НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ

Въведение

За да се разбере същността на замърсяването, на първо място следва да изясним следните въпроси:

Първо: следва ли да се счита за замърсяване попадането в биосферата на вредни вещества, вследствие на естествени процеси, влошаващи качествата на околната среда или трябва да се ограничим само с антропогенното вредно въздействие. Някои от авторите под замърсяване разбират само антропогенното въздействие (Маннер, 1963), а други смятат, че към източници на замърсяването следва да бъдат отнесени и естествените източници на вредни вещества - например при изригване на вулканите се отделят серни газове, въглеродни съединения, прах и пр. (Рамад, Фр., 1981; Рузова А. И., Чепурнова З. А., 1981; Уорк К., Уонер С., 1980).

В действителност едни и същи агенти попаднали в биосферата предизвикват еднакви отрицателни или положителни изменения, т.е. въпросът за произхода на замърсяването не трябва да се разглежда като принципиален.

Второ: какво замърсява? Всички ли вещества попаднали в биосферата са замърсители. По наше мнение замърсители са онези вещества, които предизвикват отрицателни промени в биосферата и тя не може да ги включи изцяло в кръговрата на веществата - биологически и геологически и представляват заплаха за жизнената и производствена дейност на човека.

Трето: какви са допустимите пределни количества на човека и останалия организмов свят, след които попадналите в биосферата вещества стават замърсители. Определянето на пределно допустимите концентрации, следва да се разглеждат като конкретен въпрос, зависещ от множество фактори - като климатични, почвени, техногенни и пр. Те се определят нормативно.

Четвърто: какво се замърсява? - така например внасянето на изкуствени торове в почвата, в определени граници има благоприятно въздействие върху почвеното плодородие, но попадайки в подземните води се явяват вече замърсители и влияят негативно върху здравния статус на населението.

1. Определение на почвеното  замърсяване

Под замърсяване на околната среда Реймерс Н. Ф., А. В. Яблоков  (1982) разбират: „Внасяне в средата или възникване в нея на нови, обикновено не характерни за нея физически, химични или биологични агенти или превишения в разглежданото време под действието на сили и явления на естествените средногодишни стойности (в пределите на техните колебания) на концентрацията на съставящите я вещества. Замърсяването може да възникне в резултат на естествени причини (природно замърсяване) или под влияние на човешката дейност”.

Като най-пълно и всеобхватно приемаме определението дадено през 1965 година от специалната комисия на Белия дом - САЩ, в доклада й „Как да се възстановят качествата на околната среда”.

Замърсяването това е неблагоприятно изменение на околната среда, което изцяло или частично се явява, като резултат от човешката дейност, пряко или косвено изменя разпределението на енергията, нивото на радиацията, физико-химичните свойства на околната среда и условията за съществуване на живите същества. Тези изменения могат да влияят на човека пряко или чрез селскостопанските ресурси, чрез водата или другите биологични продукти (вещества). Те също така могат да въздействуват на човека, влошавайки физическите свойства на предметите, намиращи се в негова собственост, условията на отдих сред природата и обезобразявайки самата нея (по Рамад, 1981).

В случая термина замърсяване е представен широко и всеобхватно отразява всяко човешко действие разрушаващо природата, като не изключва и участието на природните замърсители в процеса на неблагоприятно въздействие върху природата.

Замърсяването на почвата е процес на натрупване на вредни вещества от естествен и/или антропогенен източник, чието поведение и концентрации причиняват увреждане на почвените функции, независимо дали се превишават действащите в страната норми.

Замърсяването на почвата води до увреждане на почвените функции и до замърсяване на повърхностни и подземни води. Наличието на замърсители, надхвърлящи определени нива, може да доведе до негативни последици в цялата хранителна верига, всички видове екосистеми и други природни ресурси

2. Биологическо натрупване на веществата

Понастоящем се създава доста сложна ситуация – микроорганизмите, растенията, животните и човека  активно участвуват в разпространяването на много от замърсителите. Освен това значителна част от живите организми имат свойството да натрупват в себе си различни химични елементи. Така например много отдавна е известна способността на кафявите водорасли да натрупват в своите тъкани йод и от тях той може да се получава по промишлен способ за медицински и други цели. В кръвта на калмарите се натрупва ванадий, а в подстомашната жлеза на двустранната мида се натрупва кадмий в 0,001 от сухата маса (Рамад, 1981).

Има редица сведения за натрупване и на антропогенни вещества в тъканите на  животните и растенията. По данни на Рамад (1981) през 1954 година Фостер и Ростенбах установяват, че в планктона на реките в Колумбия се съдържа радиоактивен фосфор 1000 пъти повече отколкото е във водата. Bryant and Chemberlain установяват, че в почвите на британските пасища съдържанието на стронций е 0,111 пКи/г Sr90 , а житните растящи върху тези пасища е 2,5 пКи/г.

Диелдрина се натрупва също в растителната и животинска клетка. В северното море по данни на Robinson (1963) във водите този препарат се открива във вид на следи, а във фитопланктона достига една милиардна част от концентрацията. Според изследванията на Hunt, Bishoff (1960) във фитопланктона на езерата в Калифорния диалдринът се съдържа до 5 милиардни части от неговото тегло, докато във водата това съдържание е около 0,014 части от милиардната част. Някои растения, като например морковите, картофите и пр. също натрупват в себе си значителни количества пестициди.

Франсуа Рамад отбелязва, че такава способност притежават и някои от животните. Дъждовните червеи натрупват в себе си ДДТ в количества превишаващи десетки пъти неговото съдържание в хумуса. Според проучванията от морските безгръбначни с най-голяма акумулативна способност се явяват мидите. Така например според Batler (1965) устрицата натрупва в себе си 70 000 пъти повече ДДТ, отколкото то се съдържа във водата.

3.  Преминаване на замърсяващите вещества по хранителните вериги

Известно е, че всички живи същества, включително и човека имат способността да натрупват в себе си биологически слабо активни и дори неразлагащи се вещества. Този факт поражда сложно екологическо явление, усложняващо процеса на замърсяване на екосистемите. В действителност, организмите акумулирали в себе си токсични вещества служат за храна на други животни, веществата преминават и се натрупват в тях.

Съгласно теорията на замърсяването, с помощта на водата, повърхностните замърсители проникват в почвата, една част от тях преминават в подземните водни ресурси, а друга се усвоява от растенията и се натрупва в тях. Известно е, че понастоящем 60 % от необходимия на растенията азот се подава чрез изкуствените торове и годишното количество на използуваните азотни съединения с антропогенен произход вече възлиза на 60 милиона тона. Излишните количества под форма на нитрати се натрупват в расте ни я та, преминават от тях директно в човека или в животните н оттам въздействуват неблагоприятно върху жизнените и физиологични процеси. По този начин, постепенно се извършва замърсяване на цялата хранителна верига на екосистемите, като началото се поставя от първичните продуценти, акумулиращи в себе си замърсяващите вещества разсеяни в биотопа или попаднали върху тях при растително-защитните мероприятия.

Изследванията показват, че  натрупването на замърсителите се увеличава на всяко следващо хранително ниво. Във всеки случай най-засегнатите са хищниците, включително и човека се намират на върха на пирамидата. Зайхлер (1985) дава нагледен пример за натрупването на токсиканти във хранителните вериги, като си служи с ДДТ. Той привежда и следните данни от изследването на екосистемите в езерото Мичиган. Концентрацията в хранителните звена е следната: в придънната тиня съдържанието на ДДТ е 0,014 мг/кг свежо тегло; в ракообразните - 0,41 мг/кг; 3,6 мг/кг в различните риби и повече от 2400 мг/кг в масните тъкани на чайките хранещи се с риба (Розанов Н., 1984, Рамад Фр., 1981 и други).

Трагичния пример с гибелта на 110 човека в Япония, вследствие на консумацията на риба съдържаща 500 000 пъти повече живак в своите тъкани, отколкото неговата концентрация във водата, ни уверява във важността на въпроса за преминаването на замърсителите по хранителните вериги. Посочените случаи вече не учудват никого. Изследванията на Miettinen (1969) показват, че жителите на Лапландия получават 55 пъти повече радиация, отколкото жителите на Хелзинки. Изследвайки движението на радиоактивните елементи авторът установява следните вериги:

Трябва да се подчертае, че голямото съдържание на стронций и цезий в лишеите не се дължи само на физиологическите им особености, но и на особения характер на почвата. Тук тя е изключително бедна. Стронцият и цезият са близки по свойства с калия и калция. По тази причина те се извличат и се  усвояват от растенията. Концентрацията на тези елементи в растенията е хиляди пъти по-висока, отколкото в почвата. Тези химически елементи чрез растителната храна се натрупват в тъканите на елените, вследствие на което лапландците се натравят с радиоактивни елементи, консумирайки месото и млякото на елените.

Фиг.3. Движение на радиоактивните елементи в хранителните вериги

Аналогични изследвания са извършени и в Аляска където е установена същата зависимост - преминаване на радиоактивните замърсители от почвата в растенията, оттам в елените и накрая в ескимосите.

Разпространението на замърсяващите вещества в биосферата, независимо дали замърсителите са минерални или биологически не трябва да се разглежда като местно явление. Скорост на разпространение на токсичните вещества и тяхната концентрация не е еднаква навсякъде, дори и в различните части на една и съща среда.

Рамад (1981) подчертава, че някои екосистеми, а понякога и отделни индивиди могат да бъдат подложени на по-голямо въздействие отколкото другите. По хранителните вериги, замърсяващите токсични вещества, слабо или съвсем неразлагащи се биологически в биосферата се предават по направление към организмите разположени на самия връх на трофичните вериги, към хищници и суперхищниците, към които се отнася и човека.

Замърсявайки биосферата човекът, заемащ по отношение на другите живи същества положението на супер хищник, са сблъсква с ефекта на бумеранга. Оказва се, че норми на разреждане на инертните  замърсители”, допустими от физико-химическа гледна точка, избрани често произволно от „експертите”, без съблюдаването на елементарните екологически закони, вече представляват сериозен проблем, не само за днешното, но и бъдещите поколения на Земята. 

В малки количества молибденът е задължителен микроелемент. Характерна негова особеност е, че сe натрупва в значителни количества в бобовите фуражи и особено в люцерната. Кравите с охота консумират такава люцерна, но в млякото им концентрацията на молибдена десето кратно надвишава пределно допустимите количества, то става опасно за телетата и съответно за хората. Кадмия също преминава от почвата в растенията, оттам в животните и човека, като уврежда бъбреците и костната система.

Зйхлер проследявайки пътя на ДДТ от разпръскването му през растенията в почвата, отново до растенията, животните и майчиното мляко, шеговито подхвърля, че „Ако майчиното мляко се намира в друга опаковка не биха изобщо разрешили да се продава”, а камо ли да се консумира от децата. Данните показват, че в някои райони на САЩ в човешкото майчино мляко съдържанието на ДДТ надвишава четирикратно пределно допустимата концентрация. По данни на СЗО в тези райони броят на малформациите и недоносените сред децата е също висок, а срещаемостта на отклонения в психиката също е над средната за страната.

В резултат на замърсяването на почвата намалява биологическата й активност, разрушава се структурата й, което води до интензивна ерозионна дейност; довежда до снижаване добивите и качеството на селскостопанската продукция. Всичко това от една страна е причина за влошаване здравето на хората, а от друга страна налага търсенето на нови алтернативни решения, за което се изискват значителни средства. Повишаването на концентрацията на нитратите над пределно допустимото количество, довежда до снижаване на продукцията или влошаване качеството на почвата и прави подпочвената вода негодна за употреба. Селскостопанската продукция трудно може да се реализира на световния пазар, налага се плащане на неустойки, което отежнява икономическите резултати общо за страната, конкретната фирма или предприятие. Нискокачествените хранителни продукти не са пригодни за консумация, а консумирането на такива води до тежки отравяния и разходи по възстановяване здравето на хората.

От екологическа, социална и икономическа гледна точка, особено важен е въпроса със замърсяването на подземните води, както в световен, така и в регионален мащаб. Тяхното очистване, на сегашния етап от развитието на познанието и общественото производство, е невъзможно или изключително скъпо мероприятие.

4. Източници на замърсяване на почвата

В условията на нарастващата глобализация и интензификацията и химизацията на индустрията и бита, в почвата попадат значителни по количество и разнообразни по състав и произход вещества. В теорията на околната среда те се класифицират както следва:

4.1. Битови и жилищни отпадъци - към тях се отнасят битовите и хранителни остатъци, фекалиите, и  от отоплителните инсталации отпадъци, неполезни вещи и пр. Тук следва да упоменем, че едномилионен град отделя дневно 500 хиляди м[3] отпадни води, 2 000 тона твърди отпадъци, 2 000 тона хранителни отпадъци и пр., които попадат в по-голямата си част в околното пространство. На всеки жител се пада дневно по около 2 килограма битови отпадъци и пр.

4.2. Отпадъци от промишлените предприятия - в резултат на замърсяването на атмосферата голяма част от вредните промишлени емисии попадат по-късно в почвата във вид на прах, химични съединения, кисели валежи, аерозоли. Данните показват, че в почвения субстрат годишно проникват  4-5 хиляди тона живак, от всеки тон добито олово 25 килограма се връща в земята, като замърсители; цинкът и медта са едни от най-често попадащите в почвата химични елементи от промишлен произход, съответно 27 и 35 кг/км. Като хилядни части микроелементите са задължите ни за развитието на растителния, животинския свят и човека, но от порядъка на милиграм в килограм почва вече се явяват затормозяващи развитието на растенията и снижават количеството и влошават качеството на селскостопанската продукция и подпочвените води, а по пътя на екологическите вериги, действуват негативно върху животните и човека. В Русия в почвата годишно попадат около 2,5 милиона тона отпадъци от рудодобивната промишленост, на един тон калиев тор се падат 3-4 тона, а при производството на фосфорни торове на един тон продукция отговарят до 4,25 тона отпадъци които замърсяват почвата в прилежащите територии. Фармацевтичната промишленост ежегодно изхвърля в околната среда милиони тонове биологични замърсители, значителна част от които попадат в почвата, а отпадните води от целулозно-хартиената промишленост влошават почвеното плодородие между 3 и 4 пъти и пр.

4.3. Отпадъци от топлоенергетиката - това е един от най-сериозните замърсители на околната среда. Само у нас, ТЕЦ-те  годишно отделят 10 милиона тона пепел, а в страните от ОНД - 70 милиона тона. Всичко това пада върху почвата и предизвиква сериозни промени в нейния строеж и биологическа активност. Освен това сгуровите табани достигат колосални размери - между 400 и 800 хектара площ годишно (Гарднър Г., 1988; Найденов, 2002).

4.4. Замърсяване с пестициди, изкуствени торове и отпадъците от селско стопанското производство

Глобалното, необмислено прилагане на новите технологии може да доведе биосферата на невиждана по своите мащаби и разрушителна мощ екологическа катастрофа. В това направление е и систематичната обработка на култивираните земи с непрекъснато увеличаващи се дози и общи количества пестициди. Известно е, че сред многобройните замърсители увреждащи почвата пестицидите заемат водещо място, и  като посочва Рамад Фр., 1981 г., те съзнателно се разпръскват в и върху почвата, и променят  в негативна посока свойствата на почвения ресурс, като среда за обитаване.

Областите на приложение на пестицидите са доста големи. Те представляват не по-малко от 5 % от обработваемата площ на САЩ (Newsom, 1967), при което разходът за пестициди нараства средно с 15 % в годината, във Франция годишно срещу вредителите по растенията се третират минимум 18 млн. ха, т.е.  39 % общата територия на страната са обект на агрохимическо третиране. По данни на ФАО и СЗО, нито едно министерство в света, не може да каже колко точно пестициди се използват годишно.

В условията на едрото, силно химизирано и интензивно селско стопанство употребата на пестициди е задължително условие за осигуряване изхранването на населението. По данни на ФАО (Организация по прехрана и земеделие към ООН) ежегодните загуби от насекомни вредители и болести на селскостопанска продукция възлиза на 75 милиарда долара или това е около 35 % от потенциалния годишен добив. Важността на този проблем се обяснява с факта, че около една трета от човечеството понастоящем живее на границите на глада, т.е. ако се реши въпроса с неприятелите по растенията, то ще се реши и въпросът с глада. Тук възникват редица екологически, социални и икономически проблеми.

4.4.1. Замърсяване на почвата с пестициди

Историческите сведения показват, че Демокрит - 460 години преди новата ера съветвал семената на житните преди посев да се накисват в сок от дива краставица, което ги предпазва от ръждите и главните по тях (Прокофьев О. Н., 1983). В 1660 година във Франция излязъл специален закон за унищожаването на киселия трън, който спомагал за развитието на ръждите по житните, тъй като е междинен гостоприемник на гъбата. Любопитно е да се знае, че в 1479 и 1482 година в Швейцария осъдили на анатема и изгнание майския бръмбар, вредител по корените и листата на растенията, а по-късно (1585 г.) и вредителите по лозата. Независимо от това посевите били унищожени, а лозята загинали.

По данни на Прокофьев О. Н. (1983) първите инсектициди са били от естествен произход - пиретриум, който представлява прах от цветните глави на сибирската незабравка. За първи път инсектицидните (насекоми убиващи) свойства на пиретрума са били установени от арменския търговец Юмтиков, който произвел през 1838 година препарат от растението, а през 1850 година вече го продавал във Франция и Германия. По-късно в употреба влиза никотина и т.н.

Достиженията на химията и най-вече на синтетичната, като научно направление и социална практика дават възможност да се произведат и първите синтетични пестициди. През 1882 година френският учен Миллард, установява, че третираните против кражба лозя на френския лозар Пруст със син камък и вар са чисти от мана и въвежда този разтвор, като фунгицид, станал широко известен в целия свят под името „Бордолезов разтвор”. Няколко години по-рано Дюшартр използува сярата за борба с уидиума по лозата. В края на XIX век, вече започва употребата на повече от 40 различни препарати за борба с насекомите и болестите по растенията. Тази група естествени и изкуствени съединения били наречени пестициди от латинската дума Pest - вредител и Cio - убивам. В зависимост от предназначението си те биват инсектициди - убиващи насекомите, фунгициди - унищожаващи гъбите, бактерициди убиващи бактериите, хербециди - унищожаване на плевелите, арборициди - за борба с нежеланата храстова и дървесна растителност.

Понастоящем в света се употребяват, като пестициди повече от 1300 съединения, които се предлагат на пазара под формата на 150 хиляди препарата с разнообразни търговски наименования. В същото време следва да се подчертае, че повечето от препаратите имат слаба селективност и са еднакво вредни, както за неприятелите по растенията, така и за техните врагове. Нещо повече, насекомните видове, атакуващи растенията стават устойчиви на тези препарати, докато полезната ентомофауна обикновено загива. По данни на Световната здравна организация ежегодно в света са регистрират 500 хиляди отравяния на хора с пестициди, а броя на смъртните случаи е около 50000 човека. В САЩ тези цифри са съответно 45 хиляди и 3000 със сериозни увреждания и често пъти завършващи със смърт (Найденов, 1990, 2002).

Фиг.4.  Връзка между ръста на производство на пестициди и нарастване броя на устойчивите на пестициди насекоми

Легенда:

Горната диаграма - нарастване на производството на пестициди в хиляди  тонове

Долната диаграма - броя на устойчивите насекоми

Все още е пресен примерът с употребата на арборицици във войната във Виетнам от страна на американската армия. За 10 години над Виетнам бяха излети 7294 милиона литри химични вещества върху площ от 170 км[2], в дози които 10-12 пъти превишават агрохимическите (Донев Л., 1988). Освен снижаване рязко продуктивността на естествените и агроекосистемите, те са и разрушени, а почвата е превърната в мъртва субстанция, силно намалява броя на птиците. От 150 вида населяващи джунглите на Виетнам остават само 18 вида. Далеч по-големи са генетичните промени в поколението на засегнатите виетнамци и американските войници. Аномалиите, уродствата и мъртво родените достигат до 50-75 %, чести са нервно-паралитичните заболявания, рак на черния дроб и пр., т.е така наречените потенциални щети от замърсяването.

Всичко това наложи търсенето на ново поколение инсектициди и изобщо пестициди, които да се приближават до своя химически състав на естествените вещества и да са в състояние да контролират плътността и числеността на вредителите по растенията по начини близки до естествените регулаторни механизми. Появиха се редица нови, биологически препарати, чиято активна част е живо вещество (нисши гъби, първаци, бактерии, вируси) или произведени от тях вещества, а така също и инсектициди на базата на растежни хормони, с тясна специализация. Следва да се има предвид, че към тях трябва да се подхожда внимателно и след достатъчно на брой и задълбочени лабораторни и теренни проучвания.

4.4.2. Замърсяване на почвата с химични торове

Друг сериозен проблем свързан със замърсяването на почвата се явява и използуването на химическите торове за подобряване на почвеното плодородие. Изследванията показват, че при сегашното интензивно земеделие от почвата, заедно със селскостопанската продукция ежегодно се извличат голяма част от хранителните елементи - само азот повече от 100 милиона тона. И ако не е наличието на активната почвена микрофлора и фауна, почвата отдавна би се превърнала в мъртва субстанция. Азотофиксиращите бактерии не могат изцяло да възвърнат необходимия за растенията азот. В същност те синтезират азот достатъчен за своето развитие и за растенията, с което се намират в симбиоза. Заедно с това те по израза на Беллер Г. А. „Със своите тела защитават почвата от ерозия”.

Многовековният опит на човечеството показва, че растителните видове, предпочитат определени елементи. Така например бобовите извличат значителни количества калий, фосфор, калций от почвата , а азота фиксират от атмосферата. Още древните римляни установили, че след бобовите посеви, пшеницата, ечемика, овеса и др. дават по-висок добив, а след рапицата - по-ниски. Установяват се различни системи на сеитбообращения. С интензификацията на растениевъдството и нарасналите потребности на човечеството преобладаващия днес начин на земеделие, вече не може изцяло да покрие нуждата от хранителни вещества. Плодородието на почвата непрекъснато намалява, и се появява необходимостта от подхранване на растенията, отначало с оборски тор, а по-късно се появяват и химическите торове - в средата на XIX - началото на XX век. 

По данни на Беллер Г. А., (1988) преди около 100 години Юстус Либих създава първата фабрика за изкуствени торове. Започва бърз растеж на селскостопанското производство, добивите се повишават почти двойно. Но идва времето, когато през 1956-1958 година се откриват и първите вредни последствия от приложението на изкуствените.  

Според Андонова П. и др. (1985) за производството на един тон царевица са необходими: азот - 24,2 кг, сяра -10 кг, фосфор - 11,4 кг, K20 - 47,8 кг, калций - 16,3 кг, магнезий - 8,7 кг. Известно е, че за нашата страна повечето от почвите са достатъчно запасени със сяра, фосфор, калий, калций, магнезий, а недостига азот. При внасяне на повече от необходимия азот, се получава диспропорция между съдържанието на азот и останалите микро- и макроелементи. Торовете не се използуват рационално, добивът не нараства правопропорционално на количеството внесен азот, създават се условия за натрупване в растенията, почвата и оттам в подземните води, животните и човека на нитратни съединения. Същите оказват неблагоприятно въздействие върху животинския организъм - ненормално развитие на ембрионите, ракови заболявания и вродени мутагенни уродства.

Прекомерното натрупване на нитрати в царевицата, променя съотношението между калия, калция и магнезия, при което животните заболяват от така наречената „тревна титаника”, завършваща често със смъртта им. Особено опасно е натрупването на нитрати в подпочвените  води, които при сега съществуващите технологии не могат изобщо да бъдат пречистени. В резултат на разграждането на нитратите до нитрити в животинския организъм настъпва преобразуване на двувалентното желязо от хемоглобина в тривалентно, при което се получава метахемоглубин, който не може да пренася кислорода в кръвта. Налице е така наречената болест „сини бебета” - децата се раждат мъртви с характерен посинял вид. При възрастните настъпват необратими промени в дихателната система, стомашно-чревния трактат, а при децата, често настъпва и смърт поради дихателна и сърдечна недостатъчност.

4.5. Замърсяване на почвата с химични съединения съдържащи се в отпадните води

Отточните или отпадните води от бита, промишлеността, селското стопанство, съдържат в себе си голяма гама от замърсяващи вещества и инертни продукти, които при определени условия могат да образуват изключително опасни за околната среда и човека съединения, например метан. Накратко  ще се спрем на:

4.5.1. Замърсяване с цианиди - тези съединения  са типични ензимни отрови. Попаднали в големи количества в почвата те подтискат механизма на окореняването и кореновото хранене. Нивото на ПДК и токсичният им праг зависят от киселинността на почвения субстрат. Колкото по-кисела е почвата, толкова е по-токсични са цианидите;

4.5.2. Замърсяване с фенолни съединения - фенолите попаднали в почвата се поглъщат от почвения комплекс, влизат в взаимодействие с други вещества  и стават комплексни съединения. При почвите с високо съдържание на органични вещества, вредността на фенолите е по-слабо изразена. В ненарушената почвата се развива комплекс от фенолоразлагащи бактерии, които интензивно  обезвреждат на фенолите;

4.5.3. Замърсяване с органично-азотни съединения - доказано е че тези съединения   подтискат амонификацията и първата фаза на нитрификацията;

4.5.4. Замърсяване със  серни съединения - това са главно замърсяванията със сулфоцианиди, меркаптани, ПАВ и други, които  се разлагат много трудно. Тези вещества подтискат нитрификацията, намаляват добивите, натрупват се в растенията и от там стигат до човека и са терато и  канцерогенни;

4.5.5. Замърсяване с хлорни съединения - най-често тези съединения постъпват в почвата от пестицидите или от предприятията на цветната металургия и химическата промишленост. Токсични са за почвените микроорганизми;

4.5.6. Замърсяване с въглеводородни оксипроизводни - тези съединения  са доказано токсични за почвената микрофлора и за растенията. В почвата проникват в резултат на замърсяване с нефтопродукти или с остатъци от консервната индустрия.

Резюмирано, различните групи замърсители на почвата могат да бъдат представени  в следната таблица.

Таблица №1. Групи замърсители на почвата

5. Методи за предотвратяване и ограничаване замърсяването на почвата

В резултат на достиженията на науката и социалната практика понастоящем се разработени нови подходи и направления за опазване на почвата от антропогенно замърсяване, а именно:

- избор на нови малкоотпадни и безотпадни  технологии в общественото производство - селско стопанство и промишленост;

-  реконструкция н строеж на нови пречиствателни съоръжения за питейни  води,  въздушни филтри и др.;

-  оптимизиране нормите на торене и поливане в съответствие с най-новите научно-приложни разработки;

- на базата на биотехнологиите производство и внедряване на  нови биологични и хормонални растителнозащитни препарати, екологически целесъобразни и безвредни за човека и топлокръвните;

- оптимизиране сортовата структура в селското стопанство с цел намаляване до минимум нуждата от торене и растително защитни мероприятия.

Без съмнение опазването на почвата е един изключително важен проблем, който следва да намери разрешение в близките години. В световен и регионален аспект проблемът за опазване и защита на земята изпъква като една от най-важните задачи на екологическата и продоволствена сигурност. Изследванията на ООН, ЮНЕП, ФАО и други правителствени и неправителствени организации недвусмислено показват, че нерационалното използване на обработваемата земя за непроизводствени и несвойствени цели, глобалното й замърсяване, липсата на адекватни грижи за опазване и повишаване на почвеното плодородие, масовото моноклонално и моносортово селско стопанство, неравномерното разпределение на обработваемата земя, могат да изправят човечеството пред продоволствена криза, прерастваща на места в катастрофа. Изходът е стриктно спазване на международните договорености за опазване на земята, почвеното богатство и плодородие, за биологично земеделие, за интегрирани мерки за борба с болестите и насекомните вредители.