Кабала, алхимия, фолклор и реклами - лекция 18

ІІІ. КАБАЛА, АЛХИМИЯ, ФОЛКЛОР И РЕКЛАМИ

Трябва ясно да различаваме теоретичната от практическата кабала, алхимия. Това, което тук ни интересува са някои аспекти на теоретичния мистицизъм, в който на буквата или образа се търси значение, различно от обичайния му денотат – звук или да речем даден бог.

 “Алхимията в ислямската традиция е основно една космологична наука с Александрийски произход и като част от Херметичната традиция.” [Арделан, Бахтияр, 1973, с.134]

“Чрез науката алхимия човекът се асоциира с времеви процеси на сътворение. Алхимията има два аспекта. От една страна това е науката за трансформация на човешката душа, а от друга страна – чрез различните традиционни занаяти и изкуства, тя е наука концентрирана върху природните процеси. Традиционният човек взима участие в креативния процес чрез трасформиране на нещата, за да може нещата да се върнат в първоначалното си състояние на „скрито злато”. Мистикът търси трасформация на душата си. Методът е да се постигне чистота, а след това тя да бъде трансформирана във външното спрямо човека пространство. Цветовете стават ориентационен метод за мистика, чрез които той съди за степента на своята реализация. Мистикът е над времето и само светът на цветовете му осигурява посока и ориентация. Чрез строга дисциплина той достига баланс и чрез алхимичните методи на разширение, свиване, фиксиране и решение – неговата душа се трансформира.” [Арделан, Бахтияр, 1973, с. 50]

Така става ясно, че масовата представа за алхимията, че се занимава с търсене на метод за превръщане на оловото в злато и построяването на завод за този процес е илюзия. Това е така, защото мистикът може да достигне само определен количество чистота и само това количество може да бъде трансформирано в реализиране на нещо в злато.

Много сходно стоят нещата и в кабалата, където е важно да се знае, че кабалистичният символизъм, във формите, в които е известен днес, се развива в пълнота  през ХVІІІ в. "Основната идея в кабалата, за разлика от средновековната еврейска философия, която поставя ударение върху трансцеденталността на Бога, е в това да се търси разкриването на Бог чрез символи. Една такава конкретна, реална, но и символична система са десетте сефирот. Сефиротите принадлежат на божественото и дори имат свой таен живот, но в същото време те съдържат законите и хармонииите, които се повтарят в космоса, конституирайки неговия ритъм. Затова е естествено, че цветовете също играят важна част в описанието на процесите в света на сефиротите.” [Шолем, 1979, с. 100]

III.1. Теория за прототипите, семантика, прагматика, контент и клъстер анализ

Някои твърдения на по-известни кабалисти могат да бъдат смятани за архетип на някои модерни методи и подходи: “Кордоверо различава три аспекта на най-високота сефира – по отношение на нейния източник (Ейн соф) тя е черна, по отношение на самата себе си тя е безцветна, а по отношение на следващите сефироти тя „най-високото равнище на бялото.” [Шолем, 1979, с. 106].

Така може да се различат: 1. Чисто лексикално значение, което да се анализира с компонентен анализ  (в отношението към самата себе си); 2. Функционален подход – по отношение на своя източник; 3. Функционален синтаксис и функционална семантика – като семантична следа в другите сефироти; 4. Прагматична страна – като предикативното ’релации към х’; 5. Има следи и от каузативна семантика, доколкото всяка сефира се поражда чрез и поради предишната.

В ислямската доктрина има едно основно положение, което директно отговаря на множество модерни методи: „Обекти или понятия, взети в изолация, противоречи на ислямската гледна точка”. [Арделан, Бахтияр, 1973, с. 49] Макар че в самия ислям това правило често се нарушава, то е показателно за истинската научна дълбочина на религиозната система. Основната стратегия на хуманитаристиката, независимо от множеството модерни подходи, е да описва и разкрива различни аспекти на човешката личност и общество, както и за кръстопътя ’личност-общество’.

Проблемът с традиционните  знакови символни системи обаче е, че съвременният човек вече не познава повечето от тях. Индийският философ Aнанда Кумарсуами казва: “Символизмът е област от мисленето с представи. Това е едно изкуство, загубено за цивилизования цвят през последните триста години.”  [Кумарсауами, 1935, 83; 169]

Сирло също отбелязва нещо важно: “Тази загуба – както антрополозите и психолозите доказаха – се отнася до съзнателното, но не и за подсъзнателното. Подсъзнателното, навярно, за да компенсира, сега е претоварено със символичен материал.” [Сирло, 1982, с. xxix]  Сирло прави това важно уточнение, коментирайки казаното от индийския философ.

Това означава, че рекламите съдържат повече или по-малко елементи на забравените символни системи. Сериозна част от тези символни системи са базирани на архетипни значения, връзки и асциации. Ето защо анализът на съвременните реклами се обогатява от привличането на мистичните монотеиестични доктрини. В съчетание с модерни методи, като Теорията за прототипите на Рош  и Лейкъф, декодирането на съдържанието на дадена реклама става далеч по-точно.