Професионални  практики в режисурата на  телевизионното интервю

Доц. д-р Михаил Мелтев

Интервюто е градивен елемент на почти всяко неигрално телевизионно предаване. То рядко се явява самостоятелно в телевизионната програма, но много често е част от новини, публицистични, спортни, учебни, забавни, магазинни и други програми, както и от документални, научно популярни, образователни, ПР и рекламни филми, т.е. то е част от почти всяка телевизионна програма с изключение на игралната продукция. Интервютата дават възможност да срещнем различни хора, да черпим информация от извора, да ползваме техните знания, опит и лични наблюдения, да се забавляваме с анекдотите им и дори да се ангажираме емоционално с личността им. В този текст ще разгледаме техниките за визуалното изграждане на телевизионно интервю като анализираме основните категории и приложението им в различните програми.

Обикновено се смята, че работата по заснемане на едно интервюто се свежда до разполагане на участниците и командата: ”Камера!”. Такова схващане е напълно погрешно. Същността на постановката както на интервюто, така и на всяко предаване, е да се изведе до възможно най-високото ниво на потенциалния му емоционален и смислов заряд и да се търси най-голямата степен на  ангажираност на аудиторията. Това включва всеки един от компонентите на програмата като изпълнители, изпълнение, изображение, мизансцен, разкадровка, музика, осветление, монтаж и ефекти. Успехът на всяко интервю и често на цялото телевизионно предаване зависи главно от стила на водещия. Това е причината, поради която именно този индивидуален стил е доминантата за определяне на ключа към цялото предаване. Водещите могат да се групират в три условни категории, които предполагат различен подход в постановката: анкетьор, знаменитост и провокатор.

„Анкетьор” обикновено наричаме водещ, който съзнателно заема поддържаща позиция, като по този начин акцентира върху изявата на интервюирания, неговите знания, професионализъм, духовитост или артистизъм. При подобен подход звездата в шоуто е гостът. Водещият играе ролята на градивен слушател: той е  внимателен, окуражава, подкрепя своя събеседник и така по неуловим за зрителя начин го води в посоката, която предварително е определил. За тази цел е необходимо да се проведе задълбочено проучване. Най-често това се извършва от  асистент или помощник. Той се среща и провежда предварително интервю с определения гост в студиото. Този опознавателен разговор предоставя на водещия възможност да се ориентира в обема и съдържанието на информация, която бъдещият събеседник в студиото може да предложи, да определи границите на познание, темата и насоката на разговора, да подбере специфични факти, случки и анекдоти, които ще оцветят интервюто. Така става възможно да се определят основните пунктове на разговора, които се избират от гледна точка на зрителския интерес, за да се разкрие уникалната и привлекателна страна на личността: познания, човечност, проницателност, остроумие или която и да е характеристика, която го отличава и привлича любопитството. На базата на тази предварителна  информация водещият подготвя бележки (на малки листчета, които не бият на очи), които използва по време на предаването. Той самият избягва предварителна среща с госта. Ако все пак тя е неизбежна, може да се направи преди самото предаване и това е по-скоро топло запознанство или просто поздрав, отколкото предварителна подготовка за разговор или уточняване на темите за дискусия. Така посоките на диалога ще се търсят спонтанно без предварителни репетиции, без дежурна заученост, която зрителят бързо улавя.

Понякога гостът определя теми-табу като условие за участието си: това са въпроси, по които не би искал да разговаря. Най-често това правят политици, звезди от екрана или естрадата, които не искат да дискутират частния си живот или бизнес. Ако водещият иска да интервюира въпросната личност отново или иска интервюто да бъде лежерно, леко и приятно, то тогава тези неприятни теми се избягват. Друг път някои публични личности искат в замяна на появата си на екрана популяризация на тяхно произведение или публична изява: филм, картини, музикални или оперни изпълнения, сценични изяви и други. Ако това изискване включва показване на видео-клип със съответната изява, то тогава трябва да се изиска преглед на материала преди излъчването. Причини за това са както техническото качество на записа, така и съдържанието от гледна точка на законовите ограничения в съответния часови пояс. Ако езикът, картината или нещо друго са под въпрос, трябва да се потърси мнението на продуцент, юрист или мениджър. В никакъв случай не бива да се разчита само на уверението на притежателя на материала, че той е прекрасен, технически годен и в него няма нищо скандално или противоречащо на закона. Отговорност за излъчването носи медията, а не притежателя.

Професионалистите, които вярват, че фигурата отдясно привлича вниманието (т.е. това е по-силната позиция в композицията), разполагат интервюирания в дясната страна на мизансцена. Водещият-анкетьор се съобразява изцяло с него, от неговите качества и изяви зависи успеха или провала на интервюто и затова той е важния, той трябва да е в по-изгодната позиция. Представянето може да стане отделно, в друга част на декора. Следвайки словесното представяне се превключва на госта (при двукамерна постановка), интервюиращият може да влезе в кадър и да го посрещне и доведе до мястото. Друг вариант е панорама заедно с водещия, който отива и представя госта и така в началото на интервюто двамата са в кадър. Важно е още в началото да се даде на зрителя да види близък план на интервюирания и по възможност още по време на представянето. Освен очевидната функция на изобразителното запознаване, близкият план позволява на зрителя да се „приближи” към него, да стане „близък” с него.

Стандартната схема на разположение на камерите при снимане на интервю цели да получи максимално въздействие чрез улавяне на участниците във фас вместо в профил. При нея оптическата ос на отделните камери винаги ще се пресичат – лявата камера ще снима участника отдясно, дясната – този отляво, а средната ще държи общия план. Ако лявата снима левия участник, ще получим профил или полупрофил съвсем незадоволителни като емоционално внушение.

Що се отнася до мизансцена, ако гостът и водещият са седнали на разстояние 50-60 см., те добре ще се композират в двойния среден кадър в пропорция на екрана 3х4. Ако стоят на по-голяма дистанция, трябва да се отвори обектива или да се отдалечи камерата, за да се разположат нормално и двете фигури в кадъра, като така те са показани в по-общ план. Тази композиция е лоша поради две причини:

Първо, детайлите и израженията на лицата се губят, защото сме далеч от тях и зрителят губи усещане за емоционална близост, превръща се по-скоро в наблюдател, отколкото в съучастник в събитието.

Второ, центърът на кадъра в общия план е празен, най-ценната част от композицията е пропиляна и камерата показва празно пространство – стена или диван. Затова още по време на репетиция опорните точки на мизансцена се поставят така, че участниците естествено да се разположат в силните точки на кадъра.

Често интервюто се води в седнало положение, а задължително изискване е камерите да са на нивото на погледа на участниците. Горна снимачна точка омаловажава присъстващите, а долната ще ги възвисява ненужно. Затова или камерите се свалят ниско, така че „да ги гледа в очите” или участниците се повдигат на платформа, която ги изравнява с нивото на камерите. Междинен вариант е повдигане на дивана или столовете, на които участниците седят. Това  дава едно допълнително предимство – лесно се сяда и става.

Другият вид водещ е „Знаменитост”. Този тип водещи рядко приемат подкрепяща роля в интервюто. Вместо това те се борят за вниманието на аудиторията и обикновено го поделят поравно с госта като често доминират над него поради персонален магнетизъм, чувство за хумор, енергичност. Мизансценът и разположението на камерите при интервю с такъв водещ се различават от тези с анкетьора. Сега вниманието на зрителя трябва да се съсредоточи върху водещия и госта с евентуален превес на един от двамата в зависимост от това, което се случва. Камерата ще показва госта или водещия в миговете, когато всеки един от тях прави нещо интересно, нещо, което би привлякло интереса. Разположението на двамата в декора често е един срещу друг, макар че може и да бъдат един до друг. В идеалния случай такова интервю си снима с три камери: първа и трета върху участниците, а втора – двамата в среден план.

Ако се наложи да се снима с две камери, то тогава едната държи госта, другата – домакина и чрез изтегляне и фартово движение разкадровката се обогатява от време на време с общ план на двамата. В противен случай, само монтажното превключване от среден на близък и обратното бързо може да стане досадно. И което е по-важно, подобен модел намалява  възможностите за изява на домакина, който постоянно ще се показва заедно с госта в среден план и ако той е знаменитост, тази трактовка обезличава неговото присъствие и самото предаване. А това вероятно ще доведе или до смяна на екипа или до сваляне на предаването. Затова заснемането на предаване с две камери е много напрегнато и рисковано.

Ето една примерна схема:  Първият кадър е ориентировъчен – двамата в среден план. Той цели да ориентира зрителя в обстановката и участниците. След това, в подходящ момент (например при словесното представяне на госта) втора камера показва близък план на госта, докато първа се приближава към домакина и осигурява негов близък план. В това време, ако е необходимо втората камера се отдалечава и показва двамата по-общо. Така се осигурява разнообразие от кадри и висок адреналин на режисьора, защото ситуацията много бързо може да се нагорещи, когато диалогът се ускори, репликите започнат да се застъпват и (не дай Боже) един от участниците стане прав и говори в движение. Подобна ситуация може елегантно да се реши от опитен оператор на камера с изтегляне на ВАРИО назад към среден и общ план, за да покаже действието.

Друг възможен вариант е решение на цялото интервю на близки планове след първоначалния ориентировъчен среден или общ план. Такъв подход дава динамика на диалога, внушава близост с участниците, не позволява фалш. Близките планове дават усещане за енергичност и правят интервюто вълнуващо и живо. Но то не е винаги безопасно – действието лесно може да излезе извън очертанията на кадъра и тогава е необходима светкавична реакция на оператор, режисьор по монтаж и режисьор. Но резултатът си заслужава риска.

Изход от напрегнатата работа и рисковите ситуации е познаването между екип и водещ, което се постига чрез по-продължителна работа заедно. Те взаимно се опознават и знаят от какво има нужда всеки един от тях. Водещият разбира, че ако внезапно стане в кадър, ще излезе извън него и ще създаде проблеми. Затова той може да стори това едва след предварителна уговорка, като така дава възможност за реакция на оператора на камера – той може леко се наведе напред и  бавно се надигне, така че камерата да може да проследи плавно неговото движение. Когато трябва да постави предмет така, че да бъде показан на екрана, той трябва да го постави така, както би искал режисьора. Водещият, както и режисьорът, прави всичко необходимо, за да стане предаването добро и да успее да привлече зрители. Затова той има интерес да обединява усилията си с него и с екипа, за да стане то визуално изразително. В практиката не винаги вижданията и изискванията на създателите съвпадат. Понякога от различията се появяват и търкания, които могат да направят работната атмосфера непоносима. Най-често причина е наранено его. Творческите работници са чувствителни, качествата, който ги правят знаменити са близко свързани с него. Но съвместната работа изисква и налага компромиси и егото не е достатъчна причина.  Те трябва бързо да бъдат преодолявани в името на общия интерес.

Провокаторът е водещ на телевизионно предаване, който използва конфликт и противопоставяне, за да привлече вниманието на аудиторията и да извлече информация от интервюирания. Той използва провокативни и неудобни въпроси и така го принуждава да излезе от състоянието на покой и да изпусне информацията, които при други обстоятелства не би желал да даде. Водещият внезапно заявява неудобни факти, гола истина, отказва да приеме измъквания, заобикалки, провокира гняв и емоционална реакция и така успява да преодолее защитната маска и да стимулира откровени раздразнения или яростни реакции. Този тип водещи не винаги уважават желанието на госта си по отношение на нежеланите теми-табу. Но повечето от тях да го правят - те откровено заявяват, че ще чоплят деликатни области и поради изострения зрителски интерес ще ги изчерпат толкова задълбочено и всестранно, колкото би позволил гостът. Така интервюираният знае какво предстои, знае че може да поставя граница, когато провокаторът отиде твърде надалеч.

Когато се работи с такъв интервюиращ, режисьорът трябва да е постоянно нащрек, да е готов да улови внезапни реакции и най-вече - да очаква изненади. Много хора от деца се учат да прикриват емоциите си; човек гради защитни стени около себе си, за да се предпази от разкрития, намеса или действия, които биха нарушили равновесието, хладнокръвието им. Целта на провокатора е да пробие тези стени, да се промъкне край охранителните заграждения и да изтръгне откровение. Режисьор с опит и интуиция ще съсредоточи камерата върху лицето на госта в подходящия момент и ще улови реакциите, които издават истински чувства: трепване на лицев мускул, внезапно овлажняване на окото, присвиване на устни, за да задържат думите... Той трябва да даде всичко от себе си, да направи и невъзможното, за да улови в кадър и в подходяща крупност онзи миг, в който интервюираният внезапно се предаде, заговори емоционално на пресекулки, засипе откровения и чувства.

Хиляди страници са написани за камерата, за обективите, за разкадровката и за режисьорски техники и поведение пред екипа. Режисьорът лесно може да се вживее в механиката на режисурата и да забрави най-важния елемент в аудиовизията: хората пред камерата. Понякога режисурата на предаване на живо или на запис може да бъде нервна, френетична поради ред обстоятелства. Тогава често режисьорът се изкушава да превключва от камера на камера, напред или назад и по този начин да се спаси, като получи що годе визуално разнообразие. Убягва само едно нещо – за какво става дума в диалога. Добрите режисьори слушат, наистина слушат. Те се концентрират в отношенията между участниците в програмата така, че камерата да бъде в необходимия момент на лицето, което носи драмата в диалога. Тази концентрация е изключително важна и многократно по-нужна при интервю, водено от провокатор.

Интервюто в различните телевизионни предаванията. Ако проучим  всекидневната телевизионна програма, ще открием интервюта в почти всяко предаване и всички телевизионни жанрове. В спортните програми те обикновено присъстват в паузите между полувремената: разговор с треньори за мнението им за предстояща или току-що видяна игра, мнения на специалисти и техните прогнози за изхода на мача, вижданията им за слаби и силни страни на противника. Когато тези репортажи са от мястото на събитието, съществува риск от вмешателство и превеса на странични дразнители. Състезателните програми неизбежно ползват интервюта с участниците преди началото на състезанието като по този начин търсят бърза идентификация с публиката: така те „опипват” всеки един от тях. В магазинните предавания интервюто се използва за изследване мнението на специалисти в определена област, както и личното им мнение по новинарски теми. Новинарските емисии включват интервюта с жертви на бедствия, със свидетели на катастрофи, с политици или пък с местни знаменитости; спортните коментатори -  разговори с местни треньори и играчи. В ток-шоу програмите интервюто е основа на цялото предаване и заема най-голяма част от времето, често разнообразено с хумор, с превес на забавните елементи над познавателните и информацията. За кратко то се появява и в комедийни и музикални обзорни предавания като начин на запознаване на зрителите с изпълнители и гости. В дневните програми на телевизиите, които съдържат голям брой предавания за домакини, интервюто е един от най-важните елементи.

Спортни предавания. Обикновено думите на интервюирания привличат зрителите и движат любопитството им. Затова е важно да се подбере личност атрактивна,  интересна и с умения да мисли „публично”. Ролята на изображението във всички случаи е да гъделичка, да засилва и дори да предизвиква това любопитство чрез елементите на зрелището. Спортните активисти (спортисти, треньори, наставници или специалисти), които коментират стратегията на играта на неутрален фон могат да бъдат скучни или интересни. Това зависи от личния чар, от екранното присъствие и от темата на дискусията. Опитните режисьори не се оставят на случайността, те предприемат предварително мерки за застраховка срещу скука и еднообразие чрез колоритен втори план като по този начин добавят допълнително елементи, които правят изображението интересно и избягват баналността на „говорещите глави”. Когато тази възможност не е налице или когато искат изцяло да владеят ситуацията, те използват блу-бокс, за да добавят към фона картина от събитието: видеозаписи, графики, фотоси, архивни кадри. Действието на втори план обаче трябва да бъде добре балансирано и да не отвлича вниманието от диалога. Интервю, проведено на стадион или спортна площадка носи в себе си живот, усещане за присъствие на мястото на събитието. То обикновено се прави между полувремената на мача, когато отборите не са на терена и няма опасност от отвличащо вниманието действие на втори план или от пропуска на важни за мача детайли, като например да се пропусне отбелязването на гол. Същевременно по този начин диалогът се вписва в атмосферата на събитието, в естествената шумова и визуална среда. Трябва обаче да се внимава с отвличащи вниманието звуци и събития на стадиона, които биха попречили на нормалното възприятие на думите. Маршируващ оркестър, например, е зрелище (елемент на забавното), което инстинктивно привлича вниманието с ритъма на ударните инструменти, с музиката, движението и колорита на униформите си. Тълпата от разноцветни запалянковци също може да се окаже конкурент за вниманието на зрителя. Ако тези дразнители се явят на втори план при интервю, те могат да причинят безпокойство и раздразнение. Аудиторията губи интерес към диалога, защото несъзнателно вниманието й се отвлича към колоритната картина и активното действие отзад.

В спортните новини интервюто също заема съществено място. Коментатори или спортни репортери често интервюират треньори и играчи. Когато разговорът се провежда на стадион, игрище или спортна зала, а не в студио, интересът към него се повишава многократно. Още по-привлекателна е импровизираната игра на въпрос-отговор, която се осъществява чрез дистанционна връзка между коментатор или водещ в студиото и интервюирания на спортната площадка. Той отговаря на въпросите, които чува през слушалки и така ни пренася на мястото на събитието. Този ход често се ползва от добрите телевизионни станции. Другият вариант е, когато връзката се осъществява чрез репортер на стадиона. Във всички случаи център на зрителския интерес е гостът. Тези интервюта се правят обикновено с една камера. Най-често то започва с близък план на водещия или репортера, когато той произнася своите въвеждащи думи и в определен момент композицията се отваря до среден кадър на двамата. Когато гостът започне отговора си, камерата може да се приближи и така да се съсредоточи само върху него или да остане върху двамата, в зависимост от действието и съдържанието на разговора. Това начало, т.е. с близък план, позволява да се избегне нелепото положение на госта, който се чуди какво да прави, докато водещият завърши въвеждащите си думи. Затова, когато операторът отвори кадъра до двоен среден план, обикновено интересът се пренасочва към интервюирания. Движенията на камерата трябва да следват зрителския интерес: след кратка размяна на реплики между двамата в началото, обикновено гостът започва своя коментар на мача (или спортното събитие) и тогава този интерес се насочва към него и нараства. Паралелно с нарастването на интереса камерата се приближава с ВАРИО към интервюирания до близък и го държи сам в кадър. За да бъде в изгодна позиция спрямо камерата, интервюиращият трябва да стои по-близо до нея. По този начин интервюираният е в три-четвърти фас докато разговаря и гледа към него, а не в безизразния профил. Най-често камерата панорамира към репортера или (водещия), когато задават въпроси и се връща обратно, за да улови отговора. Ако интервюто стане по-продължително, може да се връща обратно на двойния среден, за да се напомни за обстановката, да се придаде визуален обем на събитието, което се коментира.

Най-честата грешка при визуалната разработка на интервюто (а за съжаление и при драматични произведения) е приковаването на камерата към лицето на говорещия. Това е, защото често се забравя колко важно за действието е реакцията на слушащия. Движенията на камерата и съдържанието на кадъра се определят от интересът на зрителя, а той не винаги се съсредоточава в източника на словото. Ако в интервюто се панорамира всеки път, когато репортерът задава въпроси, това ще бъде една буквална визуална интерпретация на действие. Илюстративната функция на тези движения на камерата, този буквализъм е ненужен, тромав и понякога дразнещ. Както във всички визуални форми и тук категоричен закон и твърдо установени правила няма; най-малко може да се твърди, че е задължително показването на лицето, което говори. Зрителят може да чуе въпроса и без да вижда, кой го задава, ако вече знае това от предишния кадър и е видял как изглежда водещия. Желателно е камерата да остане на лицето на интервюирания, когато в него е основния интерес на аудиторията, да улови реакцията му, съсредоточаването и осмислянето на въпроса. Понякога панорамата към репортера е освежаваща, особено ако той реагира на реплика и я коментира или задава контра-въпрос. Но това са по-скоро изключения, въпрос на личен усет към действието, отколкото правило.

При подходящи случаи спортното интервю може още да се обогати с видео и филмови материали. Всеки визуален материал, свързан с темата на коментара, например показ на определени моменти от играта или атака на отбора, оказват допълнително въздействие към думите и засилват интереса на зрителите. Когато не са достъпни записи, фотоси или графики на атака или гол могат да внесат разнообразие в сухия текст, да допълнят или пояснят казаното.

Най-важното за всяко интервю е изборът на човека. Футболист с чувство за хумор, завладяваща усмивка, симпатично и отворено лице, което харесваме, е със сигурност за предпочитане пред някой, който се изразява едносрично или не владее добре членоразделната реч. Животът е този, който привлича зрителя. Жизнените хора са желани, искаме да ги гледаме. В телевизионното интервю динамичните личности направляват вниманието ни, тези, които излъчват енергия, който не допуска скука, които внушават жизнерадостна атмосфера.

Интервютата в новинарските емисии, в магазинните предавания и в документалните филми са въздействащи със своята непосредственост, достоверност, актуалност и убедителност.

В състезателни програми, в телевизионните игри и викторини интервюто заема относително малко време и въпреки това ролята му е много важна: чрез него зрителят „влиза” в действието, опознава участниците и е склонен да поддържа един или друг от тях. В драматичните форми той се идентифицира с героя, с протагониста, за да се ангажира емоционално с историята и да преживее катарзис. И колкото по-дълбоко се слеят зрител и образ, толкова по-мощен ще бъде интереса, нуждата от победа в борбата. Състезателната програма използва много от прийомите на драмата: създава арена за конфликт и противоборство на симпатични герои. Затова запознаването с участниците – младоженец, войник, самотна майка – превръща анонимния фигурант в емпатична личност. Това може да се усили чрез употребата на близки планове – те създават усещане за физическа близост, която спомага за постигане и на емоционална близост. Така чрез идентификация с участниците, зрителят участва в играта пряко и искрено.

 На практика, аудиторията на тези предавания разделя вниманието си на две: част от него се идентифицира със състезателите, друга част остава в удобното кресло и се състезава с тях. Това раздвоение на съзнанието е характерно за повечето хора: будната част е винаги нащрек и подсказва, че са само зрители в един спектакъл.

Интервюта в музикалните вариетета и комедийните програми имат същата цел като при състезанията: да завоюват емпатията на аудиторията, да създадат чувство за близост между зрител и гост-изпълнител. И тук близките планове на водещ и гост ще позволят разпределение на акцентите.

 Тематични обзорни предавания. Предназначението на тематичните предавания е да задоволят емоционалната и интелектуална любознателност на зрителя. Информацията, която зрителят получава, може да му помогне да се ориентира в сложна тематика, да постигне определена цел, да впечатли приятели или просто да задоволи жаждата си за знание и да разшири познанията си за света. В някои от тези предавания противоречията между участниците по определена тема ги разделят на конфликтуващи лагери. В тези случаи те придобиват елементите на драма. Задача на водещите в тях е да получат информация от гостите или да провокират дискусия помежду им. Докато формите на различните тематични предавания са различни - обзорни, политически, дискусионни, актуални - съдържанието на отделните части обикновено е вариация на формулата „въпрос-отговор”, с която се дефинира и интервюто Следователно можем да ги наречем предавания-интервю с по-голям брой гости.

Мизансцен. Обикновено тематичните обзорни предавания имат един основен водещ (домакин), който координира потока информация и участниците-експерти.  Разположението на гостите зависи от техния брой и техните взаимни отношения – било към домакина или помежду им. Например, група журналисти задава въпроси на водещ политик. В този случай журналистите са обединени от обща цел. Изобразителното внушение на подобно разделение може да се получи чрез поставянето на журналистите в обща група срещу обекта на техните питания – политика. Те са обединени от обща цел и затова стоят заедно, докато политикът е обект на въпросите и вероятно ще приеме защитна позиция срещу тях – сам или заедно с водещия. Този мизансцен изглежда толкова ясен, че не се нуждае от коментар и въпреки това сценичният принцип трябва да бъде разбран, тъй като той е приложим към композирането на всяко тематично предаване, независимо от характера на участниците – експерти, бизнесмени, представители на социални, възрастови или малцинствени групи и др. или разнообразието от съставни програмни елементи.

Когато знаменитост е интервюирана от няколко души, удобно е да се снима поне с две камери. Едната от тях отразява знаменитостта, другата подава на режисьора общи, средни или близки планове на питащите. Ако има и трета камера, то тя ще осигурява едновременно групов портрет и близки планове на участниците.

В ситуация, когато домакинът задава въпроси на експерти и не съществува ясно разграничение на отделните групи, обединени от цел или позиция, групата може да се постави с лице към домакина или от двете му страни. Когато експертите са обединени от професия или общи интереси, те трябва да се групират заедно, за да може аудиторията лесно да ги идентифицира и да се ориентира и визуално. Ако, например, водещ разговаря с членове на синдикат и представители на работодатели за възникнал между тях конфликт (стачен спор), тогава синдикалистите ще бъдат поставени от едната страна на масата, работодателите - от другата. Идентификацията може да бъде още по-ярка като се поставят отличителни табелки с името и длъжността пред всеки участник или се изписват на екрана при неговото представяне и по-нататъшни появи. Когато се използва надпис в кадър, той трябва да се повтаря при появата на екрана на всеки отделен участник, за да напомня на зрителите кой е той, особено в случаите, когато в студиото са повече от двама гости или когато гостите са толкова известни, че имената им привличат още повече зрители.  

Сценичното оформление на дискусионното предаване трябва да е просто и практично, да отразява характера на програмата и нейния водещ и да фокусира вниманието върху местата на участниците. Присъствието на маса улеснява гостите, те се чувстват удобно, могат да ползват предварителни записки и да си водят бележки. Масата прикрива в композицията скутовете и свитите им крака, които не допринасят нищо за изображението, тя дава възможност за поставяне на обозначителни табелки пред всеки един.

В определени предавания се създава по-топла и уютна обстановка с декор, който пресъздава атмосферата на кабинет или дневна и гостите сядат на диван или фотьойли. Но диваните и фотьойлите създават сценичен проблем: от тях се става и сяда трудно, а местоположението създава предпоставка за горен ракурс при снимките. Някакво решение представлява поставянето на практикабъл под тях като така се улесни сядане и ставане; нивото на лицата на участниците се вдига на нивото на снимачната точка на камерата. Така се осигурява  по-бързо и по-удобно сядане и ставане.

В някои случаи декорът трябва да дава възможност за прикриване на камерите. Ако участниците в дискусията стоят около маса и дискутират както с домакина, така и помежду си, камерите трябва да имат възможност да проникват дълбоко в мизансцена, за да уловят действието.

В този случай винаги съществува риск камерата да влезе в кадър. Декорът или осветлението могат и трябва да подсигурят прикритие. В случаите, при които камерите са една срещу друга и сигурно ще влязат в кадър, могат да помогнат дългите обективи – те позволяват близък план на лицата от голямо разстояние и по този начин могат да изключат странични обекти. Трябва, обаче, лично да се уверим, че сигналните лампи на камерите са прикрити или изключени. Защото те могат издайнически да просветват като око на дявол в мрака, ако решим да ги скрием  зад решетъчен параван или в сянката на прожекторите.

Някои използват платформи или рампи, на които качват камерите при снимане на дискусионни предавания. Те се поставят на известно разстояние и над нивото на участниците. Така те могат да снимат с дългофокусна оптика от незабележимо по-висока снимачна точка и избягват опасността да влязат в кадър и да си пречат. Така вторият план е под нивото на срещуположната камера.

Накрая, смятам за уместно да припомня отново, че най-важно е съдържанието на разговора, той е носителя на посланието и на това трябва да се подчини изобразителното решение и всичко, свързано с него: мизансцен, разположение на камери, осветление, разкадровка, крупности и последователност. Всичко останало е самоцел. В този смисъл е валидна максимата, оповестена в зората на една нова ера: „Изобретението може да учи, да просвещава и дори да вдъхновява. Но то е възможно само тогава, когато хората, които го ползват искат това. В противен случай телевизорът се превръща в светеща кутия с жици”[1].

Бележки