Nevereno vliz

";} ?>

ГЛАВА ХІ. Последни открития

 

Откритието във Великобритания

През септември 2012г. са открити човешки останки, заровени на терена на паркинг в Leicester, за които се установява, че принадлежат на Ричард III,   убит в битка през 1485г., Англия. Скелетът на краля е идентифициран с помощта на ДНК анализ, след сравняване на резултатите от изследванията с тези на кралските потомци.

Това е изключително откритие, което пренаписва учебниците по история на Англия. Останките са на Ричард ІІІ, последният крал от английската династия Plantagenet

Резултатите от изследванията показат, десет наранявания, предимно  върху главата и гръдния кош, получени непосредствено  преди смърта на Ричард ІІІ.

Скелетът на краля представя доказателства  за изкривяване на гръбначния стълб  - наличие на гърбица и множество наранявания в последната битка на Ричард ІІІ

Изследванията потвърждават   изкривяване на гръбначния стълб    или наличието на гърбица.Именно този гърбав крал, Ричард ІІІ е обезсмъртен от Уилям Шекспир.

Уилям Шекспир

 

Останките на крал Ричард III са открити във вероятно  набързо изкопан гроб, в двора на някогашната църква Grey Friars. Днес на това място там се намира паркинг.

Костните останки по време на разкопките

 

 

 

 

Черепът на крал Ричард ІІІ

Следи от смъртоносни удари върху черепа на Ричард ІІІ

В задната част на черепа на краля, така като е установено от археолозите,  има   има следи от един или два удара вероятно причинени от меч и алебарда и които вероятно са причинили смъртта.

Рентгеновата томография показва две наранявания, които биха могли да са причина за смъртта:

А - мястото, където гръбначния стълб се съединява с черепа. Допълнително  са откриват две смъртоносни наранявания  -B и C, като последното вероятно е от алебарда.

И двете наранявания са могли да навредят малкия мозък. Следите от нараняване на лявата ръка, са  вероятно от сабя и също биха могли да бъдат фатални.

Алебарди

 

Антрополозите определят, че скелетът принадлежи на мъж, в края на 20-те или началото на 30-те години. Ричард ІІV е бил на 32 години, когато умира.

Следа от удар върху дясно ребро на крал Ричард III е възможно да е била в резултат на нанасяне на удари след смъртта на краля...

Вероятно този разрез, както и други следи от удари върху костите на скелета са доказателства за т.н. "унижение» след смъртта му – или гавра с мъртвия крал.

Друг следи  от наранявания се откриват  върху  челюста на Ричард III: Изследователите откриват общо  десет рани върху  костите и черепа.

 

 

 

 

 

Костните останки по време на разкопките

 

Битката при Bosworth: Ричард ІІІ е изобразен върху своя бял кон .Битката, в която Ричард ІІІ загива е краят на династията на Плантагенетите и начало на възхода на династията на Тюдорите.

ДНК проби  от останките  открити в Grey Friars са сравнени с тези от двама потомци на английския  крал по майчина линия. Резултатите от двете проби  съвпадат...

Потомъкът по майчина линия Michael Ibsen  е дал проба за ДНК анализ, която е била използвана, за да се идентифицират намерените костни останки, като по този начи е било доказано, че те придлежат на крал Ричард ІІІ.

Интересното е, че останките на Ричард ІІІ за малко да бъдат унищожени от строежът на външна тоалетна над  кралския гроб през 19 век.

Останките са в добро състояние, липсват единствено стъпалата

При строителните работи, по всяка вероятност са били  унищожени части от крайниците. Самият гроб  е бил малко  под 70 см дъбочина.

Мястото на разкопките

Richard III умира на възраст 32години в битката при Bosworth

Ричард ІІІ

 

Откритието в Мексико

В края на декември 2012г. в Мексико археолози откриват  находище с  25 човешки погребения, 13 от които са с черепна деформация и 5 с деформация на зъбите.

Credit: Cristina Garcia / INAH

Разкопките се ръководят от Garcia Moreno от от името на Arizona State University  и National Institute of Anthropology and History (INAH).

Зъбната деформация се смята, че е свързана с ритуал отбелязващ навлизането в следпубертетната възраст или юношество или начало на възмъжаването.

5 от индивидите, които имат зъбна деформация са над 12 години.

Този обичай е известен и като сплескване на главата и на практика обикновено се прави, за да означава принадлежност към дадена група или начин за демонстриране на  социален статус.

Credit: Cristina Garcia / INAH

Най-ранният писмен запис на черепната деформация датира от 400 г. пр. Хр в описанието на Хипократ " на Macrocephali или големи глави.

Credit: Cristina Garcia / INAH

Това сплескване е  правено обикновено върху главите на върху кърмачетата, защото е било по-лесно да се промени формата на черепа.

Рисунка на Paul Kane, показваща бебе от племето Chinookan по време на практиките за сплескване на главаjа и изображение на индивид с подобна форма на главата.

 

С цел да се постигне ефекта  дървени дъски са прикрепвани  черепа, като по този начи върху него е упражнявано влияние .

Избражение на техниките за  оформяне  на череп на дете, практикувани от маите

Тази процедура  е започвала  обикновено започва  на около един месец, след раждането  и продължава през  следващите шест месеца.

Incan Skulls

Според специалистите методът е било изключително рискован и голяма част от децата с деформирани черепи са умирали. Интересното е, че  в този случай всички открити в това находище останки от индивиди имат еднакви характеристики. Няма отговор и на въпроса защо е само един от скелелите е на иднивид от женски пол.

 

Наличието на  останки от бебета или пеленачета, както и на такива от преди пубертета, показва, колко опасна е била тази практика.

Проба използвана за абсолютно датиране ,взета от един от скелетите отнася останките към 943 година.

Черепът е датиран  между 945 A.D. и 1308 A.D., Откритието а направено случай по време на изкопни работи за напоителна система в северозападно Мексико.Не е известна популацията, към която са принадлежали индивидите, чиито останки са открити в това находище. Много от черепите имат следи от дентална- зъбна или черепна деформация

 

Находището  El Cementerio е открито през 1999г, но изследователския тим завършва изследванията си в края на 2012г.

Mayancranialmodification.jpg

Според археолозите  практиката за деформиране на човешки черепи е съществувала преди 1,000 години.

Déformation Péruvienne MHNT.jpg

Обикновено деформацията е постигана с две дъски прикрепени към черепа, като по-този начин се е осъществувал натиск върху него. Черепът и дъските са били обвити с бинтове.

Paracas - популация в Андите, за която е известно, че обитава Перу в периода 800г. ВС - 100години ВС

Черепната деформация  е използвана от различни общества по света като ритулни практики, за да подчертаят различният статус или положение на дадена група в отличие от друта.

Що се отнася до индивидите с деформирани черепи от El Cementerio причината не е все още ясна.

 

обратно нагоре