ДВЕСТА ДЕВЕТДЕСЕТ И ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ

София, сряда, 30 ноември 2011 г.

Открито в 9,03 ч.

Председателствали: заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова

Секретари: Петър Хлебаров и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)

Уважаеми колеги, ще Ви запозная с Програмата за работа на Народното събрание.

..................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

Следваща точка от програмата ни е:

ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИНСТИТУТ ЗА НАЦИОНАЛНА ПАМЕТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНЯТА СРЕЩУ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД.

Вносител е народният представител Лъчезар Тошев, на 23 август 2011 г.

Няма доклад на Комисията за вътрешна сигурност и обществен ред. Има доклади на Комисията по правни въпроси и на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.

С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае госпожа Даниела Миткова.

Заповядайте, госпожо Миткова.

ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА МИТКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД

за първо гласуване
относно Законопроект за Институт за национална памет за престъпленията срещу българския народ № 154-01-81, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 25 юли 2011 г.

На заседание, проведено на 17 ноември 2011 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроект за Институт за национална памет за престъпленията срещу българския народ, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 25 юли 2011 г.

Вносителят – народният представител Лъчезар Тошев, изложи мотивите на законопроекта. Той посочи, че законопроектът е създаден на базата на законопроект, изработен от народния представител Филип Димитров в Четиридесетото Народно събрание. Отчетено е обстоятелството, че междувременно е създадена Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, съгласно Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Законопроектът има за модел закона, в който е създаден полския Институт за национална памет, но който не може да се приложи директно в България, доколкото в Полша прокуратурата е част от изпълнителната власт.

Според господин Тошев проблемът, поставен чрез законопроекта, е актуален. България е единствената, която все още не е създала свой Институт за национална памет от страните в ЕС, преживели комунистическа диктатура. Въпросът с паметта за извършените престъпления е намерил място и в приетата на 2 април 2009 г. от Европейския парламент Резолюция „Европейската съвест и тоталитаризма”.

За разлика от преходния законопроект по същия въпрос, в този законопроект не се предлага института да има регионални и местни структури.

На 10 юни Съветът на Европейския съюз по правосъдие и вътрешен ред прие становище за насърчаване държавите членки и Европейската комисията да подемат или подкрепят инициативи за осведомяване и образоване на обществеността за тоталитарното минало на Европа, както и да реализират научноизследователски проекти, включително с международно измерение.

Големите въпросителни обаче, които поставя законопроектът, не се отнасят само до текстовете му, които нямат нормативно съдържание, защото формулировката им е описателна, обяснителна, декларативна и е относима по-скоро към учредителен акт на едно юридическо лице с нестопанска цел, отколкото към нормативен акт, какъвто е законът.

Същественият въпрос е доколко законопроектът е съобразен с другите закони, които уреждат трайно обществените отношения в тази област и регламентират правомощията на съответните държавни органи, като например Законът за Националния архивен фонд, Законът за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност, за разузнавателните служби на Българската народна армия, Закона за защита на класифицираната информация и други.

Все в тази връзка следва да се отбележи и това, дали законопроектът не дублира дейността на тези органи – Държавната агенция „Архиви”, така наречената Комисия по досиетата, Държавната комисия по сигурността на информацията. Толкова повече, че към настоящия момент, документите, които има предвид законопроектът, вече са предадени на така наречената Комисия по досиетата.

Не на последно място, в мотивите към законопроекта няма становище относно финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, особено в контекста на настоящите икономически условия и предвид факта, че се създава институт, който обаче не е определен като какъв субект на правото е.

След проведеното обсъждане, с 3 гласа „за”, 6 гласа „против” и 12 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване
Законопроект за Институт за национална памет за престъпленията срещу българския народ № 154-01-81 внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 25 юли 2011 г.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ  АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.

С доклада на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите ще ни запознае господин Стаменов.

ДОКЛАДЧИК АСПАРУХ СТАМЕНОВ:

„ДОКЛАД

относно Законопроект за Институт за национална памет за престъпленията срещу българския народ № 154-01-90, внесен от Лъчезар Тошев на 23 август 2011 г.

На редовно заседание, проведено на 15 септември 2011г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа внесения от народния представител Лъчезар Тошев Законопроект за Институт за национална памет за престъпленията срещу българския народ.

На заседанието присъстваха господин Дянко Марков и господин Никола Рухчев – представители на Съюзите на репресираните в България.

В своето изложение вносителят Лъчезар Тошев подчерта, че в миналия мандат на Народното събрание подобен закон е внасян от народните представители Филип Димитров и Петър Стоянов.

Господин Тошев обърна внимание, че България е последната държава от Европейския съюз, която не е създала институция за национална памет. Всички посткомунистически държави – членки на Европейския съюз, вече имат такива институти. Подобни институти има и в държави, в които не е имало комунистически диктатури. Като пример той посочи Швеция.

Вносителят подчерта, че проектозаконът си поставя за цел събиране, проучване и популяризиране на данните и документите за престъпления, извършени от репресивния апарат на тоталитарната държава. Институтът за национална памет се ръководи от Съвет, избран от Народното събрание на Република България. Половината от членовете се предлагат от Съюза на репресираните в България, а другата половина – от народните представители.

Според господин Тошев обемът на работа на института следва да се определи от правителството, след консултиране на щата и бюджета с министъра на финансите.

В последвалата дискусия участие взеха гостите и народни представители.

Господин Александър Радославов изрази мнение, че тази тематика може да бъде развита от поделение към Държавния архив.

Заместник-председателят на комисията господин Димов заяви, че подкрепя идеята на законопроекта. Според него недостатък е липсата на становище от Финансовото министерство към датата на обсъждането.

В заключение и председателят на Комисията господин Бакалов заяви подкрепата си за законопроекта. Той също акцентира върху факта, че България е останала последна от европейските държави по създаването на институция за националната памет. Според него основна причина за това е липсата на политически консенсус при оценката на тоталитарното управление от 1944 г. до 1989 г.

След проведено гласуване, с 9 гласа „за”, без „против” и 1 глас „въздържал се”, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за Институт за национална памет за престъпленията срещу българския народ № 154-01-90 от 23 август 2011 г., внесен от Лъчезар Тошев.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Стаменов.

Думата има вносителят.

Заповядайте, господин Тошев.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.

Уважаеми народни представители, това е един от опитите да се създаде Институт за национална памет в България. Вярно е, че първият опит беше направен в предишното Народно събрание, където мнозинството беше съвсем друго, и което не можа да бъде реализирано. В настоящия парламент това е втори опит да се създаде такъв институт. Затова внасям закон, който има за цел да уреди създаването и функционирането на такъв институт в България.

Беше казано и в становищата на комисиите, че от страните от Европейския съюз, които са преживяли комунистическа диктатура, само България остана единствената страна, която не е създала свой Институт за национална памет. При изработването на този законопроект, по който съм работил още 2006 г. и сега, е използван за модел Законът за Институт за национална памет на Полша, също и частично унгарският закон на Института за национална памет, за да можем да следваме един опит, който вече е показал, че е успешен.

Целите на този институт включват проучване на всички документи за извършените престъпления срещу българския народ от комунистическия режим, събирането на тази информация и обнародването й чрез публикации, лекции и изложби, така че тази информация да стане широко достояние на българското общество.

На тази база вярвам, че можем да постигнем обща оценка за тези събития, стъпвайки върху информация, която не идва от неправителствени организации или други източници, които биха могли да бъдат пристрастни, а като една държавна институция да даде точната информация за извършените престъпления срещу българския народ от един престъпен режим, обявен със закон за престъпен през 2000 г.

При дебатите в Европейския съюз, в Съвета на Европа, навсякъде беше отправен призив към страните членки на тези организации да проучват миналото, извършените престъпления, да предават информация на своето общество. През тази година Съветът на Европейския съюз, където заседават министрите на страните членки, специално съставът по правосъдие и вътрешни работи на 10 юни прие едно решение по доклад на Европейската комисия. В т. 9 от това решение се казва, че се приканват всички заинтересовани страни да се възползват максимално от съществуващите програми на Европейския съюз, за да създадат платформа на европейска памет и съвест, която да предоставя подкрепа на настоящо и бъдещо взаимодействие и сътрудничество между националните научно-изследователски институти, работещи в областта на историята на тоталитаризма.

Да, обаче ние нямаме такъв институт. На това заседание са присъствали двама министри от нашето правителство: господин Цветанов –  министър на вътрешните работи и госпожа Попова, която до днес беше министър на правосъдието. Те не са възразили, а са подкрепили приемането на това решение.

За съжаление в Комисията по правни въпроси групата на ГЕРБ,         която би трябвало да подкрепя такива предложения, се въздържа. Дванадесет са „въздържалите се” от ГЕРБ и шест гласа „против” от традиционно противопоставящите се на това предложение депутати от БСП, депутатите от „Атака”, също се оказаха против тази идея.

Докато ние дебатирахме у нас това предложение се създаде тази европейска платформа. Това се случи на 14 октомври тази година. В създаването участваха трима премиери, между другото на страни от Европейския съюз, които са преживели комунистически режими. В тази обща платформа се включиха институтите на Чехия, на Естония, на Германия, на Унгария, Латвия, Литва, включително Холандия и Швеция, на Полша – Института за национална памет, на Румъния – Института за изследване на комунистическите престъпления и в памет за румънската емиграция, на Словакия, на Словения и така нататък.

От България участва една неправителствена организация –Центърът „Хана Аренд”, малка неправителствена организация, която въпреки добрите си намерения не може да замести необходимостта от създаване на Институт за национална памет.

За да може България да се включи и да не стои отстрани на този процес, смятам, че трябва да подкрепим създаването на Институт за национална памет. Разбира се мнозинството има право да реши как точно да изглежда този институт, но до момента нямаме инициатива от мнозинството за създаването му. Не са внесени законопроекти дори, дори няма предварителни обсъждания по тази тема.

Затова си позволих на 25 юли отново да внеса този законопроект. Смятам, че е необходимо, както за нас да знаем това, което се е случило на базата на документи, и то не само от архива на „Държавна сигурност”, от архива на Комунистическата партия, от архивите на затворите, от архивите на други министерства, където са се извършвали действия, които могат да бъдат окачествени като престъпления срещу българския народ, но е важно също и за бъдещите поколения. На тях ние не можем да завещаем тази пропаст, която комунистическият режим е издълбал в българското общество между едните, които са извършвали репресии и другите, които са репресирани.

За да бъде затворена тази пропаст, следва да имаме обща оценка върху тези събития и общо да осъдим тези престъпления.

Това ще доведе до сплотяване на нашето общество около общи ценности, така както ние декларираме от години наред, че искаме да бъде в България. Това не се случва, поради постоянната опозиция на Българската социалистическа партия срещу тази идея.

Ето защо Ви призовавам да подкрепите внесения законопроект, да се абстрахирате от това кой точно го е внесъл, но да видите каква идея има в него и как българското общество в крайна сметка ще бъде подпомогнато да намери своето  национално помирение след създаването на този институт. Така както направиха Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Словения и много други страни от Европейския съюз, които се присъединиха и заедно с които днес сме членове на общото европейско семейство. Благодаря за вниманието и очаквам Вашата подкрепа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.

Откривам разискванията.

Има ли желаещи народни представители да се изкажат?

Професор Станилов, заповядайте.

СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Както каза колегата Лъчезар Тошев, това е стар дебат от миналото Народно събрание. Съжалявам, че трябва да повторя няколко изречения.

Едно време учехме история на БКП и имаше Институт по история на БКП, сега Лъчезар Тошев предлага да стане Институт за история на анти БКП. Добре! Искам да кажа, че идните поколения няма да питат за това, а ще питат за нещо съвсем друго и то е: защо се е случило така? Как е възникнал комунизмът и защо 50 години е властвал в една голяма част от земното кълбо? Защо е възникнал фашизмът и как няколко десетилетия е властвал в модерни европейски държави със страхотна култура? Защо е станало така? Тогава трябва да се зададе и въпросът: кой е виновен? Иначе нищо няма да излезе от тази работа, защото в света няма случай, когато един научноизследователски институт да е помирил нации. Нациите се помиряват по съвсем друг начин.

Сега още не са извадени и публикувани всички документи, но излязоха твърде много книги по тези въпроси и ако някой се интересува, аз мога да му дам заглавия и автори.

Това, което Лъчезар Тошев иска, ако Народното събрание реши, аз не смятам, че е много целесъобразно. Може да се създаде Междуведомствена работна група от университетите, от Института за история и от Института по балканистика, където има достатъчно специалисти и достатъчно демократи.

Старите членове на БКП измряха или са се пенсионирали и ги няма вече. Те могат да направят такова заключение, от което аз не виждам особена нужда.

Иначе обществото наистина изисква, и на Запад това вече се прави, само че у нас никой не се е опитал да го направи – да открие причините. Ако не се открият причините и ако не се отстранят, следствието ще се повтори.

Накрая ще цитирам един американски политолог, който вече е покойник. Преди 15 години завърши книгата си със следната фраза, господин Тошев: „Ако световната финансова олигархия продължава да управлява света като последните 20 години, новият Маркс вече се е родил и скоро ще се роди новият Ленин”.

Върху това трябва да се замислим – дали с действията си няма да предизвикаме отново хората да излязат на улиците и да изметат това, което правим сега. За това говоря. Благодаря Ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? Господин Тошев, заповядайте за реплика.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател! Драги господин Станилов, такива институти, както казах вече, има в много други страни. Само ние нямаме такъв институт. Там вече се е показало как действат. Това не е скок в тъмното – да отидем някъде, където не знаем.

Вижте в Полша например как действа този институт, правят се изложби, показва се всичко. Обществото достига до своето помирение на базата на общата оценка върху извършените действия от един режим, който е бил там.

Защо смятате, че само в България този институт по някакъв начин ще допринесе за обратния резултат? Напротив, този институт може да бъде полезен и да допринесе за разбирането за това, което се е случило, за общата оценка и за националното помирение.

Няма как да се извърши национално помирение чрез забрава. Тези, които са пострадали, имат своите деца, имат своите внуци. Остава разделението в нашето общество и вече тук практически има две нации в България, които, ако така продължава, няма как да могат да формират една общност.

Ние бихме искали да има една общност в България, защото имаме общи цели, имаме общо бъдеще и така нататък. Няма как да продължаваме по този път. Вече 22 години не можем да постигнем това национално помирение. Какъв друг начин Вие предлагате за национално помирение, освен чрез истината, върху която да стъпим, общата оценка, осъждане на престъпленията и продължаване заедно напред?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика? Няма.

Господин Станилов, ще ползвате ли дуплика? Не.

Думата за изказване има народният представител Мартин Димитров.

МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Решенията, които вземаме и изборите, които правим – те определят това кои сме ние. Партията, която в момента управлява България, заедно с подкрепата на независими народни представители, е член на Европейската народна партия.

Колеги, днес към всички Вас имам един въпрос: защо във Вашия мандат, във време, в което ГЕРБ има пълно мнозинство, има правителство, създаде Музей на социалистическото изкуство в България, което даже и БСП не си позволиха да направят, а не иска да направи Институт на националната памет? На този простичък въпрос само с един глагол, някой от Вас може ли да даде честен отговор. Аз съм убеден, че в тази зала няма нито един демократ, който да може да даде честен отговор на този въпрос, защото няма такъв.

На практика се получи така, че една партия, която се представя за демократична, която членува в европейската десница – направи Музей на социализма в България, когато ние предлагаме за пъти по-малко пари – за пъти по-малко пари! – да се направи Институт на националната памет, който да разкрива престъпленията на комунизма! Защото комунизмът извърши много престъпления срещу българските граждани. Затова развитите европейски демокрации, а и страните, които пострадаха от комунизма, имат такива музеи, имат такива институти. Защо в България да няма такъв институт? Цяла Източна Европа направи такива институти, за да се помнят зверствата на комунизма.

Какви са мотивите това да не се случи в България? Смятам, че в предишни народни събрания мотивът е бил да не се знае истината от младите хора. Това за БСП винаги е бил силен мотив – да не се знае истината, тя да може да бъде представена по различен, по удобен начин, да се говорят за някакви носталгични неща – едни истории, които не са верни, които не отразяват истинската картина.

Но аз питам Вас – хора от ГЕРБ, Вас Ви питам!? Хората Вас са Ви избрали, цялата власт в държавата е във Вашите ръце. Вие казвате, че сте демократи. Защо Вие не подкрепяте този законопроект? Аз ще помоля един от Вас, който си изберете, да стане и да каже защо не го подкрепяте. В крайна сметка, разберете, Конституцията казва, че България е парламентарна република и ако в тази зала не се дават тези отговори, то няма къде да се дадат. Ако тук не се отговаря на тези въпроси, никъде няма да се отговори на тях.

Колеги, за да не повторим грешките от миналото, истината трябва да бъде показвана на младите хора. Да, ние знаем каква е тя, но младите поколения нямат представа – или голяма част от тези хора нямат представа – за тези 45 години, които ние още не можем да преодолеем.

Давате ли си сметка, че една от причините днес да има протестиращи хора е, че в периода на комунизма пенсионните фондове бяха изядени, че след 1989 г. нямаше една стотинка в тези пенсионни фондове? Давате ли си сметка, че това е една – не че няма други причини, не че това правителство не носи вина затова, че няма план за пенсионна реформа, защото Вие план нямате, стратегия нямате, но една от причините е, че след 1989 г. нямаше една стотинка останала от така наречените пенсионни фондове? Защо искате престъпленията на комунизма да не бъдат показани на българското общество?

Това е истина, която трябва да бъде казана. Ако тя не бъде казана, рискуваме (професор Станилов беше прав), рискуваме тези събития да се случат отново в България, да дойдат подобни хора пак да управляват България и пак да извършат същите престъпления спрямо българския народ. Затова трябва да има такъв институт.

Забелязвам, че депутати от ГЕРБ рядко подкрепят идеи, които не идват от тяхното правителство. Много рядко гласуват за законопроекти, идващи от отделни депутати, от други парламентарни групи. Всеки депутат, когато влезе в това събрание дава лична клетва – казва, че във всичките си действия ще се ръководи от интересите на народа.

Накрая на моето изказване искам да Ви питам: какъв е интересът на българския народ да има Музей на социализма, който Бойко Борисов откри? Това ли е интересът на българския народ. С това ли ще бъдете запомнени, колеги от ГЕРБ, във Вашия мандат, че сте направили Музей на социализма? С това ли искате да Ви помнят хората?! С това ли искате да Ви помнят хората?! Аз се надявам, че искате и с друго да Ви помнят хората, затова Ви призовавам да подкрепите законопроекта на колегата Тошев. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? Няма.

Други изказвания на народни представители? Няма желаещи.

Закривам дискусията.

Поставям на първо гласуване Законопроект за Институт за национална памет за престъпленията срещу българския народ, № 154-01-90, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 23 август 2011 г.

Гласували 94 народни представители: за 15, против 29, въздържали се 50.

Предложението не е прието.

Процедура – господин Тошев, заповядайте.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.

Бих искал да предложа да прегласуваме решението за приемането на законопроекта. Преди няколко дни говорих с един представител от Съюза на репресираните от Шумен – господин Цветан Цанински, който ми каза, че е разговарял с премиера Бойко Борисов. Той му казал: след като вносителят е от Синята коалиция – Лъчезар Тошев, ние няма да подкрепим законопроекта. (Шум и реплики от ПГ на ГЕРБ.) Други аргументи нямаше тука. Ако имаше аргументи, то те трябваше да бъдат изказани в дебатите. Нямаше никакво изказване от страна на ГЕРБ.

Затова бих искал да Ви кажа, че ако желаете, аз Ви подарявам този закон. Считайте го оттук нататък за Ваш и по-нататък нека да бъде Ваш, обаче го приемете, защото в крайна сметка нашето общество има нужда от този институт. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на повторно гласуване законопроекта на господин Лъчезар Тошев.

Гласували 88 народни представители: за 17, против 39, въздържали се 32.

Предложението не е прието.

С това изчерпахме дневния ред за днешното пленарно заседание.

За утрешното пленарно заседание остават първото четене на Законопроекта за управление на отпадъците – като точка първа, и след това ще продължим с гледането на второ четене на Законопроекта за Българската телеграфна агенция.

Следващото заседание – утре, 1 декември, 9,00 ч.

Закривам пленарното заседание.

(Закрито в 13,35 ч.)

Заместник-председатели:

                                               Анастас Анастасов

                                               Екатерина Михайлова

Секретари:

                            Петър Хлебаров

                            Милена Христова