Глава ІІ
Методи за анализ
1. Приложението на логически категории като методи за анализ
Същността на анализа и синтеза бе разгледана в изложението на лекция “Понятие за анализ”. Тук ще илюстрираме с един пример приложението им като методи за анализ и вътрешната им връзка при осъществяването на аналитичните процедури.
Например 3-те сложни логически операции, чрез които субектът на ИАД се концентрира върху значимите информационно-аналитични аспекти на оперативната информация - избирателност в процеса на анализ, изолация на отделните части и страни на информацията и последователност на отделянето им особено ясно може да се свържат при работата върху текста на аналитичен доклад относно състоянието на оперативната обстановка и работата по линия “Домови кражби за 2008 год.” на направление “Криминална полиция” – СДМВР.
Ако субектът на анализ избирателно подходи при систематизирането на данните за домовите кражби (регистрирани извършени престъпления и регистрирани разкрити престъпления по РУ и общо за СДМВР), за да премине към следващата операция – изолация на причините и условията, обуславящи състоянието на оперативната обстановка и работата на оперативния състав, той ще приложи анализа като метод в своите логически действия.
Ако се отделят и изучават последователно отделните аспекти на проучваната обстановка по домови кражби, анализът би следвало да води до евентуалния извод (представляващ синтез на резултатите от диференцирано изучените отделни части на оперативната информация), че около 70 % от няколко хиляди кражби на територията на столицата се извършват чрез взлом. Също така, в последната част на аналитичния материал анализът на отделните криминални случаи и на действията на изпълнителския състав би следвало да завършва със синтеза на отделните обекти, факти и явления от „сумата“ на проучените им страни и елементи в нова конфигурация, обусловена от целите и задачите на информационно-аналитичната дейност в направлението. А именно, възстановяване на взаимовръзките между отделните страни и елементи на анализираното състояние на оперативната обстановка и работата по линията под формата на планиране на адекватни мерки за активиране на полицейските сили и служби в РУ и СДМВР за ограничаване на домовите кражби (например да се провеждат периодично специализирани полицейски операции по оперативни информации с предварително подготвени планове по сборища и места на територията на столицата, където се продават инкриминирани вещи и др.).
Това представлява такъв метод за анализиранe, при който въз основа на сходството между признаците на един обект на анализ с признаците на друг обект субектът на ИАД прави извод за сходството и за други техни признаци. Например при изготвяне на аналитична справка за серийни грабежи в определен времеви период се изхожда от по-пълно анализираните установъчни данни, от криминалния почерк (начин на извършване), предпочетени обекти на посегателство - характерни за предишни извършители, като новите анализирани обекти се уподобяват със старите. Събраните данни за отделните признаци на анализираните обекти и тяхната систематизация, както и установяването на необходими и съществени връзки между общите признаци на новите и по-старите обекти на анализ са другите елементи от структурата на аналогията.
Като метод за анализ се състои в установяване на сходство или различие между
признаците на два или повече обекта на анализ както изцяло, така и само в
някои от сравняваните признаци
[21].
Сравнението позволява да се анализират и разкриват насоките и тенденциите в изменението и развитието на криминогенните процеси и състояния на оперативната обстановка. Чрез него може да се лансират версии за развитието на определени криминални случаи, за издирването на субекти на престъпна дейност.
Въз основа на сравнението изпъква и качественото превъзходство на едно от сравняваните явления спрямо друго, което има генетическа връзка с него - например лидерството в престъпната група. Така ясно се показва и разбира постъпателният характер на развитието на престъпните междуличностни взаимоотношения в групата.
При абстрахирането субектът на ИАД мислено се отвлича от редица несъществени свойства на анализираните обекти, като отделя основните и общите им свойства.
Например при изготвяне на специализиран анализ в Икономическа полиция за 6-месечен период би могло да се установява само относителната самостоятелност на индивидуалните особености на предотвратените и разкритите икономически престъпления, както и участието на всеки секретен сътрудник на службата в разкриването на престъпленията (в съответните едноименни рубрики в текста), а мислено да се обособяват количествено-качествените характеристики на въпросните компоненти на обекта на анализ в синтезиран вид информация, който дава възможност да се направи оценка на работата на оперативния състав. Субектът на анализ ще се избави от необходимостта да анализира огромно множество отделни предотвратени и разкрити престъпления, както и агентурни сведения от секретни сътрудници и рапорти на оперативни работници за агентурни срещи, когато прилага т. нар. абстракция за отъждествяване. Последната се състои в откриване на някои общи свойства в анализираните фрагментирани базисни данни за обекта и отъждествяването на елементите на анализ по общите им свойства.
Това е процес на образуване на съжденията и умозаключенията като резултат
от изучаването на по-дълбоките обективни връзки, отношения и зависимости
на анализираните обекти и криминогенните фактори. Първоначално анализаторът
описва, проверява и синтезира фактите и данните за обектите на анализ. След
това трябва да ги обясни, като чрез метода на абстрахиране свърже логически
отделените общи за дадените обекти свойства, връзки и отношения и тенденциите
за изменение на актуалното им състояние (на обектите)
[22].
Например, тенденциите за изменението на оперативната обстановка в страната, като аспект на престъпността, се разкриват след съсредоточаване, анализиране и обобщаване на информацията в МВР и главните дирекции с полицейски функции, постъпваща от по-нисшите равнища на управление (ОДМВР, РУ, Уч.). Субектът на анализ в информационно-аналитичните звена в МВР и главните дирекции ще формулира умозаключенията за тенденциите, като абстрахира общите свойства и зависимости (от определени криминогенни и организационни фактори) на данните за престъпленията за определен времеви интервал, на информацията за състоянието на оперативните обекти и уязвими места, както и за лицата, представляващи оперативен интерес, на информацията за силите и средствата на полицията и други, като логически ги свърже с разкритите тенденции за изменение на оперативната обстановка по региони и обясни цялостния логически синтез чрез въведени работни, но общоприети и разбираеми понятия.
Индукцията е метод за откриване и доказване (в единство с дедукцията) на нови
закономерности и свойства на анализираните обекти
[23].
При нейното приложение от изучаването на отделните базисни данни или от по-малко общите знания се достига до по-общи знания. В процеса на анализирането на отделните данни или по-малко общи знания се систематизират общите и повтарящите се свойства на компонентите на обекта на анализ. Например, в списъчния отчет на наркоманите (изготвен от ОР в РУ), въз основа на съждения за вече установените им общи свойства, стандартизирани за тяхното наблюдение в териториалната полицейска служба, може да се достига до нови изводни знания. В тях явления като наркоманната абстиненция (разстройство на организма, което изчезва след поредното приемане на наркотик), хроничната неангажираност с трудова или учебна дейност, извършването на кражби за придобиване на средства за закупуване на наркотици, които са открити и анализирани при наркоманите и от двата пола, от различен социален произход, с различно семейно възпитание, необразовани и с различно ниво на образованост (до завършено средно образование), се отнасят и се приписват на целия списък от консуматори на наркотици.
При този метод субектът на анализ се опира на общи знания и прави логически заключения за анализирания обект, които имат по-частен характер.
Например, при анализиране на работата на оперативен състав в главна дирекция “Криминална полиция” може по дедуктивен път да бъдат формулирани препоръки за централно обобщаване в Автоматизирани информационни фондове на информацията за различните организирани престъпни групи, за да се знае какво представлява всяка престъпна група, какви са членовете й, връзките им и т. н., ако в справката в качеството на общи предпоставки са използвани обосновани предположения, а именно евентуален спад в нивото на разкриваемост на престъпленията, извършвани от организирани престъпни групи.
Приложението на логическите методи (анализ, синтез, аналогия, сравнение, абстракция, обобщение, индукция и дедукция) трябва да бъде комплексно, за да се обхващат систематично данните и информацията и за да се интензифицира процеса на анализирането им.
Бележки:
[21] Стоянов, Ж. Основни
методи на научното познание. С. , ВСШ “Георги Димитров”-МВР, 1977, с.
39.
[22] Стоянов,
Ж. Цит. съч., с. 46.
[23] Бънков,
А. Диалектическа логика. С., Издат. Наука и изкуство, 1978, с. 314.
2009 (c) Нов Български Университет