Лекция 5. Форма и съдържание на текста. Структура. Някои идеи на Владимир Проп (1895-1970)
В предишната лекция стана ясно, че е много по-лесно да си представим процесите на комуникация като обмен на текстове, отколкото като обмен на съвкупност от автономни знаци. Това усложнява донякъде теоретичната постановка на увода в семиотиката. Едва се запознахме с модерното понятие за знак, въведено от Сосюр, и ето, то вече се оказва недостатъчно за нашите потребности. Целта на тази лекция е да се въведат нови понятия, аналогични на онези за абстрактна система и конкретна реч, отнесени обаче до понятието текст. В лекцията за Сосюр констатирахме, че езикът като система е “празен” откъм съдържание и само когато влезе в конкретна употреба, той става носител на смисъл.
В същото време обаче въпросната употреба не би била възможна без наличието на регулиращата функция на системата език. Двете неща, в тяхното конкретно появяване, са неделими, но за да е възможна модерната наука за езика, бе необходимо те да бъдат разделени теоретично. По този начин се оформи и понятието знак, като съставна част на абстрактната система (необходима за идентификацията му), от една страна, и компонент на конкретната реч, от друга. Когато заговорихме за текст стана ясно, че комуникацията е нещо повече от това, което изглежда на пръв поглед. Текстът също е система. Той е със собствена знакова и комуникативна функция, т. е. не е прост сбор от съставящите го знаци. Както езикът не е номенклатура, а система, така и текстът не е сбор, а органично цяло.
Сосюр постулира науката за езика, а голяма част от семиотиката се е развила, прилагайки сосюровия метод в изучаването на текста. По възможно най-простия начин бихме могли да формулираме интереса на семиотиците така: в текста има нещо, което, от една страна го регулира по такъв начин, че всяка негова част да допринася за общия смисъл, а от друга, същото нещо няма никакво отношение към самото съдържание. С други думи: в текста присъства нещо, което регулира твърде точно неговото смислово функциониране, но няма отношение към това какво точно иска да каже текстът. Споменатото нещо отговаря на въпроса “как”, а не на “какво”.
Можем да си го представим като зала, в която се провеждат различни научни конференции по точно определен дневен ред. Има охрана, организираща и гарантираща този ред, благодарение на което се постигат добри научни резултати. Те например настаняват делегатите на определени места, осигуряват реда при изнасяните доклади, дават микрофона на всеки желаещ да се включи в дискусията. Но бодигардовете, без които би настанал хаос, не разбират нито дума от съдържанието на дебатираното в конференциите. Слава Богу, това и не им е необходимо. Те отговарят за това “как” се провеждат конференциите, а не какво се говори на тях.
“Нещото”, което при текстовете наподобява охраната на конференцията, някои наричат структура. Тя е непроменящата се страна на текстовата комуникация, която може да бъде обект на методически достатъчно добре изчистено изследване. По същия начин, по който Langue, отделено от Parole, става обект на модерната лингвистика.
Макар и максимално опростена, очертаната проблематика изглежда стряскащо сложна и неразбираема, а то е съвсем нормално в тази фаза на курса. За да започнат да се изясняват нещата, ще посветим следващите няколко лекции на основните моменти в развитието на идеята за структура и ще илюстрираме всяка фаза с много примери.
Макар до сега да говорихме с предимство за Сосюр, в действителност първият теоретик на текстуалната структура, върху когото ще се спрем, не е бил повлиян от швейцарския лингвист по времето, когато написал най-важното си произведение. Става дума за Владимир Яковлевич Проп, руснак, роден през 1895 г. в Петербург, автор на Морфология на приказката (1928). Както се разбира от заглавието, обект на неговото изследване са приказките, чиято структура той доста добре е анализирал и, макар да не говори по принцип за текста като такъв, неговите идеи са вдъхновили най-големите текстуални семиотици. Същността на работа му се състои в това да сравни значителен брой приказки и отдели в тях повтарящите се елементите от тези, които са уникални за всяка приказка. Тъкмо повтарящото се е от порядъка на структурата.
Би било полезно да се запознаем със съдържанието на няколко приказки, за да се опитаме самостоятелно да открием общото между тях и по този начин да повторим бегло направеното от Проп.
Използването на видео в хода на лекциите обаче ни позволява да приведем като пример и още по-сполучливи и близки до всекидневието текстове - рекламните клипове. Сигурно и руският формалист би се спрял първо на рекламните текстове, ако по негово време маркетингът се намираше в такава агресивна фаза, в каквато е сега. След като направим съпоставката и добием първи впечатления за структурата, ще се запознаем и с морфологията, предложена от Проп.
Ето краткото съдържание на клиповете, в което е необходимо да отделим общите правила на построяването им от конкретната информация, предавана във всеки от тях.
I. Пристанище на някакъв курорт. Виждат се множество яхти, спрени около близкия кей. На маса в открито барче на този кей седят възрастен баровец (има си и бодигард) и русокоса красавица. Говорят си нежно. В тази обстановка целеустремено се врязва млад енергичен тип с тъмни очила, който според авторите на клипа би следвало да е много привлекателен. Без да забавя крачка, грабва от таблата на един сервитьор бутилка Мартини, след което минава покрай бара и под носа на бармана взема две чаши с по няколко кубчета лед, които последният току-що е сложил. Поставя енергично чашите на масата на стария и блондинката и сипва в тях Мартини. Едната чаша подава на русокосата, а към другата се пресяга възрастният любовник, който си мисли, че му е сервирана. Нахаканият обаче отблъсква ръката на стария не твърде елегантно и започва да пие едновременно с дамата. Двамата пият и се гледат интензивно пред недоумяващия поглед на пренебрегнатия. След това типът става и се отдалечава, давайки на красавицата да разбере, че ако иска, може да го последва. След няколко мига вътрешна борба и нерешителност мадамата става и се отправя към прелъстилия я с питието, и т.н.
II. Вторият клип разказва живота на тийнейджърите. Обект на желанието е красива брюнетка, магическото средство е ледено фрапе Якобс. Младеж А се опитва да привлече вниманието на девойката с виртуозни изпълнения със скейта, но не постига успех. Младеж Б използва скейта за да прати по него пакетче с все още неразтвореното фрапе. Свалката става, когато девойката трябва да се сдобие и с нужната студена вода, за да разтвори рекламирания продукт. Б предвидливо се е запасил и с това. Успехът е неоспорим, а А се блъска е близко дърво при поредния си опит да впечатли брюнетката.
III. На третия клип виждаме коренно различен свят – сюрреалната анимация на Red Bull. Стаята на студент, на който е на гости похотлива колежка. Той настоява, че трябва да учи по анатомия (в английската версия е биология), тъй като на другата сутрин му предстои изпит, а все още е назад с материала. Колежката обаче го заставя да изпие един Red Bull и студентът с охота се съгласява да минат към практически занимания по анатомия.
Най-общо казано, трите клипа имат еднаква структура, независимо от привидното им разнообразие. А това е и една от най-баналните структури на рекламното съобщение. Бихме могли да формулираме структурата по следния начин: Представител на единия пол спечелва одобрението на представител на другия пол с помощта на рекламирания продукт. В първия случай прелъстяването става благодарение на Мартинито, във втория – чрез неустоимото фарпе Якобс, а в третия само качествата на Red Bull са причина ученолюбивият студент да се хвърли на похотливата си колежка.
Структурата ни дава идея как функционират клиповете. Не ни казва какво трябва да се рекламира. С така формулираната структура можем да рекламираме почти всеки продукт. Прохождащата българска реклама също прибягваше често до тази структура - схема. Младеж се опитва всячески да спечели вниманието на девойка, която не се дава докато той не й предлага сладолед Дарко (ако не се лъжа). В друг случай дебелак оставаше в страни от вниманието на ученически купон докато не отива и не купува Зрънчо (след което става любимец на присъстващите момичетата). Втора много банална структура е тази, в семейството да се разрешават всевъзможни емоционални проблеми с помощта на някакъв продукт.
Всичко това се споделя с уточнение, че прибягването до банална структура съвсем не значи, че резултатът е посредствен. Структурата е като скелета на човек, а външният вид зависи от меките тъкани. Творческата работа прави на основата на шаблонната структура автономно означаващ текст. Така, както повечето любовни стихове казват посредством същността си “Обичам те!”, но по безброй начини, между които има не само истински шедьоври, но и ужасни аматьорски изпълнения.
Сега вече имаме идея що е структура, но това е само зачатъкът на въпросния подход. Приказките, които е изучавал Проп, са съизмерими с цитираните рекламни клипове, но тъй като неговото изследване е сериозно и съответните резултатите са много по артикулирани.
Какво ще рече морфология на приказката? Това е теоретичното разделяне на съставните й части. В резултат на подобно разчленяване Проп установява, че в тези приказки героите са безброй, а техните функции са ограничени, почти едни и същи във всяка от тях. Той успява да идентифицира точно 31 функции, в които влиза всичко, което би могло да стане в която и да било приказка. Именно споменатите функции дават идеята за структура, за нещо неизменно в привидно нямащите нищо общо помежду си текстове. На автора направило впечатление, че във всички приказки присъства герой(иня), анти-герой (иня), нещо, за което те да се карат (и убиват), добрият, след много перипетии, постига целта си и накрая всички отново заживяват добре.
Функциите, реализиращи въпросното действие, са винаги в строго определена последователност, но не е задължително да присъстват всичките. Даже почти няма приказка, в която да участват маркираните 31 функции. Очертаният новаторски научен подход в изучаването на приказките е съпоставим с новия подход в лингвистиката, въведен от Сосюр. И при приказките имаме абстрактна и обективно присъстваща част, която теоретикът трябва да отдели от безкрайното множество на всички конкретно съществуващи примери. Така съставящите елементи биват именно идентифицирани, по същия начин, по който знаците биват идентифицирани преди комуникативната им употреба.
За да се получи по-ясна представа за качествата на теорията на Проп, ще приложим към лекцията краткото описание на всички функции, взето от българското издание на книгата (Морфология на приказката, София, 1995 г., с. 38-83).
1. Един от членовете напуска дома.
2. На героя се забранява нещо.
3. Забраната е нарушена.
4. Антагонистът се опитва да разузнае.
5. Антагонистът получава сведения за своята жертва.
6. Антагонистът се опитва да измами своята жертва, за да има власт над нея или нейното имущество.
7. Жертвата се поддава на измамата и с това неволно помага на врага си.
8. Антагонистът причинява на един от членовете на семейството вреда или ущърб.
8-а. На един от членовете на семейството нещо му липсва, той иска да има нещо.
9. За бедата или липсата се съобщава, към героя се обръщат с молба или заповед, заточават го или го пускат.
10. Търсачът се съгласява или се решава да противодейства.
11. Героят напуска дома.
12. Героят се подлага на изпитания, разпитван е, бива нападан и т.н., с което се подготвя получаването на вълшебно средство или помощник.
13. Героят реагира на действията на бъдещия дарител.
14. Героят има на разположение вълшебно средство.
15. Героят се прехвърля, пренася или завежда до мястото, където се намира предметът на търсенето.
16. Героят и неговия антагонист пристъпват към непосредствена борба.
17. Героят е белязан.
18. Антагонистът бива победен.
19. Първоначалната беда или липса се преодоляват.
20. Героят се завръща.
21. Героят бива преследван.
22. Героят се спасява от преследване.
23. Героят пристига у дома и никой не го познава.
24. Фалшивият герой предявява необосновани претенции.
25. На героя се дава трудна задача.
26. Задачата се решава.
27. Героят бива разпознат.
28. Лъжливият герой, антагонистът или вредителят биват изобличени.
29. На героя се придава нов облик.
30. Врагът бива наказан.
31. Героят се жени и става цар.
