни да изглеждат на пръв поглед! (3)

Интересно е да се отбележи, че съществува и обратната крайност – на отказ въобще да се категоризират съвременните форми на “конвергентни” произведения (4),тъкмо заради ”размиването” на границите в тях. Като оставим настрана подкупващата леснина на подобна перспектива, не можем да не приемем и тъкмо обратното (колкото и трудно да е то!), че именно иновационният им характер изисква концептуализиране на понятието ”произведение” в съвременните условия на една нова, по-висока степен (5), което може да бъде пък подпомогнато, в частност, от опити (като настоящия) за конкретизиране на определенията на различни нови видове произведения.

Заслужава усилията в това отношение да се насочат в друга, по-правилна посока, към търсенето на “ключа” за понятието в етимологията му. Преди всичко, не може да не се признае подвеждащата насоченост на словосъчетанието “мултимедия” (6). На пръв поглед частицата “мулти” безспорно означава множественост, т.е. поне наличието на два елемента, от които се изграждат различните произведения на литературата, изкуството и науката: текстове, звуци, изображения и т.н. С други думи “мултимедия” е съчетание на два и повече такива елемента. Веднага обаче трябва да отбележим, че подобни “комбинации” от такива градивни елементи, при това от различно естество (например, текстове и рисунки) са известни още от средата на ХV век с появата на Гутенберговата печатна преса и първите книги с илюстрации! Не по-различно е и с първите неми филми от епохата на братята Люмиер и  Жорж Мелие, които пък съчетават ”раздвижени” (движещи се) изображения и (обяснителен) текст под формата на надписи! (7)

Очевидно, нито книгите, които са произведения на литературата, нито филмите, които са аудиовизуални произведения, в първичния им “аналогов” вид, могат да бъдат разглеждани като същински мултимедийни произведения в съвременния им вид, само заради множественото свързване на два или повече от посочените елементи в едно цяло.

Нека се обърнем тогава към другата съставка в словосъчетанието – към термина “media” (множествено число от латинската дума “medium”). И тук можем да се окажем, по инерция, пред заблуждаващото общоприето (на български) възприемане на понятието “медия” само като средство за масова информация или масово осведомяване. Всъщност, етимологията на “medium”, в случая, ни води по-скоро към синоними като “среда” (8), ”носител” (9), ”форма на изразяване” (10). Наред с тези синоними, както заключава този понятиен анализ френския автор А. Латрей – “В “мултимедия”, медия се разбира в смисъл (и) на средство за изразяване” (11). Както се вижда, обаче, сама по себе си и съставката “медия” не е достатъчна, за да разкрие същността на изследваното понятие.

Нещо повече. И двете заедно (количествена и качествена) характеристики в понятието за мултимедийно произведение – множественост (”мулти”) на съдържащите се в него (най-малко два) елемента и наличието на различни (“медии”), разбрани като форми, начини или изразни средства, все още не хвърлят търсената светлина върху същината на иновацията, а най-много ни връщат към вече разглежданите по-горе образци от миналото.

Всъщност, ситуирането на феномена “мултимедийно произведение” в условията на новите технологии (вж. по-горе 1), подсказва още една негова особеност – цифровият (дигиталният) му характер. Но и този трети външен белег, колкото и изглеждащ условие sine qua non, колкото и необходим, е особено спорен не само като самостоятелно, но и като последно (заедно с другите две разгледани по-горе) условие, за определянето същината на мултимедията.

От една страна действително, по принцип, всяко съставно произведение (като например една енциклопедия с фотоси), комбиниращо две различни изразни средства, може да бъде цифровизирано без да се превръща в мултимедийно (12).

От друга страна, обаче, пренебрегването на цифровизацията на елементите, за които става дума, означава донякъде редуциране на цялостната, единната специфика на мултимедийното произведение. Цифровизацията е присъща на този вид произведения. Без нея неговите елементи не биха могли нито да бъдат ”свити”; нито инкорпорирани; нито да се съвместяват (”съжителствуват”) върху един и същи носител; нито да комуникират помежду си, благодарение на (макар и не само заради) цифровата им “еднородност”. С други думи, с нейна помощ е възможно най-различни ”нееднородни” елементи (произведения, изпълнения, данни и т.н.), съществуващи независимо и поотделно едни от други да се “претопят” и слеят в мултимедийното цяло. Цифровизирането не е маргинална (странична) операция, която не влияе върху статута на мултимедийното произведение, а по-скоро разкрива и ни доближава, много повече, от до сега разглеждани “ориентири”, до неговата същност.

Тази теза обикновено предизвиква възражение, че всяко произведение е независимо от техническите средства, използувани за създаването му. В случая обаче, цифровизацията засяга не толкова техническата, колкото юридическата му страна, с оглед на ролята, която играе за определяне статута на произведението (13).

Ако по отношение на цифровизацията има спор дали е съществен белег на мултимедийното произведение, то безспорно прието е, че интерактивността е най-типичната черта на този вид произведения.

Онова, което е новото и представлява най-характерният елемент в мултимедийното произведение е, че цифровизацията, свързана с компютърна програма и създадена за тази цел, се използва като средство, което позволява на ползвателя да “сърфира” по нелинеен начин, в съдържанието на един продукт, съставен от елементи, принадлежащи към различни жанрове. Тази именно възможност за интерактивност, осъществима чрез цифровизацията, за “диалог” в една единствена среда, с конститутивните елементи на продукта, представлява отличителната черта на мултимедийното произведение. Както особено сполучливо резюмира нейното значение видният френски автор Андре Люка “интерактивността е самата същност на мултимедията” (14)

Налице е мултимедийно произведение, ако е създаден цялостен, единен продукт, със своя собствена идентичност и предназначение да бъде използуван като такъв. (15) Интерактивността в него може да бъде минимална, когато компютърната програма се задоволява да отговаря по предварително програмиран начин на исканията на ползувателя, за да му позволи да следва един предопределен път. Но тя може да бъде и така разработена, че ползувателят да има възможността да изменя, да се намесва активно в съдържанието на продукта или даже когато “онова, което Ви се предлага зависи от Вашата личност, Вашите познания, Вашият опит, Вашите реакции, всичко това непрестанно да се оценява от компютърната програма” (16).

Възниква въпросът, дали е необходимо за да има мултимедийно произведение, да бъдат обединени всички по-гореспоменати елементи (текст, звуци, фиксирани и “раздвижени” изображения) или е достатъчна комбинация само между някои от тях. (17) Вярно е, че най-типичните мултимедийни произведения съчетават съвкупността от тези елементи. (18) Но изглежда твърде крайно да се откаже качеството на мултимедиен продукт на едно произведение, посветено на изобразителното изкуство, съставено от фиксирани изображения (репродукции), обяснителни текстове и звуци (музика или коментар), само заради претекста, че не съдържа “раздвижени изображения”. Еднакво толкова неприемливо изглежда и отказа да се признае мултимедиен статус на една видеоигра, защото пък в нея има само “раздвижени изображения” и звуци. Фундаменталната характеристика на мултимедийното произведение се състои в интерактивността й, която позволява да се използват по нелинеен начин множество изразни средства, а не в събирането на съвкупност от форми за изразяване, които е възможно да се съчетаят (19).

 

Опит за дефиниция

Доколкото е известно понастоящем, в авторскоправното законодателство на никоя страна няма легално определение на мултимедийно произведение. Съществуват, обаче, най-различни опити за дефиниции в други закони с оглед на техни специфични цели и  задачи.

По признание на някои автори, обаче, едни от тях са “критикуемо наивни” (20), а други “не са годни да носят, без да се огънат, тежестта на товара на такава една дефиниция” (21). Трети пък са подчинени на очевиден информационен “уклон” (22).

При това положение не ни остава нищо друго освен да се опитаме, на основата на всичко изложено дотук, да определим мултимедийното произведение като: съвкупност от инкорпорирани върху цифровизиран носител елементи от различен вид – текст, звуци, фиксирани или “раздвижени” изображения, управлявани от компютърна програма, позволяваща нелинейна интерактивност.

Това определение се опира върху четирите конститутивни “стълба” на мултимедията: цифровизация, компютърна програма, нелинейност и интерактивност. От него следва:

3.1. Същността на мултимедийното произведение е, че всякакви произведения и приноси (contributions) могат да бъдат включени в дигитален формат. Акцента следователно пада не само върху вида формат, но и върху всички видове произведения.

3.2. Съвкупността от произведения и приноси могат да бъдат както защитени от авторското право, така и “необекти” на авторски права (официални документи на законодателната, съдебната и изпълнителната власт и техните преводи, фолклорни творби, сведения, факти, данни. (23)

3.3. Особено съществена е възможността за ”движение” в мултимедийното произведение, което заради диалоговият му характер е нелинейно. Възможността за интерактивно използуване и спецификата на “търсимост” (searchability) предоставят уникални предпоставки за създаване на собствен специфичен порядък и взаимовръзка между отделните приноси (елементи, произведения, изпълнения, данни и пр.), включени в него, благодарение на компютърна програма.

3.4. Съчетаването на посочените характеристики дават възможност мултимедийният продукт да бъде реализиран върху материален носител (off line), например под формата на CDROM или CDI и да представлява стока. Това не изключва възможността, той да бъде разпространяван и по информационните мрежи (off line) и да представлява услуга. (24) Така, един и същи продукт може да бъде използуван под едната или другата форма или да се комбинират и двете.

Тук заслужава да се отбележи, за да се избегнат всякакви недоразумения, че възможността да се избира измежду различни, независими едно от друго произведения например, чрез достъп до филми “до поискване” не ги превръща в мултимедийни произведения. (25)

 

Подстъпи към правна регламентация

Целият този спектър от широки възможности оправдава разглеждането на мултимедийните произведения като “полиморфни” (26), предоставяйки перспективи за многообразни превъплъщения: видеоигри, електронни енциклопедии, музейни картинни галерии, илюстровани (и озвучени) биографии на видни творци на литературата, науката и изкуството, научнопопулярни студии от всякакви сфери на човешките познания. Възможностите, a priori, изглеждат неограничени. Хоризонтите на производителите в това отношение са значителни, но съществуват  и не малко пазарни рискове, свързани със съществуващата неяснота относно правната регламентация на новия вид продукт. (27)

Появата на мултимедийните произведения в началото на 90-те години предизвика истинска “революция” в сферата на комуникациите и информацията. В същото време като всяка нова рожба на техническия прогрес (като например, компютърните програми, базите данни), изправена пред изпитанията на правото, мултимедийните произведения се превърнаха в обект на особено оживено юридическо обсъждане, както в национален, така и в международен план.

За някои радикално настроени водещи полемиката, относно правният статут на мултимедийните произведения, класическите юридически рамки, каквито са в сила и до днес, изглеждат напълно непригодни и от там неприложими. За други обаче, от мнозинството, съществуващата регламентация би трябвало да се измени, за да се премахнат само онези юридически пречки, установени като спъващи пазарното развитие на новия продукт. Тъй или иначе, в последна сметка регламентацията на мултимедийните произведения изглежда за най-големия брой от дискутиращите или като сфера на “ничие право” (non-droit) (28) или като такава на “юридическа празнина”. (29)

Твърде малко са онези, които се опитват да защитят разбирането, че “съществуващата регламентация успяла да отстои на всички технически еволюции и революции, може без никакво съмнение да устои задоволително и да допринесе за развитието на мултимедийните продукти”. (30)

Правотата на всяка от тези три тези заслужава да бъде проверена на основата на сравнителен анализ между мултимедийните произведения и сродните им (аудиовизуалните произведения) и преплитащите се с тях продукти (компютърни програми и бази данни), което заслужава отделно проучване.

 

 

Литература