Навлизането на западни празници в съвременната българска култура е явление, чието развитие наблюдаваме в последните 20 години, но опитите за научното му осмисляне в дълбочина са твърде оскъдни. Интересът ми към темата е фокусиран основно върху факторите, моделиращи бързата адаптивност на българската култура към подобни заемки. Известно е, че за културата на целия Източноевропейски регион е характерна "една извънредна гъвкавост и способност за адаптиращо и трансформиращо приемане на новостите и на тяхното, в повечето случаи безконфликтно усвояване от съществуващата система, т.е. способност за активна акултурация или съпричастност вместо обикновена имитация" (Рот 1992: 44). Това като че ли не е достатъчно обяснение за безкритичното възприемане на западната празничност, така че в настоящия текст ще се опитам да потърся и други причини за него. Ще се спра основно на навлизането на два знакови "западни" празника - св. Валентин и Хелоуин. База на настоящото са изследване са наблюдения и интервюта предимно с млади хора - деца и младежи, защото това е основната група, която активно празнува тези празници. Тъй като изследването ми е в начален етап, изложените тук данни са непълни и само представят тенденции без да претендират за изчерпателност и представителност.

В исторически план двата празника имат сходни аспекти, свързани с младостта и култа към плодородието. На 15-ти февруари римляните чествали настъпването на пролетта и връщането на птиците с празника Lupercalia, посветен на богинята Юнона. Слагали листчета с имената на девойките в купа (предобраз на съвременната кутия за валентинки) и младежите теглели от нея, за да си изберат сексуална партньорка им за тържествата и за цялата настъпваща година (Rosinsky 2003: 7-9, Roop 1999). Поради оргиастичните елементи на празника, с навлизането на християнството се правят опити за неговото премахване. Четиринадесети февруари започва да се чества като ден на св. Валентин - събирателен образ на трима раннохристиянски мъченици, живели през трети век. Първият е римски свещеник, обезглавен през 1269 г., вторият е епископ на съвременния град Терни, а третият е мъченик от римската провинция Африка. Празникът, почитащ паметта на първите двама под общото име св. Валентин, е учреден през 496 г. от папа Геласий I [1]. От този период насетне житието на светеца започва да обраства с легенди. Според тях той тайно венчавал войници, за които бракът бил забранен и затова го хвърлили в затвора. Там се влюбил в сляпата дъщеря на надзирателя и направил чудо, в резултат на което тя прогледнала. В друг вариант на легендата чудото станало, когато тя прочела неговото писмо, подписано "от твоя Валентин" - този подпис се запазва и в някои от съвременните любовни послания.

Денят на Вси светии в западноевроейпската традиция е преди всичко свързан с почитане на мъртвите. Светците се разглеждат като техни застъпници и затова още през Средновековието празникът се обединява с отбелязвания на следващия ден - 1-ви ноември - "ден на душите". Вярва се, че тогава те напускат чистилището и се връщат на земята. Малко известен е фактът, че в този ранен период (подобно на св. Валентин) Хелоуин също е свързан с младите и плодородието - на първи ноември римляните почитали Помона, богинята на плодородието; на същия ден децата в Англия обикаляли къщите, просейки за т. нар. хляб за душите - давали им го срещу обещанието да се молят за мъртвите. Дните за маскиране започват от началото на ноември и продължават до Коледа. Келтите възприемат този междинен период като време на хаос, размяна на социалните роли и т.н. - все неща, типични за сревновековната карнавална традиция (Rogers 2002: 23-27). С настъплението на протестантизма в Англия денят на Вси светии е почти изцяло изкоренен, но се запазва в Ирландия поради големия брой католици там и по-силното келтско влияние в местната култура (Rogers 2002: 31,40). Ирландските мигранти го пренасят в САЩ, където придобива съвременния комодифициран си вид и оттам се разпространява по света като неотмемен елемент от глобализиращата се култура. Освен че дава възможност за докосване до света на магичното, празникът е привлекателен с това, че за разлика от другите празници не изисква никакви усилия - нито трябва да се купуват подаръци, нито да се приготвя храна, нито да се посрещат роднини (O'Sullivan 2003). Нужен е само карнавален костюм и група приятели. В САЩ възниква традицията в продължение на няколко дни хората да си правят номера, а на самия ден ходят маскирани дори и на работа [2].

В България Св. Валентин навлиза от средата на 90-те години насетне, а Хелоуин - десетина години по-късно. Възприемането на двата празника в българска среда преминава през сходни етапи. Началният етап се характеризира със спорадично празнуване, чието начало най-често се поставя от живели на Запад и завърнали се в страната младежи, които се самоогранизират. С течение на времето това преминава във все по-масово и организирано честване на двете дати. Ролята на културни посредници, пренасящи практиките и "посвещаващи" хората в тях, се изпълнява както от младежи, живели на Запад, така и от някои клубове. Едни от първите маскирани чествания на Хелоуин например се организират от нашумелия софийски клуб "Червило", а след няколко години - и от много дискотеки, най-вече в Студентски град. Значение за навлизането на деня на Вси светии имат и английските езикови гимназии в страната, където празникът се разпространява като задължителна част от запознаването със западната култура. Показателно е споделеното от млада жена: "В училище английските паралелки активно го празнуваха, като се маскираха, но тъй като аз бях немска паралелка, просто наблюдавах атрактивните им костюми и се забавлявах" [3].

Навлизането на двата празника се обуславя преди всичко от установяването на консумативната култура в постсоциалистическото българско общество. Един аспект от това влияние е силната комодификация на съвременната празничност като цяло. Празникът е почти невъзможен без множеството артикули, които го съпровождат. Това има и отрицателни последици за празнуването - доста младежи се дразнят от задължителното купуване на подаръци за деня на любовта и това е основната причина да не харесват празника - още повече, че според тях любовта трябва да се изразява всеки ден, а не да има специален празник. По същество стоките - атрибути на св. Валентин и Хелоуин изпълняват ролята на обредните вещи, без които традиционният ритуал е невъзможен. Важна разлика обаче е посредничеството на пазара при тяхното набавяне. Най-показателни в това отношение са стоките за деня на любовта. Тяхното изобилие по магазините на външен вид силно напомня коледната шопинг мания, като всяка година търговците стават все по-изобретателни. Пазарът не само предлага нови и нови стоки [4], но и все повече улеснява потребителя, предлагайки му продукти, които изискват все по-малко лично участие или усилие от негова страна. Това е най-видно в примера на т. нар. валентинки, разменяни между учениците. Първоначално те купуват от книжарниците листове и пликове за писма, украсени със сърца (много по-рядко ги изработват сами) и пишат текста. С течение на времето започват да се предлагат картички, а напоследък много от тях са дори с напечатан текст, така че за изпращача остава само да пусне посланието в специално предназначената за това кутия [5]. Това отразява типичната за консумативната култура мания за спестяване на време и работа, както и "социалната религия на Запада" - постоянният стремеж към все по-голямо улесняване на бита (Капушчински 1998: 127). Влиянието на консумативната култура като цяло е най-силно сред децата и младежите - по правило те са най-отворени към всякакви нови моди и изживявания, затова и създателите на културната индустрия в световен мащаб насочват основно към тях своите послания. Тази податливост на младите е основната причина двата празника да се възприемат най-лесно и най-масово от тях. Те нерядко посвещават и своите родители в културните нововъведения. Това е една от многобройните прояви на типичното за постмодерния период замъгляване на резките граници между отделните етапи на живота, както и съответстващите им поведенчески стереотипи. Децата заприличват все повече на възрастни, а възрастните - на деца. Увеличава се подобието в начините за себепредставяне, жестовете, модите и целите на свободното време на родителите и техните деца; възниква един по-неформален унивъзрастов стил на поведение. За младите е типичен стремежът към усвояване на западната култура, на която масовото съзнание приписва положителни конотации; те имат потребност от една специфично младежка ритуалност (Янева 2005: 261) и двата празника, особено Св. Валентин, много добре задоволяват тази нужда. Не без значение в това отношение е и категоричната ориентация към градски, а не селски традиции. И Хелоуийн и св. Валентин са празници на гражданите. Болшинството младежи изобщо не знаят за съществуването на български еквиваленти - напр. типичното за Сирница маскиране. Тук става дума не само и не толкова за кукерските игри, чието възстановяване е основен инструмент в конструирането на местни наследства, а за сирнишкото маскиране, широко практикувано в големи български градове в периода преди 1944 г. Тази традиция е напълно забравена и не се ревитализира за сметка на навлизането на западноевропейския празник. Въпреки пристрастието към него, немалко респондентите споделят, че биха участвали в подобни български градски маскаради, ако такива съществуваха и имаше кой да ги организира. Стремежът тук е към колективно празнуване, към "емоционално съпреживяване"- за хората са важни социалните и комуникативни функции на празника, а не толкова религиозната му същност (Беновска 2001: 322, 325). За младите това е още един повод да са с приятели, да се веселят и да общуват. Освен това те ясно осъзнават глобалния, масов характер на тези празници. Той се гарантира от процесите на комодификация и осигурява на празнуващите душевния комфорт да бъдат едновременно различни и еднакви с всички останали, да се интегрират в големия свят и да се осмислят като част от него. В този смисъл двата празника не се възприемат като алтернатива на българската празничност. Повечето млади я свързват със семейните празнувания на Коледа и Великден, които те не отхвърлят, но не ги възприемат като достатъчни за себе си. В техния избор проличава способността на модерния човек да приватизира - по думите на Ивайло Дичев - културния си контекст и така игрово да конструира своята идентичност, пренасяйки я със себе си по света и променяйки я според желанието си (Дичев 2002). Подобно игрово смесване на празници и ритуални практики се свързва с етоса на постмодерната културна еклектика и е неизбежна нейна последица.

Освен споменатите дотук прилики в празнуването на двете дати се забелязват и редица разлики. Най-явната от тях е значително по-видимото - включително и като присъствие в публичното пространство и медийно отразяване - присъствие на свети Валентин. Празнуването на Хелоуийн е доста по-слабо и не е толкова социално видимо, поне към настоящия момент. По думите на млад мъж, "иска се известна смелост, за да се маскираш, а нашето общество е все още доста консервативно" [6]. Вси светии се празнува на компании, при него липсва или е значително по-малка ролята на образователните институции [7], макар че е регистриран единичен случай, в които учителките в елитната детска градина в Горна Баня са подтиквали децата да се маскират за "празника на тиквата". Освен това комерсиалността на деня на Вси светии поне засега не е толкова голяма - тя се ограничава само до купуването на маски и карнавални костюми - макар че все още доста хора си ги правят и сами, а атрибутите на празника не окупират така явно градския пейзаж. Приготвянето на костюма е част от игровото съдържание на празника, което все още е актуално. При Хелоуин по-ярко е изразено колективното начало; честването на св. Валентин също има групов характер, но като цяло то е фокусирано повече върху междуличностните отношения на разменящите си любовни писма. Най-сетне двата празника се различават коренно по смисловото съдържание на своите послания и това се вижда най-добре в практикуването им от децата и тийнеджърите. Романтичният - често дори сладникав - тон на любовните признания на валентинките рязко контрастира с големия афинитет към страшните и зли герои, на които децата се маскират на Хелоуин. Например, персонажите в детската група, която в последните години се самоогранизира и обикаля кв. "Борово", са маскирани като: скелет, вампир, дявол и вещица. Едно момиченце, облечено като феичка, беше допуснато в групата, макар че според момчетата "Ако си нещо като феичка, това не е Хелоуийн, за Хелоуийн трябва да си страшен" [8]. Като цяло децата харесват страшните и лошите герои - добрите не са им интересни - дори Магьосникът от Оз не е любим герой, защото е добър. Това кореспондира с култа към злото, грозното и страшното в съвременната култура като цяло. Децата възприемат целия ритуал преди всичко като игра и най-много, особено на момчетата, им харесва да плашат хората. За тях това е и начин да демонстрират, че са преодолели собствените си страхове, че са големи и силни. Показателно е казаното от едно момче, че до 6 годишна възраст се е страхувало от лошите герои от филмите, а сега, като е престанал вече да се страхува, може да се прави на страшен - "страшните не са лоши, за мен не са" . Показателно е противоречието, че според него целта на маскирането е да се прогонят злите духове. На тази възраст децата вече са наясно, че подобни неща не са подходящи за реалния живот. Въпреки това им харесва да ги правят именно, защото е "на игра" и защото по този начин навлизат в едно сакрално време, необикновено и различно от ежедневното. Тъкмо възможността да се преобразиш и представиш за нещо друго допада и на възрастните, които се маскират на Хелоуин. Те са сравнително малобройни и се появяват най-вече в столичните заведения. Сред най-ревностните практикуващи маскиране откриваме почитатели на "тежка" музика като black metal, death metal и други, за които маскрирането като демони, ангели на злото и т.н. е проява на определен музикален вкус и свързания с него стил на живот.

Денят на любовта има по-особено място в съвременната българска култура. Макар че навлиза като младежки празник, много скоро добре продаващата се любовна тема го прави актуален за макрообществото като цяло. Търсейки примирение между него и все още актуалния Трифон Зарезан, се организират фестивали на виното и любовта; правят се надпревари между градовете за писане на най-дълго любовно писмо; всички хотели в страната предлагат пакети за св. Валентин; в навечерието на празника се издават сборници с любовна поезия и т.н. Моят интерес отново бе концентриран върху честването на този ден от средношколците и най-вече върху размяната на валентинки. Основна причина за това е фактът, че в повечето случаи активното отбелязване на този ден се свързва с ученическата възраст. Редица респонденти, понастоящем на възраст между 20 и 25 години, споделят, че след завършването на гимназията и най-вече след намирането на постоянен приятел начинът, по който честват празника, се променя значително. Изчезва публичният му характер, свързан с показната размяна на анонимни любовни послания - вместо тях влюбените си организират романтична вечеря за двама и си разменят подаръци (най-често бонбони, плюшени играчки и цветя, но също и бижута, дрехи и сувенири). Понякога това е просто поредната възможност да се празнува с приятели - напр. компанията посещава първо боулинг, а после някой нощен клуб - т.е. "романтичната страна" на деня не е особено видна, макар че вътре в приятелския кръг има утвърдени двойки [9]. Наличието на обвързаност е като че ли основният фактор за намаляване нивото на емоциите и оттам - на нуждата от любовни послания - млад мъж споделя "Сега не празнувам св. Валентин, защото любовното и сексуално общуване вече е доста по-просто" [10].

При учениците често с размяната на валентинки се ограничава и цялостното отбелязване на деня, макар че някои компании го използват и като повод за купон. Ролята на училището в празнуването на св. Валентин е значителна. Проследяваме я както в институционален план - в някои школа се организират балове или посещения на клуб за учениците от горните гимназиални класове и това става с прякото участие на учителите [11], така и в индивидуален. Навлизащите в прогимназията четвъртокласници "са въведени" в начина на празнуване от по-големите ученици. Училището пряко или косвено спомага и за събирането на любовните послания. Най-често при портиера на входа се поставя специална кутия, в която учениците десетина дни преди празника пускат своите писма. Понякога има кутии за различните випуски или класове, другаде кутията е една и писмата в нея нерядко се раздават от учителите. От особено значение е фактът, че подателите са анонимни. За получателите остава задачата чрез догадки, подпитвания, сравняване на почерци и т.н. да открият самоличността на изпращача. Понякога между двамата може да не е имало никакъв контакт преди изпращането на писмото, а нерядко това продължава и след изпращането, защото по правило изпращачите не се разкриват и често лъжат, че не те са изпратили посланието. Така цялото ритуално действие се оказва средство за изливане на младежките емоции, от което може и да не последва практически резултат. Подобен тип общуване напомня размяната на нишани между младите в традицинния период. Валентинките се оказват не просто средство за разкриване на чувствата, те са инструмент за изпробване и долавяне на склонността на другия за по-близък контакт. Регистрират се и случаи когато получателите демонстрират пренебрежително отношение към писмото и така недвуслислено отказват на изпращача. Особено показателен е случаят, при който момче закачило на стената в класната стая изпратената му от момиче валентинка, така че да я видят всички. Момичето било много наранено, още повече, че текстът съдържал стихотворение, написано от друго момиче по нейна молба, специално за това момче. Тя издебнала удобен момент, за да откачи посланието си от стената и си останала с болката от случката. Друг път девойка показно скъсала пред всички саморъчно направеното за нея писмо - "така че всички, и той и приятелите му видяха колко съм гадна. Сега може да съжалявам, но тогава така направих". Отново се натъкваме на особената престижност на това да бъдеш гаден, лош и т.н. , която както е видно, е типична не само за децата, но и за младежите.

Валентинката е инструмент за добиване на престиж за получателя - тези, които останат без писмо - а такива винаги има - се чувстват "тъпо" и затова бързо възниква практиката те сами да си изпращат послание, за да си създадат или запазят образ на обект на желание. Тъй като писмата придобиват публичен характер обаче - т.е. те се четат и показват на всички - нерядко учениците познават дали валентинката е "собствена" или "истинска" [12]. Друг вариант за компенсация на липсата на любовно писмо откриваме в практиката кутията да се използва за размяна на листчета между приятелки, показващи колко много те държат една на друга [13]. Очевидно това "разширяване" на смисъла, придаван на деня, се запазва и в по-зрула възраст. Например млада жена, престанала да празнува св. Валентин на 21 години "защото всичко е твърде комерсиално и се е загубила идеята да се изразят наистина някакви чувства", използвала повода да изпрати бонбони на своя приятелка в знак на благодарност за оказана помощ - " реших, че този празник е подходящ и за изразяване на такива приятелски чувства, а не само на любовни емоции" [14]. Закономерна за ученическата възраст е появата на шеги с фалшиви валентинки , както и весели и съвсем детски послания като това, което получило момиче в трети клас от друго момиче : "Обичам те, Мони, защото се биеш добре" [15].

Друга основна характеристика на валентинките е, че въпреки пристрастеността си към общуването чрез Интернет младите предпочитат да изпращат тези послания в хартиен вид. Тук значение има не само формата на изпращането - чрез училищната кутия и на специална картичка - но и желанието за личен контакт с бленувания представител на противоположния пол. Макар че възможностите за изпращане на виртуална картичка са големи, сравнително малко ученици ги използват.

Закономерно, денят на св. Валентин е предпочитан за годеж и сватба, както и за разкриване на чувствата пред любимия човек. Разпространението на празника води и до явна модификация в традицията за празнуване на имен ден. Много хора с имена Валентин, Валентина се оказаха склонни лесно да възприемат католическия си имен ден вместо деня на православната мъченица Валентина, който се чества само четири дни преди св. Валентин - на 10-ти февруари (Янева 2005: 264). Възприемането на празника периодично поражда медийни дискусии защо и доколко той е предпочитан пред традиционния Трифон Зарезан. Както стана дума по-горе, честването на двата празника вече се е сляло в много отношения. Младежите с постоянни партньори нерядко почитат Трифон Зарезан, като се събират с приятелските си компании след романтичната вечеря с половинката. Според някои млади хора, празникът на виното е компенсация и утеха за тези, които са самотни и нямат към кого да адресират своето любовно послание. В шумните дискусии по въпроса кой от двата празника да изберем съвсем се загуби едно трето значение на този ден, което е най-ранно и в известен смисъл най-значимо. На 14-ти февруари църквата поменава успението на св. Константин-Кирил Философ...

Противно на очакванията, групата на празнуващите тези два празника младежи на възраст 20-25 години не е еднородна. Преобладават тези, за които св. Валентин е по-близък и които в повечето случаи не практикуват маскиране на Хелоуин. По-рядко се среща и обратният вариант - някои възпитаници на езикови гимназии практикуват Хелоуин, но отхвърлят Св. Валентин като комерсиален. Немалка е и групата на тези, които изцяло не приемат двата празника като чужди на българската традиция. С други думи, възприемането на двата празника е неравномерно и невинаги групите на практикуващите ги съвпадат. За разпространението на всеки един от тях от значение са различни фактори. Това, което ги обединява обаче, са сходните им функции в контекста на младежката субкултура.

По думите на Б. Богданов "делникът и празникът трябва да бъдат достатъчно оразличени в дадена култура, ако не са достатъчно оразличени, културата винаги произвежда друг празник, за да може да поддържа това оразличаване" (Богданов 1996: 7). Въвеждането на Св. Валентин и Хелоуин в съвременната българска култура изпълнява подобна оразличителна роля. И докато в традиционните общества сакралното време приобщава хората към божественото, прави ги "съвременници на боговете" по думите на Елиаде, постмодерната празничност профанизира и секуларизира сакралното време, премахва образа на бога от него и го превръща в игра и обект на консумация. Нуждата от нови празници, които да ознаменуват разликата между делничното и празничното време, да отговорят на дълбоката човешка нужда от празнуване (Богданов 1996: 8) и на младежката потребност от социална легитимация се обуславя от факта, че традиционната празничност в голяма степен е загубила актуалното си значение за много българи. Тя все по-малко е в състояние да задоволи тези потребности на съвременните хора. За тях календарните празници са преди всичко повод за поредното сядане на трапезата. Липсва им активното съпреживяване на празника, което младите търсят и намират в глобалните послания на Хелоуин и св. Валентин.

Литература

• Богданов, Богдан 2006 : Празникът в традиционната и модерната култура. - В: Празници и зрелища в европейската културна традиция през Средновековието и Възраждането. София, 5-11.
• Дичев, Ивайло 2002: От принадлежност към идентичност. Политики на образа. София, Лик
• Капушчински, Р. 1998: Космическият разум в Америка. - В: В края на века. Големите умове на нашето време за света и неговото бъдеще. София.
• Рот, Клаус. 1992: Народната култура на Югоизточна Европа в модерното време. - Български фолклор, кн.1, 38-48
• Янева Станка 2005: Свети Валентин - празник на влюбените. - Във: Всекидневната култура на българите и сърбите в постсоциалистическия период. Трета българо-сръбска научна конференция. София, 2005, 260-271
• O'Sullivan, Joanne 2003: Helloween. A Grown Up's Guide to Creative Costumes, Devilish Décor@ Fabulous Festivities. Lark Books.
• Rosinsky, Nathalie M. 2003: Valentine's Day. Compass Point Books.
• Rogers, Nicolas 2002 : Helloween. From Pagan Ritual to Party Night. Oxford University Press.
• Roop, Peter and Connie 1999: Let's Celebrate Valentine's Day. The Millbrook Press Inc.

Бележки

[1] През 1969 г. денят на св. Валентин е изключен от списъка на католическите светци, чиито дни се честват с литургическо почитание и оттогава насетне се отбелязва само на епархиално ниво.

[2] Инф. Силвия Борисова, 29 годишна.

[3] Инф. Цветелина Фандъкова, 23 годишна, студентка

[4] За разнообразието от валентински артикули виж Янева 2005: 264

[5] Инф. Сърмена Кръстева, 16 годишна, р. в София, ученичка в 32-ро СОУ.

[6] Инф. Н. Секулов, студент

[7] Както стана дума по-горе, изключение в това отношение са английските гимназии.

[8] Информатор Траян Кръстев, 9 годишен, ученик в немското училище в София

[9] Инф. Цветомира Фандъкова, 23 годишна, студентка

[10] Инф. Н. Секулов, студент.

[11] Например в 32-ро училище учителка дала на две ученички да изрязват в час поканите за този бал, направени във формата на сърце.

[12] Инф. Петя Чалъкова, 24 годишна, студентка.

[13] Инф. Цветомира Янкова, 23 годишна, студентка.

[14] Инф. Рени Янкова, студентка.

[15] Инф. Моника Христова, 24 годишна, студентка