Лекция 1. Култура - Семиозис - Знак - Семиотика

      Целта на тази кратка лекция е да подчертае и обясни важността на понятието култура за логиката на увода в семиотиката. Защото под “култура” не винаги се разбира глобалната същност, която носи понятието в семиотичен контекст, а често значението й е заето от съвсем повърхностното съдържание на нещо придобито. Обикновено се казва: “Това е човек с култура” или “Този няма абсолютно никаква култура”. Също така: “В университета се получава най-вече обща култура” или съответно “Нямам техническа култура”. Идеята на всички аналогични изрази е, че културата е нещо в повече, което е добре човек да го има, но може да се живее спокойно и без него. Тя е количество знание, плюс специфичен начин за неговата употреба. Но визираното значение на понятието принадлежи на разговорния език.

      В семиотиката “култура” включва буквално всичко. Не е възможно да се мисли за каквато и да е съзнателна човешка дейност извън контекста на културата. Всичко, което ни отличава като хора, е културно обосновано. Всичко, което знаем и можем, без изключение, е култура, която сме абсорбирали от заобикалящата ни социална среда. Без култура в този смисъл не бихме могли изобщо да съществуваме като членове на общество. Нямаше да можем да говорим с другите, да взаимодействаме еднозначно с тях, дори да ги различаваме от останалата материална среда в качеството им на себеподобни ( а не просто като обекти за задоволяване на определени нужди). Човек без култура не съществува. Хората се раждат с естествена предразположеност да поемат огромна по обем културна информация, която да им осигури статута на социални същества. Без нея те не се развиват нормално и нищо не може да компенсира отсъствието й. Случаите на хора, израсли в джунглата, потвърждава това становище (става въпрос за истинските прецеденти, а не за героите от комиксите, като Маугли и Рахан например, които доста добре се справят в социалната среда, дори превъзхождат останалите).

      Едно от основните понятия, които обясняват същността на културата, е семиозисът. Той е феномен, който касае най-вече хората (макар, че биосемиотиците не смятат така) и е условие от натуралното (естественото) да се генерира културното (изкуственото, придобитото). Семиозисът е процесът на означаване. Благодарение на способността си да означава нещата, човек е в състояние да преодолее логиката на инстинктивното, първичното и формира в съзнанието си сложна картина на света, за разлика от животното, което винаги е директно обвързано с възприемането на заобикалящата го среда по принципа на “стимул-реакция”. Семиозис имаме, когато даден предмет или ситуация започнат да присъстват в съзнанието на индивида в моменти, когато не ги възприема със сетивата си. Тогава той “работи” с техните значения, вместо просто да реагира на въздействието им. И това е основата на процеса на означаване. Значенията присъстват вместо самите предмети и явления. Когато в съзнанието се натрупат безброй такива значения, индивидът се оказва в състояние мислено да симулира света. Благодарение на това, че не борави със самите предмети и ситуации, а с техните значения, може да си ги представя в различни комбинации и по този начин да организира живота си със съзнателен избор и стратегия, а не воден от моментния “инстинкт-реакция”. Именно въпросният набор от значения е културата. Всяка определена култура ни дава съответна картина на света.

      Откъде обаче идват безброй многото значения? Със сигурност не се появяват само тогава, когато директно сме възприели техния “първообраз” (референт). В това, което наричаме култура, влизат и значения, за които е трудно да се каже на базата на какъв директен опит са се появили. Но веднага се сещаме, че опит може не само да се изживее, но и да се предаде. Така се оформя и другият основен семиотичен процес - комуникацията. Последната може да достави значения на нашето съзнание също както и директният опит. Даже спокойно можем да кажем, че по принцип много по-голяма част от културата ни е резултат от комуникация (информация), отколкото от директен опит.

      Как обаче функционира комуникацията? В предишния пример видяхме, че същността на семиозиса се състои в това, значението да замести даден обект в нашето съзнание. Когато обаче имаме комуникация ние не възприемаме директно обекта, а нещо друго, което го замества – неговия знак. Последният е вторият елемент, допълващ процеса на семиозиса. Знакът ни освобождава от необходимостта да възприемаме самия обект, за да получим неговото значение. Той избавя значението от обвързаността му с обекта (референта). Макар семиозисът да е възможен и без посредничеството на знака, именно ролята на последния е фундаментална за зараждането и функционирането на културата. Само чрез знаците е възможна комуникацията, която е условието за най-важната страна на културата - нейната социална същност. Наличието на култура е условието за съществуване на всяка човешка общност.

      Като обобщение можем да кажем, че имаме семиозис , когато някакъв знак представлява някакво значение за някой, при отсъствието на означения обект. Това е най-елементарният процес на означаване, но на него се гради феноменът култура. Семиотиката е дисциплина, която се занимава с теория на семиозиса и всички производни нему явления, които представляват културата (в най-разширения смисъл на понятието).

      Тук е необходимо да направим едно уточнение. Ако отворим някоя енциклопедия ще видим, че под една или друга форма като култура се разбира съвкупността от четири елемента, само един от които има пряка връзка със семиотиката – артикулираният човешки език, който, както ще узнаем в следващите лекции, е най-съвършената знакова система. Другите три компонента на културата са производството на оръдия на труда, размяната на стоки и родовите връзки. Както и да еволюира цивилизацията, такива ще бъдат винаги отправните точки за всяко нейно валидно теоретично изследване. Когато гледаме филм за някоя далечна култура обикновено ни запознават с всички тези страни на битието на хората, а не само с езика и езиковите комуникации.

      Но как можем да свържем последните три компонента със семиотиката, след като тя претендира, че е веща по всички въпроси на културата? В тази връзка Умберто Еко предлага интересно виждане. Според него и чисто материалните страни на битието, като производството, размяната и роднинството се подчиняват на принципа на семиозиса тъй като са културно обосновани. Семиотичният поглед върху тях обогатява икономическата, социологичната и антропологичната теория. Дори според Еко семиотичният подход е най-универсален и обобщаващ.

      Еко разсъждава по следния начин: ако един човек спонтанно вземе камък и с него счупи орех, все още не е протекъл никакъв процес на означаване. Но ако същият човек на другия ден види камъка и се сети за тази негова функция, вече е на лице семиотичен процес. Камъкът става знак на функцията, с която го е натоварил човекът. Това е зачатъкът на културата, още преди да има комуникация. Но човекът би могъл да сподели опита си с останалите и ето, че се появява семиозисът в пълната му форма. В едно общество всички оръдия на труда, били те мотика или компютър, означават функцията, която са предназначени да изпълняват. Те са носители на общочовешкия опит, вписан в тях, сиреч култура.

      Икономическият обмен е още по-близък до обикновените процеси на комуникация. Потребителската стойност на стоките е много сходна със значението на знаците. Стоките, които циркулират в една културна общност представляват сложна система от отношения. Както ще видим (лекция 2) и думите в езика представляват такава система. Потребителската стойност на определена стока, както и значението на една дума, зависят от връзката им с останалите налични такива в културата. Парите са универсалната система за икономическа комуникация, “езикът” на икономическия обмен. Разликата е, че думите могат да се възпроизвеждат неограничено, докато при парите е важен точният брой. Но и тук е очевидна полезността на семиотичната перспектива.

      Родовите връзки са сходни с икономическия обмен. В много култури основата им се конфигурира вследствие на обмена на жени. Една по-прибързана интерпретация може да види в него пълна аналогия с икономическа размяна. И жените са видени като физически обекти, годни за физиологическа употреба, консумируеми като всяка друга стока. Ако нещата изглеждаха по този начин, почти нищо нямаше да отличава въпросните процеси от примитивното акултурално инстинктивно размножаване. Но процесите на семиозис се появяват, когато жените престанат да бъдат физически тела, а изборът им се определя от тяхната самоличност и родова принадлежност. Зародишът на културата става факт със забраната за кръвосмешение. Над този привидно прост принцип се надстройва цялата човешка социалност. Родовата конфигурация е базирана на това, да се знае кой от къде произлиза и с кого продължава рода. Със забраната за кръвосмешение всеки член на рода започва да означава мястото си в родовата конфигурация и престава да бъде безлична стадна единица.

      Често семиотиката е обвинявана в семиотичен “империализъм” и горните разсъждения демонстрират състоятелността на твърдението. Но от друга страна изглежда това е надеждна посока в търсене на една унифицираната теория на културата, можеща да компенсира съвременната криза в хуманитарните науки.

      Накрая, за да допълним картината на семиозиса, ще обърнем внимание и на друго: какво безкрайно множество от предмети и явления може да се класифицира като знак. Опити в посоченото направление са правени от както съществува семиотиката. С най-авторитетния от тях ще се запознаем в лекция 3. Идеята е да се даде краен брой типове или категории, в които да могат да се впишат всички ефективно съществуващи и циркулиращи знаци. Както видяхме, на най-невъобразими неща би могла да се припише знакова функция, което прави безкрайно трудна задачата да се изгради общовалидна класификация. Схемата, която предлагаме, заобикаля въпросното невъзможно начинание, като не класифицира самите типове знаци, а типовете знаково производство. Тук не ще се задълбочаваме в предимствата на този подход, а само ще отбележим, че сме се спрели на въпросната схема защото, тя дава най-пълна представа за всеобхватността на разглеждания процес и допълнително разширява понятието култура. Начинанието има чисто демонстрационен характер и по тази причина схемата е опростен вариант на оригинала, които се намира в Ековия Трактат по обща семиотика, публикуван първоначално през 1975 година. Същата се намира в българското издание на трактата като фигура 39, от където, с малки изключения, е използван настоящият превод (вж. Еко 1993a, с. 252).

      Прави впечатление, че едно от измеренията за подреждане на типовете производство е физическата работа, необходима за създаване на знаците. Копие означава такъв вид дейност, при който произведените знаци са без ограничение в броя. Думите са типичният пример за такъв вид знаци. Ние си служим с неограничен брой думи, като ги възпроизвеждаме колкото си искаме пъти. Чрез инвенция се създават уникални знаци, в ограничен брой, с конкретен смисъл. Такива са най-вече макетите и графиките. От изброените знаци някои изглеждат неясно. Лъжливи мостри са знаци от рода на междуметията. Вектори са насоченият пръст и всички видове стрелки. Стилизациите са знаци от типа на картите за игра, парите и т.н. Комбинационни единици не е друго, освен естественият език, който всеки от нас говори. Комбинационните псевдо единици са изразните средства на абстрактното изкуство, било то поезия, живопис или музика. Там се използват същите знаци, но комбинациите им противоречат на нормалната употреба. Отношението “тип – образец” определя положението на даденото знаково производство спрямо вертикалната ос на схемата. Колкото по-нависоко са разположени, толкова по-автономна е знаковата им функция. Ще рече: тя не е граматически обвързана с други знаци от същата поредица. Обратното важи за знаците (думите) на естествените езици, които са разположени в долната част на схемата.

      Всичко това съставлява знаковата същност на културата. Всеки вид знаково производство изисква наличие на култура за да функционира. И отпечатъците, и макетите са знаци, само когато в рамките на някоя култура е определено, че могат да заместят обектите, които означават, т. е. когато имаме семиозис.
.