Както в повечето средновековни градове и Нитра през XVII-XVIII век има своите сдружения на дребни производители и занаятчии, които у нас сме свикнали да наричаме "еснафи". Тези сдружения за векове са определяли структурата на градския живот и празничност, подкрепяли са и са финансирали различни части от фортификационната система, поради което отделни кули или отбранителни съоръжения пазят в назоваванията си връзка с конкретен еснаф. В Нитра някои улици в миналото се свързвали със занаятчийските професии (инф. Власта Бабичова, р. 1951), а в по-ново време се пази спомен за индустриалните съоръжения, запазили място в местната памет, какъвто е случаят с разрушената парна мелница ("парни млин"), и с построения на същото място шопинг мол "Mlyny". В модерността, с развитието на националните идеологии, градската празничност се променя и до голяма степен се подчинява на нови реалности, обусловени от разпознатите колективни белези на идентичност. Сред тях се отличават тези, чиято циклична повторяемост формира памет в локална и по-широка общност, отразяваща знаците на "началото", обединяващо общността.

Нитра е град, чиято история се преплита с началото на едно от славянските княжества в ранните десетилетия на IX век. Нитра се представя като най-стария град в страната, споменат през 828 г. Тук се намира най-старият манастир в Словакия, където се пази най-старият документ от Словакия - т. нар. Зоборски документ. Приема се, че построената от княз Прибина църква през 837 г. е първият християнски храм сред славянските народи. Градът е обвързан с присъствието на Светите братя Кирил и Методий, а част от мощите на Свети Кирил се пазят в Прибиновия параклис и днес. В двора на църквата Сан Клементе в Рим през 1999 г. е издигната мраморна урна, върху която са отбелязани спирките по пътя на Свети Константин-Кирил, една от които е Нитра.

Основаният през 1959 г. Педагогически институт прераства в университет, който от 1996 г. носи името на Свети Константин Философ (www.ukf.sk).

Примордиалистките визии за нацията се опират на особено важни места в историята, които понякога се обвързват с началото на държавността или с формите на културата - каквито са началото на принадлежността към християнството, писмеността, книжовността. Реализацията на националните идеологии в процеса на конструиране на общности обвързва в голяма степен словашката национална идея със славянското единство и общо минало.

И тук, както и в Чехия, процесът на изграждане на нация е подобен на процесите на национално изграждане където и да е из Централна или Източна Европа - една етническа група осъзнава колективно своята идентичност и се "събужда" (Suda 2001:225). Поради ред особености на средоевропейските модели на живот, за словашките дейци на националното възраждане, основен белег за различност се оказва езикът. Тъкмо и поради това дейността на най-именития "възрожденец" Людовит Щур се обвързва главно със създаването на литературен език и установяването на фонетичен правопис.

Градските празници в Нитра от времето на Модерността са своеобразна еманация на обществено-политическите и социокултурните визии на словашкото общество. От особено значение за тяхното експониране е отбелязването на 1100 годишнината от покръстването на славяните във Великоморавия. Паметта-държава и паметта-гражданин (Нора 2004: 574) тук допълват контекста на изявата на националната идентичност.

През 1933 г. в Нитра се отбелязва 1100 г. от издигането на първия християнски храм в Словакия. Местният епископ Карол Кметко в своите речи пояснявал, че словаците от западните славяни първи се привързали към християнската цивилизация. След подкрепата на чехословашкото правителство празниците се превърнали в общославянски. Името на княз Прибина станало доминанта на празниците и те се наричали Прибинови празници в Нитра (Babchanova 2006: 80).

На 6 април 1933 г. започнали театралните представления, показващи крал Светоплук, т.е. разцветът на Великоморавия, от май до юни в Нитра се организирали изложби и културни акции от различни организации. На 19 юли завършили Прибиновите училищни празници, в които взели участие 11000 ученици и студенти от цялата страна. Най-важни били датите 12-15 август, когато в Нитра пристигнала държавна делегация, водена от министър-председателя Ян Малипетр, както и от представители на различни научни, религиозни или просветни организации. Властите представяли в Нитра единството на Чехословакия, с което изявявали позицията на "чехословакистите", докато представители на някои организации (Matica Slovenska) формирали позицията на "автономистите". На 15 август пристигнали хора от цяло Словашко, които изкачили хълма Калвария и се поклонили в манастира Света Богородица. Юбилеят провокирал творчеството на мнозина изследователи, художници, музиканти, издатели. Излезли от печат множество книги, които описвали княз Прибина и старославна Нитра (Babchanova 2006:80).

Сред изданията за юбилея са и няколко десетки пощенски картички (Krcmar 2006: 80). Обръщаме специално внимание на тях, тъй като сред колекцията, публикувана от Алоиз Кръчмар има само една пощенска картичка, отразяваща шествие, част от Прибиновите празници.

Всички останали картички имат "пропаганден" характер, съдържат знаци, образи и текстове, които отразяват 1100 годишния юбилей, Нитра и Словакия. Изображение № 125 показва Исус Христос, положил дясната си ръка на рамото на младеж, облечен в традиционен словашки костюм. Младежът държи герба на Словакия. На фона на националния трикольор има надпис "Нитра" и "1100".

На изображение №126 са показани двама младежи в традиционни костюми, в средата в медалион се вижда рисунка на манастира на пиаристите в Нитра, а в полукръг над рисунката се чете текст от популярната песен "Нитра, мила Нитра".

Тази песен присъства и като основен акцент в друга пощенска картичка, където са публикувани цели шест куплета (изображение № 128).

Песентаза Нитра е с автор Людовит Щур. Всъщност се приема, че песента е "народна", разпространявана е в песенни сборници (Venci národných piesní slovenských, Banskа Bysricа, 1862, http://www.nitra.sk/?id_menu=5600, посетен на 18.03.2010), докато Щур само я е редактирал. Съдържанието не предполага "народен" и фолклорен характер - плач по миналото величие на Нитра, наречена "словашка майка", където е седял Светоплук. Нитра е била свето място, в което свети Методий е споделил божието слово с отците ни. Финалът на песента отсъства от картичката, но съдържанието му - "Нитра ни принадлежи", показва заложената идеологическа програма, в която песента служи за отпор срещу домогванията на унгарците за хегемония в региона. Песента се изпълнява и на празници, а по-възрастните поколения могат и да я пеят (инф. Паулина Тесаркова, р. 1978, Нитра, висше обр.). На друга пощенска картичка (изображение № 129) е поеместен текстът на химна "Хей, словаци", който е вечният "неофициален" словашки химн, любим на националистите.

Песента "Hej, Slováci" с автор Самуел Томашик е създадена през 1834 г. по мазурка от Домбровски и се използва от Панславянското движение, както и от физкултурното и политическо движение "Сокол". За пръв път се обнародва на календар от 1838 г. (Fejerpatakyho kalendar) в Липтовски Свети Микулаш. По-късно, под името "Hej, Sloveni", става химн на СФР Югославия от 1943 г. (http://en.wikipedia.org/wiki/Hey,_Slavs)

Три други пощенски картички показват княз Прибина - в първия сюжет (изображение №130) князът посреща религиозна делегация.

Картичката представя репродукция на Максимилиан Шурман. Във втория сюжет Прибина наблюдава строежа на църквата си

а в третия потегля на война - изобразен е като конник, който напуска крепостта начело на воини.

Алоиз Щрухар е автор на последните две рисунки. Прибиновата църква присъства и в първия сюжет, където е изобразена като макет, приготвен за посрещането на църковните отци. В същото време действието на сюжета се развива в самия храм. Своеобразен знак на епохата, силуетът на тази обикновена еднокорабна и едноабсидна църква, се е превърнал в разпознаваем образ на славното минало.

Прибиновите празници служат за активно конструиране на "старославност", при което пощенските картички имат особена употреба, тъй като те са визуални знаци за съпричастност към събитието. В същото време картичките имат не само възпоменателен смисъл, чрез който отбелязват събитието, те го репродуцират и оживяват многократно с присъствието на различните сюжети и герои от древността. Парадите и шествията в Нитра са съпътствани от персонажи във фолклорни костюми, разпознавани като "национални", а картичките изобилстват от знаци, бележещи "словашкото". Присъствието на популярни песни и химни добавят нови фолклорни щрихи към събитието, а изображението на Прибина в различни роли (като войн, строител или крепител на религията) цели да изгради достолепен образ на владетеля - първостроител, самият той - символ на държавността.

***

Местата на памет в Нитра имат двойнствен прочит, подчинен както на локалното, така и на националното. Църквата на Прибина - местният княз от времето на Кирил и Методий, е структурен елемент в конструкцията на националната идеология и празничност. Неговото съществуване илюстрира и всекидневно доказва миналото, в което пребивават образите - икони, каквито са княз Прибина и Свети Константин-Кирил. Прибиновата църква е проучена през 1909 г., когато става ясно, че е построена през XII век, а не през IX век. (Varga 1943: 4). Разположена е сред неголям некропол.

Остава й обаче името Прибинова, като символ за първия известен владетел.

В единия край на храма, в близост до олтара, има мощи на свети Кирил, а в другия - на свети Бенедикт. До края на Втората световна война мощите на Свети Сворад също са били в Прибиновата църква, но днес акцентът явно е поставен върху частта от мощите на Свети Кирил. Затова в съвремения градски разказ за местните забележителности мощите на свети Сворад отсъстват, независимо, че е покровител на града.

В близост, в рамките на Храда, е изграден музей, който съдържа факсимилета на най-ранните славянски книги. Сред тях са "Пролог към Евангелието" от Климент Охридски, "За буквите" на Черноризец Храбър, Закон за съдене на хората. Всички те са представени като словашко наследство (www.biskupstvo-nitra.sk/diecezne-muzeum). В Диоцезния музей на Нитренския Храд е експонирано евангелие, обковано със злато, в средата на обкова има двураменен кръст от XI век, с вградени в него частици дърво.

Формата на този кръст дава модела за популярния национален символ, който присъства и на знамето и герба на Словашката република (Великова-Кошелева 2006: 51). В Нитра евангелието го донася епископ от Хрон, който започва да служи в града. Евангелието се изважда на празници и се включва в процесии. В този музей са изложени главно копия - на кутията от слонова кост[1], за която се предполага, че солунските братя донесли като дар на Ростислав в началото на тяхната Великоморавска мисия, копия на ръкописи от Ватикана, Хилендар, Москва.

Музеят е открит на 5 юли 2007 г., ден на Светите братя Кирил и Методий, и открит с разширение от нов етаж през 2008 г., отново на 5 юли, в присъствието на президента на страната, кмета и епископа на Нитра. След 1989 г. празненствата, свързани със Св. св. Кирил и Методий се отбелязват тържествено на 5 юли - при средновековната крепост Девин, край Братислава, в Нитра. През последните години "градският празник е на Храду. Вси бискупи - и римокатолическия епископ, и грекокатолическия и от останилите вери се събират там горе. Това е за празниците на свети Кирил и Методий." (инф. Валентин Петров, р. 1952 г. в Божичен, Русенско). Нитренския Храд, където е Прибиновата църква и Диоцезния музей, съсредоточават празничните церемонии на града, които се включват в политически употреби. Прибиновата църква е посетена през 1990 г. от папа Йоан Павел II.

***

Кулминацията на празниците през 1933 г. е настъпила на 15 август, когато множеството, включило се в юбилея, извършва и ритуални поклонения на хълма Калвария (Голгота) в Нитра. На хълма Калвария има църква на Свети Кръст. Това място е било стара турска наблюдателница, оттам са давали сигнали с огън. По-късно е пренесен кръст от манастира от Зобор. През 50-те години на 20 в. в манастира "Света Богородица" е бил поместен част от местния аграрен университет. През 1913 г. под Калвария е направена Света Богородица Лурдска в пещера[2], а от тогава започва традицията да се лепят в близост благодарствени плочи, посветени на Богородица.

Силен притегателен център за вярващите като част от местната религиозна традиция хълмът и ритуалното поклонение се вписват в 1100 годишния юбилей за началото на християнството сред славяните. "На Калвария с Матку Божию, там през осемнайсти век са построили капланките (параклисите). Ходят там хората, молят се и вървят по Крижова цеста, пътя на Христос. Имаше хора и през социализма да ходят. А в последните години, така, те се променяха нещата преди революцията и ходеха на групи да се молят там. (инф. Власта Бабчанова)

Началото на държавността, началото на християнството и местните сакрални места се вплитат в симбиоза, която изгражда основата на модерните празници на Нитра, при все, че те се представят и възприемат като стари. Старославна Нитра се оказва особено значим град за утвърждаването на националната идея, тъй като разполага с необходимите маркери за старинност и сакралност. Празниците в Нитра утвърждават специфичната местна идентичност, която е обвързана с етатизма и националната идеология, тъй като се превръщат в значими не само за местната общност, но и за всички словаци.

Литература

• Великова-Кошелева 2006 - Великова-Кошелева, В., Християнски символи в историята на Словакия, сп. Европа 2001, бр.1, година XIII. http://euro2001.net/index.shtml/issues/1_1998/index.shtml?page=statia&file=issues/1_2006/stat_15.html
• Нора 2004 - Нора, П., Нацията - памет, В: Места на памет (под ръководстовото на Пиер Нора), том І - От Републиката до Нацията, (съст. И. Знеполски), София.
• Babchanova 2006 - Babchanova, V., Pribinove slavnosti, In: Krcmar, A., Nitra na strich pohladniciah, Bratislava.
• Krcmar 2006 - Krcmar, Alojz, Nitra na strich pohladniciah, Bratislava.
• Suda 2001 - Suda, Zdenek, The Curious Side of Modern Czech Nationalism - In: Czech sociological review, IX, 2, Prague.
• Varga 1943 - Varga, J., Sbornik zupy Nitrianskej, Nitra.

[1] Същата кутия е експонирана на две места в Музея на град Нитра, в постоянната археологическа експозиция с копие и в временна изложба - в оригинал. Сходни цилиндрични кутии от слонова кост са експонирани в Кунстхисторише музеум във Виена, обвързани с времето на Великото преселение на народите.

[2] Папа Пий IX разрешава почитането на Света Богородица Лурдска, във връзка с регистрирани появи и чудеса на Света Богородица в пещера до град Лурд (Lourdes), югозападна Франция.