7. Същност на функциониране на общите политики на европейския съюз
Европейският
съюз провежда политики в редица сфери – икономическа, социална, регулаторна и
финансова, в които действията му са в полза на държавите-членки.
Това са -
политики на солидарност (известни и като политика на сближаване) по регионални,
селскостопански и социални въпроси;
политика
на иновации за въвеждане на авангардни технологии в области като защитата на
околната среда, научните изследвания и енергията.
Съюзът
финансира тези политики от годишен бюджет в размер на над 120 млрд. евро, който
в голяма степен се осигурява от държавите-членки. Той е една малка част от
общото богатство на ЕС (до 1,24% от общия брутен национален доход на всички
държави-членки).
Политиките
на солидарност
Основната цел на политиката на солидарност е да подкрепя
завършването на единния пазар и да коригира дисбалансите чрез структурни мерки
в помощ на изоставащите райони или на срещащите трудности промишлени отрасли. С
присъединяването на 12 нови страни, чиито доходи са доста под средното за ЕС,
нуждата от солидарност между държавите на ЕС и между регионите се почувства още
по-силно. ЕС трябва да играе роля и при подпомагане преструктурирането на
отраслите на икономиката, засегнати тежко от бързо засилващата се международна
конкуренция.
Регионална помощ
В основата на регионалната политика на ЕС е
пренасочването на средства от богатите към бедните страни. Те се използват за
засилване развитието в изоставащите райони, съживяване на западащите промишлени
области, подпомагане на младите хора и трайно безработните лица в търсенето на
работа, модернизиране на селското стопанство и
подпомагане на по-необлагодетелстваните селски райони.
Средствата, заделени за регионални дейности за периода
2007 – 2013 г., преследват постигането на три
цели:
Сближаване. Целта тук
е чрез подобряване на условията за растеж и заетост да се подпомогнат най-слабо
развитите страни и райони, за да се изравнят по-бързо със средното за ЕС
равнище . Това се постига чрез инвестиции в материална база и човешки капитал,
иновации, познания, приспособяване към промените, а също вложения и в околната
среда и подобряване работата на администрацията.
Регионална конкурентоспособност и заетост. Целта е да се подобри конкурентоспособността, равнищата
на заетост и привлекателността на останалите райони, които са извън групата на
най-слабо развитите. Как може да се постигне това — като се изпреварят
икономическите и социални промени и се поощрят иновациите, предприемачеството,
защитата на околната среда, достъпът до, приспособимостта и развитието на
отворени пазари на труда.
Европейско
териториално сътрудничество. Това е нова цел за
засилване на трансграничното, транснационалното и междурегионалното
сътрудничество. Тя е насочена към търсенето на съвместни решения на проблеми,
които са общи за съседни органи на публична власт, в сектори като развитието на
урбанизираните територии, селските райони,
крайбрежните ивици, изграждането на икономически връзки и партньорства
между малки и средни предприятия (МСП).
Горните цели ще се финансират от специални фондове на ЕС,
които ще допълват или поощряват инвестициите на частния сектор и на
националните и регионалните власти. Тези фондове са Кохезионният фонд и групата
на структурните фондове.
Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) е първият структурен фонд. Той осигурява финансиране за
укрепването на икономическото, социалното и териториално сближаване чрез
намаляване различията между регионите и чрез подкрепа за структурното развитие
и приспособяване на регионалните икономики, включително за възстановяване
развитието на западащи промишлени райони.
Европейският социален фонд (ЕСФ), който е вторият
структурен фонд, осигурява финансиране за професионална квалификация и
инициативи за разкриване на работни места.
Освен структурните фондове, има и Кохезионен фонд,
предназначен да финансира изграждането на транспортна инфраструктура и проекти
за опазване на околната среда в онези страни на ЕС, чийто БНП на глава от
населението е под 90% от средния за ЕС.
Обща селскостопанска политика (ОСП)
Целите на ОСП, изложени още в учредителния Римски договор
от 1957 г., до голяма степен са постигнати: осигурен е добър стандарт на живот
на хората, заети със земеделие; пазарите са стабилизирани; продуктите достигат
до потребителите на разумни цени; земеделската инфраструктура е модернизирана.
Принципите, които се възприематт впоследствие, също оказват благоприятно
влияние. Потребителите се радват на сигурно снабдяване, а цените на
селскостопанските продукти, защитени от колебанията на световните пазари, се
запазват стабилни. Средствата, предвидени за осъществяването на ОСП, формират
отделен фонд, известен под името Европейски фонд за ориентиране и гарантиране на
земеделието (ФЕОГА) .
ОСП обаче става жертва на собствения си успех.
Производство нараства много по-бързо от потреблението и така обременява твърде
много бюджета на ЕС. За да се разреши този проблем, селскостопанската политика
трябва да се предефинира. Последвалата реформа започва да дава резултати:
производството е овладяно, а земеделските производители се поощряват да
прилагат устойчиви методи на земеделие, които опазват околната среда и
ландшафта и допринасят за подобряване качеството и безопасността на храните.
Качествени
продоволствени стоки
Новата роля на хората, заети със земеделие, е да осигурят
определена степен на стопанска активност във всеки земеделски район и да
защитят многообразието на европейския ландшафт. Това многообразие и признанието,
че съществува „селски начин на живот“ – хора, живеещи в хармония със земята –
са важна съставна част на европейската идентичност.
Европейският съюз иска Световната търговска организация
(СТО) да наблегне повече на качеството на храните, принципа на предпазливостта
и хуманното отношение към животните. Европейският съюз започна да реформира и
политиката си в сферата на рибарството. Тук целта е да се намали
свръхкапацитетът на риболовните флоти, да се опазят запасите от риба и да се
предостави на рибарските общности финансова помощ за развитието на други видове
стопанска дейности.
Социалното измерение
Целта на
социалната политика на ЕС е да се преодолеят
най-грозните форми на неравноправие в европейското общество. Европейският
социален фонд (ЕСФ) бе създаден през 1961 г. с цел да поощрява създаването на
работни места и преминаването на работниците към други видове работа или други
територии.
Финансовата помощ не е единственият начин, по който ЕС
търси възможности за подобряване на социалното положение в Европа. Помощта сама
по себе си никога не би могла да разреши всички проблеми, причинени от
рецесията или от икономическото изоставане на някои райони. Положителният ефект
от ръста в икономиката трябва преди всичко да води до социален напредък. А за
това е нужно такова законодателство, което да гарантира един солиден комплекс
от минимално предоставени права. Част от тези права са записани в Договорите,
например правото на жените и мъжете на равно заплащане за равен труд. Други са
изложени в директиви относно защитата на работниците (здравословни и безопасни
условия на труд), както и основни стандарти за безопасност.
През 1991 г. Европейският съвет в Маастрихт прие Харта на
Общността за основните социални права, в която залегнаха правата, които трябва
да имат всички работещи в ЕС: свободно движение, справедливо заплащане;
по-добри условия на труд; социална защита; право на сдружаване и на колективно
договаряне; право на професионално обучение; равностойно отношение към жените и
мъжете; предоставяне на информация на работещите и провеждане на консултации с
тях; опазване на здравето и безопасност на работното място; закрила на децата,
възрастните и хората с увреждания. През юни 1997 г. в Амстердам тази харта
стана неделима част от Договора и сега се прилага във всички държави-членки.
Политиката на подкрепа за иновациите
Действията на Европейския съюз се отразяват върху
ежедневието на гражданите защото те са насочени към решаване на истинските
предизвикателства пред обществото: защита на околната среда, здравеопазване,
технически иновации, енергия и т.н.
Околната
среда и устойчивото развитие
Крайъгълният камък на дейността на ЕС за опазване на
околната среда е програмата за действие, наречена „Околна среда 2010 — нашето
бъдеще, нашият избор“. Тя обхваща периода 2001 - 2010 г. и акцентира върху
нуждата от:
·
ограничаване и забавяне на
изменението на климата и глобалното затопляне;
·
защита на естествените
местообитания и дивата флора и фауна;
·
решаване на проблемите,
свързани с околната среда и здравето;
·
съхраняване на природните
ресурси и ефективно управление на отпадъците.
С тази програма, петте предхождащи я програми, както и
със стандартите, които създава в продължение на повече от тридесет години,
ЕС изгради комплексна система за
опазване на околната среда.
Проблемите, по които
се работи, са най-различни: шум, отпадъци, защита на естествените
местообитания, изгорели газове, химикали, промишлени аварии, чистота на водните
басейни, използвани за къпане, и създаване на Европейска мрежа за информация и
помощ при извънредни ситуации, която да предприема действия в случай на
екологични бедствия като нефтени петна или горски пожари.
Тревогите, свързани
с въздействието на замърсяването върху човешкото здраве, намериха неотдавна
своето място в план за действие за околната среда и здравето за периода
2004-2010 г., който свързва в едно здравето, околната среда и
научноизследователската политика.
Използването на естествените енергийни източници на
планетата
е начин за овладяване на измененията на климата.
Европейското законодателство осигурява еднакво равнище на
защита в целия ЕС, но е и достатъчно гъвкаво, за да отчита и местната
специфика. Същевременно то постоянно се осъвременява. Например, бе решено
законодателството относно химическите вещества да се преработи и съществуващите
правила, изработени някога „на парче“, да се заменят от единна система за
регистрация, оценка и допускане до употреба на всички химически вещества
(REACH) .
В основата на системата е централна база-данни,
управлявана от новата Европейска агенция за химически продукти със седалище в
Хелзинки. Целта е да не се допусне замърсяване на въздуха, водата, почвата или
сградите, да се запази биоразнообразието и да се подобри здравето и
безопасността на гражданите на ЕС, като същевременно се поддържа конкурентоспособността
на европейската промишленост.
Технологични иновации
Основателите на Европейския съюз прозряха, че бъдещият
просперитет на Европа ще зависи от способността й да запази световното си
лидерство в технологиите. Те прозряха и предимствата на съвместно
осъществяваната европейска научноизследователска дейност. Поради това, заедно с
ЕИО през 1958 г. те създават и Евратом – Европейската общност за атомна
енергия. Целта й е страните на ЕС да могат заедно да използват ядрената енергия
за мирни цели. Като част от това
начинание се създава и Съвместният изследователски център (JRC) , който се
състои от девет института, разположени на четири места: Испра (Италия),
Карлсруе (Германия), Петен (Нидерландия) и Геел (Белгия).
Бързият ход на иновациите обаче наложи европейската
научноизследователска дейност да се разнообрази и да обедини учени и
изследователи от възможно най-голям брой области. ЕС трябваше да намери нови
пътища за финансиране на работата им и нови приложения на откритията им в
производството.
Съвместните изследвания на равнище ЕС са програмирани
така, че да допълват националните научноизследователски програми. Те са
насочени към проекти, които съчетават съвместна дейност на лабораториите в
няколко страни от ЕС. Подкрепа получават и фундаментални изследвания в области
като контролирания термоядрен синтез (потенциално неизчерпаем източник на
енергия за ХХІ век). Успоредно с това се поощряват изследванията и развитието
на технологиите в ключови области на промишлеността като електрониката и
компютърната техника, които са изправени пред силна външна конкуренция.
Научноизследователската
дейност е двигател за
икономиката.
Основен механизъм за финансиране на
научноизследователската работа в ЕС са рамковите програми. Седмата рамкова
програма за научноизследователска дейност и развитие на технологиите обхваща
периода 2007-2013 г. Най-големият дял от нейния бюджет на стойност над 50 млрд.
евро, ще се изразходва в области като здравеопазване, храни и земеделие,
информационни и комуникационни технологии, нанонауки, енергия, околна среда,
транспорт, сигурност и космическо пространство, социално-икономически науки.
Други допълнителни програми ще подпомогнат развитието на нови идеи,
професионалисти и центрове чрез изследвания в гранични области на познанието,
подкрепа на научните работници и тяхното професионално развитие и международно
сътрудничество.
Енергия
Общо 80% от потреблението на енергия в ЕС се падат на
изкопаемите горива – петрол, природен газ и въглища. Голяма част от тези горива
се внася в ЕС и с времето делът й се увеличава — понастоящем 50% от газа и
петрола, като до 2030 г. тази зависимост може да възлиза на 70%. Така ЕС ще
стане по-уязвим при съкращаване на доставките или при рязък скок на цените в
следствие на международни кризи. Друг мотив зад стремежа за намаляване на
потреблението на изкопаеми горива е желанието да се постигне обрат в процеса на
глобално затопляне.
В бъдеще ще са необходими стъпки от различно естество —
например пестене на енергия чрез по-рационалното й използване, развитие на
алтернативни енергийни източници (особено възобновяеми енергийни източници от
Европа), засилване на международното сътрудничество. До 2020 г. енергийното
потребление може да бъде намалено с една пета, ако се промени поведението на
потребителите и ако технологиите, повишаващи енергийната ефективност, се
използват максимално.
Бюджетна
политика на Европейския съюз
За да финансира политиките си, Европейският съюз
разполага с годишен бюджет на стойност повече от 120 млрд. евро. Той се формира
от т.нар. „собствени ресурси“ на ЕС, но те не могат да превишават 1,24% от
общия брутен национален доход на всички държави-членки.
Собствените
ресурси се набират главно от:
·
мита върху продукти,
внасяни в ЕС, включително и селскостопански такси;
·
процент от данъка върху
добавената стойност, начисляван върху стоките и услугите в целия ЕС;
·
вноски от държаните-членки,
определени според богатството им.
Всеки годишен бюджет е част от седемгодишен цикъл,
наричан „финансова перспектива“. Финансовите перспективи се подготвят от
Европейската комисия и изискват единодушното одобрение на държавите-членки, а
също и водене на преговори и постигане на съгласие с Европейския парламент. Според финансовата перспектива за 2007 –
2013 г. общият бюджет за този период е 864,4 млрд. евро.