Нов български университет

Информираност, пре-информираност или не-информираност...

Възможно ли е при такъв голям поток от непрекъсната информация, всъщност да има недостиг от нея при крайния потребител? Какво става днес? Дали непрекъснатата ни връзка с технологиите, която ни държи постоянно притиснати към една верига, ни помага? Или не? Това удобно ли е? Или не? Всъщност достатъчно ли сме информирани и успяваме ли да ползваме наученото – за своя бизнес, за своето израстване, за доброто на обществото, за обучение или наслада?

Това е опит за изложение с разсъждения (във форма на доклад) на тема информация и глад за информация (със или без съдържание), но през призмата на музиката и опирайки се отчасти на сериозната стабилност на математиката.

КАКВО Е ИНФОРМАЦИЯ

Информация (от латински: informatio — разяснение, изложение, осведоменост) е понятие, свързано с обективното свойство на материалните обекти и явления (или процеси) да пораждат многообразие от състояния, които могат да се предават на други обекти чрез взаимодействия и да се запечатват в тяхната структура. [1] Информацията представлява налично, използваемо знание, но не съществува единна дефиниция, а има сравнително широк кръг от значения в различните области на познанието. Информацията е едно от общите понятия, свързани с материята като философско понятие. Информацията може да се създава, унищожава, предава, приема, съхранява и обработва. Понятието информация претърпява съществени промени, разширявайки и стеснявайки своите граници, според съществуващите за момента обективни реалности. В началото под думата информация са разбирали: «представяне», след това–«сведение», след това – «предаване на съобщение», и т.н. При анализа на промените в понятието се срещат всякакви определения, които е трудно да се квалифицират или обобщят.

Има различни начини на възприятие на информацията:

· Визуален – чрез зрението.

· Слухов – чрез слуха.

· Тактилен – чрез тактилни рецептори (допир, усещане, пипане).

· Обонятелен – чрез рецепторите за обоняние.

· Вкусов – чрез рецепторите за вкус.

Освен това има и много форми на представяне на информацията, във вид на:

· Текст – символи, предназначени да предават езика.

· Числа – цифри и знаци за математически действия.

· Графика – изображения, предмети, графики.

· Звук – устна или на запис, предназначени да предават език или звукова картина.

Съществуват различни видове на информацията/класификация, според предназначението й:

· Масова информация, която съдържа тривиални (общопопулярни) сведения като оперира с набор от понятия, разбираеми за по-голямата част от социума (всекидневна информация; обществено-политическа информация, научно-популярна информация и т.н.).

· Специална (специализирана) информация, която се основава на специфична база от понятия и предава сведения, често неразбираеми за по-голямата част от социума, но са необходими и понятни в рамките на тесен кръг, където дадената информация се използва (научна информация; производствена информация; техническа информация; управленска/мениджърска информация и прочие).

· Лична информация със сведения от личен характер и необходима на човека за осъществяване на личната му дейност. тук можем да сложим и знания, умения; чувства, интуиция и т.н.

Таблица 1[2]

Във философски аспект информацията е отразено разнообразие, възникнало в резултат на взаимодействие на обекти. [3] В съответствие с тази теория, информацията е съществувала и ще съществува вечно. Тя се съдържа във всички елементи и системи на материалния свят.

В бита (за всеки човек) информация са сведенията за обкръжаващия го свят и протичащите в него процеси, които постъпват в мозъка му от много източници и под различни форми. В резултат се формира структурата на човешкото знание. Информация за човека се явяват не само сухите факти, но и така наречената невербална информация – това, което го радва, вълнува, разгневява, разстройва, кара го да тържествува, да съчувства, да негодува и да обича. Т.е. емоциите, емоционалното отражение на информационния поток.

За програмистите и инженерите (в технически аспект) информацията е съобщение във формата на знак или подредени (модулирани) дискретни или аналогови сигнали, съхранявани, предавани или обработвани с помощта на технически устройства. В създадената от Клод Шанън (през 1948) математическа теория на информацията, той включва само тези сведения, които премахват напълно или намаляват съществуващата до получаването им неопределеност. „Информация – това е премахната неопределеност“ [4].

В социологичен аспект под информация се разбират сведения, данни, понятия, отразени в човешкото съзнание и изменящи представите на човека за реалния свят. Социална информация е информацията, участваща във формирането на обществено съзнание.

Според начина на възникване информацията може да е:

· Първична информация, възникваща в резултат на дейността на хората.

· Вторична информация, в резултат от аналитико-синтетична обработка на първичната информация.

Според характера на описанието на обектите и явленията, информацията може да е:

· Пълна и непълна информация.

· Вярна и невярна информация.

Според предназначението си (аудиторията):

· Осведомяваща информация, чрез натрупване на факти, данни по даден процес или явление.

· Управляваща информация, представляваща често инструкции за изпълнение на определени действия.

КОЛКО МНОГО и КОЛКО МАЛКО ИНФОРМАЦИЯ

Обществото представлява сложен организъм от хора и системи, заети в някаква степен с производствени или обществени дейности. Общественото мнение е сложна съвкупност от идеи, позиции и интереси на преобладаващата част от хората и структурите, които извършват пряка или непряка обществена дейност в условията на реална демокрация. То не е институционализирана структура, стационарна и еднопосочно ориентирана в общественото пространство, а динамично и нееднородно цяло. [5]

КОЙ ТЪРСИ ИНФОРМАЦИЯ

Всяка комуникация е и манипулация казват много от пишещите и работещите с информация днес. Къде е генезисът на манипулативността? Милена Цветкова [6] твърди, че отговорът е „в психиката на тълпата“. Защото е по-лесно да се появи някой, който да ни внуши какво да мислим, какво да четем, в какво да вярваме и как да действаме, да се доверим на някого, който ще ни спести време и енергия за вземане на определено решение. Често не можем или не искаме да се доверим на себе си, или пък се страхуваме от отговорност. Не-индивидуалното поведение в условията на свръхстимулирано информационно потребителство може да се нарече “информационно робство”, характеризиращо се с „комуникационна пасивност и податливост на манипулации.“ [7]

Оказва се, че трябва да се внимава при употребата на информация [8], за да не се окаже, че възприемайки дадено съдържание, сме променили своето отношение и принципи. Но дали това не е всъщност идеята на всяка информация – да ни влияе, а как? Това вече трябва сами да преценяваме и оценяваме…

КАКВО Е ВАРИАЦИЯ

Ще започна от музиката, защото е по-близко и понятно това информационно поле за мен.

Вариация (на латински: vario – промяна) е музикална форма, която се състои от дадена тема и поне две различни разработки върху тази тема, при които се спазва (строго или свободно) зададеният мелодичен и хармоничен параметър на темата, която непременно присъства в развития музикален материал и структура. Възникнала като чисто импровизационен похват, вариацията като форма се заражда конкретно през Средновековието, но добива завършеното си развитие през епохата на барока. Вариации са писали много автори. Едни от най-интересните произведения: „Голдберг вариации“ на Йохан Себастиан Бах, „Вариации на тема от Паганини“ от Сергей Рахманинов и други са станали абсолютни еталони през вековете. Вариационната форма често се използва при инструменталния концерт, особено при т.нар. каденца.

· Glenn Gould plays Bach – The Goldberg Variations, BMV 998 (Zenph re-performance), https://www.youtube.com/watch?v=ah392lnfhxm

· Mozart – 12 Variations in C Major 'Ah vous dirai-je, Maman' K.265 (Twinkle, Twinkle Little Star), https://www.youtube.com/watch?v=fs7yid6cz8a

· Beethoven – Piano sonata n 12 op.26 – Annie Fischer, https://www.youtube.com/watch?v=KYlCg_Ito5k

· Sergei Rachmaninov – Variations on a Theme of Corelli

· Performer: Vladimir Ashkenazy

· Year of recording: Live in Lugano, Switzerland, 1968(?), https://www.youtube.com/watch?v=vZTSzvcW9q8, с визуализация на нотния материал

Вариация (в математика) е съединение без повторение. Вариациите се използват за изчисляване на броя на начините, по които могат от дадено множество от n на брой елемента да се изберат k на брой, като реда на избиране на елементите е от значение.

Вариация (в статистика) – статистическо разсейване e измерител на различието между случаите на дадена съвкупност по разновидностите на даден признак. Има няколко вида измерители за разсейване.

Вариация (в биология) – термин за видоизменение, използван в генетиката, даващ различни характерни особености на представителите на един и същи биологичен вид.

Познаваме този метод на работа и в още други сфери на човешката интелектуална дейност като литература, художествено изкуство (рисуване), архитектура и прочие.

КАКВО Е ПЕРМУТАЦИЯ

Пермутация[9] (термин в математиката и комбинаториката) се нарича всяка подредена съвкупност от n естествени числа, в която дадено число се среща само веднъж. Пермутация на n елемента наричаме произволна тяхна наредба, в която всеки един от тези елементи се среща само веднъж. Броят на възможните различни наредби (пермутации) е n!=1.2.3...n. Всяко подреждане на дадени различни елементи се нарича пермутация (пермутация без повторение) на тези елементи. Броят на всички възможни начини на подреждане на n–елементи т.е. броя на пермутациите от n–елемента се означава с Pn. [10]

Т.е. отново имаме база данни и подреждането й в определен ред и смисъл. Опериране с дадена информация в конкретна или произволна подредба.

Направихме уточнение на термините, с които оперираме в статията. Нека се върнем на нашата основна тема за представяне пред аудиторията – темата за ИНФОРМАЦИЯТА, пре-информацията и не-информацията. Какъв е смисълът за поставянето на представките пре- и не- когато търсим връзка с основната идея на ПР събитието в НБУ – ГЛАД ЗА СЪДЪРЖАНИЕ? Бих го перифразирала – ГЛАД ЗА СЪЩНОСТНОСТ НА ИНФОРМАЦИЯТА.

Какво ще рече това? Какво бихме разбрали под този израз?

Съвременното общество е немислимо без информационния поток. Ако си представим една скала на растежа му (увеличаване на обема му), то сигурно в последните 10 години тя ще е най-висока, с най-голям интензитет и мащабност. (Потърсих база данни подкрепящи твърдението, но няма налични в интернет.). Естествено, за този интензивен растеж спомагат и непрекъснатите нововъведения в технологиите. Т.е. не само информацията е много, но и движението на информация от един полюс към друг, от източника на информацията до потребителя е постоянно и прогресиращо, и много важна за този процес и за неговата интензивност и мащабност играе роля скоростта на пренос на данните. Днес, благодарение на технологиите, скоростта на информационния поток е все по-бърза, което пък води до все повече факти (информация), които се разпространяват или ползват от крайните потребители – т.е. от аудиторията.

Таблица 2[11]

Скоростта допринася за пре-информацията, т.е. за максималното натрупване и засищане с информация, до задръстване на каналите, по които тече информационния поток. Непрекъснатите подобрения на техниката за придобиване, четене, пускане на информация, допълват тази картина и засилват скоростта на процеса. Компютри, лаптоп, айпад, айпод, таблет, различни телефони, както и все повече подобряващата се среда, дори и в най-отдалечените места по земята, с възможности за интернет, сателитни връзки, телевизии – във все по-нови и бързи разновидности.

Има и още нещо, което подпомага разпространението на информация, особено в последните години. Това са новите медии – социалните медии [12] и електронните медии – тези, които са свързани с новите технологии и интернет. А тук основно говорим (съсредоточили сме се) за информация в различните медии – стари, нови, традиционни и всички свързани с това. Не е необходимо да убеждавам когото и било за ролята на социалните и електронни медии в информационния поток и в разпространението на информация. Мрежата, която се получава, която е връзка между толкова много крайни точки в потока от информация е безбрежна. Дори всъщност няма „крайни точки“, защото всеки краен потребител може да стане ново начало. Чрез възможностите на социалните медии и интернет, информацията се разпространява светкавично (скоростта е по-бърза от светлината – говоря реално) и всеки има право да качва и сваля, да модифицира и допълва, да променя и пренасочва дадената база данни (информация). Всеки може да е съавтор на дадена информация. Авторството става колективно. Т.е. информацията е навсякъде и обхваща всичко около нас.

Стана ясно, че искаме или не, информацията ни превзема. Тя тече от всяко техническо устройство около нас. Не е необходимо да я търсим. Ако имаме нужда от нещо специално или от факти и данни, които ни интересуват, веднага можем да натиснем няколко клавиша или копчета – и да бъдем достатъчно информирани по даден въпрос и тема.

НО КАКВО СТАВА?

КАКВА Е ИНФОРМАЦИЯТА?

КАКВО Е НЕЙНОТО КАЧЕСТВО?

КАКВО ВСЪЩНОСТ ПРЯВАТ МЕДИИТЕ?

В ТОЗИ НЕПРЕКЪСНАТ ПОТОК, КАКВО СЪДЪРЖАНИЕ ИЗПЪЛВА ИНФОРМАЦИОННИЯ ОБОРОТ?

Оказва се, че често едни и същи данни или факти просто се преписват, копират, леко модифицират и се публикуват от името на някой друг. Поне на това сме свидетели, особено в последните години. Стана ясно, че авторството се размива (или отсъства в традиционната му форма) при тази скорост и при тази масовост на публикуване и правене на съдържание. Да, в България, авторското право е доста назад по отношение на активност и контрол. Това наричам аз не-информация. Една публикация появяваща се с малки вариации непрекъснато и навсякъде, без да се отбелязва откъде е взета и кой я е написал. Жалко и скучно е да напишеш думата за търсене на дадена информация и да се появят безброй еднакви статии на различни места в електронните медии.

Какво е съдържание, какво е значението на думата? Това, което се съдържа в нещо. Тема, основна линия на изложение. Същност. Смисъл. [13] Т.е. излиза, че напоследък в информацията липсва най-важната част – най-същностната част. Това, за което се прави, предава, получава информацията. Имаме поток, но по него тече нещо, от което няма полза.

Така ли е? Това ли е липсата на съдържание? Или просто има недостиг на съдържание, липса на същностна информация, която е необходима в информационната среда. Това, което се търси, което интересува аудиторията.

Тук е моментът да кажа и какво е аудитория [14]. Нещо, с което работя в последните няколко години много интензивно. Смисълът, който поставям в термина, е публиката (слушатели, зрители, читатели) на някого или на нещо (филм, радио-и телевизионна програма, вестник, концерт.) Често в работа попада терминът, използван в множествено число – публики – това са предимно различни социални пластове от аудиторията, които имат разни интереси и навлизат, търсейки разнородна информация в потокът от нея по нива. Какво ще рече информация по нива. Това, че не винаги има възможност и е необходимо информацията да е еднаква за всички. А напротив, тя не само няма как да е в еднакъв обем за всеки, но и не е реално всеки да е чул и видял всичко. Понякога дори (при мениджмънта, при обучението, при педагогиката, и на редица други места) – информацията е специално подбрана, в зависимост от необходимостта и от целта й. Но има и още нещо: различна е чуваемостта на аудиторията. Информацията тече по канала, но кой и как я разбира – това е друг въпрос. Често всеки тълкува поднесената информация спрямо своите виждания, образование, култура, интелект, нужда и още редица предпоставки.

Оказва се, че имаме освен обективност при информацията и голяма доза субективност при нейното възприемане – т.е. разкодиране [15] на съдържанието (още един термин).

И отново стигаме до съдържанието на информацията. Колко важно е то и как влияе на аудиторията. Защото често се случва да тече информация по отредените за това канали, но тя да няма необходимото съдържание, поради което остава глуха (т.е. не-информация) за аудиторията. Публиката не реагира на информацията и в крайна сметка няма реален процес на обмяна на информация, няма полза от цялата верига, от труда.

Това наричам глад за съдържание, т.е. има информационен поток, но крайната цел на подадената информация не е реализирана. Няма реакция от страна на публиката. Има данни, база данни, анализи, поднесени факти, но няма реакция от другата страна на веригата.

Различни са вероятните причини:

· От страна на подаващия данните: неточна информация; скрита или непълна информация; скриване на съдържание.

· От страна на ползващия: различно осъзнаване на съдържанието; изкривяване на съдържанието;

Много съществен момент в този непрекъснат и интензивен процес се оказва и това – как е поднесено дадено съдържание в информацията – точно, конкретно, по същество или манипулативно, скрито, със странни термини и съчетания от думи... Защото често, както стана въпрос и по-горе в изложението, съдържанието може да е манипулирано – т.е. променено в нечия полза, според интересите на подаващата организация или по-нататък по веригата от дадената медия или участник в процеса по време на протичането на потока – като съавтор или копиращ автор в електронните или социалните медии. Така се стига и до пропагандни моменти при поднасяне на определено съдържание към крайната аудитория. Има различни плоскости на съдържание, които бихме нарекли вероятно различни гледни точки или различен подход към дадената база данни.

ИЗВОДИ, ПЕРСПЕКТИВИ.

Оказва се напълно възможно, че при такъв голям поток от непрекъсната информация, всъщност има недостиг от нея при крайния потребител. Причините са различни, но реално пре-информираността води до отказ от информация, а оттам и от липса на същностни данни при съдържанието и от замъгляване на общественото мнение, до манипулации и преминаване на потоците от информация на други нива, на които всъщност няма обработката, няма подготвен реципиент. От друга страна непрекъснатата ни връзка с технологиите, която ни държи постоянно притиснати към информационната верига, май не ни помага. Да, това е удобно. Но всъщност дали сме достатъчно информирани и успяваме ли да ползваме наученото – за своя бизнес, за своето израстване, за доброто на обществото, за обучение или наслада. Или всичко преминава през нас/нашето съзнание транзит… Без да реагираме, без да се възползваме. Едновременно сме роби на информацията и без информация, заради глад за същността й. (Храна гази, гладен ходи…)

Икономическият интерес от защитата на авторското право и сродните му права често се оказва в противоречие с ценностите на знанието (на съдържанието). Креативните индустрии не са адекватни на новите комуникационни и бизнес реалности. Често отсъства знанието и културата в работата на журналистите и работещите с информация и информационно съдържание, а оттам се усеща и липса на медийни ценности. Открояват се медийни дефицити [16]: Получава се криза в доверието на аудиторията към медиите. Вероятна причина е и нивото на образование на медийни експерти и журналисти. Но често при манипулиране на съдържанието може да има влияние (икономическо или политическото), неясната собственост също се отразява върху медиите, каквито и да са те – традиционни, електронни или социални. Дали това не е резултатът: „медиите са в криза или кризата в медиите“.

Оказва се, че за разлика от музиката, от математиката, от биологията и прочие други части на човешкото знание, вариациите и пермутациите на тема информация не винаги са в полза на съдържанието, и не винаги допринасят за чистотата на информационния поток и за не-манипулативността на аудиторията.