Годишник на департамент "Антропология", том 4, 2010

Градът - моментна снимка

Васил Гарнизов

 

Три дена от живота на един български град и близкото до него село
(Ивайловград и Драбишна, 13-15 февруари 2010 г.)


Язовир "Ивайловград"


Свечеряване в Ивайловград с поглед към "Гръцката църква"; обикновенно е затворена, сега покрай празника я отварят за група гръцки свещенници и монаси; заради празника е отворена и границата с временно КПП край с. Славеево


Призори градът не изглежда вече толкова романтичен - поглед откъм квартала над "Българската църква"


Старата чешма в горния край никота не пресъхва и е устойчиво място, където пастирят докарва овцете и козите на водопой - важна част от старата домашна икономика на града.


Както винаги встрани от чешмата стои буца каменна сол за добитъка.


От чешмата надолу и нагоре по хълма потеглят улиците на града, където съжителстват каруци със стари автомобили


Редом с каруците могат да се видят и стари девоенизирани камиони - до 90-те години в Ивайловград са разположени граничен отряд и школа за граничари, които в голяма степен определят и тогавшната икономика на услигите в града


Символите на новите черти на икономиката: международни транспортни услуги със собствен камион (макар и по-рядко се виждат и нови камиони) и инвестиране в недвижима собственост (закупуване на стари къщи в селата около града, реставриране, привличане на клиенти от "вътрешността" )


В новата икономика продължават и чертите на старата - винопроизводството (вляво собственикът на изба "Ямантиев"); промяната не е лесна и се подпомага от ЕС, първоначално от програмата САПАРД, после - от Плана са развитие на селските райони (вдясно, антрополог-консултант на Местната инициативна група, която трябва да разработи стратегия за развитие)


Въпреки промените москвичът е все още в движение по улицита на града и все още на почит


Конкурират го и стари мерцедеси


Катафалката на града също е мерцедес; а улицата - пространство, където все още се дава публичен израз на смъртта и на скръбта, което е нещо привично за стила на живот на старите български градове и села и почти напълно отсъства от публичното пространство на съвременния град


Ритуалът е запазен и в детайлите: шествието се води от сравнително млад човек с кръста, следван от месачката с кошница с хляб и храна, покрити с месал, до нея жената с водата (каната ще остане на гроба или ще се счупи там), едва след това - свещеникът, следван от катафалката и останалите участници в шествието; кърпа е завързана на кръста, водата и кошницата; кърпи като дар са завързани и на ръцете на изпращачите


Гробището е поддържано и спретнато; надгробните плочи - стандартни и скромни.


Изключение прави скорошен паметник - не е на мутра (изразява ценности, които не са толкова присъщи на ивайловградчани, които не са много-много по бурния живот); макар и встрани, натрупани накуп са запазени и старите гръцки надгробни плочи, където най-често освен името и годината на смъртта е означена и професията на починалия.


Освен място за публичен израз на скръб, улицата е и място за позиране - начин да покажеш и изразиш себе си (в случая като по-як и по-щурав - шапката се сваля, главата се накланя напред, ръцете се разрперват, раменете се привеждат в рапърска поза); по-малкия от две братчета, които си изкарват хляба през зимата като режат, цепят, доставят, товарят и разтоварват дърва


На други не им е до позиране - търпеливо чакат магазина да отвори; но и като отвори - не бързат чак толкова


Във връзка с празникът на града е организирана научна конференция (общината и департамент "Антропология" в НБУ); разбира се, открива я кметът


Конференцията: дебати за културното наследство и устойчивото развитие


Едновременно с откриването на конференцията тече конкурс за най-добри домашно вино и ракия (с дегустация): един от победителите - домашна гроздова от кв. Лъджата


При подобни събития фотографът на града винаги е наблизо, но гайдата се вади все по рядко.


Директорката на училището с майка си - различията не само в облеклото и прическата, но уважението е непоклатимо.


В къща в Ивайловград не се влиза без подарък, с празни ръце, но и не те пускат да излезеш празен; често, както в този случай, дарът е в течен вид (домашна ракия собствено производство)


В това време празникът (св. Трифон Зарезан) е в разгара си; за пръв път в историята на града, а и вероятно в българската история, в "Българската църква" ("Преображение господне") богуслужението се извършва едновременно от български и гръцки владика с редуване на български и гръцки език; владиката на Пловдивската епархия записва литургията, за да я излъчи по-късно по скоро създадената църковна кабелна телевизия


По време на литургията властта е раздвоена; отпред пред олтара е местната власт - кметът (от БСП) с неколцина общински съветници; представителите на централната власт (от ГЕРБ; зам областен управител, депутатът от района, местен координатор и др.) присъстват централно, но са най-открая


На литургията присъства и старата гвардия (вляво) 80 годишна активистка по всякакви социални дейности, душата на хора за старите градски песни и организатор на екскурзии и празници, сега организира годишнината на випуска, който е завършил гимназията преди 60 години; и душата на фолклорния състав (вдясно), който след църквата отива, за да пее при тържественото трифоновско зарязване на лозята - двамата ги свързва художествената самодейност


Двамата владици водят шествието след службата; табелата отзад вдясно указва, че проектът "Културни и исторически мистерии на Източните Родопи" (за възстановяването на църквата) е подкрепен от ЕС


След владиците - шествието


Ивайловград има голяма диаспора в Пловдив и София, както и по-малка в Чикаго: вляво столичен архитект от Стамболовия род, дорител на града (за училището и новата църква в двора на училището); вдясно американче от българо-сръбски произход, отглеждано от ивайловградската си баба, ходи на детска градина в града и му предстои завръщане в Америка


Връзката с Америка е жива - последством високоскоростния широколетнов достъп и Skype


На крачка от града и на светлинни години от скайпа - с. Драбишна (църквата с гроба на свещенник Кирил)


Олтарът


Църквата е празна откъм богомолци, но има кой да я пази - една от последните в селото (времето е спряло под погледа на старият пловдивски митрополит Варлаам 1969-1986, пропуснало е митрополитите Арсений 1987-2006 и Николай от 2007)


Един от последните жители на с. Драбишна (мъжете са малцинство)


По изключение - има и от по-младите от последните жители


Магазинерката - завърнало се попълнение от Пловдив; казва за италианеца, че много му помагали докато си поправи къщата, но след като я е завършил, вече не общува с тях; не пазарува от нейното магазинче ("Наркоопа") - пазарува си от Гърция


Площадът с училището; сега в селото има еднин ученик, за когото всеки ден идва микробус, за да го води до училището в Ивайловград; детото е на един от новозаселите се "инвеститори" - италианец, който преди това е живял в Кърджали


Улиците са празни, но има нови кофи за боклук ...


както и разхвърляни стари предмети (мотоциклет "Puch" с фар "Yamaha", бутилка от газова автомобилна уредба ...)


Тук таме има по някоя кокошка ...


... или магаре


Но градините са обработени


Дворовете са подредени и приветливи


... както и къщите (с малко вещи, изостанали от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 в.)


и снимки на покоен съпруг, деца и внуци, някои от които са в Ивайловград, Кърджали или Пловдив.