8. Обща селскостопанска политика на европейския съюз - цели и етапи
Европейската
политика в областта на селското стопанство се определя на ниво ЕС от
правителствата на държавите-членки и се изпълнява от държавите-членки. Тя цели
да подпомага приходите на земеделските производители, като същевременно ги
насърчава да произвеждат висококачествени продукти, каквито се търсят на
пазара, и да се опитват да намерят нови възможности за развитие, като например
възобновяеми, щадящи околната среда енергийни източници.
Земеделските
производители изпълняват много различни функции
— от производство на хранителни и нехранителни селскостопански продукти
до управление на селските райони, опазване на природата и туризъм. Затова може
да се каже, че земеделието има множество функции.
·
Европа е както голям износител, така и най-големият в
света вносител на храни, главно от развиващи се държави;
·
Европейският земеделски сектор използва безопасни, чисти
и щадящи околната среда производствени методи, като предлага качествени
продукти, за да отговори на изискванията на потребителите;
·
Земеделският сектор на ЕС обслужва селските общини.
Ролята му е не само да произвежда храни, но и да гарантира оцеляването на
селските райони като места за живеене, работа и посещение.
Етапи на
общата селскостопанска политика
1957-1960
ОСП води началото си от Западна Европа през 50-те години
на ХХ в., когато обществата носеха пораженията от войните, земеделието бе
парализирано, а снабдяването с храна не можеше да бъде осигурено. Акцентът
на ранната ОСП бе върху насърчаването на земеделската производителност,
за да може потребителите да разполагат със стабилен източник на достъпни храни,
и осигуряването на жизнеспособен селскостопански сектор на ЕС. ОСП предложи
субсидии и системи, които гарантираха високи цени за земеделските
производители, предоставяйки им стимули да произвеждат повече. Оказана бе
финансова подкрепа за преструктуриране на земеделието, като например бяха
субсидирани земеделските инвестиции в подкрепа на земеделското развитие и
управлението на технологичните умения с цел адаптирането им към тогавашните
икономически и социални условия. Въведени бяха някои мерки под формата на помощ
за ранно пенсиониране, професионална подготовка и в подкрепа на по-малко
облагодетелствани райони.
80-те
години
От 80-те години на ХХ в. насам ОСП успешно постигна целта
си да спомогне за постигането на самодостатъчност на ЕС. Внезапно обаче ЕС
трябваше да се справя с почти постоянен излишък на основните земеделски стоки,
някои от които биваха изнасяни (с помощта на субсидии), а други трябваше да
бъдат складирани или пласирани в рамките на ЕС.
Тези мерки имаха висока бюджетна цена, бяха в нарушение
на някои световни пазари, не винаги обслужваха интересите на земеделските
производители и бързо станаха непопулярни сред потребителите и данъкоплатците.
Същевременно в обществото се засилваше безпокойството във връзка с
устойчивостта на селското стопанство от гледна точка на опазването на околната
среда. Срещата на върха Rio Earth през 1992 г. бе знаменателна за началото на
90-те години.
ОСП
трябваше да се промени… и тя наистина го направи!
90-те
години
През 80-те и най-вече в началото на 90-те години в ОСП
бяха направени много важни промени. Производствените лимити спомогнаха за
намаляване на излишъците (квотите за мляко през 1983 г.). Впоследствие бе
поставен нов акцент върху екологично чистото земеделие. Земеделските
производители трябваше да обърнат по-голямо внимание на пазара, докато
получават преки помощи за доходи, и да отговорят на променящите се приоритети
на обществеността (реформата MacSharry от 1992 г.).
„Програма
2000”
Тази смяна на акцента, която бе извършена през 1999 г.
(реформата „Програма 2000“) и която насърчава конкурентоспособността на
европейското селско стопанство, включваше значим нов елемент — политиката за развитие на селските райони
поощряваше множество инициативи за тези райони, като същевременно помагаше на
земеделските производители да преструктурират земеделските си стопанства, да
разнообразят и да подобрят пласирането на продукцията си на пазара. Бе
определен таван за бюджета, който да гарантира на данъкоплатците, че разходите
по ОСП няма да излязат от контрол. Накрая през 2003 г. бе договорена още една
фундаментална реформа.
На земеделските производители вече не се плаща, само за
да произвеждат храни. Днешната ОСП се определя от търсенето. Тя взема изцяло
предвид опасенията на потребителите и данъкоплатците, като същевременно дава на
земеделските производители в ЕС свободата да произвеждат това, от което се
нуждае пазарът. Преди повечето земеделски производители произвеждаха повече от
това, за което бяха субсидирани. Отсега нататък голямата част от помощта за земеделски
производители се изплаща независимо от това колко произвеждат. Съгласно новата
система земеделските производители все още получават преки плащания за доходи,
за да се поддържа стабилността на доходите, но връзката с производството бе
прекъсната. Освен това земеделските производители трябва да спазват стандартите
за опазване на околната среда, безопасност на храните, фитосанитарен контрол и
хуманно отношение към животните. Тези, които не го направят, подлежат на
намаления на преките плащания (условие, известно като „кръстосано спазване“).
Прекъсването на връзката между субсидии и производство (обикновено наричано с
термина „отделяне“) ще позволи на земеделските производители в ЕС да засилят
пазарната си ориентация. Те ще бъдат свободни да произвеждат това, което е
най-доходно за тях, като същевременно не губят търсената стабилност на
доходите.
Резултатите от реформите
През 80-те и 90-те години ЕС въведе политически мерки в
опит да ограничи производството на излишък от продукти. Използвани бяха различни
мерки: фиксирани квоти за производство на мляко, с наказания за превишаването
им; ограничения на засетите с култури площи/броя на животните, за които
земеделският производител може да поиска субсидии; първоначално доброволно, а
впоследствие задължително оставяне на земи под угар, задължаващо земеделските
производители да оставят определен процент от земята си необработена.
Постепенно тази политика постигна успех и излишъците бяха намалени. Проведените
през 90-те години реформи в ОСП, които намалиха разликите между цените на ЕС и
световните цени, както и последствията от Споразумението за селското стопанство
на Световната търговска организация (СТО) от 1995 г., ограничиха ползването на
субсидии за износ (напр. компенсиране на износители за износ на продукти на
цени на световните пазари, които са по-ниски от цените на ЕС).
В резултат на тези политически инициативи ЕС успя да
намали използването на субсидии за износ, като същевременно запази и дори в
някои случаи увеличи износа си на селскостопански продукти. Въпреки това ЕС
остава нетен вносител на селскостопански продукти, особено от по-слабо развити
държави.
Политика
за развитие на селските райони 2007-2013 г
.Политиката за развитие на селските райони е от
жизненоважно значение, като се има предвид, че в тях живее над 56 % от
населението на 27-те страни от Европейския съюз (ЕС) и че те представляват 91 %
от неговата територия. Земеделието и горското стопанство остават много важни за
използването на земята и управлението на природните ресурси в селските райони
на ЕС, както и отправна точка за диверсифициране на икономиката в селските
общности. Затова укрепването на политиката на ЕС за развитие на селските райони
се е превърнало в общ приоритет за Съюза.
Защо ни е нужна политика за развитие на селските райони?
Европейският съюз има активна политика за развитие на
селските райони, тъй като това помага за постигането на важни цели за тях и за
хората, живеещи и работещи там.
Селските райони на ЕС са важна част от него и от неговата
идентичност. Според стандартното определение повече от 91 % от територията на
ЕС се състои от „селски райони“ и там живее над 56 % от населението на Съюза.
Освен това невероятното разнообразие от красиви ландшафти в ЕС е сред нещата,
които му придават характерен облик - от планини до степи, от огромни гори до
хълмисти поля.
Много от нашите селски райони са изправени пред
значителни предизвикателства. На някои предприятия от селското и горското
стопанство все още предстои да станат конкурентоспособни. Казано по-общо,
средният доход на глава от населението в селските райони е по-нисък, отколкото
в градовете, като в същото време базата от умения е по-тясна, а секторът на
услугите е по-слабо развит. Освен това грижата за околната среда в селските
райони често е свързана с финансови разходи.
От друга страна европейските селски райони могат да
предложат много. Те ни доставят изключително важни суровини. Тяхната стойност
като красиви места за отдих и възстановяване - стига да се грижим добре за тях
- е очевидна. Те са нашите бели дробове и затова са важни в борбата срещу
изменението на климата. Много хора са привлечени от идеята да живеят и/или
работят там, ако имат достъп до съответни услуги и инфраструктура.
Това означава, че Лисабонската стратегия на ЕС за растеж
и заетост и неговата стратегия от Гьотеборг за устойчиво развитие се отнасят
еднакво до селските райони и градовете.
Политиката за развитие на селските райони на ЕС цели да
отговори на предизвикателствата пред тях и да развие техния потенциал.
Защо ни е нужна обща политика за развитие на селските
райони?
На теория всяка страна членка може да определя и да
прилага напълно независима политика за развитие на селските райони. Но този
подход няма да е много ефективен на практика. Не всички страни в ЕС биха могли
да си позволят политиката, от която имат нужда. Освен това много въпроси,
свързани с политиката за развитие на селските райони, нямат ясни национални или
регионални граници, а засягат много повече хора (например замърсяването с
лекота прекосява граници, а като цяло устойчивостта на околната среда се
превърна в европейска и международна грижа). Също така политиката за развитие
на селските райони е свързана и с някои други политики, определяни на равнище
ЕС.
Затова ЕС има обща политика за развитие на селските
райони, която все пак оставя значителна част от контрола в ръцете на отделни
страни членки и региони.
Политиката е финансирана отчасти от централния бюджет на
ЕС и отчасти - от националните или регионални бюджети на страните членки.
Структура
на политиката за развитие на селските райони
Важните правила, управляващи политиката за развитие на
селските райони за периода 2007-2013 г., както и политическите мерки в страните
членки и регионите, са изложени в Регламент на Съвета (ЕО) № 1698/2005.
Според този регламент политиката за развитие на селските
райони за 2007-2013 г. е съсредоточена върху три теми (известни като „тематични
оси“). Те са:
·
повишаване на
конкурентоспособността на селскостопанския и горския сектори;
·
подобряване на околната
среда и ландшафта;
·
подобряване на качеството
на живот в селските райони и насърчаване на диверсификацията на тяхната
икономика.
За да се гарантира балансиран подход към политиката,
страните членки и регионите са задължени да разпределят финансирането си за
развитие на селските райони между трите тематични оси.
·
Друго изискване е част от
финансирането да подкрепя проекти, основани на опита с общностните инициативи „Leader“. „Подходът Leader“ към развитието на селските райони включва индивидуални
проекти, създадени и изпълнени от местни партньори в отговор на конкретни
местни проблеми.
·
Както преди 2007 г., всяка
страна членка (или регион, ако правомощията са делегирани на регионално ниво)
трябва да създаде програма за развитие на селските райони, която уточнява какви
средства ще бъдат похарчени за отделните мерки в периода 2007-2013 г.
Ново за периода 2007-2013 г. е поставянето на по-силен
акцент върху цялостната стратегия за развитие на селските райони в целия ЕС.
Това ще се постигне чрез национални стратегически планове, които трябва да се
основават на стратегическите насоки на ЕС.
Този
подход би трябвало да помогне за:
·
определяне на областите, в
които използването на помощи на ЕС за развитие на селските райони генерира
най-висока добавена стойност на равнище Съюз;
·
свързване на основните
приоритети на Съюза (например на определените съгласно дневния ред от Лисабон и
Гьотеборг);
·
осигуряване на съгласуване
с другите политики на Европейския съюз, и по-специално в областите на
политиката на сближаване и опазването на околната среда;
·
подпомагане на изпълнението
на новата пазарно ориентирана Обща селскостопанска политика и на необходимото
преструктуриране, до което тя ще доведе в старите и новите страни от Съюза.
Leader * е една от четирите инициативи, финансирани от
структурните фондове на ЕС, и е създадена в помощ на лицата, осъществяващи
дейности в селските райони, за да обмислят какъв е дългосрочният потенциал на
съответния регион.
Инициативата в значителна степен е насочена към
партньорство и мрежи за обмен на опит, като насърчава прилагането на
интегрирани, висококачествени и оригинални стратегии за устойчиво развитие.
През периода 2000 – 2006 г. са разходвани общо 5 046,5
милиона евро, от които 2 105,1 милиона евро се финансират от Европейския фонд
за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция
"Ориентиране", а останалата част – от публични и частни средства.
ПРИОРИТЕТИТЕ
НА ОБЩНОСТТА ЗА РАЗВИТИЕТО НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ ПРЕЗ ПЕРИОДА НА ПРОГРАМИРАНЕ
2007—2013 ГОДИНА
В рамките на целите, разписани в Регламент (ЕО) №
1698/2005, стратегическите насоки, зададени по-долу, определят приоритетите за
Общността, в съответствие с член 9 от него. Насоките имат за цел интегрирането
на основните приоритети по политиките, както са записани в заключенията на
Европейските съвети от Лисабон и от Гьотеборг. За всеки комплект от приоритети
са представени илюстриращи ключови дейности. На основата на тези стратегически
насоки всяка държава-членка ще изготви своя национален стратегически план, като
референтна рамка за изготвянето на програмите за развитие на селските райони.
Ресурсите предназначени за приоритетите на развитие на
селските райони на Общността (в рамките на регулаторния минимум на лимитите по
всяка ос) ще зависят от специфичната ситуация, силните и слабите страни и
възможностите и рисковете (суот анализ) на всяка програмна област. Всеки от
приоритетите на Общността, които допринасят за изпълнението на целите на
Лисабонската и Гьотеборгската стратегии, трябва да бъде отразен на ниво на
държавите-членки в националния стратегически план и в програмите за развитие на
селските райони. В много случаи ще съществуват конкретни национални или
регионалните приоритети за специфични въпроси, свързани с веригата на
производство на селскостопански храни или със състоянието на околната среда,
климатичните и географски особености на земеделието и горите. Селските райони
може да се наложи да се сблъскат с други специфични въпроси, като например
влиянието на близките големи населени пунктове, безработицата, отдалечеността
на селските райони с ниска концентрация на население.
Повишаване
на конкурентоспособността на селскостопанския и горския сектори.
Стратегически
насоки на Общността
Селскостопанският, горският и
хранително-преработвателният сектори в Европа притежават голям потенциал за
по-нататъшно развитие на висококачествени продукти с добавен стойност, които
удовлетворяват разнообразните и нарастващи претенции на европейския потребител
и на световните пазари.
Финансовите ресурси, предназначени за ос 1, трябва да
допринесат за един силен сектор за производство на селскостопански храни
посредством фокусиране върху приоритетите за трансфер на знания и умения,
модернизация и иновационни технологии, и качество по цялата верига на
производство на храни, както и върху приоритетното инвестиране във физически и
човешки капитал.
За да отговорят на предизвикателствата на тези
приоритети, държавите-членки са насърчени да насочат подкрепата към ключови
дейности. Такива дейности могат да бъдат:
преструктуриране и
модернизация на селскостопанския сектор, който продължава да играе важна роля в
развитието на много селски райони, най-вече в новите държави-членки. Успешното
приспособяване на селскостопанския сектор може да бъде ключът към подобряване
на конкурентоспособността и устойчивото развитие на околната среда, както и
увеличаването на заетостта и икономическия растеж на свързаните с него райони.
Това включва развитие на предвиждането на промените в селскостопанския сектор в
контекста на преструктуриране и модернизация, както и развитие на целенасочено
обучение и преобучение по отношение на предаване на знания и умения;
подобряване на
интегрираността на веригата за
производство на храни. Европейската хранителна промишленост е една от
най-конкурентноспособните и иновационни в света, но тя постоянно се изправя пред
нарастващата глобална конкуренция. Съществуват значителни възможности в
селскостопанската икономика за производството и пласмента на нови продукти, за
създаване на по-голяма добавена стойност в селските области, посредством
качествени производствени схеми и за повишаване имиджа на европейската
продукция отвъд океана. Използването на консултационни услуги и финансова
подкрепа за посрещане на стандартите на Общността ще допринесе за развитието на
този интеграционен процес. Един пазарно-ориентиран селскостопански сектор ще
спомогне за по-нататъшното укрепване на европейския сектор за производство на
храни, като основен източник на заетост и на икономически растеж;
благоприятстване
на иновационните технологии и достъп до изследователска дейност и
развитие. Иновациите имат нарастващо значение за селскостопанския, горския и
сектора за производство на храни на Европа. Докато най-големите европейски
компании за производство на храни са на острието на най-новите течения, то
въвеждането на нови продукти и преработени изделия могат значително да
способстват за развитието на по-малките преработвателни предприятия и
селскостопанската инициатива. Новите форми на сътрудничество, на практика могат
да благоприятстват достъпа до изследователска дейност и развитие, иновационни и
други дейности, предприемани под егидата на Седма рамкова програма [6];
насърчаване
на набирането, обработката и разпространението на информация и
информационни и комуникационни технологии. Като цяло секторът за производство
на храни е определен като изоставащ по отношение на ИТ технологиите. Това
най-вече се отнася за дребния бизнес. Възприемането на електронната форма на
осъществяване на бизнес е все още на ниско равнище, извън рамката на големите
мултинационални компании и техните доставчици. Фондовете за развитие на
селското стопанство трябва да допълват бъдещите инициативи на Комисията, като
например през 2010 година, по отношение на електронния бизнес (главно за малки
и средни предприятия), електронните умения и електронното обучение;
поощряване на динамичното предприемачество. Най-новите реформи създадоха пазарно-ориентирана среда
за европейските фермери. Тя предоставя нови възможности за фермерския бизнес.
Но реализацията на този икономически потенциал ще зависи от разработката на
стратегията и от организационните умения. В това отношение определена роля може
да има насърчаването на навлизането на млади фермери в професията;
развитие
на нови пазари за селскостопански и горски продукти. Създаването на
нови пазари може да предложи възможност за по-висока добавена стойност, за
качествени продукти. Финансовата подкрепа за инвестиране и обучение в областта
на нехранителната продукция, съгласно стратегията за развитието на селските
райони, може да допълни мерките по първия стълб, посредством създаване на
иновационни нови пазари за тези продукти или подпомагане развитието на
възстановяеми енергийни материали, биогорива и преработвателни мощности;
подобряване
на дейността в екологичен аспект на селските и горските стопанства.
Устойчивостта в дългосрочен план ще зависи от възможността да се произвеждат
продукти, които да отговарят на търсенето и желанията на потребителите, при
съблюдаване на високи екологични стандарти. Инвестициите в повишаване
екологичния характер на селскостопанските дейности могат да доведат до
ефективни печалби, като се създават двустранно печеливши партньорства в
производството.
За повишаване на обновяването на селското стопанство може
да се обмисли използването на комбинация от мерки, от предвидените по ос 1,
насочена към задоволяване на нуждите на младите фермери.
Подобряване
на околната среда и на природните дадености (ландшафта)
Стратегически
насоки на Общността
За защита и повишаване на природните запаси и дадености
на Европейския съюз в селските райони, финансовите ресурси, предназначени по ос
2, трябва да осъществят принос в три приоритетни области на равнище ЕС:
поддържане на биоразнообразието, съхранение и развитие на земеделие и горско
стопанство с висока природосъобразна стойност, развитие на традиционни
селскостопански природни дадености, изменения във водите и климата.
Мерките, предвидени по ос 2, трябва да бъдат използвани
за интегриране на екологичните цели и за допринасяне за изпълнението на
програмата Натура 2000 в селското и горското стопанства, за целите на Гьотеборгската
стратегия за обръщане на тенденцията за спад в биоразнообразието до 2010
година, за целите, зададени в Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 23 октомври 2000 г. относно рамката на дейностите на Общността в
областта на политиката за водите [7], и за целите на протокола от Киото за
смекчаване на измененията в климата.
За да отговорят на предизвикателствата на тези
приоритети, държавите-членки са насърчени да насочат подкрепата към ключови
дейности. Такива дейности могат да бъдат:
развитие на екологични услуги и практики за щадящо отглеждане на животни. Европейските
граждани очакват фермерите да съблюдават задължителните стандарти. Мнозина
считат, че на фермерите трябва да се заплаща за поемане на ангажименти, които
отиват по-далеч от предоставянето на услуги, които пазарът сам по себе си не
може да осигури, по-специално когато усилията се фокусират върху специфични
ресурси от практическо значение, в контекста на земеделието и горското дело,
като водите и почвата;
съхраняване на природните дадености и горите. По-голямата част от ценената селска природа в Европа е
свързана със земеделието. Практиките за устойчиво управление на земята могат да
допринесат за намаляване на риска, свързан с изоставянето, опустиняването и
горските пожари, превръщайки ги в по-малоценни райони. Подходящи системи на
земеделие ще спомогнат за съхраняването на природните дадености и обитателите,
от мочурите до сухите ливади и планинските пасища. В много райони природните
дадености представляват важна част от културното и природното наследство и в
общата привлекателност на селските райони за живот и за работа;
борба
с измененията в климата. Селското и горското стопанства са в предната
линия на развитието на възобновяемите източници на енергии и материали за
биоенергийни инсталации. Подходящи селскостопански и горски практики могат да
допринесат за снижаване на парниковия ефект, емисията на газове и запазване на
ефекта на намаляване на въглерода и органичната материя в състава на почвата и
може да спомогне за адаптиране на влиянието върху измененията в климата;
консолидиране на приноса от органичното стопанство. Органичното стопанство представлява нов, холистичен
подход към устойчиво развитие на селското стопанство. В това отношение неговият
принос към целите на околната среда и благосъстоянието на животните може да
бъде засилен допълнително;
насърчаване на екологични/икономически многостранно изгодни инициативи. Осигуряването на
екологични стоки, на практика посредством агро-екологични мерки, може да допринесе
за повишаване на идентичността на селските области и произвежданата в тях
хранителна продукция. Те могат да представляват база за растеж и осигуряване на
заетост, осигурени от туризма и атрактивността на селските удоволствия,
по-специално свързани с диверсификацията в туризма, занаятите и нехранителния
сектор;
развитие
на териториалния баланс. Програми за развитие на селското стопанство
могат да дадат жизнен принос към засилване привлекателността на селските
райони. Те могат да способстват за поддържането на устойчиво равновесие между
градските и селските райони в условия на конкурентоспособност и основаваща се
на науката икономика. В комбинация с останалите програмни оси мерките за
управление на земята могат да допринесат за пространственото разпределение на
икономическите дейности в аспект на териториалната съгласуваност.
Подобряване
качеството на живот в селските райони и насърчаване на диверсификацията на
селскостопанската икономика
Стратегически
насоки на Общността
Финансовите ресурси, предназначени за областта на
диверсификацията на селската икономика и качеството на живот в селските райони
по ос 3, трябва да допринесат за най-главния приоритет, създаването на условия
за заетост и за растеж. Обхватът на допустимите по ос 3 мерки трябва да бъде
използван за поощряване на придобиването на умения, за изграждане на капацитет
и организация за местна стратегия за развитие, както и да гарантира, че
селските области ще остават привлекателни за бъдещите поколения. Чрез развитие
на обучението, информацията и предприемачеството, трябва да се вземат предвид
конкретно нуждите на жените и младите хора.
За да отговорят на тези приоритети, държавите-членки са
насърчени да насочат подкрепата към ключови дейности. Такива дейности могат да
бъдат:
издигане нивото на икономическите дейности и заетостта в разширената селска икономика. Диверсификацията е
необходимо условие за растежа, заетостта и устойчивото развитие на селските
райони и с това допринася за по-добрия териториален баланс в икономически и в
социален аспект. Туризмът, занаятите и осигуряването на приходи от категорията
селски удоволствия, представляват областите на растеж в много райони и
предоставят възможности както за текуща фермерска диверсификация извън селското
стопанство, така и за развитие на микробизнес в широк аспект на
селскостопанската икономика;
поощряване
навлизането на жените и младите хора на пазара на труда. Неадекватните разпоредби за отглеждането на децата
създават в много селски райони пречки в това отношение. Местни инициативи за развитие
на детски заведения могат да спомогнат за достъпа на жените до пазара на труда.
Те могат да включват развитие на детската инфраструктура, в комбинация с
инициативи за насърчаване на създаването на малък бизнес, свързан със
селскостопанските дейности и местните услуги;
обратната връзка на сърцето със селото. Интегрирани инициативи, включващи диверсификация,
създаване на бизнес, инвестиране в природни дадености и културно наследство,
инфраструктура за местни услуги и обновяване, могат да допринесат за
подобряването, както на икономическите перспективи, така и на качеството на
живот;
насърчаване на микробизнеса и занаятите, които се развиват на основата на традиционните умения
или въвеждането на знания, които в комбинация със закупуването на оборудване,
обучение и тренировки, могат да засилят предприемачеството и развитието на
икономиката;
обучение на млади хора в умения и знания, необходими за диверсификация на местната икономика,
което може да се прояви като интерес към туризъм, екологично ориентирани
услуги, традиционни селскостопански практики и качествени продукти;
поощряване съобразяването със и
разпространяване на информационни и комуникационни
технологии (ICT).
Използването и разпространяването на ICT е крайно необходимо за селските райони, с оглед
диверсификацията, както и за местното развитие, предоставянето на местни услуги
и засилване на електронната работа в мрежа. Сериозни икономии могат да се
постигнат посредством ICT инициативи в селата, в комбинация с IT оборудване, работа в мрежа и електронно обучение на
умения в общинските структури. Подобни инициативи могат решително да повлияят в
технологично отношение на местните стопанства и на селскостопанския бизнес с
възприемането на електронните варианти на бизнес и търговия. Трябва да се извлече
изцяло предимство от възможностите, предоставяни от интернет и широкообхватните
комуникации, подкрепяни например от регионалните програми по структурните
фондове, с цел преодоляване на недостатъците от месторазположението на даден
район;
развитие на обезпечаването и иновационното използване на възобновяеми енергийни източници, които
могат да допринесат за създаването на нови пазари за селскостопанска и горска
продукция, осигуряването на местни услуги и диверсификация на селската
икономика;
насърчаване
развитието на туризма.Туризмът се явява най-сериозният фактор за
икономическо развитие и растеж на много селски райони, като се базира на
културното и природно наследство. Повишената употреба на ICT в туризма за маркетингови, промоционални, резервационни
и счетоводни услуги, организационни и ваканционни дейности, могат да доведат до
по-голям брой посетители, по-голяма продължителност на престоя, и по-специално,
където се създава връзка с възможността за създаване на малки улеснения и
удобства, които насърчават туризма;
подобряване на местната структура, по-специално в новите държави-членки. Значителни
инвестиции ще бъдат насочени в големи телекомуникационни, транспортни,
енергийни и хидро-инфраструктурни проекти през следващите години. Значителна
финансова подкрепа се предвижда от структурните фондове, обхващаща от
трансевропейски магистрали до развитие на връзки с бизнес или научни центрове.
С цел пълното реализиране на мултиплициран ефект по отношение на заетостта и
растежа дребномащабни местни инфраструктури, подкрепяни от програми за
селскостопанско развитие, могат да играят жизнено важна роля при свързването на
тези главни инвестиции с регионалните стратегии, за постигането на
диверсификация и развитие на потенциала на селскостопанския и хранителния сектори.
Страните
от Централна и Източна Европа – нови предизвикателства за ОСП
Разширяването на ЕС с 10 нови държави-членки (Чешката
република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словакия и
Словения) от 1 май 2004 г., и с България и Румъния от 1 януари 2007 г., бе
исторически момент за възстановяването на Европа след векове разрушително
разделение. Европа като цяло ще се облагодетелства от една осигурена
политическа стабилност и сигурност, както и от разрастването на вътрешния пазар
на ЕС от 380 до близо 500 милиона души.
Изразено в числа, въздействието на разширяването върху
селското стопанство на ЕС е драстично. Към досегашното шестмилионно земеделско
население от бившите 15 държави-членки на ЕС се прибавиха още 7 милиона
земеделски производители.
Новите 12 държави-членки добавиха около 55 милиона
хектара земеделска земя към 130 милиона хектара в стария ЕС от 15
държави-членки, което е увеличение от 40 %, въпреки че за повечето продукти
производството в ЕС от 27 държави-членки ще нарасне с едва около 10–20 %. Това
потвърждава факта, че големият селскостопански производствен потенциал на
новите държави-членки все още не се използва в пълна степен.
Земеделските производители в новите държави-членки имат
достъп до единния пазар в ЕС и извличат полза от относително стабилните му
цени, както и от преките плащания (разпределени по етапи с цел постепенно да
достигнат пълното ниво на ЕС) и мерките за развитие на селските райони.
Въпреки напредъка в модернизирането и преструктурирането
на селскостопанския сектор, постигнат от новите държави-членки през последните
години, повишаването на просперитета в селското стопанство и селските общини
като цяло продължава да бъде едно от основните предизвикателства. Добре
известните разлики в просперитета между ЕС-15 и новите държави-членки — през
2001 г. 45 % от нивото на ЕС-15 (БВП на глава от населението, съобразен с
паритета на покупателната способност) са още по-ясно изразени в селските райони
заради съчетанието от ниски приходи и високи нива на безработица в тях в
сравнение с градските райони (тези несъответствия са по-големи в новите
държави-членки, отколкото в ЕС-15).
Това е предизвикателство, което ЕС вече започна да
решава, като създаде нови мерки за развитие на селските райони, чиято цел е да
се справят със специфичната ситуация в новите държави-членки.
Важно е да се изтъкне, че задълженията на членството в ЕС
започнаха да се прилагат незабавно по отношение на земеделските производители в
новите държави-членки. Основен пример за това е безопасността на храните —
въпрос от голямо значение за потребителите в ЕС, което не позволява евентуално
понижаване на стандартите на общностно ниво.
Използвани
източници
1.Заключение на председателството на Европейския съвет от
Люксембург ( 12 и 13 декември 1997 г.), Берлин ( 24 и 25 март 1999 г.) и
Брюксел ( 24 и 25 октомври 2002 г.).
2. Определението на ОИСР се основава на деля ат
населението, живеещо в селски общини (т.е. с по-малко от 150 жители на кв.км) в
даден район от NUTS III. Виж Разширената оценка за въздействие — SEC(2004) 931. Това е единственото международно признато
определение за селските области. Все пак в някои случаи тя не отчита напълно
живеещото в по-гъсто населените селски области, предимно в периферните зони на
големите градове. В контекста на тези насоки то се използва само за
статистически и описателни цели.
3.Изчислен в БВП при паритет на покупателната способност.
4.Заключения на председателството на Европейския съвет от
Брюксел ( 22 и 23 март 2005 г.).
5.Заключения на председателството на Европейския съвет от
Брюксел ( 16 и 17 юни 2005 г.)..
6. ОВ L
327, 22.12.2000 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Решение №
2455/2001/ЕО (ОВ L 331,
15.12.2001 г., стр. 1).
7. Заключения на председателството на Европейския съвет в
Брюксел ( 25 и 26 март 2004 г)