Nevereno vliz

";} ?>


9. Регионална политика – същност, цели, етапи и перспективи


 

Регионалната европейска политика се характеризира със своята солидарност. Тя изразходва повече от една трета от бюджета на Европейския съюз за намаляване на разликите в развитието на регионите и неравенството в благосъстоянието на гражданите. Посредством тази политика Съюзът се стреми да подпомогне: наваксването на изоставащите региони; преструктурирането на промишлените зони, изпаднали в криза; икономическата диверсификация на селските райони със западащо селскостопанско производство; обновяването и даването на нов живот на западащите градски квартали. Основната грижа на тази политика е създаването на работни места. С една дума, нейната цел е укрепване на икономическото, социалното и териториалното “сближаване” на Съюза.

 

В услуга на регионите

 

За какво се използват?

Всъщност, какво се прави с ресурсите, които Европейският съюз и държавите-членки, дават за регионално развитие? Кратък обзор прави документът, в който Комисията представя своята обща тематична насочваща инструкция за периода 2000-2006 г. Като вземат под внимание тази инструкция, националните и регионалните институции определят своите собствени приоритети в сътрудничество с Комисията и избират конкретни проекти. Тези проекти представляват едно голямо разнообразие, като зависят от икономическите, социалните и териториалните условия на всеки регион, които пък от своя страна определят формата на намеса на структурните фондове. Инструкцията на Комисията е ориентирана в едно от посочените по-долу направления.

 

Подобряване на регионалната конкурентноспособност

 

Намесата на структурните фондове трябва да подобри конкурентноспособността на регионите, като помага на предприятията да разширяват своята дейност, да създават работни места и да увеличават производителността си.

 

Повишаване на заетостта и подобряване на условията на труд

 

Заетостта се превърна в социална грижа номер едно. Ето защо Съюзът изработи европейска стратегия за заетостта, която визира съгласувани действия в тази насока по цялата европейска територия.

 

Балансирано развитие на градските и селските зони

 

Едно от основните условия за сближаване на европейската територия е да се осигури допълване и равновесие между градските и селските зони. За тази цел трябва да се отчитат специфичните проблеми на тези зони.

 

 

Какви резултати?

 

Последните отчети за икономическото и социално сближаване на Европа на петнадесетте, както и различни изследвания   , показаха едно значително намаляване на различията между регионите, и най-вече между държавите-членки. Те показаха още, че тази тенденция е до голяма степен облагодетелствана от една страна от процеса на европейска икономическа интеграция, а от друга страна от действието на структурните фондове и на Кохезионния фонд.

 

Етапи

1957 Държавите, подписали Римския договор, споменават в неговия преамбюл необходимостта “от укрепване на единството на техните икономики и гарантиране на хармонично развитие, чрез намаляване на различията, съществуващи между отделните региони и преодоляване на изоставането на най- необлагодетелстваните региони”.

1958 Учредяване на два секторно ориентирани фонда: Европейски социален фонд (ЕСФ) и Европейски фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ЕФОГСС).

1975 Създаване на Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР) за преразпределяне на част от бюджетните вноски на държавите-членки към изоставащите региони.

1986 Единният европейски акт създава базата за една истинска политика на сближаване, предназначена да се противопостави на тежестта на обединения пазар за южните страни и другите най-необлагодетелствани региони.

1989-1993 Европейският съвет от Брюксел (февруари 1988 г.) преразглежда функционирането на солидарните фондове, (сега наричани “Структурни фондове”) и им отпуска 68 милиарда екю (по цени от 1997 г.).

1992 Договорът за Европейския съюз, влязъл в сила през 1993 г., разглежда сближаването като една от основните цели на Съюза, паралелно с икономическия и валутен съюз, както и с общия пазар. Той учредява Кохезионния фонд, с цел да финансира проекти в областта на околната среда и транспорта в най-необлагодетелстваните държави-членки.

1994-1999 Европейският съвет от Единбург (декември 1992 г.) отпуска почти 200 милиарда екю (по цени от 1997 г.), една трета от бюджета на Общността, за политиката на сближаване. Към структурните фондове се създава един нов Финансов инструмент за ориентиране на риболова (ФИОР). Европейският съвет от Берлин (март 1999 г.) реформира структурните фондове и променя частично функционирането на Кохезионния фонд. Тези фондове получат над 30 милиарда евро годишно за периода 2000–2006 г., или общо 213 милиарда евро за тези седем години. Като допълнение на програма PHARE, съществуваща от 1989 г, се създават Инструментът за структурни политики за предприсъединяване(ISPA) и Специалната програма за присъединяване в областта на земеделието и селските райони (SAPARD), с цел да се подобри икономическото и социалното развитие, както и опазването на околната среда в страните-кандидатки от Централна и Източна Европа.

2000-2001 Европейският съвет от Лисабон (март 2000 г.) приема стратегия, насочена към заетостта и целяща да превърне Съюза в “най-конкурентноспособната и динамична икономика, базирана на знанията в света до 2010 г.” Съветът от Гьотеборг (юни 2001 г.) допълва тази стратегия, като я обвързва с устойчивото развитие.

2002 Европейският съвет от Копенхаген (декември 2002 г.) завършва с постигане на споразумение за условията за присъединяване на десет нови държави-членки към Съюза.

2004 На 18 февруари Европейската комисия представя своите предложения за реформиране на политиката на сближаване за периода 2007-2013 г.: “ново партньорство за сближаване: kонвергенция, конкурентноспособност, сътрудничество”. На 1 май към Европейския съюз се присъединяват Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария и Чехия.

 

Повече от една трета от бюджета на Съюза е насочен към регионалното развитие и икономическото и социално сближаване, чрез няколко европейски фонда.

 

Налични финансови средства

 

За периода 2000-2006 г. е предвидена сумата от 213 милиарда евро за всички структурни инструменти за петнадесетте държави-членки. Освен това в рамките на преразгледаните финансови перспективи на Съюза, около 22 милиарда евро ще бъдат изразходвани през периода 2004-2006 г. за предприсъединителна помощ, а други 22 милиарда евро - за структурни проекти в новите държави-членки. Основният пакет, на стойност около 257 милиарда евро, представлява почти 37% от бюджета на Съюза, за периода до 2006 г. По-голямата част от финансирането се дава за многогодишни програми за развитие, съвместно управлявани от службите на Комисията, държавите-членки и местните власти. Европейските субсидии не заместват националните помощи, а по-скоро ги допълват.

 

Структурни фондове

 

Съществуват четири структурни фонда, като всеки от тях покрива конкретна тематична област. Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) финансира изграждането на инфраструктура, инвестициите за създаване на работни места, проекти за местно развитие и подпомагането на малките предприятия. Европейският социален фонд (ЕСФ) подпомага намирането на работа на безработните и групите в неравностойно положение, основно чрез финансиране на обучението и помощните системи за намиране на работа. Финансовият инструмент за ориентиране на риболова (ФИОР) допринася за адаптирането и модернизирането на този сектор. Направление “Ориентиране” на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ЕФОГСС-О) финансира мерки за развитие на селските райони и предоставя помощ на селскостопанските производители, предимно в регионите с изоставащо развитие. Към тези структурни фондове съществуват и други финансови инструменти, включващи най-вече Кохезионния фонд.

 

Приоритетни цели

Ето как Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд допринасят на следните три цели: „конвергенция”, „регионална конкурентоспособност и трудова заетост” и „европейско териториално сътрудничество”:

 

Целта „сближаване” е насочена към подобряване на условията на растеж и на факторите, водещи до реална конвергенция за държавите-членки и най-слабо развитите региони. В Съюза на двайсет и седемте тази цел засяга осемдесет и четири региона, разположени в седемнайсет държави-членки или сто петдесет и четири милиона души, чийто БВП на глава от населението е по-нисък от 75 % от средния за Общността и, с временна и постепенно намаляваща помощ („phasing out”), шестнайсет региона с 16, 4 милиона жители с БВП, едва надхвърлящ този праг, поради статистическия ефект от разширения Европейски съюз. Предоставените за целта средства възлизат на 282,8 милиарда евро или 81, 5 % от общата сума, разпределени по следния начин: 199,3 милиарда за регионите, обхванати от целта на конвергенцията, 14 милиарда, запазени за регионите с временна, постепенно намаляваща помощ и 69,5 милиарда за Кохезионния фонд, от който се възползват петнайсет държави-членки.

 

Извън регионите, обхванати от целта „конвергенция”,цел „регионална конкурентоспособност и заетост” е насочена към засилване на конкурентоспособността и привлекателността на регионите, както и на заетостта, благодарение на двоен подход. Той се състои първо в изработване на програми за развитие, за да се помогне на регионите да предвидят и да улеснят икономическите промени, насърчавайки иновацията, обществото на знанието, предприемаческия дух, опазването на околната среда и подобряването на достъпността, а след това в увеличаване на броя и качеството на работните места чрез адаптиране на работната ръка и инвестиции в човешките ресурси. В Европейския съюз на двайсет и седемте става въпрос за сто шейсет и осем региона или триста и четиринайсет милиона души. Тринайсет от тях с население деветнайсет милиона получават постепенно увеличаваща се помощ („phasing in”) и са предмет на специални финансови дотации заради своя бивш статут на региони от „цел 1”. Сумата от 55 милиарда евро, от които 11,4 милиарда за регионите, получаващи постепенно увеличаваща се помощ, представлява почти 16 % от общата дотация. Регионите на деветнайсет държави-членки се обхващат от тази цел.

 

Старите програми Urban II и Equal са включени в целите „сближаване” и „регионална конкурентоспособност и заетост”.

 

Цел „европейско териториално сътрудничество” е насочена към засилване на трансграничното сътрудничество благодарение на съвместни местни и регионални инициативи, укрепване на транснационалното сътрудничество чрез действия, благоприятстващи интегрираното териториално развитие и стимулирането на междурегионалното сътрудничество, както и обмен на опит. Повече от 181 милиона души (или 37, 5 % от общото население на Европейския съюз) живеят в трансгранични зони. Всички региони и граждани на Съюза са включени в една от тринайсетте зони на транснационално сътрудничество. Тези 8,7 милиарда евро (или 2, 5 % от общия бюджет, посветен на тази цел) се разпределят по следния начин: 6,44 милиарда за трансграничното сътрудничество, 1,83 милиарда за транснационалното сътрудничество и 445 милиона за междурегионалното сътрудничество.Цел „европейско териториално сътрудничество” е насочена към засилване на трансграничното сътрудничество благодарение на съвместни местни и регионални инициативи, укрепване на транснационалното сътрудничество чрез действия, благоприятстващи интегрираното териториално развитие и стимулирането на междурегионалното сътрудничество, както и обмен на опит. Повече от 181 милиона души (или 37, 5 % от общото население на Европейския съюз) живеят в трансгранични зони. Всички региони и граждани на Съюза са включени в една от тринайсетте зони на транснационално сътрудничество. Тези 8,7 милиарда евро (или 2, 5 % от общия бюджет, посветен на тази цел) се разпределят по следния начин: 6,44 милиарда за трансграничното сътрудничество, 1,83 милиарда за транснационалното сътрудничество и 445 милиона за междурегионалното сътрудничество.

За да се засили въздействието и да се гарантират възможно най-добрите резултати, 94% от структурните фондове за периода 2000-2006 г. се концентрират върху три цели:

 

Цел 1: подпомагане на регионите със забавено развитие за наваксване на изоставането.

 

Цел 2: подпомагане на икономическото и социално преструктуриране в индустриални, селски, градски или зависими от риболова зони, изправени пред структурни трудности.

 

Цел 3: модернизиране на системите за обучение и насърчаване на заетостта. Мерките, финансирани по Цел 3, се отнасят за целия Съюз, с изключение на регионите покривани от Цел 1, в които мерките за обучение и заетост се включват в програмите за наваксване на изоставането.

 

Инициативи на Общността и иновационна дейност

 

Четири инициативи на Общността са насочени към намиране на решения на проблемите, засягащи определен брой или всички държави-членки и европейски региони: INTERREG III насърчава развитието на трансграничното, междурегионалното и транснационалното сътрудничество; URBAN II подпомага разработването на иновационни стратегии в градовете и градските зони; LEADER+ насърчава инициативи за развитие на селските райони; EQUAL е предназначена за борба с дискриминацията на пазара на труда. Тези инициативи на Общността поглъщат 5,35% от бюджета на структурните фондове. Освен това се финансират и програми за иновационна дейност, с цел да заработят като лаборатории за идеи в помощ на необлагодетелстваните региони.

 

Кохезионен фонд

 

Кохезионният фонд е специален фонд, който има за цел да помага на най-слабо развитите държави-членки: десетте нови държави-членки, Ирландия (до края на 2003 г.), Гърция, Португалия и Испания. Критерият за подпомагане е брутният национален продукт (БНП) на страната да не надвишава 90% от средния за Съюза. Кохезионният фонд се използва за финансиране на големи проекти (а не на програми) на цялата територия на Съюза, свързани с околната среда и трансевропейските транспортни мрежи, като по този начин позволява на страните да преодолеят бюджетните затруднения, които биха имали при осъществяването на такива разходи, в усилията им за изпълнение на изискванията на икономическия и валутен съюз. Освен това той помага на тези страни да постигнат европейските норми в тези области. Една трета от финансирането на Кохезионния фонд за периода 2004-2006 г. е насочено към новите

държави-членки.

 

Предприсъединителна помощ

 

За първи път в историята на своите последователни разширявания Европейският съюз предвиди предприсъединителни помощи за десетте страни от Централна и Източна Европа (СЦИЕ), осем от които станаха членове на Съюза през 2004 г. (Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Чехия). Днес тези помощи продължават да се използват в България и Румъния.

 

 Бюджетът на структурните фондове и правилата за тяхното използване се определят от Съвета и Европейския парламент въз основа на предложение на Комисията.

 

Комисията предлага „orientations stratégiques de la Communauté en matière de cohésion”, („стратегически насоки на Общността в областта на сближаването”), определени в тясно сътрудничество с държавите-членки. Тези насоки са гаранция, че държавите ще съобразят своите програми с приоритетите на Съюза, т.е. ще насърчават иновациите и предприемаческия дух, ще подкреп т растежа на икономиката на знанията и ще създават по-квалифицирани и по-многобройни работни места.

 

Всяка държава-членка подготвя след това чрез постоянен диалог с Комисията „национална стратегическа референтна рамка” (НСРР), съвместима със стратегическите насоки. Регламентът предвижда, че след приемането на стратегическите насоки държавата-членка разполага с пет месеца, за да представи своята НСРР на Комисията. Референтната рамка определя избраната от държавата стратегия и предлага списък на „програмите за действие”, които възнамерява да приложи. След получаването на НСРР Комисията разполага с три месеца, за да направи своите забележки и да поиска евентуално допълнителна информация.

Комисията одобрява частично НСРР, както и всяка програма за действие (ПД). Програмите за действие излагат приоритетите на държавата (и/или на регионите) и начина, по който тя ще провежда своята програма. Има обаче едно задължително условие: за страните и регионите, обхванати от цел „сближаване”, 60 % от разходите трябва да се предоставят на приоритетите, произтичащи от стратегията на Съвета в полза на растежа и заетостта (Лисабонската стратегия). За страните и регионите, обхванати от цел „конкурентоспособност и заетост”, делът е 75 %,.

 

Около 450 програми за действие ще бъдат приети от Европейската комисия за периода 2007-2013 г. В съставянето на програмите и управлението на ПД участват икономически и социални партньори, както и органите на гражданското общество.

 

След решението на Комисията относно програмите за действие държавата-членка и нейните региони трябва да прилагат програмите, т.е. да хилядите проекти, които ще се появяват всяка година, да ги контролират и да ги оценяват. Цялата тази работа се извършва чрез така наречените „органи на управление”, характерни за всяка страна и/или за всеки регион.

Комисията одобрява разходите, (за да позволи на държавата-членка да започне програмите.

Комисията изплаща разходите, документирани от държавата-членка.

Комисията участва в следенето на всяка програма за действие съвместно с държавите-членки.

Стратегически доклади се представят от Комисията и от държавите-членки в течение на целия програмен период 2007-2013 г.

 

Ускорено сближаване в разширения Съюз

 

Разширяването на Съюза до 27 държави-членки, а след това и до повече, представлява безпрецедентно предизвикателство за конкурентноспособността и вътрешното сближаване в Съюза. Както показват всички анализи, разширяването ще увеличи различията в икономическото развитие, ще доведе до тяхното географско отместване на изток и ще направи положението със заетостта още по-сложно: социално- икономическите различия ще се удвоят, а средният БВП на Съюза ще намалее с 12,5 %.

 

 Засилване на приоритетите на Съюза

 

В стремежа си да подобрят успехите на икономиката на Съюза, държавните глави и министър-председателите на държавите-членки се събраха в Лисабон през март 2000 г. и предложиха стратегия, която да направи икономиката на Европа най-динамичната и най- конкурентноспособната икономика, базирана на знанието в света до 2010 г. Съветът от Ница през декември 2000 г. преобразува целите от Лисабон за намаляване на бедността в координирана европейска стратегия за социално интегриране. Съветът от Гьотеборг през юни 2001 г. разшири стратегията от Лисабон, като добави нов акцент за опазване на околната среда и постигане на модел за устойчиво развитие.

 

 Подобряване на качеството за постигане на устойчиво и побалансирано развитие

 

Укрепването на регионалната конкурентноспособност посредством добре насочени инвестиции в целия Съюз и осигуряването на икономически възможности, които да помагат на хората да използват своите способности, ще засили потенциала за икономически растеж на европейската икономика като цяло и ще бъде от обща полза за всички.

 

Създаване на ново партньорство за сближаване

 

Реформата на политиката на сближаване трябва също така да предостави възможност за увеличаване на ефективността, прозрачността и политическата отговорност. Това изисква преди всичко дефинирането на стратегически подход за тази политика, като се обявят нейните приоритети, определи се нейното място в системата на икономическо и социално управление и се

осигури редовно и прозрачно оценяване на постигнатия напредък. В резултат на този подход, се появява необходимостта от укрепване на институционалния капацитет на всички административни нива в Съюза, за да се извлече полза от едно от основните предимства на политиката на сближаване.

 

Приоритети за бъдещето: kонвергенция, конкурентноспособност, сътрудничество

 

На 18 февруари 2004 г. Европейската комисия прие третия отчет за икономическо и социално сближаване: “Ново партньорство за сближаване в разширения Съюз: kонвергенция, конкурентноспособност, сътрудничество”, в който тя изложи вижданията си за политиката на сближаване за периода 2007-2013 г. Според предложения от Комисията на 10 февруари 2004 г. проектобюджет, малко повече от 336 милиарда евро ще бъдат предназначени за политиката на сближаване за новия период, като приоритетите са следните:

Kонвергенция: подкрепа за нарастване на заетостта и създаване на работни места в държавите-членки и в най-слабо развитите региони

Регионална конкурентноспособност и заетост: предвиждане и насърчаване на промяната

Европейско териториално сътрудничество: осигуряване на хармонично и балансирано развитие в целия Съюз

 

Комисията одобри стратегическите национални референтни рамки, установени от двадесет и седемте държави-членки при спазване на общностните стратегически насоки за 2007—2013 г. Това позволи приемането на оперативни програми, финансирани от общностните структурни фондове. Към 31 декември 2008, 302 оперативни програми (Европейски фонд за регионално развитие и Кохезионен фонд) бяха официално приети от Комисията, което прави 96 % от програмите, предвидени за периода 2007—2013 г.

 

На 11 декември 2008, Комисията прие съобщение, озаглавено „Държавите-членки и регионите конкретизират Лисабонската стратегия за растеж и заетост благодарение на общностната политика за сближаване за периода 2007—2013 г.“ . В това съобщение се предлага първоначално обобщение на резултатите от преговорите по новото поколение стратегии и програми по отношение на политиката на сближаване за периода 2007—2013 г. В контекста на наближаването на Европейския съвет през пролетта на 2009 г. в него освен това се обръща внимание на ролята, която тези програми биха могли да играят в политиката на сближаване в полза на обновената Лисабонска стратегия в следващия ѝ тригодишен цикъл.

 

Най-отдалечени региони

 

Комисията отново подчерта важността, която се придава на седемте най-отдалечени региона на Съюза , като на 12 септември 2008, прие съобщение, озаглавено „Стратегия за най-отдалечените региони: постижения и перспективи“ . Тя изрази задоволство от постигнатия от 2004 г. насам напредък, като например реформата на европейските пазари на захар и на банани. Комисията има намерение в бъдеще изцяло да приобщи тези региони към Лисабонската стратегия и да развива конкурентоспособността на икономиките им. За постигането на тази цел ще бъдат предприети специфични дейности чрез политиката на сближаване за периода 2007—2013 г., а също и чрез Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие. Освен това съобщението дава началото на дебат по отношение на бъдещите предизвикателства, пред които са изправени най-отдалечените региони.

 

Използвани документи на вторичното право

 

(1) COM(2007) 273 (ОВ C 191, 17.8.2007 г.).

(2) ОВ C 146, 30.6.2007 г.

(3) ОВ C 161, 13.7.2007 г.

(4) ОВ C 168, 20.7.2007 г.

(5) Виж глава II, раздел 1, рубрика „Стратегия за устойчиво развитие“ от настоящия доклад.

(6) COM(2008) 798.

(7) Азорските острови, островите Мадейра, четирите френски отвъдморски департамента и Канарските острови.

(8) COM(2008) 507 (ОВ С 4, 9.1.2009 г.).

 

 


обратно нагоре