СБОРНИК ОТ КРЪГЛА МАСА
„ПОЛИТИЧЕСКАТА КОМУНИКАЦИЯ: ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ 2016 ГОДИНА“

Иванка Мавродиева, професор, д.ф.н., д-р, е преподавател в Софийския университет по връзки с обществеността и академично писане. Автор е на 11 книги, сред които: „Виртуална реторика: от блоговете до социалните мрежи”, „Политическата реторика в България: от митингите до Web 2.0 (1989-2012)”, „Реторика и пъблик рилейшънс”. Автор е на 100 статии в български и чуждестранни научни списания и сборници. Член е на борда на Европейската асоциация по реторика http://eusorhet.eu/.

Главен редактор е на електронното научно списание „Реторика и комуникации” http://rhetoric.bg/.

Уводни думи.

Претендентите за поста държавен глава участват в надпревара или в своеобразно състезание в българската политика по време на кандидатпрезидентската кампания през 2016 г. Кандидатите за български президент понякога се включват в оспорвана словесна и медийна битка, те се стремят да съчетаят и използват ефективно съветите и препоръките на експерти в политическия ПР, политическия маркетинг, политическата реклама, политическото говорене, като представят своите платформи и идеи и изграждат своя облик, имидж и репутация съобразно тяхната индивидуалност, националните традиции и утвърдените модели. В текста е направен опит да се изведат някои от тези особености на ПР и комуникативно равнище.

Терминологични, методически и фактологични уточнения.

Президентското ораторство се разглежда като разновидност на политическото говорене.

Според нас тер­ми­нът „пре­зи­ден­т­с­ка ре­то­ри­ка“ се из­пол­з­ва при на­зо­ва­ва­не на ораторските изя­ви при из­пъл­не­ние на пра­во­мо­щи­я­та и за­дъл­же­ни­я­та на дър­жа­вния глава, а съ­що та­ка и по вре­ме на учас­тие в пре­диз­бор­ни кам­па­нии. В не­го се вла­гат след­ни­те зна­че­ния: от ед­на стра­на, се на­зо­ва­ва ора­то­рът на ин­с­ти­ту­ци­о­нал­но рав­ни­ще (или ста­ту­сът му на кан­ди­дат за пре­зи­дент), а от дру­га, ре­то­ри­ка­та се из­пол­з­ва в сми­съ­ла й на прак­ти­ка. Пре­зи­ден­т­с­ка­та ре­то­ри­ка се ре­а­ли­зи­ра и по вре­ме на из­бо­ри, но то­га­ва точният тер­мин е „пре­диз­бор­на пре­зи­ден­т­с­ка ре­то­ри­ка“ (Мавродиева 2012: 100, 128).

При изграждане на методиката във връзка с изследване на кандидатпрезидентската реторика са използвани авторите Катлийн Джеймисън (Jamieson, 1992), Томас Холбрук (Holbrook, 1999), Дейвид Заревски (Zarefsky, 2009) и Ола Ериксон (Eriksson, 2011). Позоваваме се на тези автори, които публикуват по теми, свързани с президентската реторика. Tомас Хол­б­рук смя­та, че пре­зи­ден­т­с­ки­те де­ба­ти оказ­ват вли­я­ние по вре­ме на из­бо­ри и ос­та­ват ед­на от зна­чи­ми­те проявления на ак­тив­ност и също така са сред­с­т­во за ин­фор­ми­ра­не на из­би­ра­те­ли­те (Holbrook, 1999:71). Кат­лийн Джеймисън ана­ли­зи­ра обстойно кан­дидат-президентските кам­па­нии в САЩ след 1952 г., в то­ва чис­ло и реторичните, и езиковите им осо­бе­нос­ти (Jamieson, 1992). Ро­ля­та на пре­зи­ден­т­с­ка­та реторика в САЩ по вре­ме на из­пъл­не­ни­е­то на ман­да­та по­па­да във фо­ку­са на изследователските ин­те­ре­си на Дей­вид За­рев­с­ки. Той смя­та, че клю­чо­ва функция на пре­зи­ден­т­с­ка­та ре­то­ри­ка е да де­фи­ни­ра со­ци­ал­на­та ре­ал­ност (Zarefsky, 2009:607). Особеностите на медийното поведение на лингвистично равнище и в аргументативен план са изведени и въз основа на методите, използвани от Петър Бул (Bull, 2007). Относно анализа на онлайн среда се позоваваме на Патриша Ланг (Lange, 2007) и Марчин Люински (Lewinski, 2010). При установяване на някои визуални елементи се имат предвид постановките, изведени от Жорж Рок (Roque, 2008). Политическата аргументация и реторичните техники са проучени и въз основа на понятия, представени в книгата на Мариета Ботева „Политическата аргументация в реторическите дискурси“ (Ботева, 2013) и в „Кратък терминологичен справочник по обща и политическа реторика“ с автор Нели Стефанова (Стефанова, 2016).

Го­во­рей­ки за пре­зи­ден­т­с­ка ре­то­ри­ка, от­чи­там фак­та, че след 1990 г. пре­зи­ден­т­с­ка­та институция, ка­то но­ва ин­с­ти­ту­ция в по­ли­ти­чес­ка­та ис­то­рия на Бъл­га­рия, се ут­вър­ди и фун­к­ци­о­ни­ра ус­пеш­но. Пър­ви­ят пре­зи­дент е Петър Мла­де­нов, той е избран от Народното съб­ра­ние (1990). Же­лю Же­лев от 1 ав­густ 1990 г. е бъл­гар­с­ки пре­зи­дент, из­б­ран за пър­ви ман­дат от Сед­мо­то Велико народ­но събрание. За вто­ри ман­дат д-р Же­лев е из­б­ран на 19 яну­а­ри 1992 г. Пе­тър Сто­я­нов пе­че­ли пре­зи­ден­т­с­ки­те из­бо­ри на 3 но­ем­в­ри 1996 г. Ге­ор­ги Пър­ва­нов прик­люч­ва два пос­ле­до­ва­тел­ни ман­да­та ка­то дър­жавен гла­ва от 2001 до 2011 г. Росен Плевнелиев е избран за държавен глава на втория тур на президентските избори, проведени на 30 октомври 2011 г. Румен Радев е новоизбраният президент на Република България, след като на втория тур на 13 ноември 2016 г. получава повече гласове от претендента на ГЕРБ Цецка Цачева.

„С тер­ми­на „пре­зи­ден­т­с­ка ре­то­ри­ка“ (в тес­ния сми­съл) се обоз­на­ча­ва ора­торство­то на отделен пре­зи­дент, про­из­ти­ча­що от за­дъл­же­ни­я­та му и от ста­туса му на дър­жа­вен гла­ва, а в широ­кия сми­съл – ора­тор­с­ки­те изя­ви, про­из­не­се­ни от пре­зи­ден­тите“ (Мавродиева, 2012:101-102). За 26 години пре­зи­ден­т­ската институция в Бъл­га­рия се ут­вър­ди. Изво­дът е, че има как­то тра­ди­ции, та­ка и при­ем­с­т­ве­ност, ос­вен то­ва та­ка все­ки един от президентите има индивидуален облик по време на кандидат-президентските кампании.

Резултати от анализа.

Хипотезата е, че кандидатпрезидентската кампания през 2016 г. включва добре познати ПР механизми, комуникативни и реторични техники; до известна степен в нея има елементи на предсказуемост; тя съчетава политическия ПР, политическия маркетинг, политическата реклама, които допринасят за изграждане на имидж. Освен това се правят допускания, че при изграждане на образите на някои кандидати не се достига до получаване на спойка или стиковка при работата на екипите. Кампанията през 2016 г. тръгна с различен темп и старт в резултат на решения на щабовете и на основните претенденти – 21 кандидатпрезидентски двойки. Алтернатива за българско възраждане (АБВ) и Българската социалистическа партия (БСП) първоначално достигат до общо решение да се номинира като кандидат генерал Румен Радев. След това инициативен комитет, в състава на който близа БСП, издигна официално кандидатурата на Румен Радев за президент, а за кандидат за вицепрезидент бе номинирана Илияна Йотова от БСП, евродепутат до този момент.

Повечето от останалите партии, коалиции и обединения също излъчиха свои кандидати, без да изчакват крайния срок. ВМРО, НФНП и ПП „Атака“ издигат за кандидатурата на Красимир Каракачанов за президент, а на Явор Нотев за вицепрезидент. Реформаторският блок застана зад кандидатпрезидентската двойка Трайчо Трайков и Съби Събев. АБВ подкрепи Ивайло Калфин и Любомир Халачев. Движение 21 и НДСВ номинират Татяна Дончева. Пламен Орешарски участва като независим, но зад него стои ДПС. Велизар Енчев бе подкрепен от Движение „Българска пролет“; и т. н. Има и т. нар. индивидуални участия като независими: Димитър Маринов, Жорж Ганчев, Александър Каракачанов, Господин Тонев, Валентин Марешки, Николай Бинев, Пламен Пасков и други. Представителите на ПП ГЕРБ много дълго изчакваха кого ще издигнат за кандидат; като в случая с кандидатурата на Цецка Цачева вероятно е използван механизмът, популярно наречен „отразяване на имидж“ или „прехвърляне на имидж“, а кандидатът е втори мандат председател на Народното събрание. Новото позициониране в политическото пространство при мажоритарния вот за президент обаче не доведе до очаквания резултат. За вицепрезидент бе номиниран вицеадмирал Пламен Манушев.

Кандидат-президентските дебати.

Дебатите са част от кандидатпрезидентската надпревара за поста държавен глава. Според Конституцията и Изборния кодекс, както и по регламент, дебатите се организират и излъчват в няколко медии, основно Българска национална телевизия, Нова телевизия, БТВ и други. По традиция, а и по регламент, медиите уточняват и договорят с предизборните щабове и кандидатите как да протичат самите дебати. Обзорът показва, че през 2016 г. дебатите бяха както тривиални, така и такива, при които се избягват скучните варианти, познати от предишни кампании. Кандидатите имат желанието да влязат в словесно и медийно единоборство, същевременно са налице допускания за селектирано от гледна точка на политическия ПР и до известна степен режисирано участие, като се имат предвид двойките Румен Радев – Цецка Цачева или Ивайло Калфин – Трайчо Трайков. Избирателят и телевизионният зрител обаче не успяват да видят реално словесно обсъждане от всички кандидати за това какви са правомощията и задълженията на държавния глава. Ако се направи сравнение, в предходни президентски, а и парламентарни избори, също е имало отказ на някои кандидати да участват в дебати.

По време на кандидат-президентската кампания през 2016 г. и особено по време на дебатите се използва метафората „Б“ група“, в която участват кандидати, които са доста разнородни като подготовка, професии, статус, медиен опит, членство в политически партии, активности в гражданското общество и други. Забелязва се известна неравностойност, но не и неравнопоставено положение – от гледна точка на регламент – по време на дебатите. Телевизионните зрители на 19.10.2016 г. и на 21.10.2016 г. по БНТ чуват автентичното – с елементи на диалект – говорене на Димитър Маринов (известен като Митьо Пищова), както и рафинираният словесен изказ на Велизар Енчев, понастоящем народен представител с опит в международната журналистика. Други кандидати търсят вероятно нова разпознаваемост и политическо експониране като Жорж Ганчев, например. Четвърта група кандидати отправят послания, без да изведат ясно правомощията на президент: Бинев, Марешки. Пета група просто четяха текстове, които като съдържание са извън контекста на кандидатпрезидентската кампания.

Дебатът на 16 октомври 2016 г. по БТВ между Радев и Цачева протече с неравномерно темпо и при балансирано използване на реторични техники за създаване на негативен образ на опонента. Темите за бежанците и сигурността, приоритетите и правомощията на държавния глава са сред основните. Проличават знанията и опита на Цачева относно отношенията президент – Народно събрание, докато въпросите за сигурността са представени по-убедително от Радев. Генерал Радев прибягна до ирония, но запази добрия тон, същевременно представи факти относно външната политика, отношенията с Турция, с ЕС и други. Иронията на Цачева относно възрастта и членството в БСП се оказа неефективен комуникативен похват, тя предпочете руслото на тривиалното, но скучно говорене. И за двамата претенденти този дебат, в който имат първи участия, ги представи в различна светлина, полемиката не бе на висока скорост, но някои от тезите им са оповестени пред телевизионните зрители и българските избиратели.

Между двата тура в дебата по БНТ на 11 ноември 2016 г. участват двамата претенденти Румен Радев и Цецка Цачева, като динамиката на диалога не бе висока, използвани са от двамата кандидати както факти, така и директни послания. Претендентите за поста държавен глава избягват директното използване на аргументи срещу личността и следват правилата. Същевременно има острота в езика им, тъй като те са в условията на спор, който включва както правилата на честната игра, така и нагласата за победа. Геополитиката, външните отношения и приоритетите са представени различно от двамата кандидати, особено по темата Русия – САЩ. Мнението на Румен Радев е, че България има традиционно добри отношения със САЩ. Според Цецка Цачева „България води прагматична и отстояваща националния си интерес политика“, що се отнася до Русия. Темите, свързани с отношенията с Турция, бежанците и сигурността нажежават спора, като аргументите са само част от реторичния инструментариум, използван от двамата конкуренти. Приложени са и техники да се трогне избирателя на емоционално равнище от номинирания от ГЕРБ кандидат-президент, като личната история и сълзите на Цачева до известна степен са преекспонирани.

В някои от дебатите и предаванията, журналистите, които имат опит, използват социалните мрежи, а зрителите и гражданите задават въпросите, на които биха искали да отговорят кандидатите – първи дебат, 25 октомври 2016 г., предаването „Референдум“, БНТ, 36 минута, „По кои теми искате да чуете позициите на кандидатите за президент?“. В тези въпроси проличава политическата грамотност и може би и политическата култура на българските граждани. Те извеждат теми, свързани с външна политика, с това как ще справят управляващите с кризата, по какъв начин ще се реши бежанският проблем, какви са правомощията на президента като квоти, назначения, консултативен съвет. Но самите кандидати не успяват да отговорят и не получават високи оценки от зрителите. Това „вплитане“ на индиректна телевизионна и виртуална аудитория се открои като нов и интересен момент в дебатите.

В кампанията за избор на държавен глава през 2016 г. сред неуместните от ПР гледна точка по време на дебатите и по принципи се коментират дрес кодът на кандидатите както при срещи с избиратели, така и в студиата на телевизиите.

Социалната мрежа Facebook и сайтове.

Социалните мрежи през 2016 г. се използват активно от кандидатите за президенти и от предизборните щабове. Предпочитана социална мрежа е Facebook, Twitter отново остана отново на заден план, вероятно защото няма традиции в политическия ПР в България, а може би и защото българският политик не съумява да говори кратко, да отправя послания ясно и точно. Блоговете не са в апогея си през 2016 г. и до известна степен не са толкова активни като част от виртуалната политическа комуникация у нас. Политическите блогъри отстъпват или по-скоро Facebook се разви и еволюира, като предостави възможности за активно и ефективно използване. Сайтът на кандидат-президента Румен Радев се открои като добре поддържан, създаден с цел да се постигне на официално равнище разпознаваемост на генерала спрямо новата ситуация. Сайт има и Марешки.

Кандидатпрезидентската кампания през 2016 г. постави въпроси, свързани с преосмисляне на ПР, а не просто констатиране на необходимост от политически ПР 2.0, ПР 3.0, ПР 4.0. Гражданската енергия в онлайн среда все още не е проучена от различни групи експерти, в това число и от политическия ПР. Политическата култура на българина вече включва и поведение на нетизени; тоест на граждани, които представят активно своите мнения, идеи, позиции, предложения в социални мрежи, блогове, виртуална форуми. Възможно е да има разминаване между познати и нови ПР техники и това е въпрос, отговор на който може да се даде от учени и екипи от няколко области.

Обобщавайки, може да се каже, че профилите на някои от кандидатите в социалната мрежа Facebook не изразяват по ясен начин техните позиции, държавническото мислене в някои профили липсваше; повечето кандидати имат претенции за себеизява или залагат на стари лаври, или на инстинкт да действа ситуативно, или да се прилагат удобни, но неефективни ПР техники.

Електоралното доверие към някои кандидати го има, но се констатира и отлив от дадени партии; особено между двата тура се отчитат преконфигурации и при партиите, и от страна на избирателите кого от кандидатите да подкрепят. Тези резултати са индикатор за процеси, които може би протичат по-дълбоко и не са уловими чрез анализи, които досега се правят с традиционни методи. Дебатите, речите и словото остават основен, но не единствен ПР и комуникативен инструмент в битката за поста държавен глава.

Комуникативни и реторични техники в онлайн среда.

При изграждане образа на кандидата, номиниран от БСП, генерал Радев като визуални елементи са използвани военната униформа и самолетите. Има динамика при представяне на полети в клиповете, което внушава умения за професионално управляване на високотехнологични машини, а и вероятно за управление и на държавата. Едно от послания като видеоклип е заснето на фона на Софийския университет; други включват на заден план библиотека с книги. Различните фонове, които обаче се декодират бързо и лесно, се свързват с образование и динамика, ангажираност и позиции, представени визуално, а и вербално.

Визуални елементи са използвани и от Веселин Марешки с цел да бъде разпознат и припознат като кандидат; той се стреми да покаже постиженията си като бизнесмен и затова са използвани по-ниските цени на горивата и на лекарствата съответно в бензиностанции и аптеки с неговото име и т.н. Визуализацията и популизмът в случая са обединени с цел представяне предимствата на бизнесмена, предприемач, работодателя.

От реторична гледна точка, макар и не толкова често, от различни кандидати за президент е използван аргументът на авторитета. Например проф. Стефан Данаилов в медийно предаване (виж източниците след текста) и в сайта на Румен Радев дава категорична подкрепа на кандидата, не само като председател на инициативния комитет и известна фигура в БСП. Волен Сидеров също в медийно предаване подкрепя Красимир Каракачанов, издигнат от обединение, в което ПП „Атака“ е член, а той е неин лидер. Аргументът на авторитета се прилага и от други кандидати, например Лиляна Родригеш (Liliana Rodrigues), евродепутат от Португалия и член на Комисия по регионално развитиена Виорика Данчила (Viorica Dancila), евродепутат социалист от Румъния, която подкрепят Илияна Йотова. В други видеоклипове също има партийните лидери и известни лица от дадена партия често се използва този аргумент. В сайта на кандидата Радев има много лица: от известните журналисти Тома Томов и Елена Йончева, през бащи и майки, представители на различни професии, възрасти и т.н. Георги Първанов участва активно в кампанията и с застава със своя авторитет до Ивайло Калфин. Народната певица Николина Чакърдъкова, която е разпознаваемо лице, в подкрепа на кандидата на АБВ Ивайло Калфин. ДПС издига за свой кандидат-президент Пламен Орешарски и го подкрепя, като от стената на Facebook не е съвсем ясно дали е кандидатпрезидентска кампания при мажоритарен кандидат или партията участва в друг вид избори. В този Facebook профил доминира логото на една политическа партия – ДПС, а протоколна снимка с европейски лидери също е опит да се използва аргументът на авторитета на визуално равнище.

Извадки под формата на цитати от речи и медийни изяви на кандидатите Румен Радев и Илияна Йотова или цитатите на известни личности са част от профилите на двамата кандидати във Facebook. Дори да се оценяват като клише, този тип „меми“, които са лишени от особена креативност, са добре познати и са включени в арсенала на политическия ПР 2.0. Прави впечатление, че на стената на профилите на Румен Радев, Йотова, Ивайло Калфин, Татяна Дончева след изборите през ноември и декември 2016 г. продължават с различна активност да публикуват текстове и снимки. Обикновено сайтове, блогове и социални мрежи затихват след дадена кампания, но в случая като добра практика на политическия ПР 2.0 се отбелязва този факт.

Играта с цифрите е част кандидатпрезидентската кампания на някои от кандидатите. 13 във Facebook страницата на Радев е на син фон, 13 е и във Facebook профила на Йотова, той е в червено, вероятно защото тя е кандидатът за вицепрезидент на БСП; възможни са интерпретации и на джендър равнище. Във Facebook профила на При Румен Радев е включен неговият подпис, а това е с цел да вдъхва доверие и че застава с името си зад това, което пише в социалната мрежа. 12 неизменно стои в клиповете и постерите на Татяна Дончева, в социалните мрежи Марешки се обозначава с 2, Орешарски с 4. Използването на тези обозначения е с различна цел: Орешарски е финансист, Марешки – бизнесмен.

Реформаторският блок използва метафората за пътя и движението на лидера при позициониране на кандидата Трайчо Трайков, който върви и представя своето виждане как ще просперираме с абстрактния, звучащ философски, слоган „Силата да бъдеш свободен“, когато става въпрос за избор на държавен глава.

Абстрактно звучи и слоганът на Татяна Дончева „Възможно е“, „Решителен и отговорен президент“, видеоклипът (виж линк в източниците) е версия на притчата или загадката дали може и вълкът да е сит, и агнето цяло, да има просперитет у нас или ефективно реализиране функциите на държавен глава. Преминаването на езеро с лодка с двете животни в неособено ясно време, в облекло, което е спортно или за планина, на фона на цигулково изпълнение, при озвучаване с гласа на самия кандидат, който е и цигулар, води до допълнителни трудности да се декодират алегорията, слоганът и идеята.

Стандартно звучи посланието при Ивайло Калфин „Калфин президент“, внушаващо резултата от избора; изписването на социалните мрежи на билбордовете са интересна находка, Facebook е поддържан добре, но няма конкретика и убеждаваща ефект не се постигна.

Кандидат-президентски ПР и резултати от него.

Кандидат-президентският ПР, ако използвам този термин, е проявление на политическия ПР в специфична среда. Той предполага установяване дали има повишаване на политическата култура у българските граждани, дали осъзнато и активно поведение като избиратели е проява на различен тип поведение. Гражданското общество неизменно включва активност от страна на гражданите, но по време на кандидатпрезидентската кампания през 2016 г. има и други параметри, нови, а и добре използвани познати механизми, какъвто е този на инициативните комитети. Остава отворен въпросът как тези инициативни комитети включват традиционните партии и до каква степен тези партии са готови да влязат в друг тип игра на ринга при различни избори. Не се изключва активността на партиите като самостоятелни или групови играчи в коалиции, но вероятно има промени и в политическата система, и във вътрешнопартийния живот. Коалициите предполагат обединение дори временно, около кауза, около идея или цел, особено по време на избори и тогава механизмът на крайното противопоставяне, на грубото охулване, изразите „ние – вие“, „наши – ваши“ не са убедителни. Същевременно съхраняването на партийната идентичност и идеологията не допускат безкрайни компромиси. Ето защо политическият предизборен ПР е изправен пред нови предизвикателства.

От една страна, са ролята на гражданите в обществото, включването на нови структури, опитите да се повиши политическата култура; да се постига синергия между активност, ефективност и зрялост.

От друга страна, са партиите и техните кандидати. Дали партиите ще успеят чрез механизмите на политическия маркетинг, мениджмънт и ПР да използват коректно прилива на гражданска енергия, да разберат осъзнатото поведение на гражданите и техните искания или отново с претенцията за политически елит ще ги разочароват и ще ги дистанцират.

Третият въпрос е свързан с персоналния имидж и репутация на кандидатите за президент, за това дали харизмата и характерът в съчетание се съчетава с уменията да се привлече гражданската енергия по време на предизборна кампания за каузи или за промени в политиката в страната.

Остават отворен и четвърти въпрос, управлението и воденето на политически преговори с участието и на партийни лидери, и на участващи във властта, и на представители на гражданите и гражданските сдружения. Това е въпрос, който се отнася и до политически ПР, той стои на дневен ред пред граждани и политици в България, и преди, и по време и след избори.

Заключение.

При краткото проследяване и анализа на кандидатпрезидентската кампания в България през 2016 г. може да се каже, че от ПР гледна точка има комплексно използване на медии, директни срещи, сайтове, социални мрежи, плакати, постери, видеоклипове, тоест познати ПР инструменти. Социалните мрежи по време на кандидатпрезидентската кампания през 2016 г. са не само ретранслатор на клипове или кратки текстове; през Facebook се излъчва голяма част от посланията, проследяват се мненията на хората, търси се достигане до повече избиратели през нови комуникационни канали, но невинаги с нови комуникационни средства. В обобщение социалните мрежи ретранслират автентично съдържание, споделено съдържание на последователи във форумите, но се забелязват перифрази и пародии. И не на последно място, приливът на гражданска енергия и осъзнатото поведение на част от гражданите на България намери израз по време на кандидатпрезидентската кампания, което е интересен обект за изследвания от няколко науки.

Библиография:

1. Ботева, М. (2013). Политическата аргументация в реторическите дискурси. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“.

2. Мавродиева, И. (2012). Политическа реторика в България. От митингите до web 2.0 (1989-2012). София: Парадигма.

3. Стефанова, Н. (2016). Кратък терминологичен справочник по обща и политическа реторика. София: УИ „Св. Климент Охридски“.

4. Bull, P. (2007). Political Language and Persuasive Communication. In A. Weatherall, B.M. Watson, & C. Gallois (Eds.), The Social Psychology of Language and Discourse, Chapter 10, London, Palgrave Macmillan, 255-275.

5. Eriksson, O. (2011). Presidential and Prime Ministerial Rhetoric. A Comparison between American and British Political Rhetoric Bachelor’s thesis, Lärarexamen, grundnivå, http://pure.ltu.se/portal/files/32550287/LTU-EX-2011-32437536.pdf, последно посещение на 05.08.2011.

6. Lange, P. G. (2007). Publicly Private and Privately Public: Social Networking on YouTube.Journal of Computer-Mediated Communication,13(1), article 18.<http://jcmc.indiana.edu/vol13/issue1/lange.html>, последно посещение на 27.08.2010.

7. Lewinski, M. (2010). Internet Political Discussion Forums as an Argumentative Activity Type. A Pragma-Dialectical Analysis of Online Forums of Strategic Manoeuvring in Reacting Critically, Lugano-Amsterdam: Sic Sat.

8. Jamieson, K. H. (1992). The Packaging the presidency. A History and Criticism of Presidential Campaign Advertising, New York, Oxford University Press.

9. Holbrook, T. M. (1999). Political Learning from Presidential Debates, Political behavior, Vol. 21, No. 1, 67-89.

10. Roque, G. (2008). Political Rhetoric in Visual Images, W. Edda, ed., Dialogue and Rhetoric, Amsterdam/Philadelphia: John Benjamins Publishing Company, 185-193.Zarefsky, D. (2004). Presidential Rhetoric and the Power of Definition. Presidential Studies Quarterly, Vol. 34, Sept., 2004, 607-619, http://www.jstor.org/pss/27552615, последно посещение на 10.12.2009.

Източници.

1. За­кон за из­би­ра­не на пре­зи­дент и ви­цеп­ре­зи­дент на ре­пуб­ли­ка­та, Чл. 10о. (Нов - ДВ, бр. 80 от 2001 г.)

2. Дебат на 16.10.2016 г. – по бТВ – http://btvnovinite.bg/video/videos/news/za-parvi-pat-cecka-cacheva-sreshtu-rumen-radev-v-efira-na-btv.html

3. Дебат на 10.11.2016 г. БНТ – http://news.bnt.bg/bg/a/prezidentskiyat-debat-2030-ch-na-zhivo-po-bnt1-i-onlayn

4. Дебат по БНТ - https://www.youtube.com/watch?v=66owCm5Danw

5. Референдум: Първи дебат на кандидати за президент и вицепрезидент - президентски избори 2016, дебат

6. https://www.youtube.com/watch?v=dasgN1XpqWM

7. Красимир Каракачанов - Трайчо Трайков - дебат БТВ, 11 октомври 2016

8. https://www.youtube.com/watch?v=U8Dm3kPlsnQ

9. Румен Радев размаза Цецка Цачева в прекия дебат/пълен запис/

10. https://www.youtube.com/watch?v=C-eQEj_l0do

11. Стефан Данаилов : Румен Радев е правилния човек за България

12. https://www.youtube.com/watch?v=F3Yrf6aqFy0

13. Красимир Каракачанов и Волен Сидеров в „120 минути“ - 9 октомври 2016

14. https://www.youtube.com/watch?v=xGNFvoW6Ork

15. Велизар Енчев vs Митьо Пищова - челен сблъсък (президентски дебат)

16. https://www.youtube.com/watch?v=66owCm5Danw

17. Генерал Румен Радев, Шоуто на Слави https://www.youtube.com/watch?v=B-BTz--oRSI

18. Татяна Дончева „Възможно е“, „Решителен и отговорен президент“ – https://www.youtube.com/watch?v=slnBB8GduE0

19. Румен Радев – http://www.rumenradev.org/

20. Веселин Марешки – http://www.mareshkizaprezident.bg/

21. Татяна Дончева – http://www.tatianadoncheva.info/bg/novini/tatjana_doncheva_prevozva_vylk_ovca_i_kupa_seno_v_predizboren_klip

22. Предаването „Референдум“ – http://imedia.bnt.bg/predavanyia/referendum/kandidatite-ot-malkite-partii

Фейсбук страници.

1. Румен Радев – https://www.facebook.com/RadevRumen/

2. Илиана Йотова – https://www.facebook.com/IlianaIotova/

3. Веселин Марешки – https://www.facebook.com/veselin.mareshki

4. Пламен Орешарски – https://www.facebook.com/PlamenOresharskinew/

5. Татяна Дончева – https://www.facebook.com/Doncheva.Tatiana/

6. Трайчо Трайков – https://www.facebook.com/traichotraikovcom/videos/614957102009406/?video_source=pages_finch_thumbnail_video

7. Ивайло Калфин – https://www.facebook.com/IvailoKalfin