Nevereno vliz
";} ?>
13. Разширяване на европейския съюз и предприсъединителни стратегии
В течение
на половин век Европейският съюз се стремеше към все по-дълбока интеграция,
като същевременно приемаше нови членове. През повечето време двата процеса
протичаха успоредно. Нарастващият брой държави-членки е част от развитието на
европейската интеграция от самото начало
. Днес, с 27 страни членки и
население от близо 500 млн. души , ЕС е по-сигурен, проспериращ, силен и
влиятелен, отколкото Европейската икономическа общност от 6 държави и с
по-малко от 200 млн. души население
преди 50 години.
Сега ЕС –
общност на ценности, основаваща се на мира и свободата, демокрацията и
върховенството на закона, толерантността и солидарността, е най-голямата
икономическа зона в света Разширяването на вътрешния пазар и новите
икономически възможности увеличиха просперитета и конкурентоспособността на
европейците
Правителствата
на страните членки на ЕС, обединени в Европейския съвет, се споразумяха перспективите за членство в Съюза да обхванат
и страните от Югоизточна Европа – Хърватия, бившата югославска република
Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Сърбия, Косово съгласно
резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, и Турция. Членството ще стане
факт само при изпълнение на необходимите изисквания. Постепенният и внимателно
ръководен процес на разширяване създава ситуация, от която всички участващи
страни печелят.
Етапи на
рязширяване на Европейския съюз
В началото шест страни – Белгия, Германия, Франция,
Италия, Люксембург и Нидерландия – основават Европейската общност за въглища и
стомана през 1951 г., последвана от Европейската икономическа общност и
Европейската общност за атомна енергия през 1957 г.
Оттогава ЕС се е разширявал пет пъти:
·
през 1973 г. Дания, Ирландия и Обединеното
кралство се присъединяват към Европейския съюз.
·
През 1981 г. Гърция става
държава-членка.
·
През 1986 г. Испания и
Португалия влизат в Съюза.
·
През 1995 г. Австрия,
Финландия и Швеция стават страни членки.
·
През 2004 г. Чешката
република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словакия и
Словения влизат в ЕС. Това бе историческо разширяване, ознаменуващо
обединяването на Европа след десетилетия на разделение.
·
На 1 януари 2007 г. Румъния
и България също се присъединиха към ЕС, завършвайки този исторически процес.
Условия за
членство
Всяка европейска страна, съблюдаваща принципите на
свобода, демокрация, спазване на човешките права и основните свободи и
върховенство на закона може да кандидатства за приемане в Съюза. Договорът за
Европейския съюз определя условията (Член 6
Член 49 ).
Кандидатстването за членство в ЕС е начало на
продължителен и труден процес Официалното начало е подаването на заявление от
дадена страна, въпреки че това неотменно произтича от вече установени силни
двустранни отношения с ЕС Валидната кандидатура води до поредица от процедури
за оценяване на ЕС, които могат да доведат – или да не доведат – до покана към
страната да стане държава-членка Скоростта, с която всяка страна напредва,
зависи единствено от нейния напредък към нашите общи цели
Кандидатурата на страната, пожелала да се присъедини, се
предоставя на Съвета. Европейската комисия дава официално становище за страната
кандидатка и Съветът решава дали да приеме кандидатурата След като Съветът
единодушно се споразумее за мандат за преговори, преговорите между страната
кандидатка и всички държави-членки могат да започнат официално Това обаче не
става автоматично Страната кандидатка трябва да отговаря на няколко критерия
преди началото на преговорите
Така наречените „ критерии от Копенхаген “, определени през декември 1993 г. от Европейския съвет
в Копенхаген, изискват страната кандидатка да има:
·
стабилни институции,
гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, човешките права и
уважението и защитата на малцинствата;
·
функционираща пазарна
икономика, както и способност да се справи с конкурентния натиск и пазарните
сили, действащи в Съюза;
·
способност да поеме задълженията на
членството, и по-специално да се придържа към целите на политическия,
икономическия и паричния съюз.
През 1995 г. Европейският съвет в Мадрид поясни
допълнително, че страните кандидатки трябва също така да могат да прилагат на
практика правилата и процедурите на ЕС Присъединяването изисква страната
кандидатка да е създала условия за интегрирането си чрез адаптиране на своята
административна структура въпреки, че е
важно законодателството на ЕС да бъде транспонирано в националното
законодателство, още по-важно е то да бъде прилагано ефективно чрез подходящите
административни и съдебни структури.Това е предварително
условие за взаимното доверие, необходимо при членство в ЕС.
Освен това, ЕС трябва да може да интегрира нови членове:
той трябва да се увери, че неговите институции и процеси на вземане на решения
остават ефективни и подлежащи на отчетност; трябва да е в състояние в процеса
на разширяването си да продължи да се развива и да изпълнява общите политики
във всички области; и трябва да може да продължи устойчиво да финансира
политиките си.
Страни,
които са на път да влязат в ЕС
В момента има три страни кандидатки — Хърватия,
Турция и бивша югославска република
Македония . Преговорите за
присъединяване с първите две започнаха на 3 октомври 2005 г. Бившата югославска
република Македония стана страна кандидатка през декември 2005 г., но
преговорите за присъединяване все още не са започнали.
На другите страни от Западните Балкани – Албания , Босна
и Херцеговина , Черна гора , Сърбия
и Косово по силата на Резолюция №1244 на Съвета за сигурност на ООН , бе обещана перспектива за членство в ЕС,
когато са готови.Те са наричани потенциални страни кандидатки.
С всички страни от Западните Балкани ЕС е установил
процес, известен като процес за стабилизиране и асоцииране, който цели
постепенно да ги доближи до него
Благодарение на този процес тези страни вече се ползват със свободен
достъп до единния пазар на ЕС за почти целия техен износ, както и с финансовата
подкрепа на Съюза за техните реформаторски
усилия. Централен момент в
процеса е сключването на Споразумение за стабилизиране и асоцииране (за пример
вижте споразумението между ЕС и Хърватия), което представлява договорно
отношение между ЕС и всяка страна от Западните Балкани, водещо до взаимни права
и задължения. Споразуменията за стабилизиране и асоцииране са насочени към
спазването на основните демократични принципи и към основните елементи на
вътрешния пазар на ЕС.Чрез зона за свободна търговия с ЕС и свързаните с нея
области (конкуренция и правила за държавните помощи, интелектуална собственост
и др.) и предимства (например правото на установяване) и чрез реформи, целящи
приемането на стандартите на ЕС, този процес ще позволи на икономиките от
региона да започнат да се интегрират с тази на Съюза. Ако условията бъдат
изпълнени, през 2008 г. могат да бъдат подписани или да влязат в сила
споразуменията за стабилизиране и асоцииране с всички страни от Западните
Балкани.
Технология
на процесът на разширяване
Страните кандидатки трябва да покажат, че ще бъдат в
състояние да изпълняват пълноценно ролята си на държави-членки – нещо, което
изисква широка подкрепа от техните граждани, както и политическо, правно и техническо
съответствие на високите стандарти и норми на ЕС
В ЕС се прилага подробна процедура на одобряване,
гарантираща, че нови членове се приемат само когато отговарят на всички
изисквания и единствено с активното съгласие на институциите на ЕС и на правителствата
на държавите-членки и на дадената страна Изискванията стават все по-ясни с
развитието на ЕС, като дават максимално полезни насоки на желаещите да се
присъединят страни и гарантират, че ЕС може да поддържа продължаващия процес на
интегриране
Желаещите да се присъединят към ЕС държави могат да
преминават от един етап на процеса към следващия, но само след като са
изпълнили всички условия на дадена фаза По този начин перспективата за членство
действа като мощен стимул за реформи. Политиката на ЕС за разширяване
гарантира, че процесът се ръководи внимателно, така че присъединяването да носи
полза както за ЕС, така и за страните, влизащи в него
·
Мандат и рамка
·
Проверка и надзор
·
Приключване на преговорите и
Договор за присъединяване
Мандат и рамка
След единодушно решение на Съвета за възлагане на мандат за
преговори, преговорите за присъединяване между страната кандидатка и всички
държави-членки могат да започнат За всяка страна кандидатка ЕС определя
преговорна рамка, която дава общите насоки за преговорите за
присъединяване.Като използва инструмента Партньорство за присъединяване, той
определя също така реформите и мерките, които страната кандидатка трябва да
предприеме, за да се присъедини към него.
Преговорите се провеждат между държавите-членки на ЕС и
страните кандидатки на равнище министри и посланици.Те са съсредоточени върху
условията и графика на приемането, изпълнението и прилагането от страната
кандидатка на всички влезли в сила правила на ЕС.Тези правила (известни също
като „acquis“- френски термин за достиженията на общностното право) не подлежат
на преговори.За кандидатките е много важно да се споразумеят как и кога да
приемат и изпълнят правилата и процедурите на ЕС.За ЕС е важно да получи
гаранции за датата и ефективността на хармонизирането на законите на всяка
страна кандидатка със съответната част от acquis.Преговорите обхващат и
финансовите разпоредби (като вноската на новата страна членка в приходната част
на бюджета на ЕС и очакваният обем на
трансферите към дадената страна в рамките на общите бюджетни разходи), както и
евентуални преходни разпоредби, поискани или от държавите-членки, или от
страната кандидатка.
За целите на преговорите за присъединяване законодателството
на ЕС е разделено на следните 35 тематични глави
Главите на acquis
1.
Свободно движение на стоки
2.
Свободно движение на хора
3.
Право на установяване и свобода
за предоставяне на услуги
4.
Свободно движение на капитали
5.
Обществени поръчки
6.
Дружествено право
7.
Интелектуално право
8.
Политика на конкуренция
9.
Финансови услуги
10.
Информационно общество и медии
11.
Селско стопанство
12.
Безопасност на храните,
ветеринарна и фитосанитарна политика
13.
Рибарство
14.
Транспортна политика
15.
Енергетика
16.
Данъчно облагане
17.
Икономическа и парична политика
18.
Статистика
19.
Социална политика и заетост
20.
Политика по предприятията и
промишлеността
21.
Трансевропейски мрежи
22.
Регионална политика и
координиране на структурни инструменти
23.
Съдебна система и основни права
24.
Правосъдие, свобода и сигурност
25.
Наука и изследвания
26.
Образование и култура
27.
Околна среда
28.
Защита на потребителите и
здравеопазване
29.
Митнически съюз
30.
Външни отношения
31.
Външна политика, политика на
сигурност и отбрана
32.
. Финансов контрол
33.
Финансови и бюджетни разпоредби
34.
Институции
35.
Други въпроси
Проверка и надзор
Преди да се състоят каквито и да е преговори, Комисията
предприема подробно проучване на всяка глава с всяка страна кандидатка,
известно като „пресяване" (screening) .Тази обстойна проверка, в която
участват представители на ЕС и на страните кандидатки, помага да се определи
степента на подготвеност на страната кандидатка.Комисията уведомява Съвета за
проверката по всяка глава и препоръчва дали да започнат преговори по нея или да
се изиска първо изпълнението на определени условия – т.нар.първоначални
„показатели“ В много случаи, когато това е оправдано от напредналата подготовка
на страната кандидатка, Комисията може да препоръча започване на преговори и да
определи заключителните показатели. Изготвянето на мащабна стратегия за
адаптиране или план за действие може да е сред началните показатели, а
приемането и проследяването на изпълнението на най-важните закони може да е
сред заключителните показатели.След това страната кандидатка представя
преговорната си позиция и Съветът приема обща позиция, позволяваща започване на
преговорите
Комисията
информира Съвета и Парламента за страните кандидатки по време на процеса чрез редовни
доклади и стратегически документи
Тя контролира постигането на изискванията по показателите
и напредъка в прилагането на законодателството на ЕС и спазването на
ангажиментите. Надзорът продължава до присъединяването.Това позволява даването
на допълнителни насоки, докато страните поемат отговорностите на членството, и
гарантира на настоящите държави-членки, че новите членки отговарят на условията
за присъединяване.
Преговорите се водят индивидуално с всяка страна
кандидатка и темпото им зависи от хода на реформите в дадената страна и
степента на съответствие със законите на ЕС Поради това продължителността на
преговорите може да варира, така че едновременното започване на преговори с
няколко страни не означава, че с всички тях те ще завършат по едно и също време
Всяка страна кандидатка съставя План за действие,
очертаващ какво и кога ще направи, за да приведе в съответствие администрацията
и съдебната си система с изискванията за присъединяване към ЕС Приоритетите за
включване в Плана за действие са идентифицирани в Европейските партньорства или
партньорствата за присъединяване , които
ЕС изготвя за всяка страна кандидатка.Всяка страна кандидатка също така трябва да
подготви Национална програма за приемане
на достиженията на общностното право
(Acquis).Това е много специфичен инструмент, който посочва
подробности, срокове и разходи за изпълнението на всяка приоритетна област,
определена от ЕС в партньорството за присъединяване.
Мандат и рамка
Комисията информира Съвета и Парламента за страните
кандидатки по време на процеса чрез редовни доклади, стратегически
документи и изясняване на условията за
по-нататъшен напредък.Тя контролира постигането на изискванията по показателите
и напредъка в прилагането на законодателството на ЕС и спазването на
ангажиментите.Надзорът продължава до присъединяването.Това позволява даването
на допълнителни насоки, докато страните поемат отговорностите на членството, и
гарантира на настоящите държави-членки, че новите членки отговарят на условията
за присъединяване.
Преговорите се водят индивидуално с всяка страна
кандидатка и темпото им зависи от хода на реформите в дадената страна и
степента на съответствие със законите на ЕС Поради това продължителността на
преговорите може да варира, така че едновременното започване на преговори с
няколко страни не означава, че с всички тях те ще завършат по едно и също
време.
Приключване на преговорите и Договор за присъединяване
Изпълнението на ангажиментите се следи внимателно по време
на процеса и преговорите по всяка глава приключват – временно – едва когато
всички държави-членки са удовлетворени от напредъка на страната кандидатка
Окончателното приключване на преговорите става едва в
края на процеса Съществува толкова голяма взаимна зависимост между различните
глави на acquis, че
преговорите се водят на принципа „за нищо не е постигнато споразумение, докато
не се постигне споразумение за всичко“
Когато преговорите по всички глави са завършили
удовлетворително и за двете страни, подробните договорени условия се включват в
Проектодоговор за присъединяване, в който се изброяват всички преходни
разпоредби и срокове, както и подробности за финансовите разпоредби и всички
евентуални предпазни клаузи Ако договорът бъде подкрепен от Съвета, Комисията и
Европейския парламент, той се подписва от страната кандидатка и представителите
на всички държави-членки и след това се представя на държавите-членки и
страната кандидатка за ратифициране според техните съответни конституционни
правила
След подписването на договора за присъединяване страната
кандидатка става „присъединяваща се държава“ и има право на временни
привилегии, докато чрез присъединяването стане държава-членка. Тя може да се
изказва по проекти за предложения, съобщения, препоръки или инициативи на ЕС и
получава статус на „активен наблюдател“ в органите и агенциите на Съюза, където
има право да се изказва, но не и да гласува.След като процесът на ратификация
приключи, договорът влиза в сила на определената дата и присъединяващата се държава
става държава-членка.
Стратегия
за разширяване и основни предизвикателства през 2007—2008 г.
Общ подход
Влизането в сила на Договора за присъединяване на
Република България и Румъния предостави на тези две страни статут на
държави-членки на Съюза от 1 януари
На 6 ноември Комисията прие съобщение, озаглавено „Стратегия
за разширяване и основни предизвикателства през 2007—2008 г.
((1)). Съобщението засяга настоящата програма за разширяване, която обхваща
държавите от Западните Балкани и Турция
Тя бе изготвена
впоследствие на подновения през декември 2006 г. от Европейския съвет консенсус
върху разширяването.Този консенсус се основава на принципа за затвърждаване на
поетите ангажименти, за равни и стриктни условия за всички страни кандидатки и
по-добра комуникация с обществеността, както и на капацитета на Съюза да
интегрира нови членове.В съобщението се изброяват взетите мерки за подобряване
качеството на процеса на разширяване, а именно провеждането на трудни реформи
от самото му начало, широкото използване на зададените критерии, по-голямата
прозрачност в преговорите и изработването на първите оценки на въздействието в
приоритетни политически области.Освен това в съобщението се излага подход към
основните предизвикателства в страните кандидатки, а именно укрепването на
държавното управление и правовата държава, помирението, реформите в
администрацията и съдебната власт, както и борбата срещу организираната
престъпност и корупцията.Правят се също така предложения за мерки, които да
подпомогнат страните по пътя на тяхното присъединяване като например мерки в
подкрепа на развитието на гражданското общество и диалог, както и мерки за
по-добро координиране между външните донори и за насърчаване на обществената
подкрепа в полза на по-нататъшното разширяване.
За да формулира актуализираните приоритети на реформите,
Комисията представи, успоредно със съобщението, предложения за решения относно
измененията в партньорствата за присъединяване с Турция ( (2)), с Хърватия (
(3)) и с Бивша югославска република Македония ( (4)), както и относно
измененията в европейските партньорства с Албания ( (5)), с Босна и Херцеговина
( (6)) и със Сърбия ( (7)), ( (8)). Що се отнася до Черна гора, европейското
партньорство бе вече прието от Съвета на 22 януари ( (9)) (вж. по-долу).Тези
партньорства съдържат списък на приоритетите за различните държави в
подготовката им за бъдещо интегриране в ЕС.На тези приоритети се основава
планирането на финансовото подпомагане на Общността, което ще продължи да бъде
осигурявано по съответните финансови инструменти, включително Инструмента за
предприсъединителна помощ.
През 2007 година между Европейския съюз и страните от
Западните Балкани бяха подписани споразумения за улесняване издаването на визи
и споразумения за обратно приемане ((10)) (с Албания вече е в сила споразумение
за обратно приемане) Тези споразумения ще влязат в сила на 1 януари 2008 г. Те
ще подобрят значително условията за получаване на входни визи за ЕС и
представляват важен етап към пълното либерализиране на визовия режим.
Финансово
подпомагане
Новият Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП),
който влезе в сила на 1 януари ( (11)), обединява цялото предприсъединително
финансиране в един инструмент и замества предприсъединителните финансови
инструменти ФАР, ИСПА и САПАРД, предприсъединителния инструмент за Турция,
както и финансовия инструмент за Западните Балкани — CARDS.ИПП обхваща потенциалните и настоящи страни кандидатки и
ще предостави подпомагане в размер на общо 11 468 млрд. евро за периода от 2007 до 2013
г.
Индикативната
многогодишна финансова рамка на ИПП за периода 2009—2011 г. бе приета на 6
ноември ((12)).Тя има за цел да предостави информация относно предложеното
от Комисията индикативно разпределение на цялостния финансов пакет на
инструмента, предвиден в регламента относно ИПП.Рамката осигурява връзката
между бюджетния процес и политическата рамка, очертана в пакета мерки по
разширяването, уточнява разпределението на средствата за предприсъединителна
помощ за въпросния период по държави и компоненти, дава информация за
финансовия пакет, заделен за регионални и хоризонтални програми, както и за
помощни разходи.
През първото полугодие на 2007 г. Комисията прие първите
индикативни многогодишни програми за всички страни кандидатки за присъединяване
Тези стратегически програмни документи, изготвени за всяка държава бенефициер и
за програмите с множество бенефициери, отразяват разпределението на средствата,
залегнало в индикативната многогодишна финансова рамка Предприсъединителната
помощ се предоставя въз основа на тези документи През второто шестмесечие
Комисията прие всички едно- и многогодишни програми, в които се определят
конкретни мерки и проекти за финансиране по главните области за действие и
приоритети, залегнали в индикативните програмни документи
През 2007 г. Турция, Хърватия и Бивша югославска
република Македония станаха бенефициери по компонентите „регионално развитие“ и
„развитие на човешките ресурси“ на Инструмента за предприсъединителна помощ
(ИПП).Компонентът „регионално развитие“има за цел подготовката на страните за
прилагането на политиката на Общността за сближаване, и по-конкретно за
Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд; компонентът
„развитие на човешките ресурси“засяга подготовката им за кохезионната политика
и Европейския социален фонд.За периода 2007—2009 г. са предвидени оперативни
програми в размер на 920 млн. евро за подпомагане на страните кандидатки в тези
ключови области. Тези държави имат право също така да ползват финансова
подкрепа по компонента „развитие на селските райони“ на ИПП, който застъпва
подготовката за общата селскостопанска политика и свързаните с нея други
политики и за Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони
(ЕЗФРСР).За тази цел да предвидени 255 млн. евро за периода 2007—2009 г.
На 27 февруари, след доклада на Сметната палата относно
освобождаването на Комисията от отговорност във връзка с изпълнението бюджета
за финансовата 2005 г., Съветът приветства доброто управление на средствата за
предприъсединяване.
На 6 ноември Комисията прие „Доклад за програмата ФАР,
предприсъединителни и преходни инструменти за 2006 г.((14)). В доклада се прави
оценка на напредъка по програма ФАР при десетте нови държави-членки, България,
Румъния и Хърватия. Оценява се също напредъкът по преходния инструмент за
новите държави-членки, както и по предприсъединителните инструменти при Кипър,
Малта и Турция
На 7 ноември Комисията прие „Годишен доклад за 2006 г. за
Инструмента за структурна политика за предприсъединяване (ИСПА)“ ( (15)).
Докладът анализира напредъка в изпълнението на ИСПА от трите страни
бенефициери: България, Хърватия и Румъния. След присъединяването на България и
Румъния към Съюза през 2007 г. Хърватия остава единствения получател на
средства по ИСПА.
На 9 ноември Комисията прие „Общ доклад за
предприсъединителната помощ (ФАР — ИСПА — САПАРД) през 2006 г.“ ( (16)), който
разглежда финансираните през 2006 г. дейности от трите инструмента.
Страни
кандидатки за присъединяване
Турция
Преговорите за присъединяване с Турция продължиха своя
ход От общо 33 доклада, представени на Съвета, 27 бяха аналитични (скрийнинг)
До днешна дата за преговори бяха отворени четири глави от достиженията на
общностното право (наука и научни изследвания, промишлена политика, статистика
и финансов контрол) и бе условно затворена главата за наука и научни
изследвания
Бе продължен интензивният политически диалог между ЕС и
Турция, в рамките на който през юни и ноември бяха проведени срещи на
министерско ниво, а през март и септември на ниво политически директори
Комитетът по асоцииране проведе заседание през март Митническият съюз между ЕС
и Турция доведе до ново увеличение на двустранния търговски обмен, като постави
Турция на седмо място сред търговските партньори на ЕС
Според доклада за напредъка от 6 ноември ((17)) Турция
продължава да покрива в достатъчна степен политическите критерии от Копенхаген.
По отношение на икономическите критерии Турция може да бъде считана за
действаща пазарна икономика.Страната е подобрила капацитета си за поемане на
задълженията, свързани с членството в ЕС, и е постигнала напредък в повечето
области, въпреки че усилията по привеждане в съответствие на законодателството
трябва да бъдат продължени.
Хърватия
Преговорите за присъединяване с Хърватия продължиха своя
ход В резултат на приключването на
процеса на аналитични проверки Комисията представи на Съвета 33 „скрийнинг“
доклада. Към момента 14 глави от достиженията на правото на Общността са
отворени за преговори (наука и научни изследвания, образование и култура,
икономическа и парична политика, промишлена политика, митници, права на
интелектуалната собственост, услуги, дружествено право, статистика, финансови
услуги, финансов контрол, информационно общество и медии, защита на
потребителите и здравеопазване, както и външни отношения), а две от тях са
условно затворени (наука и научни изследвания и образование и култура).
През април в Брюксел бяха проведени срещи в рамките на
политическия диалог на министерско равнище, а през юни на ниво висши държавни
служители Съветът за стабилизиране и асоцииране проведе заседание през април
На 25 април Европейският парламент прие резолюция по
доклада на Комисията за напредъка през 2006 г. На 10 декември, въз основа на
този доклад, Съветът поздрави Хърватия за постигнатите резултати, като страната
в общи линии продължи напредъка си през изминалата година, което ѝ позволи да
навлезе в нова по-отговорна и по-важна фаза в процеса на присъединяване.
Посочвайки, че преговорите вървят в правилна посока, Съветът също отбеляза, че
са нужни последователни усилия в редица области Хърватия трябва да надгражда
резултатите си и да постигне допълнителен напредък, особено що се отнася до
реформите на съдебната система и публичната администрация, борбата срещу
корупцията, икономическите реформи, правата на малцинствата, завръщането на
бежанците и съдебното преследване на военните престъпления Постоянни усилия са
нужни също така за осигуряването на добросъседски отношения със съседните
държави, и по-специално за намирането на удовлетворяващо решение на двустранни
проблеми, особено що се отнася до границите
Бивша
югославска република Македония
Комитетът за стабилизиране и асоцииране проведе заседание
през юни, а Съветът за стабилизиране и асоцииране през юли
На 12 юли Европейският парламент прие резолюция по
доклада на Комисията за напредъка през 2006 г. Парламентът приветства
постигнатия напредък, но подчертава необходимостта от поддържане на темпото на
реформите и необходимостта от бързо и правилно прилагане на приетото
законодателство, особено в областта на полицията, съдебната власт и публичната
администрация, както и в борбата срещу корупцията.
В доклада по напредъка от 6 ноември ((18)) Комисията
приветства някои постигнати резултати, най-вече що се отнася до борбата срещу
корупцията и определени икономически реформи.В същото време Комисията изразява
загриженост от продължаващото политическо напрежение в страната, което все още
забавя приемането на реформите.
Потенциални
страни кандидатки за присъединяване
Албания
С Албания е в сила временно споразумение от декември 2006
г. През юни бе проведена среща между министерската тройка и Албания, на която
бяха разгледани общите политически приоритети, включително и въпроси от
регионален характер.На 6 декември Съвместният комитет проведе годишното си
заседание за наблюдение на доброто функциониране на временното споразумение,
сключено в рамките на Споразумението за стабилизиране и асоцииране.
На 10 декември, въз основа на доклада на Комисията за
напредъка, Съветът отбеляза, че Албания е постигнала напредък в някои области и
е спазила поетите търговски ангажименти, предвидени в рамките на Споразумението
за стабилизиране и асоцииране В същото време се посочва, че доброто управление
и правовата държава, и особено борбата срещу корупцията и организираната престъпност,
продължават да представляват основно предизвикателство пред страната, за
преодоляването на което са нужни постоянни усилия
Босна и
Херцеговина
През март и през юли Съветът преразгледа мандата на
специалния представител на ЕС и го удължи до февруари 2008 г. На 18 юни Съветът
прие решение за назначаването на Miroslav Lajcák за
специален представител на Европейския съюз в Босна и Херцеговина за периода от
1 юли 2007 г. до 29 февруари 2008 г. ((19)) (вж. също така рубриката „Обща
външна политика и политика на сигурност“ от раздел 4 на настоящата глава).
През септември бе организирана среща между министерската
тройка и Босна и Херцеговина по време на Общото събрание на Обединените нации
През ноември Съветът удължи мандата на полицейската мисия на Европейския съюз
до края на 2009 г. На 10 декември, въз основа на доклада на Комисията за
напредъка от 6 ноември ( (20)), Съветът приветства последните положителни
тенденции и особено подновения ангажимент за провеждане на реформа в
полицията.Съветът изрази още веднъж своето безпокойство относно политическата
ситуация в Босна и Херцеговина и забавянето на процеса на реформи през
изминалата година.
Черна гора
На 22 януари Съветът прие европейско партньорство с Черна
гора ( (21)) след обявяването на независимостта на страната през юни 2006 г.
Този текст заимства елементите, посветени на Черна гора, от европейското
партньорство, подписано със Сърбия и Черна гора ( (22)), като прибавя нови
препоръки, свързани с новите компетенции и предизвикателства, които страната трябва
да поеме като независима държава.
Споразумение за стабилизиране и асоцииране, както и
временно споразумение за търговия и свързаните с нея въпроси, бяха подписани
между Европейския съюз и Република Черна гора на 15 октомври ( (23)).
Временното споразумение трябва да влезе в сила на 1 януари 2008 г. За да
позволи на Черна гора да участва в програмите на Европейската общност, Съветът
взе решение за временното прилагане на протокол № 8. Делегацията на
Европейската комисия в страната започна работа от първи ноември
В доклада си за напредъка от 6 ноември ((24)) Комисията
отбелязва постигнатите резултати от Черна гора по отношение на
институционалното и юридическо развитие с приемането на конституция, която като
цяло е в съответствие с европейските стандарти.Комисията също така насърчи
страната да продължи по пътя на реформите, особено в борбата с организираната
престъпност и корупцията и в укрепването на административния капацитет.
Сърбия
((25))
През март бе проведена среща в на министерско равнище в
рамките на политическия диалог със Сърбия. През ноември Комисията прие
предложение за решение относно подписването на споразумение за стабилизиране и
асоцииране ((26)).Преди то да бъде подписано, ще е нужно постигането на пълно
сътрудничество с Международния трибунал за престъпленията в бивша Югославия
(МТПБЮ)
На 10 декември, въз основа на доклада на Комисията за
напредъка от 6 ноември ( (27)), Съветът призова страната да продължи усилията
си за извършване на реформи в съдебната система, сигурността и в борбата с
корупцията, както и в структурните икономически реформи.Като има предвид
институционалния капацитет на Сърбия, Съветът е убеден, че страната ще бъде
способна да осигури изпълнението на едно бъдещо споразумение за стабилизиране и
асоцииране и да ускори подготовката си по пътя към Европейския съюз.
През март специалният пратеник на Обединените нации в
преговорите за постоянния статут на Косово, бившият президент на Финландия
Марти Ахтисаари, представи цялостното си предложение за уреждане на статута на Косово
на Генералния секретар на ООН Тъй като Съветът за сигурност на успя до постигне
съгласие за бъдещия статут на Косово, на 28 септември започнаха серия от срещи
и директни преговори между Прищина и Белград под егидата и благодарение на
посредничеството на тройката от ЕС, Съединените щати и Русия. Тези преговори не
постигнаха резултат и на 7 декември контактната група на тройката представи
своя фактически доклад за процеса на Генералния секретар на Обединените нации
През март и ноември се състояха две срещи по механизма за наблюдение на процеса
на стабилизиране и асоцииране на Косово, в съответствие със статута, определен
от Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на Обединените нации.
На 10 декември Съветът отбеляза постигнатите резултати от
временните институции на автономната администрация за справяне с някои
приоритетни задачи, но подчерта също така значителните усилия, необходими за
укрепване на правовата държава, на политиката за борба срещу корупцията и
организираната престъпност и за укрепване на диалога между етническите
общности. Съветът напомни колко е важно да се осигури продължаването на
ефективното прилагане на договореностите за Косово, а именно защитата на
малцинствата и на историческите и религиозни паметници, като подчерта, че
уреждането на статута на Косово ще спомогне за напредъка в изпълнението на
програмата за реформи. Съветът потвърди, че Съюзът ще продължи да поема своите
задължения в Косово
Международен
трибунал за престъпленията в бивша Югославия (МТПБЮ)
На 5 март Съветът отново удължи действието на мерките за
осигуряване на ефективно изпълнение на мандата на МТПБЮ ((28)) Тези мерки
включват забраната за влизане на територията на Европейския съюз на лица,
обвързани с дейности, които подпомагат лицата да продължават да избягват правосъдие
относно престъпления, за които МТПБЮ ги е обвинил, или действат по начин, който
възпрепятства ефективното изпълнение на мандата на МТПБЮ.
На 18 юни ((29)) и 23 юли ((30)) Съветът прие решения за
изпълнение на Обща позиция 2004/293/ОВППС за възобновяване на мерките в
подкрепа на ефективното изпълнение на мандата на Международния трибунал за
престъпления в бивша Югославия (МТПБЮ) На 28 юни ((31)) Съветът прие решение за
изпълнение на Обща позиция 2004/694/ОВППС за нови мерки в подкрепа на
ефективното изпълнение на мандата на Международния трибунал за престъпления в
бивша Югославия (МТПБЮ) Тези три решения актуализираха списъка на лицата,
подлежащи на ограничителни мерки
Допълнителна информация относно МТПБЮ може да бъде
намерена в раздел 4, рубрика „Обща външна политика и политика на сигурност“ от
настоящата глава.
Кипърска
турска общност
В заключенията си от 22 януари Съветът констатира
постигнатия напредък по отношение на кипърската турска общност в работата по
закона за финансовата помощ, чиято цел е да подпомага обединението на Кипър.
Работата по подготовка на регламент на Съвета относно специалните условия за
търговски обмен с областите на Република Кипър, в които правителството не
упражнява ефективен контрол, трябва да бъде възобновена без по-нататъшно
отлагане.
Използвани
източници на вторичното право на Европейския съюз
(1) COM (2007)
663.
(2) COM (2007)
661.
(3) COM (2007)
658.
(4) COM (2007)
659 и COM (2007)
662.
(5) COM (2007)
656.
(6) COM (2007)
657.
(7) Включително и Косово под егидата на ООН, в съответствие
с Резолюция 1244 на Съвета за сигурност от 10 юни 1999 г.
(8) COM (2007)
660.
(9) Решение 2007/49/ЕО (ОВ L 20, 27.1.2007 г.).
(10) Решение 2008/49/ЕО
(ОВ L 20, 27.1.2008 г.).
(11) Регламент (ЕО) № 1085/2006 (ОВ L 210, 31.7.2006 г.)
(12) COM (2007)
689.
(13) COM (2006)
672.
(14) COM (2007)
679.
(15) COM (2007)
685.
(16) COM (2007)
692.
(17) COM (2007) 663 и SEC (2007) 1436.
(18) COM (2007) 663 и SEC (2007) 1432.
(19) Решение 2007/427/ОВППС (ОВ L 159, 20.6.2007 г.).
(20) COM (2007) 663 и SEC (2007) 1430.
(21) Решение 2007/49/ЕО (ОВ L 20, 27.1.2007 г.).
(22) Решение 2006/56/ЕО (OВ L 35, 7.2.2006 г.).
(23) COM (2007) 350 (ОВ C 191, 17.8.2007 г.).
(24) COM (2007) 633 и SEC (2007) 1434.
(25) Включително и Косово под егидата на ООН, в съответствие с Резолюция 1244 на Съвета за сигурност от 10 юни 1999 г.
(26) COM (2007) 743.
(27) COM (2007) 663 и SEC(2007) 1435.
(28) Обща позиция 2007/150/ОВППС (ОВ L 66, 6.3.2007 г.).
(29) Решение 2007/423/ОВППС (ОВ L 157 от 19.6.2007 г.).
(30) Решение 2007/521/ОВППС (ОВ L 192 от 24.7.2007 г.).
(31) Решение 2007/449/ОВППС (ОВ L 169 от 29.6.2007 г.).