В настоящия сборник на департамент “Чужди езици и литератури” са събрани 16 статии – изследвания по теория и история на литературата, лингвистични студии, културологически текстове, както и разработки от областта на теорията и практиката на чуждоезиковото обучение. Това е седмият пореден том на годишника, което е доказателство за постоянните сериозни и задълбочени научни интереси на преподавателите.

Раздел “Литература” съдържа пет статии, които разглеждат проблематика на испанската, италианската, американската и британската литература, като първите две от тях са обзорни и третират възникването на специфични жанрове, а предмет на останалите са конкретни литературни произведения. В разработката си “Сборникът с новели в италианската литература: опозицията устна/писмена реч като движещ фактор на повествование” П. Петкова-Сталева представя възникването и развитието на италианската новела, която отразява новото светоусещане в края на Средновековието. Новелата събира различни повествователни тенденции, които обуславят жанровата й гъвкавост и липсата на ясно дефинирана граница между устната и писмената форма. В „Антидиктаторският” роман в Испаноамерика” (исторически и литературни корени), А. Леви ни запознава с едно специфично за латиноамериканския континент литературно явление – антидиктаторския жанр. Авторката проследява възникването и развитието му и предоставя списък на антидиктаторските романи от зараждането им до 1990 г.

Прекосявайки Атлантическия океан, в “Как пришълецът и местният жител виждат брега в книгата на Торо „Кейп Код” А. Бакрачева занимава читателя с чувството за място на Торо. За разлика от други произведения на същия автор, които представят повествованието единствено от личната гледна точка на местния жител, в Кейп Код се предлага допълнителна гледна точка – тази на пришълеца. А. Андреев представя един роман на Рут Рендъл в “Любовта ала Рут Рендъл няма да спаси света: “Водата е прекрасна”, и разглежда начина, по който се третира темата за любовта. С присъщия за Рендел трагикомичен стил, авторката изследва странните взаимоотношения, наречени „любов”, като установява, че вероятността за истинска любов между хората е все по-минимална в съвременния свят. Петата статия “Езиковият израз на фантастичното и на хиперболата в разкази на Радичков и техният превод на италиански език” от Десислава Давидова представлява много интересен езиков анализ на превода на типичните за стила на Радичков метафора, хипербола, диалектизми и народни думи, като се доказва умението на преводача, който успешно е предал специфичния и своеобразен изказ на българския класик. Тази статия е и своеобразен преход към следващия раздел.

Най-голям по обем е разделът “Език и култура”. Първата студия, “Футурумът и кондиционалът като граматични средства за изразяване на несвидетелска информация в съвременния италиански език” на Н. Раданова представлява задълбочено изследване на употребите на епистемичния футурум и на кондиционала за дистанцираност от синтактична, прагматична и семантична гледна точка. Анализират се модалните, темпоралнитe и аспектуалнитe стойности на тези две категории. За пръв път се представя парадигма от аналитични форми, различна от тази на сложните времена, за изразяване на несвидетелска информация, което недвусмислено доказва, че италианският език се развива към аналитизъм. Интересен подход е избрал В. Виденов в статията си “Изменчивост и постоянност: английското съществително име и категориите му”, която представлява философско есе за езика. Посредством описание на някои характеристики на съществителното в английския език, и в задочен диалог с проф. Жана Молхова, авторът цели да покаже, че съществителното име притежава категориите изменчивост и постоянност. В “Глаголи за движение във фактитивна конструкция във френския език. Интерпретация и превод на български език” Ц. Кръстева прави съпоставка между френската конструкция “faire + inf” и каузалните конструкции в българския език. Изследването фокусира върху четири глагола за движение: aller, venir, entrer, sortir, които представляват проблем при превода на български. Авторката прави описание на френската конструкция от гледна точка на синтактичната организация и семантичните отношения на участващите в глаголното действие субекти, като представя средствата, с които българският език изразява казуалните отношения.

Обект на статията на Д. Давидова “Поглед към някои употреби на простото деепричастие (gerundio semplice) в италиански език в съпоставителен план с български език” е употребата на простото деепричастие в няколко съвременни италиански произведения и превода му на български. Съпоставителният анализ показва, че за широко използваното деепричастие в италиански език, в български се предпочитат описателни конструкции, лични и нелични глаголни форми. В “Някои проблеми при превод на европейски законодателни текстове” Д. Янкова описва специфичния за европейското законодателство жанр на директивата и посочва най-типичните проблеми при превода на директиви от английски на български език. На базата на съпоставително изследване на 120 стр. текстове, се очертават насоки при превод на европейски правни текстове в бъдеще.

В изключително интересната статия “За класификацията на някои фактори в лингвокултурологията (из “китайския опит” в междукултурната комуникация)” Г. Куртева изследва ролята на важни фактори в междукултурното езиково общуване, и по-конкретно някои реакции в различна езикова и културна среда, на базата на култура, доста различна от европейската. Дават се насоки как да се общува успешно и как да се интерпретират различни видове мултикултурно поведение. На базата на публикации от уебстраницата на BBC, публикувани в продължение на една година, и в съпоставка с публикации за Белгия, Финландия, Дания и Португалия, в статията си “Образът на България в международните медии: Критичен анализ на дискурса и Корпусно изследване на лексиката” Е. Тарашева изследва средствата, чрез които се изгражда образът на България в международни медии. Посредством честотен анализ на използваните думи се стига до извода, че за България преобладават статии за престъпления, докато за останалите страни се набляга предимно на социални аспекти от ежедневния живот.

Третият раздел, “Чуждоезиково обучение”, съдържа четири статии, които третират различни проблеми от обучението по чужд език – успешно развиване на определени умения при усвояването на езика; планиране на учебния процес; проблематика, свързана с преподаването на език в условия на многоезичие; както и подготовка на преводачи. В статията “Когато сме на финала, да помислим за началото”, С. Харизанова описва конкретни практически идеи, изпробвани в уъркшоп, проведен в НБУ, чиято цел е да покаже как добре планираните и целенасочени дейности и задачи имат решаващо значение за успешния учебен процес. Д. Маргаритова изброява начините за развиване на умението слушане чрез приказки в “Умението слушане и използване на детски книги и приказки в ранното чуждoезиково обучение”, като разработва конкретни задачи за слушане и посочва съответните подходящи стратегии, съобразени със специфичните цели. Приказките се представят като ценен ресурс при преподаването на английски език на деца в началното училище, които правят ученето лесно, приятно и разбираемо. В “Немски като чужд език в контекста на многоезичието” П. Стефанова разглежда как многоезичието влияе на обучението по немски като втори чужд език, като се спира на изключително актуални дидактически и методически аспекти, като методиката на многоезичието в сравнение с традиционната чуждоезикова методика; ефективното използване на досегашния езиков опит за преподаването и изучаването на следващи езици; новите компетенции, необходими на преподавателите и др. В изключително навременната и актуална статия “Филмовият превод и подготовката на преводачи”, М. Шипчанов прави кратък исторически преглед на различните видове филмов превод и посочва най-често срещаните грешки при превод на филми на български език. Авторът предлага полезни напътствия и препоръки за подготовка на преводачи и указания как да се използват софтуерни програми за субтитриране. Статията е онагледена с илюстрации и видео клипове.

Научните и практически разработки, представени в годишника отразяват широкоспектърните и интердисциплинарните интереси на колегите от департамент “Чужди езици и литератури”, и безспорно доказват за пореден път задълбочените академични стремежи, които би трябвало да съпътстват преподавателската работа на всеки уважаващ себе си професионалист. Неминуемо тези актуални статии ще дадат добър пример за останалите колеги, които не са намерили време или творческо вдъхновение да допринесат за една още по-шарена палитра от широката проблематика, свързана с преподаването на език, литература, култура. Надяваме се, че следващият годишник ще съдържа и статии на наши студенти.