11. Иновации и политика за предприятията

НИЕ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Nevereno vliz

";} ?>

Европейската интеграция ще продължи в областите, в които държавите-членки смятат, че е в техен най-голям интерес да работят заедно, в рамките на традиционната рамка на ЕС (по въпроси като търговията, глобализацията, единния пазар, регионалното и социалното развитие, научните изследвания и развитието, мерките за насърчаване растежа на работни места и много други)

Съвременната технологична революция променя радикално живота в индустриализирания свят, включително и в Европа. От жизнено важно значение е да разберем, че тя ще роди нови предизвикателства, които ще преминат националните граници. Устойчивото развитие, демографските промени, икономическата динамика, социалната солидарност и етичният отговор на прогреса в биологичните науки са въпроси, които вече не могат да бъдат решавани само на национално равнище. Трябва да демонстрираме отговорност към следващите поколения.

Намаляване на административната тежест, стимулиране на иновациите, насърчаване на устойчивото производство, осигуряване на гладкото функциониране на вътрешния пазар на ЕС за стоки, разкриване на нови бизнес възможности в сферата на космическите разработки и сигурността - това са само някои от примерите за извършваната от Европейския съюз и Европейската комисия дейност с цел създаване на приятелска среда за бизнеса.

Една от главните цели на Европа е да съхрани своите ценности, между които тези на отвореното общество, обхващащо зачитането на основните права и свободи, успоредно с предприемане на действия срещу увеличаващите се и все по-разнообразни заплахи за сигурността.

През последното десетилетие наблюдаваме изменение на заплахите за сигурността. Борбата срещу тероризма и организираната престъпност, охраната на външните европейски граници, необходимостта от подготовка за природни бедствия и управлението при граждански кризи придобиват все по-голямо значение в нашето ежедневие. Вътрешната и външната сигурност стават все по-неделими. Справянето с тях изисква използване на модерни технологии, провокиращи загрижеността на обществото.

Същевременно Европа трябва да защити своята икономика и конкурентоспособност от нарастващата заплаха от разрушаване на основните й икономически инфраструктури, включително промишлени активи и транспорт, енергетични и информационни мрежи.

Чрез съвместни и координирани действия на европейско равнище, чрез стимулиране на сътрудничеството между доставчиците и потребителите на решенията, свързани с гражданската сигурност, ЕС ще може по-добре да осъзнае и да реагира на рисковете в непрекъснато променящия се свят.

Лисабонска стратегия за растеж и работни места

На срещата на върха в Лисабон през м. март 2000 г. ръководителите на Европейския съюз приеха Лисабонската стратегия, чиято цел е да повиши конкурентноспособността на ЕС. Стратегията бе обновена през 2005 г., когато бе поставен по-голям акцент върху основните действия за постигане на растеж и работни места в ЕС.

Генерална дирекция "Предприятия и промишленост" на Европейската комисия координира микроикономическите аспекти на Лисабонската стратегия. Това включва програмата за конкурентноспособност: осигуряване на рамкови условия, които дават възможност на предприятията да се конкурират, да въвеждат иновации и да създават работни места, както и политики, които улесняват създаването и развитието на нови дейности, основани на интензивно използване на знания.

Стратегията се изпълнява в тясно партньорство между Комисията и държавите-членки при ясно разпределение на отговорностите. Държавите-членки изготвят свои стратегии за реформи в рамките на Националните програми за реформи. Те се приемат за срок от три години, като се изготвят годишни доклади за тяхното изпълнение. Генерална дирекция "Предприятия и промишленост" извършва наблюдение и оценка на микроикономическите реформи в държавите-членки, включително по въпроси, свързани с промишлената политика, бизнес средата, иновационната политика, политиката в областта на МСП и предприемачеството, по-доброто регулиране и вътрешния пазар на стоки.

Докато по-голямата част от политическите действия, свързани с Лисабонската стратегия, попадат в компетенциите на държавите-членки, действията на равнището на Общността в много случаи са от съществено значение за допълване и укрепване на действията на национално равнище. Генерална дирекция "Предприятия и промишленост" отговаря за координиране на работата по Лисабонската програма на Общността, която определя основните мерки за икономическа реформа на равнище на Общността и която съответства на националните програми за реформи на държавите членки на равнище на ЕС. През 2008 г. бе приета нова Лисабонска програма на Общността за периода 2008-2010 г.

Промишлена политика

В заключенията си от 22 май относно промишлената политика Съветът приветства напредъка на провежданите на общностно равнище инициативи, и по-специално положителните резултати на секторните инициативи във връзка с автомобилната промишленост, биотехнологиите, информационните и комуникационни технологии и корабостроенето.Той подчертава обаче, че усилията трябва да бъдат продължени, за да се отговори на предизвикателствата на глобализацията, при отчитане на обществените и екологични последици, както и на въпросите, свързани с изменението на климата. Като препотвърждава подкрепата си за интегрирания подход на Комисията в областта на промишлената политика (вж. по-долу), Съветът я приканва да приложи на практика заключенията на Европейския съвет от март, като вземе предвид факторите, които са от значение за конкурентоспособността на промишлеността, като например: интеграцията и взаимното допълване на екологичната, енергийната и промишлената политика; инициативата „По-добра законодателна дейност“; програмата за съживяване на вътрешния пазар на стоки; договарянето на споразумения за свободна търговия, приключването на кръга преговори от Доха, както и стратегията за достъп до пазара; иновационната стратегия. На 22 ноември Съветът при също така заключения във връзка с промишлената политика в рамките на интегрирания си подход към конкурентоспособността.

На 4 юли ( (17)) Комисията представи резултатите от междинен преглед на промишлената политика (лансирана през 2005 г.) в посока прилагане на интегриран подход ( (18)). Оценявайки междувременно постигнатия напредък, тя счита, че не се налага така определената проактивна — но не интервенционистична — политика да бъде основно променена. Тя, от друга страна, е на мнение, че изменението на климата, глобализацията и технологичният напредък упражняват конкурентен натиск върху икономиката на Съюза, който я принуждава да се приспособява. Комисията, следователно, разглежда за периода 2007—2009 г. нови инициативи като подпомагане на трайните политики в областта на енергетиката и изменението на климата, запазване на достъпа до суровините, мерки, при които се отчита специфичният характер на енергоемките клонове на промишлеността или насърчаване на иновациите. Тя откроява и областите, в които е необходимо стимулиране на текущите инициативи, сред които се числят опростяването и подобряването на нормативната уредба или преминаването към икономика, използваща нисковъглеродна енергия и с висока енергийна ефективност.

Единен пазар на услуги

Създаването на единен пазар за сектора на услугите - един от основните двигатели на европейската икономика - в голяма степен разчита на наличните възможности за фирмите относно предоставянето на и достъпа да предоставят и имат достъп до услуги в рамките на ЕС.

Благодарение на Договора за ЕО европейските фирми имат право да упражняват свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги, независимо къде се намират в ЕС.Това означава, че те могат да отворят магазин в друга държава от ЕС или да предоставят услуги на друга държава от ЕС без да се налага да променят своето местоположение

Директивата за услугите, приета през м. декември 2006 г. от Съвета и Европейския парламент,засилва тези права. Когато влезе в сила във всичките 27 държави-членки на ЕС до края на 2009 г., тя ще премахне юридическите и административните пречки, пред които са изправени доставчиците на услуги, когато се опитват да започнат дейност или да предоставят услуги на друго място.

С цел изграждането на единния пазар да завърши бързо и ефективно ЕС също така въведе някои юридически мерки, които обхващат основните аспекти -услугите от общ интерес, признаването на професионалните квалификации, финансовите услуги, пощенските услуги и фармацевтичните услуги.

Туристическият отрасъл е сред основните области на действие в сектора на услугите.Косвено той формира повече от 10% от брутния вътрешен продукт на ЕС и осигурява около 12% от всички работни места. За да остане привлекателна туристическа дестинация, ЕС насърчава фирмите да се стремят към съвършенство, като приемат високи стандарти, прилагат иновации и предоставят екологосъобразни услуги

Иновации

За изключително кратко време икономическата глобализация промени световния икономически ред, носейки със себе си нови предизвикателства и възможности.Европа не може да се конкурира в тази нова среда, ако не стане по-иновативна и не отговори по-ефективно на нуждите и предпочитанията на потребителите

Европейският съюз притежава изключителен потенциал за иновации.Европа има установени традиции в създаването на революционни открития; тя е богата на творчески личности и може да черпи от културното си многообразие.Положила е основите на един от най-големите единни пазари в света, в който иновативните продукти и услуги могат да се търгуват в широк мащаб.В исторически план Европа има силен и отговорен публичен сектор, който трябва да се използва рационално

Иновациите са ключов елемент за конкурентоспособността — особено в условията на съвременните глобални пазари. Придобиването на нови познания е възможно не само посредством научно-изследователска дейност и технологии, а също и чрез нови маркетингови и управленски решения — рекламиране върху кутии за пица, подобряване на проследяването на електрическите отпадъци, откриване на нови начини за наблюдение на поведението на потребителите или по-ефикасно организиране на бизнес дейността.

За да запазят своята конкурентоспособност европейските предприятия трябва да бъдат по-находчиви и да инвестират повече в иновации, научноизследователска дейност и технологично развитие, за да могат да приспособят своите бизнес модели към предизвикателствата на глобалната икономика и да разполагат с по-солидна основа за разработване на нови продукти и услуги и за тяхната продажба.

Фалшифицирането и пиратството отнемат на новаторите възнагражденията, които са си заслужили. Интелектуалната собственост, включваща всички форми на индустриални иновации, а също и авторските права за софтуер, литература, изкуство и музика, трябва да бъде защитена с цел поощряване на иновациите.

Малки и средни предприятия (МСП)

Двадесетте милиона МСП в ЕС представляват 99% от предприятията и са основен двигател на икономическия растеж, иновациите, заетостта и социалната интеграция.Европейската комисия се стреми да насърчава успешното предприемачество и да подобри бизнес средата за МСП, така че да им позволи да реализират пълния си потенциал в съвременната глобална икономика.

Достъп до финансиране на МСП

Докато големите компании по принцип прибягват до финансовите пазари, за да генерират инвестиции, малките предприятия имат достъп до финансиране само чрез ограничени ресурси.

Банкови заеми

Преди да отпуснат заем, банките оценяват относителните рискове за предприятията, прогнозират техния растеж и способност да изплатят заема Те отказват заем, когато той представлява потенциален висок риск и е с ниска възвръщаемост, какъвто често е случаят с по-малките заеми

Трета страна може да улесни отпускането на заем от банка чрез схема за гаранции, в която тя покрива част от поемания от банката риск

Капитал

Малките компании, представляващи твърде голям риск за банките и неспособни да си осигурят заеми, могат да съберат капитал, като продадат дялове в предприятието

Инвеститорите ще предоставят рисков капитал на малки, иновативни предприятия с потенциал за силен растеж, ако очакват да получат значителна печалба от дела си в компанията.

Съчетаване на заемни и капиталови средства

Наричана също финансиране тип мецанин или квази капитал, комбинацията между заемни и капиталови средства се използва често за финансиране на разширяването или за прехвърляне на собствеността на "зрели" компании, когато е лесно да се преценят рисковете за инвеститорите.

В прехвърлянето на собствеността участват три страни: инвеститорът, предоставящ заемните и капиталови средства; продавачът, който по принцип получава пари в брой, и купувачът, който получава значителен процент от акциите на компанията и приемлив процент от нейните задължения.

Въпреки че сложността на това финансиране означава, че то обикновено е достъпно само за сделки на стойност над 5млн. евро,мецанин финансирането все по-често се среща при по-малки трансакции.

Субсидии

За да насърчат компаниите да насочат усилията си към определени сфери на бизнес дейност като иновации и околна среда, ЕС и националните правителства предлагат стимули под формата на субсидии, които по принцип съфинансират дейности в рамките на проекти.

Лоялна конкуренция

Конкуренцията е решаваща за икономическия растеж и е основна цел на политиката на ЕС. Затова Съюзът определи правила за гарантиране на свободна и честна конкуренция на неговия пазар. Европейската комисия е отговорна за даването на гаранции, че конкуренцията не е опорочена, и е упълномощена да коригира антиконкурентното поведение.

Политика на ЕС за конкуренцията

Антитръстова политика

Антитръстовите правила забраняват на компаниите да постигат помежду си споразумения, ограничаващи конкуренцията или водещи до злоупотреба с доминиращо положение.

Споразумения

Споразумения между две или повече компании,ограничаващи конкуренцията, са забранени (член 81 от Договора за създаване на Европейската общност). Например,картелите между конкуренти с цел контрол на цените или подялба на пазарите, ограничават конкуренцията.

Някои споразумения са полезни - например, като стимулират техническия прогрес или подобряват дистрибуцията, затова могат да бъдат позволени. Има дори групови освобождавания за някои категории-като изследователско - развойната дейност и трансфера на технологии. Тези споразумения трябва да отговарят на определени условия, за да бъдат смятани за съвместими с правилата на ЕС за конкуренцията.

Член 81 от Договора за създаване на Европейската общност

Картели

Злоупотреба с доминиращо положение

Предприятията, имащи доминиращо положение на пазара, не могат да злоупотребяват с него (член 82 от Договора за създаване на Европейската общност). Пример за злоупотреба е когато една компания използва агресивно ценообразуване, за да елиминира конкурентите си на пазара.

Европейската комисия обръща особено внимание на оплакванията от по-малки предприятия в тази област.

Сливанията, водещи до създаване или засилване на доминиращо положение, също са забранени. За сливания, които надхвърлят определен праг, трябва да се съобщи на Комисията. Сливанията между малки предприятия по принцип не са подложени на процедурите на ЕС, но за тях могат да важат национални правила.

Член 82 от Договора за създаване на Европейската общност

Сливане с друга компания — роля на Европейската комисия

За да бъде в състояние да прилага забраняващите правила, Комисията може да започва проверки и да налага санкции. Тя може да изисква информация и да прави изненадващи проверки в сградите на предприятия. Нарушилите антитръстовите правила на ЕС компании могат да бъдат глобени или принудени да понасят периодични парични санкции.

Държавна помощ

Страните от ЕС понякога използват публични финанси, за да стимулират определени икономически дейности или да защитават национални индустрии. Този тип правителствена помощ носи риск някои предприятия да получат предимство пред конкурентите си, като по този начин се наврежда на конкуренцията. Затова Договорът за създаване на Европейската общност по принцип забранява държавната помощ.

Правят се изключения за помощ, оправдана от общ интерес, като Договорът изброява обстоятелствата, при които такава помощ може да бъде позволена. Европейската комисия е отговорна за контрола над държавната помощ и за балансирането на положителните и отрицателните последици от нея за конкуренцията.

Членове 87-89 от Договора за създаване на Европейската общност

Контрол на държавните помощи

Компаниите могат да съобщават за държавни помощи, които според тях са предоставени незаконно на техни конкуренти, като използват онлайн формуляр за оплакване.

Освобождавания

През годините ЕС създаде разпоредби за групови освобождавания, които ясно посочват кога помощта се смята за оправдана, и позволяват на страните от Съюза да предоставят някои видове помощ без да е необходимо все път предварително да уведомяват Комисията.

Сегашните правила бяха хармонизирани и консолидирани в общ регламент за груповите освобождавания, отнасящ се по-специално до: малки предприятия, регионално развитие, изследвания, иновации, обучение, заетост и рисков капитал, защита на околната среда и стимулиране на предприемачеството.

Общ регламент за групово освобождаване

Държавна помощ за малки предприятия

Общият регламент за груповите освобождавания улеснява правителствата да помагат на малките предприятия, като опростява правилата и увеличава прага, отвъд който държавната помощ не е считана за заплаха за конкуренцията. Той допринася и към Закона за малките предприятия в ЕС, позволявайки на страните членки да подкрепят малките предприятия на различни етапи от тяхното развитие.

Регламент на Комисията за помощта в малки мащаби (de minimis) [91 kb]

Закон за малките предприятия за Европа

Реформа на държавните помощи

От 2005 г. страните от ЕС са насърчавани да предоставят по-малко, но по-добре насочена помощ, за да стимулират заетостта и растежа и да отговорят на пазарните неуспехи, с които малките предприятия се сблъскват

По-малко и по-добре ориентирана държавна помощ

Enterprise Europe Network е широкомащабна мрежа (с 600 организации и 4 000 души персонал на пълно работно време), предоставяща информация и съвети на начинаещи предприемачите за правилата за конкуренцията

Неенергийни суровини

Неенергийните суровини са от особено значение както за високотехнологичните продукти, така и за продуктите за всекидневно потребление, например къщи, автомобили, компютри и мобилни телефони. Европейската промишленост се нуждае от справедлив достъп до суровините, както в рамките на,така и извън ЕС. От една страна се наблюдава повишена конкуренция при проучването и добива на суровини за различно използване на земите и силно регулирана среда От друга страна ЕС в голяма степен е зависим от вноса на икономически важни суровини, които се влияят все повече от изкривяването на пазара

Като част от процеса по изпълнение на Лисабонската стратегия на 4 април ( (1)) Комисията представи съобщение относно усъвършенстването на трансфера на знания между изследователските организации и промишлеността в Европа. В съобщението се отбелязва, че тези взаимодействия постепенно са се засилили през последното десетилетие. Във връзка с този анализ Комисията, от своя страна, представи указания, чиято цел е да подпомогнат изследователските организации в определянето на общите си с бизнеса интереси, както и да улеснят определянето на условията за трансфера на знания от общ интерес Това съобщение на 11октомври стана обект на становище от страна на Комитета на регионите ((2))

В становището си по собствена инициатива от 11 юли ((3)) Европейският икономически и социален комитет анализира връзките между иновациите и индустриалните промени.Въз основа на този анализ той отправи препоръки във връзка с някои аспекти на иновационния механизъм, които биха могли да насърчат прякото превръщане на резултатите от изследванията в търговски успех, както и засилването и растежа на европейската промишленост и икономика Той приветства също така усилията на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за насърчаване на иновациите Становището на комитета от 12 юли беше посветено на инвестициите съгласно Лисабонската стратегия в придобиването на знания и в областта на иновациите ( (4)).

На 11 септември Комисията прие съобщение относно публично-частния диалог за изследвания и иновации в областта на сигурността ( (5)), в което по-специално се предвижда създаването на европейския форум на изследванията и иновациите в областта на сигурността (ESRIF) ( (6)).

Иновации

На 22 февруари Комисията публикува своето шесто Европейско табло за проследяване на резултатите от иновациите (ЕТРИ), обхващащо 2006 г. ЕТРИ е инструмент, създаден в рамките на Лисабонската стратегия за оценяване и сравняване на резултатите при различните европейски държави, Съединените щати и Япония. В шестото издание на ЕТРИ се открояват две големи теми: от една страна, разликата между Европейския съюз и Съединените щати в областта на иновациите намалява за четвърта поредна година; от друга страна, приближаването на новите държави-членки към средното за Европейския съюз равнище води до сближаване на националните резултати при иновациите.

На 23 февруари Комисията публикува и работен документ, озаглавен „Ръководство за иновативни решения при обществените покупки — Десет елемента на добрата практика“( (7)), в който се прави преглед на възможностите за насърчаване на иновациите чрез обществените покупки.

С оглед на обществено допитване на 27 юли Комисията публикува работен документ, озаглавен „Към европейска стратегия за иновациите в сектора на услугите — Основни предизвикателства и въпроси за бъдещи действия“ ( (8)).

На 22 ноември Съветът се поздрави с постигнатия напредък при осъществяването на стратегията в областта на иновациите, приета през декември 2006 г

Насърчаване на предприемачеството и политиката за малките и средни предприятия (МСП)

В становището си от 14 февруари ((9)) по повод съобщението на Комисията относно финансирането на растежа на МСП ( (10)) Комитетът на регионите подчерта основния проблем, който възниква поради оттеглянето на големите банки от местните пазари в слабонаселените селски райони или в недостатъчно развитите икономически зони.Той счита, че изменение на нормативната уредба в тази област би имало важно въздействие върху достъпа на МСП до начините за финансиране.С положително отношение към постигането на по-добра среда за рисковия капитал сред препоръките на Комитета към Комисията е и тази най-добрите регионални практики да бъдат включени в програмата на бъдещите дискусии на европейско равнище.

От своя страна Европейският съвет на сесията си през март изрази подкрепата си за облекчаване на административните такси, за да се стимулира европейската икономика, чието въздействие върху МСП не е за пренебрегване

В третия си доклад, публикуван на 4 май, относно финансовите инструменти на многогодишната програма за предприятията и предприемаческия дух ( (11)) Комисията заключи, че гаранционният механизъм на МСП е бил много добре посрещнат от пазара, както и че гишетата „обезпечаване на заеми и микрокредити“ са имали успех, което е позволило на участващите финансови посредници да увеличат количествата и поеманите рискове. Тя отбелязва, че финансовите инструменти на Общността, част от рамковата програма за конкурентоспособност и иновации (ПКИ), ще подкрепят МСП, които работят в традиционните сектори и тези, които инвестират в информационните и комуникационни технологии и иновациите, в частност екоиновациите.По този начин ПКИ би трябвало да се превърне в една от основните мерки на Общността за насърчаване на конкурентоспособността и Лисабонската стратегия.

В контекста на ПКИ Комисията обяви покана за представяне на предложения, с цел да бъде създадена нова „единна европейска мрежа“ за подкрепа на МСП на мястото на съществуващите мрежи от европейски информационни центрове (ЕИЦ) и информационни центрове за иновации (ИЦИ), която да предоставя поддържащи интегрирани към предприятията услуги с цел насърчаване на предприемачеството и иновациите. Тази единна мрежа ще бъде действаща от януари 2008 г

Управлението на проекта за мрежа е възложено на Изпълнителната агенция за конкурентоспособност и иновации (ИАКИ). Комисията създаде тази агенция на 31 май, като преименува създадената през 2004 г. Изпълнителна агенция „Интелигентна енергия“ (ИАИЕ) и разшири сферата ѝ на действие. Освен мрежата ИАКИ управлява програмата „Интелигентна енергия — Европа“ в рамките на ПКИ, както и програмата „Марко Поло“ в областта на транспорта.

ПКИ е отворена за участие за трети държави в съответствие с разпоредбите на правната основа на ПКИ. През 2007 г. приключиха преговорите и административните формалности във връзка с участието на страните от ЕИП/ЕАСТ (Европейската асоциация за свободна търговия), Хърватия, Бивша югославска република Македония и Израел в специфичната програма за предприемачество и иновации по ПКИ. Преговорите продължават с други държави.

От своя страна на сесията си на 24 май Европейският парламент подчерта необходимостта от подобряване на достъпа на МСП до финансиране.Той всъщност отбелязва, че стратегията на Комисията, разработена в нейното съобщение относно разширена иновационна стратегия за Европейския съюз ( (12)), акцентира върху съществуващата система на рисков капитал, която според него не е способна да удовлетвори нуждите от финансиране на МСП, микропредриятията и дребните предприемачи.Той желае реализирането на специфична програма, предназначена да стимулира иновациите в МСП, както и предоставянето на финансова подкрепа за разходите им по издаването на патенти и по-широко използване на обществените поръчки за подпомагане на иновациите.

На 12 юли Европейският икономически и социален комитет прие становище по собствена инициатива относно потенциала на предприятията, и по-специално на МСП ((13)).В него Комисията и Съветът се призовават да положат всички усилия, така че принципът, според който малките предприятия са приоритетна грижа, да се превърне във водещ при всички съответни регламентационни мерки.Комитетът също така приканва Комисията да анализира участието на МСП в програмите на Общността.

На 4 октомври Комисията прие съобщение, озаглавено „Малките и средните предприятия — ключ към засилен растеж и заетост.Средносрочен преглед на модерната политика по отношение на МСП“ ( (14)), в което е представен постигнатият напредък от 2005 г. досега в областта на политиката за МСП и са изложени окуражаващи резултати за отчитането на интересите на МСП при разработване на политиките както на национално, така и на общностно равнище.

В своето съобщение от 5 октомври, озаглавено „Преодоляване на стигматизирането на фалита на предприятията — за политика на втори шанс — Прилагане на Лисабонското партньорство за растеж и заетост“ ( (15)), Комисията посочва, че високата цена от фалитите би могла да бъде понижена чрез по-добро подпомагане на предприятията в затруднение, а в случай на фалит — чрез улесняване на новия старт на предприятията, обявени в непреднамерен фалит.Тя подчертава, че изработването на политика на втория шанс би имало благоприятен ефект върху европейската икономика.

На 8 октомври Комисията прие съобщение, озаглавено „Малки, чисти и конкурентоспособни: Програма за подпомагане на малките и средни предприятия за съобразяване със законодателството в областта на околната среда“( (16)).Програмата за подпомагане на МСП в усилията им за съобразяване със законодателството в областта на околната среда представлява конкретен израз на поето задължение в рамките на шестата програма за действие на Общността в областта на околната среда.

По време на сесията си на 22 ноември Съветът прие заключения относно политиката за МСП в рамките на интегрирания подход към

Социална отговорност на предприятията

В своя резолюция от 13 март ( (19)) Европейският парламент, убеден, че едно засилено чувство на отговорност от страна на предприятията в социален и екологичен план представлява ключов елемент от европейския социален модел и стратегията на Съюза за устойчиво развитие, предложи създаването на европейски стандарт за означаване на продуктите, които спазват правата на човека и основните права на трудещите се по съществуващия на европейско равнище в областта на опазването на околната среда модел, както и прилагането на професионална рамка, включваща специфични квалификации в областта на социалния одит и сертифицирането. Той иска от Комисията да подпомогне създаването на списък с критерии, които представящите се за отговорни предприятия да са длъжни да спазват, като например да съобщават практиките си в съответната област

Туризъм

На 19 октомври Комисията прие съобщение, озаглавено „Дневен ред за устойчив и конкурентоспособен eвропейски туризъм“( (20)), който е част от продължението на политиката на Европейския съюз в областта на туризма ( (21)).Всички заинтересовани участници са приканени да увеличат приноса на устойчивите практики, благоприятстващи конкурентоспособността на Европа като най-предпочитана туристическа дестинация в света. На 22 ноемвриСъветът прие заключения относно политиката в областта на туризма

Политика за продуктите

Автомобилна промишленост

На 7 февруари Комисията прие съобщение, озаглавено „Конкурентна нормативна рамка за автомобилостроенето през ХХІ век“(CARS 21) ( (22)). Това съобщение има за цел да се установи регулаторна рамка за сектора, която да позволи да се съхрани конкурентоспособността на автомобилната промишленост в Европа. В резултат на отправените в това съобщение препоръки на 14 ноември Икономическата комисия на ООН за Европа (ИКЕ на ООН) прие предписания относно електронния контрол за стабилност и дневните светлини.

На 7 февруари Комисията също прие съобщение, озаглавено „Резултати от прегледа на Стратегията на Общността за намаление на емисиите на CO2 от пътнически леки автомобили и лекотоварните автомобили“((23)). На 19 декември Комисията прие предложение за регламент ((24)) на основата на това съобщение.Предложеното законодателство установява норми относно емисиите на новите автомобили в рамките на интегрирания подход на Общността за намаляване на емисиите на въглероден двуокис.

С Директива 2007/46/EО от 5 септември ( (25)) Европейският парламент и Съветът установиха нова рамка за типовото одобрение на моторните превозни средства, на техните ремаркета и на предназначените за тези моторни превозни средства системи, компоненти и технически възли.От този момент нататък целта на законодателството на Европейския съюз в областта на типовото одобрение на моторните превозни средства и техните компоненти е да гарантира, че предлаганите на пазара нови моторни превозни средства и свързаните с тях части и оборудване предоставят високо равнище на сигурност и опазване на околната среда.

С оглед ограничаване броя на смъртните случаи при ПТП по европейските пътища на 3 октомври Европейската комисия прие предложение за регламент относно защитата на пешеходците и останалите уязвими участници в пътното движение ((26)).Това предложение ще позволи да се приложат изискванията на действащото законодателство и същевременно ще въведе за първи път изискването за активна система за сигурност на пътя.Това съчетание ще предостави подобрено равнище на сигурност за пешеходците и ще позволи още от 2009 г. да се използва помощната спирачна система при автомобилите.

На 10 октомври Комисията предложи да се опрости типовото приемане на движещите се с водород автомобили, така че те да могат да присъстват по-често по европейските пътища ((27)).Регламентът цели да се хармонизират изискванията на държавите-членки по отношение на сигурността, за да се подсили вътрешният пазар за тези автомобили.

На 21 декември Комисията прие предложение за регламент ((28)) относно типовото одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от тежкотоварни автомобили.Регламентът има за цел да се засили защитата на околната среда срещу замърсяващите емисии от тези превозни средства.

Опасни продукти

С Директива 2007/51/EО от 25 септември ((29)) Европейският парламент и Съветът измениха Директива 76/769/ЕИО относно ограниченията за пускането на пазара на някои опасни вещества, съдържащи живак

Мерни единици

На 10 септември Комисията прие предложение за директива относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно мерните единици ((30))

Медицински изделия

С приемането на 5 септември ( (31)) на Директива 2007/47/ЕО Европейският парламент и Съветът разшириха правната рамка на Директива 90/385/ЕИО относно сближаване на законодателството на държавите-членки, свързано с активните имплантируеми медицински изделия, и измениха Директива 93/42/ЕИО относно медицинските изделия, а също и Директива 98/8/ЕО относно пускането на пазара на биоцидни продукти.

Политика за космическото пространство

На 26 април Комисията прие съобщение относно европейската политика за космическото пространство ((32)) Стратегическата мисия на една такава политика, основана на изследването на извънатмосферното пространство за мирни цели от всички държави-членки на Съюза и Европейската космическа агенция, ще бъде да развива и проучва приложения в безвъздушното пространство, служещи на цели от обществен интерес на европейско равнище (на първо място, „Галилео“ — за позиционирането и Глобалния мониторинг на околната среда и сигурността — GMES — за наблюдение на Земята); да отговори на нуждите на европейската сигурност и отбрана; да осигури мощта и конкурентоспособността на космическата индустрия; да допринесе за постигането на общество, основано на знанието, като вложи значителни ресурси в космическата наука, и да гарантира, с оглед осигуряването на независими европейски приложения в космическото пространство, неограничен достъп до технологии, системи и капацитети от нов тип и с критично значение.

Използвани документи на вторичното право на ЕС

(1) COM (2007) 182 (ОВ C 181, 3.8.2007 г.).

(2) ОВ C 305, 15.12.2007 г.

(3) ОВ C 256, 27.10.2007 г.

(4) ОВ C 256, 27.10.2007 г.

(5) COM (2007) 511 (ОВ С 4, 9.1.2008 г.).

(6) Вж. също раздел 2, рубрика „Научни изследвания“ от настоящата глава

(7) SЕC (2007) 280.

(8) SЕC (2007) 1059.

(9) ОВ C 146, 30.6.2007 г.

(10) COM (2006) 349.

(11) COM (2007) 235.

(12) COM (2006) 502.

(13) ОВ С 256, 25.10.2007 г.

(14) COM (2007) 592 (ОВ С 4, 9.1.2008 г.).

(15) COM (2007) 584 (ОВ С 4, 9.1.2008 г.).

(16) COM (2007) 379 (ОВ С 4, 9.1.2008 г.).

(17) COM (2007) 374 (ОВ С 246, 20.10.2007 г.).

(18) COM (2005) 474 (ОВ С 49, 28.2.2006 г.).

(19) ОВ C 301 E, 13.12.2007 г.

(20) COM (2007) 621 (ОВ С 4, 9.1.2008 г.).

(21) COM (2006) 134 (ОВ C 130, 3.6.2006 г.)

(22) COM (2007) 22 (OВ L 138, 22.6.2007 г.)

(23) COM (2007) 19 (OВ L 138, 22.6.2007 г.)

(24) COM (2007) 856.

(25) OВ L 263, 9.10.2007 г.

(26) COM (2007) 560 (ОВ С 4, 9.1.2008 г.).

(27) COM (2007) 593 (ОВ С 4, 9.1.2008 г.).

(28) COM (2007) 851.

(29) OВ L 257, 3.10.2007 г.

(30) COM (2007) 510 (ОВ С 4, 9.1.2008 г.).

(31) ОВ L 247, 21.9.2007 г.

(32) COM (2007) 212 (ОВ C 181, 3.8.2007 г.).

обратно нагоре