Нов български университет

Калин Калинов, Петър Бучков

(kkalinov@uni-sofia.bg; peter.butchkov@gmail.com)

Резюме: Настоящата разработка е съвместно докторантско изследване на сравнително новия феномен „трансмедиен наратив“, фокусирано върху няколко конкретни аспекта от структурирането на наративи през множество платформи. Предмет на непосредствен интерес е ролята на книгата при формирането на мултиплатформения наратив и социалните импликации от нейното участие. Като пример от практиката са разгледани трансмедийните наративи свързани с комуникацията за развитие (C4D), използвана при изпълнението на мисията на някои от специализираните агенции и организации от мрежата на ООН.

Ключови думи: книгата в трансмедийния наратив, комуникация за развитие, комуникация за устойчиво развитие, определение, трансмедии, трансмедиен наратив.

 

The Role of the Book in a Transmedia Narrative:

Communication for Sustainable Development

Kalin Kalinov, Peter Butchkov

Abstract: The present work is a joint doctoral research in the relatively new field of the “transmedia narrative” and some key aspects of the structure in the multiplatform narration. It is an investigation of the role of the book in the formation of the multiplatform narratives and the social implications of its participation in the media mix. The transmedia narratives related with the communication for development (C4D) by the UN are used as a practical example which illustrates the presented theoretical background.

Key words: the book in the transmedia narrative, communication for development, communication for sustainable development, definition, transmedia, transmedia narrative.

 

Увод

Всяка форма на технологичен прогрес в човешката история неизбежно води след себе си и значителна промяна в наративните подходи и средствата, които използваме за комуникация със заобикалящата ни среда. Това може да бъде подходящо илюстрирано с киното, където черно-белите неми филми са изместени от тези със звук, които в последствие биват изместени от цветните филми и така до наши дни, когато 3D киното постепенно превзема пазара. Сходен процес се наблюдава и при книгите, които се развиват технологично от глинените плочки в Месопотамия до съвременните дигитални книги. Процесът на еволюция продължава и при двете медии.

Високоскоростният интернет, развитата фантазия на рекламистите и улесняването на достъпа до информация, чрез появата на социалните мрежи, превърнаха вниманието на аудиторията в силно ограничен ресурс. Този казус е засегнат още през 1971 г. от Х. Саймън, който твърди, че „в богатия на информация свят, пренасищането с нея води до недостиг на друг ресурс, който тя консумира“. Това, което информацията консумира, е очевидно – вниманието на хората, които я получават. Следователно това пренасищане на едно благо води до недостиг и необходимост от внимателно разпределяне на друг ограничен ресурс. Интересно е изследването на Майкрософт Канада, в което резултатите сочат, че продължителността на концентрираното човешко внимание у средностатистическия канадец намалява от 12 секунди през 2000 г. на 8 секунди през 2013.

Това кара професионалистите от различни сектори да залагат все по-често на вече изпитани формули като продължителни сериали, продължения на съществуващи филми и крос-медийни проекти, които намаляват риска на инвестицията. Най-новата тенденция в областта е трансмедията или така наречения „трансмедиен наратив“, която ще разгледаме в следващите части от настоящата разработка. Целта на настоящето изложение не е изчерпателно изследване на феномена „трансмедиен наратив“, а по-скоро щрихиране на някои основни характеристики и направления за провеждане на по-задълбочено изследване в бъдеще.

 

Какво е „трансмедиен наратив“?

В най-общ смисъл, понятието е свързано със специфичен начин на представяне на даден наратив, който бива разгърнат чрез множество медийни платформи. Логичният въпрос е дали това толкова гръмко ново понятие не се припоркрива с вече съществуващото „крос-медия“. Тук можем да приемем и субективната интерпретация като фактор, но водещите специалисти в областта на трансмедията посочват съществена разлика между двете.

Крос-медия като понятие идва от английското “cross” или „прекосявам“. Този термин описва най-вече медийни продукти, които са успешни в дадена платформа и „прескачат“ на друга такава. Пример за крос-медия може да бъде успехът на дадена книга, по която се прави филм. На практика потребителите получават същия продукт чрез две различни платформи. Интересно е да се отбележи, че според някои автори, понякога въпросното „прекосяване“ може да е преминаване от мономодална към мултимодална медия. Гюнтер Крес е един от учените, които оспорват това твърдение и излагат тезата, че съвременната комуникация и медии са мултимодални. Независимо от точката на разглеждане, пример за крос-медиен проект е успешната поредица от филми „Властелинът на пръстените“, заснета по книгите на Дж. Р. Р. Толкин. Дори в случаите, в които няма пълно припокриване на информацията, отделните елементи на медийна продукция не са взаимосвързани при крос-медията (фиг. 1).

Фиг. 1. Модел на крос-медиен наратив

    Трансмедията от друга страна също преминава през няколко платформи, но те са замислени и създадени на базата на една своеобразна хипертекстуалност и представят отделни части от съдържанието, които се допълват взаимно (фиг. 2).

Фиг. 2. Модел на трансмедиен наратив

 Има множество определения за понятието „трансмедиен наратив“. Повечето от тях обаче по-скоро акцентират върху отделни негови аспекти и характеристики, а не се опитват да представят цялостния феномен. Друг сериозен проблем по отношение на дефинирането на понятието са различните термини, които се използват за неговото означаване. Дори най-цитираните автори в областта използват различни термини като „transmedia narrative“ и „transmedia storytelling“, а някои дори „distributed narrative“. Не по-малка пречка за формирането на академичен дискурс се оказва и отказа на част от авторите да се придържат към вече предложените определения и непрестанното редефиниране на феномена. За целите на настоящата разработка се придържаме към определението за „трансмедиен наратив“ в българския академичен контекст, а именно:

„Мултимедиен продукт, който комуникира своя наратив през множество интегрирани медийни канали“.

Ролята на книгата в трансмедийните наративи

Трансмедийните наративи могат да използват широк набор от медийни платформи за постигане на комуникационната си цел, която може да бъде развлекателна, информационна или друга. Успехът на трансмедийния наратив е неразривно свързан с използвания медиен микс или иначе казано:

„[…] истинският успех идва, ако комбинираме различните медии. Причината е, че всяка медия има преимущества и недостатъци.“

Което от своя страна ни отвежда към въпроса за предимствата и недостатъците на книгата в контекста на трансмедийния наратив. Книгите са съществена част от трансмедийния микс, а и от медиите като цяло. Трябва да се отбележи, че в ракурса на тезата на настоящата разработка не може да има съществена разлика между книга и e-book. Въпреки техническите разминавания, процесът на създаване и като краен момент, процесът на консумация (четене) не търпят сериозни промени. Цветкова разглежда книгата като разказ със знаци върху материална или виртуална площ и именно това определение ще приемем за целите на настоящата разработка. Друг интересен момент от научната й работа е определянето на КПД (коефициент на полезно действие) на книгата, според който високият коефициент на полезно действие за тази медия се определя от провокираната обратна връзка.

В този контекст можем да разглеждаме успеха на дадена книга като част от даден трансмедиен наратив в два аспекта – количествен и качествен. Количествения е свързан с броя разпространени книги, а качественият – с провокираната обратна връзка. Не използваме термина „продадени“, тъй като много книги биват разпространявани безвъзмездно, особено в проекти с обществена и/или политическа цел какъвто е и разгледаният в настоящата разработка пример.

Интересно е да разгледаме и кои характеристики на книгата определят мястото й в трансмедийния микс?

Висок интерес от аудиторията: 56% от младите хора в САЩ четат книги, като процентът е особено висок при учениците между 5-ти и 8-ми клас (70%). Задълбочено проучване във Великобритания индикира, че четенето е сред най-популярните начини за прекарване на свободното време. Като предпочитана дейност са го индикирали 66% от анкетираните, което го поставя пред градинарството (48%), ходенето на кино (48%), посещението на театрални постановки и концерти (42%) и редица други дейности.

Улесняване на технологично ниво: За разлика от други комуникационни канали, при книгите се наблюдава едно улесняване на производствения процес в следствие напредъка на технологиите. При тях няма продължителни процеси на адаптация както при телевизията, където цифровизацията резултира в загуба на оперативен и финансов ресурс за адаптация. Все повече хора приемат идеята за електронна книга и се възползват от нейните възможности (фиг.3).

Фиг. 3. Статистика за притежателите на ebook устройство в САЩ към 2012 година

Предвид изложената по-горе информация, можем да приемем книгите като съществена част не само от настоящето, а и от бъдещето на трансмедиите. Любопитно е да отбележим, че щатът Аризона планира броя легла, от които ще се нуждае в затворите си на база броя деца, които четат добре в четвърти клас. Книгите остават важна част от съвремения свят, към която са се обърнали не малко автори на трансмедийни продукции.

Пример от практиката: Комуникация за устойчиво развитие

Както отбелязахме по-горе, книгите са съществена част от множество и различни трансмедийни наративи. В настоящата разработка ще обърнем по-специално внимание на ролята им в политическите трансмедийни наративи формирани от международни и междуправителствени организации и конкретно ООН. Ще вземем за изходна позиция тезата на организацията:

„Комуникацията е в основата на устойчивото развитие“.

Под общото название „комуникация за развитие“ (Communication for Development – C4D), организацията разглежда:

„[...] разбирането на хората, техните вярвания и ценности, социалните и културните норми, които определят живота им. Тя включва въвличане на общностите и изслушване на възрастни и деца за идентифициране на проблемите, предлагане на решения и действия за тяхното прилагане. Комуникацията за развитие е двупосочен процес за споделяне на идеи и познание, който включва множество средства за комуникиране [...]“

Трансмедийният наратив на C4D се простира през множество интегрирани платформи, които включват, но не са ограничени до традиционни медии (телевизия, радио, печат), социални медии, театър, уеб поредица, книги и други. По отношение на книгите, те са основно 2 вида: информационни издания свързани с програмата, които са насочени към широката аудитория, и специализирани издания, насочени към по-тесен кръг от експерти и политици. В книжно тяло се публикуват и годишните отчети и сходни документи на инициативата, което им осигурява повече представителност.

Впечатляващото в случая е, че към споменатите по-горе измерители на успеха на дадена книга, можем да добавим и социалните трансформации. Публикациите в книжно тяло са съществена част от борбата на C4D с разпространението на опасни болести като ебола и холера, подобряване на хигиената в северна Нигерия, комуникиране с млади хора за ефектите от глобалното затопляне, кампания срещу насилието над жени в Еквадор и много други каузи, зад които ООН и специализираните агенции и организации от мрежата на организацията застават в изпълнение на своите тематични и регионални приоритети.

Друг специфичен елемент на разглеждания пример е, че на фона на глобалния C4D трансмедиен наратив, ние можем да разглеждаме локални микро-наративи, които таргетират определена проблематика в дадена държава или регион. Това позволява по-добро таргетиране на аудиторията и достигане до точните хора, както и въвличане на заинтересовани страни на локално ниво, но същевременно – свързвайки ги с лидери на мнение и експерти на глобално ниво, които да вземат участие в съответния процес на социална трансформация. Както Цветкова отбелязва: „в началото на ХХI век книгата се оказва неизчерпаема полифункционална идейна среда“.    

Заключение

Настоящата статия очерта основните характеристики на книгата като елемент от трансмедийният наратив. Несъмнено са необходими значително по-задълбочени изследвания в областта, за да бъдат установени не само социалните импликации, които тази медия може да има в трансмедиен контекст, но също така и оптималните подходи за нейното използване и приложение с комуникационна цел.

Независимо от това, настоящият труд може да бъде разглеждан като първа стъпка в тази посока, а „щрихираните“ концепции да бъдат доразвити в пълноценен изследователски проект, който би имал по-широко приложение в обществото. Важно е да се отбележи, че в исторически план, устойчивостта на голяма част от политическите комуникации е била неразривно свързана с използването на книгата като медиен формат. Това е тенденция, която изглежда ще продължи и занапред.