Nevereno vliz

";} ?>


4. Пътят на България към Европейския съюз


 

След разпадането на социалистическата система в Централна и Източна Европа, Европейската интеграция беше изправена пред редица изпитания. По това време в ЕО/ЕС са включени държави с многопартийна система, парламентарна демокрация, пазарна икономика и развита система за защита на човешките права. Политическата система на ЕО/ЕС съвместява в едно федерален и функционален подход при своето изграждане.

Формулата "федерация" се основава на разбирането, че Европа не е създадена на основата на една или друга глобална конструкция, а на основата на конкретни постижения, най-важното от които е солидарността. Създаването на Общността на практика няма исторически прецедент[1].

Разширяването на Общността с десет и повече държави несъмнено ще доведе до множество институционални и политически проблеми както на територията на страните-членки, така и на наднационално равнище. Основният въпрос, който стои пред Общността е свързан с "модела" на сътрудничество с държавите кандидатки и разбира се с дискусията по "модела" на бъдеща Обединена Европа. Така в процеса на дискутиране на разширяването на ЕС се създава своеобразен нов "модел" за развитие на преговорите със страните кандидатки, който се основава на Европейските споразумения за асоцииране и на покриването на редица политически и икономически критерии за членство, както и на способността на страната-кандидатка да поеме задълженията, произтичащи от общностните договори - acquis communautaire.

От друга страна, необходимостта от започване на преговори със страните от ЦИЕ поставя на дневен ред въпроса за изграждането на Общата външна политика и de facto Общността започва да играе много по активна роля по посока на изграждането си като политически съюз[2].

 

4.1.

Обща политическа характеристика на Модела на асоцииране

           

Европейските споразумения за асоцииране са ново поколение договорености, които Европейската общност и нейните страни-членки сключват със страните от Централна и Източна Европа, като формулата на тези споразумения отчита политиката на ЕО за интензифициране на отношенията с тези страни.

В периода 1992-1993 година ЕО сключи такива споразумения с Полша, Унгария, Чехословакия, България и Румъния, като в периода 1995-1997 година сключи подобни споразумения за асоцииране и с трите прибалтийски републики и Словения.

Тези споразумения бяха подготвени на основата на изпълнението на заключенията на ЕС в Страсбург, като правна рамка на новата Ostpolitik (различна от формираната от германския канцлер Вили Бранд през 1969 г.. За модел на бъдещите отношения със СЦИЕ, за формата на партньорство, беше възприет подобреният вариант на вече познатата правна фигура - споразумението за асоцииране[3].

Идеята за политическо обединение на Европа познава два типа асоцииране.

Първият тип асоцииране е регламентирано и в ДЕО[4], където е отбелязано, че "Общността може да сключи с една или повече държави или международни организации споразумения, създаващи асоцииране, характеризиращи се с взаимни права и задължения, съвместни действия и особени процедури". Тази широка юридическа рамка на практика е използвана от ЕО за сключване на споразумения, съществено различаващи се едно от друго: с Гърция[5], Турция[6] (за да бъдат правна основа на подготвителния етап към пълноправно членство), с Кипър[7] и Малта[8] (за постепенно изграждане на митнически съюз); със страните от АСР, със страните от ЕАСТ (Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство), както и със страните от ЦИЕ[9] за по-мащабно сближаване в сравнение с договорите за сътрудничество, без обаче да се гарантират срокове и конкретни ангажименти за прерастването на асоциирането в пълноправно членство.

Вторият тип асоцииране се отнася до извъневропейските  партньори на ЕО/ЕС и се регулира от чл.131-136 от Договора. Замислен е като форма за приобщаване на държави и територии[10], която на практика цели трансформирането на "специалните отношения" в интеграционни връзки и осъществяването на стратегическите интереси и външната политика на ЕС.

През 1990 година Комисията публикува доклад на Съвета и на ЕП, озаглавен "Споразумения за асоцииране със СЦИЕ: обща рамка", в който са изложени подробно целите и съдържанието на тези споразумения, които ЕК нарича "европейски", за да подчертае важността на политическата инициатива, която представляват. Според комисията споразуменията трябва да включват следните елементи:

- политически диалог;

- свобода на търговския обмен;

- икономическо, културно и финансово сътредничество;

- институционален механизъм.

Докладът е своеобразна политическа рамка, която впоследствие е използвана като образец при изработване на конкретните проектотекстове на ЕСА. Като предлага тази обща рамка, ЕК същевременно подчертава, че споразуменията ще се адаптират към икономическия и политическия профил, както и към конкретните нужди и абсорбиращи възможности на всяка от асоцииращите се страни, което ще доведе до диференциация на съдържанието им[11].

Предпоставка за провеждане на преговори за асоцииране е икономическата реформа в конкретната държава от ЦИЕ, както и съблюдаване на редица условия, които са свързани с развитието на многопартийна система и провеждането на свободни избори, зачитане на правната норма и защита на правата на човека, както и с икономическа либерализация, водеща до пазарна икономика.

Анализът на текстовете на доклада на Комисията и сключените впоследствие ЕСА сочи, че като цяло ЕО се е придържала много плътно към първоначалната схема. Още повече, че Европейските споразумения за асоцииране с Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Румъния и България бяха подписани в периода на ратифицирането на Договора от Маастрихт, поради което и включваха подробни и еднотипни текстове, които регулират въпросите свързани с институциите и процедурите на политическия диалог. На практика диалогът се провежда на различни нива (като се започне с националните власти, премине се през Съвета и Комисията, и се стигне до различните комитети на министерско равнище и парламентарните контакти с членовете на Европейския парламент, което позволява съчетаването на различни типове интереси.

 

4.1.1.

Договаряне и сключване на ЕСА

 

Докладът на Комисията става основа на приетите директиви за провеждане на преговори за сключване на ЕСА.

Процедурата по сключването включва няколко последователни етапа[12]. Първият от тях, е свързан с провеждането на т.нар. "проучвателни разговори", на които страните предоставят конкретни доказателства за решимостта си да зачитат принципите и нормите на правовата държава и правата на човека, да прилагат правилата на политическия плурализъм, да организират свободни и демократични избори и да либерализират икономиката си с цел въвеждане на пазарна икономика.

Вторият от тях, е свързан с изготвянето на Проект за директиви (мандат) за преговори от страна на Комисията, на базата на проведените проучвателни разговори. Този проект се представя на Съвета за одобрение и съдържа детайлни разпоредби относно всички задължителни елементи на ЕСА. Съветът приема директивите с решение, а ЕП се произнася по проекта с консултативно становище.

На следващият етап Комисията се овластява да проведе преговорите за сключване на ЕСА въз основа на одобрените директиви. Овластяването се извършва с решение на Съвета. В резултат на тези преговори Съветът, след консултации с ЕП, взема с единодушие решение за сключване на ЕСА.

Не на последно място, но от особена важност, е ратификацията на ЕСА от всяка държава-членка, съобразно правилата на националния й правов ред, както и от националния парламент на асоциираната държава.

На практика приемането на мандата за преговори е съпроводено с остри и тежки вътрешнообщностни дискусии в Съвета, поради обстоятелството, че ЕСА засягат множество проблеми, чието решаване е от жизнена важност за ЕО. И ако като цяло държавите-членки са съгласни по основните политически цели и елементи на ЕСА, то продължават да имат сериозни резерви и несъгласие по отношение на либерализацията на обмена и финансовата област, както и по отношение на свободното движение на хора, поради масовите миграционни процеси на страните от ЦИЕ. Те не възприемат и формулата за "финансови протоколи" и по този начин практически лишават ЕСА от реални финансови ангажименти.

В острата дискусия по този въпрос по-либерално настроените държави[13] не успяха да преодолеят съпротивата на останалите страни-членки, които не отстъпиха от рестриктивните си позиции по отношение на свободното движение на хора.

 

4.1.2.

Политическа същност на ЕСА на България

 

Споразумението за асоцииране, подписано с Република България на 8 март 1993 година, признава фундаменталния характер на демократичните промени в страната и отчита желанието на ЕО да окаже решаваща подкрепа за завършване на прехода към пазарна икономика.

Преговорите с България по сключване на Споразумението продължиха кратък период от време, в сравнение с вече съществуващият прецедент със страните от Вишеградската тройка, в седем кръга от май до декември 1992 година. За сметка на това Общността забави твърде много мандата си за провеждането на тези преговори. Преговорите текат в неблагоприятна политическа и икономическа обстановка, поради което и мандатът за преговори по ЕСА включва подобни клаузи.

В резултат на компромис, в мандата за преговори се включва политическа клауза, която позволява едностранно прекратяване на действието на ЕСА, в случай че насрещната страна не е изпълнила някое от задълженията си по него. Макар и българската страна да приема тази клауза за дискриминационна, съществуват редица фактори[14], които надделяват в полза на включването й в мандата на ЕО. При това Съветът прие декларация, според която всички бъдещи споразумения на ЕО с трети страни, независимо от какъв характер, трябва да включват подобна клауза (която стана известна като клаузата "България").

В същото време поради обстоятелството, че България започна преговорите във влошена икономическа ситуация в самата Общност, мандатът за преговорите е по-неблагоприятен и в икономически аспект. Концесиите в чувствителните сектори са чувствително по-ограничени, както и въвеждането на специфична защитна клауза[15] по отношение на черните метали, мярка изцяло необоснована поради слабия експортен потенциал на България в този сектор, са някои от основните различия на ЕСА, сключено с България. Българското правителство, като се съобразява с реалностите, през целия период на преговорите се опитва максимално да отчита търговско-икономическите интереси на страната и настоява за не по-лошо третиране от съществуващият прецедент. 

Подпомагайки България да се справи с икономическите и социалните последици на структурното преустройство и прехода ЕО цели създаването на асоциация между Общността и нейните страни-членки от една страна и Република България от друга. Европейското споразумение се сключва за неопределен период от време.

Асоциирането включва преходен период с максимална продължителност 10 години, разделен на два последователни етапа, всеки от които продължава по принцип 5 години, като преминаването от първия към втория етап става след решение на Съвета за асоцииране, което се взема в рамките на годината, предхождаща изтичането на първия етап[16].

Първият етап започва с влизането в сила на Европейското споразумение от 1 февруари 1995 година.

Споразумението регламентира асоциирането на България към Европейските общности чрез установяването на редовен политически диалог и изграждане на зона за свободна търговия в течение на преходен период, който ще продължи максимум 10 години. Сближаването на икономическите разпоредби в областта на движение на работници, предоставянето на услуги, движението на капитали и конкуренцията, заедно с процеса по сближаване на законодателствата, задълбочава развитието на икономическото, културното и финансовото сътрудничество на България със страните-членки на ЕС.

Разделянето на Чехословакия наложи предоговарянето на ЕСА за сключване на "две различни, но идентични споразумения", в които Чехия и Словакия си поделиха търговските отстъпки по първото ЕСА. В двете нови споразумения бе включена и същата клауза за неизпълнение, като в ЕСА на България и Румъния.

Не на последно място трябва да се отбележи, че Conditio sine qua non на ЕСА е успеха на политическата, икономическата и социалната реформа, провеждана в асоциираните страни, необратимостта на демократичните процеси в тях, както и успешното развитите на пазарната икономика[17].

Като споразумение с "динамична и еволютивна структура[18]" те не са субститут на пълноправното членство в ЕС - крайната цел, към която са насочени усилията на всички страни от СЦИЕ. Напротив, те от политическа гледна точка обслужват задачата да подпомогнат тези страни в трудния им преход към пазарно стопанство. Поради тази причина те са преходни по своя характер.

 

4.1.3.

Съдържание на ЕСА

 

ЕСА обвързват трите общности: ЕИО, ЕОВС и ЕОАЕ[19]. По същество те са смесени договори, като страни по тях са както Общностите, така и 12-те страни-членки. Всички ЕСА имат идентична структура, която включва преамбюл, комплекс от норми, обособени според естеството на третираната материя в части и раздели, протоколи и предложения. Споразуменията създават асоциация, която обхваща реципрочни права и задължения, общи действия и специални процедури.

Политическата същност на Споразуменията е свързана с възможността да бъдат поставени в общи рамки политическите процеси в страните кандидатки, като по този начин се прилага теоретическата възможност за съчетаване на нео-функционалистки подход с идеята за променливата геометрия (по подробно виж: Building the Union (1996).

Така политическата воля на правителството на страната-кандидатка ще се окаже решаваща при постигането на резултат при покриването на различните критерии за членство. От своя страна ЕС може да приложи "диференциран" подход към страните-кандидатки. Дебатът може да бъде съсредоточен по-скоро около политически съображения, като изборът на подходяща стратегия може да се окаже решаващ фактор за процеса на преговори и да предизвика конфликт между вътрешните и външните измерения на интеграционните процеси.

Разширяването на Съюза няма да стане толкова лесно, ако стриктно се следват условията, които се поставят пред страните-кандидатки. Политическите условия са затрудняващи, защото страните трябва да убедят страните-членки и Европейския парламент, че техните законодателни власти са независими, върховенството на закона е осигурено, че изборите са плуралистични, че техните парламенти притежават реална власт, че местното самоуправление е независимо от централната власт, че правата и свободите на гражданите са гарантирани от конституцията, че етническите и езиковите малцинства са защитени от закона, че пресата и медиите са свободни да говорят истината, както и че техните армии се намират извън политически контрол[20].

 

4.2.

Характеристика и институционална рамка на политическия диалог

 

Най-съществените разпоредби от политическо естество са тези, които уреждат перспективата за бъдещо пълноправно членство и политическия диалог. При преговорите по ЕСА Общността беше много сдържана по отношение на обвързаността на споразуменията с бъдещото членство и възприетата в преамбюла предпазлива формулировка, признаваща, че пълното членство е крайна цел на асоциираната страна, изключва всякакво задължение или гаранция от страна на Общността в тази насока.

Едва в заключенията на Европейския съвет от Копенхаген, от юли 1993 година, конценпцията на Общността по този въпрос претърпя промени. ЕС призна, че асоциираните страни от ЦИЕ могат да станат пълноправни членки на ЕС, ако го желаят, и определи политически и икономически критерии за това членство[21]. Все пак в ЕСА могат да се открият редица разпоредби, чията цел е да подготвят асоциираната страна да поеме задълженията, произтичащи от общностните договори и така да отговори на един от основните критерии за членство[22].

ЕСА бяха наречени "европейски" именно защото включват политически диалог, който се схваща като платформа за редовен обмен на становища по важни двустранни и многостранни въпроси от съвместен интерес.

Развитието на политическия диалог води до укрепване на сближаването, като по този начин допринася за установяването на нови отношения на солидарност и нови форми на сътрудничество, които да улеснят пълното интегриране на асоциираната държава в Общността на демократичните нации. Интензифицирането на политическия диалог става и чрез изграждането на структурни връзки за редовен многостранен диалог на асоциираните страни с ЕС по въпросите на общата външна политика и сигурността на ЕС, като така на практика асоциираните страни получават възможност да се включат и в изработването на едни от най-новите политики на Съюза.

Формулата за двустранни политически отношения, предвидена в ЕСА, ще еволюира постепенно към многостранен политически диалог, което е важен елемент от процеса на подготовка за пълноправно членство[23].

Още в преамбюла на ЕСА[24] се подчертава желанието да бъде установен редовен диалог по двустранни и международни въпроси от взаимен интерес.

Член 1 на ЕСА на България разкрива целите на асоциирането и в него се изисква осигуряването на подходящи рамки за развитието на тесни политически отношения.

В член 2, в който се постановява, че "между Страните ще бъде установен редовен политически диалог, който те имат намерение да развиват и задълбочават...", са съгласувани две много важни формулировки: политическият диалог да води до "растящо сближаване на позициите по международни въпроси, и в частност по такива, които биха могли да имат съществени последици" за една от договарящите се страни, като позициите и интересите на страните могат да се отчитат в процесите на вземане на решения във всяка една от тях.

Следващите текстове на Европейското споразумение предвиждат институционален механизъм за осъществяването на политическия диалог, който се опитва да включи в интеграционните процеси почти всички власти на България. Договорено е да се провеждат редовни срещи на Президента на България с Председателя на Европейския съвет и с Председателя на Комисията на ЕО, както и други форуми на високо административно равнище.

Препоръчва се да бъдат използвани всички дипломатически канали и контракти в рамките на ООН, Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа и други организации. По силата на член 4 страната ни ще получава информация по въпросите, с които се занимават структурите за външнополитическо сътрудничество на ЕС.

Посочените текстове създават нормативна основа за резултатно политическо сътрудничество, а това е сфера, в която принципите на равнопоставеността и взаимния интерес могат да влязат в сила незабавно, без преходни периоди.

Затова и Европейското споразумение предвижда развитие на политическия диалог на всички нива чрез провеждане на редовни срещи, както на най-високо и високо политическо ниво, така и на ниво директори, между официални лица от асоциираната държава и на председателството на Съвета на министрите и Европейската комисия от друга.

Институционният механизъм, който предвижда ЕСА, съгласно член 105-113, включва следните три вида органи: Съвет за асоцииране, Комитет за асоцииране и Парламентарен комитет за асоцииране.

На равнище министри, политическият диалог се провежда в рамките на Съвета за асоцииране. Той е висш политически орган, с широки правомощия, който на министерско равнище следи за изпълнение на ЕСА. На този форум се води политическият диалог и се решават най-важните въпроси от взаимен интерес. Състои се от членове на Съвета и на Комисията, от една страна, и от членове на правителството на съответната асоциирана държава, от друга, с ротация на председателството.

Компетентността на Съвета за асоцииране е да взема решения и да отправя препоръки. Това е органът, който има правото да тълкува ЕСА, да разглежда и да решава споровете между договарящите страни, които възникват в хода на изпълнение на постигнатите договорености, както и да създава при нужда помощни органи за отделни отрасли на сътрудничеството.

Съветът за асоцииране се свиква веднъж годишно и "когато обстоятелствата го изискват".

На следващо място стои Комитетът за асоцииране: орган, който подготвя и подпомага работата на Съвета за асоцииране, и на който могат да бъдат делегирани компетенции от страна на последния. Състои се от представители на членовете на Съвета на ЕО и Комисията, и от представители на съответното правителство на ниво висши държавни служители.

Задълженията на Комитета и спогодбите за функционирането му се определят в процедурните правила на Съвета за асоцииране.

На парламентарно равнище диалогът се провежда в рамките на Парламентарен комитет за асоцииране. От политическа гледна точка той е орган с консултативни функции, който може да отправя препоръки до Съвета за асоцииране, и включва членове от Европейския парламент и съответните национални парламенти. Сам изготвя правилата за вътрешната си дейност и сам определя на какви интервали ще се свиква.

В рамките на ЕСА за връзката между политическите измерения на ЕС и механизма на асоциирането е изчерпана възможността асоциираната страна да получава информация за дейността по проблемите на общата външна политика. Много е вероятна и постановката, която произтича от текстовете на ЕСА, позиците на страните да се отчитат в процеса на вземане на решения и да се прилагат асиметрично в полза на големия партньор.

В същото време не трябва да се забравя, че партньорството е двустранен процес. Всяка една от асоциираните държави трябва да измине своя път с ясни позиции по целия спектър на проблеми: от формулирането на стратегическата цел на асоциирането до подготовката на кадри.

Ако тази стратегическа цел е пълноправното членство, то всички създадени чрез Европейските споразумения за асоцииране лостове трябва да бъдат подчинени на осъществяването й.

Дори и след решенията на Европейския съвет от Копенхаген, от юни 1993 година, ЕС не е променил позициите си да не поема ангажимент относно крайната цел на асоциирането. Все пак на срещата в Есен през 1994 година бе обсъдено създаването на многостранен политически диалог по асоциирането.

ЕС признава и отчита стремежа на страните към пълноправно членство, но дори и до тази формула се достигна трудно. Въпреки всичко воля за интеграция съществува и в двете страни на партньорството. Държавите от ЦИЕ изразяват тази воля ясно. За ЕС тя се подразбира от факта, че амбициите на асоциирането надхвърлят традиционните рамки на изграждането на зона за свободна търговия, че политическият диалог е институционализиран, че е поставен на солидна нормативна основа за разгръщането на широкомащабно икономическо, финансово и дори културно сътрудничество и че хармонизацията на законодателствата е цел на асоциирането.

Съществуват реални възможности да бъдат изграждани и допълнителни институции за регламентиране на търговските отношения в областта на конкуренцията или в други сфери, които създават условия да се премахват бариерите пред процеса на сближаване, за да се гради основата на бъдещето приемане на СЦИЕ в ЕС.

Анализът показва, че съществуват възможности да се търсят лобита, или "локомотив" в коридорите на властта в страните-членки на ЕС. В тази област България по традиция не показва особена сръчност. Разбира се, по-продуктивно би било да се залага на фактора, който определя общите действия на ЕС в политически план - провокиране на интерес от стабилността в определени страни. А най-прекия път към такава заинтересованост е икономическата обвързаност чрез инвестиции, съвместни проекти и перспективни програми в области от взаимен интерес.

 

4.2.1.

Изграждане на зона за свободна търговия

 

В областта на търговията асоциирането е процес, който води до прогресивното изграждане на зона за свободна търговия в съответствие с изискванията на ГАТТ и с отчитане на взаимните интереси на двете договарящи се страни.

Европейското споразумение предвижда, че Общността и България постепенно ще установят зона за свободна търговия в течение на преходен период, който ще продължи максимално 10 години, считано от влизането в сила на Споразумението, съгласно разпоредбите на Споразумението и в съответствие с тези на Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ)[25].

Изграждането на зона за свободна търговия по същество се основава на принципа за асиметрия при елиминирането на митата и количествените ограничения за промишлените стоки (ускорен график на либерализация от страна на ЕС и забавен график от страна на България, с оглед отчитане на разликата в икономическия потенциал на двете договарящи се страни).

Целта на принципа на асиметрията е да даде предимства на асоциираните страни, така че техния износ за Общността да нарастне с по-бързи темпове. На практика обаче асиметрията се оказа по-скоро "козметична", а и реалните търговски потоци сочат обратната тенденция: асиметрия в полза на Общността. В чувствителните сектори асиметрията е съвсем слаба, а в областта на селското стопанство - почти нулева.

В областта на търговията със селскостопански стоки не се предвижда пълна либерализация, а само подобряване на пазарния достъп чрез предоставяне на преференции под формата на намалени мита. Селскостопанските стоки представляват значителния дял от износа на страните от ЦИЕ за Общността.

На практика асиметричния подход може да бъде елиминиран чрез защитния механизъм на Общността.

Съгласно договорените графици, зоната за свободна търговия следва да бъде изградена от страна на България до края на 2001 година.

ЕС едностранно ускори либерализацията спрямо договореностите по ЕСА[26]: още през 1993 година с подписването на Първия допълнителен портокол, през 1994 година с Втория допълнителен протокол и през 1996 година с Третия допълнителен протокол, а в резултат на политическите решения, взети от Европейския съвет в Копенхаген и в Есен и подписаните в резултат на тези решения допълнителни договорености, пазарният достъп за българския промишлен износ е напълно либерализиран[27]. Европейският съвет в Есен, през декември 1994 година прие и "Пред-присъединителна стратегия за подготовка на страните от ЦИЕ за присъединяване към ЕС".

Съществен елемент от ЕСА е новата еволюционна клауза, предвиждаща по-нататъшно развитие на договореностите с оглед отчитане последиците от многостранните търговски преговори в рамките на ГАТТ, както и защитата на интересите на България по пазарния достъп при присъединяване на нови страни-членки към ЕС.

България и ЕС проведоха и преговори за адаптиране на ЕСА към настъпилите изменения след отчитане на резултатите от Уругвайския кръг на ГАТТ и от присъединяването на Австрия, Швеция и Финландия към ЕС.

Постигнатите договорености предвиждат по-нататъшното подобряване на пазарния достъп за българските селскостопански и преработени селскостопански стоки чрез допълнително намаляване на митата. Пазарния достъп постепенно ще се разширява чрез увеличение на размера на преференциалните квоти, в рамките на които се прилагат по-ниските мита.

Разпоредбите на ЕСА в областта на търговията предвиждат стриктна процедура при предприемане на защитни мерки по вноса или износа, както в случаите на дъмпингов или субсидиран внос. При прилагане на защитните клаузи на Споразумението засегнатата страна, Общността или България следва да представи на Съвета за асоцииране съответната информация с оглед намиране на решение, приемливо и за двете страни.

При провеждане на консултации за намиране на решение следва да се дава приоритет на онези мерки, които в най-малка степен разстройват действието на Споразумението. Целта на този механизъм е да не се нарушават или обезценяват предоставените по Споразумението преференции чрез прекалено използване на защитните клаузи.

 

4.2.2.

Икономически разпоредби на ЕСА

 

Сътрудничеството, чието предназначение е подпомагане на асоциираните страни в прехода им към пазарна икономика, се схваща като допълнение към либерализацията на търговията. Независимо от широкия обхват на предвиденото политическо и икономическо сътрудничество и позоваване на конкретни действия, разпоредбите в тази материя нямат обвързваща сила.

Секторите, в които ще се осигурява икономическото сътрудничество, включват промишленост, насърчаване и защита на инвестициите, аграрния и промишления стандарти, сертификати и образци, научно-изследователско и технологично сътрудничество, образование и квалификация, селско стопанство и агропромишлен сектор, ениргетика и ядрена безопасност, транспорт, околна среда, далекосъобщения и пощенски услуги, банково и застрахователно дело, одиторски и финансов контрол, парична политика и "пране на мръсни пари", регионално развитие, социално дело, туризъм, малки и средни предприятия, информация и аудиовизуален сектор, защита на потребителя, митническо и статистическо сътрудничество, наркотрафик.

Изреждането на тези области показва желанието за задълбочаване на икономическото сътрудничество между ЕО и страните от ЕСА, както и неговата значимост за постигането на крайната цел - пълноправното членство.

Обособяването на културното сътрудничество има преди всичко символично значение. Предвижда се участие на асоциираните страни в програми на Общността или в програми на отделни страни-членки, подкрепящи културни дейности. Понастоящем СЦИЕ участват в следните програми на ЕО: Рафаело, като програма за опазване на културно-историческото наследство, и Калейдоскоп, като програма, подпомагаща проекти в областта на изпълнителските и културните дейности.

Що се отнася до финансовото сътрудничество, предвижда се предоставянето на "временна финансова помощ" на асоциираните страни във вид на заеми и помощи и се реализира чрез няколко инструмента[28].

Един от главните механизми, които са призвани да играят решаваща роля в процеса на  асоцииране е програмата ФАР. Осъществяването на проекти и ползването на средства по ФАР дават важни предимства за СЦИЕ. То съответства на задълбочаващата се интернационализация на стопанската дейност и на необходимостта от активно участие на асоциираните страни в този процес. На практика участието в програмата ФАР е на договорна основа, а чрез нея се стимулира и създаването на политически, икономически, правни, научно-технически и други условия за развитието на сътрудничеството, което ще позволи на СЦИЕ да получат по-голяма външна подкрепа за извършване на необходимите структурни изменения в стопанството.

Наред с тази програма като инструмент за реализиране на финансова подкрепа, от страна на Съюза, стоят заемите, предоставени от ЕИБ, с максимален размер и за период определени от Общността след консултации с асоциираните страни. В случаи на особена нужда, асоциираните държави могат да разчитат на средносрочна финансова помощ в рамките на макроикономическото съдействие по линия на Г-24, за подкрепа на конвертируемостта на националната валута и средносрочна стабилизация и структурно приспособяване, включително помощ за платежния баланс[29].

Финансовото сътрудничество по ЕСА не обвързва Общността, така както би направил един финансов протокол към тях. При това предоставянето на помощта е обусловено от нуждите, абсорбционните възможности, способността за изплащане на заеми и постигнатия прогрес по пътя на пазарната икономика.

 

4.3.

Политически измерения на партньорството

 

Интеграцията на България, както и на страните от ЦИЕ, преди всичко е политически процес дотолкова, доколкото преговорите, както и всекидневната работа по вземането и прилагането на различните решения е в ръцете на политически институции или на административни структури, което повишава ролята на бюрокрацията в процеса на реализиране на политическите решения.

Междуправителственото сътрудничество, съчетано с прилагането на принципа на субсидиарността, очертават пътя на развитието на отношенията между страните-членки на Съюза и асоциираните страни. Политическото партньорство между СЦИЕ и ЕС засилва капацитета на Съюза и прави неговите структури и процедури по-демократични и федерални.

Разделянето на компетенциите между страните-членки и центъра, от една страна, и страните-кандидатки, от друга, засилва развитието на децентрализационните процеси и  постепенно подпомага развитието на институционалната структура и разделението на компетенциите между различните институции.

Развититето на политическото сътрудничество превръща Съюза в една федерална система, конституционна демокрация с двукамарна законодателна власт, която включва Европейския парламент и Съвета, с някои негови права, Комисията като особена изпълнителна власт на Европейското управление.

Тази "променлива геометрия", която позволява развитите на интеграционните процеси на различни скорости прави възможно институционализирането на Европейския съюз. Институциите на Съюза се нуждаят от заздравяване, което може да се реализира в процеса на присъединяването на нови страни-членки или в самия процес на интегриране на страните-кандидатки.

 

4.3.1.

Политическа стабилизация

 

България и останалите СЦИЕ се стремят съвсем естествено към пълноправно членство в Европейския съюз. Затова и за тях е особено важно през периода на асоциирането страните да преценят какъв път на интеграция ще следват, на каква цена и съответно, колко бързо искат да напредват към желаната цел[30].

СЦИЕ имат няколко общи характеристики, които определят тяхната посока на интеграция: всички те са бивши социалистически държави, поради което и реформите в областта на политическата сфера, с цел постигане на по-голямо съответствие със западните демокрации, ще придобиват все по-съществена роля. Особена роля при следване на пътя ща играе обстоятелството, че интеграцията има доброволен характер, което пък предопределя цялостното политическо отношение към критериите за пълноправно членство.

В тази насока се очертаха като решаващи три основни фактора: необходимостта от изграждане на здрава и конкурентна икономика, нарастващата роля на политическата стабилизация и постигането и поддържането на макроикономическата среда.

Необходимостта от изграждане на здрава и конкурентна икономика, способна да се справи с последствията от икономическото преструктуриране и социалната реформа, е свързана с разумен баланс между икономическите цели и социалните нужди като предпоставка за успешното осъществяване на прехода. Изграждането на такава икономика неминуемо е свързано с политическата стабилност в съответната държава.

Политическата стабилност на страните от ЦИЕ ще играе в бъдеще все по-съществена роля за развитието на процесите на адаптиране на страните към пълноправно членство. Все повече на дневен ред ще стои изискването за жизнеспособни и действени институции, които да изпълняват интеграционната стратегия.

В този контекст е необходимо да се осигури и относителна стабилност на цените, ограничаване на неравновесията в платежния баланс и бюджетния дефицит, стабилизиране на валутата и икономически растеж.

Предизвикателствата за страните от ЦИЕ са в основата на предизвикателствата и за ЕС. Интегрирането на СЦИЕ, в това число и на България, ще бъде в пряка зависимост от способността на ЕС да реформира институциите и процеса на вземане на решения.

Анализът показва, че редица от постановките на Договора за Европейския съюз са вече остарели, а други са неподходящи, тъй като при тяхната подготовка не са били взети под внимание сегашните и бъдещите проблеми на Европа.

На първо място, Договорът не отчита, че повечето страни-кандидатки за членство в ЕС желаят присъединяване, при условията на запазване на тяхната независима национална идентичност. Съобразяването с националната държавност се налага и в процедурен план за ЕС, чрез провеждането референдуми в страните, кандидатстващи за членство в ЕС.

На второ място, утвърждаващият се модел на разработване на политики и инструменти за действие на ЕС се характеризира със запазване от отделните страни-членки на правото за избор на собствена позиция за участие, или неучастие. Този подход се налага като най-приемлива технология за избор на варианти за приобщаване на националните интереси към политиката на ЕС. Възприеманият модел на "променлива геометрия" за участие в ЕС ще се утвърждава с новото разширяване на ЕС.

На трето място, разширяването на ЕС ще налага развитието на институциите на Съюза. Този институционален аспект на ЕС ще оказва важно по-нататъшно въздействие върху изискванията за подготовка на СЦИЕ за членство в него.

В това отношение се очаква твърде много, защото ЕС вече трябва да предложи, както на сегашните си членове, така и на кандидатите за членство стабилна рамка и ясна посока за развитие по отношение на крайната цел. Колкото по-дълго ЕС отлага създаването на тази рамка и решаването на институционните въпроси, толкова повече ще се отлага и разширяването му с други страни, принадлежащи към Европа.

Освен от този общ фактор процесът на адаптиране и пълно интегриране на СЦИЕ ще зависи и от редица конкретни фактори, чието осъществяване е от компетенциите на ЕС.

Осигуряването на по-голям достъп до пазарите на страните-членки на ЕС в областите, в които стоките на СЦИЕ са конкурентноспособни, е един от основните фактори, които ще влияят върху интеграционните процеси. На практика това означава отваряне на пазарите на западноевропейските държави за тези  стоки, за чието производство страните притежават сравнителни преимущества, т.е. така наречените "чувствителни" стоки, които все още срещат и ще срещат ограничения при износа им на западноевропейските пазари в близко бъдеще.

Колкото и да е важно само по себе си ЕСА, то неговото практическо осъществяване в условията на протекционистичен натиск е още по-важно. Следва да се подчертае, че осъществяването на структурната реформа е силно зависима от стабилните и благоприятни външни условия.

Трансформирането на програмата ФАР в инвестиционна програма се превръща в необходимост, тъй като това би позволило тя да играе по-активна роля при подготовката на страните за пълноправно членство. Наред с редица възможности за оказване на съдействие, например при сближаването на законодателствата в различни области, както и на конкретно прилагане на ЕСА, програмата ФАР би могла да изиграе важна роля за инвестиционната сфера. Съществен проблем за България е увеличаването на чуждите инвестиции в страната, а от тяхното увеличаване зависи до голяма степен успешната подготовка на страната за интеграционния процес.

Трансформирането на програмата ФАР в предимно инвестиционна програма може да подпомогне решаването на редица съществени проблеми за страните, следователно,за да бъде ефективна помощта, програмата ФАР се нуждае от по-голяма гъвкавост и приспособяване към конкурентните нужди на страната. Това ще даде възможност за подобряване на ефективността на програмата и ще повиши нейното икономическо въздействие.

Отварянето на програмите на ЕС за участие на АСЦИЕ в тях може да окаже положително въздействие върху цялостния процес на подготовка за пълноправно членство. Участието в програмите ще увеличи общия капацитет на страните за участие в интеграционните процеси. В случая са важни не само финансовата подкрепа, която могат да получат страните по линия на различните програми, но и възможностите, които те предоставят за установяване на контакти между институции на различно равнище за предаване на умения за подготовка и управление на европейски проекти, за създаване на лоби сред различни среди в страните-членки за интегрирането на асоциираните страни в ЕС.

Участието в европейските програми ще активизира процеса на сближаване и ще спомогне за решаването на някои критични проблеми в Източна Европа.

 

4.3.2.

Хармонизирането на законодателството като политически проблем

 

В увода към пълния текст на ЕСА на Република България към ЕС се посочва, че последствията от този акт ще бъдат "един път за реинтегриране в Европа". Реинтегрирането като политически процес изисква двустранна воля и усилия, които като обем и характеристики на съвременния етап са до голяма степен формализирани и отразени в ЕСА.

От изложеното дотук се налага извода, че едно взаимодействие на двата правни реда, българския и този на ЕС, става все по-необходимо. Хармонизирането на законодателство не се извежда имплицитно от съдържанието на ЕСА, а се основава на конкретни текстове от него[31].

Член 69 на ЕСА за България изрично посочва ролята на хармонизирането, както на съществуващото, така и на бъдещото законодателство и че: "важно условие за икономическата интеграция на България с Общността е сближаване та съществуващото и бъдещо законодателство на България с това на Общността. България ще положи всички усилия за осигуряване постепенно съответствие на своето законодателство с това на Общността".

Република България специално е поела (съгласно член 70 на ЕСА) да хармонизира преимуществено законодателството си в областите на митническото право, дружественото право, банковото право, счетоводството и данъчното право, интелектуалната собственост, защитата на работниците и работното място, конкуренцията, защитата на потребителя, косвените данъци, стандартизацията и др.

В изброените области за сътрудничество преобладават тези, които можем да причислим към правото на търговския обмен. В част от тези области (като косвени данъци) вече са възприети законодателни мерки, а в други това предстои (например защитата на потребителя).

Следва да се приеме, че ако от завареното от политическите промени законодателство не може да се очаква някаква хармонизация с това на ЕС, то за приетите от началото на 90-те години закони, отсъствието й е вече съществен недостатък, който ще стои открит за преодоляване.

След ратификацията на ЕСА с България от страните-членки на ЕС, логиката на интеграционните процеси навлезе в съюзното русло, което означава, че постепенно и българската страна се задължава да постига предварително набелязаните цели с вътрешни средства. Тази логика се следва стриктно от страните-членки на ЕС и постепенно ще се наложи като основен вътрешен политически подход на законодателно равнище.

 

4.4.

Политиката на ЕС по разширяването

 

Разширяването на ЕС е стратегически императив. Част от асоциирането държави са подали молби за пълноправно членство, започнати са преговори, които трябва да установят готовността им да отговорят на предизвикателството на присъединяването към развитата икономическа и политическа структура на Обединена Европа. Наред с това в Европа има и други държави(като Хърватско, Сърбия и Черна гора, Босна и Херцеговина, Албания, Македония, Молдова, Беларус, Украйна, Армения и Грузия), за които пълноправното членство е неподходящо, или поради факта, че не са развили политически и икономически връзки със Съюза или поради това че се намират в сферата на влияние на Русия[32].

Задълбочаването на традиционните интеграционни процеси поставят пред страните-членки на Съюза редица политически и институционални проблеми, които са свързани в голямата си част с обстоятелството, че всяка от новоприетите страни трябва да бъде одобрена от всяка от сегашните страни-членки. Подобен консенсус за принципа на разширяването е труден за реализиране между 15-те и това предполага широка диференциация на обсега и времевия график на специфичните разширявания. Така политиката по институционалните реформи ще даде възможност на Съюза да се подготви за нови членове.

Все повече и повече дебатът за разширяването се съсредоточава върху дебата за "гъвкавостта" на интеграцията, или върху диференцираната интеграция вътре в Съюза.

Страните от ЦИЕ не участват в западната система за колективна сигурност, което прави ефективна във всяко отношение Общата политика в областта на външните отношения и сигурността по отношение на Европа и нейните източни партньори.

Съюзът все още се нуждае от развиване на обща система за сигурност, различна от НАТО, която да отразява преди всичко интересите на европейските държави и да е резултат от развитието на икономическата и политическата интеграция.

 

4.4.1.

Проблемите на страните от Централна и Източна Европа

 

В България се осъзнават високите изисквания, с които трябва да се съобрази страната, за да достигне до пълноправно членство в ЕС. Договорите от Маастрихт и Амстердам още повече увеличават тези изисквания. Но едновременно с това България поддържа вече своята изявена воля за членство в ЕС, като официално представи своята кандидатура на Европейския съвет в Мадрид на 14 декември 1995 година[33].

Този Съвет отбеляза, че "разширяването е едновременно политическа необходимост и историческа възможност за Европа", като прикани Комисията да представи пред Съвета становищата си по молбите за членство във възможно най-кратък срок след приключване на работата на МПК[34]. В началото на 1996 година и останалите две асоциирани страни - Чехия и Словакия[35], подават молба за присъединяване.

Европейският парламент през 1996 година одобри доклада Ooslander за интегриране на СЦИЕ във вътрешния пазар на ЕС и гласува резолюция за отношенията със СЦИЕ, които кандидатстват за членство в ЕС. Парламентът подкрепи тезата за едновременното започване на преговори за присъединяване с всички страни кандидатки.

В края на април същата година на всички асоциирани страни са раздадени "въпросници", чиито отговори ще бъдат базата за разработване на становището на Комисията, а няколко месеца по-късно, през юни, Европейският съвет във Флоренция реши началният етап на преговорите със АСЦИЕ да "съвпадне с началото на преговорите с Кипър и Малта, шест месеца след приключването на МПК, като се вземат предвид нейните резултати".

През юни 1997 година Европейският съвет в Амстердам потвърди този график, а през следващият месец Комисията представи мнението си - avis, по молбите на АСЦИЕ, като даде положително становище за започване на преговори с пет от тях: Унгария, Полша, Чехия, Естония и Словения. Решението за започване на преговори се взе на Европейския съвет в Люксембург през декември 1997 година.

Междувременно в отговор на подадената през декември 1995 година молба за членство в ЕС, Съветът на министрите в ЕС, през януари 1996, взе решение да открие процедура по смисъла на член "О" на Договора за Европейския съюз[36].

Съгласно тази процедура след подаването на молба за членство на съответната европейска държава до Съвета, той трябва да приеме решение с единодушие, след като се консултира с Комисията, и след като получи одобрение от Европейския парламент, който се произнася с абсолютно мнозинство от броя на членовете си.

Условията за приемане на нови членове и измененията на договорите, върху които се основава Съюза, които се налагат от това приемане, трябва да бъдат включени в споразумение между държавите-членки и държавата, подала молба за членство. Това споразумение трябва да бъде внесено за ратификация от всички страни-членки, в съответствие със съответните техни конституционни изисквания.

През юли 1997 година Европейската комисия публикува становище по молбите за членство в ЕС както на България, така и на останалите страни-кандидатки от ЦИЕ.

Констатирайки, че общо всички страни не са достатъчно подготвени за членство, Комисията препоръча откриване на преговори с някои от тях на основата на преценка за способността им да изпълнят критериите от Копенхаген в средносрочна перспектива.

В заключението на становището по молбата на България се посочва, че България е на път да изпълни политическите критерии, отнасящи се до стабилност на политическите институции, върховенството на закона, защитата на човешките права и правата на малцинствата.

На второ място, се посочва, че напредъкът на България в изграждането на пазарна икономика не е достатъчен, в резултат на което страната не би могла да се справи в средносрочна перспектива с натиска на конкуренцията и пазарните сили в рамките на съюза.

И накрая, независимо от постигнатия напредък в средносрочен аспект не е сигурно дали България ще бъде в състояние да приложи европейското законодателство, предвид задълженията на членството. Значителни усилия ще бъдат необходими в областта на околната среда, транспорта, енергетиката, селското стопанство, правосъдието и вътрешните работи.

В общ план е необходима съществена административна реформа, чрез която да се изградят в България необходимите структури за ефективно въвеждане и прилагане на законодателството на ЕС.

Предвид тези съображения Европейската комисия счита, че преговори за присъединяване към ЕС могат да бъдат открити с България тогава, когато тя постигне достатъчен напредък по изпълнение на условията за членство, определени от Европейския съвет в Копенхаген.

 

4.4.2.

Политическата подготовка за присъединяване на СЦИЕ

 

Политическата подготовка за присъединяването на СЦИЕ започва още със сключването на ЕСА. Като инструмент за осъществяване на средносрочната стратегия на ЕО за стабилизация и подпомагане на икономическите реформи в СЦИЕ Европейските споразумения не отговарят на техните аспирации и още от самото начало а обект на критики.

Европейският съвет от Лисабон от юни 1992 година се опитва да направи преценка на постигнатите резултати в развитието на отношенията ЕО-СЦИЕ и да предложи нови мерки.

Едва обаче Европейският съвет в Копенхаген, от юни 1993 година, за пръв път формулира основните насоки и механизми за бъдещото развитие на отношенията на ЕС със СЦИЕ. За първи път и в решенията се заявява официално, че "асоциираните страни от Централна и Източна Европа, които желаят, ще станат членове на Съюза", като присъединяването на дадена асоциирана страна ще се осъществи веднага, когато тя е способна да поме задълженията си на държава-членка.

Европейският съвет в Копенхаген определи експлицитно критериите за пълноправно членство, както следва:

- съществуването на стабилни институции, гарантиращи демокрацията, върховенството на правната норма, правата на човека и защитата на малцинствата[37];

- съществуването на функционираща пазарна икономика и способността на страната кандидат да посрещне натиска на конкуренцията и пазарните сили, действащи в Съюза;

- годността на страната кандидат да поеме задълженията, произтичащи от пълноправното членство (acquis communautaire), включително придържане към целите на политическия, икономическия и валутния съюз.

Условието за разширяване, което Европейският съвет от Копенхаген поставя пред ЕС е "капацитет за абсорбиране на нови страни-членки чрез запазване на моментума на европейската интеграция". Това условие цели защитата на интересите както на Ес, така и на страните-кандидати.

Всички следващи срещи на високо и най-високо равнище на институциите на ЕС дапринасят за по-нататъшната еволюция на подготовката за присъединяване на СЦИЕ.

Европейският съвет в Есен от декември 1994 година потвърждава, че "асоциирането страни от ЦИЕ могат да станат членове на ЕС, ако желаят това и след като са в състояние да изпълнят необходимите условия[38]" и приема "Предприсъединителна стратегия за подготовка на СЦИЕ за присъединяване към ЕС". Както беше посочено и по-горе за България решенията на Съвета имат и друго значение, свързано с едностранното ускоряване на либерализацията на българския износ и изравняване графика на Вишеградските страни[39].

Европейският съвет в Кан, през юни 1995 година, прие Бяла книга "Подготовка на АСЦИЕ за интеграция във Вътрешния пазар на ЕС" за сбилжаване на законодателствата на СЦИЕ със законодателството на вътрешния пазар на ЕС. Приемането на този документ засили процеса на разширено сътрудничество между ЕС и тези държави за изпълнението на "третия критерий" от Копенхаген за оказване на помощ на СЦИЕ да поемат задълженията си на пълноправни членове. Философията на политическия документ е основана на разбирането, че сближаването на законодателството е дело на самите асоциирани, но Съюзът може да предоставя методическа и техническа помощ за това начинание, предлагайки ръководство за предприемане на онези стъпки, които ще облекчат интегрирането на асоциираните във Вътрешния пазар в момента на присъединяването им към ЕС.

Бялата книга е ръководен политически документ без правнообвързваща сила, чиято цел е да идентифицира изискванията за участие в единния Вътрешен пазар, като посочи минимален обем нормативни актове, необходими за неговото изграждане и функциониране. Тя се отнася само за Вътрешния пазар, а не до цялото право на ЕС, т.е. до acquis communautaire. Тя не се ограничава до изброяването на законодателни актове, а сочи най-съществените мерки и подходи, които следва да се предприемат във всеки отделен сектор, като по този начин се предлагат приоритети само в рамките на дадената област, произтичащи от логиката на вътрешното законодателство.

Националните приоритети се определят автономно от всяка асоциирана страна. Така Бялата книга предлага логическа последователност на адаптирането на законодателствата на страните-кандидатки за членство по начин, който извършва делене на acquis communautaire на основни, които трябва да се приемат и приложат в т.нар. първи етап, и съпътстващи актове, които могат да се приемат в т.нар. втори етап. Бялата книга обаче не фиксира граници за приемането на тези мерки.

Книгата идентифицира и правните, и организационните структури и институции, необходими за ефективното действие на законодателството, както на национално, така и на международно равнище, които като цяло или отсъстват, или са непригодни в АСЦИЕ[40].

Тази политика бе продължена и от решенията на Европейския съвет в Мадрид, от декември 1995 година, когато се взе решение за ускоряване на подготовката за членство, и се подчерта необходимостта страните-кандидатки да приведат в съответствие своите административни структури, за да осигурят харминичното действие на общата политика на Общността след присъединяването.

Европейския съвет отбеляза, че "разширяването е едновременно политическа необходимост и историческа възможност на Европа", и прикани ЕК да представи пред Съвета становищата си по молбите за членство на СЦИЕ, заедно с доклад за последиците от разширяването върху политиките и бюджета на Общността.

Комисията представи документа "Програма 2000", в който предложи засилена стратегия за подготовка на всички страни-кандидатки, без оглед на момента за започване на преговори с всяка една от тях. Документът включва ясна и кохерентна визия за Съюза на прага на ХХI-ви век, като обхваща финансовата перспектива на Общността за периода след 2000 година, отчитаща разширяването; оценка за влиянието на разширяването върху политиките на ЕС[41] и предложения за реформирането им; становище по молбите за членство на страните-кандидатки, съпътствана с цялостна оценка на страните, които са поканени да започнат преговори с ЕС[42]; както и обширен доклад относно стратегията за присъединяване на СЦИЕ към ЕС.

Тази стратегия, наред с ЕСА, структурирания диалог и ФАР, включва два нови елемента, които са част от политичските мерки на ЕС по отношени на странит-кандидатки за членство и които оформят по-цялостна картина на политическите аспекти на интеграционните процеси.

Първият от тях е "Партньорство за присъединяване" - единна рамка, адаптирана към нуждите на всяка отделна страна, включваща мерки и дейности, които трябва да се реализират във връзка с приемането на acquis communautaire.

Вторият елемент е включването на страните-кандидатки в програмите на Общността и в механизмите за прилагане на acquis communautaire.

Тези два нови елемента изведоха на преден план две нови цели: укрепване на институционния и административния капацитет на страните-кандидатки и сближаване на техните промишлени и основни инфраструктурни стандарти с тези на Общността.

 

4.4.3.

Политическа характеристика на документа Партньорство за присъединяване

           

Както вече беше посочено "Партньорство за присъединяване" е нов инструмент, който цели детайлно обхващане на всеки кандидат в обща рамка на приоритетите, по приемане на законодателството на ЕС и финансовите ресурси, определени за тази цел, в това число и ресурсите по програмата ФАР. "Партньорство за присъединяване" е ключовият елемент на засилената стратегия. Това е новият юридически механизъм за реализиране на взаимоотношенията между ЕС и всяка страна-кандидатка до приемането й за член на Съюза. Стремежът е да се обединят в една правна рамка всички видове и форми на техническо и финансово съдействие, да се мобилизират и използват по възможно най-ефикасния начин всички съществуващи и бъдещи процедури и механизми на Общността за подготовка на страната-кандидат.

Политологическият анализ показва, че задачата на документа за България, е да обедини в единна рамка приоритетните области на бъдещото сътрудничество, определени в становището на ЕК относно кандидатурата на България за членство в ЕС, необходимите финансови средства за подпомагане на страната за изпълнение на тези приоритети, както и условията за получаване на финансовата помощ.

Партньорството осигурява рамката за приемане на редица политически документи и базата за прилагането на различни инструменти, които ще се използват в процеса на подготовка за присъединяване, като Националната програма за приемане и прилагане на законодателството на ЕС, която правителството прие на 25 март 1998 година, както и Съвместната оценка за средносрочните приоритети на икономическата политика, която се извършва в рамките на институциите на асоциирането, Договорът за борба с организираната престъпност, който предстои да се приеме от ЕС и към който ще бъдат поканени за присъединяване страните-кандидатки, както и Националните планове за развитите и други планове по сектори - "пътните карти" на вътрешния пазар, приети от ЕК за България, на основата на становището по молбата за членство.

Тези политически инструменти не представляват съставна част на Партньорството, но приоритетите, които  те съдържат са в съответствие с него. Всеки един от тези инструменти има различна природа и се подготвя и прилага в съответствие със специфични процедури.

В партньорството се посочва, че България следва да пристъпи към решаване на всички проблеми, посочени в становището на ЕК, като се акцентира върху обстоятелството, че приемането на европейското законодателство само по себе си не е достатъчно, ако липсват структури за правилното и ефективното прилагане и спазване на това законодателство. Ще бъде необходимо също така да се осигури практическото прилагане на acquis по същите стандарти, по които се прилага в Съюза. Необходимо е реално и ефективно въвеждане и прилагане на acquis.

На основата на становището на Комисията и обсъждането от Съвета на министрите за България се определят няколко средносрочни и краткосрочни приоритети, посочени и в Националната стратегия за присъединяване на Република България към Европейския съюз[43].

Краткосрочните приоритети включват икономическа реформа, укрепване на институционалните и административни възможности, привеждане в съответствие с европейскиет стандарти на вътрешния пазар, конкретни стъпки за борба с корупцията и организираната престъпност и подобряване на управлението на границите, околната среда и енергетиката.

Средносрочните приоритети включват на първо място установяване на политически критерии, свързани с по-нататъшни усилия за интегриране на малцинствата в частност на ромите в обществения живот и защитата на индивидуалните свободи, засилване на икономическата реформа и завършване на процесите на приватизация, укрепване на институциите на пазарната икономика, създаване на програми за конвергенция и избягване на свръхдефицити. Ударението се поставя върху изпълнението на критериите от Копенхаген, но не се предвижда България да приеме ЕВРО-то непосредствено след присъединяването си.

На следващо място е необходимо укрепване на институционалния и административния капацитет, разширяване на вътрешния пазар и привеждане в съответствие с европейското законодателство на политиката на конкуренция, държавните помощи, митниците, данъчното облагане и др.

Правосъдието и вътрешните работи също са един от основните среднострочни приоритети, както и прилагането на имиграционна политика и процедура по търсене на убежище, привеждането в съответствие с европейските норми на визовата политика и прилагане на международните спогодби, преди всичко с оглед на шенгенските договорености.

Не на последно място сред средносрочните приоритети стои необходимостта от регулиране на процесите в селското стопанство, рибното стопанство, енергетиката, транспорта, трудовата заетост и социалните въпроси, околната среда и  регионалната политика и единство.

Партньорството за присъединяване предвижда, че основен финансов инструмент на разширената предприсъединителна стратегия ще бъде програмата ФАР, като по-нататъшното отпускане на финансовата помощ ще бъде тясно свързано с изпълнението от страна на българското правителство на задълженията, определени в Националната програма за приемане и прилагане на законодателството на ЕС.

За приемането и прилагането на законодателството на ЕС са от решаващо значение два елемента[44]. Първият от тях е свързан с обучението на кадри и създаването на ефикасно действащи институции и администрация (institution building), а вторият - с инвестиционната подкрепа, необходима за адаптирането на националната инфраструктура към общностното законодателство (investment support).

Изпълнението на "Партньорството за присъединяване" се наблюдава в рамките на институциите за асоциирането, съответно под-комитетите, и Комитета за асоцииране и внасяне за разглеждане в Съвета за асоцииране.

 

4.4.4.

Подготовката за пълноправно членство

 

На 14.12.1995 г. по време на Европейския съвет в Мадрид, България формализира намерението си за присъединяване към ЕС, подавайки официална молба за членство. Приблизително по същото време молби за присъединяване подават и останалите асоциирани страни от страните от Централна и Източна Европа - Унгария и Полша през 1994 г; Румъния, Словакия, Латвия, Естония и Литва през 1995 г; Чехия и Словения през 1996 г.;
Европейският съвет в Мадрид възлага на Комисията да представи пред Съвета становищата си по молбите за членство заедно с доклад за последиците от разширяването върху политиките и бюджета на ЕО, във възможно най-кратък срок след приключване работата на междуправителствената конференция.
В изпълнение на тази задача през 1997 г. Комисията представя пред Съвета и ЕП “
Програма 2000” – стратегически документ, които предлага ясна визия на ЕС пред прага на 21 век и включва становища по молбите за членство на всички страни кандидатки, цялостна оценка на страните, като се предлага да започнат преговори за присъединяване, както и засилена стратегия за подготовка за присъединяване.
Комисията не препоръчва започване на преговори с България и становището и се базира на общата оценка за състоянието на подготовката на страната, изготвена на базата на трите критерия за членство.
Европейския съвет не възприема подхода за симултанен старт на преговорния процес с всички кандидати и следвайки препоръката на Комисията, решава започването на конкретни преговори само с 6-те (Полша, Унгария, Чехия, Естония, Словения и Кипър). За България и останалите кандидатки се взема решение за ускоряване на подготовката за членство чрез включването им в процеса на аналитичен преглед на законодателството. Целта на този преглед е да се идентифицират възможните проблеми с оглед на търсене на пътища на тяхното разрешаване в хода на преговорите.
За тази цел общностното законодателство е разделено на материи в 31 глави и Комисията прави детайлно представяне на всяка от тях: първоначално на многостранна среща с кандидатите разделени на две групи, последвана от двустранна среща с всеки кандидат. По време на сесиите всяка държава кандидатка заявява дали може да приеме съответната глава от законодателството, дали има намерение да претендира за преходни периоди в материята, дали вече е приела необходимото законодателство, дали разполага с нужните структури и административен капацитет за прилагането му. На основата на устни и писмени отговори на тези въпроси и на предложението на Комисията, изготвено на тази база, държавите приемат позициите на ЕС за преговори по отделни преговорни глави. Най-важният компонент на подготовката за членство, дефиниран в “
Програма 2000” и заключенията на Европейският съвет от Люксенбург е “засилена предприсъединителна стратегия” изготвена от ЕС за всяка страна кандидатка с оглед спецификата на нуждите й. Ключов елемент на тази стратегия е партньорството за присъединяване като стремежът е да се обединят в единна правна рамка всички видове и форми за техническо и финансово съдействие, да се използват по възможно най-ефикасния начин всички съществуващи и бъдещи процедури и механизми на Общността за подготовка на страната кандидатка. Посоченото вече Партньорство за присъединяване с България (с последна ревизия в сила от май 2003г.) и приложената към него Национална програма за приемане и прилагане на Общностното законодателство, дефинират приоритетите на страната до 2004 г.

 

Вместо заключение

 

През 2002 г. Европейският съвет оповести своята цел да приветства България и Румъния в Европейския съюз през 2007 г., при условие, че те постигнат необходимия напредък при изпълнение на критериите за членство. На 15 юни 2004 г. България приключи преговорите за членство с Европейския съюз като затвори всички 31 преговорни глави. Процесът на преговорите продължи около три години и половина и бе предсрочно завършен шест месеца по-рано от предвидените разчети.

31-те преговорни глави обхващат всички сфери на икономическия и обществения живот. При преговорите се направи преглед доколко България е “хармонизирала” законите си към европейските или с други думи успяла ли е да приеме досттъчно количество закони или промени в законите, да въведе съответните регулации и нормативни документи, за да може във всяка сфера през 2007 г. да се заработи така, както в останалите 25 държави-членки на Съюза.
В отделните сфери са предвидени преходни периоди, в повечето случаи тригодишни, от момента на влизането в ЕС, през които постепенно ще се преминава към европейските норми, плащания и изисквания.

Европейският съвет в Брюксел на 16 – 17 декември 2004 г. потвърждава приключването на преговорите за присъдиняване и декларира, че ЕС се надява да приветства страната като член на Съюза през януари 2007 г.

Европейският парламент дава одобрение за членството на България на 13 април 2005 г. с 522 гласа “за”, 70 гласа “против” и 69 “въздържали се”.

Договорът за присъединяване на България към ЕС е подписан на 25 април 2005 г. в Люксембург. Съгласно договора, ЕС декларира, че целта му е да приеме България от 1 януари 2007 г. Споразумението за присъединяване съдържа и възможност за отлагане на членството с една година, ако ЕС прецени, че съществува “сериозен риск” страната да не успее да приложи изискваните реформи.

България стана член на Европейския съюз на 1 януари 2007 г.

 


[1] (по подробно виж: Harrison (1995)

[2] (по подробно виж: Nello (1991)

[3] предложението за използването на тази формула е направено от министър-председателя на Великобритания Маргарет Тачър (Виж: Бюлетин Европа от 22-23.01.1990 година, стр.4)

[4] чл.238

[5] от 1961 година

[6] от 1964 година

[7] от 1973 година

[8] от 1971 година

[9] подписани в периода 1992-1993 година

[10] през 1975, 1979, 1984 и 1991 година се подписват Ломейските конвенции, които обхващат вече 66 държави от Африка, Тихия океан и Карибския басейн.

[11] Виж: Попова, Ж., Основи на правото на ЕС. София, 1997, стр.262, както и Основи на европейската интеграция, стр. 352

[12] подробното разглеждане на стадиите пак там

[13] Германия, Великобритания, Дания и Холандия

[14] например събитията в Югославия, трудностите по суспендирането на Спогодбата за търговско-икономическото сътрудничество с тази страна, както и безпокойството и резервите на редица държави-членки към Румъния

[15] наложена по настояването на една държава-членка: Испания

[16] двуетапността не се отнася до свободното движение на стоки.

[17] Виж: Основи на европейската интеграция, стр. 348

[18] Пак там, стр. 348

[19] ЕИО на основата на чл. 238 от ДЕО, ЕОВС на базата на чл. 95 от договора за създаване на ЕОВС, поради включването на продуктите на ЕОВС в режима на споразумението, както и ЕОАЕ на базата на чл. 101 от договора за създаване на ЕОАЕ, поради сътрудничеството в областта на ядрената енергетика и сигурност.

[20] (по подробно виж: Duff (1997) стр. 101 и сл.

[21] Виж: Бюлетин Европа, N1844/45 от 24.06.1993 година

[22] такива са например нормите относно четирите свободи, сближаването на законодателствата, разпоредбите относно политическия диалог.

[23] Виж: Приобщаването на България към ЕС. София ,1996, стр. 22

[24] Виж: Европейско споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга страна

[25] поради продължителната процедура по ратификацията на ЕСА и за да се приложи своевременно предвидената либерализация на търговията, се прилага Временно споразумение, съдържащо тази част от ЕСА, отнасяща се до разпоредбите в областта на двустранната търговия България - ЕО. Съгласно договореностите, за начало на изграждането на зоната за свободна търговия се счита датата на влизане в сила на Временното споразумение - 30 декември 1993 година.

[26] през 1993 година подписа Допълнителен протокол, през 1994 година Втори допълнителен протокол и през 1996 година Трети допълнителен протокол.

[27] считано от 1 януари 1998 година.

[28] Виж: Основи на европейската интеграция, София, 1998, стр. 360

[29] по подробно виж и възгледа на Попова,Ж., застъпен в Европейски споразумения за асоцииране, пак там, гл. 17, стр. 337-358

[30] Âèæ: Anna Zielinska-Glebiska & others, Transformation and Integration in Europe, RSEI, Gdansk, 1994

[31] по този въпрос виж Начев, Вл., Хармонизация на българското законодателство с това на ЕС - път на реинтегриране в Европа, В: Приобщаването на България към ЕС, София, 1996, стр.34-36

[32] (по подробно виж: Duff (1997) стр.13 и сл.

[33] през същата година подадоха молба за членство и някои от останалите асоциирани страни: Румъния - 22 юни, Словакия - 27 юни, Латвия - 13 октомври, Естония - 24 ноември, Литва - 8 декември.

[34] по подробно за становището на Комисията виж по-долу в 2.4.2 Политическа подготовка за присъединяването на СЦИЕ

[35] съответно на 17 януари 1996 и 10 юни 1996 година

[36] Виж: Основни договори на ЕС, София, 1997, стр. 33

[37] именно този критерий на практика опрдля същствуването на т.нар. “политически” проблеми на интеграцията;

[38] Виж: Европейският съвет в Есен. Заключение на председателството, Бюлетин Европа, януари 1995 година.

[39] по този начин се елиминира разликата от една година в договарянето на ЕСА

[40] примери за такива структури са държавни органи, които упражняват контролни, надзорни или регулиращи функции; органи, които удостоверяват съответствието с технически правила или стандарти; организации по стандартизация; представителни организации с наблюдаващи функции, например потребителски, професионални, работнически и др.; съдебни или арбитражни органи, ангажирани в правораздаването и др.

[41] включително и специално проучване за ефекта от разширяването върху общата селскостопанска политика и необходимите реформи в структурните фондове

[42] става дума за посоченото по-горе мнение на Комисията от 16 юли 1997 година по молбите за членство на АСЦИЕ, което дава положително становище за започване на преговори с пет от тях: Унгария, Полша, Чехия, Естония и Словения.

[43] приета от българското правителство през март 1998 година.

[44] Виж: Основи на европейската...,стр.370.

обратно нагоре