Таня Тодорова, F50090

Аз съм господарят на безлюден замък.

Слънчоглед от слънце неогрян.

Орел съм със душа на малка птица,

аз съм скитникът от самолюбие пиян.

Аз се лутам във огромни коридори,

но дори плачът ми не ехти.

Аз чувам само как ми шепнат

моите копнежи и мечти.

Рисуват ми картини по стените,

и дори от тях текат сълзи.

А сляп съм аз и все подтискам

туй, което моето сърце крещи.

Любов аз искам и се моля,

от щастие да бъда озарен.

Женски устни да ме будят

със усмивка и целувка всеки ден.

Защо са ми богатство и етажи празни,

Защо са ми пердета от сатен?

Аз дори не ги харесвам,

Но крия се зад тях сломен.

обратно нагоре