Студентски пленер
V.2005 Златни пясъци (гр. Варна)

































































 

Пленер (практика пo рисуване) Златните'2003, 2004….


Йод. Вода много. Вълни приливат. Плис-плис!.. И пясъци. Разбъркани от огромните строителни кранове по плажа, но все пак пясъци. И това вече престрашило се да се покаже слънце. Златни пясъци. "Златни пясъци".
Най-сетне моренце. От миналото лято го мислим. А сега - моренце още през април, дни преди откриването на сезона. Трескаво строителство. Докато се обърнеш и хоп! - още три хотела са .изникнали зад гърба ти. И всичко се покрива с цвят...
С колегите в хотела. Последният етаж е само за нас. Водата в баните- минерална. Огромно огледало във всяка стая. Това е важно! Изглед към морето. То това не е от екстрите - беше си нещо задължително, де!.. Долу басейн. 33°С температура на водата. Запотената халба на една ръка разстояние...
СА5 200 2оо о!га\ллпд. Май така последно го бяха кръстили за пред администрацията нашия пленер. Еми щом е "гоо", то се е видяло, че животни ще се рисуват. Ограничаваме пейзажите значи.
Моливи, папки, боички. Палим гумите и към Варна. И без това отдавна не сме ходили на зоологическа градина. Драс-драс скици. Ама тез сладури зад решетките изобщо не искат да разберат, че не е необходимо толкова много да се движат, за да ги нарисуваме, да "хванем движението им". Уф, а посетителите на зоопарка пък да не би да си мислят, че тези с големите бели листи са най-новите експонати тук?!...
Абе, "гоо" дали включва и делфини? Така де, морска столица, морска градина, зоопарк, делфинариум... Да предположим, че да. Я малко драс и на Ум Белия Делфин.
После проекти, композиции, избор на материали за рисуване и т.н. Всичко как си трябва. А и помощ не се наложи да чакаме дълго, признаваме. Ана Янева изобщо да не се бърка! Малката Ноя (дъщерята на Ани) всичко ни разясняваше подробно и достъпно.
Ох, тооолкова е тежко да твориш. И как се уморява човек. Ех, тази умора! Е не, тя таз умора все по начин някакъв трябва да бъде победена. Хай' наздраве, колеги! Казват, че умората не можела да плува. 'Ми да я удавим тогава!..
Р.З. София. Края на семестъра. Сесия в неприлично близкото бъдеще. Умората пак започва да се натрупва. Вярно - лято, ама то после отново семестри, сесии... Споко, април не е далеч. А датата и мястото на срещата са вече известни.

Пламена Петрова