Градът – социални трансформации и културни практики
(научна конференция)

През месец февруари 2010 г. департамент „Антропология” организира и проведе национална конференция с тема „Градът – социални трансформации и културни практики» съвместно с община Ивайловград и с Музея на НБУ. Научното събитие стана част от празнците на града, 14 февруари, свързан по традиция и с лозарството и вонопроизводството в региона. Участниците в празниците имаха удоволствие и да съпреживеят важен момент в регионалния календар «Кукеровден» - обхождането на къщите в квартал «Лъджа» от маскираните, награждаването на маските и разиграването на маските и звънците на площада в квартала (виж: http://www.ivaylovgrad.org - информация за празниците на града и конференцията).

Целта на конференцията е да осъществи връзка  на научните изследвания и практиката. От една страна, дискусията даде възможност да се обговори и да се осмисли въвеждане на резултати от научни изследвания в практиката. В случая става дума за сферата на културата, разбирана като ресурс за местно развитие. От друга страна, дебатите подпомогнаха теоретичната рефлексия на изследователите върху развитието на приложни проекти, насочени към местно развитие с ползване на културен ресурс. Ролята на изследователя в съвременното общество като „наблюдател и анализатор” беше многократно преосмисляна и като „участник в проектирането на местно развитие” с многообразие от гледни точки.

Защо предложената тема беше заложена като водеща в годишната конференция на департамента? Конференцията е насочена към изследване на процеси в града в контекста на евроинтеграция – какво се случва с културните практики, доколко социалните трансформации се свързват с културни ресурси. Темите анализират конкретни практики като маскарадът например, популяризиране и презентиране на археологическо наследство, визуални образи на града. Важен акцент е дискусията за местно развитие чрез културно наследство. Конференцията си постави задачата да анализира основни тенденции в развитието на града като място за културни практики, от една страна, а от друга – да въведе антропологичен ракурс на рефлексия върху проекти за местно развитие, свързани с културните специфики и тяхното конструиране.

Изборът на града съорганизатор и домакин се свързва с развитието му в европейски контекст. Ивайловград е „гранично” селище, което през повече от половин век оказва влияние върху развитието му. Днес е част от картата на ЕС, но все още няма път през границата. Градът е претърпял развитие – от граничен, затворен град  в Източните Родопи с основен ресурс тютюн, лозарство и производство на каменни облицовки, той създава образи на град, привлекателен за културен туризъм с развитие на туристически услуги и участие в трансгранични европейски проекти. Изборът е направен и заради възможността да се наблюдава реализирането на местен проект „празник на града” на основата на традиционни културни практики като „маскиране” и „ден на св. Трифон Зарезан”, както и местни технологии (лозарство и винарство, таханджийство и др.). Редно е да се отбележи, че през юли 2009 г. общината откри Общински исторически музей и прави сериозни стъпки за ползване на местните културни ресурси за развитие. През 2009 г. на Международното изложение за туризъм във В. Търново е наградена като туристически обект с важно значение античната вила „Армира”, разработвана със средства от европейски програми.

Проявата е част от започнало сътрудничество между община Ивайловград и департамент „Антропология” в рамките на изследователски проект, който се провежда в града и съседните селища. Проектът с ръководител проф. Иван Маразов, д. н., е спечелен от Музея на НБУ в конкурс на Министерството на образованието, младежта и науката и се осъществява с участието на преподаватели и студенти антрополози.        Теренна работа в региона даде основа за изграждане на добри отношения между общината и НБУ като първият съвместен проект е осъществяването на научната конференция. Научната програма включи представяне на резултати от изследвания и дискусии, наблюдение на обектите на (културни) наследства в града и общината, наблюдение на празник и на събитие «Кукеровден», участие в тържествата на 14 февруари.

Конференцията бе открита от Стефан Танев, кмет на община Ивайловград, който проследи дискусиите и през двата дни и се включи активно в тях. Присъстваха Георги Марков, председател на Общинския съвет, специалисти от различни сфери като култура, местно развитие, градоустройство, представители на нестопанския сектор, които работят в общинската територия („Зелени Балкани”), преподаватели от университети, които провеждат изследвания със свои студенти в региона (Университет за архитектура и гражданско строителство), изследователи от БАН, които правят разкопки в региона, граждани. И по време на трите панела имаше активни дебати по темите, представени от участниците в конференцията. Задаваха се и множество въпроси, коментираха се актуални проблеми, насочени към местното развитие и опазването на културните наследства. Интердисциплинарност на подходите от страна на участниците в научната проява и активно включване на „публиките на конференцията” в дискусиите са основните резултати, коментирани позитивно и споделяни от всички присъстващи.

Конференцията отдели темите в три основни панела: „Социални трансформации и проекти за развитие” с водещ доц. д-р Ирена Бокова (НБУ), „Културни наследства – конструиране и презентиране” с водещ проф. Иван Маразов (НБУ), д. н., и „Маскарадът – културни наследства и социални практики” с водещ ст. н. с. II ст. д-р Ангел Янков (РЕМ гр. Пловдив).

Панелът „Социални трансформации и проекти за развитие” постави въпроса за успешните практики в разработването на проекти за местно развитие в контекста на европейското членство на България. Необходими ли са научни изследвания, когато искаме да разработим стратегия за местно развитие и как да ги ползваме в осъществяване на конкретен проект? Отношенията между наука и практика приковаха вниманието на присъстващите в залата. Участниците в панела споделиха теоретични изследвания, резултат и от собствен опит, и предложиха български примери, добра основа за анализ на понятия като местно развитие, социален капитал, културен ресурс и др. и тяхното обличане в проектна форма. Тук успешно се представиха доц. д-р Васил Гарнизов (департамент „Антропология”, НБУ - Антропология и развитие:български примери в периода на преход), д-р Харалан Александров (Български институт за отношения между хората, НБУ: „Проекти за местно развитие –  европейски рамки и развитие на селските региони), Валентина Данова (експерт към Министерството на земеделието и горите: Програма за развитие на селските региони – между желанията и реалностити). Друг акцент в дискусията насочи вниманието към подходите и значимите елементи в местното развитие. Участниците коментираха специализирани знания и личен опит в успешно разработени проекти в сферата на културата. Интересът бе предизвикан от представянията на Емил Върбанов (главен експерт  в Национален фонд „Култура”, Министерство на културата: Проекти за местно развитие –  европейските програми и местните инициативни групи. Примери от двустранно сътрудничество), Кремена Недялкова (“Европейски институт за туризъм”: Културен маркетинг в създаване на исторически наследства с примера на гр. Брацигово), доц. д-р Соня Алексиева (секция „Туризъм”, департамент „Икономика и бизнес администрация”,НБУ: Популяризиране на културното наследство в града - успешни български примери). Лекторите обърнаха особенно внимание на необходимостта от изследване на местните култури, на местните важни обекти и тяхното превръщане в значими и ценни за широк кръг от хора. Популяризирането на изследванията е следващата стъпка с цел приобщаване на местните жители към идеите за развитие на конкретното място.

Панелът включи и представяне на община Ивайловград от представители на различни социални актьори – общинска власт, образователна институция (Средно общообразователно училище), нестопански сектор (читалище „Пробуда 1914” в града с филиали в селата). Проблемите на общината, както и идеи за развитие представиха Диана Маркова (община Ивайловград), Александра Хорозова, директор на Средното общоообразователно училище, Диана Овчарова, председател на Управителния съвет на Народно читалище "Пробуда 1914" и София Божинова, секретар на читалището.
Тази част показа друга гледна точка и изгради визията на местните актьори за стратегии за развитие чрез диалог с изследователи и в рамките на програмите на ЕС.

В дискусията се включиха и млади изследователи като Надежда Славова (докторант в Университета в Пристън, САЩ) и членове на сдружение „Зелени Балкани”, които споделиха своя опит в проучване на културни технологии и тяхното преоткриване днес.

Най-хубавият финал на дискусията постави арх. Данчо Николов Данчев. Той подари книги и записки от своя дядо- Димитър Стамболов Вълков, изявен гражданин на Ивайловград, на общината. Записките съдържат  публикации в пресата и копия на публикации за миналото на града. Особена ценност са издания, които са трудно достъпни, а съхраняват знания и умениа за традиционни практики и технологии в региона. Това са "Ръководство по бубарство" (1909) и „Календар за пръскането на овощните дървета” с автор Димитър Стамболов (1950), "Бубарството в Ивайловградско" от Мария Николчовска (1975),  поредица на сп. "Бубовъдец" (1910), както и диск със снимки за историята на града. Арх. Данчо Данчев е автор на проекта на новоизградения параклис "Света Петка".

Вторият панел „Културни наследства – конструиране и презентиране” предложи разнообразни гледни точки към създаваните културни наследства в съвременността. И тук диалогът с направеното и осъществявано и в момента в общината протече активно. Наследствата на древността и средновековието като ресурс за местно развитие, като управленски предпочитания и финансови рамки от Европейския съюз са теми в представянията на доц. д-р Таня Шалганова (Музей на НБУ, департамент „История на културата”: Тракийската гробница. Пространство и трансформация във времето), Ирко Петров (археолог, Регионален исторически музей гр. Хасково: Хасковският регион и неговото археологическо наследство днес), ст. н. с. II ст. д-р Бони Петрунова (Археологически институт с музей – БАН: „Мраморната крепост” или какво ни разказва средновековната крепост „Лютица”), доц. д-р Цвете Лазова (департамент „Антропология”,НБУ: Археологически разкопки и локална идентичност). Тук се откроиха богатствата на Хасковския регион като историческо наследство и специфичното място на един от важните топоси за Ивайловградско – крепостта «Лютица». Маркирането на основни открития в региона в историческа перспектива, както и «възкръсването» на крепостта за нас, съвременниците, постави ясна рамка за дискуссия. Опазването на обекти на културното наследство е свързано със създаване на истории, с тяхното въвеждане в публичното пространство и PR акции. Границата между научната достоверност и „желаната история” може да се премине с лекота, което наред с привличането на медиите и създаването на популярност води и до редица проблеми, поставя въпроси от етичен характер. Как да поддържаме дискурсите на научното и на конструирането на наследства е въпрос, който ще има „отговори с продължение”.

Друг акцент в панела свърза празниците – традиционни и нови, заети от други култури или привнесени. И тук авторите на текстове обръщат внимание на процесите на създаване и приемане на празници, на тяхното превръщане в част от „нашата култура”, от „традициите преди”. Основно е разбирането за празниците като среда за социална комуникация, която има своите предимства при проектиране на културни наследства. Презентациите са на ст. н. с. II ст. д-р Николай Ненов (Регионален исторически музей гр. Русе: Празници в „старославна Нитра”), доц. д-р Евгения Благоева (департамент „Антропология”, НБУ: Празници от Западна Европа и съвременната българска култура). Какво се оценява като ценност и как се създават разкази за културните наследства коментират доц. д-р Магдалена Елчинова (департамент „Антропология”, НБУ: Миграции и конструиране на наследство) и Цвета Ненова и Димитър  Липовански (Арена медия, гр. Русе:. Визуални разкази за градския пейзаж с поредицата „Непознатата България”). Особен интерес предизвика участието на проф. Людмил Христов (департамент „Кино, реклама и шоу бизнес”, НБУ:  Историческо наследство и визуални образи (Битоля и Ловеч) и и на ст. н. с. II ст. д-р Ангел Янков (Регионален етнографски музей  гр. Пловдив: Гражданинът Спиридон: празникът на занаятчиите или как създаваме традиции – филм на БНТ и РЕМ). Визуалното като архитектурни решения и обживени градски пространства в два балкански града Ловеч и Битоля намери съответствие във визуалното като реконструиране на градските пространства на занаятчийството в Пловдив. Това са пътувания във времето и в пространството благодарение на фотообектива на Людмил Христов и на филмирания разказ на Ангел Янков, които разкриват как се създават и се преживяват културни наследства днес.

Третият панел „Маскарадът – културни наследства и социални практики” обърна гледната точка и насочи вниманието към обекти и практики на културното наследство, които се възприемат като ценност и традиция консенсусно, но са представени като практики на комуникация, на създаване на солидарност или другояче казано – чрез социалните си функции. Маската в нашето знание за древността и трансформациите във времето на практиките с маскиране разкриват значението им в различни епохи – от древността  до наши дни. Това е акцентът в представените анализи на проф. Иван Маразов, д. н. (Музей на НБУ, департамент „История на културата”: Вълчата маска в Тракия), доц. д-р Валентина Ганева-Маразова (Музей на НБУ, департамент „История на културата”: Ритуал и маска в авангарда), Таня Марева (Регионален исторически музей гр.Смолян: Маскаради в Централните Родопи - традиции и иновации). Защо играем с маски и какво ни носи маскарадът днес – ново създаване на връзка с предпочитано от нас място или възможност да преоткрием социални отношения или още нещо…Това са въпросите в изследванията на проф. Георг Краев (департамент „Музика”, НБУ: Културното наследство като културна имунизация - маскарадните игри в съвременността) и доц. д-р Ирена Бокова (департамент „Антропология”: Маскарадът – културно наследство и локални практики).

В началото на заключителната дискусия гл. ас. д-р Росица Генчева (Деца на мигранти – жизнени стратегии, проект на департамент «Археология», финансиран от МОМН) и гл. ас. д-р Невена Димова (Социални трансформации и промени в семейните роли) представиха изследователски проекти, по които работят.

Конференцията е отразена като събитие на сайта на община Ивайловград и в регионалните медии (кабелни оператори, преса, сайтове в Интернет) в области Хасково и Кърджали.

Конференцията стана възможна благодарение на подкрепата на община Ивайловград в лицето на кмета Стефан Танев и на председателя на общинския съвет Георги Марков, на сътрудничеството на експерти в община Ивайловград, читалище „Пробуда 1914” и филиала в кв. „Лъджа”, които предоставиха чудесни условия за работа. Тя има своето значение и благодарение на всички жители на Ивайловград, които ни посрещнаха и отделиха време да ни разкажат за своя град и да ни покажат културните наследства на региона. Дискусиите и дебатите се осъществиха благодарение на активното съдействие на д-р Харалан Александров (НБУ), Емил Върбанов (Национален фонд „Култура”), доц. д-р Васил Гарнизов (НБУ) в събиране на съмишленици и участници в научната част, както и на членовете на организационния комитет от департамент „Антропология”, Музея на НБУ и община Ивайловград.

Конференцията се осъществи с финансовата подкрепа и съдействие на Централния фонд за стратегическо развитие на НБУ.

Къде могат да се разгледат презентациите на участниците в конференцията или да се прочетат техните текстове, да се гледат филми, фоторазкази? Презентации, текстове и снимки се намират в Годишника на департамент „Антропология” - 2010. Цвета Ненова и Димитър  Липовански (Арена медия, гр. Русе:. Визуални разкази за градския пейзаж с поредицата „Непознатата България”) осигуряват достъп до творбите си на адрес www.arenamedia.net.

Ако липсва текст, който е представен по време на конференцията, това означава, че авторът не е предоставил своя труд за публикуване в Годишника на департамента.